Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 21.02.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в открито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при
участието на секретаря С.Атанасова
и
с участие на прокурор С.Александрова от ШОП
като
разгледа докладваното от съдия
Б.Бойн КАНД № 19 по описа за 2021г. на
Административен съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 изр.второ от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз
основа на касационна жалба от РИОСВ- гр. Шумен,
представлявана от Директора инж.Д.Б. срещу Решение № 306/16.12.2021г. на
Районен съд– Шумен, постановено по АНД № 1801/2021г. по описа на съда. С
оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 96/27.09.2021г. на
Директора на Регионална инспекция по околна среда и води– гр. Шумен, с което на
основание чл.166 т.3, във връзка с чл.165 ал.2, във връзка с чл.155 ал.2 от
Закона за опазване на околната среда/ЗООС/ на „А.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000/две хиляди/ лева за нарушение
по чл.166 т.3, във връзка с чл.155 ал.2 от ЗООС.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че
решаващият извод на съда, че на посочената в АУАН и в НП дата не е извършено
нарушение е неправилен, понеже даденият срок за изпълнение на предписанието не
е бил променен, въпреки неговото обжалване. Поради това, се отправя искане за
отмяна на съдебното решение, като бъде потвърдено отмененият с него санкционен
акт. Не изпраща процесуален представител в открито съдебно заседание.
Ответната страна, „А.Т.“
ЕООД- *** с ЕИК:*********, депозирана от управителя И.Ж., чрез адв.Б.Б. депозира
отговор по жалбата, в който я счита за неоснователна. В открито съдебно
заседание поддържа посочените възражения, моли решението да бъде потвърдено и
претендира разноски.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура намира касационната жалба за допустима, но неоснователна и моли за
решение, с което да бъде потвърдено оспореното съдебно решение.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал. 1
от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество,
касационната жалба се явява неоснователна
по следните съображения:
От фактическа страна е
установено, че юридическото лице „А.Т.“ ЕООД стопанисва площадка за дейности с
отпадъци, находяща се на ул. „Възраждане“ №77 в с.Хитрино, обл.Шумен, парцел
УПИ V, кв.12 и УПИ VI, кв.12 по плана на населеното място. Дружеството
притежава издаден от РИОСВ– гр. Шумен
документ по чл.67 от ЗУО за дейности с отпадъци- Решение №15– ДО– 314– 04 от 29.05.2019г.,
в което е включена базата в с.Хитрино, обл.Шумен, като в разрешителния документ
не се разрешава дейност по третиране на отпадъци негодни за употреба тонер
касети /код 16 02 16– компоненти, отстранени от излязло от употреба оборудване,
различни от упоменатото в 16 02 15/.
На 18.11.2020г. била
извършена извънредна проверка на площадката за дейности с отпадъци,
стопанисвана от касатора от длъжностни лица към Регионална инспекция по околна
среда и води– гр.Шумен /РИОСВ– гр.Шумен/, по повод Заповед на Министъра на
околната среда и водите относно внос на отпадъци с цел спазването на
екологичното законодателство. В хода на проверката било установено, че на
посочената площадка на открито се съхраняват внесени от Италия 9,70 тона и
10,78 тона отпадъци, представляващи негодни за употреба тонер касети. Съгласно
представените документи било установено, че тонер касетите били внесени с код
08 03 18, съобразно Наредба
№ 2 от 23.07.2014г. за класификация на отпадъците. Резултатите от проверката
били обективирани в Констативен протокол № ЦК- 31/18.11.2020г., с който било
дадено задължително за изпълнение предписание на дружеството- жалбоподател да
предаде наличните на площадката употребявани тонер касети с код 16 02 на лице,
притежаващо документ по чл.35 от ЗУО за дейност със съответния код и да се
предоставят в РИОСВ– Шумен копия на документи, които да удостоверят предаването,
със срок за изпълнение- 02.12.2020г. На 04.12.2020г. служител при РИОСВ– Шумен направил
справка в деловодната програма и установил, че не били постъпили документи, във
връзка с даденото предписание.
Предписанието било
обжалвано по административен ред, като жалбата била отхвърлена като
неоснователна с Решение № 66 от 16.04.2021г. на Министъра на околната среда и
водите. След приключване на оспорването на предписанието и неговото
потвърждаване, на 07.06.2021г., по отношение на дружеството „А.Т.“ ЕООД- ***
бил съставен АУАН № ЦК- 02 за нарушение на чл.166 т.3, във вр. с чл.155 ал.2 от
ЗООС, надлежно връчен на упълномощено лице. По реда на чл.44 от ЗАНН не било депозирано
писмено възражение срещу акта. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка, наказващият орган на 27.09.2021г. издал обжалваното НП, с което на дружеството
на основание чл.166 т.3, във вр. с чл.165 ал.2, във вр. с чл.155 ал.2 от ЗООС е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
При така установената
фактическа обстановка, районният съд приел, че липсват предпоставките за
ангажиране отговорността на юридическото лице за това, че в рамките на
определения за това срок от компетентните органи не е предприело действия по
изпълнение на даденото предписание, понеже същото било своевременно обжалвано и
съответно било спряно изпълнението на оспорения административен акт по силата
на чл.166 ал.1 от АПК. В конкретния случай липсвало допуснато предварително
изпълнение на предписанието, като такова нямало и по силата на закона. Съдът
приел, че срокът за изпълнение на дадените задължителни предписания е бил
възобновен на датата на постановяване на решението, с което са били потвърдени
по административен ред. Следователно, към посочената на НП дата на извършване
на деянието- 03.12.2020г., срокът не е бил изтекъл и дружеството жалбоподател
не е осъществило състава на нарушение на чл.166 т.3, във вр. с чл.165 ал.2, във
вр. с чл.155 ал.2 от ЗООС, поради което отменил оспореното НП.
Настоящият касационен
състав, съобразявайки приобщените доказателства намира, че действително е налице
основание за отмяна на процесното наказателно постановление, което е различно
от изложените в решението правни изводи. Видно от съдържанието на изготвения в
хода на проверката Констативен протокол, адресираните до дружеството
предписания са изготвени на основание чл.119 ал.7 от Закона за управление на
отпадъците, с каквато нормативно призната възможност органите на РИОСВ
разполагат. От това следва, че неизпълнението им би могло да разкрие белезите
на административно нарушение на режима, заложен в ЗУО. С акта и с издаденото
впоследствие НП обаче на дружеството се вменява неизпълнение на дадени по реда
на чл.155 ал.2 от ЗООС предписания, каквито по делото се установява, че липсват.
Това несъответствие е от съществено значение, доколкото неизпълнението на
задължителни предписания е въздигнато в състав на административно нарушение и в
двата нормативни акта, съответно в чл.156 ал.1 от ЗУО и в чл.166 т. 3 от ЗООС.
Освен в регламентирания санкционен размер, отлики се откриват и в кръга
длъжностни лица, оправомощени да съставят актове по реда на ЗУО и на ЗООС.
Допуснатата непрецизност при определяне на правната квалификация на нарушението
на лицето е съществена и решаваща, и препятства пораждане на целените със
съставянето на акта и с НП правни последици. Нарушението е особено значимо и
налага извод за порочност на издаденото НП, резонно следствие на което е изводът
за неговата незаконосъобразност.
За пълнота съдът намира,
че следва да се произнесе по изложеното в касационната жалба възражение срещу
извода в решението на въззивна инстанция за липса на осъществено нарушение на
посочената в АУАН и в НП дата, предвид предприетото от дружеството оспорване на
дадените предписания, като счита същото за основателно. Съгласно практиката на
ВАС, предписанието изисква активно поведение от страна на адресата, в рамките
на посочените в него срокове за изпълнение. Като акт, създаващ задължения за
адресата и предписващ конкретно поведение, скрепено с осъществяваната от
контролните органи административна принуда, предписанието е индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, в хода на
който да се преценят редица обстоятелства, включително и дали са били налице
материалноправните предпоставки за издаването му. В настоящия казус предписанието
е било оспорено по отношение на неговата законосъобразност в рамките на
регламентирания за целта срок и е било потвърдено изцяло с Решение на Министър
на ОСВ. Следователно е налице влязъл в законна сила административен акт, задължителен
за посоченото като негов адресат дружество, включително и касателно срокът за
изпълнение- 02.12.2020г. Сроковете на дадените предписания преди тяхното
изтичане могат да бъдат удължавани по преценка единствено на органа, който ги е
издал. По делото не са налице данни дружеството да е отправяло искане до РИОСВ-
Шумен за удължаване на сроковете на дадените предписания.
Освен това, до
пристъпване към издаване АУАН се е стигнало на 07.06.2021г., след като вече по
окончателен административен ред е установено, че издаденото предписание
съответства на закона, а с това е отречена и основателността на претенцията на
дружеството, че не дължи изпълнение на указаното му фактическо действие в
рамките на предоставения му срок поради неговата незаконосъобразност. От тази
гледна точка, касационният съдебен състав не може сподели изводът на въззивна
инстанция, че срокът за изпълнение на дадените задължителни предписания бива
възобновен на датата на постановяването на окончателното решение на Министъра.
Подобно тълкуване не намира законова опора и възприемането му повдига редица
въпроси, сред които този за датата, която може да се счита за момент на
извършване на нарушението.
Независимо от последно изложеното,
предвид констатираното съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
несъответствие между визираното в АУАН и НП деяние– неизпълнение на
задължително предписание, дадено на основание чл.155 ал.2 от ЗООС и
фактическата липса на дадено такова предписание, чието неизпълнение да е
основание за ангажиране на административно наказателната отговорност на
дружеството, наказателното постановление се явява незаконосъобразно и като го е
отменил, районният съд е постановил правилно и законосъобразно съдебно решение,
което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и
своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на
касатора, доказано по основание и размер, в тежест на ответникът по касация
РИОСВ– гр. Шумен, на осн. чл.63д ал.1 от ЗАНН, следва да бъдат възложени
направените разноски от „А.Т.“ ЕООД- ***, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 444.00лв.
Водим от горното и на основание чл.221
ал.2 предл.2 от АПК, във вр.с чл.63в от ЗАНН, Шуменският административен съд
Р
Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 306/16.12.2021г.,
постановено по АНД № 1801/2021г. на Шуменският районен съд.
ОСЪЖДА
Регионална инспекция по околна среда
и води– гр. Шумен да заплати на „А.Т.“
ЕООД- ***, с ЕИК:*********, представлявана от управителя И.Ж. деловодни
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 444.00лв. /четиристотин четиридесет и
четири лева/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на
21.02.2022г.