Р Е Ш Е Н И Е
№...............
гр. София, 09.01.2024 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: Дора
Михайлова
при участието на секретаря Цветанка Павлова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 45 по описа за 2020 г., и за
да се произнесе, взе предвид следното.
Производството по делото е образувано по искова молба на Т.И.П., с
която срещу „М. б. з. а. л.“ ЕООД – гр. Б. са предявени искове с правно
основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата твърди,
че е родена на *** г., като през 2010 г. й била извършена апендектомия без
последващи оплаквания и констатирано наличие на медицински проблем.
Тя забременяла
за първи път на тринадесетгодишна възраст. Във връзка с бременността посещавала
редовно женска консултация. Първият й преглед при специалист бил на 26.03.2012
година. При нито един от прегледите не било установено отклонение в
здравословното й състояние. Заключенията на лекаря били „клинично здрава“. Тя
се чувствала добре и нямала каквито и да е оплаквания.
При преглед на
25.09.2012 г. й било издадено направление за хоспитализация, тъй като терминът
й бил на 01.10.2012 година. Ищцата постъпила в „М. б. з. а. л.“ ЕООД – гр. Б.,
родилно отделение, за раждане на *** г. в добро общо състояние. След
консултации и изследвания се пристъпило към оперативно родоразширение, за което
бил съставен оперативен протокол № 140/08.10.2012 г., в който било отразено, че
била извършена ревизия на маточната кухина мануално и с марля. Раждането
приключило без усложнения и след петдневен престой в болницата ищцата и детето
й били изписани в добро общо състояние.
След
възстановяването от цезаровото сечение започнали оплакванията на ищцата –
усилващи се болки ниско в корема. Тя посетила лекари и й била поставена
диагноза „остър салпингит и оофорит. Други и неуточнени кисти на яйчника“.
С течение на
годините болките се усилвали. Ищцата не можела да забременее отново. Правени й
били изследвания (абдоминална
ехография), предписвана й била терапия. На провежданите
прегледи редовно била констатирана палпаторна болезненост над симфизата (болезненост ниско долу в корема), тежест, аднекси дв. болезнени, неясна ту формация
над симфизата с размери 8/8 сантиметра.
Болките
продължили близо седем години и на 17.07.2019 г. ищцата постъпила в „М. б. з. а.
л.“ ЕООД – гр. Б., хирургично отделение – урология. Отново била констатирана
палпаторна болезненост над симфизата, а от проведените кръвни изследвания била
установена повишена възпалителна активност. Ищцата била консултирана и с
гинеколог. След цистоскопия и проведено лечение на 22.07.2019 г. ищцата била
изписана с подобрение.
Болките не
стихвали, а се усилвали. Ищцата потърсила медицинска помощ в „А. С. К.“ – гр. С.,
където при преглед на 14.08.2019 г. й била поставена диагноза: “остър
цистит…неинфекциозен гастроентерит и колит, неуточнени. От КТ изследването на
корема и малкия таз на 15.08.2019 г. е видно, че са налице данни за туморна
формация в малък таз…уголемени лимфни възли параилиачно двустранно с размери до
13 мм вляво. Пикочен мехур – резки и гладки очертания. В областта на горната
мехурна стена с компресията се скенира и голяма Ту – формация с размери 84/57
мм. Същата е с добре видима стена и плътност – 63 Хе. Описаната формация лежи
на широка основа към матката и дислоцира тънкочревните бримки. Тя е с добре
видима стена и с вътрешни газови колекции. Описаните промени са Ту – формация,
изхождаща повече от яйчници – ляв, отколкото пикочния мехур. В дд отношение
може да се мисли и за абсцес.“ Дадено било мнение за хоспитализация.
На 18.08.2019 г.
ищцата постъпила за лечение в „А. С. К.“ – гр. С., Клиника по
гастроентерология, отделение по интервенционална гастроентерология, откъдето на
21.08.2019 г. след проведени редица изследвания била изписана с диагноза
„Овариален тумор. Неспецифичен колит. Притискане на колон сигмоидеум“. Насочена
била към гинеколог за планово оперативно лечение.
На 21.08.2019 г.
ищцата била преместена в отделение по обща и онкологична гинекология, тазова
хирургия и акушерство, сектор гинекология, където била извършена оперативна
интервенция – отстраняване на двете й фалопиеви тръби в един оперативен акт. В
съставения оперативен протокол било посочено следното: „Установи се наличие на
сраствания на оментум към предна коремна стена и адхезии облитериращи малкия
таз. Отпрепарираха се сраствания от предната коремна стена и малък таз. Матка в
AVX, прирастнала плътно към предна коремна стена в
областта на възпалителна плака с хрущялна плътност и размери 5х6 см, срединно в
областта на урахуса и достигаща на 3 см от пъпа… Лява маточна тръба с
пиосалпингс и плътни сраствания към широка връзка и париетален перитонеум…Дясна
маточна тръба – плътни сраствания към широката връзка и париетален
перитонеум…При отпрепариране на матката от описаната възпалителна формация от
нея изтече гноевиден секрет. Установи се наличие на марлен компрес без сигнална
рентгенопозитивна нишка, разположен между париеталния перитонеум и фасцията на
правите коремни мускули… Същият се екстрахира…Извърши се двустранна
салпингектомия на описаните пиосалпингси. Екстирпираха се двете маточни тръби и
марлен компрес в ендобег….Маркоскопски маточните тръби са с гноен секрет и
възпалителни промени. Марлената превръзка е изпратена за патоанатомично
изследване. Хистологичната диагноза е „компрес Микулич“ – сиво-жълтеникав
компрес, полуразложен, къса се на конци, с размери 26х6.5х1.5 см.“
Ищцата била
изписана на 30.08.2019 г. с диагноза "Двустранен гноен салпингит. Чуждо
тяло. Абсцес в коремната кухина и фистула на пикочния мехур.“
Твърди се, че
отстраняването на двете фалопиеви тръби е следствие на хроничен възпалителен
процес, обхващащ яйчниците и маточните тръби. Този хроничен възпалителен процес
започнал още след оперативното родоразрешение на 08.10.2012 година. Причината
за неговото развитие се твърди да е именно оставянето на марля в тялото на
ищцата. Предприетото през 2019 г. оперативно лечение е установило малко-тазов
абсцес, предизвикан от чуждо тяло, и формирана патологична фистула към пикочния
мехур. Установено било гнойно възпаление на маточните тръби с плътни
сраствания, което наложило оперативното им отстраняване. Ето защо ищцата била подложена на тройна
антибиотична терапия, като лечението й продължавало и до настоящия момент.
Тежкият
възпалителен процес, продължил седем години, предизвикан от наличието на чуждо
тяло в малкия таз с пряко засягане на маточните тръби, е довело до оперативното
им отстраняване, което причинило детеродна неспособност на ищцата.
През целия
период от 2012 г. до 2019 г. ищцата изпитвала силни болки и дискомфорт и не
можела да води спокоен и нормален живот. Искала да забременее отново, но това
било невъзможно.
Освен болките и
страданията, тя понесла и имуществени вреди – разходи, свързани с лечението й в
„А. С. К.“ – гр. С. – разходи за прегледи: КТ, урогенитална система, бъбреци;
преглед с ехограф; такса битово обслужване; избор на екип; такса престой на
придружител, самостоятелна стая; допълнително обслужване, извън осигурените
здравни грижи, самоучастие на пациент и потребителска такса; ехография,
първичен преглед, които възлизали общо на сумата от 2 711. 20 лева.
Отговорност за
всички вреди следвало да носи ответникът, тъй като именно негови служители са
извършили през 2012 г. операцията „Цезарово сечение“, използвайки марлен
компрес без рентгенопозитивна нишка, забравянето на който в тялото на ищцата
представлява грубо нарушение на добрата медицинска практика и принципа за
качество на предоставяната медицинска помощ.
Ето защо ищцата
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата
от 100 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на допуснато нарушение на добрата медицинска практика и
принципа за качество на предоставяната медицинска помощ, извършени от служители
на ответника на 08.10.2012 г. при операция „Цезарово сечение“, при която е
използван марлен компрес без рентгенопозитивна нишка, оставен в тялото на
ищцата, което е довело до развитие на хроничен възпалителен абсцес в малкия таз
и детеродната й неспособност, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 21.08.2019 г.. до окончателното й изплащане (молби
за изменение на иска от 15.07.2022 г., 18.08.2022 и устно уточнение в проведеното на 16.11.2022
г. открито съдебно заседание); както и сумата
от 2 711.20 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди – за разходи за прегледи: КТ,
урогенитална система, бъбреци; преглед с ехограф; такса битово обслужване; избор
на екип; такса престой на придружител, самостоятелна стая; допълнително
обслужване, извън осигурените здравни грижи, самоучастие на пациент и
потребителска такса; ехография, първичен преглед; както и сумата от 112.10 лв.
- лихва за забава върху главницата от 2 711.20 лева за периода от
15.08.2019 г. до предявяване на иска – 23.01.2020 година. Претендира се и
законната лихва върху сумата от 2 711.20 лева от предявяване на иска до
окончателното погасяване на дълга, както и присъждане на разноски по делото.
Ответникът в
подадения в срока и по реда на чл. 131 ГПК писмен отговор оспорва исковете.
Твърди, че лекарите в „М. б. з. а. л.“ ЕООД – гр. Б., извършили на 08.10.2012
г. цезаровото сечение на ищцата, не са забравили в тялото й компрес Микулич,
защото какъв изобщо не бил използван при манипулацията.
Ответникът
твърди, че след 08.10.2012 г. ищцата е претърпяла коремни хирургически
интервенции в други болнични заведения и е възможно при тях да е допуснато
оставянето на такъв компрес в тялото й.
Оспорва иска за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
избор на екип и самостоятелна стая, с възражението, че не се касае за
необходими разходи, свързани с лечението на ишцата.
Ето защо моли
исковете да бъдат отхвърлени. При условията на евентуалност навежда възражение
за изтекла погасителна давност на съдебно предявените вземания.
Съдът приема от фактическа страна следното.
Не се спори по делото, че непосредствените медицински дейности, от лошото
изпълнение на което се твърди да са настъпили вредите, са били осъществени от лице - лекар, който е служител на ответника (на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът е указал
изрично на страните, че приема за
безспорно и ненуждаещо се от доказване това обстоятелство).
Не се спори по делото, че ищцата е претърпяла всички описани в исковата молба медицински интервенции, операции, прегледи, изследвания и хоспитализации,
като тези факти се установяват от представената по делото медицинска документация.
На 23.11.2010 г.
ищцата постъпила в „М. б. з. а. л.“ ЕООД – гр. Б., където й била извършена
апендектомия. На 24.11.2010 г. тя била изписана от болницата без последващи
оплаквания и констатирано наличие на медицински проблем.
Ищцата забременяла
за първи път на тринадесетгодишна възраст, като посещавала редовно женска
консултация. Първият й преглед при специалист бил на 26.03.2012 г., видно от
амбулаторен лист № 000218 от същата дата. Както при този преглед, така и при
следващите, не било установено отклонение в здравословното й състояние (амбулаторен лист № 000300 от 25.04.2012 г.,
амбулаторен лист № 000385 от 30.05.2012 г., амбулаторен лист № 000402 от 06.06.2012
г., амбулаторен лист № 000539 от 27.07.2012 г., амбулаторен лист № 000576 от 13.08.2012
г., амбулаторен лист № 000640 от 10.09.2012 г.).
Заключенията на лекаря били „клинично здрава“. При преглед на 25.09.2012 г. й
било издадено направление за хоспитализация (л.
78 от делото), тъй като терминът й бил на 01.10.2012 г., видно от
амбулаторен лист № 000681 от 25.09.2012 г. и амбулаторен лист № 000714 от 05.10.2012
година.
Ищцата постъпила в „М. б. з. а. л.“ ЕООД – гр.
Б., родилно отделение, за раждане на *** г. в добро общо състояние, видно от
епикриза от 12.12.2012 г. (л. 21 от делото) и история на заболяването № 4700/2012 година. След
консултации и изследвания се пристъпило към оперативно родоразрешение, за което
бил съставен оперативен протокол № 140/08.10.2012 г., в който е отразено
следното: „След щателна дезинфекция на оперативното поле и при липса на
противопоказания се направи напречен разрез по Пфаненщил послойно. Отвори се
перитонеума. Отрепарира се plica
vesicouterina.
Направи се малък напречен разрез в истмичната част на матката, който се разшири
дигитално. Роди се жив, доносен плод от мъжки пол с тегло 3 700 кг и
дължина 50 см, който изплака след аспирация. Отдели се плацентата, видимо цяла
с ципите. Направи се марлена ревизия на маточната кухина. Матката се възстанови
с продължителен шев на един етаж. Възстанови се plica vesicouterina. Коремът се изтопи. Огледаха се тръби и яйчници.
Коремната стена се възстанови послойно в обратен ред. Кожа – естетичен шев.“. В
протокола е посочено, че кръвозагубата на пациента е 500 мл, че оперативната
интервенция ниско транзверзално истмично цезарово сечение е продължила 15
минути – от 7.45 м. до 08.00 ч., както и имената на лицата, участващи в
оперативния екип. Протоколът е подписан от оператора доктор Ш.. Раждането
приключило без усложнения и след петдневен престой в болницата на 12.10.2012 г.
ищцата и детето й били изписани в добро общо състояние. Част от историята на
заболяването е списък на разходите за консумативи, видно от който, за
операцията са използвани 120 операционни марли.
През м. октомври
2013 г. по повод усилващи се болки ниско в корема ищцата посетила лекар, като
при прегледа била констатирана умерена палпаторна болезненост над симфизата.
Видно от амбулаторен лист № 005871/21.10.2013 г., била й поставена диагноза
„остър салпингит и оофорит“. В периода м. май 2014 г. – м. септември 2018 г.
със същите оплаквания ищцата отново потърсила лекарска помощ, видно от
медицинската документация по делото, като част от диагнозата е и „Други и
неуточнени кисти на яйчника“, видно от амбулаторен лист № ……. от …….. година.
Назначена й била абдоминална ехография, предписвана й била медикаментозна терапия.
На провежданите прегледи редовно била констатирана палпаторна болезненост над
симфизата (болезненост ниско долу в корема), тежест, като била установена и неясна туморна
формация над симфизата с размери 8/8 сантиметра.
Видно от
епикриза от 22.07.2019 г., на 17.07.2019 г. ищцата постъпила в „М. б. з. а. л.“
ЕООД – гр. Б., хирургично отделение – урология. Отново била констатирана
палпаторна болезненост над симфизата, а от проведените кръвни изследвания била
установена повишена възпалителна активност. Ищцата била консултирана и с
гинеколог. След цистоскопия и проведено лечение на 22.07.2019 г. ищцата била
изписана с подобрение.
Две седмици
по-късно ищцата потърсила медицинска помощ в „А. С. К.“ – гр. С., където при
преглед на 14.08.2019 г. й била поставена диагноза: “Остър цистит…неинфекциозен
гастроентерит и колит, неуточнени“. От образно изследване на корема и малкия
таз на 15.08.2019 г. било установено, че са налице данни за туморна формация в
малък таз…уголемени лимфни възли параилиачно двустранно с размери до 13 мм
вляво. Пикочен мехур – резки и гладки очертания. В областта на горната мехурна
стена с компресията се скенира и голяма Ту – формация с размери 84/57 мм.
Същата е с добре видима стена и плътност – 63 Хе. Описаната формация лежи на
широка основа към матката и дислоцира тънкочревните бримки. Тя е с добре видима
стена и с вътрешни газови колекции. Описаните промени са Ту – формация,
изхождаща повече от яйчници – ляв, отколкото пикочния мехур. В дд отношение
може да се мисли и за абсцес.“ Дадено било мнение за хоспитализация.
На 18.08.2019 г.
ищцата постъпила за лечение в „А. С. К.“ – гр. С., Клиника по
гастроентерология, отделение по интервенционална гастроентерология, откъдето на
21.08.2019 г. след проведени редица изследвания била изписана с диагноза
„Овариален тумор. Неспецифичен колит. Притискане на колон сигмоидеум“. Насочена
била към гинеколог за планово оперативно лечение.
На 21.08.2019 г.
ищцата била преместена в отделение по обща и онкологична гинекология, тазова
хирургия и акушерство, сектор гинекология, където на 22.08.2019 г. била
извършена оперативна интервенция – отстраняване на двете й фалопиеви тръби в
един оперативен акт. В съставения оперативен протокол № 529/22.08.2019 г. е посочено
следното: „Установи се наличие на сраствания на оментум към предна коремна
стена и адхезии облитериращи малкия таз. Отпрепарираха се сраствания от
предната коремна стена и малък таз. Матка в AVX,
прирастнала плътно към предна коремна стена в областта на възпалителна плака с
хрущялна плътност и размери 5х6 см, срединно в областта на урахуса и достигаща
на 3 см от пъпа… Лява маточна тръба с пиосалпингс и плътни сраствания към
широка връзка и париетален перитонеум…Дясна маточна тръба – плътни сраствания
към широката връзка и париетален перитонеум…При отпрепариране на матката от
описаната възпалителна формация от нея изтече гноевиден секрет. Установи се
наличие на марлен компрес без сигнална рентгенопозитивна нишка, разположен
между париеталния перитонеум и фасцията на правите коремни мускули… Същият се
екстрахира…Извърши се двустранна салпингектомия на описаните пиосалпингси.
Екстирпираха се двете маточни тръби и марлен компрес в ендобег…Маркоскопски
маточните тръби са с гноен секрет и възпалителни промени. Марлената превръзка е
изпратена за патоанатомично изследване. Хистологичната диагноза е „компрес
Микулич“ – сиво-жълтеникав компрес, полуразложен, къса се на конци, с размери
26х6.5х1.5 см.“
Ищцата била
изписана на 30.08.2019 г. с диагноза "Двустранен гноен салпингит. Чуждо
тяло. Абсцес в коремната кухина и фистула на пикочния мехур“, видно от епикриза
от 30.08.2019 г. (л. 36 – 38 от
делото).
Относно
периодите, в които ищцата е била хоспитализирана, ответникът е представил писмо
с изх. № 23-0477-66#1 от 12.11.2020
г. на НЗОК, данните от което съвпадат изцяло с обсъдената по-горе медицинска
документация.
От удостоверение
с изх. № Ц1056-22-14# 1 от 11.06.2020
г. на НОИ, ТП – София област, се установява, че след 08.10.2012 г. на името на
ищцата са издадени общо 11 бр. болнични листове.
Съгласно писмо с
изх. № 20.00.345/03.07.2020 г. на заместник-министъра на здравеопазването в Министерство
на здравеопазването липсва преписка или кореспонденция между Министерство на
здравеопазването и Център „Фонд за лечение на деца“ във връзка с лечение в
чужбина на ищцата.
От показанията
на свидетелите М. и Н., майка и баба на ищцата, които съдът при
условията на чл. 172 ГПК цени, отчитайки евентуалната им заинтересованост от
изхода на делото, се установява, че по време на бременността си ищцата не е
имала оплаквания във връзка със здравето си. Няколко дни след раждането ищцата
била изписана от болницата, но три дни по-късно вдигнала температура. Тя
потърсила лекарска помощ при ответника, била прегледана и й било предписано антибиотично
лечение, което започнала. През 2013 г. шщцата се оплаквала непрестанно от болки
ниско долу в коремната област. Болките продължили до 2019 година. В този период
- от 2013 до 2019 г. – ищцата потърсила помощта на гинеколози и уролози, които й
предписвали терапии, но болките й не стихвали. След месец май 2019 г. болката,
която изпитвала в коремната област, станала постоянна. Междувременно постъпила
за лечение в болницата в Ботевград, урологично отделение. Болките й не стихвали,
а се увеличавали. Преминала и консултация с гинеколог, при която била
установена киста в десния яйчник. След изписването й от болницата болките се
усилили. Тя потърсила медицинска помощ в болница в гр. С., където била
консултирана с гастроентеролог и уролог, извършено било изследване със скенер, за
което ищцата заплатила. Прегледите в тази болница продължили няколко дни, като
ищцата била подложена на продължителна операция, за която също заплатила. На
третия час от началото на операцията при майката на ищцата се приближило медицинско
лице, което уведомило близките й, че по време на операцията е установена
находка – забравен в тялото й при предишна операция компрес тип „Микулич“.
Операцията приключила в края на деня, като операторът уведомил близките на
ищцата, че състоянието й е критично, както и че месец след операцията тя трябва
да носи катетър. След изписването й от болницата, където ищцата била придружена
от своята баба в продължение на десет дни, тя изпитвала болки и неудобство от
ползването на катетър в продължение на месец. Ищцата не можела да става сама и
се нуждаела непрекъснато от чужда помощ. Не можела сама да се къпе.
От показанията
на свидетеля Ш., лекарят, извършил цезаровото сечение на ищцата през 2012 г.,
се установява, че по време на операцията не е използван компрес тип „Микулич“,
тъй като такъв не бил вписан в оперативния протокол. На третия ден след
операцията ищцата посетила свидетеля, за да се свалят конците от операцията. От
документацията, която свидетелят прегледал, установил, че през 2014 г. и 2016
г. ищцата е идвала на прегледи при него. В единия от случаите установил леко
възпаление на яйчниците, а второто й посещение било заради закъснение на
менструалния цикъл. От 2009 г. и до сега в отделението, което свидетелят ръководел
в болницата в Б., компресите, с които лекарите работили, били с размери 50 см на 50 см и със
синя рентгеноконтрастна нишка.
От представените
от ищцата 7 броя фактури (л. 133 до 139 от
делото) се установява, че същата е понесла
разходи за диагностика и лечение в периода 28.05.2016 г. – 10.10.2019 г. в
размер на общо 2 711. 20 лева.
От заключението
към съдебномедицинската експертиза (СМЕ), изготвена от вещото лице В. И., и устните
разяснения на вещото лице при разпита му в проведеното на 28.04.2021 г. открито
съдебно заседание, се установява, че през 2012 г. в „М.Б.“ ЕООД на ищцата е извършена
оперативна интервенция– цезарово сечение. Преди това, през 2010 г., в същата
болница е извършена апендектомия. При цезаровото сечение стандартно се
използват 10 броя марлени компреси тип „Микулич“ (памучна
марля с бял, син или зелен цвят), 4, 6, 8 или 16
дипли, със стандартни размери 40х40 см, 45х45 см и 50х50 см, като се поставят в
двата канта на коремната кухина (между матката и
коремната кухина в ляво и дясно). Тези компреси
за преброяват в началото и в края на операцията от операционната акушерка и
оператора, което обстоятелство задължително се вписва в медицинската
документация. При апендектомия по стандарт не се използват марлени компреси –
ползват се само при спешност, например при кървене. Според вещото лице И. не
може да се определи еднозначно кога е забравен марленият компрес в тялото на
ищцата, тъй като той бил открит на нетипично място – между париеталния
перитониум и фасция на правите коремни мускули, а и размерите му били
нестандартни 26 х 6.5 х 1.5 см. Съгласно
заключението най-честата клинична
проява при забравено текстилно тяло (текстилиум) в пациент е образуването на тумор в коремната
кухина с или без признаци на възпаление. Поради склонността на организма да
ограничава възпалителния процес обичайно се наблюдава форма на локален
перитонит – абсцес. По съседство този процес може да бъде предаден на
фалопиевите тръби (салпингит), които могат да бъдат възпалени и по други причини
– например хламидии, гонококи, смесена чревна флора от аеробен или анаеробен
произход. Обикновено инфекцията засяга и разположения в близост яйчник –
салпингоофорит или аднексит. Инфекцията възниква в гениталния апарат на жената
и се разпространява асцендентално от влагалището и матката към маточните тръби
и яйчниците. Това става или чрез лимфната система или интраканаликуларно (преминавайки през маточната кухина към лумена на
маточните тръби). Продължителното
престояване на чуждо тяло в организма води до псевдотуморни усложнения и
създава диагностични и лечебни трудности. Оформянето на абсцес около него
спомага за верифицирането. Липсата на специфични рентгенологични и ехографски
белези по текстилиума затруднява предоперативната диагностика, а наличието на
рентгенопозитивни маркери върху марлята би снижило значително честотата на тази
ятрогения. Според вещото лице И. всяко възпаление от какъвто и да е произход на
маточните тръби е причина за стерилитет и инфертилитет, като след
отстраняването им невъзможността на ищцата да забременее по естествен път е
дефинитивна. Вещото лице твърди, че не е в състояние да определи колко пъти е
извършвана хирургическа интервенция на корема на ищцата, интензитета и
продължителността на болките, които тя е търпяла във връзка с намерената в
тялото й марля, като отговорът му на въпроса ще останат ли трайни промени в
органите на коремната кухина и могат ли те да се отразят на нормалното
функциониране на стомашно-чревния тракт, пикочно-половата система и
възможността на водене на полов живот е уклончив. Съгласно заключението представените от ищцата 7 броя фактури касаят
разходи, свързани с диагностицирането и лечението на ищцата.
Съдът не
кредитира заключението на вещото лице И. в следните части – в частта, в която
се твърди, че не може да се определи еднозначно кога е забравен марленият
компрес в тялото на ищцата, че е възможно фалопиевите тръби на ищцата да бъдат възпалени
и по други причини (а не заради
забравения марлен компрес) – например
хламидии, гонококи, смесена чревна флора от аеробен или анаеробен произход; че не
може да се определи интензитета и продължителността на болките, които ищцата е
търпяла във връзка с намерената в тялото й марля. В посочените части
заключението на вещото лице е необосновано и затова съдът не кредитира тези
изводи на вещото лице. На първо място, изводът на вещото лице, че не може да се
определи еднозначно кога е забравен марленият компрес в тялото на ищцата
противоречи категорично на изводите на вещите лица Д. и А., изготвили
заключението към повторната СМЕ, в която част съдът кредитира именно
заключението на вещите лица Д. и А., а не това на вещото лице И.. Съдът не
кредитира заключението на вещото лице И. в частта, в която се твърди, че е
възможно фалопиевите тръби на ищцата да
бъдат възпалени и по други причини (а не заради
забравения марлен компрес) – например
хламидии, гонококи, смесена чревна флора от аеробен или анаеробен произход,
доколкото доказателства за такива заболявания и състояния у ищцата по делото не
са събрани. Изводът на вещото лице И., че не може да се определи интензитета и
продължителността на болките, които ищцата е търпяла във връзка с намерената в
тялото й марля, е необоснован, тъй като противоречи на правилата на формалната
логика. В обратен смисъл са както заключението към повторната СМЕ, така и
заключението към тройната комплексна СМЕ, които въз основа на медицинската
документация по делото и опитните правила на медицината дават отговор на този
въпрос. В останалите части съдът
кредитира заключението му като компетентно изготвено и обосновано.
Съгласно
заключението към повторната комплексна СМЕ, изготвено от вещите лица Р.Д. и Е.А.,
намереният в тялото на ищцата през 2019 г. марлен компрес е именно от
цезаровото сечение, извършено през 2012 година. За да обосноват този извод,
вещите лица Д. и Е. А. отчитат броя на операциите (апендектомията
и цезаровото сечение), извършени
преди 2019 г., характера на апендектомията, при стандартното изпълнение на
която не се налага използването на компрес от типа, който е намерен в тялото на
ищцата през 2019 г., както и локализацията на намерения компрес – срединна,
пред матката и над пикочния мехур, която изключва извод да е именно от
извършената през 2010 г. апендектомия. Доказателственият извод на вещите лица е
обоснован логично, като са посочени и конкретните факти (безспорно установени по делото), които го обосновават. По тези причини съдът
кредитира обсъжданото заключение в тази част. Съгласно заключението на вещите
лица Д. и Е. А. причина за възпалението в коремната кухина на ищцата е не
забравеният марлен компрес. За да обосноват този извод, вещите лица Д. и Е. А.
сочат, че компресът е намерен извън обвивката на коремната кухина, а инфекцията
на фалопиевите твъби е интраперитонеална (в
кухината), както и че женският корем е „отворен“ от външната
среда към перитонеалната кухина чрез фалопиевите тръби и оттам често възникват
инфекции, каквито са констатирани и при ищцата. Вещите лица Д. и Е. А. сочат,
че възпалението е настъпило възходящо по фалопиевите тръби, които при
остраняването им са били с дилатирани и деформирани лумени, изпълнени с гноен ексудат,
с образуването на малко-тазов абсцез, ограничен от страствания, а не от
компреса. В тази част съдът не кредититра заключението на вещите лица Д. и Е. А.,
което е в противоречие с изводите на вещите лица, изготвили тройната комплексна
СМЕ, при анализа на която съдът ще изложи допълнителни съображения защо дава
вяра именно на заключението на вещите лица Д., Г. и М. А. относно причината за
възпалението в коремната кухина на ищцата.
Съгласно
заключението на вещите лица Д. и Е. А. използването на марлен компрес със
сигнална ренгенопозитивна нишка би дало възможност за по-ранно установяване на
компреса, забравянето на който несъмнено противоречи на добрата медицинска
практика. Вещите лица Д. и Е. А. дават заключение, че понастоящем здравето на
ищцата е възстановено, но по естествен път тя не може да забременее, като
възможността за водене на полов живот не е променена. Болките, които е търпяла,
са били от умерени до интензивни - особено интензивни преди проведеното през
2019 г. оперативно лечение, като са били остри през първите 10 дни от
двумесечния възстановителен процес. Изводът им е, че представените 7 броя
фактури касаят разходи, свързани с лечението на ищцата. С изключение на посочените по-горе части
съдът кредитира заключението на вещите лица Д. и Е. А. като обосновано и
компетентно изготвено.
Съгласно заключението към повторната комплексна СМЕ с
вх. № 260803/12.06.2023 г., изготвено от вещите лица М. А., М. Г. и Л. Д., и
устните разяснения на вещите лица в проведеното на 25.10.2023 г. открито
съдебно заседание налице е пряка причинно-следствена връзка между забравения
марлен компрес в тялото на ищцата и настъпилите възпалителни процеси в
коремната й кухина и малкия таз, хронифицирани след проведените терапевтични
мерки с антибиотично лечение, предотвратило високата вероятност от смъртен
изход. Според вещите лица М. А., М. Г. и Л. Д. доказаните възпалителни промени
у ищцата са тип „чуждо тяло“, причинени от забравения марлен компрес при
оперативното й родоразширение. Този марлен компрес е довел и до възпаление на
фалопиевите тръби, отстранени впоследствие, което
обуславя невъзможността на ищцата да забременее по естествен път. Това чуждо тяло е предизвикало
болезненост, както и тежест, подуване ниско долу в коремната област. Периодът от около една година, в който ищцата не е имала оплаквания, вещите
лице обясняват с масираната многоспектърна антибиотична терапия, която й е била
прилагана. Забравеното чуждо
тяло в коремната кухина е довело до тежки животозастрашаващи усложнения на
здравето на ищцата и са наложили допълнителни и продължителни лечения за остър
салпингит и оофорит, двустранен пиосалпинкс, абсцес на коремната кухина и
фистула на пикочния мехур. Тези гнойни усложнения са единствено и категорично
резултат от забравения марлен компрес, довел до гноен процес в малкия таз и
коремната кухина, причинили постоянно общо
разстройство на здрането на ищцата, опасно за живота й. Вещите лица Г., Д. и М. А.
опровергават заключението на вещите лица Д. и Е. А., че разположението на
забравения марлен компрес извън перитонеалната кухина, в която е абсцесът, изключва
крайния извод, че този забравен компрес е основната за възпалителния процес у ищцата.
Макар анатомично матката да е извън перитониалната кухина, при цезаровото
сечение се „преминава“ през тази кухина, тя се срязва, за да се достигне матката.
Това е и причината абсцесът да остане извън перитонеалната кухина. Съгласно
заключението и отговорите на вещите лица при разпита им в съдебно заседание основната
причина за възпалението е чуждото тяло, като констатираните периодични инфекции
с генитален произход се наслагват върху първопричината като допълнителен
фактор. Свойство на човешкия организъм е да капсулира чуждото тяло, което
причинява абсцес, докато не се отстрани. Съгласно заключението нестъпилите гнойно-възпалителни
процеси, развиващи се от 2012 г. до 2019 г., са били придружени от интензивни
болки и страдания, неудобства в личния и интимния живот на ищцата. Вещите лица
сочат, че ищцата се нуждае от допълнителни наблюдения и изследвания именно
заради опасността от усложнения след дългогодишните гнойни възпаления. Съдът кредитира изцяло
заключението на вещите лица М. А., М. Г. и Л. Д., тъй като същото е компетентно изготвено, обосновано и
пълно. Вещите лица посочват конкретните факти, които са в основата на крайните
им отговори по поставените от съда въпроси, като анализът на тези факти въз
основа на притежаваните от вещите лица специални знания е задълбочен и логичен.
При тези факти от правна страна съдът прие следното.
Изложените от
ищеца фактически обстоятелства, от които произтича претендираното право, и формулираният
петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с осъдителни претенции
с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД - за ангажиране на имуществена (гражданска) отговорност
на ответника в качеството му на „възложител на работата” на определени
лица във връзка с причинени при изпълнение
работата им при ответника вреди на ищцата.
Ангажирането на
отговорността по чл. 49 ЗЗД изисква установяването на елементите на следния
фактическият състав, пораждащ тази безвиновна отговорност: противоправно действие
(или бездействие)
от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа –
в случая осъществяване на поведение, което противоречи на
конкретно нормативно задължение при извършване на медицинска дейност, причиняване на
вреда на трето лице (различно от
делинквента и отговорния по чл. 49 ЗЗД), която вреда да
е причинена при или по повод изпълнението на работата, както и установен размер
на вредите - че служители на ответника на 08.10.2012 г. при операция „Цезарово
сечение“ са използвали марлен компрес без рентгенопозитивна нишка, който са
оставили неизваден в тялото на ищцата, което е довело до развитие на хроничен
възпалителен абсцес в малкия таз и детеродната й неспособност. Вината (като субективен
елемент тя се преценява не по отношение на възложителя, а по
отношение на лицето, на което е възложена работата)
се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
За да е налице противоправно поведение, то следва да е
предприето въпреки установена в закон забрана за неговото извършване, която забрана охранява
абсолютни субективни права, като изводът за противоправността представлява
правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна
точка на действащите разпоредби.
Съдът приема, че е налице първата предпоставка от
фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД - твърдяното поведение е
осъществено от лице, на което ответникът „М. б. з. а. л.“ ЕООД – гр. Б. е възложил работа. Този факт е отделен като
безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото с
определението от 29.04.2020 година.
Не се спори по
делото, че ищцата
е претърпяла описаните в исковата молба операции, както и че цезаровото
сечение е извършено от екип на „М. б. з. а. л.“ ЕООД – гр. Б..
Спорно е осъществяването на соченото от ищеца противоправно поведение –
забравена марля в тялото на ищцата, при
извършването на цезаровото
сечение на 08.10.2012 година.
Съгласно чл. 79 от Закона за здравето (ЗЗ) медицинската
помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от
медицинската наука и практика методи и технологии. Правото на медицинска помощ
се осъществява при прилагането на основни принципи, измежду които
своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ (чл. 81, ал. 2,
т. 1 ЗЗ).
Съгласно чл.
6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения дейността на лечебните заведения и на
медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при
спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и
осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се
утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването.
Към датата на
извършване на цезаровото
сечение на ищцата е действала Наредба № 32 от 30.12.2008 г. за
утвърждаване на медицински стандарт "Акушерство и гинекология" (отм. ДВ бр. 66 от 8.08.2014 г.). Съгласно Приложение към чл. 1, ал. 1 от тази
наредба (ред. ДВ, бр. 95 от 2010 г.) )
стандартът, утвърден с посочената наредба, обхваща медицинската помощ, оказвана в
специалността „акушерство и гинекология“, част от която са физиологичните
процеси бременност, раждане и следродов период (чл.
1, т. 1.1.2 от Приложение към чл. 1, ал. 1).
Независимо от
наличието или липсата на нормативно установен стандарт, отговорност за
медицински деликт (лекарска грешка) възниква при всяко действие или бездействие
на лекаря, представляващо неизпълнение на професионалните му задължения, което се
намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и
технологии, както и с нормативно прогласените в Закона за здравето (чл. 81, ал.
2, т. 1) основни принципи на правото на медицинска помощ - своевременност,
достатъчност и качество на медицинската помощ, в резултат на което е причинено
увреждане на пациента.
Въз основа на
заключенията към повторната СМЕ, изготвена от вещите лица Д. и А., и тройната
СМЕ, изготвена от вещите лица Г., Д. и А., съдът приема за доказани твърденията на ищцата, че при извършената
на 08.10.2012 г. операция – цезарово
сечение - е било забравено чуждо тяло - марля. В основата на
този извод на съда е и съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
В оперативния протокол, съставен за извършената на 22.08.2019 г. операция, е
посочено, че "При
отпрепариране на матката от описаната възпалителна формация от нея изтече
гноевиден секрет. Установи се наличие на марлен компрес без сигнална
рентгенопозитивна нишка, разположен между париеталния перитонеум и фасцията на
правите коремни мускули… Същият се екстрахира… Марлената превръзка е изпратена
за патоанатомично изследване. Хистологичната диагноза е „компрес Микулич“ –
сиво-жълтеникав компрес, полуразложен, къса се на конци, с размери 26х6.5х1.5
см.“. В съставената
при изписването на ищцата
епикриза (л. 36 до л. 38) е посочено, че на 22.08.2019 г. Т.П. е претърпяла оперативно лечение, при което между париеталния перитонеум и фасцията
на правите коремни мускули е намерен марлен
компрес без сигнална рентгенопозитивна нишка, след изследването на който е
поставена хистологичната диагноза „компрес Микулич“ – сиво-жълтеникав компрес,
полуразложен, къса се на конци, с размери 26х6.5х1.5 см“. Вещите лица по единичната, повторната СМЕ и
тройната СМЕ са категорични, че при извършената на 22.08.2019 г. операция в тялото
на ищцата, между париеталния перитонеум и фасцията на правите коремни мускули, е намерена
описана марля с големина 26х6.5х1.5
см.
Съдът приема, че чуждото тяло (марля) е било
забравено именно при цезаровото
сечение, извършено на 08.10.2012 година.
До 21.08.2019 г.
ищцата е претърпяла две операции – апандектомия през
2010 г. и цезаровото сечение на 08.10.2012 година. Чуждото тяло е било намерено при извършването на третата операция
– тази на 22.08.2019 година. Следователно, ако е било забравено чуждо тяло, то
това е станало в предходните две операции
(извършени на 23.11.2010 г. и на 08.10.2012 г.).
Вещите лица,
изготвили заключенията към повторната СМЕ и тройната СМЕ, са категорични, че
марленият компрес не е от извършената през 2010 г. операция, а е именно от
цезаровото сечение. За да обосноват този извод, вещите лица са отчели както
факта, че при стандартното изпълнение на апендектомията не се използва компрес
от типа, който е намерен в тялото на ищцата, така и мястото, където е намерен компресът
– срединна локализация, пред матката и над пикочния мехур, която изключва извод
марлята да е от извършената през 2010 г. апендектомия.
Ето защо (а
и по метода на изключването)
съдът приема, че чуждото тяло е било
забравено именно операцията,
извършена на 08.10.2012 година.
Установените впоследствие възпалителни
процеси в коремната кухина и малкия таз на ищцата са тип „от чуждо тяло“ и са
причинени основно от забравения марлен компрес при оперативното й
родоразширение съгласно заключението към тройната СМЕ. Този марлен компрес е
довел и до възпаление на фалопиевите тръби, отстранени впоследствие, което
обуславя невъзможността на ищцата да забременее по естествен път понастоящем.
За отговорността
на ответника и във връзка с възраженията му следва да се посочи, че е без
значение вида на забравената марля – дали се касае за компрес тип „Микулич“ или
друг вид марли, каквито, видно от съставения списък за консумативи при
цезаровото сечение, са използвани по
време на операцията на ищцата на 08.10.2012 г. – 120 броя.
Неоснователни са възраженията на болницата, че възпалителните
процеси в коремната кухина и малкия таз на ищцата, в частност възпалението на фалопиевите тръби,
отстранени впоследствие, не са причинени от забравения марлен компрес при
оперативното й родоразширение през 2012 г., а от друг вид инфекции.
Вещите лице по тройната СМЕ категорично заявяват, че клиничната картина, която се е развила след раждането е типична за
забравено чуждо тяло,
а усложненията и гнойно-възпалителните процеси, настъпили при ищцата, са в резултат от реакцията на организма на ищцата към забравената марля в оперативното поле. Затова те
обосновават и краен извод за наличие на пряка причинно-следствена връзка между
забравения марлен компрес в тялото на ищцата и настъпилите възпалителни процеси
в коремната й кухина и малкия таз.
С оглед на
изложеното, съдът приема, че при извършеното на 08.10.2012 г. цезарово
сечение в тялото на ищцата е било
забравено чуждо тяло (марля), от което за ищцата са настъпили неимуществени вреди. Забравянето на
чуждо тяло в оперативното поле е поведение, което се намира в противоречие с
утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии в съответната
област и с визираните основни принципи на правото на медицинска помощ – достатъчност и качество. Това поведение е
противоправно, тъй като е нарушено общото правило да не се вреди другимо.
Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на причинителя на вредите се предполага.
Предвид липсата на доказателства, оборващи установената в нормата на чл. 45,
ал. 2 ЗЗД презумпция за вина, съдът намира, че законовата презумпция не беше
оборена.
Досежно размера
на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки,
страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания,
като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението (т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС). Съдът определя размера на обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост, отчитайки степента и интензитета на конкретно преживяните физически болки и продължителността им - от назначените СМЕ и
събраните гласни доказателства се установява,
че в
период от около 7 години ищцата е изпитвала почти постоянно умерени до силни болки, които понякога е търпяла без прекъсване. При
определяне размера на обезщетението съдът отчете и възрастта на ищцата, както и
безспорно установения факт, че забравеното чуждо тяло е основната причина за
последвалото възпаление, обусловило детеродната й неспособност. Касае се за
млада жена (понастоящем тя е на 25 години), увреждането при която е необратимо.
Преценката на всички изложени, в т. ч. стандарта на живот и средностатистическите показатели за
доходите и покупателните възможности на населението към 22.08.2019
г., обуславят извод, че за справедливото
обезвъзмездяване на неимуществените вреди следва да се присъди поисканата сума от
100 000 лева.
При задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана, поради което върху определеното обезщетение се
дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от деня на увреждането - 08.10.2012 г. (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В случая
лихвата се претендира от по-късен момент, от 22.08.2019 г., затова при спазване
диспозитивното начало в гражданския процес законната лихва върху обезщетението
от 100 000 лева следва да се присъди от 22.08.2019 година.
Основателен в
пълния предявен размер е и искът за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди, тъй като заключението на вещите лица и към първоначалната, и към
повторната СМЕ е, че всички разходвани суми са във връзка с диагностициране и
лечение на заболяването на ищцата, причинено от процесния медицински деликт.
По изложените
по-горе съображения искът за присъждане на сумата от 2 711. 20 лева следва
да се уважи, заедно с иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 15.08.2019 г. до
22.01.2020 г. и за сумата от 112.10 лева, която съдът определи при условията на
чл. 162 ГПК, но присъди, спазвайки диспозитивното начало в процеса. Върху
главницата от 2 711. 20 лева следва да се присъди и законната лихва от
предявяване на иска – 23.01.2020 г. – до окончателното изплащане на дълга.
Неоснователно е
наведеното от ответника в срока за отговор на исковата молба възражение за
погасителна давност. Претендираното обезщетение е за вреди от медицински
деликт. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения в т. 1 от Постановление № 2 от 21.XII.1981 г., Пленум на ВС, когато
придобитата болест се дължи на непозволено увреждане, вземането за обезщетяване
за вредите става изискуемо от деня на нейното откриване в действителния й обем.
От правно гледище следва да се приеме, че фактическият състав на непозволеното
увреждане е налице тогава, когато болестта е положително проявена, известна е и
е установена за пострадалия. Отнесени към разглеждания случай, тези разяснения
сочат като начало на давностния срок 22.08.2019 г., от който момент до
предявяване на иска на 23.01.2020 г. пет години не са изтекли.
При този изход на спора право на разноски има само ищцата,
която е освободена от заплащане на такси и разноски по делото с определение на
съда от 27.01.2020 година.
Оказаната на
ищцата правна помощ е безплатна и при условията на чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА на
адвокат Н.С. следва да се присъди адвокатско възнаграждение от 3 586. 47 лева, чийто размер съдът
определи на основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (ред. ДВ, изм.
и доп. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.).
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийски окръжен съд сумата от 4 000 лева – държавна такса, както и
сумата от 5 162. 60 лева – разноски за вещи лица, платени от бюджета на
съда.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „М. б. з. а. л.“ ЕООД – гр. Б., ЕИК: ………, да заплати
на Т.И.П., ЕГН: **********, на основание чл. 49, вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД сумата от 100 000 (сто хиляди) лева – главница, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, вследствие на допуснато нарушение на добрата медицинска практика и
принципа за качество на предоставяната медицинска помощ, извършени от служители
на ответника на 08.10.2012 г. при операция „Цезарово сечение“, при която е
използван марлен компрес без рентгенопозитивна нишка, забравен в тялото на
ищцата, което е довело до развитие на хроничен възпалителен абсцес в малкия таз
и детеродната й неспособност, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 22.08.2019 г. до окончателното изплащане на дълга.
ОСЪЖДА „М. б. з. а. л.“ ЕООД – гр. Б., ЕИК: ………, да заплати
на Т.И.П., ЕГН: **********, на основание чл. 49, вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, сумата от 2 711.20 лв. (две хиляди седемстотин и единадесет лева и 20 ст.), представляваща обезщетение за имуществени вреди – за разходи за прегледи, диагностика и
лечение, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от предявяване на иска 23.01.2020 г. до окончателното изплащане на
дълга,
ОСЪЖДА „М. б. з. а. л.“ ЕООД – гр. Б., ЕИК: ………, да заплати
на Т.И.П., ЕГН: **********, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 112.10 лв. (сто и дванадесет лева и 10 ст.) - лихва за забава върху главницата от 2 711.20
лева за периода от 15.08.2019 г. до предявяване на иска – 23.01.2020 година.
ОСЪЖДА „М. б. з. а. л.“ ЕООД – гр. Б., ЕИК: ………, да заплати
на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА на адвокат Н.С. –
САК адвокатско възнаграждение в размер на 3 586. 47 лв. (три хиляди петстотин осемдесет и шест лева и 7 ст.) лева.
ОСЪЖДА „М. б. з. а. л.“ ЕООД – гр. Б., ЕИК: ………, да заплати
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на Софийски
окръжен съд сумата от 4 000 (четири хиляди) лева – държавна такса по
производството, както и сумата от 5 162. 60 лв. (пет хиляди сто
шестдесет и два лева и 60 ст.) – разноски за вещи лица.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: