Р Е Ш Е Н И Е
Номер 158 7.01.2020 г. град Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд - Бургас Търговско отделение,
На дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния състав:
Председател Павел Ханджиев
Членове Нели Събева
Илияна Балтова
Секретар Станка Ангелова
П.
като разгледа докладваното от съдия Ил. Б.
търговско дело № 302 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод въззивната жалба на „С“ ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление: област Б. , община Р., с. П., ул. „С“, № *, представлявано от Р. А. Д. – управител, и А. А. Г. , гражданин на И. , роден на***. в гр. Р., с адрес: гр. Р., ул. „Х“, № *, срещу Решение № 320 от 16.08.2019 г., постановено по т.д. № 425/ 2017 г. на Окръжен съд Б. , с което е обявен за относително недействителен, на основание чл.216, ал.1, т.2 ДОПК, по отношение на Държавата чрез Н, с адрес на призоваване: гр. Б., ул. „Ц“, № *, ет.*, стая *, сключеният между „С“ ЕООД и А. А. Г. договор за покупко - продажба, обективиран в Н. акт № * том *, рег. № * нот.дело № **от 22.10.2013 г. на нотариус О. Ж. , с район на действие – Районен съд Б. , по силата на който „С“ ЕООД продава на А. А. Г. следните свои собствени недвижими имоти за обща продажна цена от 62 000 лв. с ДДС:
1. Самостоятелен обект в Ж. сграда за сезонно обитаване, с идентификатор*, землище с*, кадастрален район 5, поземлен имот *, сграда * на три етажа, състояща се от общо пет броя апартаменти, с РЗП от 359.86кв.м, изградена в частта му за реално ползване в северозападната част на поземлен имот с идентификатор **по кадастралната карта на гр. С., м.,,Б“,с площ от 2094 кв.м, при граници: имот ***имот**, имот***, имот***, имот***, имот***, а именно: Апартамент № *, с идентификатор***, самостоятелен обект 5, с предназначение: жилище, апартамент, разположен на трети етаж, с обща площ от 88,58 кв.м, състоящ се от коридор, всекидневна с кухненски бокс, две спални, баня и тоалетна и две тераси, при граници и съседи на същия етаж ***4, под обекта***, над обекта –няма, ведно със съответния процент ид.ч. от правото на строеж върху терена, върху който е изградена сградата;
2. С. обект във В. сграда за сезонно ползване - къща близнак №*, с идентификатор **землище с ***кадастрален район 6, поземлен имот 532, сграда 3, със ЗП от 127 кв.м и РЗП от 466,40 кв.м, състояща се от партер, първи жилищен етаж и подпокривно пространство, изградена в югозападната част на ПИ с идентификатор ***по кадастралната карта на гр. С., м. ,,а“, с площ от 2090 кв.м, при граници: имот**, а именно: Апартамент № *, с идентификатор***, на партерен жилищен етаж от сградата, кота 0.00 м., самостоятелен обект 1, с обща площ 75,68 кв.м, от които 63,70 кв.м ЗП и 15,85 % ид.ч., равняващи се на 11,98 кв.м ид.ч. от общите части на сградата, състоящ се от коридор, спалня, баня и тоалетна, дневен кът и веранда, при граници: на същия етаж***, под обекта – няма, над обекта***, ведно със съответния процент ид.ч. от правото на строеж върху терена, върху който е изградена сградата;
3. С. обект във В. сграда за сезонно ползване - редови къщи- 4 броя с идентификатор***, сграда *, със ЗП от 237 кв.м и РЗП от 921,30 кв.м, всяка една от редовите къщи, състоящи се от партер, първи жилищен етаж и подпокривно пространство, изградена в югоизточната част на ПИ с идентификатор ***по кадастралната карта на гр. С., м. ,,Б“, с площ от 2090 кв.м., при граници: имот***, а именно: Апартамент № *, с идентификатор***, на партерен жилищен етаж от сградата, кота 0.00 м, с обща площ 75,74 кв.м, от които 63,60 кв.м ЗП и 8,37 % ид.ч., равняващи се на 12,14 кв.м ид.ч. от общите части на сградата, състоящ се от коридор, спалня, баня и тоалетна, кухня и трапезария, и дневен кът и веранда, при граници: на същия етаж:***, под обекта няма, над обекта **** ведно със съответния процент ид.ч. от правото на строеж върху терена, върху който е изградена сградата.
Присъдени са разноски.
В подадената жалба решението се оспорва, като постановено по недопустим иск и неправилно.
Според въззивниците, поради погасяването по давност на задълженията на „С“ ЕООД към публичния взискател, последният не разполага с процесуална легитимация за водене на настоящия иск.
Сочи се, че доколкото в хода на делото Н. е загубило качеството си на кредитор на вземанията, отпаднал е и неговият правен интерес от провеждане на производството.
Преповтаря се във въззивната жалба поддържаната пред първата инстанция теза на въззивниците, че имотите са били прехвърлени срещу дължими на Г. от „С“ ЕООД значителни суми по договор за заем, с възнаградителна лихва и неустойки. Изтъква се, че установяването на тези стойности е от съществено значение за преценката дали даденото значително надхвърля по стойност полученото.
Поддържа се, че решението по делото е било постановено при неизяснена фактическа обстановка относно цената на продадените имоти, тъй като е ползвана експертиза, която при изготвянето ѝ не е съобразена с конкретните характеристики на имотите.
Прави се искане за отмяна на постановения съдебен акт и отхвърляне на исковата претенция.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от Н, в който се навеждат доводи за нейната недопустимост и неоснователност, като се сочи, че постановеното решение следва да бъде потвърдено, като правилно, обосновано и законосъобразно.
Акцентира се, че не отговаря на обективната истина, че всички публични задължения на въззивното дружество са погасени по давност, тъй като за част от тях абсолютната давност по ДОПК не е изтекла. На следващо място се посочва, че това е въпрос извън предмета на спора.
Изтъква се, че всички предпоставки за уважаване на иска по чл.216, ал.1, т.2 ДОПК са налице. Задълженото лице не е погасило установените публични задължения, които са в особено големи размери. Не е предложен начин на удовлетворяване на публичния взискател, нито годно обезпечение, съответстващо по размер на задълженията. Извършеното разпореждане със собствени активи, при което длъжникът се освобождава от собственост, сочи на съзнателно предприети действия от негова страна да увреди интересите на кредитора – НАП.
Оспорва се като привиден твърденият от въззивниците договор за заем.
Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Б. констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбите съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл.216, ал.1 ДОПК, недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установят публични задължения, определени категории сделки, измежду които възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото. От анализа на нормата може да се заключи, че същата инкорпорира три обективни елемента за възникване на правопораждащия относителната недействителност фактически състав, а именно: извършена възмездна сделка, с имущество, принадлежащо на длъжника; осъществяване на разпореждането след връчване на заповедта за възлагане на ревизия и установяване, в резултат на тази ревизия, на публични задължения на прехвърлителя по сделката; обективно несъответствие на стойността на разпореденото и полученото срещу него, което е значително. Предвид изискването за значителност на несъответствието, следва да се изтъкне, че известна обективна несиметричност на разменените престации е все пак допустима, предвид автономията на волята и свободата на договаряне. Неравностойността на престациите е необходимо да се преценява, следователно, във всеки конкретен случай, към момента и съобразно особеностите на конкретното договаряне.
Видно от данните по делото, със заповед на началник сектор „РП“, отдел „КД“, Д. „К“ при Т. на Н. гр. Б. за възлагане на ревизия № **12.12.2008 г. и заповед на началник сектор „РП“, отдел „КД“, Д. „К“ при Т. на Н. гр. Б. за възлагане на ревизия № **/ 23.03.2000 г., е образувано ревизионно производство спрямо ответника „. “ ЕООД. Заповедите са връчени на представител на дружеството на 22.12.2008 г., респективно – 1.04.2009 г. Атакуваната в настоящото производство сделка е сключена на 22.10.2013 г., с Н. акт № * том *, рег. № * нот.дело № * на нотариус О. Ж. , с район на действие – Районен съд Б. , представен по делото, следователно, след връчване на заповедта на възлагане на ревизията. С ревизионен акт № 900414/ 18.06.2009 г. са установени публични задължения в тежест на дружеството - въззивник в размер на 270 442,81 лв. Няма данни ревизионният акт да е бил обжалван, поради което следва да се приеме, че същият е влязъл в законна сила. Между страните липсват разногласие относно горните обстоятелства.
Представена е от въззиваемия справка относно общия размер на публичните задължения на дружеството – въззивник, от която явства, че същите към 18.02.2019 г. са в размер на 726 892,67 лв. за главници и мораторни лихви.
Въззивниците възразяват, че въззиваемата страна не притежава качеството кредитор, тъй като публичните задължения, на които се позовава, са погасени по давност.
Доколкото искът с правно основание чл.216, ал.1 ДОПК се родее с П. иск, регламентиран в чл.135 ЗЗД, постановките на съдебната практика, формирана по повод последния, следва да намерят приложение и относно настоящата претенция. Последователно при произнасянията се възприема становището, залегнало и в мотивите на Тълкувателно Решение № 2/ 2017 от 9.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС, че самото вземане на кредитора не се превръща в предмет на делото по чл.135 ЗЗД. Съдът по П. иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти. Той може да приеме обратното единствено, ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо.
В настоящия случай вземанията на държавата, чрез Н. , не са отречени със сила на пресъдено нещо, а възражения за погасяване на същите по давност не могат да бъдат разглеждани в настоящия процес, тъй като те не засягат материалното право да се иска отмяна на увреждащата сделка – Решение № 328 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр.д. № 879/2009 г. В този смисъл оплакванията в жалбата са неоснователни.
При оспорената покупко- продажба страните са се споразумели по обща продажна цена на транслираните имоти 62 000 лв., при данъчна оценка към момента на извършване на сделката 92 235,20 лв.
В отговора на исковата молба, подаден от въззивника А. Г. , са въведени твърдения, че посочената в нотариалния акт, материализиращ сделката, цена на продаваните имоти не е действителната договорена между съдоговорителите цена, тъй като последната е включвала незаплатени от дружеството възнаградителни лихви и неустойки за забава по договор за заем с въззивника, на който посочената цена в нотариалния акт от 62 000 лв. покрива само главницата.
Действително в обсъждания нотариален акт се сочи, че цената по сделката се погасява чрез прихващане на сумата от 62 000 лв. срещу дължими от продавача суми по договор за заем, сключен с купувача, без да се конкретизира дали сумата покрива единствено задължението за главницата по заема, но по съществото си твърдението, че изразената воля се разминава с действителната, относно цената по сделката, представлява твърдение за привидност. Същото е било своевременно въведено, не е обсъдено от първоинстанционния съд и е преповторено във въззивната жалба, поради което и следва да се разгледа от настоящия състав.
Доколкото по делото не се представя обратно писмо, доказващо пълно симулацията, за да са допустими свидетелски показания за установяване привидността на изразеното съгласие, в частта относно цената, следва по делото да е налично начало на писмено доказателство – чл.165, ал.2 ГПК, правещо вероятно твърдението за симулация. Подобно доказателство въззивникът Г. , носещ доказателствената тежест да докаже твърденията си, не е ангажирал, поради което следва да се приеме, че не е налице привидност на визираната в нотариалния акт цена и посочената стойност е действителната такава, срещу която имотите са прехвърлени.
От изпълнената в производството пред първостепенния съд съдебно – оценъчна експертиза става ясно, че пазарната стойност на продаваните имоти – собственост на дружеството, към релевантния момент – момента на разпореждането, е общо 218 640 лв. Следва да се изтъкне, че при изготвяне на заключението експертът е оценил имотите, съобразно конкретните им характеристики, като при разпита си в съдебно заседание е пояснила, че е търсила пазарни аналози най-близки до спецификите на имотите, предмет на експертизата, по етажност, квадратура, местоположение. Приложила е отчисление за офертност, тъй като е боравила с оферти за продажби на подобни имоти, относно които не е проследила реалната им реализация; въвела е, там където е било необходимо, при разминавания на офертите с оценяваните имоти, и други корекции – за скосявания на последен етаж, за обзавеждане, за етажност, за разлика в площта. Тъй като е изследвала оферти от юни 2019 г., за финализиране на изводите си е приложила коефициент за привеждане на цените към октомври 2013 г., тъй като не е открила предложения за продажби, датиращи към онзи момент.
Заключението следва да се кредитира като обективно и компетентно изготвено, при използван комплексен подход, отчитащ характеристиките на имотите. Ето защо, повдигнатите в жалбата оплаквания относно неизясненост на пазарната цена на прехвърлените имоти следва да се квалифицират като неоснователни.
При съобразяване на гореизложеното относно действителната пазарна стойност на трите обекта, предмет на сделките, и посочените в договора цени, на които имотите са транслирани, се налага изводът, че общата уговорена цена е едва 28 % от действителната пазарна цена на недвижимостите, към момента на продажбата. Горното несъответствие се преценява от настоящия апелативен състав като значително, поради което следва да се заключи, че е удовлетворен фактическият състав на предявения отменителен иск.
Горните изводи предпоставят потвърждаване на обжалваното решение.
При този изход от производството и въведеното искане от въззивника – ищец, чрез процесуалния му представител, на същия следва да се присъдят разноски, платими от възззивниците – ответници, в размер на 450 лв. – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.37 Закона за правната помощ, вр.чл.25, ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Б.
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 320 от 16.08.2019 г., постановено по т.д. № 425/ 2017 г. на Окръжен съд Б.
ОСЪЖДА „С“ ЕООД, ЕИК**, със седалище и адрес на управление: област Б. , община Р., с. П., ул. „С“, № *, представлявано от Р. А. Д. – управител, и А. А. Г. , гражданин на И. , роден на **г. в гр. Р., с адрес: гр. Р., ул. „Х“, № *, да заплатят на Държавата, чрез Н, с адрес на призоваване: гр. Б., ул. „Ц“, № *, ет.*, стая *, сумата от 450 лв. - съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: