Р Е Ш Е Н И Е
№ 18 / 17.04.2018г., град Исперих
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ
на двадесети март, две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
Секретар : Детелина Витанова
Прокурор :
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
АНДело № 352 по описа за 2017 година,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба вх.№ 4832/ 14.122017г. от „Т“ АД, БУЛСТАТ със седалище и
адрес на управление село С, област Р, ул.“Д.Б“ , представлявано от изпълнителния
директор С.П.Г. срещу Наказателно постановление № 17-000345 от 17.11.2017г.
издадено от К Б Ф на длъжност Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ със
седалище град Р, с което за нарушение по чл.14, ал.1 от закона за здравословни
и безопасни условия на труд в.в. чл.196 от Наредба № 7 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 8000.00лв. Жалбоподателя счита обжалваното наказателно
постановление за незаконосъобразно и неправилно, поради което моли за неговата
отмяна. Счита, че в хода на административно-наказателното производство са
допуснати съществени нарушения обуславящи отмяната на процесуално основание.
Твърдят, че административно-наказващият орган не е конкретизирал с кое свое
действие или бездействие е допуснал настъпването на експлозията, което
накърнява правото на защита и правото на санкционираното лице да научи ясно и
точно в какво се състои нарушението му за да организира правилно и законосъобразно
своята защита. Наред с този довод се излага и довод, че жалбоподателя не е
осъществил вмененото в отговорност нарушение.
В съдебно заседание процесуалните представители на жалбоподателя поддържат
жалбата от фактическа и правна страна. Молят да бъде уважена по същество.
Въззиваемият Дирекция „Инспекция по труда“ град Р, чрез своя процесуален
представител считат жалбата за неоснователна. Молят да бъде потвърдено
издаденото наказателно постановление.
Съдът, след като се запозна с представените по делото писмени доказателства
и след извършеният разпит на свидетели намира за установена следната фактическа
обстановка : На 02.10.2017 година в обект „Първи цех – ремонт на рама и кош –
звено цистерни“ стопанисван от жалбоподателя „Т“ АД около 08.40 часа при
извършване от лицето Г Н Й на демонтаж на фланцови съединения в горната част на
вагон-цистерна с № 33527848194-0, експлоатирана за железопътен превоз на
концентрирана сярна киселина, чрез използване на ръчен електрически инструмент
– ъглошлайф е настъпила експлозия, вследствие на която работника пада от
височина 3,5 метра и настъпва смъртта му. По повод инцидента от въззиваемия е
образувана проверка, която е приключила със съставянето на АУАН, въз основа на
който е издадено обжалваното наказателно постановление, в които
административно-наказващият орган е приел, че жалбоподателя не е осигурил
здравословни и безопасни условия на труд на работника Г Й. За това нарушение на
„Т“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 8000.00лв. на осн. чл.416, ал.5 в.в. чл.413, ал.2 от КТ.
Разпитана в съдебно заседание актосъставителката М.М. сочи, че
неосигуряването на здравословни и
безопасни условия на труд на двамата работници обслужили цистерната се изразявало
в това, че не били спазени изискванията за съоръженията и не били спазени
изискванията за лични предпазни средства. Свидетеля по акта И.И. пък в своите
показания сочи, че контролните органи установили, че пострадалия работник бил
без лични предпазни средства – без маска, без колан и други предпазни средства
предвид работата с цистерна превозваща химикали. Друго нарушение било
извършването на огневи дейности, а именно – рязане с ъглошлайф, при което се
изхвърляли нагнетени стружки, които можело да предизвикат взрив без да са взети
предпазни мерки за тази дейност.
Описаната фактическа обстановка се установява от приобщеният писмен
доказателствен материал съдържащ се в административно-наказателната преписка и
при разпита на свидетелите М. и И..
С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи : Жалбата е допустима, като
подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
от лице, което има право на жалба и против подлежащ на обжалване адм. акт.
Разгледана по същество,
е основателна.
Съставеният от контролните органи акт и издаденото
въз основа на него наказателно
постановление не отговарят на формалните изисквания на закона визирани в разпоредбите на
чл.42 и чл.57 ал.1 ЗАНН. В хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, които са опорочили издаденото НП. Както при съставяне на АУАН, така и при постановяване на НП
административният орган не е изпълнил задължението си да опише пълно, ясно и
конкретно от фактическа страна административното нарушение. Приложена е
разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ която е обща и не предвижда конкретно
задължение. Тя регламентира принципното задължение на работодателите да
осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с
работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг
повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места.
В казуса, деянието, за което е ангажирана административната отговорност на
жалбоподателя е осъществено чрез противоправно бездействие. В тези случаи
наказващият орган е длъжен ясно, точно и конкретно да опише какви правни или
фактически действия нарушителят е бил длъжен да извърши. В съставения АУАН и
издаденото НП това не е сторено. Цитирана е разпоредбата на чл.196 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и при използване на работното оборудване,
която сочи че „Не се допуска работното оборудване да създава рискове от експлозия, свързани както с него, така и с произвежданите, използваните или
съхраняваните от него субстанции.“ Никъде
в съставеният АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление
административно-наказващият орган, обаче, не е обяснил точно и конкретно по
какъв начин жалбоподателя е следвало да обезопаси работното оборудване и защо
въззиваемия приема, че в конкретния случай такова обезопасяване не е извършено,
още повече че актосъставителят сочи, че на инкреминираната дата сутринта на
работниците е проведен първоначален инструктаж, което предполага че са били
запознати с рисковете които крие работата с ъглошлайф при разхерметизиране на
цистерната. Риска, за който говори нормата на цитираната горе разпоредба на
чл.196 от Наредбата следва конкретно и точно да е посочен от
административно-наказващият орган съобразно конкретиката на случая, а именно –
защо административно-наказващият орган приема, че ползвания в случая
ъглошлайф създава риск от експлозия и по какъв начин това има отношение към
здравословните и безопасни условия на труд по чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ. Ето
защо съдът приема, че както от
фактическото описание на самото нарушение, така и от правната му квалификация,
дадени от наказващия орган не става ясно на какво основание е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Това безспорно е довело
до невъзможност за жалбоподателя да разбере в какво точно се изразява
административното нарушение, за което е обвинен и да реализира в пълен обем и
достатъчно ефективно своята защита.
Констатираните нарушения, които са допуснати в хода на административното
производство са съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.248, ал.1, т.3 от НПК, приложим по силата на препращащата норма на чл.84 от ЗАНН и са опорочили издаденото НП.
Едва в съдебно заседание свидетелите разясняват в
своите показания в какво се е изразявало неосигуряването на здравословни и
безопасни условия на труд – липса на предпазни маски, колани и защо ъглошлайфа
се приема за източник на повишена опасност предвид изхвърляните нагнетени стружки, това обаче, не може да санира порока констатиран в АУАН-а и издаденото
въз основа на него наказателно постановление, като съдът със своя съдебен акт
не може да допълва волята на административно-наказващият орган т.е. да
конкретизира въз основа на свидетелските показания в какво се състои
нарушението.
По изложените съображения обжалваният
административно-наказателен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
/виж Решение № 169/ 25.10.2012г. по кнахд № 149/ 2012г. по описа на Адм.съд - Р/.
Воден от изложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № от 17.11.2017г. издадено от К Б Ф на длъжност Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище
град Р, с което за нарушение по чл.14, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд в.в. чл.196 от Наредба №
7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване на „Т“ АД, БУЛСТАТ със
седалище и адрес на управление село С, област Р, ул.“Д.Б“ представлявано от
изпълнителния директор С.П.Г. е наложена
имуществена санкция в размер на 8000.00лв. КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд-гр.Р в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :