О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №  2596

 

12.12.2019г., гр. Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Въззивно гражданско отделение, VI -ти състав, в закрито заседание на 12.12.2019 г. в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА  КУРШУМОВА

                                                                                          ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

                                                   

като разгледа докладваното от съдия Куршумова в.ч.гр.дело № 2725 по описа за 2019г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и  сл.  от   ГПК.

Образувано е по частна жалба  на  „А1  България“  ЕАД,  със  седалище  и  адрес на  управление: гр. София,  ул.  „Кукуш“  №1, ЕИК: *********,  чрез  пълномощника  му  по  делото  юрк. М. К., против Определение № 1308 от 05.09.2019 г. постановено по гр.д. № 848 по описа за 2018 г. на Районен съд Асеновград, с което на осн.чл.129, ал.3 от ГПК e върната подадената от него искова молба и производството е прекратено.  В частната жалба  се  излагат съображения  за  неправилност  на  обжалваното  определение. Настоява се, че в срок са изпълнени указанията на съда за уточняване на лицето, срещу което е заведена исковата молба, документ за самоличност и ЛНЧ, както и е формулиран петитум съобразно указанията на съда. Моли се за отмяна на атакуваното определение.

Препис от частната жалба за връчване не е представен, съгласно чл.129, ал.3 ГПК.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и  срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.  Разгледана  по  същество,  е  неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, вр. с чл.415 от ГПК, от „А1  България“  ЕАД, ЕИК: *********, против Д.Ф.К. с ЕГН: ********** с постоянен адрес в гр………… установяването, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер от 272, 46 лв., от която: 169, 62 лв. - цена на месечни абонаментни такси, вноски и ползвани електронни съобщителни услуги за периода 09.09.2017 г. до 09.03.2018 г., начислена съгласно условията на договор № *********/05.10.2017 г., приложенията към него и Общите условия; и 389, 36 лева - неустойка, начислена за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната при условията на чл.54.12 от ОУ във вр. с чл.6.3 от Приложение 1 към договор № *********/05.10.2017 г.

          За претендираните суми е депозирано заявление по чл.410 ГПК от „А1  България“  ЕАД, ЕИК: *********, против Д.Ф.К. с ЕГН: **********, с адрес: гр…………., …………… № .., ет…, ап…, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 192 по описа за 2019 г. на Районен съд Стара Загора. Въз основа на справка по реда на Наредба № 14/18.11.2019 г. по ч.гр.д.№ 192/2019 г. е установено по отношение на длъжника с ЕГН: **********, че същият е с имена О.К. с постоянен адрес: гр……….., пл………….№ ., ет... На осн.чл.411, ал.1 ГПК делото е изпратено по подсъдност на Районен съд Асеновград, който е образувал ч.гр.д.№ 207 по описа за 2019 г.на АРС, III н.с.

          По ч.гр.д.№ 207/ 2019 г.на АРС, III н.с., е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 219 от 12.02.2019 г, с която е разпоредено Д.Ф.К. / О. К./ ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр……….., пл……….. № .., ет… да заплати на „А1  България“  ЕАД посочените в заявлението суми. По ч.гр.дело е подадено възражение по чл.414 от ГПК от О. К.ЕГН: **********, с което е заявил, че няма никакви договорни отношения с „А1  България“  ЕАД, поради което на заявителят са дадени указания за  предявяване на иск за установяване съществуването на вземането, удостоверено в заповедта за изпълнение, с което се обосновава предявените по делото искове.

          С разпореждане от 20.05.2019 г. първостепенният съд е оставил без движение исковата молба с указание до ищеца да посочи ответника в производството, след като от служебните справки по делото е констатирал, че в базата данни не съществува лице с имената Д.Ф.К., а ЕГН ********** е на друго физическо лице, както и му е указал, че в противен случай исковата молба  ще бъде върната и производството ще бъде прекратено. С уточняваща молба от 06.06.2019 г. ищецът е  посочил, че името на длъжника в производството, съгласно сключения между страните договор, е Д.Ф.К. с ЕГН: **********. Посочил е и че в случай, че след справка в базата данни се установи, че под ЕГН: ********** излиза името на друго лице, то искът да се счита предявен срещу лицето с ЕГН: **********. Първостепенният съд е приел, че с това уточнение не са отстранени нередовностите на исковата молба, поради което отново е указал на ищеца да конкретизира срещу кого е предявен иска и да формулира петитум с писмена молба с препис за ответника, както и му указал, че при неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната, а производството прекратено. Според уточненията в молба от 10.07.2019 г. искът е насочен срещу лицето Д.Ф.К. с национален документ за самоличност № ********** и ЛНЧ ********** с адрес: гр……, ж.к……., бл… ап…

          За да върне  исковата  молба  и  да прекрати  производството  по делото,  първостепенният  съд  е  приел,  че ищецът не е отстранил в срок нередовностите на исковата молба /посочване срещу кого е предявен искът, формулиране на съответен петитум, с писмена молба с препис за ответника/.

          С частната жалба се настоява, че с молбата от 10.07.2019 г. ищецът в срок е отстранил нередовностите на исковата молба.

 

          Въззивният съд намира, че определението е правилно.

          Производството по предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415 от ГПК, представлява продължение на заповедното производство, тъй като има за предмет установяване със сила на пресъдено нещо спрямо ответника съществуването на вземането по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съдът, разглеждащ иска с правно основание чл. 422 от ГПК, е длъжен да извърши преценка за идентичността на претендираното материално субективно право, съобразно неговата индивидуализация, въведена от заявителя, съответно - ищеца по иска за установяване съществуването на претендираното вземане. Тази преценка се извършва въз основа на заявените основание и петитум - идентичност на фактите, от които произтича материалното субективно право, в какво се състои това право, както и кои са носителите на правоотношението.  С решението в производството по предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, следва да се признае или отрече със сила на пресъдено нещо от гражданския съд същото право, за което е издадена заповедта за изпълнение. Поради това субективната и материалноправна идентичност на претендираното вземане в заповедното и исковото производство по предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК е предпоставка както допустимостта на предявения иск, така и за редовността на исковата молба, за която съдът следи служебно.

          В конкретния случай съдът намира, че липсва идентичност между страните в заповедното и исковото производство, образувано по предявения иск на осн.чл.422 ГПК. С подаденото заявление по чл.410 ГПК заявителят, ищец по предявения установителен иск, е насочил претенцията си към лицето Д.Ф.К. с ЕГН: **********. Видно обаче от служебните справки по делото ЕГН: ********** принадлежи на съвсем друго лице с имена О. К.. Заповедният съд е издал заповедта за изпълнение на парично задължение като неправилно е идентифицирал длъжника с две различни лица - Д.Ф.К. / О. К./ ЕГН: **********.

           При тези данни по делото, първостепенният съд правилно е указал на ищеца да конкретизира ответника по предявения иск. В предоставения му едноседмичен срок, с молбата от 10.07.2019 г. ищецът  е посочил като ответник лицето Д.Ф.К. с ЛНЧ **********. В случая обаче заповедта за изпълнение на парично задължение е издадена срещу друго лице, което се идентифицира с ЕГН: **********, тъй като съгласно чл.11 от Закона за гражданската регистрация единият граждански номер е уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно. Поради това налице е недопустимо несъответствие между страните в заповедното и исковото производство,  тъй като искът с правно основание чл.422 от ГПК е предявен срещу лице, различно от длъжника по заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,  което несъотвествие не е преодоляно и след оставянето на исковата молба без движение за отстраняване на констатираните нередовности.

По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.

Въззивният съд намира за необходимо да обърне внимание на Районен съд Асеновград, че следва да обезсили Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 219 от 12.02.2019 г, тъй като съгласно  задължителните разяснения в т. 13 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване на производството по иска с правно основание чл. 422 от ГПК, е компетентен да обезсили заповедта за изпълнение. Обезсилването на заповедта за изпълнение следва да се постанови едновременно с определението за прекратяване на производството по иска от съда в исковото производство.

По  изложените  съображения  съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 1308 от 05.09.2019 г. постановено по гр.д. № 848 по описа за 2018 г. на Районен съд Асеновград.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн.чл.274, ал.4 от ГПК.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

               2.