Р Е Ш
Е Н И Е
№…
гр.
Варна, 27.10.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3404 описа за 2017г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по исковете, предявени от Г.Т.Т., ЕГН **********, срещу “Т.С.Г.” ООД, EIK ******, с правно основание чл. 128 ал.1 т.2 от КТ и чл. 224
ал.1 от КТ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 840лв. (осемстотин и четиридесет лева),
представляваща трудово възнаграждение за м. юли и август 2016г., дължими по
трудов договор №32/21.12.2015г., сумата от 190.90лв.
(сто и деветдесет лева и 90 стотинки), представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 10 дни за 2016г., ведно със
законните лихви върху главниците от подаване на исковата молба – 14.03.2017г.
до окончателното им изплащане. Претендират се и разноски.
В исковата молбата ищецът твърди, че с
ответното дружество бил в трудово-правни отношения по силата на сключен трудов
договор № 032/21.12.2015 год., на основание чл.67 ал.1 т.1 от КТ, като по реда на
чл.70 от КТ в полза на работодателя е уговорен срок за изпитване от 6 месеца.
Договорът е без определен срок при пълно работно време от 8 часа и на длъжност
„охранител". Уговореното основно месечно трудово възнаграждение е в размер
на 380 лв. /420 лв. от 01.01.2016 г/., платимо до 25-то число на следващия
месец.
Възнагражденията му за месеците юли и август
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е подаден такъв от ответника.
В същият се сочи, че исковете са частично неоснователни. Не се оспорва
съществуването и прекратяването на трудовото правоотношение между страните за
соченото правно основание. Оспорва се размера и дължимостта на претендираните
суми. Твърди се, че работодателят дължи общо за времето, през което работникът
е полагал труд сумата от общо 2 909, 60
лв., нетното
трудово възнаграждение на работника. Твърди още, че дружеството е изплатило на служителя си възнаграждение в размер на 2 885
лв. общо. Представя РКО. Отделно сочи, че дължи обезщетение за полагащите му се
дни отпуск, а именно 9 дни за
В съдебно заседание ищецът
поддържа исковете си и моли за уважаването им, а ответника не се явява и не се
представлява. С писмена молба моли съдът да отхвърли иска за сумата над 2885лв.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
приема за установено следното от фактическа страна и правна страна:
Предявени са искове с правно осн. чл.128, ал.1 КТ и
чл. 224 КТ. В тежест на ищеца по делото е да докаже предпоставките за уважаване
на исковете, а именно: че е бил в трудово правоотношение с ответника за
периода, за който претендира трудово възнаграждение и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, че
същото е прекратено, че размерът на дължимото му трудово възнаграждение
за претендирания период и обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ са в размерите, в
които се претендират.
Ответникът не е
оспорил фактите за наличие на трудово правоотношение между страните и
прекратяването му на 31.08.2016г. на основание взаимно съгласие. Оспорва се само частично размера на дължимите на
ищеца трудово
възнаграждение за разликата над сумата от 24.60лв. и размера на обезщетението
за неползван
платен годишен отпуск - за
разликата над 178, 36 лв.
По делото е изготвена и изслушана ССЕ, като вещото
лице е разпитано и в о.с.з. Съгласно заключението на вещото лице по ССЕ, в
случай, че бъдат сумирани всички платени на ищеца суми с основание трудово възнаграждание,
то е налице остатък от трудово възнаграждение за плащане 24.62лв. В това
пресмятане са включени платени суми с РКО 358/01.03.2016г. и с РКО 753/24.08.2016г.
Разпитано в с.з. вещото лице посочва, че не е направило заключение, че
платените суми по тези РКО са за месеците 07.2016г. и 08.2016г., а само е
използвало редовете в табличката. Сочи, че в случай, че не се приеме, че с тези
РКО са платени процесните трудови възнаграждения, то дължимите на ищеца суми са
в размер на 824.62лв. общо.
От представените по делото РКО № 358/01.03.2016г.
и РКО 753/24.08.2016г., е видно, че с
РКО № 358/01.03.2016г. е заплатена сумата от 450лв., представляваща „заплата за
12, януари –ав.”, което може да се разчете като заплата за месец декември и
аванс за месец януари, или заплата за декември и януари авансово, като липсва
година. Доколкото обаче РКО е от месец март 2016г., който е последващ месеците декември и януари, то не
следва да се счита, че плащането е авансово, т.е. не може да става въпрос за
аванс изобщо, доколкото авансовото плащане е предварително плащане. С РКО №
753/24.08.2016г. е заплатена сума в размер на 350лв., представляваща „заплата
за м. юни, ав.”. И в този случай не може да се счита, че става въпрос за аванс,
доколкото РКО е издаден през месец август, т.е. след датата на цитираното
трудово възнаграждение, а именно заплата за месец юни. В този смисъл и двата
РКО не се явяват относими към претендирания период на незаплатено трудово
възнаграждение – периода юли-август 2016г. Не е налице доказателство за плащане
чрез РКО на трудово възнаграждение за месец юли 2016г. и за месец август 2016г.
Съгласно заключението на ССЕ, както и съгласно представените писмени
доказателства – извлечение от ведомостите за заплати за м. юли и м. август
2016г., не е налице положен подпис от ищеца на ведомостите за заплати за
сочените месеци, т.е. не е налице плащане от работодателя в полза на ищеца на
процесните трудови възнаграждения за м. юли и м. август 2016г. Съгласно
заключението на вещото лице брутното ТВ на ищеца за м. юли и м. август 2016г. е
в общ размер на 838.09лв., като нетното ТВ на ищеца е в размер на 656.97лв. /Работодателят
следва да начисли БТВ, за да изплати НТВ на ищеца/.
Оттук искът за осъждане на ответника да заплати на
ищеца БТВ в размер на 838.09лв. се явява основателен, а за разликата до пълния
предявен размер от 840лв. искът се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Съгласно заключението на ССЕ, на ищецът се следват за
времето, в което е полагал труд, 15 дни платен годишен отпуск, като същият е
използвал 6 от тях, и остава неползван платен годишен отпуск в размер на 9
р.д., за които обезщетението е в размер на 180лв. Съгласно експертизата няма
данни за заплащане на обезщетението, като не се и твърди плащане от страна на
ответника.
С оглед на изложеното искът за заплащане на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск се явява основателен за сумата
от 180лв. и неоснователен за разликата до 190.90лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 100лв.,
представляваща държавна такса по уважените искове /2бр. искове по минималния
размер от 50лв./.
Предвид изхода на спора и направеното искане за
разноски, съдът намира, че такива се следват в полза на ищеца в размер на 296.51лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно списъка по чл. 80
от ГПК и доказателствата /договор за правна защита и съдействие с инкорпорирана
в него разписка за заплащане на уговореното адв. възнаграждение в размер на
300лв./, съразмерно на уважената част от исковете.
Направено е искане и от страна на ответника за
присъждане на разноски в размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение. Същото
следва да бъде определено по реда на чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 25 ал. 1
от Наредба за заплащане на правната помощ в размер на 100лв. От тях дължими на
ответника, съразмерно на отхвърлената част от исковете, се явяват 1.16лв.
Мотивиран от
изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
“Т.С.Г.” ООД, EIK ****** със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Н.Т., ДА ЗАПЛАТИ на Г.Т.Т., ЕГН ********** ***, сумата от 838.09лв. (осемстотин тридесет и осем лева и 9 стотинки),
представляваща брутно трудово възнаграждение за м. юли и м. август 2016г.,
дължими по трудов договор №32/21.12.2015г., сумата от 180лв. (сто и осемдесет лева), представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 9 р. дни за 2016г., ведно със
законните лихви върху главниците от подаване на исковата молба – 14.03.2017г.
до окончателното им изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на брутно
трудово възнаграждение за м. юли и м. август 2016г. за разликата от 838.09 лв. до 840лв. и за заплащане на обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за 2016г. за разликата от 180лв. до 190.90лв., на основание чл. 128 ал. 1 от
КТ и чл.224, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА
“Т.С.Г.” ООД, EIK ****** със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Н.Т., ДА ЗАПЛАТИ на Г.Т.Т., ЕГН ********** ***,
сумата от 296.51лв.
/двеста деветдесет и шест лева и 51ст./, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част
от исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
Г.Т.Т., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ
на“Т.С.Г.” ООД, EIK ****** със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Н.Т., сумата от 1.16лв.
/един лев и 16ст./, представляваща разноски по делото за юрк.
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА “Т.С.Г.” ООД, EIK ****** със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Н.Т., ДА
ЗАПЛАТИ на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС, сумата от 100лв. /сто лева/, представляваща
държавна такса, на основание чл. 78 ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от датата на връчване на съобщението за изготвяне на решението, ведно с
препис от акта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: