Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 113 Година 2018,03.04. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд
Граждански състав
На деветнадесети
март Година две хиляди и осемнадесета
В публичното заседание в следния състав:
Председател:Антоанета Андонова –
Парашкевова
Членове: ………………………………………
Съдебни
заседатели: ……………………………………...
Секретар Цветанка
Арнаудова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело номер
315 по описа за
2017 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Юторус“ АД, ЕИК ********* със съдебен адресат адв. Евгений Мосинов с адрес на кантората гр.Бургас,ул.”Оборище” №90,ет.1-2 е
предявил обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответницата С.А.Е.,
ЕГН **********, *** да му
заплати сумата от 88 615 евро, представляваща втората част от обективирано в разписка от
15.03.2014 г. задължение с този размер, с която ответницата неоснователно
се е обогатила за негова сметка, ведно с
мораторна лихва в размер на 16 253,91 евро, считано от 16.09.2015 год. до датата на предявяване на исковата молба в
съда, както и законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Твърди, че не е налице правно основание
за получената от ответницата сума от 88 615 евро, представляваща част от
общата получена сума от 182 546 евро. Заявява, че е налице признание за
получаването на тази сума с извънсъдебното подписване на представената по
делото разписка от 15.03.2014 год. За първата част от общата сума в размер на
93 913 евро,
сочи ,че е предявен
предходен иск, по който е постановено влязло в сила осъдително решение.
Последното намира,
че е задължително в
отношенията между страните, относно автентичността на разписката като частен
документ, съдържащ изявление на ответницата, относно получаване на общата сума
без правно основание и задължение да се върне в посочените срокове. Счита, че
при установени отношения между страните, се ползва от вече установените факти
от съда и преди всичко от приетото, че ответницата дължи връщане в сроковете по
разписката на цялата получена сума без правно основание, поради което
направените от нея възражения в тази връзка са ирелевантни. Без значение са и
възраженията за административна отговорност за плащане в брой, тъй като това не
я освобождава от задължението да върне полученото без правно основание. Счита
за ирелевантно и оспорването на „съдържанието“ на разписката в частта й,
относно изявлението за получаване на сумата, доколкото с влязло в сила решение, между същите страни по същата
разписка е прието, че цялата сума е получена от ответницата. Оспорва искането
за съдебна експертиза, като счита
същата за неотносима. Представя доказателства. Претендира
разноски.
Предявените искове са с правно основание в чл.55,ал.1 от ЗЗД.
Ответницата С.А.Е., чрез
пълномощника си адв. Теодора Станоева - Шиварова адрес в страната: *** и посочен съдебен адрес:
гр.Бургас,ул.“Трайко Китанчев“№26, ет. 2 оспорва предявените искове, като счита
исковата молба за нередовна, а
предявените искове за неоснователни и оспорва същите по основание и размер.
Твърди, че ответницата никога не е
получавала сумата, посочена в приложения по делото документ от 15.03.2014
г. Счита, че от съдържанието му не става
ясно дали и кога е получена сумата от 182 545 евро, както и че липсата на
основание за получаване на посочената сума не може да удостовери получаването
й. Разписката не съдържа волеизявление за връщане на процесната сума и
документа касае други отношения между страните (без да е посочено какви). Оспорва съдържанието на
разписката в частта посочваща получаване на сумата. Счита, че документа по своя
правен характер, представлява частен свидетелстващ документ и съобразно
разпоредбата на чл. 175 от ГПК следва да се цени с оглед на всички останали
обстоятелства и доказателства по делото. Твърди, че в периода 2009-2010 год.
ищцовото дружество няма вземания от трети лица и не са налице липси.
Дружеството не е разполагало с финансови средства в брой, които да предостави на
ответницата и това обстоятелство опровергава твърденията за предоставянето им.
Предоставянето на суми в такъв размер в брой би нарушило разпоредбата на чл. 3,
ал. , т. 1 и ал.2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой. Моли за
отхвърляне на претенциите. Не представя писмени доказателства, моли да бъде
допусната съдебно – икономическа експертиза, която да отговори на въпроси
поставени в отговора на исковата молба.
Бургаски окръжен съд, като обсъди
доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
По делото е установено от
фактическа страна, че на 15.03.2014 г. ответницата Е. е издала, изписвайки текста саморъчно, и подписала разписка, с която е
признала получаването на сума от ищцовото дружество в размер на 182 545 евро.
Със същия документ е поела задължение
получената сума да бъде заплатена на дружеството по следния начин: 93 931
евро в срок до 15.09.2014 г. и 88 615 евро в срок до 15.09.2015 г. Автентичността на документа не е
била оспорена.
По отношение на сумата от
93 913 евро, чийто падеж е бил на 15.09.2014 г. е образувано предходно
дело, по което с влязло в сила решение, ответницата е осъдена да я заплати на „Юторус“ АД. В мотивите на
решението е прието, че разписката е частен документ, който изхожда от
ответницата Е., тъй като не е било оспорено авторството й, и удостоверява
получаването на сума в размер от
182 545 евро, както и задължението тя да я върне по посочения в разписката
начин и срокове.
На
15.09.2015 г. е настъпил падежа на втората част от горепосоченото парично
задължение. Ищецът твърди ,че плащане от страна на ответницата в негова полза
не е извършено и на тази част. Не се представят доказателства, а и не се твърди
задължението да е погасено или да са налице основания за задържането му.
При установената фактическа обстановка,
съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявеният иск е допустим, тъй като след проверка на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на
иск, се установява ,че положителните такива са налице,
а отрицателни такива не са възникнали. Налице е правен интерес за ищцата от
предявяване на настоящия осъдителен иск. Правният интерес на ищеца е обоснован
от фактическите твърдения, че е налице вземане от ответницата, чийто падеж е
настъпил, но задължението не е платено от нея и се оспорва по основание и
размер.
Искът е основателен и доказан. Ищецът
заявява, че правото му на вземане произтича от разместване в имущественото състояние на
страните без наличието на правно основание, за което е издадена от ответницата
разписка, с която тя е заявила, че е получила от дружеството-ищец сума в размер
на 182 545 евро. Твърдението си ищецът доказва с представянето на
документ, изхождащ от ответницата, с който тя сама, собственоръчно удостоверява
неизгодни за нея факти и чиято автентичност не оспорва.
Необосновани са твърденията на
ответницата за недоказаност на факта на получаване на сумата посочена в
представената по делото разписка от 15.03.2014 г. Разписката, представлява частен свидетелстващ
писмен документ и удостоверява материализираните в нея изявления на подписалото
я лице, относно получаването на посочената в нея сума. С изготвянето на
разписката Е. сама е признала факта на получаване на сумата и е поела
задължението да я върне поетапно на посочени падежи. В случая не се оспорва автентичността
на частния свидетелстващ документ. Критерий
за автентичността е авторството на документа, като в случая авторството на ответницата по отношение на разписката не е оспорена от нея. Оспорено е по същество съдържанието на частния свиделестващ документ, като в този случай тежестта на
доказването е на страната, която го оспорва и е неприложима разпоредбата на чл.193, ал.3, изр.2 – ГПК. По принцип
свидетелстващите документи се ползват и от особената материална доказателствена
сила, състояща се в доказателственото значение на документа за стоящия извън
него факт, който се удостоверява от материализираното вътре удостоверително
изявление. Съгласно правната доктрина, частните документи се разделят на
нарочни и случайни, като има разлика в доказателствената им стойност. Нарочните документи, какъвто
представлява представената разписка, се съставят с цел да доказват факта, който
е удостоверен в тях. Разписката е съставена именно, за да удостовери, че
ответницата е получила посочената в нея сума и е поела задължението да я върне. В случая
представеният докумет е едностранно волеизявление от категорията на
извънсъдебните признания, които се доказват с документа, който ги
материализира. В този смисъл не са необходими други доказателства, които да
подкрепят безспорно установения в разписката факт на получаване на паричната
сума. От значение биха били такива
доказателства,които опровергават съществуването на удостоверения факт. Такива
доказателства обаче не бяха нито представени, нито ангажирани.
Поради гореизложеното, неоснователно
е направеното от ответницата оспорване на съдържанието на представената по
делото разписка, в частта посочваща получаване на сумата от 182 545 евро. В конкретния случай, като частен документ, представената разписка
се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, тъй като е подписана от
ответницата и удостоверява неизгодни за нея факти и е противопоставима относно тези факти
срещу своя издател.Тя не представлява съдебно признание на факт по
смисъла на чл.175 от ГПК, тъй като не е процесуално
действие на страна по смисъла на чл.100
от ГПК, а е писмено доказателство, представено от насрещната страна
в процеса. При
това положение тя не може да бъде считана за изявление, насочено
към съда, съдържащо признание
на неизгодни за страната факти, релевантни за спорното право, за да следва да бъде
преценено с оглед всички обстоятелства по делото съгласно чл. 175 ГПК.Тя е доказателство
,което не се нуждае от доказване на истинността му с други доказателства. Ако ответницата не желае разписката да бъде зачетена
като доказателство, то е следвало да я
оспоренр,а оспорването следва да бъде проведено успешно чрез ангажиране на
доказателства, внасящи съмнение в
установения от разписката факт. Оспорване и доказателства, оборващи описания в разписката
факт, не са ангажирани или представени. Не са наведени и твърдения, документът
да е изготвен при измама, заплашване или други обстоятелства, обосноваващи
негова недействителност. Доказателствената тежест за
опровергаване на верността на удостовереното обстоятелство за получаване на сумата е на страната,
която оспорва верността на направеното от нея удостоверително изявление, т. е.
на страната, която твърди, че признатият от нея факт в действителност не се е
осъществил. На това извънсъдебно признание, не може да се
противопостави единствено твърденията на страната, която го е
направила и то да бъде отречено, въз основа на нейните твърдения. В тази
връзка съдът е намерил за ненужно
допускането и на експертиза за отговор на формулирани от ответницата въпроси,тъй като тя не би довела до различен извод, независимо
от това какви данни в счетоводството на
ищцовото дружество би констатирала,че съществуват по зададените въпроси. По аргумент от чл.182 от ГПК
вписванията в счетоводните книги се преценяват от съда според тяхната редовност
и с оглед на другите обстоятелства по
делото. Те представляват по принцип
непряко, косвено доказателство, индиция, за установяване на определени факти,при
това са вторично,производно
доказателствено средство.За да се направи безспорен и категоричен извод за несъществуването
на факт,удостоверен с нарочен,автентичен
и първичен документ,какъвто в случая се
явява изготвената от ответницата саморъчна
разписката, те сами по себе
си и вписванията в тях не са
достатъчни.Необходимо е събиране и на други доказателства,а ангажиране на
такива ответницата не е осъществила.
Не могат
да бъдат приети за основателни и разсъжденията на ответницата,основани на съдържанието на разписката.Няма
задължителни изисквания към текста на
документа,който следва да се квалифицира като разписка,нито посочени конкретни
последици,които нормативен акт да
свързва с липсващ реквизит на документа, назоваван
разписка. Следователно ,несъстоятелно е оспорването,че
съставения от ответницата документ не
удостоверява поучаването на сумата от 182 545 евро, поради липса на
посочено в него основание,още повече,че наличието или липсата на основание само по
себе си не е доказателство за получаването на сумата, а и ако ответницата
бе получила сумата на някакво основание е логично да го бе посочила, тъй като
тя е автор на документа. Неоснователни са и твърденията, че разписката не
съдържа волеизявление за връщане на процесната сума, тъй като израза „на срок
до“ не може да се квалифицира като задължение за връщане и доказва, че
документа касае други отношения между страните. Ответницата твърди, че в
направените от нея изявления в разписката е вложен друг смисъл, различен от
този, който влага ищеца, без обаче да посочва какъв смисъл влага тя и какви
други отношения между страните касае документа. Логическото тълкуване на волята
на издателя сочи именно на наличието на две негови изявления- признание
за получаване на сумата и поемане на задължение за връщането й на два пъти с
падежи съответно 15.09.2014 г. и 15.09.2015 г. („в срок
до“). За
наличието на някакви други отношения между страните не са ангажирани
доказателства в настоящото производство,не са и въвеждани от ответницата. Индиции
за отношенията между страните се съдържат в представените с исковата молба
решения на съда по предходно развило се производство между страните, по повод падежа
на първото задължение за плащане на сумата от 182 545 евро. Видно от
представените решения, независимо от представените доказателства, съдът е
достигнал до изводи, които са аналогични на изводите на настоящия състав.
Представената разписка не е в
противоречие с друго доказателство по делото, за да се създаде сигурно
убеждение в съда, че задължението в размер на 88 615 евро не е дължимо или е изпълнено. По
изложените съображения следва
да се приеме за установено, че процесната сума е дължима от ответницата. Тъй като е безспорно, че претендираната в настоящия процес
сума от 88615 евро е част от
получена от страна на ответницата обща
сума от 182545 евро от ищцовото дружество и тя не е върната на
посочената в разписката дата 15.09.2015
год., то предявеният иск следва да
бъде уважен.
Поради уважаване на иска следва да бъде уважена и претенцията за присъждане на законната лихва
върху тази сума, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда..
Относно
искането на присъждане на мораторна лихва в
размер на 16 253,91 евро, съдът намира същото за основателно и доказано. Ноторен е фактът, че на съда не са
необходими специални знания за изчисляване на размера на обезщетението на
забава по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, каквото е и претендираното. За тази цел , на
основание чл.162 от ГПК и при приложение на програмата за изчисляване на
законни лихви върху валутни задължения в евро в програмния продукт „Апис“,за
който настоящия съд има абонамен ,се констатира,че за периода 16.09.2015 год.
до 06.07.2017 год.-дата на входиране на исковата молба в канцеларията на съда
размепра на законната лихва е 16255,83 евро. Ищецът е заявил искане за присъждане на
мораторна лихва считано от 16.09.2015г. до датата на
завеждане на исковата молба 06.07.2017г. в
размер на 16 253,91 евро,т.е. по-малко. При
това положение ,поради доказаност на претенцията за заплащане на главница в размер
на 88 615 евро и периода на забавата, съдът установи,
чрез изчисление, че размера на претендираната лихва е малко по-голям от изчисления от него,поради
което следва да бъде уважен така както е заявен в пълен размер с оглед на
диспозитивното начало в чл.6 от ГПК.
По разноските по делото:
Поради установените по – горе
факти, разноските са за сметка
на ответницата. При
устните състезания ищецът чрез пълномощника си е отправил искане и за
присъждане на разноски за настоящото производство. Списък на разноски не е
приложен. Съдът констатира, че във
връзка с тази претенция е приложено платежно нареждане за заплатена държавна
такса за образуване и разглеждане на делото в размер на 8 204,23 лв.
Доказателства за други направени разходи по делото няма.
По изложените съображения и на
основание чл.55, ал.1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД съдът
Р Е
Ш И :
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия: