О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
гр. Кюстендил 30.04.2019 г.
В и м е т о
н а н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд наказателна
колегия в закрито заседание на тридесети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното
от съдия Цекова ВЧНД № 154 по описа за
Производството по делото е образувано по въззивна
ЧАСТНА ЖАЛБА вх.№ 4222/21.03.2019 г. на
Г.Р.Д.,***, подадена чрез повереника му адв. Д.Н. срещу Определение № 119/6.03.2019 г. на ДнРС,
постановено по ЧНД № 203/2019 г. по описа на съда, с което на основание чл.243
ал.6 т.1 вр. ал. 5 НПК е потвърдено Постановление на ДнРП от 16.01.2019 г. за
прекратяване на наказателно производство по ДП № 399/2016 г. по описа на ДнРП
за престъпление по чл. 214 ал.1 НК, а в частта за престъплението по чл.309 ал.1 НК жалбата срещу постановлението е оставена без разглеждане. В жалбата са
релевирани доводи за неправилност и необоснованост на определението на ДнРС по
съображения, че съдът не е обсъдил
всички събрани доказателства по делото, а е приел за установена описаната в
постановлението фактическа обстановка, съгласно която прокурорът е посочил, че Д.
е закупил на лизинг 3 бр. телефонни апарати, а такива доказателства по делото
липсват. В жалбата е наведено твърдение, че подписите за ПОТРЕБИТЕЛ и КРЕДИТЕН ПОСРЕДНИК не са положени от жалбоподателя Д. и че на
л.13 от Договора за стоков кредит № 2162949 положеният подпис за КРЕДИТЕН
ПОСРЕДНИК Е НА ЛИЦЕТО Р.Т.К.и че на л.13 от същия договор липсва негов
подпис и следователно липсва съгласие за директен дебит-платец. Неправилно
съдът се е доверил само на експертизите, без да изследва по свой почин дали
описаните съвпадения на почерка са достатъчни, за да се направи извода, че са положени
от жалбоподателя, се сочи още в жалбата. Относно Договор за ПОТРЕБИТЕЛСКИ
КРЕДИТ № 40000221698 се сочи, че договорът е сключен без кредитен посредник и
се цитира извода на експертите на л.3 от експертизата, че „ всички подписи…. И за
кредитен посредник са положени от едно и също лице”. Според жалбоподателя не е
изследвано в ДП дали с неговите доходи Д. би могъл да кандидатства и да получи
процесните вещи на посочената цена и не е вярно записаното, че получава ***.и
че е имал желание да и намерение да купува и продава стоки. Не били взети
предвид от ДнРС свидетелските показания от очната ставка между жалбоподателя Д.
и С.К. и С.С., както и отговора на приятелката на св.Коларски на въпроса:”Защо
е изпратила заплашително и заканително съобщение от нейния номер?” – „ Защото С.
ме накара да го сплаша да не подава жалба”. По тези съображения жалбоподателят
намира атакуваното постановление и определението на ДнРС за постановено при
съществено нарушение на процесуалния закон, понеже ДнРС не бил изложил
собствени съображения за постановения съдебен акт. Моли се за отмяна на
определението на ДнРС и потвърденото с него Постановление за прекратяване на ДП
и се постанови определение, с което да се уважи жалбата.
Частната
жалба е допустима като подадена в 7-дневния срок по чл. 243 ал.6 НПК и от надлежна страна и
ще се разгледа по същество. Разгледана по същество жалбата е основателна, но по
различни от изложените в нея съображения.
Предмет на
съдебен контрол в настоящото производство е определението на ДнРС и потвърденото
с него постановление за прекратяване на наказателното производство.
ДП № 321/2016 г. по
описа на РУ-Дупница, ДП вх. № 399/2016 г. на ДнРП е образувано по чл.208 НПК срещу
неизвестен извършител за това, че:
= На 12.02.2016г. в гр. Дупница е
съставил неистински частен документ (договор за потребителски кредит №
**********) и го е употребил, за да докаже (пред *****) съществуване на
правоотношение (между ***** и Г.Р.Д.) - престъпление по чл.309, ал.1 от НК;
= На 12.02.2016г. в гр. Дупница, е съставил неистински частен документ
(договор за потребителски кредит № 2161617) и го е употребил за да докаже (пред
******* съществуване на правоотношение (между *****и Г.Р.Д.) - престъпление по
чл.309, ал.1 от НК;
= На 13.02.2016г. в гр. Благоевград, е съставил неистински частен
документ (договор за потребителски кредит) и го е употребил за да докаже (пред ***) съществуване на правоотношение
(между ***** и Г.Р.Д.) - престъпление по чл.309, ал.1 от НК;
= На 12.02.2016г. в гр. Дупница, с
цел да набави за себе си и имотна облага е принудил Г.Р.Д. да извърши нещо
противно на волята му - (да се разпореди с телевизор марка „Самсунг“, сериен №)
и с това му е причинил имотна вреда - престъпление по чл. 214, ал.1 от НК
= На 13.02.2016г. в гр. Дупница, с
цел да набави за себе си и имотна облага е принудил Г.Р.Д. да извърши нещо
противно на волята му - (да се разпореди с телевизор марка „Самсунг“, сериен №)
и с това му е причинил имотна вреда – престъпление по чл. 214, ал.1 от НК;
= На 13.02.2016г. в гр. Дупница, с
цел да набави за себе си имотна облага е принудил Г.Р.Д. да извърши нещо
противно на волята му - (да се разпореди с два броя мобилен телефон, единият от
които с) и с това му е причинил имотна вреда - престъпление по чл. 214, ал.1 от НК.
С Постановление
от 16.01.2019 г. прокурорът е прекратил наказателното производство. За да прекрати наказателното
производство, прокурорът е анализирал в мотивната част на постановлението си какво е посочил в
показанията си Г.Д., от една страна и от друга страна – свидетелите С.К. и св.С.С.,
както и какво е заключението на съдебно-графичните експертизи и е обобщил, че
тезата на жалбоподателя Д. е оборена от показанията на св.И.Г., П.С.и
останалите служители на магазина, а тезата на последните се потвърждава от
записите на охранителните камери. След това изложение с едно дълго изречение/вж
абзац ІІ от л.9 от делото на ДнРС/ прокурорът е приел, че”предвид така
установената фактическа обстановка…..не са налице извършени престъпления по
чл.309 ал.1 Нк и чл.214 ал.1 НК или по друг състав от НК” и на осн.чл.243 ал.1
в сл.на чл.24 ал.1 т.1 НПК е прекратил наказателното производство.
ЧНД № 203/2019
г. по описа на ДнРС е образувано по жалба на
пострадалия Г.Р.Д., ЕГН **********,*** срещу Постановлението на ДнРП вх.№
399/2016 от 16.01.2019 г. за прекратяване на наказателното производство, водено
срещу неизвестен извършител за няколко престъпления: три - по чл. 309 ал.1 НК и две - по чл.214
ал.1 НК. С атакуваното определение на ДнРС е потвърдено постановлението за
прекратяване на наказателното производство за престъпленията по чл.214 ал.1 НК ,
а в частта за престъпленията по чл.309 ал.1 НК жалбата е оставена без
разглеждане като недопустима и е прекратено производството в тази част поради
това, че жалбоподателят няма качество на обвиняем или пострадал.
ДнРС в
определението си е направил опит да
пресъздаде установена фактическа обстановка/ като е описал съдържанието на
трите подадени жалби от пострадалия/ , като за престъплението по чл.214 ал.1 НК
е изложил собствени съображения относно неправдоподобността на твърденията на
пострадалия, като е посочил конкретните опровергаващи ги доказателства и по
тези съображения І-инстанционният съд е
намерил за правилно прекратителното постановление.
Настоящият
състав, в рамките на визираните му от разпоредбата на чл.243 ал.6 т.3 във вр. с
ал.5 НПК намери обжалваното определение за незаконосъобразно, а потвърденото с
него постановление на ДнРП за прекратяване на наказателното производство – за
незаконосъобразно и необосновано, по следните съображения
Провомощията на прокурора след завършване но
разследването са регламентирани от чл.242 НПК. Хипотезите за прекратяване на
наказателното производство от прокурора на този етап са визирани в чл.243 НПК.
В правомощията на прокурора е да прецени дали да прекрати наказателното производство
или да внесе делото с ОА в съда.
Но, когато прецени наличие на някоя от
хипотезите на чл.243 НПК, прокурорът е длъжен да извърши това с постановление, което
да съдържа изискващите се от разпоредбата на чл. 199 ал.2 НПК. В т.нар. мотивна
част на постановлението практически липсват мотиви, сочещи на възприетата от
прокурора фактология оделото. „Мотивната част” на постановлението съдържа избирателен
анализ само на 2 групи доказателства, но не и приетите от прокурора за
установени фактически положения. Едва след излагане на възприетата фактология
следва да се извърши правен анализ са доказателствата и след това ад се изведе правния извод
за/не/съставомерност на обвиненията. Тъй като липсва изложена от прокурора
фактическа обстановка, което практически означава липса на мотиви на
постановлението, последното е незаконосъобразно, тъй като не е спазена
разпоредбата на чл.199 ал.2 НПК. Постановлението е незаконосъобразно още и
поради това, че в него освен липса на фактическа обстановка липсва и правен
анализ на съображенията, поради които прокурорът е приел липса на престъпление по
повдигнатите обвинения за престъпления по
чл.309 ал.1 Нк и чл.214 ал.1 НК. При липса на такива съображения проверяващият съд е лишен от възможността да
провери правилността на съображенията в проверявания прокурорски акт. Дори да
има несъставомерност по всички или по някои от тези обвинения, прокурорът следва
да изложи ясно съображенията си за това защо приема хипотезата на чл.24 ал.1
т.1 НПК.
Освен незаконосъобразно постановлението е и
необосновано. То е необосновано, защото не съдържа цялостен анализ на всички
събрани по делото доказателства, което е в нарушение на процесуалните
разпоредби на чл.14 ал.1 и чл.107 ал.5 НПК. В противоречие с тези разпоредби не
е изследвана и обсъждана хипотеза за извършена евентуална принуда по отношение на жалбоподателя-пострадал Г.Д.. Не са
обсъждани изобщо всичките показания/ вкл. и тези на л.28 от том ІІ на ДП/ на
бащата на жалбоподателя – св.Р. Д., показанията на св.Й.И., приятелка на св.С.К.,
от очната ставка, които са цитирани в жалбата. Не са обсъдени всестранно и
задълбочено и неколкократно дадените от
пострадалия Г.Д. свидетелски показания, вкл. и тези от очната ставка с Й.И./на
л.47 и сл. от том ІІ на ДП/ в съвкупност напр. със записите от камерите, от
които се вижда, че навсякъде, където е ходил жалбоподателят на въпросните дати,
е бил съпровождан неизвестно защо от свидетелите С.С. и С.К., с които не е бил
нито в близки, нито в приятелски отношения, а са били обикновени познати. Не са
обсъдени и показанията на св. ;=О=/ вж л.54 от том ІІ на ДП/, на св.Г.Д.:”Трима мъже пазаруваха стоки на
изплащане и бяха скъпи стоки. Знам, че кандидатстваха за стокови кредити Ти Би
АЙ”/л.62 от том ІІ на ДП/, на св.Е.П.
Направи ми впечатление, че мъжът подписва договора с „**”, а след това
го видях и на масата на”Ти Би Ай……На въпроса дали когато мъжът поиска екземпляр
от договора колегите С.С. и П.С.са били на работа отговарям, че доколкото помня С. изобщо не беше на
работа, а П.С.беше излязъл в обедна почивка””/л.63-64 от том ІІ на
ДП/. В този контекст е убягнало от
вниманието на прокурора и изобщо не е обсъждано и взето предвид от него
драстичното противоречие в показанията на св.Е.П., от една страна и от друга
страна – показанията на заинтересованите свидетели К. и С., които твърдят, че С.
е бил на работа и е излязъл пред магазина заедно с пострадалия. Не е обсъдено
изобщо и заключението на СПЕ на д-.р П., както и показанията на на св. Г.Т.,
което е казал:”Донесоха за продажба
два мобилни телефон…..Купих телефоните от мъжете…”
Поради това настоящият състав намира немотивирания
с нищо извод на прокурора за липса на други престъпления по НПК, вкл. и за
упражнена принуда, за необоснован и немотивиран.
Като е приел немотивираното и необосновано
прекратителното постановление за правилно и законосъобразно с определението си,
което също страда от непълнота на мотиви, ДнРС е постановил един незаконосъобразен
съдебен акт, в който механично са пренесени пороците на проверяваното
постановление. Опитът да попълни с мотиви липсващите такива в постановлението на
прокурора не могат да санират проверявания прокурорски акт, окйто е незаконосъобразен
и необоснован и да заменят дължимия от прокурора фактически и правен анализ.
По
тези съображения определението на ДнРС ще се отмени като незаконосъобразно и
делото ще се върне на прокурора за отстраняване на контролираните с настоящото
определение непълноти в дължимия анализ на етапа финализиране на досъдебното
производство, при извършването на който прокурорът следва да достигне до
законосъобразен извод за по-нататъшния
ход на наказателното производство. При изготвяне на финализиращия досъдебното
производство прокурорски акт прокурорът следва да изпълни указанията в
настоящото определение.
Водим от изложеното и на основание чл. 243
ал.8 НПК, Кюстендилският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ изцяло Определение №
119/6.03.2019 г. на ДнРС, постановено по ЧНД № 203/2019 г. по описа на съда И вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Постановлението на ДнРП от 16.01.2019 г.,
постановено по ДП вх.№ 399/2016 г. по
описа на ДнРП, сл.д. № 26/2018 г. по описа на ОСлО при КнОП , ДП № 321/23016 г.
пописа на РУ-дупница и
ВРЪЩА ДЕЛОТО на прокурора.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: