Р Е
Ш Е Н
И Е № 1441
гр. Сливен,
10.12.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в
съдебно заседание на девети декември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4326 по описа на съда за 2019
година за да се произнесе съобрази
следното:
Предявените
искови претенции са с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.
415, ал. 1 и чл. 422 от ГПК.
Ищцата
твърди, че била длъжник по изп.д. № 789/2019 г.
по описа на ЧСИ Гергана Грозева и това обстоятелство й било станало известно
след като й било връчено запорно съобщение, в което се посочвало, че ответното
дружество е било образувало изпълнително дело срещу нея въз основа на
изпълнителен лист от 29.11.2013 г. по ч.гр.д. № 3892/2013 г. по описа на
РС-Сливен. С този изпълнителен лист била осъдена да заплати на ответното
дружество следните суми: 836,19 лв., съставляваща главница по договор за
потребителски паричен кредит от 28.12.2010 г. ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 16.10.2013 г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 374,75 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
05.04.2010 г. до 05.09.2012 г., сумата от 91,90 лв., съставляваща мораторна
лихва за периода от 04.05.2012 г. до 27.09.2013 г., както и сумата от 126,06
лв., съставляваща разноски по издаването на изпълнителния лист. Било образувано
въз основа на същия изпълнителен лист изп.д. № 1447/2016 г. на ЧСИ Гергана
Грозева, което с постановление № 9922/18.02.2019 г. било прекратено поради
настъпила перемция. С договор за продажба и прехвърляне на вземане от
14.09.2018 г. кредитора по изпълнителния
лист „БНБ ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНСИС” ЕАД бил прехвърлил вземанията си по
изпълнителния лист на ответното дружество, което било образувало със същия
изпълнителен лист изп.д. № 1447/2016 г. на ЧСИ Гергана Грозева. Моли съдът да
признае за установено, че не дължи на ответното дружество претендираните от
него суми по изпълнителен лист от 29.11.2013 г. по ч.гр.д. № 3892/2013 г. по
описа на РС-Сливен - 836,19 лв., съставляваща главница по договор за
потребителски паричен кредит от 28.12.2010 г. ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 16.10.2013 г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 374,75 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
05.04.2010 г. до 05.09.2012 г., сумата от 91,90 лв., съставляваща мораторна лихва
за периода от 04.05.2012 г. до 27.09.2013 г., както и сумата от 126,06 лв.,
съставляваща разноски по издаването на изпълнителния лист, тъй като същите били
погасени с изтичането на петгодишната давност. Претендира разноски.
В
срока по чл.131 ГПК отговор е депозиран.
Ответното дружество твърди, че предявеният иск е допустим, но не е основателен,
тъй като не била изтекла претендираната от ищеца петгодишна давност. Излага
обстоятелства относно възникването на задължението на ищеца по отношение на
цедента „БНБ ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНСИС” ЕАД и наличието на договорни отношения
между по предоставянето на потребителски кредит. Заявява, че тъй като ищецът не
бил изпълнил задължението си по договора, цедента бил предявил заявление за
издаване на заповед за изпълнение и се бил снабдил със Заповед за изпълнение на
парично задължение № 2475/17.10.2013 г. по ч.гр.д. № 3892/2013 г. по описа на
СлРС, като счита, че към този момент била прекъсната погасителната давност и се
позовава на т. 14 от ТР № от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Давността била възобновена на 29.11.2013 г. с издаването на процесния
изпълнителен лист. По молба на „БНБ ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНСИС” ЕАД на
28.09.2016 г. било образувано изп.д. № 1447/2016 г. на ЧСИ Гергана Грозева,
като в молбата си взискателят бил възложил на ЧСИ правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ. Цитира т. 10 от ТР № 2 /2013 г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че давностния
срок бил прекъснат с подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело
на 28.09.2016 г. и от този момент била
започнала да тече нова давност. По изпълнително дело били поискани и предприети
и други изпълнителни действия-държавата била конституирана като присъединен
взискател на 05.10.2016 г. и от тази дата била започнала да тече нова
давност-т. 10 от ТР № 2 /2013 г. на ОСГТК на ВКС. Тези изпълнителни действия
били извършени по отношение на цедента на вземането, което им било прехвърлено
с договор за цесия от 14.09.2018 г. Цедентът би упълномощил ответното дружество
да уведоми от негово име длъжника за извършената цесия, което на основание чл.
99, ал. 3 ЗЗД било изпратило уведомление до длъжника на посочения в договора за
кредит адрес като същото се било върнало като непотърсено. Уведомлението било
надлежно изпратено до ищеца, но не било получено по негова вина. Моли ищцата да
се счита за надлежно уведомена с връчването на отговора на исковата молба за
извършената цесия и прилага уведомление.
Ответното дружество в качеството на нов взискател било предприело
изпълнителни действия прекъсващи давността-подало молба за образуване на
изпълнително производство на 11.04.2019 г. , в която молба било поискало да се
установят банковите сметки на длъжника и да се наложи запор върху тях, бил
наложен запор върху банковите сметки на длъжника на 23.04.2019 г. и на същата
дата ТД на НАП –Сливен бил присъединен като взискател и бил насрочен опис на
движими вещи в дома длъжника. Предприемането на всяко едно от посочените
изпълнителни действия прекъсвало давността. Моли съдът да отхвърли исковете
като неоснователни и недоказани и да им присъди сторените по делото разноски.
Прави възражение при условие на евентуалност по отношение на адвокатското
възнаграждение на ищцовата страна.
В съдебно
заседание ищцата не се явява лично и не се
представлява от пълномощник. Същата не е взела становище по отговора на
исковата молба, нито е поискала да се разгледа делото в нейно отсъствие, а е
била предупредена за възможността да бъде постановено неприсъствено решение
спрямо нея.
Ответното
дружество, редовно призовано, не се представлява от представител или пълномощник в съдебно
заседание. Процесуалния представител на
ответното дружество е депозирал писмена молба, в която е направил искане по чл.
238 ал. 2 от ГПК съдът да постанови неприсъствено решение спрямо ищцата.
Предявеният иск е допустим, тъй като е налице
правен интерес за ищцата да предяви отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК, тъй като е налице висящо изпълнително производство за задълженията, които
оспорва като погасени по давност, като изтичането на погасителната давност се
явява обстоятелство възникнало след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Съдът счита, че предявеният иск не е основателен,
тъй като видно от представените писмени доказателства събрани по делото,
ответникът успя да обори твърденията на ищеца и да проведе успешно насрещно
доказване на обстоятелства довели до прекъсване, респ.спиране на давностния
срок, каквото се явява предприемането на изпълнително действие, което прекъсва
давността. От представеното удостоверение от ЧСИ Грозева е видно, че последното
валидно изпълнително действие по изпълнително дело № 1447 по описа на ЧСИ
Грозева за 2016 година е било извършено присъединяване на взискател с
удостоверение по чл. 191 от ДОПК на
05.10.2016 година и по см. ТР № 2 от 2013 година на ОСГТК на ВКС присъединяване
на кредитора е изпълнително действие, което прекъсва давността. Следователно
давността е била прекъсната на 05.10.2016 година и към датата на завеждане на
исковата молба – 09.08.2019 година не е изтекла нито пет годишната, нито три
годишната погасителна давност.
Като прецени, че са налице предпоставките на чл.
238, ал. 2 от ГПК и чл. 239 от ГПК, съдът прие, че срещу ищцата следва да се
постанови неприсъствено решение, с което исковите претенции на ищцата да бъдат отхвърлени.
По правилата на процеса на ответника се следват да се присъдят разноски, изчислени като
възлизащи на сумата 350,00 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените отрицателни установителни
иска ОТ М.Д.А.
с ЕГН ********** *** с правно основание чл. 124 ГПК, с които се
претендира да се признае за установено, че ищецът
не дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Панчо Владигеров” № 21, бизнес сграда „Люлин” № 6, ет. 2, суми от
836,19 лв., съставляваща главница по договор за потребителски паричен кредит от
28.12.2010 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.10.2013
г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 374,75 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.04.2010 г. до 05.09.2012
г., сумата от 91,90 лв., съставляваща мораторна лихва за периода от 04.05.2012
г. до 27.09.2013 г., както и сумата от 126,06 лв., съставляваща разноски по издаването
на изпълнителния лист, като погасени по давност, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М.Д.А.,
ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо
Владигеров” № 21, бизнес сграда „Люлин” № 6, ет. 2 сумата 350,00 лева, представляваща разноски по делото.
Решението е НЕПРИСЪСТВЕНО
и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: