О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 260904
град Бургас ,26.11.2020
година
Бургаският окръжен
съд , гражданска колегия , в закрито заседание
на
................26.11.................
през
две
хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ : Пламена
Върбанова
мл.с. Детелина Димова
при секретаря.................................................,като разгледа
докладваното
от..........................съдията
М.Карастанчева ...в.ч.гр.д. № 2627 по
описа за
2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е
по чл. 122 ГПК.
Образувано е по повдигнат с определение № 260207/ 30.10.2020 г. по ч. гр.
дело № 989/2020 г. на Несебърския
районен съд спор за подсъдност между Несебърския районен съд и Районен съд – гр.
Горна Оряховица относно компетентния да се
произнесе по заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично вземане по чл. 410 от ГПК
,подадено от Агенция за контрол на просрочени задължения „ЕООД против Д.Г.З. за сумата от 322,24 лева –главница по
просрочени фактури на представител и лихва върху главницата .
Бургаският
окръжен съд на основание чл. 122 ГПК след
преценка на данните по делото, приема следното:
Делото под № 1531/2020 г. е било образувано първоначално пред Районен съд –гр.Горна Оряховица въз основа на подадено от „Агенция за контрол
на просрочени задължения „ЕООД заявление
по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед
за изпълнение срещу Д.Г.З. за сочената по-горе сума от 322,34 лв. –главница по
просрочени фактури на представител №
3061118 и лихви към тях,като в заявлението се сочи ,че се касае до задължение
по просрочени фактури на представител на „Ейвън Козметикс България „ЕООД.Сочи
се ,че З. е станала представител на
Ейвън Козметикс България „ЕООД с регистрационен № 3061118 ,подписвайки
регистрационна карта ,ведно с условията за продажба на козметични продукти.
Районен съд – Горна Оряховица след извършена справка
за постоянен и настоящ адрес на Д.З. ,като е установил, че настоящият адрес на
същата е в гр. Свети Влас и като е приел
,че длъжникът има качеството на
потребител по смисъла на §13 т. 1 от ЗЗП,е счел ,че делото е подсъдно на
районния съд по настоящия адрес на длъжника и го е изпратил по подсъдност на
РС-Несебър.
Несебърският районен съд е приел ,че Д.З.
,макар и физическо лице няма
качество на „потребител „ по смисъла на
закона ,поради което е счел ,че
приложима е подсъдността по чл. 411 ал. 1 от ГПК - а именно по
постоянния адрес на длъжника ,който е в обхвата на РС-Горна Оряховица и
е повдигнал пред БОС спор за подсъдност
.
Настоящият съдебен състав счита ,че в случая по
правилата за местна подсъдност компетентен да се произнесе по заявлението е
Районен съд – гр.Горна Оряховица поради
следните съображения :
Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, качеството "потребител" следва да бъде признато на всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на Директива 93/13, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. При транспониране на директивата в националното ни законодателство е даденото сходно определение на същото понятие в пар. 13 т.1 от ДР на ЗЗП. Според него, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В т. 39 на решение по дело С-348/14 на СЕС е прието, че в определението за "потребител" по чл. 2, б. "б" от Директива 93/13 попада физическото лице, което има положението на съдлъжник по договор за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност.
Специалната
подсъдност по чл. 113 от ГПК е приложима в случаите, когато ищецът има
качеството "потребител" по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и
търси защита на правата си в това качество въз основа на съответния специален
закон. Понятието "потребител" действително следва да се разглежда в
широк смисъл, поради което местната подсъдност по чл. 113 от ГПК е приложима
към исковете на физически лица – потребители по ЗЗП, КЗ, ЗЕ, ЗПУС и др.
Ползващите услуги по смисъла на тези закони физически лица имат качеството
"потребител" по смисъла на общата разпоредба на пар. 13, т. 1 от ЗЗП
и в това качество могат да се ползват от специалната местна подсъдност по чл.
113 от ГПК, когато предявяват искове за защита на права, произтичащи от
ползване на услугата.
В конкретния случай
се претендира незаплатена цена на придобити от длъжника стоки с цел за извършване на търговска дейност
.Това е така ,тъй като в заявлението по чл. 410 от ГПК изрично се сочи ,че
длъжникът З. е станала представител на „Ейвън Козметикс България „ЕООД /по силата на подписана от нея регистрационна
карта / и е закупила стоките с цел да ги препродаде –в качеството си на
„независим търговски представител на „Ейвън Козметикс България „ЕООД.В самата
регистрационна карта ,приложена към заявлението ,е отразено ,че З. придобива качеството на „независим
търговски представител „ на „Ейвън“С други думи –подписвайки регистрационната
карта длъжникът се е съгласила да
извършва търговска дейност като
физическо лице по смисъла на чл. 1 ал. 1
т. 4 от ТЗ .Още повече ,че претендираните суми
представляват според описанието в заявлението незаплатена цена на
стоките ,които тя е следвало да закупи
от „Ейвън“-т.е. претендира се присъждане на цена на стоки ,които са били
предназначени за извършване на търговска дейност от физическото лице .Според
разпоредбата на чл. 1 ал. 1 от Търговския закон
абсолютните търговски сделки са изброени в петнадесет точки и по силата на правилото на чл. 286 ал. 2 от ТЗ те са винаги търговски ,независимо от това дали се извършващите ги лица имат
търговско качество или не ,т.е. независимо от дали са физически лица ,или
юридически .Абсолютна търговска сделка е
спекулативата покупко –продажба -когато
са налице два договора за продажба ,като едно и също лице е купувач по първия и продавач по втория ,а
целта е реализиране на печалба под
формата на разлика в продажните цени по двата договора –това са сделките по чл.
1 ал. 1 т. 1,3 и 14 от ТЗ –а именно покупка на стоки или други вещи с цел тяхната продажба в
първоначален,преработен или обработен вид ,покупка на ценни книжа с цел
продажба и т.н. Според чл. 1 ал. 1 т. 4 от ТЗ търговското представителство
и посредничество също са абсолютна
търговска сделка .Следователно търговез
по смисъла на ТЗ може да бъде и физическо лице ,стига да извършва търговско
представителство /както в случая/ и да извършва покупка на стоки с цел да ги
препродаде .
При това положение
длъжникът З. няма качество на „потребител „ по смисъла на чл.113 ГПК
,поради което е приложима подсъдността
по чл. 411 ал. 1 изр.1 ГПК -а именно
по постоянния адрес на длъжника ,който е
в обхвата на РС-Горна Оряховица ..
Мотивиран от
горното и на основание чл. 122 ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа и да се
произнесе по подаденото заявление вх. № 9235/07.10.2020 г. от“ Агенция за контрол на просрочени
задължения „ЕООД,със седалище и адрес на управление –гр. София ,ул. Панайот
Волов „ № 29 ,ет. 3,чрез гл.юк.Ивайло Терзиев , против Д.Г.З. ,с постоянен
адрес *** за сумата от 322,24 лева
–главница по просрочени фактури на
представител № 3061118 и лихва върху
главницата . е РАЙОНЕН СЪД –гр.ГОРНА ОРЯХОВИЦА.
Делото да се изпрати на Горнооряховския районен съд по подсъдност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.