Р Е Ш Е Н И Е
№……../………...2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН
СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми октомври две
хиляди двадесет и втора година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
НАТАЛИЯ
ДИЧЕВА
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА
и на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА
ПОПОВА к.н.а.х.д. № 1866 по описа на съда за две хиляди двадесет и втора
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
глава ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, подадена чрез пълномощник
юрисконсулт К.Л.-А., срещу решение №
863/24.06.2022 г. по н.а.х.д. № 1647/2022 на Районен съд – Варна,
ХХХVІІІ състав, с което е отменено наказателно постановление № 22-0442-000070/15.02.2022
г., с което на основание чл. 174 ал. 3 предл. първо ЗДвП на А.М.Х. е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
По съображения за неправилност на
въззивното решение поради неправилно приложение на закона се иска решението на
ВРС да бъде отменено и вместо него да се постанови друго от касационната
инстанция по съществото на правния спор, с което наказателно постановление да
се потвърди. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на ОД на МВР – Варна.
В съдебно заседание касаторът – началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна,
редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощника му юрисконсулт
К.Л.-А. е подадено писмено становище с. д. № 15882/25.10.2022 г., с което
касационната жалба се поддържа на изложените в нея основания за неправилност на
въззивното решение.
Ответникът по касация - А.М.Х., редовно
призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от адвокат Е.Ф.,
която оспорва касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба като сочи, че
установените по делото факти не обосновават извод за извършено нарушение на чл.
174 ал. 3 ЗДвП.
След преценка на процесуалната допустимост и
основателност на касационната жалба, извършена в рамките на касационната проверка
по чл. 218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на касационната жалба: Предявена е
срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба
на чл. 63в ЗАНН; от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210 ал. 1 АПК и
в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора
на 01.07.2022 г. /л. 39 от н.а.х.д. № 1647/2022 г. на ВРС/, а според поставения
върху касационната жалба печат на ВРС, тя е подадена чрез въззивния съд на 08.07.2022
г. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на
изложените положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателни такива
обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в
рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК вр. чл. 63в ЗАНН,
касационният състав намира жалбата за неоснователна.
С отмененото от районния съд наказателно постановление
№ 22-0442-000070/15.02.2022 г. е ангажирана административнонаказателната отговорност
по чл. 174 ал. 3 предл. първо ЗДвП на А.М.Х. за това, че на 28.01.2022 г. около
12:50 часа в гр. Долни Чифлик на ул. „Еделвайс“ до дом № 20 управлява лек
автомобил „Дачия лоджи“ с рег. № В****ВР, собственост на „Сожелиз България“, като
при спирането му от полицейските служители отказва да му бъде извършена проверка
за употреба на алкохол с техническо средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510 С № ARDM 0234 и не изпълнява
даденото му предписание за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване
за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.
Така индивидуализираното откъм съставомерните му признаци
изпълнително деяние е квалифицирано от АНО като административно нарушение по
чл. 174 ал. 3 ЗДвП и на основание същата правна норма на нарушителя е наложена
глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.
За да отмени оспореното по реда на чл. 59 ЗАНН
наказателно постановление, районният съд е приел, че според съдържанието на приложения
по административнонаказателната преписка талон за медицинско изследване №
0022932, на Х. не е било изрично указано
срещу подпис, че следва да бъде изследван чрез доказателствен анализатор
или че следва да му бъде извършено медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му в конкретно медицинско заведение и в
конкретен времеви диапазон. Този факт, както и постъпилата по делото справка от
МБАЛ „Св. Анна“ – Варна, от която е видно, че на 28.01.2022 г. в 14:55 часа водачът
се е явил в лечебното заведение и е дал кръвна проба за изследване, са
мотивирали районния съд да приеме, че не
е налице състав на административно нарушение по чл. 174 ал. 3 ЗДвП.
Решението е правилно.
Изводите на районния съд, макар и лаконични, се
основават на обективно изследване на релевантните за изхода на правния спор обстоятелства
като са изведени логично и последователно от приобщените по делото
доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност.
В допълнение следва да се отбележи, че съгласно текста
на чл. 174 ал. 3 ЗДвП, която разпоредба АНО е посочил като основание за
ангажиране на отговорността на Х., водач на МПС, трамвай или самоходна машина, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева.
Районният съд правилно се е позовал на представената
по делото справка от МБАЛ „Св. Анна“ – Варна, според която санкционираният водач
се е явил в лечебното заведение в 14:55 ч. и е дал кръвна проба за изследване.
Отделно от това от доказателствата по делото се установява, че именно резултатът
от кръвната проба, взета в МБАЛ „Св. Анна“ – Варна, доказващ съдържание на
алкохол в кръвта на водача в размер на 2,86 ‰, е послужил като основание за
привличането му като обвиняем за престъпление по чл. 343б ал. 1 НК с
Постановление на ВРП от 18.05.2022 г.
Това не само разколебава, но и категорично опровергава
извода, че водачът чрез отказа си за изследване е осъществил състав на
административно нарушение по чл. 174 ал. 3 ЗДвП. Логически необосновано е по
повод на едни и същи обстоятелства лицето от една страна да е санкционирано по
административен ред за това, че е отказало да бъде тествано или да изпълни медицинско
предписание за установяване наличието на алкохол в кръвта и/или за употреба на
наркотици или на техни аналози, и едновременно с това да бъде привлечено към наказателна
отговорност за това, че е управлявало МПС след употребата на алкохол, доказана именно
въз основа на резултати от медицинско изследване.
Изложеното по-горе както и извършената служебна
проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение мотивират касационната
инстанция да приеме, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при
спазване на закона, поради което следва да бъде оставено в сила.
От страна на ответника по касация не е отправено
искане за присъждане на направените разноски, поради което такива не следва да
му се присъждат с решението.
По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2
изр. първо предл. първо АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 863/24.06.2022 г. на Районен
съд - Варна, ХХХVІІІ-ми състав, постановено по н.а.х.д. № 1647/ 2022 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/