Р Е Ш
Е Н И Е
№ 282, 03.07.2020 г.,
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV гр. с.
На 23.06.2020 г. в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря: МАРИЯ ПЕЕВА
като
разгледа докладваното от съдията търговско дело № 884 по описа на съда за 2019
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата Б.П.В. с ЕГН **********,***, твърди, че на
18.08.2018 г., около 15:00 часа на тротоара пред входната врата на дома си в
**, била ударена от лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Бора“, рег. № РВ
7178 СХ поради на загуба на контрола над същия от водача му **С.И. Я.,
вследствие на което й били причинени следните травматични увреждания : открито
счупване на тялото на лявата бедрена кост, разкъсно-контузна рана по лявото
бедро, разкъсно-контузна рана по лявата предмишница, размачкване по главата, кръвна
колекция в лявата теменно-слепоочна област на главата. След произшествието тя
била приета в Клиника по ортопедия и травматология при „УМБАЛ „**““ ЕАД – **,
където била извършена оперативна интервенция за открито наместване на фрактура
с вътрешна фиксация, при която било поставено остеосинтезно средство – комплект
канюлиран, интрамедуларен, заключващ пирон за фемурална фрактур с възможност за
антиградно и ретроградно приложение и заключващ се проксимално чрез 4 броя
заключващи винтове 5,0 мм. и дистално чрез 2 броя
винтове 5,0 мм., за което заплатила 1980 лева. Престоят й в лечебното заведение
продължил 14 дни, но на 02.09.2018 г. била приета по спешност в „УМБАЛ „**““
ООД поради зачервяване и подуване на получената фрактура. Наложило се повторно
хоспитализиране за период от 10 дни. На 17.12.2018 г. постъпила в „УМБАЛ „**““
ЕАД – Очна клиника, при което било констатирано общо заболяване „херпес зостер
с очни усложнения“, от което и към датата на подаване на исковата молба в съда
– 22.10.2019 г., изпитва главоболие, световъртеж и затруднения в движението на
ляво око. На 12.02.2019 г. постъпила за оперативно лечение в „УМБАЛ „**““ ООД
за частично отстраняване на имплантираните уреди от фемур/бедрена кост с
продължителност от 3 дни.
Инцидентът се отразил тежко на физическото и
психическо й състояние. Тя живеела с възрастната си майка на 91 г. и се грижила
за нея денонощно, но след пътнотранспортното произшествие поради болничния й
престой се наложило ангажирането на болногледач, който да я замести в грижите
за майка й, която в
Продължение на решение по т. д. № 884/19 г. на ОСПд –
стр. 2/15
началото
на месец декември 2018 г. получила фрактура на единия крак, а впоследствие
починала на ** г. Страдала и от факта, че не е в състояние да извършва
елементарни движения, да се самообслужва, че за личния си тоалет трябва да се
грижат близките й, обезверила се, изпитвала чувство на непотребност,
обвинявайки се, че е в тежест на семейството си, изгубила надежда, че ще се
възстанови напълно, като и към датата на подаване на исковата молба в съда се
предвижва изключително трудно - чрез
проходилка или помощни средства, а страхът и ужасът от деня на инцидента още не
са отшумели.
Освен това за лечението си тя направила и разходи в
общ размер на 2 475,53 лв., от които : 1 980 лв. по фактура №
**********/19.08.2018 г. издадена от УМБАЛ „**“ ЕАД за закупуване на
консумативи за операция – остеосинтезни средства: комплект канюлиран,
интрамедуларен, заключващ пирон за фемурална фрактура с възможност за
антиградно и ретроградно приложение и заключващ се проксимално чрез 4 бр.
заключващи винтове 5,0 мм и дистално чрез 2 бр. винтове 5,0 мм.; 58 лв. по
фактура № **********/31.08.2018 г. издадена от „УМБАЛ „**““ ЕАД за заплащане на
потребителска такса; 55 лева за заплащане на цените на изследване и преглед
съответно по фактура № **********/31.08.2018 г. издадена от „УМБАЛ „**““ и по
фактура № **********/07.12.2018 г. издадена от „МЦ **“ ЕООД; 30 лв. заплащане
на цената на болничен транспорт по фактура № **********/31.08.2018 г. издадена
от „**“ ООД и 352.53 лева за закупуване на лекарства.
Във връзка с произтеклото на 18.08.2018 г.
пътно-транспортно произшествие срещу С.И. било образувано а. н. д. № 120 по
описа на ** за 2018 г., по което е постановено решение № 2/15.01.2019 г.,
влязло в сила на 31.01.2019 г., с което той е признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „б“, ал. 2 във връзка чл. 342, ал. 1 от
Наказателния кодекс за това, че на 18.08.2018 г., около 15:15 ч. на ** в **, в
светлата част на денонощието при управление на МПС „Фолксваген Бора“ с рег. №
РВ 7178 СХ по сух асфалт, при движение в посока север-юг с превишена и
несъобразена с конкретните пътни условия скорост от 53 км/ч е нарушил правилата
за движение – чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
чл. 21, ал. 1 ЗДвП, чл. 116 ЗДвП, чл. 3, т. 1 ППЗДвП, чл. 3, т. 1 ППЗДвП, чл.
3, т. 3 ППЗДвП, чл. 193 ППЗДвП, като в причинно-следствена връзка на тези
нарушения е причинил удар с предна част на управляваното от него МПС
последователно : първо в спрелия в дясната част на пътното платно до бордюра
лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. № РВ 3025 КА, собственост на
М.А.М.от гр. **, като е нанесъл несъставомерни имуществени вреди, после ударил
стоящата на десния тротоар пешеходка – пострадалата Б.В. *** и накрая се ударил
в крайпътно дърво, разположено в десния западен тротоар и вследствие на
извършеното по непредпазливост е причинил на Б.В. открито счупване на тялото на
лявата бедрена кост довело до
Продължение на решение по т. д. № 884/19 г. на ОСПд –
стр. 3/15
трайно
затрудняване на движенията на долен ляв крайник – телесна повреда по смисъла на
чл. 129, ал. 2, предложение 3 във връзка с ал. 1 НК – престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. „б“, т. 2 във връзка с чл. 342, ал. 1 НК.
Тъй като към 18.08.2018 г. отговорността на С.И. за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Бора“, рег. № РВ 7178 СХ била застрахована по сключен със „ЗД Бул Инс“ АД във
формата застрахователна полица № BG/02/1180002428066
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
ищцата депозирала уведомление за настъпило застрахователно събитие вх. №
ОК-651830/07.09.2018 г., а впоследствие и Уведомление за предявяване на
претенция вх. № ОК-79527, по която в определения в закона срок застрахователят
нито определил, нито изплатил обезщетение, поради което с настоящата искова
молба тя моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й
заплати обезщетения за настъпилите в правната й сфера вреди от
застрахователното събитие произтекло на 18.08.2018 г. съответно в размер на
50000 лв. за претърпените от нея
неимуществени вреди ведно със законната лихва от 07.09.2018 г. – датата на
депозиране на уведомлението за настъпило застрахователно събитие, до
окончателното изплащане на тази сума и в размер на 2475.53 лв. за репариране на
причинените й имуществени вреди ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното му изплащане. Пълномощникът на ищцата
– адвокат Г.Т., моли да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 Кодекс за застраховането и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище в ** и адрес на управление - **, представляван от пълномощника му
адвокат М.Г., в депозирания в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК отговор на исковата
молба оспорва предявените искове както по основание, така и по размер, като
твърди, че : представените писмени доказателства не установяват, че ПТП е
осъществено по описания в исковата молба механизъм; претендираното обезщетение
за неимуществени вреди е прекомерно – няма доказателства, че ищцата се е явила
на назначените й задължителни контролни прегледи на 11.09.2018 г. и на
18.09.2018 г., а констатираното четири месеца след датата на ПТП заболяване
„Херпес зостер“ няма как да се получи вследствие на удара по главата на ищцата;
ангажираните писмени доказателства не установяват дали действително ищцата е
заплатила сумите претендирани от нея като обезщетение за имуществени вреди -
няма данни дали помощните средства и лекарствата са изписани от лекар или са
закупени по нейна преценка /единственият й предписан медикамент според
представените писмени доказателства е „Зибор“ 3500 за 20 дни/, както и липсват
данни дали към датата на настъпване на ПТП ищцата е била здравноосигурено лице
и дали претендираните разходи не се покриват от Здравната каса.
Продължение на решение по т. д. № 884/19 г. на ОСПд –
стр. 4/15
Възползвайки се от предоставената й в чл. 372, ал. 1 ГПК възможност ищцата е депозирала допълнителна искова молба, в която заявява,
че поддържа всички заявени в исковата молба обстоятелства и факти, както и че
водещ критерий при определяне на размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде единствено този по чл. 52 ЗЗД, а не да се
прилагат законоустановените лимити по чл. 492 КЗ в съответствие с възприетото
разбиране в решение № 233/10.12.2016 г. постановено от ** на РБ, ТК, II-ро Търговско отделение по дело № 3586/2015 г.
В срока по 373, ал. 1 ГПК е подаден и отговор на
допълнителната искова молба от ответника, в който същият заявява, че поддържа изцяло
становището си за допустимост, но неоснователност на исковете по изложените в
отговора на исковата молба съображения, както и че претендира присъждане на
разноски.
В единственото проведено по делото открито съдебно
заседание пълномощникът на ищцата направи възражение за прекомерност на
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните
във връзка със събраните по делото доказателства намира следното :
Като доказателство по делото е прието заверено копие
на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № /не се чете/ съставен на
18.08.2018 г. от Т.Т.- ** в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – ** от
18.08.2018 г. /листове 9 и 10 от делото/, съставляващ официален свидетелстващ
документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като е изготвен от длъжностно
лице в кръга на службата му и по установени в закона - Наредба № Iз-41 от
12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд,
форма и ред, поради което съгласно чл. 179, ал. 2 ГПК съставлява доказателство
за изявленията пред съставителя и за извършените от него и пред него действия.
В протокола е удостоверено, че на 18.08.2018 г. около 15,00 ч. съставителят му
е посетил пътнотранспортно произшествие в **, участници в което са : ППС с рег.
№ РВ7178СХ, марка „Фолксваген“, модел „Бора“, собственост на С.И. Я. и
управлявано от него и ППС с рег. № РВ3025КА, марка „Опел“, модел „Корса“,
собственост на М.А.М., при което е констатирал, че по двата автомобила има
видими щети, както и че при произшествието има две пострадали лица – ищцата
Б.П.В. и водачът на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Бора“, рег. №
РВ7178СХ С.И. Я..
Видно от приложеното за послужване към настоящото дело
а. н. д. № 120 по описа на ** за 2018 г. във връзка с произтеклото на
18.08.2018 г. пътнотранспортно произшествие срещу водача на лек автомобил марка
„Опел“, модел „Корса“, рег. № РВ3025КА С.И. Я. на същата дата е образувано
наказателно производство, като с решение № 2 постановено на 15.01.2019 г. по а.
н. д. № 120 по описа на **, влязло в сила
Продължение на решение по т. д. № 884/19 г. на ОСПд –
стр. 5/15
на
31.01.2019 г., той е признат за виновен в това, че на 18.08.2018 г., около
15:15 ч. на **в **, в светлата част на денонощието, при управление на МПС
„Фолксваген-Бора“ с рег. № РВ 7178 СХ, негова собственост, по сух асфалт, при
движение в посока север-юг с превишена и несъобразена с конкретните пътни
условия скорост от 53 км/ч е нарушил правилата за движение както следва – като
водач на превозно средство, въпреки че е бил длъжен не бил внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни пътни превозни средства, с което е нарушил чл. 5, ал. 2,
т. 1 ЗДвП; като водач не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство,
с което е нарушил чл. 20, ал. 1 ЗДвП; като водач на пътно превозно средство при
избиране на скоростта на движение не се
е съобразил с атмосферните условия, релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост. Като водач
на автомобил не е намалил скоростта и не е спрял, след като е възприел
опасността за движението по пътя - чл. 20, ал. 2 ЗДвП; при избиране скоростта
на движение в населено място е превишил стойността от 50 км/ч за категория „В“
, като е управлявал автомобила със скорост 53 км/ч, с което е нарушил чл. 21,
ал. 1 ЗДвП; като водач на превозно средство не е бил внимателен и предпазлив
към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания в частта
към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с
червено-бял бастун и към престарелите хора, с което е нарушил чл. 116 ЗДвП;
като участник в движението по пътищата не е изпълнил задълженията си да спазва
правилата за движение, с което е нарушил чл. 3, т. 1 ППЗДвП; като участник в
движението по пътищата не е изпълнил задълженията си да пази живота и здравето
на хората, с което е нарушил чл. 3, т. 2 ППЗДвП; като участник в движението по
пътищата не е изпълнил задължението си да не създава опасност или пречки за
движението, с което е нарушил чл. 3, т. 3 ППЗДвП; като водач на превозно
средство не е изпълнил задължението си да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите, които
се движат с бял бастун и към престарелите хора, с което е нарушил чл. 193
ППЗДвП, като в причинно-следствена връзка на тези нарушения е причинил удар с
предна част на управляваното от него МПС последователно : първо в спрелия в
дясната част на пътното платно до бордюра лек автомобил марка „Опел“, модел
„Корса“ с рег. № РВ 3025 КА, собственост на М.А.М.от гр. **, като е нанесъл
несъставомерни имуществени вреди, после ударил стоящата на десния тротоар
пешеходка – пострадалата Б.В. *** и накрая се ударил в крайпътно дърво,
разположено в десния западен тротоар и вследствие на извършеното по
непредпазливост е причинил на Б.В. открито счупване на тялото на лявата бедрена
кост довело до трайно затрудняване на движенията на долен ляв крайник – телесна
повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, предложение 3 във връзка с ал. 1 НК –
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, т. 2 във връзка с чл. 342, ал. 1 НК,
като на основание чл. 78а
Продължение на решение по т. д. № 884/19 г. на ОСПд –
стр. 6/15
НК
той е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание.
Съгласно чл. 413, ал. 2
Наказателно-процесуален кодекс влязлото
в сила решение постановено по а. н. д. № 120 по описа на ** за 2018 г. е
задължително за настоящия гражданския съд по въпросите: извършено ли е
деянието; виновен ли е деецът; наказуемо ли е деянието“, с оглед на което по
силата на посочената норма и въз основа на влязлото в сила решение по а. н. д.
№ 120/18 г. на ** съдът приема за установено, че на 18.08.2018 г. третото лице
С.И. Я. при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Бора“, рег.
№ РВ 7178 СХ, противоправно /нарушавайки правилата за движение по пътищата –
чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 2 ЗДвП, чл. 21, ал. 1 ЗДвП, чл. 116 ЗДвП, чл. 3, т. 1 ППЗДвП, чл. 3, т. 1 ППЗДвП, чл. 3, т. 3 ППЗДвП,
чл. 193 ППЗДвП/, виновно - по непредпазливост, е причинил средна телесна
повреда на Б.В., изразяваща се в открито счупване на тялото на лявата бедрена
кост довело до трайно затрудняване на движенията на долен ляв крайник.
По делото е прието като доказателство и
заверено копие на Епикриза издадена от третото лице „УМБАЛ „**““ ЕАД /листове
77 и 78 от делото/, видно от което ищцата е постъпила в „УМБАЛ „**““ ЕАД – гр.
** – Клиника по ортопедия и травматология на 18.08.2018 г. и в същия ден й е извършена
операция за наместване на фрактура, при която й е поставен : „РСОМ заключващ
пирон.ПАД“, като на 31.08.2018 г. е изписана от лечебното заведение с
окончателна диагноза : „Счупване на тялото на бедрената кост, открито. ВЛЦ фем.
син. Фрактура фем. син. ВЛЦ антебрахи син. Конквасацио капитис.“, което
съобразно заключението на вещото лице по допуснатата по делото
съдебно-медицинска експертиза означава : „Открито счупване на тялото на лявата
бедрена кост. Разкъсно-контузна рана по лявото бедро. Разкъсно-контузна рана по
лявата предмишница. Размачкване на главата.“ Пак според същото тези травматични
увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд
тъп предмет и е възможно по начин и време да възникнат така, както се посочва в
материалите по делото – при пътнотранспортно произшествие, пешеходка стояща на
тротоара пред дома си и блъсната от лек автомобил, който се качил на тротоара.
„УМБАЛ „**““ ЕАД - гр. **, в което ищцата
е приета за лечение непосредствено след инцидента на 18.08.2018 г., е лечебно
заведение създадено от държавата съгласно чл. 5, ал. 1 от Закон за лечебните
заведения, поради което по отношение на
него е приложима Наредба № 16 от 21.08.1996 г. за организацията на болничната
медицинска помощ в държавните болнични заведения, която макар и приета на
основание отменения Закон за здравето е запазила действието си по силата на §
39 от Преходните и заключителни разпоредби на действащия Закон за здравето,
като в чл. 36, ал. 1 от посочената наредба изрично е предвидено, че на изписан
болен в деня на изписването се издава епикриза
в три екземпляра, единият от които се предава на него, другият се изпраща на
лекаря, който го лекува или наблюдава в извънболнични условия,
Продължение на решение по т. д. № 884/19 г. на ОСПд –
стр. 7/15
а третият остава в историята на заболяването. Следователно, тъй
като епикризата се издава от длъжнностно лице и по определен в закона ред, то
същата съставлява официален документ съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което
се ползва с доказателствена сила относно дадената от лекуващия лекар
окончателна диагноза. Ето защо и въз основа на епикризата, а също и на
заключението на вещото лице ** Б., че описаните в нея травматични увреждания по
ищцата е възможно да са причинени по описания в исковата молба начин – „…при
пътнотранспортно произшествие, пешеходка стояща на тротоара пред дома си и
блъсната от лек автомобил…“, съдът приема, че в причинно-следствена връзка с
извършеното от третото лице С.И. Я. на 18.08.2018 г. противоправно деяние,
изразяващо се в нарушение на правилата за движение по пътищата - чл. 5, ал. 2,
т. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 2 ЗДвП, чл. 21, ал. 1 ЗДвП, чл. 116 ЗДвП, чл. 3, т. 1 ППЗДвП, чл. 3, т. 1 ППЗДвП, чл. 3, т. 3 ППЗДвП, чл. 193
ППЗДвП, при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Бора“, рег.
№ РВ 7178 СХ, освен описаната във влязлото в сила решение постановено по а. н.
д. № 120 по описа на ** за 2018 г. средна телесна повреда, на ищцата са
причинени и следните травматични увреждания : разкъсно-контузна рана по лявото
бедро; разкъсно-контузна рана по лявата предмишница и размачкване на главата.
В единственото проведено по делото открито съдебно
заседание процесуалният представител на ответника изрично заяви, че не оспорва
факта, че към 18.08.2018 г. за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Бора“,
рег. № РВ 7178 СХ е имало сключен между собственика му и дружеството договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите във
формата на застрахователна полица № BG/02/118002428066
/заверен препис на която се съдържа в кориците на приложеното за послужване към
настоящото дело а. н. д. № 120 по описа на ** за 2018 г./, а също и факта, че
за настъпилото застрахователно събитие, съответно за заплащане на
застрахователно обезщетение във връзка с процесното събитие на основание чл.
380, ал. 1 Кодекс за застраховането на 05.02.2019 г. дружеството е уведомено на
07.08.2018 г. с Уведомление за настъпило застрахователно събитие вх. № ОК-651830/07.09.2018 г., заверен препис
на което е приет като доказателство по делото /лист 68 от делото/, съответно
към дружеството е отправена писмена застрахователна претенция от ищцата,
обективирана в Уведомление за предявяване на претенция /имуществени и
неимуществени вреди/ вх. № ОК-79527/05.02.2019 г., заверен препис на което също
е приет като доказателство по делото /листове 69 – 73 от делото/.
Налице е, обаче, спор дали в
причинно-следствена връзка с противоправното деяние на застрахования у ищцата
се е проявило и заболяването „Херпес зостер с очни усложнения“, диагностицирано
при пролежаването й в Клиника по очни болести при „УМБАЛ „**““ ЕАД за периода
17.12.2018 г. – 29.12.2018 г. съобразно приетата като доказателство Епикриза ИЗ
№ 77103/3282 /лист 81 от делото/.
Продължение на решение по т. д. № 884/19 г. на ОСПд –
стр. 8/15
Видно от раздел „Анамнеза“ на епикризата
ищцата е постъпила в лечебното заведение с оплакване от болка и дразнене в ляво
око и че от около 15 дни е с диагноза херпес зостер офталмикус.
В съответствие с твърдението на ищцата
наведено в исковата молба от показанията на разпитания по делото свидетел
С.М.М.– неин зет, а също и от приетото като доказателство заверено копие на
Препис-извлечение от Акт за смърт издаден въз основа на Акт за смърт № 45
съставен на ** г. от Община ** – **, се констатира, че към датата на
пътно-транспортното произшествие до ** г. ищцата е живеела с майка си Т.Е.В.,
когато последната починала след счупване на ставата в началото на месец **,
след която случка ищцата още повече се предала. Пак според свидетеля до 18.08.2018
г. тъща му 10 години не била ходила на лекар.
Според заключението на вещото лице ** Б. и
изявленията му направени в открито съдебно заседание на 23.06.2020 г. :
заболяването „Херпес зостер“ не е в причинно-следствена връзка с процесното
ПТП; заболяването „Херпес зостер“ се предизвиква от вируса на варицела зостер и
след боледуване варицела вирусът на варицела зостер остава в латентно състояние
и при реактивирането му се развива „херпес зостер“; най-често реактивирането на
вируса и изява на заболяването настъпва при по-възрастни хора, при пациенти с
отслабена имунна система или поради други заболявания; травматичните увреждания
в областта на главата не могат да доведат до възпалителни процеси касаещи
зрението; евентуален стрес може да обостри заболяването „Херпес зостер“.
Или въз основа на констатираните
обстоятелства от коментираните в предходното изложение доказателства, че 10
години преди пътно-транспортното произшествие ищцата не е имала здравни
проблеми и оплаквания, че заболяването „херпес зостер“ се е изявило в началото
на месец ** г., т. е. няколко дни след инцидента с майка й, който тя изживяла
много тежко, а също и не малката отдалеченост във времето на проявлението на
това общо заболяване от пътно-транспортното произшествие, настоящият състав
приема, че помежду им няма връзка, поради което кредитира заключението на
вещото лице ** Б. в частта му, че заболяването „Херпес зостер“ не е в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
В обобщение на горното и предвид заключението на
вещото лице по допуснатата СМЕ, че вследствие на пътнотранспортното
произшествие на ищцата са били причинени болки и страдания, както и тя е
направила разходи по лечението си, то настоящият състав приема, че са налице
визираните в закона – чл. 432, ал. 1 във
връзка с чл. 477, ал. 1 Кодекс за застраховането, предпоставки за ангажиране на
отговорността на застрахователя на застрахования водач спрямо увредения -
непозволено увреждане /противоправно деяние, извършено виновно, в причинна
връзка с което са настъпили вреди/, съставляващо в случая и застрахователно
събитие, рискът от настъпване на което е бил покрит
Продължение на решение по т. д. № 884/19 г. на ОСПд –
стр. 9/15
посредством
сключен с ответника договор за застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
При непозволено увреждане обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането /чл. 51,
ал. 1 ЗЗД/, като размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е
съобразен с обществения критерий за справедливост /чл. 52 ЗЗД/. Съгласно
дадените задължителни разрешения в т. ІІ от Постановление
№ 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС понятието „справедливост” не е абстрактно,
а като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди се
извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при
които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение.
Според заключението на експерта медик, също така :
откритото счупване на тялото на лявата бедрена кост е довело до трайно
затрудняване на движенията на левия долен крайник на ищцата, а
разкъсно-контузната рана по лявото бедро, разкъсно-контузната рана по лявата
предмишница, размачкването по главата, кръвната колецкия в лявата
теменно-слепоочна област на главата по отделно и по съвкупност са водели до
разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 НК; непосредствено
след инцидента пострадалата е изпитвала от умерени до значителни по сила и
интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали в хода на
оздравителния процес до пълното им изчезване след неговото приключване.
Видно останалите приети като доказателства заверени
преписи на две епикризи издадени от „УМБАЛ „**““ ООД /листове 79-80 и 8-83/ :
на 02.09.2018 г. В. постъпила в Ортопедично отделение на лечебното заведение с
оплаквания от болки, зачервяване и подутост в областта на лявото бедро след
ПТП, които са отшумели до 12.09.2018 г., когато е изписана в добро общо
състояние след проведени медикаментозно лечение, лечебна физкултура и
физиотерапия; на 12.02.2019 г. В. отново е приета в Ортопедично отделение на
„УМБАЛ „**““ ООД, където след като на 13.02.2019 г. е проведено оперативно
лечение, при което частично са отстранени метални тела, поставени при
операцията извършена й на 18.08.2018 г. в „УМБАЛ „**““ ЕАД, тя е изписана на
15.02.2019 г. без оплаквания в добро общо състояние с препоръка за премахване
на конците на 12-тия следоперативен ден, т. е. на 25.02.2019 г.
След тази дата по делото няма данни за извършени на
ищцата медицински прегледи във връзка с нейни здравни оплаквания и в частност
такива свързани с процесните травматични увреждания.
Според показанията на св. М.: познава ищцата като
работлива селска жена, издържаща несгоди, но в деня на инцидента не могъл да я
познае – плачела, не знаела на кой свят е, имал чувството, че се е предала;
през целия й престой в „УМБАЛ „**““ ЕАД /от 18.08.2018 г. до 31.08.2018 г. –
уточнението е от съдията докладчик/ не можела да става и да се обслужва сама,
Продължение на решение по т. д. № 884/19 г. на ОСПд –
стр. 10/15
имала
нужда от чужди грижи, не хапнала само пиела вода и мляко; след изписването й от
болницата я прибрали на носилка, като след инцидента в продължение на около 40
дни общо не можела да се изправя, била само на легло и имала нужда от чужда
помощ; през този период тя не говорела, постоянно ревяла; притеснявала се и за
болната си майка; преди инцидента не била ходила на лекар около 10 години, не
пиела лекарства, а към 23.06.2020 г. се придвижва куцукайки, не ходи до
магазина, освен в събота, тъй като изпитва страх от движещите се автомобили;
вече не помага в градинската работа, най-много да излезе да оправи някое
цветенце.
В обобщение на коментираните до тук доказателства
съдът приема за установена следната фактическа обстановка : произтеклите от
противоправното деяние на застрахования травматични увреждания са причинили на
ищцата болки, страдания и неудобства – непосредствено след инцидента тя е
изпитвала от умерени до значителни по сила и интензитет болки, които постепенно
са затихвали в хода на оздравителния процес, който съдът приема, че е приключил
към 25.02.2019 г. предвид липсата на медицинска документация след тази дата; за
период от около 40 дни след пътнотранспортното произшествие ищцата е била
зависима от чужди грижи – лежала е, не е можела да се изправя и придвижва
самостоятелно, поради което е изпитвала неудобство, както и е страдала от
факта, че е в невъзможност да изпълни свой нравствен дълг – да полага грижи за
сляпата си майка на 91 години. Случилото се отразило и на психиката й – в
продължение на около 40 дни тя не говорела и постоянно ревяла, а вече повече от
година и 10 месеца след инцидента изпитва страх от движещи се автомобили, като
този неин страх ограничава и социалната й активност – ходи до магазина само в
събота. Вече не е и толкова физически активна – следобед ляга, в градината
спряла да помага, а към 23.06.2020 г. накуцва при ходене.
Или в случая не дългият възстановителен период – около
6 месеца, кратката продължителност на значителните болки – непосредствено след
инцидента, а също и липсата на причинно-следствена връзка между противоправното
деяние на застрахования и твърдяното в исковата молба общо заболяване – „херпес
зостер“, не могат да обосноват присъждане на обезщетение в претендирания в
исковата молба пълен размер.
Същевременно, макар и оздравителният процес да е
приключил в рамките на 6 месеца, то непреодолима остава психическата травма от
инцидента повече от 1 година и 10 месеца след него. Налице е и физически белег
от него – нарушение в походката на ищцата /накуцване/, което предвид възрастта
й и наличието на чуждо тяло в левия й крайник няма изгледи да бъде преодоляно.
Обсъждайки горните обстоятелства в
съответствие критериите за справедливост настоящият състав намира, че искът за
заплащане на застрахователно обезщетение следва да бъде уважен до размера на
сумата от 40000 лв., над който до пълния предявен от 50000 лв. същият като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
И тъй като се ангажира отговорността на застрахователя за задължение,
произтекло от непозволено увреждане, в който случай съобразно чл. 84, ал. 3 ЗЗД
деликвентът изпада в забава и без покана, то в съответствие с чл. 493, ал. 1,
Продължение на решение по т. д. № 884/19 г. на ОСПд –
стр. 11/15
т. 5 КЗ във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 429,
ал. 3 КЗ, според които застрахователят
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
в рамките на застрахователната сума и отговорността на застрахования и за
лихвите за забава, когато застрахованият отговоря за тяхното плащане пред
увреденото лице, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна, то за плащането на законната
лихва върху присъдената главница от датата на подаване на Уведомление за
настъпило застрахователно събитие вх. № ОК-651830/07.09.2018 г. от ищеца до
ответника – 07.09.2018 г., до окончателното й изплащане ответникът следва да
бъде осъден.
По претенциите за имуществени вреди :
Установи се вече в настоящото изложение от приетото
като доказателство заверено копие на Епикриза, издадена от „УМАЛ „**““ ЕАД
/листове 77 и 78 от делото/, че на 18.08.2018 г. на ищцата е извършена операция,
при която й е поставено следното медицинско изделие : комплект канюлиран,
интрамедуларен, заключващ пирон за фемурална фрактура с възможност за
антиградно и ретроградно приложение и заключващ се проксимално чрез 4 бр.
заключващи винтове 5,0 мм и дистално чрез 2 бр. винтове 5,0 мм. За така
продаденото изделие лечебното заведение е издало фактура №
**********/19.08.2018 г. на стойност 1980 лв., заверен препис на която е приет
като доказателство по делото /лист 84/, която сума е заплатена на същата дата според
приетото като доказателство заверено копие на фискален бон 0009248/19.08.2018
г. /лист 84 от делото/.
Тук е мястото да се посочи, че съгласно чл. 118, ал. 3
Закон за данък върху добавената стойност фискалният бон съставлява хартиен
документи, регистриращи продажба на стока или услуга в търговски обект, по
която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта
или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в
експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност, с оглед на което
същият съставлява доказателство за извършено плащане.
Според приетите като доказателства фактури №№
**********/31.08.2018 г. и **********/31.08.2018 г. и фискални бонове към тях
/листове 85 и 86 от делото/ за престоя в „УБАЛ „**““ ЕАД, продължил от
18.08.2018 г. до 31.08.2018 г., ищцата е заплатила потребителска такса в размер
на 58 лева, а също и 15 лева - стойност на 1 брой диск – копие на образно изследване.
Съобразно показанията на св. М.след изписването на
ищцата на 31.08.2018 г. от болницата, тъй като не можела да ходи,бил нает
специализиран транспорт за придвижването до дома й в с. **, за която
транспортна услуга според приетите като доказателства по делото заверени
преписи на фактура INVOICE № *********/31.08.2018 г.,
издадена от „**“
Продължение на решение по т. д. № 884/19 г. на ОСПд –
стр. 12/15
ООД и фискален
бон към нея /лист 87 от делото/ са заплатени 30 лева.
Констатира се още от заключението на вещото лице **
Б., че за лечението на ищцата освен горните разходи са направени и такива за
закупуване на следните медикаменти :
Генералгин табл. 500 мг. по фискален бон №
0110274/14.09.2018 г. и Зобор 3500 шприц по фискален бон № 0110274/14.09.2018
г. и по фискален бон № 0028903/17.09.2018 г., видно от приетите като
доказателства заверени преписи на които за тези медикаменти са заплатени 71.07
лева.;
Оксикорт спрей 30 мл/16,125 гр. и Левокса табл 500 мг.
х 7бр. по фактура № **********/07.12.2018 г. и фискален бон 0139702/07.12.2018
г., видно от приетите като доказателства заверени преписи на които за тези
медикаменти са заплатени 18.13 лева с включен ДДС /Оксикорт спрей 30 мл/16,125
гр. на стойност 6.458 лева без ДДС и Левокса табл 500 мг. х 7бр. на стойност
8.652 лева без ДДС/;
Гентамицин унгвент по фактура № **********/10.12.2018
г., заверен препис на която и на фискалния бон към нея № 0049975/10.12.2019 г.
са приети като доказателства по делото /лист 92/, видно от които за този
медикамент са заплатени 2.80 лева;
Левокса филм. таблетки 500 мг. х 7 по фактура №
**********/13.12.2018 г., заверен препис на която и на фискалния бон към нея №
0061589/13.12.2018 г. са приети като доказателства по делото /лист 92/, видно
от които за този медикамент са заплатени 11.75 лева;
Ксарелто филм. табл. от фискален бон
0036975/15.02.2019 г. на стойност 43.28 лева;
Медикаментите описани в останалите представени като
доказателства заверени преписи на фактури и фискални бонове според съдебния експерт
не са използвани при лечението на травмите получени от В. вследствие на
процесното ПТП.
В обобщение
съдът приема за установено, че за лечението на процесните травматични
увреждания ищцата е направила разходи в общ размер на 2230.03 лева, съставляващи
имуществени вреди, които подлежат на обезщетяване съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД,
тъй като са непосредствена последица от увреждането, поради което претенциите
за имуществена обезвреда като доказани следва да бъдат уважени до посочения общ
размер, а за разликата до пълния претендиран такъв от 2475.53 лева същите като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата във
връзка с чл. 7, ал 2, т. 4 от Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на процесуалния представител на ищцата – адвокат Г.Т., следва да
бъде определено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и
съдействие по настоящото дело в размер на 1796.90 лв. съразмерно на уважените
искове /при уважени искове в общ размер на 42230.03 лв. възнаграждението се
формира както следва – 830 лв. + 3 % върху разликата над 10000 лв. до 42230.03
Продължение на решение по т. д. № 884/19 г. на ОСПд –
стр. 13/15
лв., възлизаща на 32230.03 лв./, като за заплащането
на така определеното възнаграждение на адвокат Т. ответникът следва да бъде
осъден.
Неоснователно е възражението на ищцовата страна за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство и защита по настоящото дело в размер на 2100 лв.
без ДДС или 2520 лв. с включен ДДС, тъй като същият е съобразен с разпоредбите
на чл. 7, ал. 2, т. 4 и § 2а от Допълнителни разпоредби на Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. При това положение на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъдат осъдена да заплати на
ответника сумата от 537.07 лева разноски по производството съразмерно на
отхвърлените искове /2520 лв. адвокатско възнаграждение с включен ДДС + 230 лв.
депозит по допуснатата СМЕ х 19.53 %/.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд – Пловдив : сумата от 1689.20
лв. държавна такса по производството /42230.03 лв. х 4%/ и сумата от 136.80 лв.
разноски по допуснатата по делото съдебномедицинска експертиза съразмерно на
уважените искове /170 лева бюджетни средства х 80.47%/.
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в
** и адрес на управление - **, да заплати на Б.П.В. с ЕГН **********,***, обезщетения
за вреди, причинени от С.И. Я. на 18.08.2018 г., на **, който при управление на
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Бора“, рег. № РВ7178СХ, с превишена и несъобразена с конкретните пътни условия
скорост от 53 км/ч, нарушавайки правилата за движение по пътищата - чл. 5, ал.
2, т. 1 ЗДвП; чл. 20, ал. 1 ЗДвП; чл. 20, ал. 2 ЗДвП; чл. 21, ал. 1 ЗДвП; чл.
116 ЗДвП; чл. 3, т. 1 ППЗДвП; чл. 3, т.
2 ППЗДвП; чл. 3, т. 3 ППЗДвП; чл. 193 ППЗДвП, ударил стоящата на тротоара
пешеходка Б.В., вследствие на което по непредпазливост й причинил открито
счупване на тялото на лявата бедрена кост довело до трайно затрудняване на
движенията на долен ляв крайник – телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2,
предложение 3 във връзка с ал. 1 НК – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“,
т. 2 във връзка с чл. 342, ал. 1 НК, в извършването на което е признат за
виновен с влязло в сила решение постановено по а. н. д. № 120 по описа на ** за
2018 г., а също й причинил и разкъсно-контузна рана по лявото бедро, разкъсно-контузна
рана по лявата предмишница, размачкване по главата и кръвна колекция в лявата
теменно-слепоочна област на главата, рискът от настъпването на което
застрахователно събитие е покрит посредством сключен със ЗД „БУЛ ИНС“ АД
договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключен във
Продължение на решение по т. д. № 884/19 г. на ОСПд –
стр. 14/15
формата на застрахователна полица № BG/02/1180002428066/17.08.2018г., в размери както следва
:
40 000
/четиридесет хиляди/ лева за неимуществени вреди ведно със законната лихва
върху тази сума от 07.09.2018 г. до окончателното й изплащане, като над уважения до пълния предявен размер от
50 000 лева - отхвърля предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1
Кодекс за застраховането като неоснователен;
2 230
/две хиляди двеста и тридесет/ лева за имуществени вреди, представляващи
разходи за лечение, в това число :
1980 лв. за закупуване на медицинско изделие -
комплект канюлиран, интрамедуларен, заключващ пирон за фемурална фрактура с
възможност за антиградно и ретроградно приложение и заключващ се проксимално
чрез 4 бр. заключващи винтове 5,0 мм и дистално чрез 2 бр. винтове 5,0 мм., за
което са издадени от „УМБАЛ „**““ ЕАД – гр. ** фактура № **********/19.08.2018
г. и фискален бон № 0009248/19.08.2018 г.;
73 лв. за заплащане на потребителска такса и на цена
на изследване, за което са издадени от „УБАЛ „**““ ЕАД фактури №№
**********/31.08.2018 г. и **********/31.08.2018 г. и фискални бонове към тях;
30 лв. за транспортна услуга, за което са издадени от
„**“ ООД фактура INVOICE № *********/31.08.2018 г.
и фискален бон към нея;
147.03 лв. за закупуване на лекарства Генералгин табл.
500 мг. по фискален бон № 0110274/14.09.2018 г. и Зобор 3500 шприц по фискален
бон № 0110274/14.09.2018 г. и по фискален бон № 0028903/17.09.2018 г., Оксикорт
спрей 30 мл/16,125 гр. и Левокса табл 500 мг. х 7бр. по фактура №
**********/07.12.2018 г. и фискален бон 0139702/07.12.2018 г., Гентамицин
унгвент по фактура № **********/10.12.2018 г. и фискалния бон към нея №
0049975/10.12.2019 г., Левокса филм. таблетки 500 мг. х 7 по фактура №
**********/13.12.2018 г. фискалния бон към нея № 0061589/13.12.2018 г.,
Ксарелто филм. табл. по фискален бон 0036975/15.02.2019 г., като над уважения
до пълния предявен размер от 352.53 лв. отхвърля предявения иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетения за вреди, съставляващи
разходи за лекарства като неоснователен, както и отхвърля предявения иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 40 лв. като
обезщетение за имуществени вреди, съставляващи разход за заплащане на цената на
специализиран очен преглед, за което са издадени от МЦ „**“ ЕООД фактура №
**********/07.12.2018 г. и фискален бон към нея;
ведно със законната
лихва върху сумата от 2230.03 лева от датата на подаване на исковата молба в
съда – 22.10.2019 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в
** и адрес на управление - **, да заплати на адвокат Г.К.Т. с ЕГНС **********,
от Адвокатска колегия –
Продължение на решение по т. д. № 884/19 г. на ОСПд –
стр. 15/15
**, с адрес на кантората – **, сумата от 1796.90 лв.
/хиляда седемстотин деветдесет и шест лева и деветдесет стотинки/ адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие на ищеца по т. д.
№ 884 по описа на Окръжен съд – Пловдив, ІV гр. с. за 2019 г. Б.П.В.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в
гр. ** и адрес на управление - **, да заплати по сметка на Окръжен съд –
Пловдив : сумата от 1689.20 лв. /хиляда шестстотин осемдесет и девет лева и
двадесет стотинки/ държавна такса по производството и сумата от 136.80 лв. /сто
тридесет и шест лева и осемдесет стотинки/ бюджетни разноски по допуснатата по
делото съдебномедицинска експертиза съразмерно на уважените искове.
ОСЪЖДА Б.П.В. с ЕГН **********,***, да заплати на „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в ** и адрес на управление - **, сумата от
537.07 лв. /петстотин тридесет и седем лева и седем стотинки/ разноски по
производството съразмерно на отхвърлените искове.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страната.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК преписи на решението да
се връчат на страните.
СЪДИЯ