№ 1940
гр. Варна, 23.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100501044 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от З. Р. ОСМ., чрез процесуален представител
адв. И.И., въззивна жалба срещу Решение №26286/24.11.2021 г. в частта, с която са
отхвърлени обективно съединените искове на жалбоподателката с правно основание чл. 59
от ЗЗД за осъждане на Х. К. Х. за заплащане на сумата от 3 000 лева, с която ответникът се е
обогатил, вследствие задържането й след като е била подарена в деня на сватбата на
страните по делото на 16.08.2020г. на съпругата от нейни роднини, както и за сумата от 344
лева, с която Х.Х. се е обогатил, извършвайки залози за футболни мачове, чрез банкови
преводи от банковата сметка на З.О., без нейно знание и съгласие, извършени на следните
дати: 11.11.2020г., 14.11.2020г., 17.11.2020г., 18.11.2020г. и 21.11.2020г.
Въззивникът излага твърдения, че първоинстанционният съд не е установил правилно
фактическата обстановка по случая, като направените от страната доказателствени искания
за събиране на гласни доказателства били отхвърлени без излагането на мотиви за това.
Оспорва още изводът на съда, че с подарените парични средства бившите съпрузи са
погасили общи задължения във връзка със сватбата, като сочи, че фактът, кой е
осъществявал фактическа власт върху сумите е останал неустановен по делото. Твърди, че
неоснователното недопускане на нито едно от поисканите доказателства е станало причина
за недоказването на обстоятелството, че ползваните от насрещната страна парични средства
надхвърлят даденото разрешение от ищеца. В заключение жалбоподателят навежда
твърдения за вероятна небезпристрастност на съдебния състав разгледал
първоинстанционното производство по делото. Отправя доказателствено искане за събиране
на гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели, които чрез показанията си да
установят дали лелите са подарили парични средства в размер на 3 000 лева, дали г-н Х. е
1
имал разрешение от нея да прави залози на футболни срещи в размер на 344 лева от нейна
банкова сметка и други важни доказателства. Формулираното към въззивния съд искане е за
отмяна на първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно с
присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Х. К. Х., с
който се изразява становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като
се оспорват възраженията на насрещната страна, че първоинстанционният съд неправилно е
установил фактическата обстановка. Въззиваемият сочи, че г-жа О. сама е признала, че в
деня на сватбата двамата младеженци са получили процесната сума от 3000 лева, с която са
погасили задълженията си по сватбата. Жалбоподателката признала още факта, че му е
предоставила достъп до дебитната си карта, заедно с нейния ПИН код. Въззиваемият излага
още, че процесните банкови преводи са извършвани с парични суми, получени като трудови
възнаграждения от бившата съпруга. Оспорва доказателственото искане за разпит на
свидетели като твърди, че не е налице спор между страните относно фактите, чието
установяване се цели с него. По изложените съображения моли за отхвърляне на въззивната
жалба и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Жалбата е депозирана в законоустановения двуседмичен срок и съдържа изискуемите
по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК, поради което е редовна и
допустима.
Отправеното с нея доказателствено искане за разпит на двама свидетели е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, тъй като не е налице спор между
страните относно получаването на сумата от 3 000 лева и от кого и при какви обстоятелства
е подарена тях. Освен това следва да се посочи, че твърдението, че въззиваемият не е имал
разрешение от бившата си съпруга да прави залози на футболни срещу представлява
отрицателен факт, който не подлежи на доказване от страната. От друга страна, искането за
установяване на „други важни доказателства, неустановени от съда“ е неясно и не отговаря
на изискванията за допустимост по чл. 156, ал. 2 от ГПК. По изложените съображения
доказателственото искане следва да бъде отхвърлено изцяло.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба, подадена от З. Р. ОСМ., чрез процесуален
представител адв. И.И., срещу Решение №26286/24.11.2021 г. в частта, с която са
отхвърлени обективно съединените искове на жалбоподателката с правно основание чл. 59
2
от ЗЗД за осъждане на Х. К. Х. за заплащане на сумата от 3 000 лева, с която ответникът се е
обогатил, вследствие задържането й след като е била подарена в деня на сватбата на
страните по делото на 16.08.2020г. на съпругата от нейни роднини, както и за сумата от 344
лева, с която Х.Х. се е обогатил, извършвайки залози за футболни мачове, чрез банкови
преводи от банковата сметка на З.О., без нейно знание и съгласие, извършени на следните
дати: 11.11.2020г., 14.11.2020г., 17.11.2020г., 18.11.2020г. и 21.11.2020г.
НАСРОЧВА производството по гр. дело № 1044/2022г. на 14.06.2022 г. от 09:30
часа, за която дата и час да се уведомят страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивника за събиране на
гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели, които чрез показанията си да
установят дали лелите са подарили парични средства в размер на 3 000 лева, дали г-н Х. е
имал разрешение от нея да прави залози на футболни срещи в размер на 344 лева от нейна
банкова сметка и други важни доказателства.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3