Решение по дело №246/2017 на Районен съд - Самоков

Р Е Ш Е Н И Е    № 205

 

град С.  20.12.2018

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С.ски районен съд ІІІ-ти състав в публично заседание на петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Симеон Стойчев

При участие на секретаря Екатерина Бандрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 246 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по исковата молба на В.Л.В. с ЕГН ********** ***. С исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на ½ ид. ч. от ПИ с идентификатор № 65231.909.96 с площ 774 кв. м. и ½ ид. ч. от построената в него двуетажна къща, като другия съсобственик е ответната община. Твърди се, че ищецът извършил ремонт през 2013-2014 г. /а по отношение водопровод – през 2017 г./ с приблизителна стойност 6000 лв. със знанието и без противопоставянето на другия съсобственик, като извършил ремонт на общите части на къщата – покрив, бетонна плоча между първи и втори етаж, подменен изцяло водопровод, подменена изцяло ел.инсталация, които са конкретизирани по пера в уточняваща молба от 24.03.2017 г. Предявява осъдителен иск с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС за заплащане на половината от стойността на ремонта, съставляваща сумата от 15000 лв. след допуснато увеличение на иска.

От ответника е постъпил отговор с който иска се оспорва като неоснователен, прави се евентуално възражение за погасяване на вземанията по давност.

В съдебно заседание ищецът лично и с процесуалния си представител поддържа исковата молба. Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск.

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, за да се произнесе намери за установено следното от фактическа страна:

Установи се от събраните писмени доказателства, че ищецът с НА № 181, нот.д.№ 177/2003 г. е придобил по дарение 1/2 ид.ч. от УПИ с площ от от 774 кв.м., представляващ имот с планоснимачен №, парцел VIII в квартал 102 по плана на гр. С. от 1978 год. ведно с 1/2 ид.ч  от построената в този имот двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 145 кв.м  както и 1/2 ид.ч от общите части на сградата, включително мазетата и тавана, която сграда е с идентификатор № 65231.909.96.1 по кадастралната карта на гр. С.. Установи се от представения акт за държавна собственост, че ответната община е собственик на останалата 1/2ид.ч. от сградата. С договор за разпределение ползването на съсобствения недвижим имот съсобствениците са уговорили община С. да ползва източната половина на съсобствения парцел с лице към улицата 13 линейни метра, съгласно Проект за разпределение на ползването /дял 1/, а ищецът да ползва западната половина на съсобствения парцел с лице към улицата 8 линейни метра,съгласно Проект за разпределение на ползването/дял II/, както и ответникът да ползва ПЪРВИЯ ЕТАЖ на двуетажната масивна жилищна сграда със застроена площ от 145 кв.м, състоящ се от пет стаи , тоалетна и коридор, като достъпа до етажа ще се осъществява чрез входа изграден в североизточната част на имота, а ищецът да ползва ВТОРИЯ ЕТАЖ на двуетажната масивна жилищна сграда със застроена площ от 145 кв.м, състоящ се от пет стаи, тоалетна, коридор и подпокривно пространство /таван/, като достъпа до етажа ще се осъществява чрез входа изграден в северозападната част на имота. Ответникът ще ползва три мазета намиращи се под източната половина на сградата, а ищецът ще ползва три мазета намиращи се под западната половина на сградата.

От представената кореспонденция между страните и протокол се установява, че ответната община не се е противопоставила на извършването на ремонт на общите части на сградата, като е изразила готовност да поеме припадащата се част от разходите след представяне на документация и разходооправдателни документи.

От приетото по делото заключение по съдебно-техническата експертиза на вещото лице П., което по делото бе прието като повторно – за проверка правилността на първоначалното заключение на вещото лице М. и което съдът цени изцяло като подробно и задълбочено аргументирано, се установи, че ищецът е осъществил ремонти, подробно описани в заключението, отнасят се изключително за втория етаж и за покрива на процесната сграда. Установяват се подменени с нови прозорци на стълбищна клетка, междуетажната конструкция е подсилена със стоманено бетонна плоча, изпълнени са нови настилки, облицовки, Ел. и ВиК - инсталации, подменена е частично покривната конструкция, хидроизолацията и керемиденото покритие. Ремонтът на процесната сграда е извършен по стопански начин, цените на изпълнените строително- ремонтни работи са без ДДС и без печалба за строителя. Установи се от заключението, че са извършени ремонт на вътрешна ел. инсталация на стойност 1000 лв, ремонт на вътрешна ВиК инсталация на стойност 800 лв., изпълнен е ремонт на покрива на сградата на обща стойност 7029,12 лв., както и изпълнена бетонна плоча между първи и втори етаж на обща стойност 4408,71 лева. Общата стойност на така посочените ремонти е 12337,83 лева, а общата стойност на извършените в сградата имоти е 31,554,70 лв., като в последната сума са включени и ремонти на помещенията, които не са предмет на исковата претенция. Установи се, че ремонтите на посочената стойност от 12337,83 лева са извършени през 2013 и 2014 година.

Горните обстоятелства се установиха от събраните по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Към момента на извършване на претендираните ремонти, страните по делото са упражнявали фактическа власт върху съсобствен имот. Следва да се приеме, че те са имали качеството на владелци на своята идеална част и на държатели на частта на другия съсобственик. В отношенията между съсобствениците не се поставя въпросът за добросъвестност или за недобросъвестност на владението, освен в случаите, когато съсобственикът е манифестирал намерението си да владее имота само за себе си, какъвто не е конкретният случай. Единствено тогава отношенията между съсобствениците във връзка с подобренията ще се уредят по начина, посочен в чл. 72 и чл. 74 ЗС. Ако обаче съсобственикът е извършил подобренията като съсобственик, т. е. без да е изменил намерението си да владее като такъв, отношенията между него и останалите съсобственици ще се уредят съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие, ако липсва съгласието на останалите съсобственици; съобразно  чл. 30, ал. 3 ЗС – ако подобрението е извършено със съгласието на останалите съсобственици; и съобразно правилата за неоснователното обогатяване – ако останалите съсобственици са се противопоставили на извършването на подобренията /съобразно ТР № 85/1968 г. на ОСГК на ВС; ППВС № 6 от 1974 г. /. От събраните по делото доказателства се установи, че ответната община не се е противопоставила на извършването на ремонт на общите части на сградата, като е изразила готовност да поеме припадащата се част от разходите след представяне на документация и разходооправдателни документи. Поради това ответникът дължи на ищеца част от стойността на изразходваните средства за материали /а не от увеличената стойност на имота/, съразмерна на дела му в съсобствеността. Неоснователен е доводът за недоказаност на претенцията за ремонти на съсобствената сграда поради липсата на финансови документи, удостоверяващи разходите за извършеното строителство, тъй като стойността им се установи с помощта на вещо лице, независимо от това дали има запазени документи за закупените материали и заплащането на положения труд.  С оглед на горното съдът следва да осъди ответната общита да заплати на ищеца половината от стойността на доказаните ремонти а именно – 6168,92 лева. Неоснователно е възражението за погасяване на вземането по давност доколкото се установи, че от момента на осъществяване на ремонтните дейности до предявяване на иска е изминал срок, по-кратък от предвидения петгодишен погасителен давностен срок.

При този изход на делото съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 176,82 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице, пропорционално на уважената част от иска.

При този изход на делото съдът следва да осъди ищеца да заплати на ответника сумата от 176,64 лв. за разноски за юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице, пропорционално на отхвърлената  част от иска.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 30, ал. 3 ЗС О. С. да заплати на В.Л.В. с ЕГН ********** сумата от 6168,92 лева, представляваща половината от стойността на ремонт на покрив, бетонна плоча между първи и втори етаж, подменен изцяло водопровод, подменена изцяло ел.инсталация на съсобствената на страните двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 145 кв.м  както и 1/2 ид.ч от общите части на сградата, включително мазетата и тавана, която сграда е с идентификатор № 65231.909.96.1 по кадастралната карта на гр. С., като отхвърля иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 15000 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА  О. С. да заплати на В.Л.В. с ЕГН ********** сумата от 176,82 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице, пропорционално на уважената част от иск.

ОСЪЖДА  В.Л.В. с ЕГН ********** *** сумата от 176,64 лв. за разноски за юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице, пропорционално на отхвърлената  част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред С. о. с. в двуседмичен срок от връчването на преписи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: