№ 552 / 30.06.2023г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО, в открито съдебно заседание на седми юни две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар:
Светла Иванова
Прокурор:
Елеонора Иванова
като
разгледа докладваното от съдия П. Господинова к.а.н.дело №396 по описа на съда
за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН
във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от С.М.Л.
*** срещу Решение №4 от 23.01.2023г., постановено по анд №131 по описа за 2022г.
на Районен съд Мадан. Счита се, че решението е незаконосъобразно, немотивирано
и неправилно. От въззивния съд не било взето предвид, че автомобилът имал
лиценз към ЕООД Ян Карс с №20384, валиден до 04.02.2029г. С оглед на това,
налице било разминаване между действителното правно положение на управляваното
от наказаното лице МПС и текста от закона, по който му се вменявало
извършването на нарушение. В случая водачът управлявал автомобил с валиден
лиценз макар и той да бил на друга фирма. Законът за автомобилните превози не
забранявал прехвърлянето на МПС от един лиценз на друг лиценз. Освен това, в
случая било налице допуснато съществено процесуално нарушение в
административнонаказателното производство, тъй като в обжалваното наказателно
постановление за нарушена била посочена нормата на чл.93, ал.1, т.1 от Закона
за автомобилните превози, а прочитът на закона показвал, че тази норма била
административнонаказателна и по нея следвало да бъде реализирано наказанието.
Нарушението следвало да е квалифицирано по чл.6 от ЗАвтП, който изисквал
водачът да носи заверено копие от лиценза, към който се числяло съответното
МПС. При това положение, за наказаното лице не било ясно какво точно е нарушило
и още в началото на административнонаказателното производство не могло да се
защити адекватно. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и на
потвърденото с него наказателно постановление.
Ответната страна – Директор на
Регионална дирекция Автомобилна администрация Пловдив, не изразява становище по
касационната жалба.
Окръжна прокуратура Хасково предлага
решението на Районен съд Мадан да бъде оставено в сила.
Хасковски административен съд, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима, като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Мадан
е потвърдил Наказателно постановление №36-0000213 от 14.04.2022г. на и.д.
Директор на Регионална дирекция Автомобилна администрация Пловдив, с което на С.М.Л.
за нарушение на чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози и на
основание чл.53 от ЗАНН е наложено наказание глоба в размер на 2 000,00 лева по
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП. Въззивният съд констатирал, че актът за установяване
на административно нарушение и наказателното постановление, отговарят на
изискванията на ЗАНН, като същите били издадени от компетентни органи и при
спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН, а в хода на
административнонаказателното производство не били допуснати съществени
процесуални нарушения. След като преценил доказателствата по делото, стигнал до
извода, че наказаното лице виновно нарушило разпоредбата на чл.93, ал.1 от
ЗАвтП. Извършването на превоз на пътници и товари на територията на Република
България без надлежно разрешение, представлявало административно нарушение по
чл.93, ал.1 от ЗАвтП, за което се носила лична административнонаказателна
отговорност – от водача на автомобила. Спорът по делото бил за това дали
превозвачът имал валиден лиценз за превоз на товари по отношение на конкретно
превозно средство, тъй като това бил релевантният факт за съставомерността на
деянието. В конкретния случай не били представени доказателства, а и не се
твърдяло от жалбоподателя, процесният товарен автомобил да бил включен в
притежавания от превозвача Спарта транс ЕООД лиценз за превоз на товари.
Съгласно чл.8, ал.1 от ЗАвтП лицензът за извършване на превоз на пътници или
товари на територията на Република България и лицензът на Общността били лични
и не подлежали на преотстъпване. Поради това ирелевантно било обстоятелството,
че управляваното от жалбоподателя МПС било включено в лиценза на друго
дружество, а именно Ян карс ЕООД. Извършването на превоз с автомобил,
който не бил включен в списъка на автомобилите към издадения лиценз на
дружеството превозвач, противоречало на закона и било нарушение по смисъла на
чл.93, ал.1, от ЗАвтП. В случая хипотезата на тази правна норма била
реализирана, поради което правилно била наложена предвидената в нея глоба.
Основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН нямало, тъй като не били налице
смекчаващи обстоятелства, които да разкривали по-ниска степен на обществена
опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид.
Така постановеното решение е правилно.
При провеждане на
административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП, са
издадени от компетентни органи и съдържат всички необходими реквизити, визирани
в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Датата и мястото на нарушението са посочени, както и е
посочено в какво се изразява нарушението, нарушените разпоредби и
обстоятелствата по извършването му.
Касационната инстанция намира за
неоснователни изложените в касационната жалба оплаквания. Със Закона за
автомобилните превози са уредени условията и редът за обществените вътрешни и
международни превози на пътници и товари с автомобили, извършвани от български
или чуждестранни превозвачи. Съгласно чл.6, ал.1 от ЗАвтП, обществен превоз на
пътници и товари се извършва от превозвач,
който притежава лиценз за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на
Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или
товари – лиценз на Общността, и документи, които се изискват от този закон. В
разпоредбата е предвидено и че Изпълнителна агенция Автомобилна администрация
води Регистър на моторните превозни средства към лицензите на Общността и
лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на територията на
Република България.
Между страните
няма спор, а и това се установява от събраните по делото доказателства, че
товарен автомобил Рено Премиум с per. № ********, категория N3, е собствен на ООД К. Груп, а МПС е включено в
списъка към лиценза на ЕООД Ян К., ЕИК *********. Самият жалбоподател не оспорва и
твърди в касационната си жалба, че „управлявал автомобила с валиден лиценз,
макар и на друга друга фирма“, като така не е спорно и установеното в АУАН и
описано в НП, че при проверката се представя заверено копие за международен
превоз на товари на ЕООД Спарта Транс Лоджистик, в който не е включено
управляваното от Л. МПС. Видно от приложената от наказващият орган справка от
Информационната система на ИА АА, посоченото превозно средство с per.
№ ********, собствено на ООД К. груп, е било вписано към лиценза на ЕООД
Ян К.. Съгласно разпоредбата на чл.89, т.1 от Наредба №33/03.11.1999г. на
Министерството на транспорта по
време на работа водачът задължително представя при поискване от контролните
органи документите по чл.100,
ал.1, т.1 – т.3 от ЗДвП и
следните документи: т.1/ удостоверение
на МПС за обществен превоз на товари на територията на Република
България за всяко от превозните средства, с които се извършва превозът (при превози с лиценз на
Общността се изисква заверено копие от лиценза). От друга страна приложените
по делото Пътен лист от 07.03.2022г., както и Трудов договор №131/05.01.2022г.,
представени от водача, доказват, че към датата на проверка и съставянето на
АУАН с процесното
МПС е извършван обществен превоз от превозвач ЕООД Спарта Транс Лоджистик. Но
няма доказателства и твърдения че в лиценза на това дружество – превозвач,
управляваното от Л. МПС да е включено. В този смисъл водачът не е представил
при проверката лиценз на фирмата превозвач, към който да е включен автомобилът,
с който се извършва превоза, а така е осъществен състава на чл.93, ал.1 –
извършва се обществен превоз без издадено удостоверение за обществен превоз на
товари или заверено копие на лиценз на общността. Допълнително проверяващите са
изяснили при проверката, че процесното МПС е включено в лиценз на друго дружество,
което не е извършвало превоза с водач Л. - ЕООД Ян К., но това обстоятелство не променя извода за
установеното нарушение, доколкото превозът е извършван от ЕООД Спарта Транс Лоджистик с МПС Рено
Премиум с per. № ******** и последното е извън лиценза на този превозвач.
В тази насока следва да се има предвид и разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗАвП
съгласно която лицензът за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на РБ и лицензът на Общността са лични и не подлежат на
преотстъпване. В случая административно наказващия орган е извършил правилна
квалификация на деянието и е наложил съответното за извършеното нарушение
наказание глоба в предвидения от закона абсолютен размер от 2000,00 лева, който
е определен като такъв от закона съобразно приетата степен на обществена
опасност на деянието. Като е достигнал до тези изводи въззивният съд е
постановил решението си при правилно приложение на закона.
С оглед
изложеното, съдът намира, че решението, с което Районен съд Харманли е
потвърдил наказателното постановление, е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №4 от 23.01.2023г., постановено
по анд №131 по описа за 2022г. на Районен съд Мадан, с което е потвърдено Наказателно
постановление №36-0000213 от 14.04.2022г. на и.д. Директор на Регионална
дирекция Автомобилна администрация Пловдив, с което на С.М.Л. на основание
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП е наложено наказание глоба в размер на 2 000,00 лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
1.
2.