№ 350
гр. Варна , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ в публично заседание на двадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20213110201199 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от АЛ. В. В. от гр.Варна срещу Наказателно
постановление № 433а-533/20.11.2020г. на директора на ОДМВР-Варна, с
което на лицето било наложено административно наказание глоба в размер на
300 лева на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето.
Жалбоподателят счита наказателното постановление за неправилно,
незаконосъобразно и издадено в противоречие с процесуалните правила.
Намира, че възприетата от наказващия орган правна квалификация не
кореспондира на претендираните от актосъставителя факти. Изтъква, че
неправилно определената правна квалификация на деянието е накърнила
правото му на защита. Счита, че разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗдр не
съдържа състав на административно нарушение, както и че заповедта, която
се твърди, че е нарушена, няма нормативен характер и не може да попълни
бланкетната норма, на основание която е наложено наказанието. Позовава се
на разпоредбата на чл.46 от ЗНА като твърди също, че
административнонаказателна отговорност е недопустимо да бъде ангажирана
за нарушение на заповед на министъра на здравеопазването. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно
постановление и претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява. Чрез процесуалния си представител- адв. Р. депозира
писмено становище в подкрепа на жалбата.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.
Намира, че при посочването на относимата законова разпоредба е допусната
техническа грешка, която не представлява съществено процесуално
нарушение. Счита, че нарушението е безспорно установено, както и че
случаят не е маловажен. Моли за решение в този смисъл.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното
физическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна,
по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното: Със Заповед № РД-01-609/21.10.20г. на
министъра на здравеопазването било въведено задължение за всички лица,
когато се намират в закрити обществени места, включително търговски
обекти, да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата.
Въпреки това на 15.11.20г. в 11,00 ч. жалбоподателят се намирал в
хранителен магазин „Мини маркет Шишкова“, находящ се на ул.“Михаил
Колони“ №17 в гр.Варна, без да е поставил на лицето си предпазна маска,
шлем или друго подобно средство. Това обстоятелство било констатирано от
свидетелите Н. ИВ. П. и Д. ИВ. СТ.-служители в Първо РУ при ОД на МВР-
Варна, които осъществявали контрол за спазването на противоепидемичните
мерки в района. Във връзка с тези констатации на същата дата бил съставен
акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за
това, че не е поставил задължителна предпазна маска или шлем за лице.
Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и
подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН на 20.11.2020г. било
издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя
било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за
нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите Н. ИВ.
П. и Д. ИВ. СТ., които лично са възприели извършването на нарушението,
както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Липсват основания за съмнение в достоверността на показанията на
свидетелите. Двамата се явяват непредубедени и незаинтересувани от изхода
2
на делото, тъй като не са се е намирали в някакви особени отношения с
жалбоподателя и не извличат ползи от твърденията си, при което показанията
им следва да бъдат счетени за обективни и правдиви.
В показанията на разпитаните свидетели се съдържа достатъчно
информация, кореспондираща и на приложените писмени доказателства,
съдържащи се в административнонаказателната преписка, която позволява
изложената фактическа обстановка, която по начало не се оспорва от
жалбоподателя, да бъде счетена за установена по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши
проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление,
като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и
материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и
съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган
санкционна норма.
Според разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗдр (ДВ бр. 44 от 2020 г., в
сила от 14.05.2020 г.) при непосредствена опасност за живота и здравето на
гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1
(сред които и COVID-19), с цел защита и опазване живота и здравето на
гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. Четвъртата
алинея на цитираната норма оправомощава министъра на здравеопазването,
при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1, да въвежда със
заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния
държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна
област.
С решение за обявяване на извънредно положение от 13.03.2020 г.,
обнародвано в бр. 22 на Държавен вестник, на основание чл. 84, т. 12 от
Конституцията на Република България от Народното събрание е обявено
извънредно положение върху цялата територия на Република България,
считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. С решение на Народното
събрание от 03.04.2020 г. е удължен срока на обявеното извънредно
положение върху цялата територия на Република България от 13.03.2020 г. до
13.05.2020 г., като след тази дата е въведена извънредна епидемична
обстановка.
В изпълнение на правомощията му, предвид обявеното извънредно
положение, а впоследствие и извънредна епидемична обстановка, министърът
на здравеопазването издал редица заповеди, изменяни с оглед конкретната
епидемична ситуация, една от които е Заповед № РД-01-609 от 21.10.2020г.,
впоследствие отменена със Заповед 5 № РД-01-675 от 25.11.2020 г. на
министъра на здравеопазването. В т. 7 от цитираната Заповед № РД-01-609 от
3
21.10.2020г. за периода от 22.10.2020 г. до 30.11.2020 г. като
противоепидемична мярка е въведено задължението за всички лица, които се
намират в закрити обществени места, включително търговски обекти, да имат
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба
или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.).
Датата 15.11.20г. попада в посочения период. Поради това съдът приема, че
като се е намирал в процесния търговски обект, представляващ закрито
обществено място по смисъла на Заповедта, без поставена предпазна маска
или друго средство, покриващо носа и устата, жалбоподателят действително
не е изпълнил въведени със Заповед № РД-01-609 от 21.10.2020г. на
министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по чл.63 ал.4 от
Закона за здравето.
Неоснователни са доводите, изложени в жалбата, че процесната заповед
няма нормативен характер и не може да обоснове реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Въпросът за
характера на издадените от министъра на здравеопазването заповеди,
въвеждащи противоепидемични мерки е изяснен в последователната практика
на ВАС- в Определение № 8865 от 06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020г. на
Върховния административен съд и в Определение от 01.06.2020 г. по адм. д.
№ 4088/2020г. на Върховния административен съд изрично се посочва, че
предвид нейното съдържание и разпоредителната част, заповедта носи
белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК. Всички
заповеди на министъра на здравеопазването са издадени като общи
административни актове, повечето с изрично позоваване на чл. 73 от АПК,
който позволява да се издаде общ административен акт в неотложни случаи
без обществено обсъждане, какъвто неотложен случай безспорно е
настъпилата пандемия. АПК не предвижда обявяване на ОАА в Държавен
вестник, а е уредено специално производство във връзка с тяхното приемане
и оповестяване. Съгласно чл. 73 АПК когато неотложно трябва да се издаде
общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на
нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за
осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се
спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на
заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в
хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му.
Заповедите на министъра на здравеопазването са издадени именно в
неотложна ситуация за опазване на живота и здравето на гражданите на
територията на страната, като същите са оповестени чрез средствата за
масово осведомяване и на страницата на Министерство на здравеопазването.
С изменението на чл.63 от ЗЗдр, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г, този
4
въпрос е решен окончателно, с въвеждането на ал.11, според която заповедите
по ал. 4 и 7 са общи административни актове, които се издават по реда на чл.
73 от Административнопроцесуалния кодекс, публикуват се на интернет
страницата на Министерството на здравеопазването, съответно на интернет
страницата на регионалната здравна инспекция и подлежат на предварително
изпълнение. Предвид всичко изложено съдът намира, че процесната заповед,
както и останалите заповеди на министъра на здравеопазването, въвеждащи
противоепидемични мерки, са общи нормативни актове, които установяват
определени задължения за гражданите, неизпълнението на които
представлява административно нарушение.
На следващо място, разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ (бр. 44 от 2020
г., в сила от 14.05.2020 г. ) предвижда специално наказание за лице, което
наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.
63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява
престъпление. Освен санкционна, нормата е и материалноправна, защото в
себе си съдържа както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение
на това правило. В Решение № 1742 от 24.11.2020 г. на АдмС - Варна по к. а.
н. д. № 1443/2020 г. се посочва в сходен случай, че очевидно законодателната
техника е използвана така, щото в една разпоредба да са вписани както
диспозиция, така и санкция. Нормите на чл. 63, ал. 4 и чл. 209а, ал. 1 ЗЗ са
бланкетни, а установяването на конкретните противоепидемични мерки е
предоставено в правомощията на министъра на здравеопазването.
Следователно конкретните прояви, подлежащи на санкция на основание чл.
209а от ЗЗдр, се определят съобразно въведените от министъра забрани и
задължения. По изложените по-горе съображения съдът приема за безспорно
установено, че на посочените в НП дата и място, по време на действие на
въведеното с процесната заповед задължение до неопределен кръг от лица,
които се намират в закрити обществени места, включително търговски
обекти, да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата,
жалбоподателят се е намирал именно в такъв обект, без поставена защитна
маска или друго подобно средство, с което е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл. 209а, ал. 1 от Закона за
здравето.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си
по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити; издадени са в предвидените за това
срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
5
компетентен орган, оправомощен по силата на чл.209а, ал.4 от ЗЗдр.
Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на
санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е
вменено и да организира адекватно защитата си. Макар и в наказателното
постановление погрешно да е изписана редакцията на чл.209а от ЗЗдр преди
изменението с ДВ бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020г., препращаща към
нормата на чл.63, ал.1 от ЗЗдр (вместо действалата в този момент норма на
чл.63, ал.4 от ЗЗдр), съдът намира, че допуснатата непрецизност е
несъществена и не е накърнила правото на защита на санкционираното лице.
Разпоредбата на чл. 209а, ал.1 от ЗЗдр, съгласно изм. с ДВ бр. 44/2020 г., в
сила от 14.05.2020 г., предвижда административно наказание глоба от 300
лева до 1 000 лева, за нарушение или неизпълнение на въведена от
Министъра на здравеопазването противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 4
ЗЗдр. Аналогично съдържание е било уредено в чл. 63, ал. 1, в редакцията й
преди изменението с ДВ бр. 44/2020 г. Поради това не би могло да се счете,
че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като нарушенията на
процесуалните правила са съществени само ако реално са накърнили правото
на защита на санкционираното лице, а в случая констатираната непрецизност
е от формален характер и не е затруднила жалбоподателя да разбере
извършването на какво нарушение му е вменено и да организира съответно
защитата си. В обстоятелствената част на НП са изписани надлежно всички
обстоятелства около извършването на нарушението и правилно са
възпроизведени словесно относимите правни норми. В диспозитива също
така не са допуснати несъответствия и приложимите правни норми са
посочени правилно. Поради това съдът приема, че обжалваното наказателно
постановление не страда от пороци, дотолкова съществени, че да обусловят
извод за неговата незаконосъобразност. По същите съображения не се явява
такъв порок и погрешното посочване в обстоятелствената част, че е нарушен
чл.209, ал.1 от ЗЗдр, тъй като веднага след това е възпроизведена
разпоредбата на действително приложимия чл.209а, ал.1 от ЗЗдр, който е
посочен и в диспозитива на НП. Предвид всичко изложено съдът приема, че
допуснатите непрецизности в наказателното постановление не са довели
реално до накърняване на процесуалните права на санкционираното лице, тъй
като не обуславят различни правни последици, нито създават особена
неяснота.
Съдът констатира също, че наказателното постановление не е връчено
лично на нарушителя, а на неговата майка, за която липсват данни да е била
съответно оправомощена. В практиката си обаче ВАдмС приема, че фактът на
връчването има отношение единствено към преценката за спазването на срока
за обжалване, но не и към самата законосъобразност на наказателното
постановление, а в случая жалбата е подадена в установения за това срок.
(Решение № 656 от 28.03.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 428/2019 г.;
Решение № 2239 от 21.11.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1745/2019
г.).
6
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест
от обичайните нарушения от този вид. Особеностите на случая са отчетени
при квалифицирането му като административно нарушение, а не като
престъпление. Касае се също така за формално нарушение, което, за да бъде
счетено за маловажно, е необходимо наличието на някакви особени
извинителни обстоятелства около извършването му, а такива в случая не са
налице. Поради това и предвид голямата обществена значимост на
въведените противоепидемични мерки съдът не констатира наличието на
основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Предвид изложеното искането за отмяна на наказателното
постановление, изложено в жалбата, се явява неоснователно. Същото следва
да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без
уважение.
Независимо от изхода на делото на въззиваемата страна не следва да се
присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение поради липса на
съответно искане.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № 433а-533/20.11.2020г. на
директора на ОДМВР-Варна, с което на АЛ. В. В. от гр.Варна,
ЕГН:**********, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.209а, ал.1 от ЗЗдр, е
наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 лева, като
законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7