гр. Стара Загора, 09.03.2020 г.
Старозагорски районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на двадесет и четвърти февруари, две
хиляди и двадесета година в състав:
при секретаря Тонка Тенева като разгледа докладваното
от съдия Тенева гр.дело № 5282 по
описа за 2019 г. за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано
по предявени от В.П.П., ЕГН ********** с адрес *** срещу Главна Дирекция „Национална полиция“ МВР гр. София искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и по чл. 86 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумите (след изменение по реда на чл. 214 от ГПК), както следва:
- главница от общо 1625, 95 лева, представляваща
незаплатено нетно допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 14.10.2016 г. - 14.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба- 14.10.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението формирани по периоди, както следва: за периода м. 10-м. 12. 2016
г.; за периода м. 01-м. 12. 2017 г.; за
периода м. 01-м. 12. 2018 г.; за периода м. 01-м. 10. 2019 г.
- мораторна лихва в размер на 212, 67 лева върху всички
дължими главници за тригодишения период 14.10.2016 г. до 14.10.2019г за периода от 01.12.2016 г. до 14.10.2019г.
Исковата претенция се
основава на следните фактически твърдения: Ищецът е полагал труд по служебно
правоотношение възникнало с ответника, на длъжност в сектор сектор „Охрана на
обществения ред в железопътния транспорт“ гр. Стара Загора към ЗОНАЛНО
ЖАНДАРМЕРИЙСКО УПРАВЛЕНИЕ Кърджали, при ДИРЕКЦИЯ „ЖАНДАРМЕРИЯ“ в ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ НАЦИОНАЛНА
ПОЛИЦИЯ - МВР гр. София в периода 14.10.2016 г. до 14.10.2019 г.
В този период е работил на
12часови смени, при сумирано изчисляване на работното време. На основание чл.
178, ал. 1, т. 3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се заплащат и допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Нормалната продължителност на работното време е 8часа дневно и 40часа седмично
при 5-дневна работна седмица- чл. 187 ЗМВР. От 14.10.2016 г. и на основание чл.
187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители в МВР работещи на смени
се изчислява сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно
време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70часа
на отчетен период. Твърди, че за процесния период е положил нощен труд, които
часове подлежат на преобразуване към дневен такъв, за което се дължи
допълнително възнаграждение за така положения своеобразен извънреден труд.
Посочва, че до м. април 2015 г. е имало изрична разпоредба за преобразуването
му, но след тази дата и въвеждането на изцяло нова нормативна уредба, този
въпрос е останал неуреден, поради което и приложение следва да намерят общите
законови разпоредби на трудовото законодателство. В тази връзка излага следните
правни доводи: В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на РЗ при
сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време установени за подневно отчитане на работното време, т. е
1. 143. Съгласно чл. 140 КТ нормалната продължителност на нощния труд при
5-дневна работна седмица е до 7часа и заплащането му като такъв и заплащането
след преобразуването му касае две отделни възнаграждения дължими кумулативно.
Твърди, че реално полаганият труд през нощта е 8часа и разликата между
номиналния брой часове нощен труд за тримесечен период и умножаването му с
коефициент 1. 143 представлява своеобразен извънреден труд, за който следва да
се приложи съответната часова ставка. Предмет на настоящата искова претенция се
сочи да е разликата между часовете положен нощен труд преди и след
приравняването му към дневен с коефициент 1. 143, формирана при завишаване на
нормалната часова ставка с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР.
Твърди, че в периода октомври 2016 г. до октомври 2019 г. е положил общо 2008 часа нощен труд, който преизчислен към дневен води до
извънреден труд от 286 часа за всички години, което
изчислено на база основното месечно възнаграждение и увеличено с 50% възлиза в
размер на исковата сума. Молбата е за уважаване на исковата претенция, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане на разноски. Претендирана е и мораторна лихва.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока
по чл. 131 ГПК. Исковете се оспорват по основание и размер. Не оспорва, че
ищецът за посочения период е полагал труд при него по служебно правоотношение
заемайки длъжност "старши полицай“ в група 01 „патрулно постова дейност“ в
сектор „Опазване на обществения ред в железопътния транспорт“ към ЗЖУ Кърджали.
Не се оспорва обстоятелството, че местоработата е била в гр. Стара Загора.
Потвърждава, че ищецът е
работил на 12часови смени /дневни и нощни/, като отчитането на
положения труд е сумирано на тримесечен период по чл. 187 ал. 3 от ЗМВР.
Счита, че в случая
приложение следва да намери единствено специалния закон- ЗМВР и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, предвид спецификата на полаганата
работа от полицейските служители в МВР.
Действаща за периода е
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в която се сочи, че липсва разпоредба
регламентираща преизчисляване на нощния труд в дневен. В този смисъл оспорва
приложимостта на Наредбата за структурата и организацията на РЗ излагайки
правни доводи за това.
Сочи да липсва основание за
трансформиране на нощния в дневен труд и определяне на извънреден такъв.
Твърди, че положеният от ищеца нощен и извънреден труд са били заплатени, като
вид допълнителни възнаграждения. Искането е за отхвърляне на претенциите и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа след направено изменение на размера на исковете по чл. 214 от ГПК. По отношение на иска да се признае за установено по отношение на
работодателя зачитането на положения от
ищеца извънреден труд за осигурителен стаж е направено оттегляне по реда на чл.
232 от ГПК.
След съвкупна преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателствата, съобразявайки приложимия
закон и становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са искове с
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Касае се за трудово
възнаграждение, което работодателят дължи на работника за положен от него
извънреден труд. При така определения фактически състав на правото и съобразно
разпределението на доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска,
ищецът следваше да докаже, че
е в служебно правоотношение с ответника, като в периода 14.10.2016 г. - 14.10.2019 г. е полагал труд на смени; основанието, от което произтича
вземането му и размер на дължимото възнаграждение за положения труд; падеж на
задължението за плащане на допълнителното възнаграждение за труда и размер на
обезщетението за забава. Провеждане на това доказване възлага на ответника
доказателствена тежест по установяване изпълнение на задължението за заплащане
на положения по правоотношението труд.
Безспорни по делото са следните факти:
-
че между
страните е съществувало служебно правоотношение в периода в процесния период, по което ищецът е
заемал длъжност "старши полицай“ в група 01 „патрулно постова дейност“ в
сектор „Опазване на обществения ред в железопътния транспорт“ към ЗЖУ Кърджали;
-
че в периода 14.10.2016 г. - 14.10.2019 г. ищецът е работил на 12-часови смени.
Спор между страните по
фактите, няма.
Спорният въпрос е изцяло
правен и той се свежда до това дали към настоящото служебно правоотношение,
предвид специфичния статут на държавните служители в МВР регламентиран от
специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове, са приложими общите разпоредби на трудовото законодателство, предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове
дневен труд, умножавайки го с коефициент 1. 143 и следва ли резултатът от
изчислението да се счита за извънреден труд, респективно да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е
разписано, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за
тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон работата извън редовното
работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите,
работещи на смени. Нормите предвиждат компенсиране на работата извън редовното
работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр. 14/20.02.2015 г. работното време на държавните
служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за
едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016 г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в
актуалната си редакция предвижда, че работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен
период. За исковия период 14.10.2016 г. до 14.10.2019 г. отчитането се извършва на тримесечие /чл.
187, ал. 3 изр. 1 ЗМВР ДВ бр. 81/14.10.2016 г. /.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в
чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал. 1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179,
ал. 1 ЗМВР е регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд
през нощта от 22, 00часа до 6, 00часа.
До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017 г., условията и редът за изплащане на възнаграждението
за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, а след
изменението с наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията
и реда, а техният размер- с негова заповед. В ал. 4 на чл. 179 е разписано, че
на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени
със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е
предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период от 17.10.2016 г. до 30.09.2019 г. действаща е била
Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016 г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016 г., в сила
от 02.08.2016 г., отменена с решение № 16766/10.12.2019 г. по адм. д. №
8601/2019 г. на ВАС, петчленен състав/ издадени от Министъра на вътрешните
работи. Текстът на чл. 3, ал. 3 предвижда, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22, 00часа и 6, 00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016 г. в сила от 02.08.2016 г. няма
изрично предвидено основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд
с коефициент 1. 143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/
11.08.2014 г. / ДВ, бр. 69/19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г., отм., бр.
40/02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г. /.
Липсата на изрична норма не
може да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за така
неуредения въпрос следва да намери общото трудово законодателство. Приемането
на обратното би означавало служителите на МВР да бъдат поставени в това
отношение в по- неравностойно положение спрямо останалите работниците полагащи
труд по трудови правоотношения по КТ. Не може да се приеме като аргумент това
да не е така и обстоятелството, че на служителите от МВР им се следват пък
допълнителни привилегии от специалния ЗМВР, доколкото те се следват именно от
специфичните условия на полагания от тях труд.
В чл. 9, ал. 2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който възлиза на 1. 143.
Допълнителен аргумент за
приложимостта на НСОРЗ по отношение на държавните служители в МВР е и
обстоятелството, че правата и задълженията на държавните служители и в частност
на служителите в МВР са предмет на специална уредба, подчинена на идеята, че на
този кръг лица следва да бъде предоставена по-сериозна закрила от закрилата,
предвидена за работниците и служителите, работещи по трудово правоотношение.
Това е своеобразна компенсация за завишените изисквания към държавните
служители, както и за специфичните задължения, които им се възлагат. При това
би било абсурдно тези лица да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от
работниците и служителите, които полагат труд по трудово правоотношение.
Поради така изложените
съображения и предвид липсата на норма в специалните нормативни актове, която
изрично да изключва приложението на методика за преобразуване на нощните часове
в дневни при отчитане на отработеното време, настоящият съдебен състав приема,
че чл. 9, ал. 2 НСОРЗ следва да бъде приложена по отношение на държавните
служители в МВР.
Не може да се обоснове
неприложимост на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
и по аргумент, че чл. 9, ал. 3 предвижда тя да не се прилага за служителите по
трудови правоотношения в държавната администрация. По отношение на тях е налице
изричната разпоредба на общия закон- чл. 107а КТ регламентираща видовете
допълнителни възнаграждения дължими на тези служители работещи по трудово
правоотношение в държавната администрация, като чл. 244, т. 2 КТ делегира на МС
определянето на допълнителните трудови възнаграждения, за които няма уредба в
КТ. В заключение налага се извод, че исковата претенция е доказана в своето
основание.
По отношение на размера й,
съдът съобрази неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по
ССчЕ. От него и съобразно поясненията при изслушването му, се установява, че
след приравняване на нощните часове отработени от ищеца в дневни и след
отчитане на ползван отпуск за временна неработоспособност и платен годишен
отпуск съобразно разрешението дадено с ТР 8/2013 г. на ОСГК на ВКС, размерът на
допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд, възлиза на сумата от
общо 1806, 60 лева брутна сума или 1625, 95 лева нетна сума, което не е заплатено на ищеца.
По отделните периоди същото
е, както следва: за периода 14.10.2016 г. – 31.12.2016 г. – 92, 56 лева;
за периода 01.2017г. до 12.2017 г. в размер на 479, 16 лева; за периода
01.2018г. до 12.2018г. – 571, 82 лева; за периода 01.2019 г. до 14.10.2019 г. –
482, 40 лева;
Следователно исковата претенция за отделно
заявените искови периоди следва да бъде уважена в размерите съобразно
заключението на вещото лице и при
съобразяване диспозитивното начало в гражданския процес. Така, дължимото
допълнително възнаграждение за периода за периода 14.10.2016 г.-14.10.2019 г. следва да
се уважи.
По отношение на мораторната лихва вещото лице е
изчислило, че същата е дължима за целия процесен период, като сумата се равнява
на 212, 67 лева, изчислена върху нетния размер на установените нетни размери
неплатено възнаграждения.
Предвид изложеното, като съобрази ангажираните
доказателства съдът приема, че извънредният труд след преобразуване на нощния в
дневен такъв с коефициент 1. 143 не е начислен и изплатен на ищеца, поради
което претенцията следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба и
мораторната лихва.
На основание чл. 83, ал. 1,
т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като предвид основателността
на исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС
съразмерно на уважената искова претенция направените в производството разноски
за ДТ от 73, 55 лева и 150 депозит за вещо лице, общо в размер от 223, 55 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по
чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са
400 лева платено адв. възнаграждение по договор за правна защита и съдействие
от 07.10.2019 г.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Национална полиция“ МВР гр. София ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Александър Малинов” № 1,представлявано от
комисар Христо Терзийски - Директор да
заплати на В.П.П. ЕГН: ********** ***, чрез пълномощника си адвокат А.С.А.,***,
съд. адрес:*** сумата от общо 1625, 95 лева нетна
сума, представляваща незаплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 14.10.2016 г. - 14.10.2019 г. получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с
коефициент 1. 143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба- 14.10.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението, формирани по периоди, както следва: за периода 14.10.2016 г. –
31.12.2016 г. – 92, 56 лева; за периода 01.2017г. до 12.2017 г. в размер на
479, 16 лева; за периода 01.2018г. до 12.2018г. – 571, 82 лева; за периода
01.2019 г. до 14.10.2019 г. – 482, 40 лева, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална полиция“ МВР гр. София ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Александър
Малинов” № 1,представлявано от комисар Христо Терзийски - Директор да заплати на В.П.П. ЕГН: ********** ***,
чрез пълномощника си адвокат А.С.А.,***, съд. адрес:*** сумата от 212,
67 лева за процесния период от 14.10.2016г. до 14.10.2019г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална полиция“ МВР гр. София
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Александър
Малинов” № 1,представлявано от комисар Христо Терзийски - Директор да заплати по сметка на Районен съд Стара Загора в полза на бюджета на
съдебната власт сумата в размер на 73, 55 лева държавна такса и 150
депозит за вещо лице, общо в размер от 213, 62 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална полиция“ МВР гр. София
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Александър
Малинов” № 1,представлявано от комисар Христо Терзийски - Директор да заплати на В.П.П. ЕГН: ********** ***,
чрез пълномощника си адвокат А.С.А.,***, съд. адрес:*** сумата от 400 лева, представляваща съдебно- деловодни разноски
направени в първоинстанционното производство за платено адвокатско възнаграждение.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения иск да се признае за
установено по отношение на работодателя зачитането на положения извънреден труд
за осигурителен стаж поради оттегляне на иска на основание чл. 232 от ГПК.
IBAN: *** „БАНКА ДСК“ АД
Решението подлежи на обжалване
пред Старозагорски окръжен
съд в двуседмичен срок, считано от 09.03.2020г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: