ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1530
гр.Пловдив 25.05.2015 год.
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, в закрито съдебно заседание на 25.05.2015 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАС АТАНАСОВ
при секретаря ……….. и с
участието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдията ЧНД № 2804/2015 год. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.243 ал.3 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на П.С.Ш. против постановление на Районна прокуратура гр.Пловдив от
20.04.2015 година за прекратяване на наказателното производство
по ДП № 77/15 г. по описа на 2-ро
РУП гр. Пловдив, образувано и водено срещу НЕИЗВЕСТЕН
ИЗВЪРШИТЕЛ за престъпление по чл.308
ал.1 НК.
В жалбата се твърди, че обжалваното постановление е
незаконосъобразно и ненеправилно. Излагат се аргументи. Иска се отмяна на
атакуваното постановление и връщане на делото на прокурора с указания относно
прилагането на закона.
Районният съд, след проверка на книжата по делото,
намира че жалбата е процесуално недопустима.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
При извършената служебна проверка съдът констатира, че жалбата е
процесуално недопустима, подадена е от лице, което не може да бъде пострадал,
нито пък ощетено юридическо лице и като такова не може да бъде конституирано
като страна в наказателен процес, поради което и за него липсва право на жалба,
както и правен интерес от обжалване на постановлението на РП гр.Пловдив. Съгласно чл.
243 ал.3 от НПК право на обжалване на
постановлението за прекратяване на наказателното производство от прокурора имат
обвиняемият, пострадалият или неговите наследници, или ощетеното юридическо
лице, което право може да бъде упражнено пред съответния първоинстанционен съд
в 7-дневен срок от получаването на преписа от постановлението. В разглеждания
случай жалбата пред съда срещу постановлението за прекратяване на наказателното
производство е подадена от лице, което няма нито едно от тези три качества,
поради което за жалбоподателя не е налице правен интерес от обжалване на
постановлението за прекратяване на наказателното производство и подадената от
него жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 243 ал.3 от НПК.
Наказателното
производство е било образувано и водено по чл.308
ал.1 от НК. В този смисъл обектът на посегателство се извежда от систематичното място на престъпленията по чл.308 от НК.
Обществените отношения, които са обект на съответния вид престъпления по
Наказателния кодекс, определят кръга от лицата, които имат качеството на
пострадал, респективно ощетено юридическо лице, в наказателния процес и
съответно са легитимирани да бъдат конституирани като частни обвинители и/или
граждански ищци в съдебното производство по него. Обект на документните
престъпления по Глава ІХ от Особената част на Наказателния кодекс, каквито са
престъпленията по чл.308 и чл.316 от НК, са обществените отношения, свързани
със съставянето, ползването и съхраняването на документите, като те накърняват
реда и правната сигурност на документирането и затрудняват дейността на
държавните и обществени органи, както и отношенията между тях и гражданите
(Постановление № 3/1982 г. на Пленума на ВС). С оглед специфичния обект на
документните престъпления пострадал от документно престъпление не може да бъде
определено физическо лице, още по-малко юридическо такова. Преценката за това,
дали от дадено престъпление са претърпени вреди и съответно възникнала ли
е процесуална правоспособност на определени лица/или лице/ да бъдат страни в съдебната фаза/ и от тук възможността да
атакуват постановлението на прокурора по чл.243 от НПК / се
основава на резултата
от проверката на следните характеристики на конкретното
престъпление, предмет на обвинението, които
винаги е необходимо да са налични, за да се приеме, че от престъплението
обективно може да има пострадал или ощетено
юридическо лице: дали престъплението е със съставомерни общественоопасни
последици, т.е. дали в състава е предвиден
определен престъпен резултат,
което в конкретната хипотеза, доколкото се касае за престъпление на формално
извършване не е налице и дали обекта на посегателство /защитените чрез
криминализацията обществени отношения/ е свързан с правната сфера на определен правен субект. Вредата като негативно въздействие върху
благо, охранявано от правото, по
принцип се състои в отрицателно
изменение в материалната или в
духовната сфера на даден правен субект . Респективно отнесено към
наказателното право, това общо положение обосновава, че засегнатия с престъплението обект
следва да е свързан с имуществени
или неимуществени права на гражданите
/ респективно само с имуществени
права на юридическите лица/. С престъпленията по чл.308 и чл.316 от НК,
както се посочи, се защитават
обществените отношения, свързани с правилното и законосъобразно
осъществяване на документирането, т.е.
общия /групов/обект на престъплението
или основният непосредствен обект на
престъплението/изведен от заглавието на съответния раздел/ не се насочва директно към защита на
индивидуална правна сфера.
Безспорно отговора на въпроса дали от конкретното престъпление има
пострадал, се извършва на основата на анализ на
конкретния фактически състав, респективно от този анализ е необходимо да може да се направи и да
следва положителен извод за това, дали е налице престъпен резултат накърняващ
непосредствено нечии права, като следва да се акцентира, че вредоносния
резултат следва да произтича пряко и непосредствено от конкретното престъпление, а не от деянието
в най-общ и широк смисъл. С оглед
горните съображения съдът приема, че за да придобие едно лице качеството на пострадал, респективно
ОЮЛ по смисъла на закона, то това лице
следва да е претърпяло такива
вреди от самото престъпление, които биха
му позволили да встъпи в процеса като
граждански ищец или частен обвинител, т.е. активната легитимация за
обжалване на прекратителното постановление е поставена на плоскостта на обективно претърпени вреди /от конкретното
престъпление/ и тяхното наличие е
предмет на законодателна преценка и въз
основа на критериитеq изложени по-горе, респективно не
може да бъде резултат на субективно
усещане. И това е така, защото по
начало всяко престъпление, съставляващо
негативно изменение в правилното функциониране на обществото, в различните му
аспекти и проявления на обществения
живот, в
по-малка или по-голяма степен засяга
нечии права и лично пространство.
Но критериите за регламентираното в закона качество пострадал,
респективно ощетено юридическо лице и следващите от това права и възможности за процесуално
участие са обективно установени. Претърпените вреди следва да съставляват пряка
и непосредсвена последица от престъплението, за което се води наказателното
производство в досъдебната му фаза и след като това не е налице, то не може да
се приеме, че жалбоподателят има качество на пострадало, респективно ощетено
юридическо, лице и в този смисъл е активно легитимиран да подава жалба срещу прокурорския
акт, посредством който е сложен край на досъдебното производство.
Това обстоятелство е процесуална пречка, съдът да упражни своето
правомощие в производството по чл.244 ал.5 от НПК и да извърши проверка за
процесуалната и материалноправна законосъобразност на обжалваното постановление
на прокуратурата, респ. да прецени дали същото е основано на цялостен и точен
анализ на събраните на досъдебното производство доказателствени материали.
По
изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.С.Ш. против постановление на Районна прокуратура гр.Пловдив от 20.04.2015
година за прекратяване на наказателното производство по ДП № 77/15 г. по описа на 2-ро РУП гр.
Пловдив, образувано и водено срещу НЕИЗВЕСТЕН
ИЗВЪРШИТЕЛ за престъпление по чл.308
ал.1 НК, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 2804/2015 година по описа на Районен съд град Пловдив.
Определението може да се
обжалва и протестира пред ПОС в седемдневен срок от съобщаването му.
Препис
от определението след влизането му в сила, ведно с делото, да се върне
на РП Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! П.К.