О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н   С  Ъ  Д   –  Х  А  С  К  О  В  О

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№303       02.VIII.2019 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                                                             Председател : Георги Гочев

 

 

Производството е по реда на Глава ХІІІ,чл.124 и сл. от ГПК

 

Обстоятелства по иска

 

Й.Т.Х., ЕГН:**********,*** е предявила против И.Т.,гражданин на Република Турция,род. на 01.I.1963 г. в гр.Муш,Турция, с адрес Турция, гр.Истанбул,кв.“Атакьой“ бл.“Атаситеси“ С-7-Е осъдителни обективно съединени искове с правно основание чл.286 от ЗЗД вр. с чл.36 ал.II  от Закона за адвокатурата и по чл.86 от ЗЗД за  изплащане на сумата от 62 550 евро главница и 1 789.62 евро договорна лихва за периода от 30.ХI.2018 г. до 12.III.2019 г.,ведно със законната лихва върху главницата от 12.III.2019 г. до окончателното й изплащане.

    За да обоснове предявените искове ищцата твърди,че е Ищцата твърди, че е адвокат, вписана в адвокатска колегия гр.Хасково с адрес на кантората си гр.Харманли,пл.“Възраждане“ №6.

В качеството си на адвокат ищцата сключила договор за поръчка на 15.ХII.2009 г. и била упълномощена от ответника И.Т. за извършване на правни действия,които осъществила-снабдила се с всички необходими документи,след което изготвила и подала пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург жалба за установяване на нарушение на Европейската конвенция за защита правата на човека и в частност-чл.6&1-правото на достъп до съд; чл.13-правото на ефективно средство за защита,чл.1 от Протокол №1-правото на свободно ползване на собствеността.

Този договор бил и свързаното с него пълномощно от 15.12.2009 г. били изготвени от адвокат В.А. преди тази дата.Съдържанието на писмения договор обективирало изцяло устните договорки между ищцата и ответника,като датата съответствала на отново на устната уговорка страните да подпишат документа на 15.12.2009 г.ПРи пристигането на Т. в гр.Харманли късно вечерта и без преводач договора останал неподписан.Същият подписал само пълномощното,като ищцата стриктно действала съобразно сключения устно договор за поръчка.Писмения вариант на процесния договор бил подписан фактически на 20.11.2018 г. но останала вписана датата посочена в него-15.12.2009 г. за да съответства на обективираното пълномощно.На 20.11.2018 г. ответникът подписал и нотариално заверено пълномощно №6650 на нотариус №354  В.В. и декларация относно съгласието си да заплати 30% от присъдената от ЕСПЧ сума.На същата дата Т. подписал и пълномощно без дата относно евентуално последващо представителство с оглед жалба на Република България до Горната камара на ЕСПЧ.

Ищцата твърди, че нарушенията,обект на договора за поръчка, били допуснати при издаване на наказателно постановление №1587/12.II.2008 г. на началник Митница Свиленград.С това постановление на ответника били наложени два адм.наказания-отнемане в полза на държавата сумата 199 400 евро и глоба от 3 000 лв. Същото било потвърдено с решение № 298/26.ХI.2009 г. то КАНД №238/2009 г. на Административен съд-Хасково, като имало и фактическо отнемане на 9 100 евро от органите на досъдебното производство.

Като съобразила тези факти, ищцата като адвокат и пълномощник на И.Т. обосновала и предявила пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург искане за справедливо обезщетение от 208 500 евро за имуществени вреди и 30 000 евро за неимуществени вреди. За целта ищцата осъществира процесуалните контакти и кореспонденция, без явяване в съда.

Първоначално жалбата била изпратена по пощата, след което ищцата получила писмо от 31.V.2010 г. с указания от съда.Жалбата в последствие била комуникирана с правителството на Република България едва през 2017 г. чрез получаване на първото електронно писмо. Комуникацията със съда оттогава се осъществявала с интернет приложение на страницата https//ecomms.echr.coe.int/#login.Ищцата изпратила обаче допълнителното становище по делото и искането за справедливо обезщетение и писмено-изпратени с обратна разписка от 12.III.2018 година.

Осъществяването на поръчката ищцата изпълнила изцяло с нейни средства,без ответника в качеството му на неин клиент не заплатил никакви разноски-преписи, преводи, пощенски и др. под,като не й заплатил и осъществената защита по делата,станали предмет на заведеното пред ЕСПЧ производство.

ЕСПЧ уведомявал редовно ответника и турското правителство за възможността му да участва в производството и за неговото движение.

С решение от 15.ХI.2018 г. ЕСПЧ по образуваното дело Affaire Togrul c. Bulgarie/Жалба №20611/10/, публикувано на интернет страницата на Министерството на Правосъдието единодушно решил-обявява жалбата за допустима,приема,че е налице нарушение на чл.1 от Протокол №1 към Конвенцията заради конфискуването на сумата от 199 400 евро;приема,че е налице нарушение на чл.1 от Протокол №1 към Конвенцията заради задържането на сумата 9 100 евро; приема че констатирането на нарушенията представлява достатъчно справедливо обезщетение за понесените от жалбоподателя неимуществени вреди.

Съдът също така приема, че държавата ответника следва да заплати на жалбоподателя в срок от три месеца от датата на която решението стане окончателно съобразно чл.44 §2 от Конвенцията сумата от 208 500 евро, плюс всякакви данъци,които биха могли да се начислят на жалбоподателя, за имуществени вреди,конвертирана в български лева по курса валиден към датата на плащането;както и че от изтичането горния срок до изплащането се дължи проста лихва върху присъдената сума в размер, равен на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка за срока за забава,като се добавят три процентни пункта и отхвърля останалата част от иска за обезщетение.

С писмо ищцата била уведомена, че според чл.43 от ЕКПЧОС решението е влязло в сила на 15.II.2019 година.

И.Т. бил уведомен от ищцата за това решение, така и от самия съд.

Според договора за поръчка, чл.1.4 ответникът дължал на ищцата възнаграждение в размер на 30% от паричната стойност на предмета на делото,изчислена за всички предявени искове.

Ищцата обаче с настоящата искова молба предявявала иск само за 30 процента от присъденото обезщетение от 208 500 евро от страна на ЕСПЧ или 62 550 евро.

Ответникът поел задължение по договора за поръчка,чл.1.5 да заплати възнаграждението на Й.Х. в десет дневен срок от отчитането по договора,извършено на 20.ХI.2018 г. Подобно отчитане според Х. не било и необходимо, поради своевременното известяване на Т. за движението на делото и за постановения резултат по него.

За уреждане на отношенията си с ищцата ответникът я упълномощил с пълномощно № 6550/20.ХI.2018 г. на нотариус В.В.,рег. №354, Свиленград,като за целта Х. открила и банкова сметка *** Т. в „Уникредит Булбанк“.

На 21.II.2019 г. ищцата била уведомена от органа,отговарящ за изпълнение решенията на ЕСПЧ – Дирекция „Процесуално представителство на Република България“ пред ЕСПЧ“ при Министерството на Правосъдието чрез обаждане по телефона,че ответникът чрез друг адвокат е направил постъпки за дължимото му обезщетение да се заплати по друга банкова сметка, *** Х..

Според Х. това поведение на Т. сочи на неизпълнение на сключения между тях договор и не желае да заплати следващото й се възнаграждение.

Тези обстоятелства обосновавали предявената осъдителна претенция.

1.2. Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника по представените отговор на искова молба и допълнителен отговор по делото.

Ответникът И.Т. чрез упълномощения адвокат Е.М. представя отговор на предявената искова молба.

Според същия исковата молба била недопустима и неоснователна.

И.Т. признава, че ищцата била негов адвокат и била упълномощена да го представлява пред ЕСПЧ.Двамата водели устни преговори относно следващото й се възнаграждение по повод на това дело,като въпросите в тази насока се повдигнали едва след постановяване решението на този съд.

Ищцата неоснователно твърдяла,че заплатила всички разноски по делото пред ЕСПЧ, за което нямало и доказателства.

Същевременно ответникът оспорва въобще изложеното от ищцата относно твърдения договор за поръчка,като сочи,че такъв не бил подписван от него,още по-малко се дължало възнаграждение и т.н.Подобен договор не бил обсъждан,нито са обсъждани и отделни негови клаузи.Още повече,че на датата на подписване на договора,твърдяна от ищцата-15.ХII.2009 г. И.Т. не се намирал в гр.Харманли,както било посочено в договора, тъй-като на 14.ХII.2009 г. същият напуснал Република България и не се е връщал до края на годината.

Поради това се оспорва изцяло сочения договор като антидатиран, създаден специално за целите на процеса по настоящото дело, още повече, че ответникът не разполагал с екземпляр от този договор.

Този договор бил и нищожен поради липса на съгласие и воля, тъй-като не бил подписван от ответника, нито бил запознаван под каквато и да е форма със съдържанието му.

И.Т. излага и становище,че е възможно последната страница от процесния договор да е била подписана от него наред с други документи, без същият да съзнава това.

Ответникът излага становище и че конкретната клауза относно заплащане на 30% от паричната стойност на предмета на делото била прекомерна като размер на възнаграждение и неясна,противоречала  на добрите нрави и била неравноправна.

Също така не бил изготвен отчет по конкретния договор за поръчка то страна на Х. и то на 20.ХI.2018 г. На тази дата Т. бил в България и подписал пълномощно, приложено към исковата молба.

Ето защо ответникът намира исковата молба за неоснователна, като иска предявените искове да се отхвърлят.

В съдебно заседание страните поддържат изложените от тях твърдения,доводи и възражения.

Между страните няма очертан спор относно обстоятелството, че Й.Х. е била упълномощена от И.Т. да го представлява пред ЕСПЧ за описания случай; че пред ЕСПЧ е образувано и завършило производство именно за обезщетение по описания случай с българските власти, както и описаното съдебно решение на ЕСПЧ е влязло в сила.

 

Обстоятелства по делото

 

    По делото е представен договор за поръчка с посочена дата 15.ХII.2009 г. по силата на който ответникът И.Т.,чрез преводача М.Д.,като доверител възлага на ищцата Й.Т.Х.,като адвокат и довереник по повод на следните обстоятелства-на осми котомври 2008г. доверителят е пътувал от Германия за Турция като влязъл в РепубликаБългария през митница "Дунав мост" с лек автомобил. На митница "Капитан Андреево" му е бил съставен акт за установяване на валутно нарушение от 08.10.2008г от Николай Кирилов Делчев - старши митнически специалист при Митница Свиленград за установяване на валутно нарушение за пренасяне на 199 400 евро. С митническа разписка №011664 били задържани 199 400 евро заедно с още една банкнота от 100 и една от 500 евро, а с протокол за доброволно предаване още 8500 евро. След това му е издадено Наказателно постановление №1587/2008 от 12.02.2008г на Началника на Митница Свиленград, с което са му наложени две административни наказания - отнемане в полза на държавата на сумата 199 400 евро и глоба в размер на 3000 лева. Наказателното постановление е потвърдено от Административен съд Хасково с решение №298/26.11.2009 г. по касационно административно-наказателно дело №238/2009г.“ За установяване на  противоречието на горните действия на държавните органи на
Република   България   с   Европейската  конвенция  за  защита  правата  на   човека  и присъждане на обезщетение за причинени на доверителя вреди доверителят възлага на довереника да изготви и подаде жалба пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург както и да извърши всички необходими правни и фактически действия
по образуваното по жалбата дело.

Довереникът по този договор се задължава да изпълни поръчката добросъвестно и качествено,като съгласува всички свои действия с доверителя.Страните по договора приемат,че доверителят ще заплати на довереника възнаграждение в размер на тридесет процента от паричната стойност на предмета на делото, включващ исковете за признаване на противоречие с ЕКЗПЧ и присъждане на обезщетение,което възнаграждение ще бъде заплатено в 10 дневен срок след отчитане на изпълнението на поръчката или чрез удържането му от довереника ако е било получено от него.

Съобразно жалба до ЕСПЧ-Страсбург по чл.34 от ЕКЗПЧ и чл.45 и 47 от правилата на този съд от името на И.Т.,представена от адв.Х. и посочена нейната кантора,се иска констатиране на чл.6§1,чл.13  от ЕКЗПЧ и чл.1 от протокол №1 от ЕКЗПЧ.

Съобразно пълномощно от 15.ХII.2009 г. подписано в гр.Харманли И.Т. упълномощава Й.Х. да го представлява в производството пред ЕСПЧ,както и във всяко процедура,който би могла да се проведе в рамките на ЕКПЧ по повод на подадената жалба на основание чл.34 от конвенцията срещу Република България.

На 31.V.2010 г. ищцата получава съобщение от ЕСПЧ,в което се посочва,че жалбата е заведена под №20611/10 като Т. v. Bulgariа. В съобщението се разяснява,че съдът повече няма да потвърждава писмено получаването на писмата на жалбоподателя,поради което следвало пратките да се изпращат препоръчано с обратна разписка.

На 06.III.2018 г. Х. представя пред ЕСПЧ,като пълномощник на И.Т. искане за справедливо обезщетение относно причинени имуществени вреди от 208 500 евро и неимуществени вреди от 30 000 евро,становище относно подаденото от правителството на Република България становище по делото,с което се извежда заключение относно неосноветелност на жалбата.

С решение от 15.ХI.2018 г. ЕСПЧ,Пето отделение,обявява жалбата за допустима,като приема,че е налице нарушение на чл.1 от Протокол №1 къв Конвенцията заради конфискуването на сумата от 199 400 евро; нарушение на чл.1 от Протокол №1 къв Конвенцията заради конфискуването на сумата от 9 100 евро;приема,че констатирането на нарушенията представлява достатъчно справедливо обезщетение за понесените от жалбоподателя неимуществени вреди.Съдът приема също така и че ответната държава следва да заплати на жалбоподателя в срок от три месеца от датата на която решението стане окончателно по чл.44§2 от Конвенцията сумата 208 500 евро,плюс всякакви данъци,които биха могли да се начислят на жалбоподателя, за имуществени вреди,конвертирана в български лева по курса валиден към датата на плащането;както и че от изтичането горния срок до изплащането се дължи проста лихва върху присъдената сума в размер, равен на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка за срока за забава,като се добавят три процентни пункта и отхвърля останалата част от иска за обезщетение.

    Това решение видно от съобщение на съда до адв.Х. влиза в сила на 15.II.2019 г. като се дават указания за разкриване на специална сметка за да може да се изплатят присъдените суми от държавата ответник.

    С пълномощно И.Т. упълномощава Х. да го представлява по повод на всички правни и фактически действия без ограничение с оглед изпълнението на решението на ЕСПЧ. Пълномощното е подписано от преводач М.Д. и е нотариално заверено на 20.ХI.2018 г. от нотариус В.В. рег.№354-Свиленград,вкл. и да открива банкова сметка ***.

    На 21.II.2019 г. е сключен договор за разплащателна сметка между „Уникредит Булбанк“ АД и И.Т. чрез пълномощника му Й.Х..

    Видно от справка УРИ272000 5698/17.IV.2019 г. на ОДМВР-Хасково последното влизане на И.Т. в Република България е на 12.ХII.2009 г.,а последното излизане за годината е на 14.ХII.2009г.Идентично е отбелязвето в представеното копие от тогавашния личен паспорт на лицето.

    По делото е представена декларация от 20.ХI.2018 г. от ответника чрез преводача М.Д.,с която се декларира,че И.Т. е постигнал съгласие с Й.Х.,като негов довереник да подаде жалба прид ЕСПЧ и да го представлява по процесното дело,срещу което е съгласен да й заплати възнаграждение в размер на тридесет процента от паричната стойност на предмета на делото,включващ исковете за признаване на противоречие с ЕКЗПЧ и исковете за присъждане на обезщетения.

Представено е и пълномощно без дата,по силата на което ответникът упълномощава ищцата да го представлява в производството пред ЕСПЧ и във всяка процедура,която би могла да се проведе във връзка с жалбата на основание чл.34 от ЕКЗПЧ.

ЕСПЧ е осъществил кореспонденция по електронен път по повод на образуваното дело с Й.Х.,в качеството й на адвокат на И.Т.,обективирана в находящите се на л.145-164 документи.

    И.Т. оттегля писмено със заверка на подписите от 10.V2019 г. всички пълномощия дадени от него на Й.Х.,предоставени й с пълномощно рег.№6550/20.ХI.2018 г. по регистъра на нотариус №354 В.В..

    Съобразно приетата съдебно графологична експертиза,И.Т. е положил подпис в –договор за поръчка от 15.ХII.2009 г.,пълномощно от 15.ХII.2009 г. от него за ищцата за действие пред ЕСПЧ,декларация от 20.ХI.2018 г. за постигнато съгласие с ищцата и на пълномощно от 2018 г. от ответника за ищеца,касаещо действия пред ЕСПЧ.Вещото лице посочва,че не може да се определи времето на поставяне на подписите,като в съдебно заседания пояснява,че за това нямало общоприет,безспорен и утвърден в криминалистиката метод.

    Свидетелят В.Х.А. установи,че е адвокат в АК-Хасково от 20 години,като от около десет години работи в една кантора с ищцата.А. заяви,че е запознат с проведените наказателни производства спрямо Т.,както и че му били отнети около 200 000 евро в рамките на същите през 2008 г.,тъй-като ги обсъждали с адв.Х..В последствие достигнали да решението да търсят защита пред ЕСПЧ на Т.,но ищцата на държала да се занимава с това,тъй-като последният бил некоректен според нея.А. обаче посочва,че се убедила да поеме защитата му пред ЕСПЧ,като предложила това на Т..Същевременно свидетелят издирил бланки на жалба до ЕСПЧ и пълномощно,като ги предоставил на Х..Последната помолила свидетелят да изготви пълномощно с дата 15.ХII.2009 г.,когато Т. щял да бъде в Република България за да подпише пълномощното и договора.А. изготвил пълномощното и договора и ги оставил в офиса им,като в последствие разбрал,че Т. пристигнал в България два три дни по рано от 15.ХII.2009 г. през нощта.Поради това Х. му предоставила за подпис само пълномощното,тъй-като нямало преводач за договора. Първоначално Т. говорел като възнаграждение 50% процента от присъдената от ЕСПЧ сума,но по предложение на Х. се договорили за 30% от същата.Въпреки представянето на жалбата до септември 2017 г. по нея нямало движение,като и Х. нямала връзка с Т.,тъй-като същият бил в затвора.В последствие започнала комуникацията с ЕСПЧ по електронен път,която продължила до 2018 г.Решението на съда излезнало на 15.ХI.2018 г.,като Х. успяла да се свърже с Т. с оглед изготвяне на пълномощно за по нататъшното развитие на процеса пред ЕСПЧ ако постъпи жалба от правителството на Република България.За целта следвало Т. да  подпише пред нотариус пълномощното,договора за поръчка,който останал неподписан през 2009 г. и за всеки случай декларация от него,с която да потвърди поетото задължение да заплати адвокатското възнаграждение.В последствие Х. казала на свидетеля,че ответникът ги подписал пред нотариус без възражения. В последствие след известяването на Х. по имейл,че решението на съда е влезнало в сила,същата открила сметка на Т. и предяви правата му.Тогава разбрали обаче,че  ответникът предоставил друга банкова сметка *** Х. и друг адвокат Ш. се интересувал от случая.Поради това Х. се снабдила с обезпечителна заповед по отношение на настоящия иск и запорирала съответната част.В последствие Т. дошъл в гр.Харманли,когато свидетелят го видял за първи път,но не станало ясно какво искал.Бил ядосан,поради наложения запор,но не отправил възражения относно пълномощните и договора,както и за извършената от Х. работа.Т. дошъл със свидетеля М.К..В последствие К. дошъл още веднъж като гарантирал,че Т. ще плати.Свидетелят  посочи,че и Т. бил своевременно известен за решението на ЕСПЧ.

    А. посочи и че Х. било получила някакви пари от Т. за защитата осъществена от нея по наказателните производства, дали основание за делото пред ЕСПЧ,които обаче Х. му върнала,тъй-като си ги поискал обратно.По делото пред ЕСПЧ същият не бил платил нищо.

    Свидетелят М.М.Д. установи,че се познава с адв.Х. по повод на осъществени преводи на турски език.И.Т. свидетелката видяла за първи път на 20.ХI.2018 г. в кантората на нотариус В.В. в гр.Свиленград.Х. я помолила да осъществи превод на пълномощно,декларация и договор в нотариалната процедура по заверката им на Т..Същият разбрал съдържанието им и ги подписал без възражения.Първо документите ги видял Т. с преводача си-свид.М.К.,които ги чели и обсъждали около 20 минути.Д. слушала разговора и установила,че К. осъществил правилен превод на тези документи на Т..След това Д. също ги превела на Т. в присъствието на неговия преводач,като и двамата нямали възражения.Станало дума а и на Д. и направило впечатление,че на договора за поръчка имало друга дата.На това Т. заявил,че имали устна договорка от посочената дата в договора,като заявил,че е съгласен и благодарен на Х. за свършеното,тъй-като благодарение на нея се стигнало дотук,а и през последните 10 години му помагала многократно.Д. посочи,че наблегнала на датата и на поетото задължение да плати 30% от присъдената сума то ЕСПЧ на Х., като Т. изрично заявил,че няма нищо против.След заверката на документите,Т. искал да продължат разговора,като ги поканил на кафе,където продължил с благодарствените думи и ги поканил и в Истанбул на негови разноски и др.под.Д. изрично посочи,че предявените й документи по делото са именно тези,за които дава обяснение като свидетел и които изцяло е превела на Т..

    Свидетелят М. А. К. посочи,че познава Т. от 2007 г. когато бил задържан за валута,която му конфискували.След това завел дело пред ЕСПЧ чрез адв.Х. през 2009,2010 г. Свидетелят и Т. били непрекъснато заедно,когато последния бил в България,тъй-като не знаел езика.Относно воденото дело пред ЕСПЧ свидетелят посочи,че нямало договор между Т. и Х.. Свидетелят не можа точно да отговори дали е платил Т. на Х. за делото пред ЕСПЧ,платил за другите дела около 5 000 евро,но ги поискал обратно тъй-като ги изгубил.К. не присъствал на плащането.Мехмет К. посочи и че на 20.ХI.2018 г. пред нотариуса в гр.Свиленград се подписало само пълномощно.Били няколко документа,но се подписало само пълномощно,но не отвън.Пред нотариуса не се подписал договор на 20.ХI.2018 г. с дата от 15.ХII.2009 г.Два часа след подписването на пълномощното двамата с Т. разбрали,че то давало права да се разкрие банкова сметка,***.под.

    Няколко дни след срещата при нотариуса Х. *** за да уточнята как ще се преведат парите.Тя го попитала колко й давал като хонорар,но той нищо не отговорил,след което Х. казала да й купи една кола.

    Свидетелят уточни,че  Х. получила за делата 2000 евро в България и още 3 000 евро в Турция,без да знае коя сума за кое дело е или какво е следвало да направи дрещу тези суми.Свидетелят посочи и че Т. през 2009-2018 г. е бил в Турция и не се виждали с него,поддържал връзка със сина му.Преди подписа при нотариуса,той почнал да превежда пълномощното но Х. много бързала и му издърпала,преди да го завърши,като не можал да му преведе относно правомощията да се разкрива банкова сметка.***.На въпроса на нотариуса дали всички е преведено Т. отговорил по-скоро с да.След заверката отишли да пият кафе,където почти не си говорили.Т. казал,че е доволен от работата на адвокатката и от решението на ЕСПЧ.Двамата били в добри отношения,но след това Т. се усъмнил предвид посоченото в пълномощното да се разполага с цялата сума.

В отговор на въпроси по реда на чл.176 от ГПК ищцата посочи,че с първото пълномощно подала молба за отмяна на влязлото в сила решение по АНД 126/2009 г. на РС-Свиленград,открила банкова сметка *** Т. и подала молба до Министерство на Правосъдието за изплащане на следващото му се обезщетение.Другото пълномощно било подписано с оглед на евентуална жалба на държавата против решението на ЕСПЧ,по което нямало действие поралидя липсата на обжалване.

Х. изрично посочи,че двамата с ответника имали договор за поръчка,подробно описан по делото.След завеждане на настоящата искова молба,ищцата използвала нотариално завереното пълномощно, като подала молба за отмяна на влязло в сила решение с оглед запазване интересите на ответника.

Оттеглянето на пълномощните й Х. получила с отговора на исковата молба с дата 12.VI.2019 г.

И.Т. подписал представените му четири документа-пълномощно с нотариална заверка на подписите,пълномощно за представителство пред ЕСПЧ без посочена дата,договора за поръчка и декларация за препотвърждаване на същия..

По договора за поръчка Х. извършила действия след 15.ХII.2009 г.-представителство пред ЕСПЧ и др. подробно описани по делото,както и подаване молба за отмяна на влязлото в сила решение по АНД №126/2009 г. на РС-Свиленград,открила банкова сметка *** Т.,представила тази сметка пред Министерство на правосъдието,заедно с молба за изплащане на обезщетенията му.

    До 2009 г. Т. търсел ищцата в гр.Харманли,след което влезнал в затвора до 2018 г.-2-16-107 г. в Турция,а в последствие в Германиля,като издирван от Интерпол.Той й платил за представителството му наказателните дела,като след това си поискал парите,тъй-като делото се прекратило.Х. му върнала толкова колкото имала в кантората си.Целта на подписаната декларация на 20.ХI.2018 г. била именно да препотвърди договорката им от 2009 г.

 

 

Правни съображения

 

    Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.286 от ЗЗД вр. с чл.36 ал.II от ЗА за 62 550 евро от ищцата Й.Х. против ответника И.Т. е основателен и доказан,което предпоставя и неговото уважаване изцяло.Основателни са и акцесорните искове с правно основание чл.86 от ЗЗД за изплащане 1 789.62 евро договорна лихва за периода от 30.ХI.2018 г. до 12.III.2019 г.,ведно със законната лихва върху главницата от 12.III.2019 г. до окончателното й изплащане.

    Относимите  в тази насока обстоятелства се установиха изцяло и несъмнено по пътя на пълното и главно доказване от страна на ищеца.Отправените възражения от ответната страна останаха недоказани,поради което не могат да разколебаят или да игнорират горния извод.

    Основата на делото е наличието на договор за поръчка между страните.Според настоящия състав на съда такъв е сключен между страните,като ищцата е довереник а ответника доверител.

    Договора за поръчка в случая касае процесуално представителство и извършване на всички необходими действия от името на И.Т. пред ЕСПЧ с оглед осъществяване правата му във връзка с действията на българската държава спрямо него,обективирани в заведените спрямо него наказателни производство и свързаните с тях отнемания на пари.Подробно предмета на договора за поръчка е очертан в обсъдените по-горе документи,в частност и представения писмен вариант от 15.ХII.2009 г.

    Съобразно обсъдените доказателства се налага извода,че преди датата 15.ХII.2009 г. между страните по делото е сключен устен договор за поръчка с идентично на документа съдържание и предвидено в него възнаграждение в размер на 30% от присъдената от решението на ЕСПЧ сума на Т.,платима от ответната Република България.

В тази насока следва да се има предвид,че самият ответник е бил клиент на адв.Х. по образуваните срещу него производства от органите на Република България,описани в самия договор за поръчка,завършили със съответните актове,които са дали повод и основание за търсене на отговорността на Република България пред ЕСПЧ.В този смисъл е нормално и логично Т. да ангажира с делото пред ЕСПЧ именно адв.Х.,предвид особените отношения на доверие,защитими от закона, между адвоката и клиента му от една страна изградени по повод на делата пред българските органи.От друга страна в тази насока следва да се има предвид и че адв.Х. е запозната с фактическата и правна страна по тези действия и актове на българската администрация и съдилища,участвала е в съответните им процедури,като дейността й по осъществяване на последващата защита правата на Т.,след изчерпване на реда в България, пред ЕСПЧ е естествено продължение на дотогавашната й работа.Ето защо е логичен избора на Т. да сключи договор за поръчка с адв.Х. от естеството на процесния именно за да си осигури адекватна защита от лице,на което има доверие. Следва да се има предвид и че Т. е турски гражданин,който не идва често в България,ползва преводач,поради което времето и мястото за избор на адвокати за тази защита е малко или много ограничен,което логично извежда обсъждането на защитата пред ЕСПЧ и осъществяването й да се извърши от ищцата.Впрочем това доверие между страните се извежда и от действията на Т. след постановяване на решението на ЕСПЧ,тъй-като отново упълномощава Х. да осъществи последиците от този акт.

Безспорно е ,че последното пребиваване на И.Т. в България през 2009 г.,видно от представената справка от ОДМВР-Хасково е 14.ХII.2009 г.Както се установи по делото-свид.А.,а и отговорите на ищцата по чл.176 от ГПК, пълномощното и въпросния писмен вариант на договора били изготвени с дата 15.ХII.2009 г. тъй-като за тогава Х. и Т. имали уговорка да се видят и той да ги подпише.Предвид обаче обстоятелството,че същия пристигнал по-рано,през нощта,адв.Х. му предоставила за подпис само пълномощното за действия пред ЕСПЧ,а договора останал в писмена форма,но неподписан,тъй-като нямало преводач,а и ответника бързал.

Подписаното тогава пълномощно дало възможност на Х. като пълномощник да осъществи сезиране на ЕСПЧ като представила жалба от 31.III.2010 г. по случая с подробно изложени обстоятелства и правни твърдения,която видно от обсъдения по-горе документ еот ЕСПЧ е получена от съда и жалбата заведена като №20611/10 T. vs Bulgaria.Адв.Х. освен надлежното сезиране на този съд,през цялото време до постановяване на влязлото в сила решение,а и след него,видно от представената по делото документация е осъществявала действия по делото изцяло в интерес на И.Т.,вкл. и подготовка за евентуалното му обжалване от Република България като осъдена страна.

Следва да се има предвид и че горното пълномощно носи подписа на И.Т.,съобразно посоченото от вещото лице.

Всички предприети от страните по делото действия сочат на наличен договор за поръчка,който обаче е останал в устна форма.Няма пречка договора по чл.280 от ЗЗД да е в писмена,устна или конклудетна форма.В случая процесния договор е останал в устна форма,поради сложилите се обстоятелства,посочени по-горе.Следва да се има предвид и че към момента на подписване на пълномощното с дата 15.ХII.2009 г. от Т.,процесния договор за поръчка е бил сключен между страните със съдържание останало обективирано в писмения му вариант,носещ същата дата,но останал неподписан не поради несъгласие на страните.В тази насока свид. А. изрично посочи и водените разговори в тази насока между страните по делото,вкл. и по отношение на договорката за възнаграждението,коато първоначално се босъждала да е 50% от присъдената сума на решението на ЕСПЧ,но в последствие страните са договорили за 30% от тази величина.Следва да се има предвид и че наличието на пълномощно за водене на делото пред ЕСПЧ е начин за осъществяване на договора за поръчка,тъй-като касае защита на лични права на И.Т. и пълномощника не може да действа от свое име.Този документ е още едно ясно и категорично свидетелство за наличието на договорните отношения между страните.

Безспорно е по делото,че обсъдените декларация,пълномощно и договор с дата 15.ХII.2009 г. са подписани от И.Т. на 20.ХI.2018 г.,като пълномощното е и с нотариална заверка на подписите.В тази насока изрично е заключението на съдебно  графологичната експертиза.От друга страна изложеното от свидетелите А. и Д.,както и отговорите на ищцата по реда на чл.176 от ГПК са пълен синхрон помежду си и с останалите доказателства по делото.Свид.Д. изрично поясни,че е оставила всички документи да се преведат на Т. от страна на свид.К.,а след това и от нея.Същата ясно и в пълнота е превела съдържанието им,като изрично е наблегнала на това,че в договора има различна дата от датата на подписване и относно размера на следващото се възнаграждение,на което ответникът посочил,че няма нищо против и е благодарен на Х..Ето защо се извежда,че от датата на подписване на договора за поръчка и изричната декларация, с която се потвърждават наличните вече договорни отношения между страните по делото,постигнатия и останал устен договор за поръчка се трансформира в писмен.Дори и само това обстоятелтво-възникването на писмения договор на 20.ХI.2018 г, е достатъчно да ангажира отговорността при неизпълнение на задълженията по поръчката от страна на Т. като неизправна страна,тъй-като съставлява пълноценно и изрично уреждане на облигаторната връзка между страните по повод завеждане на делото пред ЕСПЧ и възнаграждението на довереника.Дори и да се приеме,илюстративно,че  едва на 20.ХI.2018 г. страните уреждат изрично и писмено отношенията си по повод на делото пред ЕСПЧ с въпросните договор и декларация,то същите са еднакво обвързващи като договорна облигаторна връзка по силата на чл.20А от ЗЗД и предвид чл.8 и 9 от ЗЗД.

Нотариално завереното на 20.ХI.2018 пълномощно от нотариус №354 В.В.,Свиленград касае упълномощаване на Х. като адвокат от страна на Т. да осъществи всички действия по реализиране на признатите му права с решението на ЕСПЧ от 15.ХI.2018 г. и правните последици от същото вкл. и да му открие банкова сметка ***,както и да предприеме дейстивя по отмяна на влезли в сила актове и др. под. Това волеизявление на Т. е безспорно и ясно сочи на доразвиване на договорните отношения между страните по договора за поръчка с оглед пълното осъществяване на установените права на ответника,а и свидетелства за наличното доверие от между тях.

Тези отношения са прекъснати едва след предявяване на настоящата искова молба от Х. на 12.III.2019 г. против Т. с нарочното оттегляне на пълномощията от 10.V.2019 г. от негова страна,очевидно породени от правото на ищцата да си търси възнаграждението по процесния договор за издръжка и отказа на ответника да изпълни задълженията си.

Следва да се има предвид и че по време на превеждането на въпросните документи,по време на подписването им Т. по никакъв начин не е оспорил изложеното,не е изразил несъгласие с него,което е скрепено и с положения му подпис върху тях.

Изложените обстоятелства от свидетеля К. са неясни, противоречиви и не могат по никакъв начин да разколебаят наложените изводи от от показанията на другите свидетели,изложеното по реда на чл.176 от ГПК и другите доказателства по делото,които формират логическо,времево и безпротиворечиво единство.От една страна М.К. изрично твърди,че между страните по делото е нямало никакъв договор за дело пред ЕСПЧ,а от друга твърди,че Т. е платил 5 000 евро на ищцата именно за водене на такова дело и за делата в Република България.К. сочи и че Х. трябвало да заведе дело пред ЕСПЧ, и че ответникът бил доволен от нейната работа,тъй-като спечелил делото.Изложеното от този свидетел по отношение на подписаните на 20.ХI.2018 г. пълномощни,договор и декларация-че Т. не бил запознат със съдържанието им и че е подписал само нотариално завереното пълномощно не може да се приеме за истина.В тази насока изрично е че пред нотариуса в пълномощното е отразен извършения превод от свид.Д..От друга страна показанията на тази свидетелка са категорични,че както К. така и тя са осъществили превод на съдържанието им,след което същият ги е подписал.Обективно в тази насока е и съдебно-графологичната експертиза.Същевременно не звучи никак логично ответникът да положи подпис под документи без да му е преведено съдържанието,при условие,че са налице неговия доверен преводач свид.К.,който го следва навсякъде при посещенията му в България именно за да му превежда и преводача свид.Д. и то само защото се бързало от страна на ищцата Следва да се има предвид,че и след срещата при нотариуса и подписването на документите,страните и свидетелите отиват на кафе заедно при което е безспорно,че между тях няма конфликти,а напротив-води се нормален разговор съдържащ благодарностите на ответника за свършената работа.К. е неясен и относно разговора за възнаграждението за свършената от Х. работа,като посочва,че тъкмо в този момент му звъннал телефона и трябвало да излезе от офиса на нотариуса.За такъв важен елемент от отношенията между Х. и Т.,подобно поведение не е логично-най-малко е следвало разговора да продължи след завръщането на К..Очевидно обаче разговора е преведен от Д. и е нямало никакви проблеми в тази насока.К. има противоречиви показания и относно последващото посещение след 20.ХI.2018 г. в кантората на адв-.Х.-веднъж сочи,че там обсъждали самият начин на получаване на парите,а в последствие по отношение на същата среща посочва,че отишли да оспорят описаното в нотариално завереното пълномощно право на Х. да получи и оперира по сметката с цялата преведена сума.Ето защо показанията на свид.К. са противоречиви,неясни и не могат да разколебаят наложените изводи от останалите доказателства по делото,от които остават изолирани.

Безспорно е,че въз основа на договора за поръчка и дадените й пълномощия ищцата Х. завежда делото пред ЕСПЧ от името на И.Т. против Република България,осъществява всички изискуеми от нея действия по същото,което довежда и до постановяване на решението от 15.ХI.2018 г. на  ЕСПЧ,Пето отделение с което обявява жалбата за допустима,като приема,че е налице нарушение на чл.1 от Протокол №1 къв Конвенцията заради конфискуването на сумата от 199 400 евро от И.Т.; нарушение на чл.1 от Протокол №1 къв Конвенцията заради конфискуването на сумата от 9 100 евро;приема,че констатирането на нарушенията представлява достатъчно справедливо обезщетение за понесените от жалбоподателя неимуществени вреди.Съдът разпорежда и Република България  да заплати на жалбоподателя в срок от три месеца от датата на която решението стане окончателно по чл.44§2 от Конвенцията сумата 208 500 евро.Така обективираното решение е резултат изцяло на жалбата и последващите действия на Х..

Последната съвестно е водила производството пред ЕСПЧ,извършила е всички необходими действия добросъвестно и то в продължение на около десет години,когато е нямала връзки с киента си.Предприела е и всички взъможни действия по осъществяване последиците на това решение.В тази насока и сочената прекомерност от страна на ответника на адвокатското възнаграждение е неоснователна.Размера на възнаграждението е доброволно уговорен между страните,в нарочен договор. Същото съответства на обичайните величини за подобни и за дела за обезщетения въобще,а и целта на воденото дело е постигната изцяло с решението на ЕСПЧ,отсъдило в полза на доверителя и ответник по делото.Уговорения размер на възнаграждение за адв.Х. е и напълно адекватен на правната и фактическа сложност на делото.Всъщност при един договор въпроса за престациите,в случая за възнаграждението,като същностен елемент от него би следвало да се обсъжда преди сключването му.В слчучая ищеца и ответника,като довереник и доверител и по силата на свободното си договаряне изрично са определили този размер на възнаграждението по процесния договор.Този размер акт е част от договора и е задължителен по силата на чл.20А от ЗЗД.Следва да се има предвид и че по същество направеното възражение в тази насока има характера на възражение за прекомерност на адвокатски хонорар,което обаче по силата на чл.78 от ГПК може да направи само насрещната страна по съдебно производство.В процесния случай иде реч за дължима от Т. престация уредена в договора за поръчка и дължима от него предвид точното изпълнение от страна на Х..

 Обсъденото решение на ЕСПЧ е станало известно и на Т. и същият като доверител е приел овеществения резултат от действията на довереника Х.-останал е доволен от решението на ЕСПЧ, упълномощил е адв.Х. да извършва всички действия по реализация на това решение и осъществяване на свързаните с нето правни последици.В резултат на което и Х. е представила вкл. и молба за отмяна на влязлото в сила решение №298/26.ХI.2009 г. по КАНД 238/2009 на АС-Хасково.Ето защо за ответника Т. възнаква задължението по чл.286 от ЗЗД да заплати договорената престация,респ. за ищцата нея възниква правото да получи уговореното възнаграждение по реда на чл.1.4 от договора за поръчка-30 процента от паричната стойност на предмета на делото,включващ исковете за признаване на противоречие с ЕКЗПЧ и присъждане на обезщетение.В случая настоящия осъдителен иск е предявен само за въпросния процент от присъденото обезщетение от 208 500 евро или за 62 550 евро.Именно тази сума следва да се присъди на ищцата по основната претенция,ведно със законната лихва от завеждането на делото до окончателното й изплащане от завеждане на делото-12.III.2019 г.Безспорно е че официалното отчитане на сделката пред доверителя е станало на срещата на страните в гр.Свиленград на 20.ХI.2018 г. от  когато тече и десетднения срок по чл.1.5 от договора за поръчка за изплащане на възнаграждението на Х. по чл.1.4.Следователно от 30.ХI.2018 г. Т. е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на лихвата за забава до 12.III.2019 г.

    Въз основа на изложеното се извежда,че предявените искове са основателни,а представените възражения от страна на ответника не са.Ще следва на основание чл.78 от ГПК и предвид пълното уважаване на предявените искове на ищцата да се заплатят от ответника направените от нея разноски по делото-5 034 лв. внесени държавни такси върху стойността на претенциите,150 лв. за вещо лице по графологичната експертиза или общо 5 184 лева.   Същевременно щцата е представлявана от адвокат В. на основание чл.38 ал.I т.3 от Закона за адвокатурата,поради което последната има субективно право да получи възнаграждение за упражнената от нея защита и процесуално представителство на основание чл.38 ал.II от този закон от ответника.Събразно защитавания интерес и предвид чл.7 ал.II т.5 от Наредба №1/9.VII.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнагражденияв размер на 4 039  лева.

    Водим от изложеното Окръжен съд-Хасково

 

 

 

 

 

Р Е Ш И

 

 

 

 

 

ОСЪЖДА И.Т.,гражданин на Република Турция,род. на 01.I.1963 г. в гр.Муш,Турция, с адрес Турция, гр.Истанбул, кв.“Атакьой“ бл.“Атаситеси“ С-7-Е  да заплати на Й.Т.Х., ЕГН:**********,*** сумата от 62 550 евро главница /възнаграждение по договор за поръчка в размер на 30% от присъденото на ответника И.Т. обезщетение за имуществени вреди от 208 500 евро с решение 15.ХI.2018 г. на Европейския съд по правата на човека по дело Affaire Togrul c.Bulgarie/Жалба №20611/10/ и 1 789.62 евро договорна лихва за периода от 30.ХI.2018 г. до 12.III.2019 г.,ведно със законната лихва върху главницата от 12.III.2019 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА И.Т.,гражданин на Република Турция,род. на 01.I.1963 г. в гр.Муш,Турция, с адрес Турция, гр.Истанбул, кв.“Атакьой“ бл.“Атаситеси“ С-7-Е  да заплати на Й.Т.Х., ЕГН:**********,*** сумата 5 184 лева разноски по делото.

ОСЪЖДА И.Т.,гражданин на Република Турция,род. на 01.I.1963 г. в гр.Муш,Турция, с адрес Турция, гр.Истанбул, кв.“Атакьой“ бл.“Атаситеси“ С-7-Е  да заплати на адвокат Т.В. *** 039 лева на основание чл.38 ал.II от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване по въззивен ред пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

 

 

 

 

 

Съдия :