Решение по дело №237/2021 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 юни 2021 г. (в сила от 10 юни 2021 г.)
Съдия: Рени Цветанова Славкова
Дело: 20217140700237
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ 273

гр. Монтана  10 юни 2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, ТРОЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ  в публично заседание на 28.05.2021 г. в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМАРАШКА

                                                                                       РЕНИ ЦВЕТАНОВА

при секретаря АЛЕКСАНДРИНА АЛЕКСАНДРОВА в присъствието на ПРОКУРОР ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАНД № 237 по описа на АдмС Монтана за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 от АПК.

С Решение № 260023/22.03.2021 г. по АНД № 522/2020 г. на районен съд Бяла Слатина е отменено Наказателно Постановление № 26-0000015 от 27.01.2020 г. на Началник отдел Враца ИА „АА” поради неправилно приложение на материалния закон.

В законния срок против решението е подадена касационна жалба от  административнонаказващия орган, в която твърди, че безспорно, както в адмистративнонаказателното, така и в съдебното производство е установено, че при извършена проверка, на 21.01.2020 г. в Автогара - гр. Бяла Слатина, от инспекторите на ОО ..АА" - Враца К*** К*** и Ю*** Ф*** , на автобус „Ф*** , рег.№ В*** , извършващ превоз на пътници по редовна автобусна линия по маршрут К*** - Бяла Слатина - П*** и обратно, водачът на автобуса Л.А. Е*** е представил на проверяващите ксерокопие на маршрутно разписание № 6101 и пътен лист, като маршрутното разписание не е заверено със свеж печат и подпис на общината възложител. В случая и налице извършено нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС и и съставен АУАН на водача Е*** , който го е подписал без възражения. Въз основа на съставения акт административнонаказващият орган /АНО/ е изпълнил правомощията си по чл. 52, ал. 1 и чл. 53 от ЗАНН и е наложил наказание. Това е зачетено от съда, но въпреки това НП е отменено. Счита за неправилни изводите на съда, че деянието следва да бъде квалифицирано с по тежък законов състав и съответно наложено по тежко наказание Деянието е доказано безспорно и следващото се административно наказание, определено еднозначно от закона, е наложено правилно. Не са извършени процесуални нарушения от АНО, каквито са мотивите на съда. Моли отмяна на решението на Белослатинския районен съд, като неправилно и незаконосъобразно и потвърждаване на НП № 26-0000015/27.01.2020 г. издадено от Началника на ОО "АА' - Враца, като правилно и законосъобразно.

Ответната страна не взема становище по жалбата.

            Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а решението правилно. В хода на проведеното административнонаказателно производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Установена е фактическата обстановка, но неправилно е приложен материалният закон, което прави издаденото НП неправилно. Решението на районния съд е обосновано и мотивирано, поради което предлага да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Настоящият касационен състав при Административен съд Монтана след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното:

За да постанови обжалваното решение, с което отменя издаденото Наказателно постановление, съставът на Районен съд – Бяла Слатина приема, че от показанията на двамата свидетели и от представените писмени доказателства се установява, че Е*** към момента на проверката не е имал издадено маршрутно разписание за автобусна линия К*** - П*** и обратно, поради което съответното наказание за констатираното нарушение е съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗАвтП, тъй като именно тази разпоредба касае непритежаване на този документ. Разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП касае непредставянето на документа по време на проверката, но в случая водачът изобщо не е маршрутно разписание. Същият е представил маршрутно разписание, възложено на друга фирма. С издаване на наказателното постановление административнонаказващият орган, без да се съобрази, че водачът на моторното превозно средство няма въобще издадено маршрутно разписание на името на фирмата, с която изпълнява автобусната линия, го е наказал на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП, който текст касае не изцяло липсата на съответния документ, а само и единствено липсата му към момента на проверката. Водачът Е*** е изпълнявал автобусната линия К*** -П*** и обратно без да притежава документа по чл. 40, ал.1, т. 5 от Наредбата, поради което административнонаказващия орган неправилно е ангажирал административнонаказателната му отговорност, като го е наказал по чл. 93, ал.2 от ЗАвтП /непредставяне/, вместо по чл. 93, ал. 1 /непритежаване/ от същия закон, което наказание съответства на изяснената по делото фактическа обстановка. Тези две санкционни норми касаят различни административни нарушения, за които закона предвижда и различни по размер наказания. Неправилното прилагане на съответната правна норма при определяне на наказанието е съществено процесуално нарушение, което само по себе си води до отмяна на наказателното постановление.

Предмет на касационна проверка е въззивното решение и съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда съществени процесуални нарушения.

При разглеждане на делото от първата инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът правилно е установил фактическата обстановка, извел е неправилни правни изводи, които обаче не се отразяват върху постановеният краен правен резултат.

Неправилно съдът приема, че има извършено нарушение, респ. същото следва да бъде квалифицирано по първата алинея на чл. 93 от ЗАвП, поради това, че водачът изобщо не притежава маршрутно разписание, а наказание му е наложено за това, че не представя такъв документ към момента на проверката. Видно от доказателствата към административнонаказателната преписка, което е отчетено и от въззивния състав на Районен съд Бяла Слатина е приложено маршрутно разписание № 6101 /л. 25 на въззивното дело/. Това маршрутно разписание е посочено и в съставения АУАН и издадено въз основа на него НП.

Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси /Наредбата/ - По време на работа водачът е длъжен да представи при поискване на контролните органи следните документи: копие на маршрутно разписание, заверено със свеж печат и подпис от общината възложител по образец (приложение № 1); това изискване не се отнася за превози по градски линии, които се управляват и контролират чрез система, осигуряваща достъп за наблюдение от контролните органи.

Целта и смисълът на разпореденото с цитирания чл. 40, ал. 1 от Наредбата, е водачът да представи при поискване на контролните органи изброените в същата документи, в т.ч. и копие на маршрутното разписание. В случая такова копие е представено. Заверката на направените от документа копия /изискваща свеж печат и подпис на Общината/ имат друго предназначение, а именно да удостоверяват съответствието на копието с оригинала. В случая не може да се приеме, нито че копие на маршрутно разписание липсва, нито, че такова не е представено по време на проверката, тъй като по това обстоятелство няма спор. Липсата, обаче на заверка върху копието от документа, не може да обоснове липсата на документа по време на извършената проверка, още повече, че изобщо липсва такъв. В случай, че в проверяващите е възникнало съмнение за недостоверност на представеното копие, то за това биха могли да предприемат други действия.  

С оглед на изложеното касационната инстанция намира решението на въззивния съд за правилно, но по различни съображения изложени в съпътстващите го мотиви.  

От гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има качествата на такъв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА като правилно Решение № 260023/22.03.2021 г. по АНД № 522/2020 г. на районен съд Бяла Слатина.   

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ :