РЕШЕНИЕ
№ 2562
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20221110216614 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. И. С. срещу Наказателно постановление (НП) №
1/11.07.2022 г. издадено от и.ф. началник на 06 РУ СДВР, с което на жалбоподателката е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 лева на основание чл. 45, ал.
4 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/ за извършено нарушение по чл. 5б, ал.3 ЗМВР.
В подадената жалба се претендира отмяната на НП поради допуснати съществени
процесуални нарушения при издаване на НП, включително и неправилно посочена
санкционна разпоредба, която няма отношение към описаното нарушение, като освен това
размерът на наложената глоба създава допълнителна неяснота. Претендира се и липсата на
компетентност на наказващия орган. Допълнително се твърди и липса на извършено
нарушение, както и неправилно посочване на адреса на търговския обект и липса на негова
индивидуализация; липса на данни за детето, за което се твърди да е закупило цигарите от
жалбоподателката. Сочат се и нарушения при съставяне на АУАН, свързани с липсата на
свидетел – очевидец на нарушението и съставянето на акта в присъствието само на един
свидетел. Изтъква се, че цитираната в акта и НП докладна записка не е предявена на
свидетелката и същата не е наясно със съдържанието й.
В съдебното заседание жалбоподателят С., редовно призована, се явява лично и със
своя упълномощен процесуален представител – адв. М., която поддържа жалбата.
Жалбоподателката се възползва от правото си да даде обяснения, като признава, че е била на
работа в търговския обект в процесния ден. Но отрича, че не е продала цигари на малолетно
дете и заявява, че винаги иска документ за самоличност на лицата, за които се съмнява, че са
непълнолетни. Допълва, че процесния ден не са идвали полицейски служители в магазина.
В пледоарията си адв. М. заявява, че поддържа подадената жалба и моли за отмяна на
НП. Сочи, че е сгрешено правното основание за ангажиране на отговорността на
1
жалбоподателката, доколкото посочената разпоредба на чл. 45, ал. 4 ЗЗД касае оставянето на
дете без надзор. Изтъква, че посоченият адрес на търговския обект също не отговаря на
действителния, който е ул. Родопски извор № 56. Допълва, че свидетелят, подписал АУАН е
само свидетел на съставянето на акта, а не и на самото нарушение. Сочи още, че в НП не е
посочено кое е малолетното лице, на което се твърди жалбоподателката да е продала
цигарите. Поради всичко изложено моли за отмяната на НП.
Административнонаказващият орган – началникът на 06 РУ СДВР, редовно призован,
не изпраща представител. Но от негов процесуален представител е депозирано писмено
становище с доводи за потвърждаване на НП.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 15.06.2022 г. лицето В Ж, на 21 г., подало сигнал на тел. 112, че малолетната му
сестра М, /на 12 години/ му съобщила, че около 12:40 часа си е закупила кутия цигари
„Марлборо“ от магазин на ул. Р и№ в гр. София. На място при него на посочения адрес
пристигнал полицейски патрул от 06 РУ СДВР, който снел сведение от лицето и служител
на 06 РУ СДВР съставил докладна записка по случая от 17.062022 г. В последствие били
приобщени и сведения от майката на В и М Ж, както и от М Ж на 12 г, които предоставили
същата информация. По преписката не бил представен касов бон за покупката или
закупената кутия с цигари.
Във връзка с проверката по случая, служители на 06 РУ СДВР взели сведение и от
управителя на магазин за алкохол и цигари, находящ се на адрес гр. София, ул. Р и № ,
стопанисван от БН Брадърс ООД, който посочил, че на 15.06.2022 г. на работа в магазина
била жалбоподателката В. С..
Въз основа на изготвената докладна записка с рег. № 230-р-25455/17.06.2022 г. от
служител на 06 РУ СДВР, св. Д. П.-Л, на длъжност „полицейски инспектор“ в 06 РУ СДВР,
приела, че жалбоподателката е извършила нарушение на чл. 5б, ал. 3 ЗЗД, като на 15.06.2022
г. около 12:40 часа в магазин за алкохол и цигари на ул. Р и№ е продала тютюневи изделия
– една кутия цигари Марлборо на дете. Затова тя съставила АУАН № 1/22 (бланков номер
204678) от 28.06.2022 г. в присъствието на жалбоподателката и на един свидетел на
съставянето на акта, което се установява от техните подписи. Препис от АУАН бил връчен
на жалбоподателката, която не изложила възражения срещу него. Такива са депозирани в
срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, като оспорвала извършването на нарушението, сочела
разминаването в адреса на магазина и липсата на данни в АУАН относно подателя на
сигнала и детето, на което се твърди да е продала цигарите.
При пълна идентичност на фактическото описание на нарушението и дадената му
правна квалификация, на 11.07.2022 г. било издадено атакуваното наказателно
постановление от заместник-началника на 06 РУ СДВР, на основание Заповед № 513зз-
5888/07.07.2022 г., като на основание чл. 45, ал. 4 ЗЗД на жалбоподателката била наложена
глоба в размер на 2000 лева.
Видно от инкорпорираната разписка в приложеното по делото Наказателното
постановление, то е връчено на жалбоподателката на 21.09.2022 г. Жалбата срещу НП е
изпратена до 06 РУ СДВР на 30.10.2022 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на
св. П. - Л, включително и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като
същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина,
възприет от съда. Съдът кредитира дадените от св. П.-Лухова показания, тъй като същите са
подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелката в действителност
пресъздава съдържанието на докладната записка и попълнените сведения от посочените
2
лица, с които се е запознала.
Съдът се довери и на дадените от жалбоподателката обяснения, в частта им, в която
признава, че е била на работа процесния ден и че тогава в магазина не са идвали полицейски
служители. Подобно посещение не се и твърди от свидетелката, която единствено споделя,
че с колегите й са разговаряли с управителя. Поради липсата на преки доказателства за
самото изпълнително деяние и с оглед тежестта на доказване по делото, която е върху
наказващия орган, съдът прие, че така описаното нарушение остана недоказано.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съдът приема, че жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок, срещу акт, подлежащ на проверка,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени в предвидените в
ЗАНН давностни срокове от компетентни органи, но при допуснати нарушения на
процесуалните правила и необоснованост.
В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното
наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на
закона което се удостоверява от представените заповеди за компетентност и удостоверения.
Видно от представената Заповед от 02.12.2009 г. директорът на СДВР е упълномощил
началниците на районни управления да издават НП по ЗЗД. А от представеното
удостоверение за Д Г се установява, че на 07.07.2022 г. със заповед на директора на СДВР
му е възложено да изпълнява функциите на началник на 06 РУ СДВР, следователно към
датата на издаване на НП е оправомощен като наказващ орган за нарушения по Закона за
закрила на детето. Освен това АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в
разпоредбата на чл. 34, ал.1 и ал.3 ЗАНН давностни срокове.
Но съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати
няколко съществени процесуални нарушения, които грубо нарушават правото на защита на
санкционираното лице.
Съдът намира, че в случая актосъставителят неправилно е съставил акта в присъствие
само на един свидетел, който не е очевидец на деянието и не е присъствал при установяване
на нарушението. Това е допустимо единствено в случаите по чл. 40, ал. 3 ЗАНН, когато
единственият свидетел е очевидец или е присъствал при установяване на нарушението. Не е
налице и хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, доколкото значителна част от приложените
документи, доказващи нарушението, нямат официален характер /сведенията от сем.
Железарски и от жалбоподателката/, като и свидетелката се позовава на техните сведения.
Поради това не би могло да се приеме, че актът е съставен единствено въз основа на
официални документи, т.е. докладна записка. Предвиденото в закона ограничение на
правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, не следва да се тълкува разширително. Именно поради
отсъствието на предпоставките на чл. 40, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН, съдът прие, че съставянето
на акта в отсъствие на двама свидетели представлява съществено процесуално нарушение и
е самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като е опорочило цялото производство.
Освен това, съдът намира, че използването единствено на абревиатурата „ЗЗД“ в акта
и в НП също създава неяснота относно вмененото на жалбоподателката нарушение,
3
доколкото обичайно в правната доктрина така се означава Законът за задълженията и
договорите. Никъде в двата акта не е посочено пълното наименование на приетия за
нарушен Закон за закрила на детето, което би могло да създаде затруднения пред
жалбоподателката да разбере смисъла на вмененото й нарушение.
На следващо място, съдът намира, че в АУАН и в НП липсва ясно и конкретно
описание на нарушението, доколкото не са посочени никакви данни за т.нар. „дете“, на
което се твърди да е продала кутия цигари жалбоподателката. По този начин тя е
възпрепятствана да организира адекватно защитата си, като оборва възрастта на лицето или
излага твърдения относно неговата външност и дали съответства на възрастта му. В акта и в
НП е използвано понятието „дете“, което по смисъла на чл. 2 от ЗЗД дете е всяко
ненавършило 18 години лице. Но за прецизност в акта и в НП е следвало поне да се посочи
възрастта на детето, за да се извърши преценка и за субективната съставомерност на
деянието, както и данни за пол, имена, които да позволят на жалбоподателката да
организира пълноценно защитата си.
Позоваването на цитираната докладна записка не санира тези пропуски, доколкото
същата не е връчена на жалбоподателката за запознаване. Освен това е недопустимо
препращането на някакъв вътрешноведомствен документ относно съществени признаци на
изпълнителното деяние, при ангажиране административнонаказателнаа отговорност на С..
Разпоредбата на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН задължават в акта, съответно НП да се
даде точно описание на нарушението, с посочване на време, място и обстоятелства при
извършването му. В случая с оглед вмененото нарушение, самоличността на купувача на
тютюневите изделия е съществен елемент от състава, доколкото именно възрастта на
купувача определя съставомерността на деянието. Поради това съдът намира, че е допуснато
грубо нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото не е дадено точно и разбираемо
описание на нарушението. По този начин е затруднена и защитата на санкционираното лице,
което не е знаело срещу какви факти следва да се защитава.
Допълнително, съдът отчете и неправилното посочване на адреса на търговския
обект, в който жалбоподателката е работила. В АУАН и НП като място на извършване на
нарушението е посочено ул. Родопски извор № 54, а от представения сертификат за контрол
и от изявленията на жалбоподателката се установява, че адресът на обекта е ул. Р и № . Това
би могло да се дължи и на техническа грешка, но с оглед характера на деянието и липсата на
други доказателства освен докладната записка и попълнените сведения с този адрес, създава
подозрения, че продажбата на тютюневите изделия би могла да е извършена и в съседен
обект.
Всички изброени нарушения при съставяне на АУАН представляват самостоятелно
основание за отмяна на НП. Но въпреки така констатираните съществени процесуални
нарушения в съставения АУАН, наказващият орган не ги е отстранил, възползвайки се от
правомощието си по чл. 53, ал. 2 ЗАНН, а напротив – допуснал е допълнителни при
издаването на НП.
Съдът изцяло се солидаризира с изложеното в жалбата, че като е посочил чл. 45, ал. 4
Закона за закрила на детето за правно основание на ангажиране на отговорността на
жалбоподателката, наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение.
Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 5б, ал. 3 от ЗЗД се забранява
предлагането и продажбата на алкохолни напитки, тютюневи и свързани с тях изделия и
изделия за пушене, различни от тютюневи изделия, на деца. Посочената правна
квалификация на нарушението съответства на словесното му описание. На това нарушение
съответства санкционната разпоредба на чл. 45, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, съгласно която „Който
извърши нарушение на чл. 5б, ал. 3, се наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 до
4000 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или
4
деянието не съставлява престъпление.“
Но вместо да се позове на тази разпоредба, в НП като основание за налагане на
глобата на жалбоподателката е вписано чл. 45, ал. 4 ЗЗД, който обаче предвижда наказание
за нарушение на чл. 8, ал. 7 от закона, свързано с оставяне без надзор и достатъчна грижа на
дете до 12-годишна възраст, за което полага грижи. Очевидно така посочената санкционна
разпоредба по никакъв начин не съответства на описаното в НП нарушение, което
представлява ново процесуално нарушение. Допълнителна неяснота внася и наложения
размер на административното наказание – глоба в размер на 2000 лева, който се отнася до
случаите на повторност по чл. 45, ал. 4 от ЗЗД, а такава не се твърди в НП.
Предвид всичко гореизложено, процесното НП следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. С оглед множеството констатирани нарушения на
процесуалните правила, съдът намира, че не се налага излагането на съображения по
съществото на спора, като това е и причината съдът да не събира преки доказателства
относно осъществяването на самото деяние, включително и чрез разпит на Мария
Железарска.
От жалбоподателя не е формулирано искане за присъждане на направени от него
разноски за адвокатска защита, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 1/11.07.2022 г. издадено от заместник-
началника на 06 РУ СДВР, с което на жалбоподателката В. И. С. е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 2000 лева на основание чл. 45, ал. 4 от
Закона за закрила на детето /ЗЗД/ за извършено нарушение по чл. 5б, ал.3 ЗМВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5