Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 19.07.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 11817 по описа за 2020г. на съда и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен от „А.” ООД срещу „Т.С.”
ЕАД осъдителен иск за сумата 51 399.43лв. с правно основание чл.59 ЗЗД вр. чл.137, ал.2 ЗЕ, представляваща цена за ползване на изградени
съоръжения за присъединяване към топлопреносната
мрежа на жилищна сграда-етажна собственост, находяща се в гр.София, м.Ломско
шосе, УПИ ІV-1620, кв.59 за периода 16.10.2014г.-16.10.2019г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
В исковата молба ищецът излага, че с нотариален акт от
16.07.2008г. придобил правото на строеж върху УПИ IV-1620, кв.59 м.Ломско шосе в гр.София с поето задължение да построи жилищна
сграда със самостоятелни обекти. На 10.08.2010г. сключил с ответното дружество
договор за изграждане на присъединителен топлопровод и абонатна станция за
сградата-етажна собственост, съдържащ условията за присъединяването към топлопреносната мрежа, параметрите на топлопровода и
абонатната станция, срока за изграждането, както и условията за прехвърляне
правото на собственост. След издадено разрешение за строеж на 30.11.2011г. бил
сключен договор, с който възложено на „Б.“ ООД строителството, доставката и
монтажа на енергийния обект, а на 10.01.2012г. съставен констативен протокол за
установяване годността на обекта и въвеждането му в експлоатация на
09.01.2013г. Твърди въз основа учреденото право на строеж и неговото
реализиране да е станал собственик на топлопровода и абонатната станция,
изграждането на които било съгласувано с ответника и строежът изпълнен в
съответствие с всички законови изисквания. На 26.09.2013г. етажната собственост
и ответното дружество сключили договор за присъединяване към топлопреносната мрежа с предаване на владението и от тази
дата то ползва съоръженията на енергийния обект за доставка на топлинна енергия
за битови нужди на потребителите в
сградата. До момента правото на собственост не е прехвърлено, а същевременно
ответникът не заплаща цена за ползването. В тази връзка твърди за периода
16.10.2014г.-16.10.2019г. да е ползвал съоръжението, като по този начин се
обогатил без правно основание и претендира за този период заплащането на сумата
51 399.43лв., представляваща стойността за ползването на съоръжението за
присъединяване на основание чл.137, ал.2 ЗЕ.
Ответникът оспорва иска с доводи, че чл.18 от
предварителния договор му дава правото да ползва изградените от ищеца
съоръжения. Твърди, че ищецът не представил всички необходими документи за изкупуването
на енергийния обект, като по този начин възпрепятствал възможността за
прехвърляне правото на собственост в по-ранен момент, съответно да не се плаща
цена за ползването. Оспорва ищецът да е собственик, както и необосновано да е
отказал изкупуването като се позовава на §4 и §4а от ПЗР на ЗЕ. Противопоставя
възражение за изтекла погасителна давност на вземането.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени
доказателствата по делото, намира следното:
От фактическа страна не се спори, че с НА № 48, том II, рег.№ 4288, дело № 234/2008г. в полза на ищеца е учредено право на строеж
върху УПИ IV-1620, кв.59 м.Ломско шосе в гр.София за построяването на жилищна
сграда с магазини и подземни гаражи със
застроена площ 680 кв.м. и РЗП 4008 кв.м. Ищецът поел задължението да построи
сградата до степен на завършеност на всички обекти, съгласно посоченото в
нотариалния акт.
Не се спори също относно сключването на предварителен
договор между страните № 1148/10.08.2010г. за изграждане и присъединяване на
енергиен обект към топлопреносната мрежа на „Т.С.“
ЕАД, представляващ присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция при конкретно уговорени в
чл.2, ал.2 технически параметри, срок за изграждане 24 месеца от подписване на
договора и 6месеца за присъединяване на обекта от представяне разрешение за
ползване. Ищецът, в качеството на изпълнител, поел задължението да представи на
„Т.С.” ЕАД одобрен инвестиционен проект за присъединителния топлопровод и
абонатната станция /чл.6/; да изгради за своя сметка същия в съответствие с
техническите условия и изисквания, посочени в предварителното проучване за
присъединяване и утвърдените проекти, като до прехвърляне правото на
собственост ищецът е негов собственик /чл.7/; да извърши за своя сметка всички
демонтажни и възстановителни работи в мястото на присъединяване към топлопреносната мрежа в срокове по график, съгласуван с
топлофикационен район Люлин /чл.8/; да изпълни всички предписания на
дружеството необходими за монтиране на средствата за търговско измерване
/чл.9/; да проведе 72-часова топла
проба при експлоатационни условия на
строежа по свое искане и за своя сметка, да осигурява в процеса на
строителството достъп на упълномощени представители на „Т.С.” ЕАД за участие и
провеждане на контрол при извършване на 72-часова топла проба при експлоатационни условия, както и при
изпитване на настройката /чл.13 и чл.17/. Съгласно чл.18 „Т.С.” ЕАД има право
да използва изградените съоръжения за развитие на топлопреносната
си мрежа, да разрешава присъединяване на нови потребители на топлинна енергия,
без да нарушава договорената с потребителя мощност към присъединителния
топлопровод, предмет на договора, независимо от собствеността му.
На 17.05.2011г. Столична община издала разрешение за
строеж № 6, влязло в сила на 14.11.2011г. за изграждането на топлопровод и
абонатна станция за посочения по-горе обект, включващо строително-монтажни
работи съгласно одобрен инвестиционен проект.
На 30.11.2011г. ищецът сключил договор с „Б.“ ООД с
възлагане изграждането, доставка и монтаж на външен топлопровод /машинна и
строителна част/ и абонатна станция за обект жилищна сграда в УПИ IV-1620, кв.59 м.Ломско шосе в гр.София, който не се спори да е бил
изпълнен съгласно уговореното със съставен на 01.10.2012г. констативен акт за
установяване годността за приемане на строежа /стр.23-27/.
На 09.01.2013г. за жилищната сграда, заедно с изградения
топлопровод и абонатна станция е издадено разрешение за ползване № ДК-07-С-03
от ДНСК.
Въз основа решение на общото събрание на етажните
собственици на 26.09.2013г. между тях и „Т.С.“ ЕАД е сключен договор № 213
/стр.39/, по силата на който на основание чл.138, ал.1 ЗЕ и предварителния
договор от 10.08.2010г. дружеството присъединило обекта към топлопреносната
мрежа.
Представено е споразумение между ищцовото
дружество и етажните собственици, според което „А.“ ООД е собственик на
присъединителния топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция и
правото на собственост не е била прехвърлена на етажните собственици. С това
споразумение етажните собственици изразили съгласие за изкупуване на енергийния
обект от „Т.С.“ ЕАД.
Не е спорно, че след издаване разрешението за ползване
Акт обр.16 топлопреносното
съоръжение е въведено в експлоатация през 2013г. и се ползва от ответника.
Последното се установява от заключението на вещото лице по СТЕ, видно от което
всички имоти в сградата са оборудвани с индивидуални топломери и водомери за
БГВ със сключен между етажните собственици и фирма за дялово разпределение „Т.“
ООД договор за топлинно счетоводство от 16.09.2013г. Вещото лице дава
заключение, че цената за ползвания енергиен обект за периода
м.10.2014г.-м.09.2019г. възлиза на сумата 51 399.43лв.
Представена е кореспонденция между ищеца и ответника през
2026г. и 2017г., видно от която дружеството-собственик е дало съгласие относно
цената, на която енергийния обект да бъде изкупена, но не е дало съгласие тази
стойност да бъде прихваната от дължимата цена за ползване.
Въз основа горното от фактическа страна, съдът обоснова следните
правни изводи:
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по
чл.59 ЗЗД обхваща следните елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка,
обедняване на друго лице, свързано със съответното обогатяване, липсата на
правно основание за обогатяването и липсата на друга правна възможност за
защита на обеднелия. Обогатяване по смисъла на чл.59, ал.1 ЗЗД има не само при
придобиване на определена имуществена облага или имуществено право, но и при
спестяването и/или разходването на блага. Формите, чрез които се реализира
обогатяването може да са свързани с увеличаване актива на имуществото на едно
лице, чрез придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго лице, или
обогатяване чрез намаляване пасива или спестяване на разходи, които е следвало
да бъдат направени, но са направени от друго лице. Отговорността за неоснователно обогатяване по
същността си е облигационна, но извъндоговорна, т.е.
реализира се, когато между обеднелия и обогатилия се не съществува договорна
връзка.
Съгласно чл.137, ал.1 ЗЕ при присъединяване на
потребители /”клиенти” в редакцията на текста с изм. от 2012г./ на топлинна
енергия за битови нужди, присъединителният топлопровод, съоръженията към него и
абонатната станция се изграждат от топлопреносното
предприятие и са негова собственост. Според чл.137, ал.2 ЗЕ изграждането на съоръженията по ал.1 може да
се извършва от потребителите /клиентите/ след съгласуване с топлопреносното
предприятие, като в този случай последното заплаща цена за ползване на
съоръженията.
По делото се установи изграждане на съоръжението от ищеца
и за негова сметка, което е и изрично уговорено със сключения предварителен
договор от 10.08.2020г. Правото на
собственост принадлежи на ищеца, като до подаване на исковата молба,
включително и към момента не е уреден въпросът с изкупуването му. Установено е
още, че след приемането на строежа с Акт обр.16,
считано от 26.09.2013г., абонатната станция и топлопровода са приети от
ответника, въведени в експлоатация и той ги ползва според тяхното предназначение
с доставка на топлинна енергия за отопление и БГВ на абонатите в сградата.
Следователно и в съответствие с чл.137, ал.2 ЗЕ ответникът дължи на ищеца цена
за ползването, по същество представляваща обезщетение за ползването съизмеримо
с ползите, които извлича за себе си за сметка на собственика в хипотезата на
чл.59 ЗЗД.
Възраженията на ответника са неоснователни. Предвиденото
в клаузата на чл.18 от предварителния
договор право на „Т.С.“ ЕАД да ползва топлопровода и абонатната станция не изключва
задължението по чл.137, ал.2 ЗЕ, доколкото не е уговорено това ползване да е
безвъзмездно.
Събраните по делото доказателства установяват собственик
на топлопровода и абонатната станция да е ищецът, както и изграждането им да е
било в съответствие с всички технически и законови правила и норми. Ответникът
не е ангажирал доказателства за неизпълнение от страна на ищеца задължението по
предварителния договор да представи изброените в писмения отговор документи /те
са представени по делото/, респ. да е изискал представянето им. В разменената
кореспонденция чрез взаимно отправени писма не се съдържат изявления в тази
посока.
Неоснователно е позоваването на §4 и §4а ПЗР на ЗЕ.
Последната разпоредба изобщо не е приложима, защото се отнася до обекти и
съоръжения, управлявани от НК „Железопътна инфраструктура“.
Съгласно §4, ал.4а /в сила от 08.05.2018г./ в
случай че сделката
по изкупуване не е осъществена или няма обоснован
отказ по ал. 4, енергийното предприятие в срок три месеца след
покана от страна на собствениците
по ал. 1 е длъжно да плаща
наем по методика,
определена от комисията, в зависимост от типа и мощността
на съоръжението. В случая тази разпоредба не е
била действаща през по-голямата част от исковия период /тя няма обратно
действие/, а от друга страна по делото не са събрани доказателства, от които
може да се направи извод, че ищецът необосновано е отказал да сключи договор за
изкупуване. Обратно воля за сключване на такъв договор изрично следва от
съдържанието на разменените писма, видно от които се е съгласил с определената
цена за изкупуване, но не и до предложеното от ответника тази цена да бъде
прихваната от стойността на ползването на съоръжението.
Вземането за неоснователно обогатяване в хипотезата на
чл.59 ЗЗД няма периодичен характер и се погасява с общата петгодишна давност по
чл.110 ЗЗД. Срокът на давността започва да тече от момента на изискуемостта
съобразно чл.114 ЗЗД. Исковия период обхваща 16.10.2014г.-16.10.2019г., а
исковата молба е подадена на 16.10.2019г., т.е. давността не е изтекла, поради
което наведеното от ответника правопогасяващо
възражение е неоснователно.
По изложените съображения съдът намира предявения иск
за основателен и доказан, поради което следва да се уважи.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца разноските по делото от 5856лв. Възражението по чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като
съответства на фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „А.“ ООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, сумата 51 399.43лв. на основание чл.59 ЗЗД вр. чл.137, ал.2 ЗЕ, представляваща цена за ползване на
изградени съоръжения за присъединяване към топлопреносната
мрежа на жилищна сграда-етажна собственост, находяща
се в гр.София, м.Ломско шосе, УПИ ІV-1620, кв.59 за периода 16.10.2014г.-16.10.2019г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-16.10.2019г. до изплащането.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, *** да заплати на „А.“ ООД, ЕИК ******, гр.София, разноски по
делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 5856лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски градски съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: