РЕШЕНИЕ
№ 1075
гр. Бургас, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20222100501190 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод постъпилата въззивна жалба от
адв.Н.Арнаудова, особен представител на В. Г. Т., от гр. Г., бул.“Т. м.“ № *,
ет.*, ап.* против решение №1085/ 26.05.2022г по гр.д.№ 2697/2021г на РС –
Бургас, с което е прието за установено съществуване на вземането на
„Дайнърс Клуб“ България АД против въззивника за сумата 499,46лв –
главница, дължима съгласно т.2 и т.5 от договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен
лимит от 31.08.2017г и сумата 108,75лв – лихва, дължима съгласно т.7 и т.8
от договора и т.11.1 от раздел ХI от Общите условия за периода от
01.06.2019г до 30.06.2020г, за които вземания е издадена заповед №
1939/11.08.2020г по ч.гр.д.№4461/2020г на РС –Бургас. В нея се излагат
аргументи за недопустимост на атакуваното решение, евентуално за неговата
неправилност.Счита, че съдът се произнесъл по непредявен иск – заповедта за
изпълнение е издадена въз основа на твърденията на дружеството за
настъпила предсрочна изискуемост на процесния кредит, за която обаче
ответникът не е уведомен по никакъв начин.Ако фактите, относими към
настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост не са се осъществили,
вземането не е изискуемо и не е възникнало на посоченото основание.
Вместо това съдът е приел, че падежът на договора е настъпил, без да е
сезиран с подобно твърдение или претенция.Първоинстанционният съд е
лишил ответника от една инстанция, като не се е произнесъл по
1
възражението за наличие на неравноправни клаузи в договора и ОУ, като е
приел, че тези клаузи не са неравноправни. По тези съображения счита
решението за недопустимо и като такова следва да се обезсили.Счита също
така, че решението е и неправилно. Не е посочена датата на обявяване на
предсрочна изискуемост, ответникът не е уведомен за нея и е следвало да се
отхвърли иска. При положение, че е приел, че предсрочната изискуемост е
настъпила с уведомяване на ответника с исковата молба, присъждането на
лихви за минал период се явява недопустимо.Твърди се, че не са обсъдени
всички възражения по претенциите за законни лихви, за присъждане на лихва
върху лихва и за разноски, поради което е налице липса на мотиви.По закон
лихви се дължат след покана, каквато ответникът не е получавал, поради
което е недопустимо да се търсят и присъждат лихви за минал период.
Недопустимо се претендират три вида лихви, тъй като законната лихва се
дължи, ако не е уговорено друго.Уговарянето на последици от забава на
парично задължение, независимо от това как е наречено от страните по
съществото си представлява неустойка.Наличието на неустойка изключва
субсидиарното приложение на законната лихва.По закон не може да се
кумулира законна лихва с мораторна неустойка.Искането за присъждане на
три вида лихви е недопустимо, алтернативно, неоснователно и следва да се
отхвърли.
Решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка-
липсват доказателства за търсените суми, които са след срока на договора.
Възраженията на ответника във връзка с ползването на картата и за теглените
суми след крайната дата на договора не са опровергани от ищеца и не са
обсъдени от съда.По делото не са събрани доказателства за това защо
ползването на картата не е било прекратено след крайната дата на срока на
договора.Отговорът на този въпрос счита за важен за изхода на делото,
защото всички търсени суми са след изтичане на крайния срок за ползване
на картата, посочен в договора.Приложените към искова молба доказателства
са изготвени от ищеца и го ползват, поради което съдът не е длъжен да се
съобразява с тях. Приложените извлечения не са подписани и подпечатани, не
е ясно от кого изхождат и дали се отнасят до процесния договор.Не е
доказано по делото, че сумите по него са усвоени, кога са усвоени, в какъв
размер, каква сума остава за плащане, как и към коя дата е изчислена тази
сума, какви вноски са правени, а също не е посочена датата на предсрочната
изискуемост. Заключението на вещото лице по допуснатата експертиза не
може да установи задължение ,защото е изготвено изцяло по представените
към исковата молба документи и данни от ищеца,които не са официални
документи и не са обвързващи съда.
В ОУ на договора е упоменато, че за процесния договор се сключва
застраховка, което според въззивника сочи на извод, че претендираните суми
са покрити от тази застраховка и той няма задължения по договора. С
уважаването на претенциите се стига до неоснователно обогатяване на ищеца,
който получава суми, които не му се следват.
В жалбата се поддържа възражението за наличие на неравноправни
клаузи –чл.2, чл.3, чл.8 и чл.11, които противоречат на чл.143 ЗЗП и
2
накърняват договорното равноправие. Тези клаузи са сключени във вреда на
потребителя и дават право на кредитора безконтролно да променя
съдържанието на договорните отношения.За неравноправни клаузи счита
тези, които определят годишната лихва на 12% и наказателната лихва от 12%
плюс надбавка от 6 пункта.Освен това лихвите в договора, в ОУ и в
Тарифата се различават по размер, което е недопустимо.Сочи допълнително
и други клаузи в договора, които счита за неравноправни. Необсъждането на
тези възражения е недопустимо, тъй като съдът следи служебно за наличие на
неравноправни клаузи.Посочените клаузи са нищожни и ако претенциите на
ищеца бъдат уважени, следва са бъдат приспаднати сумите, които са
определени за заплащане въз основа на неравноправни клаузи.
Моли да се отмени обжалваното решение, да се отхвърлят
предявените искове и да се присъдят на ответника направените разноски.В
случай, че се потвърди обжалваното решение, да се обявят посочените клаузи
/вероятно за нищожни/ и да се приспаднат тези суми от исковите претенции.
По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от „Дайнърс
клуб България“ АД ,чрез юр.Начков, в който жалбата е оспорена изцяло като
неоснователна.Счита, че изложеното в жалбата относно предсрочната
изискуемост би било релевантно, ако ищецът е банка или банкова
институция. Ищцовото дружество е платежна институция по смисъла на
чл.3,ал.1,т.3 от ЗПУПС, с предоставен лиценз от БНБ за извършване на
дейност като платежна институция и е лице, различно от банка и
инвестиционен посредник.Счита, че поради тази причина в случая не е
относимо изискването да се уведомява длъжника за настъпила предсрочна
изискуемост. Счита, че изводите на РС относно наличието на неравноправни
клаузи са правилни, а допусната експертиза е дала заключение относно
дължими суми от ответника.Моли да се потвърди обжалваното решение и да
се присъдят разноски във въззивната инстанция.
Производството е по чл.415 ГПК.
По ч.гр.д.№4461/2020г на БРС е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК №1939/11.08.2020г, с която е разпоредено
ответникът В. Т. да заплати на „Дайнърс клуб България“АД сумата 499,46-
главница, дължима по договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта и предоставяне на кредитен лимит, както и сумата 108,75лв –
лихва върху главницата, за периода до подаване на заявлението и сумата
75лв – разноски.С разпореждане от 16.02.2021г е указано на заявителя да
предяви иск за установяване на вземането си, тъй като заповедта е връчена по
реда на чл.47,ал.5 ГПК.Установителният иск е допустим – предявен е в
рамките на едномесечния преклузивен срок – съобщението, с което е
връчено разпореждането е получено на 22.03.2021г, а исковата молба е
подадена чрез куриер на 16.4.2021г. В нея се твърди, че между страните е
сключен договор за издаване на револвираща международна карта „Дайнърс
клуб“ и е предоставен кредитен лимит в размер на 500лв.Непогасените суми
са в размер на 499,46лв – главница и лихва /договорна и наказателна, видно
от посочването на основанието, на което се претендират/ в размер на 108,75лв
за периода от 01.06.2019г до 30.06.2020г. Последната погасителна вноска е
3
направена през м.юни 2019г.Твърди се, че кредитът е станал предсрочно
изискуем, съобразно уговореното в договора - когато е налице забава в
плащането на кое да е изискуемо задължение за срок, по –дълъг от 150 дни,
считано от датата, на която това задължение е станало изискуемо, без да се
уведомява длъжника.
В отговора на исковата молба особеният представител на ответника е
оспорил иска. Направено е възражение за изтекла погасителна
давност;оспорено е настъпването на предсрочна изискуемост на кредита,
поради неуведомяване на длъжника; не е установено кога и дали процесните
суми по договора за усвоени, каква сума е дължима, какви вноски са
направени по кредита; оспорена като недопустима е и претенцията за лихви;
оспорени като неравноправни са изброени клаузи в договора и общите
условия.
С атакуваното решение претенциите са уважени изцяло, като са
изложени мотиви във връзка с наличието на неравноправни клаузи в
договора и ОУ. Възраженията в този смисъл са преценени като
неоснователни. По отношение на предсрочната изискуемост е прието, че тя е
настъпила с редовното уведомяване на особения представител и връчването
на препис от исковата молба в хода на исковото производство. Като
неоснователно е преценено и възражението за изтекла погасителна давност.
На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта-в обжалваната част,а по
останалите въпроси е органичен от посоченото в жалбата.Във връзка с
допустимостта на обжалвания съдебен акт в жалбата се съдържат твърдения
за произнасяне по непредявен иск - след като районният съд е приел, че
предсрочната изискуемост не е настъпила поради липса на уведомление за
това до длъжника, се е произнесъл по непредявен иск, като е приел, падежът
на договора е настъпил, без да е сезиран с подобно твърдение, освен това не е
посочил към кой момент е настъпила предсрочната изискуемост.
Възражението е неоснователно по следните съображения: в заявлението по
чл.410 ГПК заявителя- ищец не се е позовал на предсрочна изискуемост.
Такова позоваване има в исковата молба.Сочи се, че тази предсрочна
изискуемост е настъпила на осн. чл.13.2.1 от Общите условия, подписани
от ответника, съобразно които тя настъпва автоматично, когато е налице
забава в плащането на кое да е изискуемо задължение на титуляра за срок по -
дълъг от 150дни, считано от датата, на която това задължение е станало
изискуемо. Съобразно приетото в мотивите на ТР № 8 /2017г от 02.04.2019г
на ОСГТК на ВКС, основание на иска са твърдените от ищеца юридически
факти, от които произтича претендираното от него субективно материално
право, което в случая е договорът, по който се твърди, че е налице
неизпълнение. Независимо от горното, районният съд не е приел, че е
настъпил падежът на вземането/както се сочи в жалбата/, а е счел , че
предсрочната изискуемост е настъпила с връчването на исковата молба на
особения представител/ в какъвто смисъл е налице практика на касационната
инстанция/, което означава, че не е налице произнасяне на непредявено
основание и по непредявен иск. Второто възражение, касаещо
4
недопустимостта на обжалвания съдебен акт, е липсата на произнасяне по
възражението за наличие на неравноправни клаузи в договора и ОУ към него.
Това процесуално нарушение не води до недопустимост на съдебния акт, а
евентуално до неговата неправилност, като въззивната инстанция дължи
произнасяне по направените възражения, в рамките на посоченото във
въззивната жалба.С оглед на всичко изложено, възраженията за
недопустимост на обжалвания съдебен акт са неоснователни – при
извършената служебна проверка съдът не констатира други пороци, водещи
до нищожност или недопустимост на решението.
По възраженията в жалбата относно правилността на обжалвания
съдебен акт:
В жалбата се сочи, че длъжникът не е уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост на вземането, поради което не е изискуемо, а в
отговора на въззивната жалба се оспорва възражението в този смисъл, тъй
като ищецът не е банка или банкова институция, поради което е неотносимо
изискването за обявяване на длъжника, че вземането е станало предсрочно
изискуемо.Твърди се, че ищецът е платежна институция по смисъла на
чл.3,ал.1,т.3 ЗПУПС. Съгласно цитираната разпоредба на ЗПУПС,
доставчици на платежни услуги са платежни институции по смисъла на този
закон.Съгласно чл. 5 от същия закон платежната институция е юридическо
лице, установено в държава членка, което е получило от компетентния орган
на държавата членка по произход лиценз за предоставяне и извършване на
платежни услуги по чл. 4, т. 1 – 7 в Европейския съюз.Твърди се, че ищцовото
дружество е получило такъв лиценз от БНБ като платежна институция.
Съгласно чл.3,ал.2 от ЗКИ платежната институция е небанкова финансова
институция. В отговора на жалбата е посочено, че дружеството отпуска
кредити / или издава кредитни карти/ със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства, което
подкрепя извода, че е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3
от ЗКИ. Както е прието и в постоянната практика на ВКС / Решение № 200 от
18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 665/2018 г., I т. о/ предсрочната изискуемост
на вземането по договор за заем за потребление, уредена в нормата на чл. 71
ЗЗД, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на
договора, което се упражнява с едностранно волеизявление. Волеизявлението
следва да достигне до насрещната страна и поражда действие, ако са били
налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в
договора или предвидени в закона. Договорът се изменя в частта за срока за
5
изпълнение на задължението за връщането на заетата парична сума, като се
преобразува от срочен в безсрочен. От момента на достигане на
волеизявлението на кредитора до длъжника целият или неплатеният остатък
от заема е изискуем и за кредитора възниква възможност да иска плащането
му от длъжника-заемател.
Страните по договора за заем за потребление по ЗЗД могат в рамките
на очертаната от нормата на чл. 9 ЗЗД договорна свобода да уговорят
възможността кредиторът да иска изпълнение на задължението за връщане на
заетата сума преди първоначално определения срок и предпоставките за
предсрочната изискуемост. Изключено е обаче предварително да уговорят, че
при неплащане или настъпването на други обективни обстоятелства целият
заем става предсрочно изискуем, без да е необходимо волеизявление на
кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост. Такава уговорка за
"автоматично" настъпване на предсрочната изискуемост на вземането по
договор за заем не поражда действие, тъй като противоречи на характера на
предсрочната изискуемост на преобразуващо право на кредитора, което се
упражнява с негово едностранно волеизявление и чието действие настъпва с
достигането му до длъжника при наличие на обективните предпоставки за
изгубване преимуществото на срока, уговорените в договора или
предвидените в закона. Кредиторът следва да се позове на предсрочната
изискуемост, като направи изявление за това, адресирано до длъжника, не
само когато е банка, но и във всички хипотези, при което страните са
предвидили, че длъжниковата забава води до предсрочна изискуемост на
цялото вземане, както е в настоящия случай. Безспорно е установено, че
такова уведомление липсва до длъжника В исковата молба обаче са посочени
основанията в договора, при които настъпва тази предсрочна изискуемост, а
именно забава в плащането на кое да е изискуемо задължение за срок по-
дълъг от 150 календарни дни ,считано от датата на която е станало
изискуемо.Посочена е датата на изискуемостта на задължението ,а именно
15.07.2019г.Правилно районният съд е приел, че с връчването на препис от
исковата молба на особения представител на длъжника са били осъществени
и двете предпоставки за настъпване на предсрочната изискуемост: тези,
предвидени по т.13.2.1 от Общите условия на договора между страните и
уведомяване на дължника,чрез особен представител. Позоваването на
предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията,
6
предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се
претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно
изискуемата главница, е сключеният договор за кредит.Предсрочната
изискуемост няма отношение към основанието на претенцията - така в ТР
№8/2017г на ОСГТК на ВКС.Това означава, че съдът не е подменил
основанието, на което се произнесъл, уважавайки иска, като е приел , че
предсрочната изискуемост е настъпила с уведомяване на особения
представител на длъжника. Независимо от това, претендираните суми се
дължат и тъй като е настъпил падежът на всички вземания по процесния
договор. В чл.3 от приложения към исковата молба договор за издаване на
револвираща международна карта и предоставяне на кредитен лимит е
уговорено, че срокът за ползване и погасяване на кредитния лимит в размер
на 500лв, е до 31.08.2018г, като същият може да бъде подновен автоматично
при условията и реда, предвидени в Общите условия. В т.18.1.1 от тях е
посочено, че срокът на договора, респ.срокът за ползване на кредитен лимит
се удължава автоматично за още една година, но не повече от три години, при
условие, че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване на
договора най-малко 30дни преди изтичане на текущия срок.Данни за такова
уведомяване липсват, което означава, че действието на договора е
продължено след 31.08.2018г.От друга страна, вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза сочи , че на 13януари 2020г картата е
анулирана/ деактивирана/, поради невнасяне на дължимите вноски. От
представеното от вещото лице извлечение е видно, че до м.юли 2019г
ответникът е теглил суми от кредитната карта и ползването й е
преустановено поради деактивирането й, без да е обявена предсрочната
изискуемост на цялото вземане на длъжника.Това означава, че договорът е
продължен най-малко с една година и е настъпил крайният му падеж към
31.08.2019г.Още преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК е настъпил
крайния падеж на всички задължения, поради изтичане срока на договора и
това обстоятелство също следва да вземе предвид. Всички вноски са станали
изискуеми към датата на формиране на силата на пресъдено нещо и следва
да се присъдят – ТР №8/2.04.2019г по т.д.№8/2017г на ОСГТК.
Що се отнася до липсата на произнасяне по възраженията на
ответника за дължимите лихви и разноски, действително съдът не е изложил
мотиви по тези възражения.В отговора на исковата молба се твърди, че
7
претенцията за лихви е недопустима, тъй като длъжникът не е уведомен за
предсрочната изискуемост на кредита, а лихви се дължат от датата на
поканата.Това възражение е неоснователно- съобразно чл.7 от договора, при
непогасяване до датата на падежа на пълния размер на задълженията, върху
непогасените суми се начислява годишна лихва в размер на
12%/промоционална лихва ,съгласно т.7.1/ върху непогасените суми. Касае е
се за договорна лихва, като в договора е посочен моментът, от който се
начислява тази лихва върху непогасената част от използвания кредитен
лимит, а именно дата на падежа.Като дата на падежа в Общите условия е
посочена дата 15-то число на месеца, следващ изтичането на отчетния
период, т.е. начисляването започва от 15 число на месеца, следващ отчетния
период, като покана не е необходима за изискуемост на задължението за
договорна лихва.Що се отнася до наказателната лихва,тя е предвидена в т.7.2
от договора –в случай на непогасяване на датата на падежа на пълния размер
на минималната погасителна вноска на падежа за дните на просрочие се
дължи такава, т.е. моментът, от който се начислява тази лихва също е
известен и няма необходимост от изпращане на покана – срокът кани вместо
кредитора.Що се отнася до законната лихва, такава не се претендира с
исковата молба.
Изложеното в т.4 от жалбата касае хипотези, за които няма никакви
доказателства по делото, още повече,че вещото лице е посочило, че са
усвоявани суми до м.юли 2019г. Липсват доказателства картата да е
блокирана преди м.януари 2020г, а що се отнася до това, че вещото лице е
работило след допитване до ищеца,който няма полза да твърди обратното, то
това възражение не е отправено при приемане на заключението на вещото
лице, то не е оспорено, а освен това вещото лице е работило въз основа на
счетоводни записвания при ищеца, чиято редовност не е оспорена. Що се
отнася до размерът на усвоените суми, като и какви вноски са правени по
кредита, вещото лице в неоспореното си заключение е дало какъв е размерът
и датите, на които са усвоявани суми, така и размерът и датите, на които са
правени вноски по задълженията от страна на длъжника.
Необосновани са възраженията, че кредиторът е получил остатъчната
сума за плащане от застрахователя и ще се обогати неоснователно, като
получи суми, които не му се следват - доказателства за такова плащане от
страна на застрахователя по застрахователен договор не са налице.
8
В жалбата се поддържа възражение за наличие на неравноправни
клаузи в договора-чл.2, чл.3, чл.8 и чл.11 от договора, с които се определя
ГПР и ГЛП.Чл.2 от договора касае размерът на кредитния лимит;чл.3 касае
срокът за ползване и погасяване на кредитния лимит;чл.8 предвижда,че при
продължаване срокът на договора титулярът заплаща върху непогасените
суми годишна лихва в размер, съгласно действащата към датата на
подновяване на договора лихва, като при несъгласие от страна на титуляра,
същият има право да прекрати договора.Нито една от тези клаузи не
нарушава договорното равноправие, не е във вреда на потребителя и не дава
неконтролируеми права на кредитора безконтролно да променя
съдържанието на договорните отношения,както се твърди в жалбата.Що се
отнася до размерът на лихвата, той е цената на кредитния ресурс и съобразно
разпоредбата на чл.145,ал.2 ЗЗП, преценяването на неравноправната клауза в
договора не включва определянето на основния му предмет, както и
съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и
стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от
друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и
разбираеми,както е в конкретния случай.Същото се отнася до т.7,т.7.1 и 7.2, в
които ясно е посочен размерът на договорната лихва/фиксирана/, на
промоционалната лихва и условията, при които се прилага и размерът на
наказателната лихва.Т.10 от договора определя ГПР в размер на 12,65%,
общата дължима сума, като са посочени и допусканията, при които е
изчислен годишния процент на разходите. В т.11 е предвидена възможност
издателят /кредитор /да може едностранно да променя общия разход по
кредита, като са налице обстоятелствата, предвидени в ОУ и в договора, но по
делото няма данни и твърдения такава едностранна промяна да е настъпила,
нито да се претендират суми въз основа на такава едностранна промяна. В
т.12 е предвидена възможност за предсрочно погасяване на задълженията, без
да се дължи комисионна от титуляра. В т.13 е посочено ,че при отказ от
договора от страна на титуляра на картата, същият дължи лихва в размер на
посочената в т.7 от договора за периода от датата на усвояване на средствата
по кредита до датата на връщане на главницата и всички разходи ,свързани с
отпускането, обезпечаването и погасяване на кредита.Т.16 от договора и
всички подточки към него са посочени задължения за месечни такси, каквито
обаче не се претендират в настоящото производство.Що се отнася до ОУ – в
т.20.2 е посочено ,че размерът на задълженията на титуляра се установяват
въз основа на записванията по партидата, водена от издателя; т.20.1 –
условията, при които може да бъде блокирана картата; т.14.1 са посочени
обезпеченията, които могат да се дадат за задълженията ,но няма данни по
делото такива обезпечения да са приети;т.13.2 е предвидила автоматична
предсрочна изискуемост, но съгласно цитираната по-горе съдебна практика,
за да настъпи такава изискуемост следва длъжника да бъде уведомен,
независимо от клауза, съдържаща уговорка в обратен смисъл; т.13.1 касае
правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем след писмено
уведомяване на титуляра на картата-хипотеза, каквато не е налице в
конкретния случай.Т.8 от договора касае размерът на лихви и такси /такива
9
не се претендират/.В т.8.3 е предвидена възможност издателят едностранно да
промени общия разход по кредита при посочени обстоятелства.Тази клауза
може да бъде преценена като неравноправна, тъй като не са посочени ясно и
конкретно обстоятелства, при които такава едностранна промяна да бъде
предприета от издателя. Няма данни и твърдения по делото обаче такава
едностранна промяна да е предприета от кредитора и въз основа на нея да се
претендират суми.Нито една от всички останали посочени клаузи не е
неправноправна, тъй като не съдържат уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.Що се отнася до искането в жалбата съдът да обяви посочените
клаузи на договора за неравноправни, такъв иск няма предявен.
По разноските: на въззиваемата страна се дължат направените в
производството разноски.Претендира се юр.възнаграждение в размер на
300лв. Дружеството е представлявано от юрисконсулт, изготвил отговор на
въззивната жалба и се дължи възнаграждение в размер на 100лв за въззивната
инстанция, съобразно разпоредбата на чл.78,ал.8 ГПК и изхода от спора в
настоящата инстанция.Това е минималният размер по чл.25 от Наредбата за
заплащане на правната помощ към която препраща чл.78,ал.8 ГПК.
Следва да се присъди възнаграждение за особен представител на
въззивника-ответник в размер на 150лв, които следва да се внесат по
набирателната сметка на съда.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1085 /26.05.2022г по гр.д.№2697/ 2021г
на БРС.
ОСЪЖДА В. Г. Т. да заплати на „Дайнърс Клуб България“ АД , ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ №81г
сумата 100лв –разноски във въззивното производство, представляващи
юр.възнаграждение.
ОСЪЖДА „Дайнърс Клуб България“ АД , ЕИК *********, седалище и
адрес на управление :гр.София, бул.“България“ №81г да заплати по
набирателната сметка на ОС-Бургас,посочена на интернет страницата на
съда, сумата 150лв, възнаграждение за особен представител на въззивника В.
Т..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11