Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ........
Гр. Павликени, 11.12.2013 г
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Павликенският районен съд гражданска колегия в публичното заседание на 11.11.2013 година в състав:
Районен съдия: ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ
при секретаря Б.Н., като разгледа докладваното от съдията Гр.Д № 229 по описа на съда за 2013 год, за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от “ ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ” ЕООД, ЕИК ******** със съдебен адрес гр. С. ул. ******, представлявано от управителите М. В.и А. К., депозирана чрез пълномощника - адв. С. Н. Ш., САК срещу В.И.В., ЕГН ********** *** 54, с която е предявен иск по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за това да бъдат признати за установени вземания на ищеца от ответника, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № ******. на ПРС, а именно вземане за сумата от 5775.03 /пет хиляди седемстотин седемдесет и пет лева и 03 ст./ лв. – главница, произтичаща от неизпълнение на задълженията по Договор за финансов лизинг № ******* година, ведно със законната лихва от 15.11.2012 г. до изплащане на вземането. С исковата .молба се претендира по-малка сума – 5216.28 лева, както следва - лизингова сума за месец юли 2011 год. в размер на 91,97 лева по сключения между страните договор, наказателни лихви за забава на плащането по т. 5. 1. и 5. 5. в общ размер 477, 91 лева, премии за сключените за лизинговия автомобил застраховки КАСКО и ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ в общ размер 2779.18 лева за периода 06.08.2009 г. - 05.08.2011 г., такса „Разсрочено плащане на застрахователна премия" в размер на 99,90 лева, данъци 889.98 лева за 2009 година, 2010 година и 2011 година, такса по обслужване на лизинга за периода октомври 2009 г. - юли 2011 г. в размер на 838,22 лева и разходи за изготвяне и изпращане на напомнителни писма за текущите задължения по лизинговия договор в размер на 39,12 лева.
Ответникът - В.И.В., ЕГН ********** *** 54 – в законния срок, чрез пълномощника си адв. Ж.Д., ХАК спори претенцията с доводи да е на 02.06.2009 година върнал лизинговия автомобил, с което договорът бил прекратен по взаимно съгласие и след тази дата не дължал никакви суми на ищцовото дружество.
Ищцовото дружество спори твърденията на ответника за прекратяване на лизинговия договор на основание предаване на автомобила – предмет на договора. Заявява, че автомобилът не му е връщан.
Съдът, като се съобрази твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно правилото на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, намира за установено следното:
В исковата молба се сочи, че от м. октомври 2008 г. ответникът преустановил плащането на дължимите по договор за финансов лизинг № ******* г. лизингови вноски, включващи главница и възнаградителни лихви. Признава тези негови вземания да били застраховани в ЗК ”БУЛ ИНС” АД и за тях той получил застрахователно обезщетение, покриващо изцяло техния размер. В настоящето производство се претендират горепосочените вземания, които не се покривали от застраховката.
По делото не се спори наличието на валиден договор за финансов лизинг № ********** - търговска сделка по смисъла на чл. 286, вр. чл. 287, ал. 1 от ТЗ, сключен между страните на 03.08.2007 г., с предмет лек автомобил ФОЛКВАГЕН ТУРАН (VOLKSWAGEN TOURAN), с рама ********, двигател ********, регистрационен номер ******, по силата на който на ответника този автомобил е предаден на 06.08.2007 година срещу поето задължение да заплати за ползването 60 месечни лизингови вноски съгласно погасителен план. Не се спори, установява се и от приетите доказателства точното изпълнение поетите задължения от страна на ищеца - това, че закупил същия автомобил на стойност 46 019 лв. и да го предал на В.И.В. за ползване по лизинговия договор - приемо-предавателен протокол от 06.08.2007 год. Ответникът - В.И.В. се е задължил да заплаща на Ищеца - „Порше Лизинг БГ" ЕООД месечни вноски за ползвания автомобил, съобразно предварително изготвен погасителен план.
Не се спори обстоятелството, че лизингополучателят е преустановил плащанията по договора от м. 10.2008 г. Това се установява и от заключението на вещото лице по допуснатата за установяване размера на претендираните суми съдебно-счетоводна експертиза, в която хронологически са проследени реализираните плащания. Лизингодателят е имал сключен договор за застраховка „Загуби в следствие неплащане на лизингови вноски” със ЗД “БУЛ ИНС” АД и във връзка с него, с оглед неизпълнението на ответника по лизинговия договор, по образувана преписка по щета застрахователят е заплатил на лизингодателя на два пъти - на 23.12.2009 год. е извършено прихващане на задължения в размер на 8 217,36 лв. и на 04.07.2011 год. е получено обезщетение в размер на 26 283,51 лв., като в счетоводството на Ищецът - „Порше Лизинг БГ" ЕООД е осчетоводено получаване на застрахователно обезщетение от ЗД „БУЛ ИНС" АД по процесния договор в общ размер на 34 500,87 лв., като е издадена фактура на ЗД „БУЛ ИНС" АД за остатъчната стойност на автомобила в размер на 9 169,76 лв., т.е. с разликата от 25 331,11 лв. са покрити задължения за главница, лихви и начислен ДДС по фактури за финансов лизинг (вноски от 13-та до 47-ма).
Заключението на вещото лице сочи, че общият размер на осчетоводените в счетоводството на „Порше Лизинг БГ" ЕООД наказателни лихви за забава е в размер на 1 384,81 лв, а размерът на наказателната лихва за забава върху незаплатените в срок лизингови вноски за периода от 02.10.2009 г. до 03.02.2010 г. възлиза общо на сумата 536,53 лв.
Лизинговата сума за м. юли 2011 година възлиза на 91.97 лв.
В договора за лизинг страните са договорили и месечна такса за обработка на лизинга в размер на 15.53 евро и за периода м. 09.2008 г. – м. 08.2011 г. сборът на дължимите такси е в размер на 1275.71 лв.
Съгласно Общите условия за лизинг, неразделна част от договора, лизингодателят застрахова автомобила в собствена полза, като всички разходи са за сметка на лизингополучателя и в чл. 4.4 е договорена възможност за предоставяне на услуга “разсрочено плащане на застрахователна премия”. От доказателствата се установява, че на ищецът е сключил със ЗД “БУЛ ИНС”АД застраховки „Автокаско” и „Гражданска отговорност” за периода 06.08.2009 г. – 05.08.2011 г., а неплатените от ответника за това суми възлизат на 4034.02 лева за застраховка "Автокаско" и 705.40 лева за „Гражданска отговорност”.
На ответника е предоставена услугата за разсрочване на плащанията, което не се спори от последния и дължимата по нея сума възлиза на 314.89 лв.
Установено е заплащането от ищеца на данък върху превозните средства, съответно за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. и невъзстановяването му от ответника до общ размер от 1072.15 лв. Съгласно чл.3.4 от ОУ лизингополучателят поема всички разходи свързани с пускане на автомобила в експлоатация, като пътен данък, задължителни технически прегледи, поддръжка и техническо обслужване и др., а в случай, че те са заплатени от лизингодателя, има задължение да ги възстанови на последния.
ВЛ установило и че на ответника са изпратени уведомления за просрочени задължения, осчетоводени общо за сумата от 1183.38 лв. В чл.8 т.1 ОУ изрично е уредено изпращането на покани и предупреждения до неизправните лизингополучатели и разходите за същите – 10 евро за първа покана, 15 евро за втора и 20 евро за предупреждение за прекратяване на договора.
Видно от приложеното ч. гр. дело № 783/2012 г. по описа на настоящия съд, със заявление от 15.10.2012 г. ищцовото дружество по реда на чл. 410 ГПК предявило срещу ответника претенцията си по процесния договор за финансов лизинг, като търсело осъждането му за сумата от 5775.03 /пет хиляди седемстотин седемдесет и пет лева и 03 ст./ лв. – главница, подробно конкретизирана по пера, ведно със законната лихва до изплащане на вземането. Съдът уважил изцяло заявлението и издал Заповед за изпълнение № 530/19.11.2012 г.
На 10.12.2012 г. длъжникът подал възражение за недължимост на сумите по издадената заповед. На 08.04.2013 г., след няколко неуспешни опита, заявителят бил уведомен за подаденото възражение и за възможността да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Установителният иск, предмет на настоящото дело, е предявен в срока по чл. 415 ал.1 от ГПК, а предмет на същия е заявеното по реда на заповедното производство вземане.
Във връзка с възражението на ответника, че договорът за лизинг между страните е прекратен с връщането на процесния автомобил и оспорването на това обстоятелство от страна на ищцовото дружество на ответника бе указано да сочи доказателства за твърдяната връзка - било дружеството "АВТОЧОЙС" да е представител, дилър на „Порше Лизинг БГ" ЕООД или да се намира в каквато и да било връзка, освен безспорната да е продавач на процесния автомобил, както и посоченото лице – В. Д. да е служител или да се намира в каквито и да било взаимоотношения с „Порше Лизинг БГ" ЕООД, но такива не се представиха.
Липсват доказателства между страните по лизинговия договор да е била осъществена връзка и да е постигнато съглашение за прекратяване на договора и на ответника да е указано от лизингодателя да предаде автомобила на посоченото в протокола ТД, съответно негов представител.
Не се ангажираха доказателства за местонахождението на процесния автомобил понастоящем.
При така изяснената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. чл. 422 от ГПК, във връдка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 342 от ТЗ. По отделните, претендирани от ищеца вземания, съдът намира следното:
Безспорно се установи по делото неизпълнението от страна на ответника на поетите от него задължения по сключения договор за финансов лизинг, което неизпълнение се изразява в неплащане на дължимите лизингови вноски, застраховки, такса за разсрочване плащането на застрахователната премия, данък, такса за обслужване на договора. Застрахователят на ищеца по договор за застраховка „Загуби в следствие неплащане на лизингови вноски” – ЗД “БУЛ ИНС”АД е изплатил претърпяната от ищеца загуба от неплатените падежирали и непадежирали вноски през 2011 г., но останалите задължения на ответника, включително наказателни лихви за просрочие на лизинговите вноски, не са погасени.
По делото не се доказа предсрочното прекратяване на лизинговия договор поради неизпълнението на ответника. Съгласно чл. 14. 4 от ОУ договорът за лизинг се смята за прекратен едва след връщане на автомобила при подписване на протокол за изземване, в който се описва действителния пробег, всички недостатъци и разходите за отстраняването им – чл.14. 7 ОУ. На такова прекратяване преди 2011 г., която е крайната дата на исковия период, се позовава ответникът, но събраните гласни доказателства не установяват съответстващо на твърденията му фактическо положение – не се установи връщането му на ищеца или на негов представител. По делото изобщо не стана ясно, каква е съдбата на процесния автомобил – къде е местонахождението му, има ли регистриран нов собственик и ако има – кои са страните по прехвърлителната сделка. Следва да се отбележи, че дори и договорът за лизинг да бе прекратен предсрочно, по силата на общите принципи на облигационното право, в съответствие с които е и чл. 13 от ОУ, който урежда правните последици от настъпването на този юридически факт, лизингодателят има право да претендира от лизингополучателя всички дължими към датата на прекратяването плащания, които съгласно ОУ са за сметка на последния, заедно с обезщетение за вреди, включително и пропуснати ползи, които би реализирал, ако договорът не бе развален.
Не следва да се приема за установено предсрочно прекратяване и на още едно основание - липсват данни по делото страните са се възползвали от възможностите, които им дават ОУ за предсрочно прекратяване на договора. Липсва отправено изявление за разваляне на договора от страна на лизингодателя, съобразно разпоредбите на т. 8. 4 и т. 12. 1 от ОУ респ. взаимно съгласие за прекратяването на договора изразено писмено. Не се доказва по делото, че при връщането на автомобила ответната страна е направила волеизявление за прекратяване на договора в смисъла на т. 12. 1. 2., което да съвпадне с насрещната воля на ищцовото дружество в тази насока. Вложения в разпоредбата на т. 14. 4. смисъл е, че следва да е предприета някой от възможностите предвидени в ОУ за предсрочно прекратяване на договора, но едва след връщането на автомобила същият ще се счита за прекратен. В тази връзка и с оглед съжденията за липса на писмени доказателства за прекратяване на договора за финансов лизинг, следва че лизигополучателят е неизправна страна по същия.
При така изложеното следва да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца процесната сума.
Страните са претендирали разноски за производството по делото и с оглед изхода на спора, следва да бъдат присъдени такива на ищеца – в размер на сумата 2265,50 лв. за заплатени държавна такса за производството, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.И.В., ЕГН ********** *** 54, че дължи на „ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж. к. *******, Бизнес Парк С. , сграда ****** и съдебен адрес гр. С. , ул. *******, представлявано от М. В. и А. К., сумата 5216.28 лева, както следва - лизингова сума за месец юли 2011 год. в размер на 91,97 лева по сключения между страните договор за финансов лизинг № ******** г., наказателни лихви за забава на плащането по т. 5. 1. и 5. 5. в общ размер 477, 91 лева, премии за сключените за лизинговия автомобил застраховки КАСКО и ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ в общ размер 2779.18 лева за периода 06.08.2009 г. - 05.08.2011 г., такса „Разсрочено плащане на застрахователна премия" в размер на 99,90 лева, данъци 889.98 лева за 2009 година, 2010 година и 2011 година, такса по обслужване на лизинга за периода октомври 2009 г. - юли 2011 г. в размер на 838,22 лева и разходи за изготвяне и изпращане на напомнителни писма за текущите задължения по лизинговия договор в размер на 39,12 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 15.11.2012 година до окончателното изплащане, за заплащането на която е осъден със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № ******* по ЧГр.д. № ******* г. на ПРС.
ОСЪЖДА В.И.В., ЕГН ********** *** да заплати на „ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. **, Бизнес Парк С., сграда ********, съдебен адрес гр. С., ул. *********, представлявано от М. В. и А. К., сумата 2265.50 лв. - сторени в настоящото производство разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок, считано от връчване на преписи от него на страните.
След влизане в сила на решението да се докладва на заповедния съд.
Районен съдия:
Вярно с оригинала!
Б.Н.