РЕШЕНИЕ
№ …………………/11.02.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
50 с-в, в открито заседание, проведено на двадесет и втори януари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря Мариана
Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 2252 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Р.В.Ф. срещу Б.Д.Б.
осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
10 000 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за
приключване на строително-ремонтни дейности на таванско помещение в срок до
18.11.2018 г., уговорена в сключено между страните Споразумение от 05.10.2018
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 12.02.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, и в
условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на
сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за настъпили вреди,
изразяващи се в повреди на жилището на ищеца и в общите части на сградата,
съобразно притежаваните от него 50% ид.ч., причинени
вследствие на некачествени и недовършени строително-ремонтни дейности в
таванско помещение в жилищна сграда, находяща се в
гр. ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 12.02.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението.
По иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД ищецът твърди, че е собственик на
апартамент, представляващ с.о.с. с идентификатор * в жилищна сграда, находяща се в гр. *, както и собственик на 50 % ид.ч. от общите части на сградата, като насрещната страна по
иска е собственик на таванско помещение в същата сграда. Твърди се, че поради
лошо стопанисване и поддръжка на собствения си обект ответникът е нанесъл щети
на собствения на ищеца апартамент и общите части на сградата. В тази връзка
сочи, че на 28.07.2017 г. е проведено общо събрание на собствениците в
сградата, на което е взето решение на Б. да бъде възложено извършване на ремонт
и реконструкция на таванския жилищен етаж за своя сметка в срок до 20.11.2017
г. Уточнява, че ответникът следвало да извърши ремонт на покрива на сградата
без да променя фасадата и да разкрива покривната конструкция. Сочи, че
ответникът е поел и задължение за при пълна или частична повреда на имуществото
на ищеца да отстрани настъпилите вреди или да заплати разходите за
отстраняването им в срок от три дни от настъпването им. Поради неизпълнение на
поетото задължение в срок, се излага, че на 05.10.2018 г. е подписано
споразумение между Ф. и Б., съобразно което страните са договорили продължаване
на срока за изпълнение на поетото задължение до 18.11.2018 г., като в т. 1 от
същото са уговорили заплащане на неустойка в размер на 10000 лв. при неспазване
на уговорения срок и завършване на строежа. Договорили са довършването на СМР
да бъде установено от тричленна комисия. Излага се, че на 03.12.2018 г.
избраната комисия в съставен протокол от същата дата е установила, че СМР не са
довършени, като междувременно са нанесени множество щети на сградата, които
подробно описва. Сочи се, че към настоящия момент СМР в таванското помещение не
са завършени, посочените в споразумението задължения не са изпълнени, като
покривът на сградата е премахнат и създава предпоставки за разрушаване на
сградата. Твърди, че в резултат на некачествените и незавършени
строително-монтажни работи апартаментът на ищеца се намира в лошо състояние и
се нуждае от ремонт. Намира, че с уговорената неустоечна
клауза в еднократен размер от 10000 лева ще се обезщетят причинените от
неизпълнението в срок вредите, претърпени от ищеца. По евентуалния иск с правно
основание чл. 45 от ГПК ищецът твърди, че от некачествено изпълнени и
незавършени СМР в таванското помещение са му причинени вреди, за репарирането
на които претендира заплащане на 10000 лева. Подробно описва по отделни пера
твърдените щети на собствения му апартамент и на общите части в сградата, както
и стойността на разходите, необходими за поправката им. Сочи, че разходите за
поправка на общите части в сградата произтича от задължението на всеки етажен
собственик да заплати тези разходи. При твърдения за притежание на 50 % ид.ч. от общите части на сградата, твърди, че неговото
участие възлиза на претендираната с иска стойност.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Б. депозира писмен отговор, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Искът по чл. 92 от ЗЗД намира
за неоснователен, при твърдения за нищожност на уговорената неустоечна
клауза, тъй като споразумението, в което същата е уговорена, урежда само
нейната дължимост, но е и главно насрещно задължение,
което да обезпечава, а решението на общото събрание, на което ищеца се
позовава, не го прави кредитор. От друга страна, сочи, че не е налице виновно
неизпълнение от страна на ответника, тъй като съобразно взетото решение на ОС Б.
се е задължил да изгради нов покрив на сградата в срок до 20.11.2017 г. и след
получаване на разрешение от община Приморски- *. Сочи, че такова разрешение е
издадено едва на 11.04.2018 г., след което ищеца с поведението си е дал пречки
за изпълнение на възложената работа чрез подаване на жалби в различни
институции. Твърди, че строително-монтажните работи били спирани многократно с
разпореждания на компетентните органи, което поставили в невъзможност да
завърши дейностите. В тази връзка сочи, че новият покрив на сградата е завършен
едва на 15.02.2019 г. С тези твърдения намира, че ищецът е бил отговорен за
неизпълнението, което го освобождава от задължението, евентуално води до
намаляване на обезщетението. Релевира възражение за
прекомерност на неустойката. Сочи и недопустимо съединяване на иск за забава
плащането по чл. 86 от ЗЗД. Развива съображения и за неоснователност на
евентуалния иск по чл. 45 от ЗЗД по размер. Сочи, че необходимите разходи за
възстановяване на щетите в апартамента възлизат в по-нисък размер от претендирания с исковата молба. Обоснова по всяка от
посочените вреди стойността на необходимите разходи. Оспорва наличието на
вреди, причинени от ответника, които да се намират в причинна връзка с ремонта
на третия етаж и покрива на сградата. По отношение на претенцията за причинени
от ответника вреди на общите части, намира същата за неоснователна, тъй като
твърди да са настъпили твърдените от ищеца повреди, както и връзката между
ремонта и реконструкцията на сградата и заявените вреди, като напр. монтаж и
демонтаж на климатици и щори за почистването им.
Сочи, че ищецът е притежател на 29,2095 % от общите части на сградата и не може
да заявява претенции над този размер от разходите за възстановяване на общите
части.
В срока по чл. 131 от ГПК и на основание чл. 211 от ГПК Б.Б. предявява и
насрещен иск срещу Р.Ф., с който претендира осъждане на
ответника да заплати сумата от 11102,20 лева, представляваща припадащата му се
част от 29,2095 % ид.ч.
от общите части в сградата от направените разходи в периода от м.09.2018 г. до
01.04.2019 г. за обновяване на покрива на сградата, представляващ обща част,
ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението до
окончателното изплащане.
С протоколно определение от 17.01.2020 г. е допуснато
изменение на насрещния иск от Б.Д.Б. срещу Р.В.Ф., с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС, чрез неговото намаляване,
като се претендира осъждане на ответника да заплати сумата от 10101,93 лева, представляваща
припадащата му се част от 26,5788 % ид.ч. от общите части в сградата от направените разходи в
периода от м.09.2018 г. до 01.04.2019 г. за обновяване на покрива на сградата,
представляващ обща част, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила
на решението до окончателното изплащане, като производството е прекратено на
основание чл. 232 от ГПК за разликата до първоначлно
определения размер от 11102,50лв.
По насрещния иск на Б.Б. срещу Р.Ф. с правно основание
чл. 61, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС: Твърди се в исковата молба, че
страните са собственици на обособени обекти в сграда в режим на етажна
собственост. Сочи, че на 28.07.2017 г. е взето решение на общото събрание на ЕС
във връзка с извършването на спешна нужда от ремонт на покрива на сградата –
неотложни ремонтни дейности по направата на нова покривна конструкция, като с
оглед на ремонта и реконструкцията третия тавански етаж е решено цялостната му
подмяна, за което задължение е поел ищеца Б.. Твърди, че с нарочна декларация с
нотариална заверка на подписа от 05.09.2017 г. ответникът Ф. е декларирал, че е
съгласен Б. да извърши основен ремонт, реконструкция и промяна на
предназначението на етажа в две самостоятелни жилища, съгласно нормативните
изисквания. Сочи, че със свои средства е изготвил инвестиционен проект за
ремонта и реконструкцията на сградата, за което е получил разрешение за строеж
на 11.04.2018 г. Сочи, че в началото на м. октомври започнал
строително-монтажните работи като на 15.02.2019 г. получил Акт обр. 14. Твърди, че изцяло със свои сили и средства е
изградил покрива на сградата в режим на етажна собственост. Подробно описва
извършените СМР по количество и стойност. С уточнителна
молба излага, че жилищната сграда включва шест самостоятелни обекта, като
общите части са изчислени съобразно площообразувателен
протокол и ответникът притежава 26,7678% ид.ч. от
общите части на сградата. Подчертава, че разходите са извършени със знанието и
без противопоставянето на етажния собственик, като предприетата работа е била
предприета в интерес на етажните собственици, включително и в интерес на
ответника. Уточнява, че решение на ОС на ЕС за възстановяване или прихващане на
дължимите суми по чл. 50 от ЗУЕС не е взимано. Сочи, че предприетите неотложни
ремонтни дейности са съвпаднали с предприетите действия от Белеви за извършване
на реконструкция, поради което и собствениците в ЕС са настоявали за бързо
изграждане и завършване на строежа. Сочи,
че разходите сторени от Б. възлизат на сума в общ размер на 38008,87 лева, като
съобразно притежаваните 26,5788 % ид.ч. от общите
части в сградата ответникът Ф. дължи заплащане на сумата от 10101,93 лева, сторени от ищеца разходи в
периода от месец 09.2018 г. до датата на исковата молба 01.04.2019г. Претендира
сумата, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението до
окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Р.Ф.,
с което оспорва иска по основание и размер.
Твърди, че в резултат на извършените от ответника СМР съществуващият
покрив е премахнат с цел извършване на надстройка на таванския етаж. Намира, че
тези разходи са извършени единствено във връзка с поведението на самия ищец Б.
и в негов интерес, поради което не му се дължи заплащането им. Сочи, че не се
касае за обикновени, текущи ремонтни дейности на покрива. Оспорва твърдението,
че е бил необходим неотложен ремонт на покрива, като разходите са сторени
единствено във връзка с инвестиционните намерения на ищеца Б.. Сочи, че
таванското помещение е преустроено в два самостоятелни обекта с идентификатори * и * с предназначение жилище-
апартамент. С това цялостно преустройство на таванския етаж се е стигнало до
разрушаване на покрива от ищеца, поради което и общото събрание е взело решение
разходите за покрива да са в по-голямата част за сметка на Б., тъй като другите
собственици му разрешават надстройката на неговата собственост тавански етаж
без заплащане. Настоява се, че понастоящем ремонтните дейности не са завършени,
както и липсват доказателства за сторени разходи от ищеца. Отделно от това,
твърди, че в изграждане на покрива ищеца влага материали от съборения вече
такъв, поради което не е сторил разходи в твърдяния
размер. Противопоставя се на назначаването на експертиза с доводи, че
твърдените разходи следва да се установяват с разходооправдателни
документи, каквито ищецът по насрещния иск не представя. С допълнителна молба
оспорва протокола за площообразуване, като счита, че
същият не отговоря на действителното фактическо и правно положение. Сочи, че
двата апартамента на третия етаж не са завършени и не са въведени в
експлоатация, като собствеността върху идеалните части от тях е предмет на
висящ спор по гр. д. № 3779/2019г. по описа на ВРС. Противопоставя се на
твърдението, че Ф. е бил уведомен за вида и размера на разходите. Настоява, че
представената декларация се отнася до други обстоятелства, а не до ремонт на
покрива на сградата. Подчертава, че в протокола на ОС от 20.11.2017 г. не се
съдържат констатации, че покривът се нуждае от ремонт. Намира, че със
споразумението между страните от 05.10.2018 г. са постигнати уговорки, че
разходите остават за сметка на Б., поради което намира иска за неоснователен.
Оспорва доказателствената стойност на представените по
делото документи. Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.
В открито съдебно заседание страните чрез
процесуалните си представители поддържат предявените искове. Ищецът Р.Ф.
настоява за уважаване на исковата претенция и отхвърляне на насрещния иск. С
писмена защита от ищеца Ф. се подчертава, че ответникът не е изпълнил
споразумението и дължи неустойка в уговорения размер. Сочи се, че строежът е
спиран, поради некачественото изпълнение на работата. Излага се, че ремонтините дейности по сградата са извършени през есента и
зимата, сградата е била без покрив при превалявания от дъжд и сняг в резултат
на което се наводнила и причинила щети в общите части и жилището на ищеца. По
насрещния иск се настоява, че не е извършен качествен ремонт с предоставени
гаранции, както и че сградата не се нуждаела незабавен ремонт. Намира, че при
наличие на необходимост е следвало разходите да се извършват от фонд „Ремонт и
обновяване“, а Б. се е съгласил разходите да са за негова сметка, доколкото
другите собственици дали съгласие за надстрояване на сградата. Ответникът Б.Б. поддържа предявения насрещен иск и се настоява за
отхвърляне на първоначалния. Настоява се, че поради липсата на насрещно парично
задължение уговорката за заплащане на неустойка е нищожна, евентуално
неоснователна поради недобросъвестно поведение на Р.Ф.. Подчертава се, че е
уговорен кратък срок за изпълнение, в който са подадени множество жалби и
обективно ответникът не е в състояние да изпълни. Настоява се, че Б. е направил
новия покрив на сградата, поради което претендира 29 % от стойността на
разходите за това.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото доказателства, преценени заедно и поотделно, прие за
установено от фактическа страна следното:
От представения по делото
договор за покупко-продажба от 14.12.2004 г., обективиран
в НА * , се установява, че Б.Д.Б. е придобил от * тавански етаж от жилищна сграда, находяща се в
гр.*, състоящ се от: таванска стая с площ от 10.25 кв.м.,
таванско складово помещение от 14 кв.м., таванско подпокривно
пространство от 19.76 кв.м.
Видно от договор за
покупко-продажба от 11.10.2006г., обективиран в НА № * Б.Д.Б. е придобил таванска стая № 2, находяща
се в гр.*, на трети тавански етаж от жилищна сграда, състояща
се от: таванско складово помещение № 2 с площ от 12.34 кв. м. и таванско подпокривно пространство с площ от 11.15 кв.м.
От
представеното по делото постановление за възлагане от 11.01.2017 г. на ЧСИ
Станимира Данова се установява, че Р.В.Ф. е придобил собствеността върху апартамент, представляващ с.о.с. с идентификатор 10135.2554.119.1.1 в
жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. Железни
врата“ № 29.
Съгласно Протокол от проведено
на 28.07.2017г. Общо събрание на собствениците на етажната собственост на
притежателите на вещни права на адрес гр.* взети
следните решения : да се извърши ремонт и реконструкция на таванския етаж, да
се изгради надстройка на таванския етаж по плана на сградата без странични
изменения; след изграждането на надстройката на таванския етаж да се направи
цялостна смяна на покрива; разходите разходите по
покрива в по-голямата част да се поемат от Б.Б.,
защото другите собственици му разрешават надстройка на таванския етаж негова
собственост, без заплащане безвъзмездно; нанесените щети на собствениците от
втори етаж и покрива да се поемат от Б.Б.. Съгласно т.
4 сроковете за цялостно възстановяване на сградата трябва да се направи до
20.11.2017 г. и ако този срок не се спази Б.Б. следва
да заплати неустойка на собствениците – Р.Ф..
Представени са декларации от ** * за съгласие за извършване на основен ремонт,
реконструкция и промяна на предназначението на трети етаж в две самостоятелни
жилища, респ. за съгласие за извършване на ремонт в съседен имот при свързано
застрояване.
От представеното по делото
споразумение от 05.10.2018 г., сключено между Р. Филев и Б.Б.
се установява, че страните са постигнали съгласие срокът на изпълнение на
строително-монтажните дейности да бъде удължен до 18.11.2018 г. Уговорено е при
неспазване на срока за изпълнение Б.Б. да заплати на Р.Ф.
неустойка за забава в размер на 10000лв. Със същото споразумение е обективирано изявление, че Б.Б.,
че всички разходи по изграждане на строежа са за негова сметка и няма финансови
претенции към етажните собственици и притежатели на вещни права на адрес гр. *.
Видно от приобщените по делото
строителни книжа, инвестиционен проект, заповедна книга на строежа на
11.04.2018г. на Б.Д.Б. е издадено Разрешение за строеж №* от Район Приморски при Община * за
преустройство на тавански жилищен етаж и ремонт на покрив на жилищна сграда, находяща се в УПИ *. Представено
е площообразуване на сградата.
От представения по делото
Протокол 03.12.2018 г., съставен от Р.Ф., * * се установява, че към посочената дата на адрес ул. *не са приключили строително-монтажните дейности и че в резултат на
строителството са нанесени значителни материални щети, приети от комисията по
експертна оценка. Представените по делото частни технически експертизи не са
приобщени по предвидения в ГПК ред,
поради и което не са допустими доказателствени средства и не следва да бъдат
коментирани.
Съгласно КП №* на Дирекция ОРК към „Район Приморски“
на строеж „надстройка на жилищна сграда и промяна на предназначението на
тавански етаж в гр.* към момента
на проверката се изпълняват СМР по груб строеж съгласно одобрените проекти.
Със Заповед
№ДК-10-СИР-08/19.03.2019г. на РДНСК е отхвърлена като неоснователна жалбата на * И.И. и *срещу
Разрешение за строеж №*/11.04.2018г.,
издадено от Главния архитект на Район Приморски при Община * за „Преустройство на тавански
жилищен етаж и ремонт на покрив на жилищна сграда, находяща
се в УПИ * потвърдена с влязло в сила
решение № 14642/26.11.2020 г. по адм. д. №3654/2020г.
на ВАС.
Видно от представените по делото
жалби от 29.10.2018 г.,07.11.2018 г.,29.11.2018 г. и 30.11.2018 г. до различни
административни органи са отправяни оплаквания за некачествено строителство в
имота на ул.“*
Във връзка с това по заповедната
книга са приложени констативни протоколи и указания до строителя Б., както и са
извършвани проверки от инспекция по труда.
Съставени са
Констативен протокол № 396/21.11.2018 год., от р-н Приморски, Община * за спиране на строежа, във връзка с чл. 224
от ЗУТ (л.166), както и Констативен протокол № 41 от 13.02.2019 год. от р-н
Приморски, Община *, относно състоянието на строежа-етап груб
строеж (л.162).
С разпореждане от 15.12.2018 г.
на мл. инспектор е разпоредено спиране на сторително-монтажните работи до отстраняване на всички
неизправности и препоръки за безопасност.
Видно от уведомление от
07.03.2019 г., подписано от Б.Б., се отправя молба от
последния до собствениците на обекти в сградата, в т.ч. Р. Филев, в случай на
заведени претенции поради извършените строително-монтажни работи да бъде
уведомен, за което да извърши отстраняване на уврежданията за негова сметка.
От представеното писмо от НИМХ –
филиал * от 12.02.2020 г. се установява, че в периода
04.10.2018 г. до 10.01.2019 г. са паднали 109,3 мм (л. на квадратен метър)
валежи, като общият брой на дните с превалявания е 43.
По делото са ангажирани от
ответника множество фактури и касови бонове за закупуване на строителни
материали и разплащане на задължения към трети лица в процесния период.
По делото са назначени еднолична
първоначална и повторна тричленна съдебно-техническа експертиза.
Както от първоначалната, така и
от повторната експертиза се установяват нанесеби щети
в сградата и апартамента на Р.Ф.. Установява се и от двете експертизи наличие
на фуга с широчина около 10 см. между двете сгради, откакто е построена
сградата преди 38 години, при което има следи от влага и изронена мазилка в
общите части на сградата.
От повторната съдебно-техническа
експертиза се установява, че щетите в апартамент №1, собственост на Р.Ф. се
изразяват в следи от влага в коридора – стената над входната врата, следи от
влага мухъл по тавана над входна врата вътре в апартамента, следи от влага в
ъгъла до прозореца в детска стая, следи от влага по стена в коридора, влага и мухъл
по входната врата, напръскан стъклопакет по остъклена тераса с бетон и бетумен грунд, напръскана ПВЦ рамка от остъклената тераса с
битумен грунд, напръскан климатик пред детска стая с
бетонен разтвор. Установява се,че необходимите ремонтни работи за отстраняване на щетите,
настъпили в резултат от извършвания ремонт на таванското помещение, възлизат на 899,32лв., от които 402,34лв. за материали и 495,40лв за труд. Съгласно
експертното заключение в общите на сградата е установено следното: демонтирана част от облицовката от вагонна шарка по стената на стълбището
на първи етаж за монтаж на нова входна врата, за достъп до дневната на aп. 1; не е била констатирана изцапана и
наранена облицовка от вагонна шарка по стълбището от входната врата до първата
междинна етажна площадка; Липса на парапети по стълбищните
рамена, частично мазилки по стени на стълбище между втори и трети етажи. Налице
е изпълнена минерална мазилка по стена стълбищната
клетка от входна врата на сградата до входната врата на жилището на първи етаж
с площ 5,50м2(над облицовката от вагонна шарка); на голяма част от стълбищната клетка по стените е изпълнена нова варо-циментова мазилка; но не е изпълнена нова мазилка на стената от първата междинна етажна площадка
до вратата на жилището на втори етаж, която е с изронена мазилка и следи от
влага, не е изпълнена нова мазилка по калканната
стена от втори етаж до междинната площадка за трети(тавански ) етаж.
Съществуващата мазилка е с нарушена цялост и следи от влага, с вероятна причина
продължително навлажняване от отворената фуга между калканната
стена на стълбищната клетка и съседната сграда, която
фуга към момента на огледа е затворена. Изпълнена е мазилка и шпакловка по
дъната на стълбищните рамена и облицовка от гипс
картон и шпакловка на последното, както и на таван стълбищна
клетка; изпълнена е циментова замазка по стъпалата на сълбищните
рамена от първата междинна етажна площадка до последната; Подменена е дограмата
на стълбищната клетка с PVC рамка със стъклопакет - 3 броя 120/60см; изпълнени са вертикални щрангове от PVC тръби ф 110 за вентилационни отдушници
на тоалетни и кухни, както и по стълбищната площадка
за вентилация на новоизградена тоалетна на първи етаж
като по време на изграждането им съществуващите от долу са били затапени, за да
не се пълнят с отпадъци; в подпокривното пространство
са изградени 3 бр. комини, от бетонови блокчета с две дупки, които са
продължение на съществуващите от долните етажи, измазани с варо-циментова
мазилка и 1 бр.отдушник. Установява се, че по общи части – по
трите фасади, северна, западна и южна на първи жилищен етаж има изпълнена
топлоизолация с дебелина 5см, с минерална мазилка върху нея, изпълнена преди
около 15 години от предишни собственици; по северната фасада около прозореца на
кухнята има хоризонтална пукнатина с дължина около 60 см., подмазани с теракол от ответника. На места е изцапана от протекло
бетоново мляко, трудно може да се определи като 1 кв.м.; на едно място на
западната фасада над климатика има пръски от битумен грунд;на южната фасада откъм улицата е
имало на две места повърхностно нарушаване на топлоизолацията с размери 5/5см.,
са подмазани с теракол от ответника, което не е дупка
довела до промяна функцията на топлоизолацията. Вещите лица заключават, че общата стойност на необходимите ремонтни работи в жилищната сграда за отстраняване на щетите, настъпили в резултат от
извършвания ремонт на таванското помещение, възлиза на 8459,80 лв,
от които
3814,50 лв. за материали и 4645,30лв. за труд. Стойността за собственика с 50 % ид.ч.
от общите части възлиза на 4230лв., от които 1907лв. за материали и 2323 лв. за
труд. Установява се, че стойността на разходите за подмяна на покривната
конструкция възлиза на сумата от 40702,57лв., от които 23139,50лв. за материали
и 17563,10лв. за труд. При изслушването на вещите лица в с.з. се уточнява, че
се касае за изграждане на нов покрив, поради изграждане на още един етаж –
надстройка на етаж и поставяне на покрива на сградата, а не възстановяване на
стар покрив. В изграждането са вложили нови материали. Вещите лица уточняват,
че към датата на огледа всички строително –монтажни дейности в сградата са
извършени, като единствено липсва парапет на стълбищната
клетка. Уточнява се, че развалянето на тухлената зидария, кофража на пояси надзид и
изработка и монтаж на армировка за пояси са дейности свързани със смяната на
покрива, поради което са остойностени от
експертизата.
По делото са ангажирани гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите * (водени от ищеца), * (водени от
ответника).
От показанията на свидетелите * се установява, че непосредствено след закупуване на апартамента от Р.
Филев, същият извършил цялостен основен ремонт на жилището, като преди ремонта
не е обитавал апартамента. Установява се, че при нанасянето на семейството в
жилището не е имало следи от влага, мухъл, теч, паднали тапети или мазилки.
Жилището над неговия апартамент също било ремонтирано. Свидетелите сочат, че в
сградата се извършвали ремонтни дейности за изграждане на нов по-висок етаж,
като бил премахнат покрива на сградата и поставен нов. Около месец през
дъждовен период септември –октомври сградата била без покрив и валяло вътре в
нея.
От показанията на свидетеля
Дончо Кондов се установява, че в покрива имало отвор около 10 см., от който се
виждал теч, в сградата се усещала миризма на мухъл, а по стълбището следи от
влага. Сградата била в много лошо състояние, цялата прогнила- покривът бил
прогнил и видимо имало нанесени щети по
стълбището. Свидетелят участвал при демонтажа на покрива в периода
ноември-декември и го подменили цялостно. За работата по строежа заплащал Б.Б.. Установява се, че по време на строително-монтажни
работи многократно възниквали скандали със собствениците на апартаменти
сградата, строителството било многократно спирано и посещавано от полицейски
служители. Получавали често препоръки от трети лица относно изграждане на покрива.
Изграждането на покрива се извършвало поетапно, покривали с платнища сградата,
като при откриване на северната ѝ част валяли дъждове и малко сняг.
Стените в сградата били с хоризонтални напуквания, по стълбището се стичало
вода.
От показанията на свидетеля * се установява, че при извършване на строителните дейности по сградата са
вложени нови материали от ответника Б., тъй като при събаряне на покрива
наличните били негодни за влагането им в покрива. Изляли
плоча, направили надзид около 20 см., поставяли
прозорци и дограми на стълбището в
сградата, поставили изолация, нова мазилка на стълбището, покрива и изградили
нови комини. По фугите и покрива влизало вода в сградата, но след изграждането
на покрива нямало течове.
Въз основа на
тази фактическа установеност, съдът достигна до следните правни изводи:
По предявения
главен иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД съдът намира следното:
За
основателността на така предявения иск в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно отношение между
страните, по което е уговорено неустоечно задължение
при неизпълнение; действителността на клаузата за неустойка, забава на
ответника за изпълнение на уговорените задължения по споразумението, както и
размера на претенцията. За отхвърляне на иска, от своя страна ответникът носи доказателствената тежест да установи въведените правоизключващи и правопогасяващи
възражения, в това число прекомерност на неустойката, както и наличието на
обективна невъзможност за изпълнение.
В случая от ангажираните по делото гласни
доказателства се установява, че с решение на ОС от 28.07.2017 г. на етажните
собственици, подписано от страните по делото Б.Б. и Р.Ф.,
е възложено на ответника да надстрои таванския етаж на сградата в срок до
20.11.2017 г., като е уговорено при неизпълнение да се заплати неустойка в
полза на ищеца Ф. без да е пределен нейния размер. С допълнително споразумение
от 05.10.2018 г. по съгласие между страните е удължен срокът за извършване на
строежа до 18.11.2018 г., като е уговорено при неизпълнение да се заплати
неустойка от 10000лв.
При така развилите се отношения между страните съдът
намира, че същите са страни по договор за изработка, обективиран
в решение на ОС на ЕС, чиито срок за изпълнение е продължен с допълнително
споразумение, в което са уговорени и последиците от неизпълнението на
възложената работа в срок. Съдът намира доводите на ответника за нищожност на
клаузата за неустойка за неоснователни, доколкото за действителността на същото
не е необходимо уговарянето на парична престация.
Непаричните задължения, в т.ч. да се извърши определено действие, възложена
работа от възложителя, също могат да се обезпечават с неустойка. Уговорената в
писмена форма неустойка в конкретен размер със споразумението от 05.10.2018 г. за
обезпечаване задължението за изпълнение на възложената работа по изграждане на
надстройка на тавански етаж и покрив на сградата в определен срок, валидно
обвързва страните по него. Доводите на ответника за прекомерност на неустойката
също не могат да бъдат споделени. Така уговорената неустойка обезпечава
задължение за изграждане на покривна конструкция и обезщетяване на настъпили
вреди от неизпълнението на това задължение, както в общите части на сградата,
така и в жилището на собственика Ф.. С оглед приетото по делото заключение по
повторната СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, стойността на покрива е 40702,57лв., а на
ремонтните дейности общите части за 50 % ид.ч., които
Ф. притежава възлиза на 4230лв. Предвид на това съдът намира, че неустойка
платима еднократно в размер от 10000лв. не излиза извън присъщата ѝ
обезпечителна и санкционна функция, и е в състояние да покрие евентуално
причинените на етажния собственик вреди, поради което не е прекомерна.
От друга страна, от анализа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установи, че след сключване на
споразумението, с което е уговорена неустойката са последвали множество
обективни обстоятелства, които са препятствали изпълнение на задължението на
ответника. От приобщените по делото жалби, а и от разпита на свидетеля Дончо
Кондов, които показания съдът кредитира като последователни и непротиворечиви
на събрания по делото доказателствен материал се
установи, че непосредствено след сключване на споразумението и започване на
строителните дейности са възникнали конфликти между етажните собственици във
връзка с изпълнение на строежа, работата е била многократно прекъсвана от
органи на полицията, на инспекция по труда, от контролните строителни органи,
което е препятствало обективно изпълнение на възложената работа в уговорения
срок до 18.11.2018 г. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Стрински в тази част, доколкото същият е допуснат за
установяване извършените в сградата строително-монтажни дейности, но не и за
други обстоятелства. Сигналите и жалбите, датиращи от 29.10.2018 г., 07.11.2018 г., 29.11.2018 г. и 30.11.2018 г., до
съответните институции са подавани и от ищеца, поради което и работата по
обекта е спирала многократно. Ето защо, съдът намира, че е налице забава на
кредитора (Р. Филев), поради което ответникът Б.Б. е
освободен от собствената си такава. Налице са обективни обстоятелства,
препятствали възможността за завършване на покривната конструкция на сградата
от ответника, поради което страната не следва да понася уговорената между
страните санкция за неизпълнение.
По изложените съображения претенцията на ищеца Р.Ф.
срещу Б.Б. за заплащане на сумата от 10000лв.,
представляваща неустойка по споразумение от 05.10.2018 г., се преценява от съда
за неоснователна и следва да се
отхвърли.
По евентуалния иск с правно основание чл.45 от ЗЗД съдът намира следното:
Предявеният
иск възлага в тежест на ищеца да
установи при условията на пълно и главно доказване реализирането на противоправно
деяние, виновно извършено от ответника Б., от което като пряка и непосредствена
последица са настъпили твърдяните имуществени вреди в
правната сфера на ищеца в заявените размери по отделни пера, а ответникът
следва да установи въведените правоизключващи и правопогасяващи възражения, включително състоянието на
собствените на ищеца вещи преди твърдяния деликт.
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото
доказателства се установи, че страните са собственици на жилища в процесната сграда, находяща се в гр.*, ул.“* като ищецът е собственик на апартамент №1, разположен на първи етаж от
сградата, а ответникът трети тавански етаж.
Както се коментира по-горе в настоящите мотиви по
възлагане от етажните собственици в сградата, в т.ч. и между страните по делото
са предприето действия по изграждане на таванското помещение и смяна на
покривната конструкция, съгласно Разрешение за строеж №51/11.04.2018г. и представения по делото инвестиционен проект.
Твърдените от ищеца вреди, които се твърди да са
настъпили в резултат на ремонт на покрива се изразяват в навлажнена и разрушена
мазилка по тавана около 20 кв.м.; увредена входна врата на апартамента,
напръскана със смола и бетон външна част на дограмата на апартамента около 10
кв.м., необходимост от изграждане на нов комин, запушен мръсния канал в подпокривното пространство в сградата; увреждане на 15
кв.м. от минералната мазилка в стълбищната клетка на
сградата; увреждане на фасадната изолация и мазилка на сградата 50 кв.м. и
разкъсани вертикални щрангове.
От приобщените по делото съдебно-технически експертизи,
както от първоначалната единична, така и от повторната съдебно-техническа
експертиза се установява, че са налице увреждания в апартамента на ищеца Р.Ф. и в
общите части, които са следствие на
извършените СМР на третия етаж. Идентичен извод следва и от анализа на
събраните по делото гласни доказателства, които са непротиворечиви и
съответстващи на останалите доказателства по делото. Извършването на ремонтни
дейности в периода октомври – декември и от данните от НИМХ – филиал Варна,
както и показанията на свидетелите Тончо Щерев и Дончо Кондов, сочат за липса
на покривна конструкция в този период и наличието на валежи. От показанията на
свидетеля Кондов се установи, че ремонтните дейности по покрива са започнали
поетапно през октомври, като той е участвал в тях до декември. Следователно,
това е създало предпоставки за проникване на влага и поява на мухъл, като не се
установи това да се дължи на други процеси – в т.ч. твърдяната от ответника ВиК авария. Още повече, установените от вещите лица зацапвания
по прозорци, ПВЦ дограма и климатик са в резултат
именно на извършените строително-монтажни работи. Не се установяват обаче
твърденията на ищеца за щети по единия от комините и мръсния канал.
От друга страна, от ангажираните гласни доказателства
от ищеца Ф. се установи, че след закупуване на жилището си през м.01.2017 г.,
последният е извършил основен ремонт на цялото жилище, след което се нанесъл в
него. В жилището след ремонта не е имало течове, влага, мухъл или други
недостатъци. Ето защо съдът намира за недоказани твърденията на твърденията на
ответника процесните щети да са били налични преди
започване на ремонта.
По изложените съображения съдът намира, че с
поведението си по премахване на покрива на сградата в процесния период е
причинил вреди в имота на ищеца Ф.. Вината съгласно
чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага до доказване на противното, която презумпция в случая не е
оборена от ответника. Претърпените от ищеца вреди в жилището му, обосноваващи
шпакловане, грундиране и боядисване на стени и тавани, почистване на
стъклопакет, доставка и монтаж на ПВЦ дограма, се намират в пряка причинна
връзка с увреждането, поради което подлежат на възстановяване. Съдът кредитира
изцяло заключението на повторната съдебно-техническа експертиза, от която се
установи, че стойността на необходимите ремонтни работи за възстановяване на
щетите в апартамент №1 на ищеца, описани и в исковата молба и установени по
делото възлиза на 899,32лв., от които 402,34лв. за материали и 495,40лв. за труд. В този размер съдът
преценява за доказана, поради което като основателна следва да се уважи. Не се
установи, че стойността на увредената врата да възлиза на 1500лв., поради което
съдът намира, че същата следва да бъде присъдена по средни пазарни цени, която
съобразно експертизите възлиза на 350лв.
По делото не са ангажирани доказателства за състоянието на общите части на сградата преди
започване на ремонта, поради което искането на ищеца за присъждане на тяхната
равностойност съобразно притежаваните от него идеални части от общите части в
сградата е неоснователно. Още повече, от приобщените единична и повторна
експертиза, както и от показанията на свидетеля Кондов, еднопосочно се
установи, че по стените и стълбищната клетка са били
налице щети преди започване на ремонта, което е било в резултат на течащия
покрив в сградата, дължащ се на установената 10 см. фуга между сградите.
От друга страна, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК
съдът следва да вземе предвид фактите настъпили след предявяване на иска, като
в случая от представените платежни документи и ангажираните гласни
доказателства посредством разпита на свидетеля Мирослав Стрински,
които съдът кредитира като непосредствени и последователни, се установи, че ремонтните
дейности в общите части са извършени от ответника Б., чрез шпакловане,
боядисване на стени, завършване на покривната конструкция и подмяна на
дограмата на стълбището. Следователно, дори да се приеме, че твърдените вреди в
общите части са настъпили, към датата на приключване на съдебното дирене са
репарирани от ответника.
По изложените съображения в полза на ищеца следва да
се присъди сумата от 899,32лв., представляваща стойността на необходимите труд
и материали за отстраняване на щетите в жилището му, като за разликата до претендирания размер от 10000лв. за отстраняване на щети в
жилището и 50 % от общите части искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По
предявения насрещен иск с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС:
Така предявеният насрещен иск възлага в тежест на
ищеца по него да докаже
извършване на чужда работа, предприета уместно в собствен и в интерес на
етажния собственик за вещ в режим на етажна собственост, че ремонтните дейности
са били неотложни, принадлежащата на ответника ид.ч.
от общите части в сградата, че същият е знаел и не се противопоставил на
извършените ремонтни дейности, както и претенцията си за сторени разходи по
отделни пера, вид и размер, а ответникът следва да установи въведените правоизключващи
и правопогасяващи възражения, че етажният собственик
притежава различна от твърдяната квота в общите части, както и постигната
уговорка между страните относно ремонта на покрива.
В случая се претендират
направените от Б.Б. разходи за ремонт на покрива на
сградата.
Съгласно чл.48,ал.6 и ал.7 ЗУЕС всеки
собственик може да извърши със собствени средства, материали и/или труд
необходим ремонт на общи части на сградата без решение на общото събрание.
Разходите за извършване на ремонта, направени от собственик за негова сметка, с
решение на общото събрание се възстановяват или се прихващат от дължимите от
него вноски по чл. 50 след представяне на документи, удостоверяващи
плащанията, ако разходите, извършени от собственик, не бъдат възстановени по
реда на ал. 6, той има право да предяви иск срещу останалите собственици. Покривът на сградата съставлява обща част по
естеството си, за което не се спори в настоящото производството.
Не е спорно между страните, а и от ангажираните по
делото писмени и гласни доказателства – показанията на свидетеля Стрински, а и от приетите по делото първоначална и повторна
СТЕ, се установява, че ремонт на покрива на сградата е извършен от Б.Б..
Спорният по насрещния иск въпрос е били ли са налице
неотложни ремонтни дейности, които етажният собственик е предприел уместно в
свой и в интерес на етажната собственост и кому следва да се възложат разходите
за извършването им.
От съвкупния анализ на ангажираните по делото
доказателства се установи, че ответникът е предприел реконструкция и
преустройство на третия таванския етаж чрез надстрояването му. Съдът кредитира
заключението на повторната СТЕ, от която се установява, че за изпълнение на
предприетите строителни дейности по одобрени проекти е необходимо да се
демонтира съществуващия покрив, вкл. покривно покритие, изолации, конструкция и
мазилки и да се изгради нов такъв. В тази връзка съдът намира, че не се касае
за неотложен или необходим ремонт на покрива на сградата, а изграждане на
изцяло нов покрив с оглед надстрояване и
преустройство на таванския етаж, предприето в интерес на Б.Б..
Поради това съдът намира, че средствата, необходими за изграждането на покрива,
макар и съставляващ по естеството си обща част на сградата, не следва да се
обезщетява от етажните собственици.
От друга страна, налице е извънсъдебно признание, обективирано в подписаното от Б. решение на ОС от 2017 г. и
уведомление от 07.03.2019 г., чиято автентичност не е оспорена, и която съдът
кредитира като неизгоден за издателя ѝ факт, съобразно което Б. е заявил,
че разходите за ремонт на покривната конструкция, както и за вредите, настъпили
в имотите на живущите в сградата в резултат на това са за негова сметка.
По изложените съображения претенцията се явява
неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед изход на спора, отправеното искане и
представения списък по чл.80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза
на ищеца Р.Ф. следва да бъдат присъдени разноски за заплатена държавна такса, съдебно
удостоверение, депозит за вещи лица по СТЕ и адвокатско възнаграждение – в общ
размер на 2264,07лв., съобразно
уважената част от предявените исковете и отхвърления насрещен иск.
С оглед изход на спора, отправеното искане и
представения списък по чл.80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза
на ответника Б.Б. следва да бъдат присъдени разноски заплатена
държавна такса, депозит за вещи лица по СТЕ и адвокатско възнаграждение – в общ
размер на 1023,06лв., съобразно
отхвърлената част от предявените исковете.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от Р.В.Ф., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Б.Д.Б., ЕГН: **********, с адрес
***, осъдителен иск с правно основание чл.
92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000
лв. (десет хиляди лева), представляваща неустойка за неизпълнение на
задължение за приключване на строително-ремонтни дейности на таванско помещение
в срок до 18.11.2018 г., уговорена в сключено между страните Споразумение от
05.10.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 12.02.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Б.Д.Б., ЕГН: **********, с адрес ***,
да заплати на Р.В.Ф.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 899,32 лева (осемстотин деветдесет
и девет лева и тридесет и две ст.), представляваща обезщетение за вреди под формата на
загуби, изразяващи в повреди на самостоятелен обект с идентификатор * в гр.* които вреди са причинени вследствие
на некачествени и недовършени строително-ремонтни работи в таванското
помещение, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска
- 12.02.2019 г. до окончателното изплащане,
на основание чл.45 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до претендираните 10000 лева
(десет хиляди лева) за заплащане на причинени вреди в жилището с идентификатор *1 на ищеца и на 50
% ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор *
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Д.Б., ЕГН: **********, с адрес ***, срещу Р.В.Ф., ЕГН **********,
с адрес ***, насрещен иск с правно основание
чл. 61, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС,
за осъждане на ответника Р.В.Ф. да заплати на ищеца Б.Д.Б. сумата от 10101,93
лева (десет хиляди сто и един лева и деветдесет и три стотинки),
представляваща припадащата му се част от
26,5788 % ид.ч. от общите части в сградата от
направените разходи в периода от м.09.2018 г. до 01.04.2019 г. за обновяване на
покрива на сградата, представляващ обща част, ведно със законната лихва от
датата на влизане в сила на решението до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Б.Д.Б., ЕГН: **********, с адрес ***,
да заплати на Р.В.Ф.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 2264,07лв. (две хиляди двеста шестдесет и четири лева и седем
стотинки), представляваща на правените по делото разноски, на основание
чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Р.В.Ф.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Б.Д.Б., ЕГН:
**********, с адрес ***, сумата от
1023,06лв. представляваща на
правените по делото разноски, на основание чл.78,ал.3 ГПК.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени
от ответника Б.Д.Б. на ищеца Р.В.Ф. на посочената
в исковата молба банкова сметка ***: ***, BIC: *** , с титуляр Адвокатско дружество „А. и Ко“.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните, на основание
чл.7, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: