Решение по дело №73/2021 на Районен съд - Разград

Мотиви към Решение № 179/24.06.2021г., постановено по НАХД №73/2021г. по описа
на Разградския районен съд
Разградска районна прокуратура е внесла постановление по реда на чл.375 от НПК
срещу обвиняемия Г. В. Н. от гр. Разград за това, че в периода от 09.08.2018г. до
09.05.2019г. във Федерална Република Германия и гр.Разград, Република България,
системно следил О. К. М. и З. Д. М. и двамата от гр.Разград, като е влязъл в нежелана
комуникация с тях- чрез съобщения и обаждания от тел.№ *** до тези на пострадалите с
№***, № *** и №*** и това би могло да възбуди основателен страх за живота и здравето им
и тези на техни ближни, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление -
престъпление по чл. 144а, ал. 1 НК.
В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа съдържащото се в
постановлението предложение срещу обвиняемия.
Обвиняемият дава обяснения, в които сочи, че не се счита виновен, но фактически
обясненията му потвърждават в основни линии обстоятелствата по обвинението.
Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по
делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:
Обвиняемият Г. В. Н. е роден на ***. в гр. Л. Живее в гр. Разград. Същият е със
средно образование, разведен, неосъждан.
Св.О. К. М. и неговата съпруга - св. З. Д. М. се запознали с обв. Г. В. Н. през
2005/2006г. по повод взети бързи кредити от тях от офис на „Изи пей“- гр.Исперих, където
Н. работел. След няколко взети и върнати от кредитната институция парични заеми, Н.
предложил на М. да му дава на заем суми от неговите лични парични средства без писмен
договор, а с устна договорка за начина и условията на връщането им, вкл. и за лихва. М. се
съгласил. Към него момент М. имал ферма в с.Б и мандра в с.Веселина, които обаче
работели на загуба и в следващите години преустановили дейност. М. и съпругата му били
задлъжнели и постоянно имали нужда от пари. Св.М. започнал да пътува в чужбина-
основно до ФР Германия - превозвал и търгувал с различни стоки, оставал за кратки периоди
и да работи там. От 2005г. до 2012г. той вземал почти всеки месец в заем различни
/първоначално малки / суми пари от обв.Н., които му връщал с договорената лихва. През
2012г. М. взел на няколко пъти по- големи суми пари и така към края на 2012г.- началото на
2013г. сумата, която трябвало да върне на Н. била 25 хиляди лева. Всеки месец М. плащал
договорените вноски на Н., но не успявал да му се издължи. Затова и подписал две записи
на заповед в полза на обв.Н.: Запис на заповед от 20.03.2013г. за сумата от 20 хил.лева с
падеж 20.03.2014г. и Запис на заповед от 06.01.2015г. за сумата от 5 хил.лева с падеж
11.03.2015г. Ежемесечно до м.ноември 2018г. М. продължавал да плаща различни по размер
суми за погасяване на задълженията си към Н., съобразно техните договорки. От 2016г.
обаче имал сериозни финансови затруднения и забавял част от уговорените вноски. Н.
следял М. навреме да му дава парите и когато закъснеел ходел при него в Германия, за да си
ги иска и взема, начислявал му наказателни такси и лихви- за закъснение на плащанията, за
разходите за транспорт, че отива в Германия да си вземе парите, за това, че не си вдига
телефона, когато му звъни и други. Така М. не само не се издължавал на Н., а и задлъжнявал
с все по- голяма сума.
От м.август 2018г. обв.Н. бил започнал да звъни постоянно от телефонният номер, който
ползвал с № ***, на М. -на №*** и № ***. Звънял и изпращал текстови съобщения
денонощно. В така осъществената комуникация настоявал М. да му дава парите, които
счита, че му дължи, започнал да псува, обижда и заплашва и М. и семейството му. Наричал
1

ги „боклуци“, „лъжци долни“ и други, казвал, че ще ги убие, ще ги избие до седмо коляно,
ако не му върнат парите, че има хора които ще прати да ги набият, ако не му плащат парите,
които му дължат, че никой не може да го спре, ако иска да му навреди. Звънял и на св. М.-
на тел.№ ***. В един от случаите /февруари – март 2019г./, когато двамата със съпруга й
пътували- били в Германия, тя вдигнала неговия телефон и чула, как обв.Н. ги псува, крещи,
обижда и заплашва. Тези действия на обв.Н. продължили и в следващите месеци, вкл. и след
образуване по жалба на М. на досъдебно производство, дори и в деня, когато М. бил
разпитван като свидетел - 09.05.2019г. Само за периода от 01.05.2019г. до 20.05.2019г.
обв.Н. бил осъществил 370 изходящи комуникации /разговор и съобщения/ с М. на тел.
№*** и още 269 — на тел. № ***. В някои случаи са налице немалко съобщения от страна
на обвиняемия в рамките на денонощие. Съобщенията често съдържали обидни изрази,
псувни, заканителни намеци – съобщение от 24.04.2019г. /21.33ч./-„Върни ми парите. Ще
стане голяма беля. Голяма беля“ /л.63, от ДП т.1/., съобщение от 08.05.2019г. /07,02 ч./ –
„….Ей ставайте да работите не пийте парите на децата ми. Те работят денонощно. От днес
вече ви търся. И ще ви намеря.“ /л.61, от ДП т.1/. В този дух било съдържанието на големия
брой съобщения. Поведението на Н. довело св.М. и съпругата му до състояние на постоянен
страх и тревожност от това, което може да направи спрямо тях и близките им обв.Н..
На досъдебното производство е назначена комплексна съдебно-психиатрична и
психологическа експертиза по отношение на св. О. К. М., която установява, че: той не
страда от психично заболяване или умствена изостаналост, способен е да разбира
свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си, както и да осъзнава,
че действията на Н. са насочени към физическата му неприкосновеност, да отреагира
адекватно на физическо и негативно психическо въздействие от друг човек и да изгради и
демонстрира съответстващо защитно поведение, съобразено със законовите норми, могъл е
да възприема и запаметява факти и обстоятелства свързани с деянието и да ги
възпроизвежда, няма отклонения в психичния статус към момента на провеждане на
изследването, споделените преживявания в тревожен стил кореспондират на реална
житейска ситуация.
На досъдебното производство е назначена комплексна съдебно-психиатрична и
психологическа експертиза по отношение на св.З. Д. М., която установява, че: тя е с
нормално нервно- психично развитие, не се установяват данни за психично заболяване,
способна е да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките
си, да оцени ситуацията и да осъзнава, че действията на Н. са насочени към физическата й
неприкосновеност, да отреагира адекватно на физическо и негативно психическо
въздействие от друг човек и да изгради и демонстрира съответстващо защитно поведение,
могла е да възприема и запаметява факти и обстоятелства свързани с деянието и да ги
възпроизвежда, няма данни за възникнали патологични отклонения и разстройство в
психичната сфера в следствие на отправените заплахи, регистрират се данни за наличие на
тревожност и безпокойство, но същите са в рамките на нормална психична реакция към
неблагоприятно събитие.
Изложената фактическа обстановка се установява от доказателствата събрани на
досъдебното производство, както и тези събрани в хода на съдебното производство–
показания на свидетели, заключенията на назначените експертизи, писмените
доказателствени материали. От съществено значение са показанията на свидетелите О. М. и
З. М. – както казаното от тях пред съда, така и показанията им от досъдебното производство.
Същите свидетели подробно описват начина на комуникация на обвиняемия с тях –
непрекъснати /във всяко време на денонощието/ съобщения, обидни и заплашителни,
обаждания по телефона със същия характер, заканително държане при лични срещи.
Конкретно св. З. М. сочи, че обвиняемият понякога пращал и на нея съобщения с подобно
2

съдържание, сочи случай, в който вдигнала телефона и разговаряла с него и тогава
обвиняемият употребявал същите изрази и заканителни намеци. Приложени са разпечатки с
текстови съобщения, които сочат конкретните текстове на съобщенията изпращани от
обвиняемия на св. О. М.. Съдът като отчита началният момент на действие на приложимия
наказателен състав, приема като съставомерни единствено комуникациите от 26.02.2019г.
насетне. Но цялостния период на този тип комуникация се разглежда във фактическата
обстановка с оглед изясняване на случая и проследяване на развитието на отношенията
между страните. Именно съобщенията след посочената дата, изпращани от обвиняемия до
св. О. М. са крайно показателни /посочените по-горе примери/. Също след тази дата са
отчетени обаждания на обвиняемия по телефона до св. О. М. и св. З. М., с оглед приложена
на ДП справка. Всъщност обвиняемия фактически не оспорва тези обстоятелства – признава,
че се е обаждал и изпращал такива съобщения, в които, както сочи, явно е обиждал и
заплашвал посочените свидетели. Св.М.Р., живееща с обвиняемия, подкрепя твърденията на
същия, че свидетелите М.и му дължат пари, но всъщност показанията й не са от естество да
изяснят конкретното съдържание на комуникацията между обвиняемия и свидетелите М.и,
доколкото свидетелката явно не е в течение на всичко това. С оглед всичко изложено по-
горе съдът намира, че фактическата обстановка изложена в постановлението на прокурора е
доказана.
Съдът направи следните правни изводи: С деянието си обвиняемият Г. В. Н. е осъществил
състава на престъплението по чл. 144а, ал. 1 НК, тъй като в периода от 26.02.2019г. до
09.05.2019г. във Федерална Република Германия и гр.Разград, Република България,
системно следил О. К. М. и З. Д. М. и двамата от гр.Разград, като е влязъл в нежелана
комуникация с тях- чрез съобщения и обаждания от тел.№ *** до тези на пострадалите с
№***, № *** и №*** и това би могло да възбуди основателен страх за живота и здравето им
и тези на техни ближни, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление. Налице е
именно осъществена от обвиняемия с пострадалите нежелана комуникация по смисъла на
чл.144а, ал.2 НК. Навлизането от страна на обвиняемия в такава нежелана за пострадалите
комуникация /със заплашителен характер/ се явява иенно „следене“ по смисъла на НК.
Отделен е въпроса дали пострадалите имат дългове към обвиняемия и какъв е техният
размер. Но дори и да е така, то подобен начин на комуникиране от е недупустим - налице
са обиди, заканителни намеци и комуникацията от страна на обвиняемия е станала до такава
степен натрапчива за пострадалите, че те действително са имали основание да се тревожат и
притесняват най-малко за здравето си и това на свои близки. Обажданията и съобщенията на
обвиняемия, в някои случаи и разговори при срещи, очевидно са целели да притеснят
пострадалите за да ги накарат да предприемат желано от обвиняемия поведение. В този
смисъл поведението на обвиняемия се определя като такова със „заплашителен характер“
/чл.144а, ал.2 НК/ и покрива признаците на посочения престъпен състав. От субективна
страна обвиняемият е действал с пряк умисъл – целенасочено. Съдът намира, че
поведението на обвиняемия е съставомерно не от посочената начална дата в обвинението –
09.08.2018г., тъй като тогава цитираната разпоредба не е била действаща. В този смисъл
като начална дата на периода на престъплението се приема 26.02.2019г., съобразно началния
период на действие на разпоредбата на чл.144а НК. Именно този период намира израз в
настоящата присъда, което не налага частично оправдаване досежно периода, тъй като
никой не може да бъде оправдан за факт според наложилата се практика.
При определяне на наказанието на обвинаемия съдът намира, че са налице
предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК
с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното деяние е предвидено
наказание лишаване от свобода до една година или пробация. Обвиняемият не е осъждан и
не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, извършеното престъпление не
включва в състава си съставомерни имуществени вреди. Чл.78а, ал.1 от НК в настоящата
3

му редакция предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът отчита
характера на извършеното от обвиняемия, фактът, че става дума за поведение
предизвиквакващо значителна тревога и опасения у засегнатите лица, намира, че размерът
на глобата в случая следва да надхвърля минималния размер по чл.78, ал.1 от НК. На
обвиняемия следва да се наложи глоба в размер на 1300 лв, като този размер на санкцията
в случая е достатъчен за поправянето на обвиняемия.
С оглед изхода на делото обвиняемият следва да бъде осъден да заплати и разноските по
същото.
Мотивиран така съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	179
Дата:	25 юни 2021 г. (в сила от 23 ноември 2021 г.)
Съдия:	Доротея Енчева Иванова

Дело:	20213330200073
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	28 януари 2021 г.

Решение по дело №73/2021 на Районен съд - Разград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите