Решение по дело №1520/2019 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

630/7.11.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На осемнадесети октомври  две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание  в следния състав:                           

                                        Председател:Пламена Недялкова                                               

Секретар:Цв.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1520 по описа за  2019г.

За да се произнесе взе предвид следното

            Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №435704-F463946/16.05.2019г. на Директора на Дирекция “Контрол”  при ТД на НАП - Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН и  чл.180 ал.3 от ЗДДС на жалбоподателя “ЕКОМАКС” ООД, ЕИК *********, гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв., за неизпълнение на задължение към държавата по чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като  излага  доводите си затова в жалбата. В съдебно заседание за жалбоподателя, редовно призован, представител не  се явява.

            Процесуалният представител на въззиваемата страна, призован съобразно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна, но счита, че доколкото дружеството е платец по глава VIII от ЗДДС административно наказващият орган е трябвало  да прецизира отговорността на дружеството, съгласно разпоредбата на чл.180а от ЗДДС.

            От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Дружеството – жалбоподател “ЕКОМАКС” ООД, ЕИК *********, гр.Шумен  извършило вътреобщностно придобиване на услуга по фактура № 1135/13.07.2018г. с ДО 4773.90 евро, с левова равностойност 9336.94  лв. от доставчик – INNO-CON LTD с VIN DE*********, дружество регистрирано за целите на ДДС в Германия.

На 01.08.2018г. дружеството като получател на доставката издало Протокол по чл.117 ал.1 т.1 от ЗДДС №191439 с ДО 9336.94  лв. и начислило ДДС в размер на 1867.39 лева, след срока регламентиран в чл.117 ал.3 от ЗДДС. Издаденият протокол бил отразен в отчетните регистри  по чл.124 от ЗЗД през данъчен период м.август 2018г. и размерът на начисления данък   бил включен  при определяне резултата в Справката – декларация  по чл.125 ал.1 от ЗДДС за същия данъчен период. Нарушението е установено при извършване на проверка на дружеството, приключила с Акт за прихващане или възстановяване № П-03002718207857-004-001/11.12.2018г.

За неизпълнение на задължението си да издаде  протокол по чл.117 ал.1 т.1 от ЗДДС, в срока регламентиран в ал.3 на същата разпоредба и да начисли данък по реда на чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС за данъчен период м.юли 2018г. срещу дружеството  е съставен акт за нарушение F463946 от 02.01.2019 г. като за нарушение на чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС. Актът бил съставен в присъствието на представляващият – Х. Г. Х.. При предявяване на АУАН Х. отразил, че ще направи писмени възражения след запознаване с констатациите. На 07.01.2019г. е депозирано възражение, в което не се оспорва констатираното нарушение по същество. Излагат се доводи, че се касае за маловажен случай.

Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.180 ал.3 от ЗДДС на жалбоподателя “ЕКОМАКС” ООД, ЕИК *********, гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв., за нарушение по чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС. Наказателното постановление е връчено на упълномощеното лице  на 19.06.2019г.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава както от всички събрани по делото писмени доказателства и от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел – Р.Р.М.  – актосъставител.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбоподателят действително е осъществил визираното в акта и в НП неизпълнение на задължение към държавата по следните правни съображения:

Жалбоподателят е получател на услуга от друга страна – членка на Европейския съюз, а именно Германия, за което германският доставчик INNO-CON LTD с VIN DE********* е издал фактура № 1135/13.07.2018г. с ДО 4773.90 евро, с левова равностойност 9336.94.

По силата на чл. 82, ал. 2 т. 3 от ЗДДС,  когато  доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема,  данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги – когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗДДС.   Посоченото дава основание да се направи заключението, че в случая са налице кумулативните обстоятелства, посочени в чл. 82 ал. 2 т. 3 от ЗДДС. Налице е облагаема доставка на услуги с местоизпълнение на територията на страната, извършвани от ДЗЛ, неустановено на тази територия с получател ДЗЛ, регистрирано по ЗДДС, при която данъкът за доставката е изискуем от получателят й. Предвид изложеното “ЕКОМАКС” ООД е лице платец на данъка и в тази връзка за същото възниква задължение за начисляване на данъка, чрез издаване на протокол по чл. 117 от ЗДДС и включването му в отчетните регистри по ЗДДС за данъчния период, през който е издаден. Протоколът по чл. 117 от ЗДДС  следва да бъде издаден не по- късно от 15 дни от датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем. Общото правило на чл.25 ал.2 от ЗДДД гласи, че данъчно събитие възниква на датата, на която услугата е извършена. На датата на възникване на данъчното събитие  данъкът става изискуем и възниква задължение на ДЗЛ да го начисли. Следвателно в 15-дневен срок от датата, на която от страна на германската  фирма е  издадена фактурата за извършена услуга, българската фирма следва да си самоначисли за нея данък с протокол по чл. 117 ал. 2 от ЗДДС и да включи протокола в данъчния период, през който е издаден.

Фактура № 1135  е издадена на 13.07.2018г., предвид гореизложеното дружеството е следвало да начисли ДДС като издаде протоколи  по чл.117 от ЗДДС, съответно до 28.07.2018г., вкл. и да включи начисленият данък в дневника за продажби и СД за ДДС за данъчния период, през който е издаден протокола, а именно м. юли 2018г.  Дружеството  е изпълнило задължението си да издаде Протокол по чл.117 ал.1 т.1 от ЗДДС, но е сторило това на 01.08.2018г. извън законоустановения срок, поради което е включило същия в отчетните регистри  по чл.124 от ЗДДС през следващият  данъчен период – м.август 2018г. и размера на начисления данък  е включен при определяне на резултата в Справката – декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС за данъчен период м.август 2018г..

Настоящият състав  намира, че при осъществяване на своята дейност жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС. Актосъставителят и наказващият орган правилно са квалифицирани нарушението, но неправилно наказващият орган е санкционирал дружеството съобразно нормата на чл.180 от ЗДДС, въпреки че е приложил по – благоприятната норма – ал.3, тъй като начисляването  е станало в следващия данъчен период. Наказващият орган не е отчел обстоятелството, че данъкът е изискуем  от дружеството като  платец  по глава осма  от ЗДДС, и че за начисления данък има право на пълен данъчен кредит.

            Разпоредбата чл. 180а от ЗДДС предвижда различна санкция от предвидената в чл.180 от ЗДДС за неначисляване на данък в срок при наличието на следните условия – 1. когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма и 2. за начисления данък лицето има право на пълен данъчен кредит. Хипотезата на чл. 180а от ЗДДС сочи като изискване наличието на право на данъчен кредит като предпоставка за прилагане на облекчената санкция, а не упражняването на това право. Намира, че законодателят е направил разграничение между правото на пълен данъчен кредит и упражняването на това право. Съгласно чл.73а от ЗДДС при всички случаи на самоначисляване на данък  е налице право на данъчен кредит, стига сделката да не е укрита и данни за нея да са налични  в счетоводството на получателя. В конкретният случай дружеството е следвало да бъде санкционирано на основание чл.180а ал.3 от ЗДДС, която предвижда и друг размер  на имуществена санкция.

Предвид на изложеното, съдът счита, че към действащата законодателна разпоредба при издаване на НП административно-наказващият орган е издал едно неправилно и незаконосъобразно НП.

            Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОТМЕНЯ Наказателно постановление №435704-F463946/16.05.2019г. на Директора на Дирекция “Контрол”  при ТД на НАП - Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН и  чл.180 ал.3 от ЗДДС на жалбоподателя “ЕКОМАКС” ООД, ЕИК *********, гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв., за неизпълнение на задължение към държавата по чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по реда на Глава Дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

                                                                                                           

                                                                          Районен  съдия: