Р Е Ш Е Н И Е
№ /04.01.2010г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на двaдесет и седми ноември през две хиляди и
деветата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА
при секретаря А.И. като разгледа докладваното от съдията гр. дело №371 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск на Е.И.П., ЕГН: ********** срещу П.К.Б., ЕГН:**********
с правно основание чл.21, ал.1 СК. Ишецът излага, че с ответницата са бивши съпрузи,
чийто брак,
сключен на
12.04.1987г., е прекратен с решение по гр. дело
№4230/2007г.
на ВРС, 33 с-в, влязло в сила на
05.03.2008г. На 11.12.1991г. по силата на договор за
доброволна делба, сключен между него, родителите му И. Б. П. и М.Т.П., и сестра му,
получил в дял жилището на
втория етаж от сградата на ул."Сава Доброплодни" №
22, гр. Варна.
При тази делба
не били заплатени суми за уравнение на дяловете. На
23.12.1991г. ищецът се снабдил с констативен акт №
43, том
XIV, н.дело №8641/91 г.
за собственост за това жилище. Твърди, че
жилището било построено от
родителите му, като процесният втори етаж бил
завършен в
"груб строеж" още преди сключването на брака му с ответницата, но тъй
като договорът за доброволна делба е подписан по време на брака им,
то юридическият
момент на придобиването на този имот от
него
е станало по време на брака. Излага, че жилището е
построено с пари на баща му и заем от ДСК, като още през 1986г. били закупени
строителните материали. Всички разноски по строежа били поети от родителите му,
които участвали в изграждането и с личен труд и усилия. Строежът на цялата сграда бил
приет от
техническите органи през 1991г.
Ищецът твърди, че баща му не само изградил цялата сграда, но
през м. септември 1996г. му дарил сумата 11
957 лв.
за да погаси жилищния си заем,
което той и направил с вносна бележка от 30.09.1996г.
С оглед изложеното, счита, че неговият втори етаж от сградата
е изцяло придобит с извън семейни средства,
като
завършването му в груб строеж е станало преди сключването на
брака му с ответницата. Но тъй като юридическото
придобиване на имота е извършено
по време на
брака му с ответницата,
а именно на датата
на доброволната делба, то за него се явява правен
интерес от предявяването на настоящия иск,
за приемане
за установено
по отношение на ответницата П.К.Б.,
че ищецът
е изключителен
собственик на следния недвижим имот: жилище на втория етаж
от сградата на ул."Сава Доброплодни" №
22, гр. Варна, състоящо се от
три стаи, хол, кухня, коридор, баня, тоалет, пералня, тераса и три балкона, заедно с избено
помещение откъм страната на гаражите, таванско помещение откъм
югозападната част на сградата, гараж откъм
съседа Недю Недев и съответната ид. част от общите части на сградата, на
основание чл.21, ал.1 от СК. В с.з.искът се
поддържа.
Ответницата П.Б.
оспорва така предявения иск. Излага, че същият е допустим, но неоснователен. Оспорва твърдението,
че процесната триетажна сграда е изградена в груб строеж до края на 1986г.
преди сключването на брака, както и че строежът е извършен изцяло от бащата на
ищеца и с негови средства. Невярно е и твърдението, че ищецът е получил от баща
си сума от 11957лв., с която е погасил
жилищния си заем. Вярно е, че ищецът е собственик на 1/3
ид.част от
дворното място на основание договор за дарение, сключен с нот.акт №
50 t.VIII д.№ 2831/80г.,
но твърди, че по време на брака между
страните в съсобственото дворно място е изградена нова триетажна жилищна сграда,
в която се намира процесното жилище. Излага, че строителството на
сградата действително е започнало в края на 1986г. със събарянето на
съществуващата стара сграда, но към момента на
сключването на брака между страните са се изпълнявали изкопни работи.
По-нататъшното изграждане на новата сграда е извършено със семейни средства на
двамата съпрузи, вкл. от получен от тях заем от ДСК, както и със средства на
останалите съсобственици на дворното място. Сградата е била изградена в груб
строеж до покрив през 1988г. и окончателно завършена през 1989г., след което са
продължили довършителните работи по нея. Строителството е извършено със
средства на М. и И. Попови и на семейството на страните, вкл. със средства от
получен от ищеца жилищностроителен заем в размер на 12000лв., както се твърди и
в исковата молба. Със средства и труд, вкл. за организация на
строителството е участвувал и бащата на ответницата.
Предвид изложеното счита, че на основание чл.19 ал.1 СК и чл.92 ЗС във
връзка с разрешенията на ППВС №5/72г. с изграждането на сградата със семейни
средства и участие на двамата съпрузи, както и другите
съсобственици на мястото, 1/3 ид.част от цялата
сграда и допълващите постройки са придобити от нея
и ищеца в
режим на съпружеска
имуществена общност, а останалите 2/3
са придобити
от И. Б. П. и М.Т.П. при същия режим. Не оспорва, че с договор от
11.12.1991г., вписан в Службата
по Вписванията акт
№ 178 t.IV рег. № 9474/
11.12.1991г. е
извършена доброволна делба на сградата с участието на И. Б. П., М.Т.П., Е.И.П. и
Снежана И.И., по силата на която ищецът е получил в дял жилището на втория етаж
заедно с описания гараж, но излага, че построените върху
гаражите две стаи изобщо не са включени в делбата,
а от друга страна, към момента на сключването на договора за делба
Снежана И.И. не е притежавала идеална част от сградата или от дворното място.
Същевременно, ответницата е притежавала на изложеното основание в
съпружеска общност с ищеца 1/3
идеална част
от сградата, но не е участвала в договора за доброволна делба, поради което същият е
нищожен на основание чл.75 от ЗН. Твърди, че по изложените
съображения, съсобствеността
върху цялата сграда не е прекратена и тя е останала съсобствена между нея,
ищеца и неговите
родители при
части: 2/3 общо в съпружеска общност за И. Б. П. и М.Т.П.
и 1/3 при
същия режим за П.К.П. и Е.И.П., като неговата сестра - Снежана И.И. не е
притежавала дял от сградата, но на основание нищожния договор за делба се е
снабдила с констативен нот.акт № 44 t.XIV д.№ 8642/ 91г. за собственост на
жилището на третия етаж, който акт удостоверява несъществуващи права.
Счита, че след
прекратяването на брака между нея и ищеца,
респективно на
съпружеската общност, всеки от тях притежава по 1/6
идеална част
от описаната сграда, а 2/3 ид.части се притежават
общо М. и И. Попови, като Снежана И. не притежава съсобственост.
Освен това, следва да се има предвид, че от сключването на
договора за доброволна делба на 11. 12. 1991г.,
ответницата и ищецът са владели жилището на втория етаж,
проектирано и изпълнено като самостоятелен обект непрекъснато и необезпокоявано
като свой, което владение е било явно и манифестирано и спрямо останалите
съсобственици на сградата. Владението продължава и сега, като от фактическата
раздяла жилището се заема само от ответницата. На това основание страните са
придобили притежаваните от останалите съсобственици 2/3
ид.части от
жилището на втория етаж чрез добросъвестно владение за период от пет години на
осн.чл.79 ал.2 ЗС, евентуално чрез десетгодишно владение, на основание чл.79 ал.1 ЗС.
С оглед изложеното, моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът,
след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено
следното:
От представеното по делото съдебно удостоверение се установява, че бракът между страните, сключен на 12.04.1987г.,
е прекратен с развод с решение по гр.дело
№4230/2007г. по описа на
Варненския районен съд, влязло в сила на 25.
02. 2008г.
Видно от представения договор за дарение,
обективиран в нот. акт №
50, т.VIII, дело № 2831/80г. ищецът Е.П.
е придобил 1/3
идеална част
от дворното място в гр, Варна ул."Сава
Доброплодни" № 22, представляващо ПИ №
10а в кв.374
по плана на 10 м.р. на гр. Варна, цялото с площ
от 214 кв. метра, при граници на мястото: ПИ №№
10,9,8 и
ул."С.Доброплодни", заедно със съществувалата тогава едноетажна
полумасивна жилищна сграда. Между страните липсва
спор, че останалите 2/3 ид. части от мястото са собственост на родителите на
ищеца - М.Т.П.
и И. Б. П. по
силата на договор
за дарение, сключен с нот.акт № 132 т.Ш д.№ 845/
86г. на ВН.
По делото е представено разрешение за строеж №
45/23.06.1986г.
на главния архитект на РНС „Варненска комуна" по проект,
одобрен на
21.04.1986г. за простройка и надстройка в парцел V-10a на дрес: гр. Варна, ул. “Сава Доброплодни” №22.
Представен е договор за групов строеж, сключен
на 30. 06. 1986г. с нот. заверка на подписите рег.№ 8605/30.06.1986г. между И. Б. П.
и Е.И.П., с който те се съгласяват да построят с общи
усилия и за своя сметка ***ект, като обектите в сградата, която ще се построи
се разпределят по уговорен начин- И. П. ще получи жилище на първия етаж, а Е.П.-жилище
на втория етаж.
Видно от представения по делото договор за
добровлна делба от 11.12.1991г. с нот.заверка вх. рег.№ 27577/
11. 12. 1991г., И. Б. П., М.Т.П., Е.И.П.
и Снежана И.И. като съсобственици на жилищна сграда на ул."Сава
Доброплодни" № 22 са се съгласили да
извършат доброволна делба на същата при следните условия: И. и М. Попови
получават в дял жилището на първия етаж; Е.П. придобива жилището, съставляващо
втория етаж със ЗП от 120 кв. метра, заедно с
избено помещение откъм страната на гаражите, таванско помещение откъм
югозападната част на сградата и гаража откъм съседа Н.Недев; Снежина И.
получава в дял жилището на третия етаж,
заедно с таванско помещение с балкон, и съответните ид. части от общите части
на сградата.
Видно от заключението на СТЕ, изслушано в с.з. на 09.10.2009г., с Разрешение за строеж №45/23.06.1986г. се разрешава на
М.Т.П., И. Б. П.,
Е.И.П., пристройка и надстройка на ул."Сава Доброплодни" №22,
в парцел V
10а, кв.374, 10-ти микрорайон, съгласно застроителния и
регулационен план, одобрен със заповед №58/29.07.1985г. на Председателя
на Общ.Нар.Съвет Варна, 1416 куб.м, 115,08
кв.м.,
като се разрешава етапно
строителство на първите два етажа. С Разрешение за строеж
№20/15.05.1989г. се разрешава на Снежана И.П.,***."Сава
Доброплодни" №22, да построи като ll-ри етаж, Ill-ти етаж от сградата
по одобрения архитектурен проект. Представеният одобрен
архитектурният проект за жилищната сграда на ул."С.Доброплодни
"№22-гр.Варна- копие, на името на И. П., съдържа:
разпределение
изби, разпределение 1-ви етаж, разпределение II и III етаж, разпределение
оттеглен етаж-таван, вертикален разрез. С протокол на СТУС №35/27.09.1989г.,
т.44 се приема
корекцията за обособяване на гаражи на ниво изби. В техническата служба на Район "Одесос" на
Община Варна се намира проектът одобрен на 21.04.1986г. и копие от проекта с
корекции, одобрен на 9.10.89г., предоставено от собственика. По одобрения на
21.04.1986г. проект, жилищната сграда се
състои от: избен етаж, три жилищни етажи, тавански етажи. На място в сградата са изпълнени следните
самостоятелни обекти: Жилище на първи етаж състоящо се от
вътрешно стълбище, коридор, дневна. кухня, три стаи, баня,
тоалет, сервизно помещение, два балкона и тераса, заедно със съответните избено
и таванско помещение, както и съответните ид. ч.от общите части на сградата;
Жилище на
втори етаж състоящо
се коридор, дневна, кухня, три стаи, баня, тоалет, сервизно помещение, три
балкона и тераса, заедно със съответните избено и таванско помещение, както и
съответните ид ч от общите части на сградата;
Жилище на
трети етаж състоящо
се от коридор, дневна, кухня, три стаи, баня, тоалет, сервизно помещение, три
балкона, заедно със съответното таванско помещение, както и съответните ид.ч. от общите части на
сградата; Гараж- заедно със съответните
ид.ч. от общите части на сградата;
Гараж- заедно със съответните
ид.ч. от общите части на сградата.
В с.з. вещото лице излага, че по проект
трите етажа са отделни самостоятелни обекти.
По иска с правно
основание чл.21, ал.1 СК подлежащите на установяване факти са: имотът,
предмет на спора да е придобит по време на брака, и в неговото придобиване да
са вложени изцяло лични средства на единия съпруг, или друго лично имущество,
придобито преди брака.
Следователно, първият въпрос, който следва да се изясни е
моментът на придобиване на имота, представляващ втори жилищен етаж от описаната
по-горе сграда, находяща се в дворното място на ул. “Сава Доброплодни” №22, а именно дали това е
станало преди или по време на брака.
Юридическият момент на придобиването на имота
е през 1991г., въз
основа на договора за доброволна делба от 11.12.1991г., който
по принцип представлява
възмезден придобивен способ.
По силата на този
договор, вторият етаж се обособява като самостоятелен обект, но доколкото
правото на съсобственост е възникнал в един по-ранен момент, то от съществено
значение е установяването именно на този момент, в който фактическото
изграждане на сградата е достигнало такъв етап, в който са били на лице обекти,
върху които е било възможно да възникне годно право на собственост. В разпоредбата на чл. 63 ЗС е прогласена
трансформацията на правото на строеж в право на собственост върху построената
сграда и в правото да се държи тя върху чуждо място. Суперфициарният собственик
придобива правото на собственост върху постройката, построена въз основа на
надлежно учредено право на строеж, когато тя бъде материализирана в определен минимален
вид за самостоятелност. Единно е становището, установено в практиката и доктрината е, че
собственост може да възникне върху обект, когато сградата е изградена в цялост
до етап “груб строеж”.
Действително, съгласно според сега действащия закон - пар.5,
т.46 от ЗУТ, “груб строеж" е сграда или постройка, на която са
изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със различна степен на
изпълнени довършителни работи.
Следва да се има предвид обаче, че тази разпоредба не е
действала към момента на изграждане на сградата, в която се намира процесния
имот, тъй като към този момент е действал ЗТСУ, който предвижда разрешването на
етапно строителство. Предвид което и съгласно издаденото рарешение за строеж
45/23.06.1986г., с изричната забележка, че се разрешва поетапното строителство
на първите два етажа, настоящият състав намира, че конкретният етаж като годен
обект е викнал с изливането на плочата над него, а не на плочата, явяваща се
покрив на цялата сграда. С изливането именно на тази плоча, обектът е вече материализиран в определен минимален вид за
самостоятелност – завършен в груб строеж. Обратното би било ако сградата
съдържа само един обект – тогава правото на
собственост върху нея би възникнало с извършването на грубия строеж
"карабина", но ако тя съдържа отделни обекти-както е в настоящия
случай, всеки от тях става
годен обект на собственост с изграждането му в груб вид - стени и покривна
плоча, без дограма, инсталации, замазки, мазилки и други довършителни работи.
С оглед изложеното, настоящият състав счита, че от
съществено значение е установяването на точния момент на изливане на трета
плоча, явяваща се покрив на втория етаж.
В тази връзка в
с.з. на 09.10.2009г. са изслушани свидетели. Свидетелят Васил Григоров излага,
че е работил на строежа. През месец май-юни 1986 г. започнало подсилване на основите на съществуващата къща и до края на месец ноември с.г. била приключена четвърта плоча. Първата плоча била излята върху подовата настилка от дъски и тях ги използвали за кофраж. Отдолу имало съществуваща къща. Изграждането на стените можело и за една седмица да стане, но плочата узрява до 28-30 дни. На този
обект стените се изграждали още преди да се декофрира плочата. С първата плоча захлупили избите, с втора захлупили първия етаж, четвъртата плоча се явява покрива на третия етаж. Свидетелят е категоричен, че четвъртата плоча била поставена в края на месец ноември. Поетапно се изграждала сградата. Първата плоча започнала да се изгражда в края на юни или юли 1986 г.
Свидетелката М.П. –майка на
ищеца излага, че през февруари 1986 г. плановете били готови. През месец
март мъжът и започнал строежа със собствени средства, защото той дълги години бил офицер във флота и имал много голяма заплата, а и тя самата работела. През месец юни
1986 г. бил сключен групов договор между родителите на Е. и Е. -техния син, като първият етаж бил пристройка към първи етаж за родителите на Е., а втория етаж -
надстройка над първи етаж за сина им Е.. От там нататък
започнал строежа на сградата. През м. май започнали да укрепват къщата, защото съществуващата в мястото къща не се събаряла по план, само трябвало да се укрепи с
колони и фундаменти. На 23 август била излята първата плоча върху дюшемето на старата къща. Тя била много стабилна поради
което конструкторът разрешил да не се прави допълнителен кофраж. Втората плоча била излята на 25 септември, т.е. 34 дни след първата плоча. На 28 октомври била излята третата плоча -това било всъщност покрива на етажа на сина им.
Свидетелят Колю Стефанов
Байкушев-баща на ответницата излага, че за първи път посетил имота на ул.
„Сава Доброплодни” 22, малко преди сватбата, в края на месец март, началото на
месец април. Към този момент бил изкаран първия етаж на тухла и била излята плочата на
първи етаж. Над сутеренния етаж била излята плочата, излята била и плочата над първия надземен етаж. След сватбата Е. заминал за Пловдив в командировка. До м. април не се предприело нищо по строежа на втория етаж-този, който трябвало да бъде техния етаж. Е. се върнал към края на април. В началото на м. май купували тухлите и арматурата за техния етаж. След 10-15 май започнало зидането на втория етаж. В началото на юли се изляла плочата на втория
етаж. След това от Общината спряли строежа на трети
етаж. Това проточило строежа до края на годината и началото на 1988 г. започнал строежа на трети етаж. Есента
на 1988 г. бил направен покрива.
Свидетелката Стойка Лекова
Коцева-собственик на апартамент в сграда, съседна на имота на ищеца, излага, че
през пролетта-лятото на 1986 г. родителите на ищеца настояли
да направят подпорна стена, за да не се събори тяхната къща. След като я
направили, те започнали да събарят старата къща. Когато те покрили първия етаж на техния
блок с плоча през 1987 г. тогава техният строеж вървял малко по-горе. Тъй като техния етаж покривал гаража, тази
тяхна плоча се явявала плоча на първия етаж. През 1988 г. нивото на строежите се се изравнило. Подпорната стена била изградена вероятно лятото
или есента на 1986 г. Старата къща била съборена след
изграждане на подпорната стена, същата година.
Съдът възприема като
обективни показанията на свидетелите Васил Григоров и М.П.. Въпреки наличието
на родствена връзка и заинтересованост от страна на последната, нейните
показания са точни и кореспондират на представените по делото писмени
доказателства- фактури за закупен бетон, дневни актове, квитанции към РКО,
пътни листи. При съвкупна преценка на писмените и гласни доказателства, съдът
приема за устанвено, че още преди сключването
на брака, което е станало на 12.04.1987г., сградата е била изградена поне до
плочата, явяваще се покрив на втория етаж. В тази връзка съдът съобрази, че са
налице писмени доказателства, че на дати 03, 16 и 28.07.1986г. е излИ. бетон;
на 21 и 28.10.1986г. е излИ. отново, и на 25.11.1986г. Т.е. дори да не се приеме за вярно твърдението на ищеца,
че на 21.10.1986г. е излята 3-та плоча, а на 25.11.1986г. – четвърта
плоча, то от събраните доказателства
може да се направи обоснован извод, че към датата на сключване на брака е
излята трета плоча, и етажът на ищеца е бил завършен на етап “Груб стреож”.
Безспорно се установява, че строежът в
последствие е бил спрян. И това е станало, тъй като е констатирано, че при
издадено строително разрешение за етапно строителство на приземен, първи и втори
етаж, на място е изграден трети пълноценен етаж. Това е посочено в писмото на
Директора на ДСК, от 28.07.1987г., но то съдържа констатации от един по-ранен
момент-когато е била извършена проверката на място.
С оглед изложеното, съдът
намира, че за ищеца годен обект на съсобственост е възникнал преди брака, и
обстоятелството, че делбата е извършена по време на брака не променя неговото
право, тъй като по отношение на неговия имот е на лице трансформация на лична
неговата собственост. В качеството му на съсобственик на имота, изграден в
съсобственото дворно място, той се става собственик на индивидуално обособен
обект съобразно договора за делба, сключен по време на брака. От една страна е налице трансформация на имущество,
придобито преди брака, от друга следва да се отбележи, че при липсата на
уговорени суми за уравнение на дяловете, то от страна на ответницата липсва
принос в придобиването на този имот.
Съдът не споделя възражението на ответницата,
че евентуално имотът е придобит по давност от момента на извършване на нищожния
договор за делба.
Дори да се приеме, че в
делбата е участвало лице, което не е съсобственик на земята, то това не води до
отпадане на правата на останалите съсобственици. Различни са правните последици
от извършването на делба при участието на несобственик от тази, извършена при
отсъствието на съсобственик. Евентуално лицето-несобственик не може да придобие
реална част от съсобствения имот, но това не накърнява правата върху
индивидуалните обекти, които останалите собственици са придобили. Напротив, те
допълнително биха получили освен тях, и част от обекта, който е бил предоставен
на несобственика в резултат на недействителната делба.
По изложените съображения,
съдът намира, че тъй като обектът е бил придобит на законно основание, годно да
го направи собственик, ищецът се легитимира като такъв на осн. чл. 21, ал.1 СК.
С оглед горния извод за
установения момент на изграждане на процесния етаж на етап “груб строеж”, което
според настоящия състав е станало преди датата на сключване на брака между
страните, ирелевантни са останалите събрани доказателства по делото. Без
значение е кой и какви средства е влагал в имота след сключването на брака.
Тези суми не променят факта на собствеността, а биха имали отношение за
уреждане на някакви облигационни отношения между страните.
Предвид изложеното, предявеният
иск с правно основание чл. 21, ал.1 СК /отм./ се явява основателен и следва да
бъде уважен.
Предвид основателността на исковете, ищецът има право да му бъдат присъдени
направените по делото разноски. Същите са в общ размер на 2687 лв., включващи
размера на заплатената държавна такса и адвокатски хонорар, на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА за установено между Е.И.П., ЕГН: ********** срещу П.К.Б., ЕГН:**********,
че Е.И.П., ЕГН: **********
е изключителен собственик на недвижим имот, представляващ жилище на втория етаж
от сградата на ул."Сава Доброплодни" №
22, гр. Варна, състоящо се от
три стаи, хол, кухня, коридор, баня, тоалет, пералня, тераса и три балкона, заедно с избено
помещение откъм страната на гаражите, таванско помещение откъм
югозападната част на сградата, гараж откъм
съседа Недю Недев и съответната ид. част от общите части на сградата,
придобит въз основа на договор за доброволна делба от 11.12.1991г., на основание чл.21,
ал.1 от СК.
ОСЪЖДА П.К.Б., ЕГН:**********,***«Сава
Доброплодни» №22,
ет.2 ДА
ЗАПЛАТИ на
Е.И.П., ЕГН: **********,***«Сава
Доброплодни» №22 сумата от 2687.00 /две
хиляди шестстотин осемдесет и седем / лв., на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския апелативен
съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните,.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: