Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град С., 16.05.2017 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на двадесет и
осми март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ
при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното
от съдия Воденичаров гр. дело № 8031 по описа за 2015 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. последно от ЗЗД във вр. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 26 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът В.И.Б., ЕГН **********, чрез процесуалния си
представител адв. М.Г. твърди, че е подписал с ответника В.С.П. предварителен
договор по чл. 19 от ЗЗД за покупко продажба на Апартамент № 9, на трети
жилищен етаж, със застроена площ от 57,62 кв.м., състоящ се от дневна,
трапезария с кухненски бокс, спалня, входно предверие, баня с тоалетна, балкон,
при съседи: коридор, апартамент № 8, двор, апартамент № 10, асансьорна шахта,
заедно с 3.01 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж,
заедно с Мазе № 10, с площ от 4,53 кв.м. при съседи: коридор, мазе № 12,
мазе № 9, коридор, както и гараж № 9 на партерния етаж с площ 22,73 кв.м. при
съседи: двор, калкан, гараж № 1, гараж № 8, заедно с 1,05 % идеални части от
общите часкти на сградата, улица, заедно с 3.01 % ид. части от общите части на сградата
и от правото на строеж; съгласно одобрените” инвестиционни проекти на 25.03.2004
г. от гл. архитект, всичките предстоящи да бъдат изградени в жилищна сграда
Г+4+А със ЗП: 344.42 кв.м. с разгъната застроена площ от 2 355.90 кв.м.,
построена върху УПИ в гр. С., район С., ул. *******№ 8, който имот представлява
парцел XIX-211, в кв.201 по пл. на гр.С., местността Подуяне - Редута; с обща
площ от 477,40 кв.м. с адм. адрес: гр.С., район С., ул."*******" № 8,
местността „Подуене-Редута“, при граници улица „Юндола“, ул.“*******“, УПИ -
XVI - 207,208,209,210, УПИ-ХУП-205. Твърди, че по силата на този договор е
заплатил изцяло на продавача определената цена в размер на 45 500 евро, в деня
на сключването на договора, за което му е била издадена разписка от В.П..
Съгласно уговореното в договора, ответникът В.П. се е задължил да завърши СМР и
да предаде обекта на ищеца с акт 16 в срок от 24 месеца от датата на издаване
на строителна линия, а съгласно т. 5 продавачът се с задължил да прехвърли
нотариално имота - след подписване на Акт 15. Твърди, че впоследствие
продавачът В.П. е подписал Анекс № 1 и Анекс № 2 към предварителния договор, с
които на два пъти е променял датата на окончателното изповядване на сделката, като
се е задължил същото да бъде извършено до м. септември 2012 г.. От своя страна ответникът
В.П. е имал учредено право на строеж от собствениците на терена - П.Т.П.и К.И.А.с
НА № 53, т. ІІ рег. № 5803, д. № 245/01.04.2004год. на нотариус Р.Д.срещу
обезщетения за тях - жилища в процесната сграда.
Ищецът излага, че след изтичане на срока за предаване на процесния
апартамент е поканил многократно ответника В.П. да му прехвърли собствеността
върху същия, но той не е сторил това и до настоящия момент. Твърди, че при извършена
проверка в Служба по вписванията е установил, че на 12.05.2004 г. ответникът В.П.
е прехвърлил правото на строеж на „П.Ф.Ю.“ АД, представлявано от изп. директор К.В.Д., /впоследствие
преименовано в „АФО“ АД - към днешна дата - заличен търговец/ - с нот. акт за
покупко продажба на право на строеж № 133, т. І, рег. № 1477, д. №
122/12.05.2004 г. на нотариус А.Г., вписан с вх. № 17352, акт № 105, т. LV, д. №
13279/2004г.. Едновременно с това на същата дата - 12.05.2004 г. купувачът „П.Ф.Ю.”
АД е подписал с ответника В.П. и Договор за лизинг № II-22, по силата на който
в качеството му на лизингодател се е задължил да предостави на лизингополучателя
- В.П. за временно и възмездно ползване своя собствена вещ, а именно правото на
строеж върху всички обекти, предвидени за построяване в горепосочения имот и
което е било прехвърлено от В.П. на „П.Ф.Ю.“ АД. Ищецът излага, че двата
договора - договора за лизинг и договора за покупко-продажба на правото на
строеж по предходната сделка, оформена в НА № 133, т.1, рег.№ 1477, д.№
122/12.05.2004 год. са взаимосвързани и е налице пълна идентичност между
имотите и страните по сделките. По първата сделка за покупко-продажба
ответниците В.П. и Е.П. „продават“ на „купувачите“ правото на строеж за сумата
в размер на 112 995.50 евро, а по втората сделка с договора за лизинг № II-2 от
12.05.2004г. същите „получават“ обратно вече продаденото право на строеж от „П.Ф.Ю.”
АД за временно ползване срещу възнаграждение от 112 995.50 евро. Съгласно договора
лизингополучателят се е задължил да приеме и ползва предоставената вещ, за
срока и при условията в договора, като се е задължил да заплаща месечни вноски
по лизинговата схема и отново да придобие собствеността на ползваното право,
след изплащане на цената. Твърди се, че владението е било предоставено и прието
от ответниците П. чрез въвод във владение, за което е съставен приемо-предавателен
протокол, представляващ Приложение № 3 към договора. Владението на предмета по
втората сделка е предоставено на ответниците П., като след като изплатят
лизинговата цена на определени периодични вноски, лизингодателят се е задължил
да им прехвърли правото на собственост върху лизинговата вещ обратно. В тази
връзка ищецът счита, че от изложеното се установява, че „П.Ф.Ю.“ АД е приел задължението
по договора за лизинг не по-различно от задължение на ответника П. да върне
заета парична сума по договор за заем и никога не е имал намерение да купува и
придобива собствеността върху правото на строеж на имотите, подробно описани в
НА № 133, т.1, рег.№ 1477, д.№ 122/12.05.2004 год. на нотариус Г., което обстоятелство
се установява и от изпратената от „П.Ф.Ю.“ АД до В.П. нотариална покана с рег. №
3641/11.07.2005 г. на нотариус рег. № 264, в която в абзац втори се казва
„..Вие се задължихте да върнете на „П.Ф.Ю.” АД, заетата сума в размер на....,
като „....в противен случай ще считаме договорните ни отношения за прекратени и
ще бъдем принудени да реализираме обезпеченията по прекратените с Вас договорни
отношения...”. По този начин ищецът излага, че чрез договора за лизинг В.П. е
започнал да връща взет заем от „П.Ф.Ю.“ АД, а като обезпечение на този заем е
послужило притежаваното от него право на строеж. В тази връзка твърди, че сделката,
с която В.П. е продал правото си на строеж на „П.Ф.Ю.“ АД, обективирана в НА № 133,
т.1, рег. № 1477, д. № 122/12.05.2004 г. на нотариус Г. се явява нищожна,
привидна сделка, прикриваща договор за заем на основание чл.26, ал. 2 ЗЗД във
вр. с чл. 17 ЗЗД. Сочи, че това обстоятелството, се доказва и от „обратно писмо“ - Приемо-предавателен протокол от 12.05.2004
г., по силата на който лизингодателят /в действителност заемодателят/ „П.Ф.Ю.“
АД се е задължил да прехвърли обратно на лизингополучателя- В.П. „лизинговата
вещ“- а именно правото на строеж, придобито с НА № 133/2004 г. Още едно
доказателство за това са и представените 6 бр. разписки с различни дати, видно от
които В.П. е внасял вноски по отпуснат заем съгласно договора за лизинг и които
съдържат подпис и печат на „П.Ф.Ю.“ АД и които подтвърждават клаузите в договора
за лизинг, че след връщане на заетата сума собствеността върху учреденото право
на строеж ще бъде върнато на ответниците П..
На следващо място в исковата молба се излага, че на 14.05.2009 г. с НА
за покупко-продажба на право на строеж № 36, т.1, рег.№ 4350, д.№71/14.05.2009
год. на нотариус В. М., рег. № 074, вписан с вх. № 18402, Акт № 66, т.1, д. №
11274/2009 г. „АФО“ АД - в ликвидация продава правото на строеж на „З.“ ЕООД / към
настоящия момент преименовано в „Б.“ ЕООД/ и което е трети ответник по
настоящото дело/.
На същата дата - 14.05.2009 г. „АФО“ АД в ликвидация и „З.“ ЕООД
подписват договор за цесия, с който цедентът - „АФО“ АД продава на цесиоиера -
„З.“ ЕООД своите вземания срещу В.С.П., който договор е представен в АВ с молба
от М.В.- ликвидатор на „АФО“ АД, което представлява още едно доказателство, че
продажбата на правото на строеж от В.П. на “П.Ф.Ю.“ АД е една привидна сделка,
по смисъла на чл.17 ЗЗД, поради което и нищожна по чл.26, ал. 2 ЗЗД, а като
такава същата не поражда правни последици, поради което счита, че и сделката,
обективирана в НА № 36, т.1, рег.№ 4350, д.№ 71/14.05.2009 г. на нотариус М. е
недействителна, тъй като никой не може да прехвърли права, които не притежава. На
25.07.2011г. едноличния собственик на капитала на „З.“ ЕООД, взема решение да
промени наименованието на дружеството на „Б.“ ЕООД. На 09.12.2010 г. “Б.“ ЕООД
е продало част от обектите в сградата, вкл. и процесния апартамент на „К.Б.“
ЕООД, ЕИК *******- четвърти ответник по делото, която е вписана в АВ с вх .№
57762, дв. вх. № 57195, том 146, акт № 115;
номер от описна книга 32826; имотна партида № 23687/09.12.2010 г. Ищецът
излага, че посочената сделка е недействителна, същата не е породила вещноправен
транслативен ефект, тъй като продавачът -„Б.“ ЕООД не е бил собственик на имота
и не е могъл да се разпореди с него. Във връзка с изложеното ищецът предява
следните искови претенции:
1. Иск за прогласяване нищожността на сделката за покупко-продажба на
право на строеж, сключена между В.С.П. и Е.Р.П., от една страна, като продавачи
и „П.Ф.Ю.“ АД от друга страна като купувач, обективирана в нот. акт за покупко-
продажба на право на строеж № 133, т. 1,
рег. № 1477, д. № 122/12.05.2004 г. на нотариус А.Г., рег. № 031 в НК, която се
явява нищожна, привидна сделка - прикриваща договор за заем на основание чл. 26,
ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 17 ЗЗД.
2. Иск за прогласяване на недействителността на договор за покупко-
продажба на право на строеж между „АФО“ АД /в ликвидация/ - като продавач и „З.“
ООД - като купувач, обективирана в нот. акт за покупко-продажба на право
настроеж № 36, т.1, рег.№ 4350, д.№ 71/14.05.2009 г. на нот. М., рег. № 074,
вписан с вх. рег. № 18402, акт.№ 66, т.1, д.№ 11274/2009 г., поради това, че „П.Ф.Ю.“
АД, /преименована в „АФО“ АД/ не е притежавало правото на строеж, поради
нищожност на придобивната сделка, поради което и не може да прехвърли такова
право, респ. поради това, че прехвърлителната сделка не е породила вещно правен
ефект.
3. Иск за прогласяване на недействителността на сделката за покупко-продажба
между „Б.“ ЕООД - продавач несобственик на правото на строеж на „К.Б.“ ЕООД
купувач, съгласно нот. акт, вписан в АВ с вх. рег. № 547762, дв.вх.рег.№ 57195;
том 146, акт 115, номер от описна книга 32826, имотна партида № 23687/09.12.2010
г. поради това, че „Б.“ ЕООД не е
придобил от „АФО“ АД правото на строеж, тъй като сделката, по която е придобито
това право е недействителна, поради което дружеството не може да прехвърли
такова право, респ. тази сделка не е
породила вещно правен ефект.
Ответниците В.С.П. и Е.Р.П. в депозираните по делото писмени отговори
на исковата молба признават изцяло
предявените искове. В тази връзка признават, че на 13.05.2004 г. между
тях и ищеца е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на
процесния недвижим имот, както и че сумата от 45 500 евро е получена от тях в
деня на подписването на този договор, за което е била издадена и разписка.
Излагат, че предварителният договор е бил сключен от В.П. като продавач,
независимо, че към този момент по документи правото на строеж е принадлежало на
„П.Ф.Ю.“ АД, които са знаели и са дали съгласие всички продажби на апартаменти
в сградата да бъдат извършвани от тях, тъй като сключеният между тях договор за
продажба на правото на строеж е бил фиктивен договор, както и дружеството е знаело,
че те двамата са притежатели на това право и собственици на изградената жилищна
сграда. Твърдят, че учреденото на това дружество право на строеж е било само
привидно и сключената сделка е била прикрита за пред трети лица. Излагат, че причината
за това е била, че по закон „П.Ф.Ю.“ АД са нямали право да учредяват ипотека
върху имота, за да им предоставят заем, какъвто им е бил необходим за
довършване на сградата. Поради това са взели решение, че с извършване на
сделката по покупко-продажбата на учреденото право на строеж, ще прикрият
ипотеката, а същевременно правото на строеж е служело, като обезпечение по
заемната сума. Заявяват, че те не са искали да прехвърлят собствеността на
правото на строеж на „П.Ф.Ю.“ АД, а те от своя страна не са искали да го
придобиват. Излага се, че са се договорили, за да докажат, че това е прикрита
сделка, едновременно нея да сключат с „П.Ф.Ю.“ АД договор за лизинг, който да
послужи като обратно писмо и с който
след продажбата на правото на строеж на „П.Ф.Ю.“ АД, дружествота да им го върне
обратно в тяхно владение и разпореждане. В тази връзка са сключили Договор за
лизинг на 12.05.2004 г., с който са получили в заем сумата от 112 995.50 евро
от „П.Ф.Ю.“ АД, представляваща равностойността на продажната цена на учреденото
право на строеж по договора за покупко-продажба на правото на строеж в НА №
133, том I, рег.№ 1477, дело №122 от 2004 г. Сочат, че именно тази лизингова
сума е била заемът, който са получили от „Прайвът Файнинс Юниън“ АД и който са
се задължили да върнат на месечни лизингови вноски. От своя страна след
заплащането на последната вноска дружеството се е задължило да им прехвърли обратно
учреденото право на строеж, което е служело като обезпечение по този заем. Сочат,
че договорът за лизинг и Приемо-предавателния протокол, с който им е била предоставена
лизинговата вещ представляват обратни писма, от които може да се установи, че
извършената от тях продажба на учредено право на строеж е една прикрита сделка. Ответниците твърдят, че впоследствие,
обаче „П.Ф.Ю.“ АД не им е прехвърлило обратно учредоното право на строеж,
поради което те са предявили иск за обявяване на сключения между тях договор за
покупко-продажба на право на строеж за нищожен, като прикрита сделка.
Междувременно, преди прекратяване на дейността си „П.Ф.Ю.“ АД е извършило цесия
по това вземане на „Б.“ ЕООД, а те от
своя страна също са сключили договор за цесия с „К.Б.“ ЕООД, като посочените
две дружества са претендирали от тях сумата от 500 000 лева, която те не
са дължали на „П.Ф.Ю.“ АД, тъй като са изплатили напълно заема към тях. Във
връзка с изложеното ответниците признават, че сключената между тях сделка с „П.Ф.Ю.“
АД, обективирана с НА № 133, том I,
рег.№ 1477, дело №122 от 2004 г. на нотариус А.Г. е нищожна, прикрита,
симулативна сделка, поради което молят съда да уважи предявените от ищеца
искове за прогласяване на нищожността на тази сделка, както и да прогласи недействителността
на сделката за покупко-продажба на правото на строеж между „АФО“ АД в ликвидация
като продавач и „З.“ ООД като купувач и недействителността на сделката за
покупко-продажбата между „Б.“ ЕООД и „К.Б.“ ЕООД, тъй като тези сделки са
извършени от лица, които не са били собственици и не са придобили правото на
строеж, поради това, че първоначалната сделка, сключена с „П.Ф.Ю.“ АД е
нищожна, прикрита сделка.
По делото е постъпил отговор на искова молба и от „Е.- Б.“ ЕООД
/правоприемник на „К.Б.“ ЕООД/, в който се излага, че предявените искове по чл.
26, ал.2 от ЗЗД са недопустимо заведени срещу дружествата „З.“ ЕООД
/понастоящем „Б.“ ЕООД/ и „К.Б.“ ЕООД /понастоящем ,,Е.’’ ЕООД/, тъй като
ищецът няма правен интерес от завеждането на искове срещу тези дружества и
прогласяване на недействителност на сключените между тях сделки. Излага се, че
право на такива искове има праводателят на ищеца и ответник по делото В.П., тъй
като само той е бил собственик на „правото на строеж” и единствено той е бил
праводател на „П.Ф.Ю.“ АД, за което се излагат подробни съображения за това в
отговора. На следващо място ответното дружество оспорва изцяло предявените искове
по основание. Излага се, че са налице всички условия за действителност на
договора за заем по изложени съображения в отговора. Прави и самостоятелно
възражение, че на 12.05.2004г. в полза на „П.Ф.Ю.“ АД /преименовано в „АФО“ АД/
е изтекла пет годишна придобивна давност по отношение на процесното право на
строеж. Ден след изтичането на пет годишната придобивна давност, „П.Ф.Ю.“ АД
/преименовано в „АФО“ АД/ се е разпоредил със собственото си право на строеж,
като на 14.05.2009г. е продал на „З.“ ЕООД / понастоящем „Б.“ ЕООД/ вече
завършена в груб строеж сграда. На следващо място се излага, че дружеството „К.Б.“
ЕООД /понастоящем „Е.”ЕООД/ е добросъвестно трето лице, тъй като е придобило
право на собственост върху процесното “право на строеж” и изградената в него на
груб строеж сграда на 09.12.2010 г. с нот. акт за покупко- продажба на недвижим
имот № 4, т. ІІ, рег.№ 12173, д.№ 180/2010год. на нотариус В.М., който е вписан
в АВ на 09.12.2010г. с вх. рег. №57195, том 146; акт №115, като към момента на
сключване на сделката по партидата на обособения обект в сградата- апартамент
№9, е заличено вписване на искова молба и имотът няма никакви тежести. Във
връзка с изложеното моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли
предявените срещу „К.Б.“ ЕООД /понастоящем „Е.” ЕООД/ искове като
неоснователни.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба от ответното дружество „Б.“ ЕООД.
Съдът като
прецени събраните по
делото доказателства и
доводите на страните, съобразно разпоредбата
на 235, ал.2 от ГПК, намира за
установено от фактическа
страна следното:
По делото няма спор, че на
13.05.2004 г. е сключен Предварителен договор за изграждане и продажба на готов
строителен продукт между В.С.П., от една страна в качеството му на строител –
продавач и В.И.Б., от друга като купувач. По силата на този договор страните са
се съгласили продавачът да извърши строителство и да прехвърли правото на
собственост на купувача върху следния
недвижим имот - Апартамент № 9 - на третия жилищен етаж със
застроена площ от 57,62 кв.м., състоящ се от дневна, трапезария с кухненски
бокс, спалня, входно предверие, баня с тоалетна, балкон, при съседи: коридор,
апартамент № 8, двор, апартамент № 10, асансьорна шахта, заедно с 3.01 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж /съгласно Разрешение
за строеж № 37/08.04.2004 г./, ведно с Мазе № 10 с площ от 4,53 кв.м.
кв.м. при съседи: коридор, мазе № 12, мазе № 9, коридор и Гараж № 9 на партерния етаж с площ
22,73 кв.м. при съседи: двор, калкан, гараж № 1, гараж № 8, заедно с 1,05 %
идеални части от общите части на сградата, улица, заедно с 3.01 % идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж /съгласно Разрешение за
строеж № 37/08. 04.2004 г./, съгласно одобрените инвестиционни проекти на
25.03.2004 г. от Гл. архитект, всичките предстоящи да бъдат изградени в жилищна
сграда Г+4+А със ЗП: 344.42 кв.м. с разгъната застроена площ от 2 355.90 кв.м.,
построена върху УПИ в гр. С., район С., ул. *******№ 8, който имот представлява
парцел XIX-211, в кв. 201 по плана на гр. С., местността Подуяне - Редута; с
обща площ от 477,40 кв.м., с административен адрес: гр.С., район С., ул. „*******“
№ 8, местността „Подуене- Редута“, при граници улица „Юндола“, ул.“*******“,
УПИ - XVI - 207, 208, 209, 210, УПИ – ХVІІ - 205, срещу задължението на купувача
да заплати на продавача сумата от 45 500 евро. В Раздел ІІ – Начин на плащане е
придведино, че купувачът купава посочените обекти на зелено, като посочената
цена включва всички разходи за проектиране и строителство на обекта до степен
годен за ползване и в завършен вид. Съгласно т. 2 от договора заплащането на
апартамент № 9, мазе № 10 и гараж № 9 е извършено в брой от купувача на
продавача при подписването на този договор на 13.05.2004 г., като купувачът е
изплатил на продавача цялата цена на посочените обекти в размер на 45 500 евро,
а продавачът признава и заявява, че е получил изцжло посочената в договора сума
и за в бъдеще, няма да има повече претенции към него, като е предвидено, че договорът
се счита като разписка за платената по него цена. В т. 4 е договорено, че продавачът
издава разписка подписана от него на купувача за платената в пълен размер цена
по договора, която е приложена към настоящото дело. Фактът на плащане на
определената цена по договора не е оспорен от ответната страна по делото В.С. и
е признат от същия.
В Раздел ІІІ, т. 3 от договора е
предвидено, че продавачът се задължава да завърши строително-монтажните и
довършителни работи и да предаде обекта с акт 16 в срок от 24 месеца от датата
на издаване на протокола за строителна линия, а в т. 5 е договорено, че се
задължава да снабди с нотариален акт за собственост купувача при подписване на
Акт 15.
По делото е представен Анекс № 1
от 30.06.2006 г. към предварителния договор за покупко продажба на недвижим
имот, от който се установява, че страните са изменили чл. 5 от предварителния
договор от 13.05.2004 г. като са се съгласили, че крайният срок за изповядване
на сделката и сключване на окончателен договор пред нотариус ще бъде променен
на 30.06.2011 г.
С Анекс № 2 от 10.05.2011 г.
страните са постигнали съгласие, че крайният срок за изповядване на сделката и
сключване на окончателен договор пред нотариус ще бъде променен на 03.09.2012
г.
С протокол за откриване на
строителна площадка от 19.05.2004 год. на името на В.С.П. било разрешено
изграждане на строителна площадка, в определени в документа параметри.
От приетия по делото нотариален
акт за учредяване на право на строеж № 53, том ІІ, рег. № 5803, дело № 245/2003
г. на нотариус Р.Д., рег. № 274 на НК се установява, че на 01.04.2004 г. в
полза на ответника В.С.П. е било учредено право на строеж за построяване на
процесната сграда, от собствениците на УПИ с площ от 477.40 кв.м. - П.Т.П.и К.И.А.за
построяване на жилищна сграда с разгъната площ от 2 355.90 кв.м. върху УПИ с
площ от 477.40 кв.м., представляващ по скица парцел ХIХ- 211 от кв. 201 по плана
на гр. С., м. Подуяне – Редута.
Според Удостоверение за
граждански брак № 003843/ 16.02.88 год., В.С.П. и Е.Р.П. са били съпрузи по
силата на сключен граждански брак в гр. С. на 16.02.1988 г..
Видно от приетия по делото
нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж № 133, том І, рег. №
1477, н.д. № 122/2004 г. на нотариус А.Г. се установява, че на дата 12.05.2004
г. ответниците В.С.П. и Е.Р.П. са продали на „П.Ф.Ю.” АД, представлявано от
управителя К.Д.правото на строеж върху процесната жилижна сграда, а именно
върху обекти, предвидени за построяване в УПИ с площ от 477.40 кв.м.,
представляващ по скица парцел ХIХ - 211 от кв. 201 по плана на гр. С., м.
Подуене – редута, жилищна сграда, с площ от 2 355.90 кв.м., между които и процесният
апартамент № 9, ет. ІІІ, със застроена площ от 57.62 кв.м., състоящ се от
дневна, трапезария с кухненски бокс, спалня, входно предверие, баня с тоалетна,
балкон, ведно с мазе № 10 с площ от 4.53 кв.м., заедно с 3.01 % ид. части от
общите части на сградата и от правото на строеж за продажна цена в размер на
112 995.50 евро, съгласно т. 2, която сума купувачът е изплатил изцяло по
банков път на продавачите преди подписването на договора.
От представения по делото Договор
№ II- 22/ 12.05.2004 год. се установява, че „П.Ф.Ю.” АД, като лизингодател от
една страна и от друга страна - В.С.П., като лизингополучател са сключили диговор
за лизинг, по силата на който са се съгласили лизингодателят да предостави на
лизингополучателя за временно и възмездно ползване по лизингова схема своя
собствена вещ, както и да прехвърли на лизингополучателя собствеността на
ползваната вещ след изплащане на договорената цена на периодични вноски и в
срок определен в лизинговата схема към този договор. Съгласно чл. 2 от договора
лизингополучателят се задължава да приеме и ползва предоставената му вещ за
срока и при условията на договора, като заплаща вноските по лизинговата схема и
придобие собствеността на ползваното право, след изплащане на договорената
цена. Срокът за изплащане на цената е 12.11.2004 г. Съгласно чл. 3 страните са
се споразумели, че лизинговата вещ е правото на строеж върху посочените обекти
от предвидената за построяване в УПИ, с площ от 477.40 кв.м., находящ се в гр. С.,
СО, Район “С.”, ул. “*******”, № 8 и представляващ парцел XIX-211, от кв. 201,
по пл. на гр. С., местността “Подуене - Редута”, при граници: улица “Юндола”,
ул. “*******“, УПИ XVI - 207, 208, 209, 210, УПИ XVIII - 206 жилищна сграда с
разгъната застроена площ от 2 355.90 кв.м., състояща се от: на нивото на терена
- гаражи и един офис на две нива, четири жилищни етажа и в подпокривното ниво -
ателиета, съгласно одобрен архитектурен проект от 25.03.2004 г. на СО - “С.”, сред
които обекти е и процесния Апартамент № 9. Лизинговата цена била опредЕ.на
112 995,50 евро и е следвало да се заплаща от лизингополучателя в
сроковете и размери, посочени в лизинговата схема, а в чл. 2.1. е предвидено,
че владението върху лизинговата вещ се предава от лизингодателя с
приемо-предавателен протокол. Съгласно уговореното между страните в раздел VІІ,
чл. 22 лизингодателят се задължава след изтичане на срока на договора и при
условие, че са изпълнени всички задължения от страна на лизингполучателя за
заплащането на всички дължими лизингови вноски по договора да прехвърли правото
на строеж на лизингполучателя. В Договора за лизинг е предвидено, че неразделна
част към него са Приложение 1 – Описание на имота /нот. акт/ - лизинговата вещ;
Приложение 2 – Схема на плащане на лизинговите вноски и Приложение № 3 – Приемо
– предавателен протокол.
Видно от приложения по делото
Приемо-предавателен протокол от 12.05.2004 г., който съставлява Приложение № 3
към договора за лизинг на 12.05.2004 год. лизингодателят е предал на
лизингополучателя лизингована вещ- право на строеж /евентуално построена сграда
в резултат на упражнено право на строеж/, подробно описана и в договора за
лизинг. Видно от отбелязаното в протокола предаването на правото на строеж се
извършва чрез въвода на лизингополучателя във владение на УПИ ХІХ – 211 от кв.
201 по пл. на гр. С., м. „Подуена - Редута“, като на същия се предоставя
възможността да владее и упражнява правото на строеж върху имота.
По делото са представени и 6 броя
квитанции за платени суми по договор за лизинг № II- 22/ 2004 г. – на обща
стойност 118 000 евро.
Представена е и разписка № 11 от
18.12.2004 г., видно от която К.Д.в качеството си на изпълнителен директор на „П.Ф.Ю.”
АД, в качеството си на лизингодател по Договор за лизинг № 11-22/12.05.2004 г.
заявява, че е получил сумата от 24 300 евро от В.С.П. – лизингополучател.
В разписката е посочено, че сумата се дава за новостроящ се блок на ул. „*******“
№ 8, апартамент № 4, ет. 2 със застроена площ от 70,04 кв.м., състоящ се от
дневна стая, кухня, сервизно помещение, при съседи: север – ул. Юндола, изток –
ул. *******, запад – стълбище, юг – коридор и ап. № 5, заедно с 3,39 ид. части
от общите части на блока, както и мазе № 7 с площ от 4,13 кв.м. В разписката е
отбелязано, че К.Д.се задължава в срок до 30.01.2005 г. да извади оценка на
имота и да го върне на В.П. съгласно посочените два договора.
По делото е представено Удостоверение
от отдел „Кадастър и регулация“, при район „С.“ с изх. № АГ-
94-19-12/09.02.2005 г., видно от което същото е издадено на В.С.П. на основание
чл. 181 от ЗУТ в уверение на това, че към тази дата строежът на ул. „*******“ №
8, м. „Подеуне - Редута“, в кв. 201, УПИ – ХІХ – 211 е изграден до груб строеж.
Нямо спор между страните по
делото, а това се установява и Удостоверение от 20.12.2005 г. на СГС по ф.д. №
901/2003 г., че с Решение от 14.12.2005 г. е вписана промяна в наименованието
на дружеството „П.Ф.Ю.” АД, което е преимунувано на „АФО“ АД, което от своя
страна е вписано в ТР, като същото поема активите и пасивите на „П.Ф.Ю.” АД.
Няма спор и относно факта, че дружеството „АФО“ АД към днешна дата е заличен
търговец, което се установява и от представената справка по делото.
От представения по делото нотариален акт за
покупко продажба на недвижим имот № 36, т. I, рег. № 4350, д. № 71/2009 г. на
нотариус В.М., рег. № 074, вписан с вх. № 18402, Акт № 66, том LІ, д. № 11274/2009 г., на 14.05.2009
г. се установява, че дружеството „АФО” АД - в ликвидация е продало на „З.” ЕООД
недвижими имоти в завършена в груб строеж жилищна сграда, находяща се в гр.С., СО,
р-н С., ул.*******№ 8, построена в УПИ с площ от 477.40 кв.м., представляващ по
скица парцел ХIХ - 211 от кв. 201 по плана на гр. С., м. Подуене – редута,
жилищна сграда, с площ от 2 355.90 кв.м., между които и апартамент № 9, на
трети жилищен етаж, със застроена площ от 57.62 кв.м., състоящ се от дневна,
трапезария с кухненски бокс, спалня,входно предверие, баня с тоалетна и балкон,
ведно с 3.01 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж, ведно с мазе № 10 с площ от 4.53
кв.м. за обща продажна цена от 260 000.00 лева без ДДС, която следвало да се
изплати от купувача в срок до 15.05.2009 год. включително.
От представения договор за цесия от
14.05.2009 г., заверен с рег. № 2327 на 14.03.2009 г. от нотариус Д.Т., рег. №
041 на НК се установява, че „АФО” АД - в ликвидация, в качеството му на цедент
и „З.” ЕООД, в качеството му на цесионер са констатирали, че с н.а. № 133, т. I,
рег. № 1477, д. № 122/ 2004 г. В.С.П. и Е.Р.П. продали на „АФО” АД - в
ликвидация право на строеж върху 21 недвижими имоти, подробни описани в
нотариалния акт; с Договор № II-22 от 12.05.2004 г., изменен с анекс от
11.11.2004 с нотариално заверени подписи под рег. № 6250/03.12.2004 г. на
нотариус Д.Т., В.С.П. се е задължил да плати на „АФО” АД - в ликвидация
договорената лизингова цена; с нотариална покана рег. № 3641/ 11.07.2005 г. на
нотариус Д.Т., рег. № 246 – дружеството „АФО” АД е развалило договора за лизинг
и е поискало заплащане на посочените в поканата дължими суми; с искова молба от
2005 г. В.П. и Е.П. са поискали от СГС прогласяване на нищожност на сделката по
н.а. № 133, т.I, рег. № 1477, д.№ 122/ 2004 г. като привидна, за което било
образувано и г.д. № 4915/07 г. на СГС, І-9 с-в, с доказателствата и по хода на
което страните били запознати; правото на стоеж обект на сделката е реализирано,
като сградата е изградена в груб строеж; имотите не са във владение на „АФО” АД
- в ликвидация; изграждането на имотите, за които правото на строеж е
прехвърлено със сделката не е осъществено изцяло от „АФО” АД - в ликвидация. При
тези обстоятелства, страните са се договорили, че цедентът „АФО” АД - в
ликвидация продава на цесионера „З.” ЕООД всички свои права, включително и
неудовлетворените си вземания към В.С.П., произтичащи от сключения договор №
II- 22 от 12.05.2004 г., изменен с анекс от 11.11.2004 г.. В чл. 2.1 е
договорено, че цедентът продава на цесионера правата, вкл. вземанията по чл. 1,
ал. 1 за цена от 120 лв. с вкл. ДДС. Съгласно чл. 5 цедентът се задължава в срок до 15.05.2009 г.
да продаде на цесионера имотите, за които правото на строеж е прехвърлено със
сделката по р. 1, т. 1за обща цена от 260 000 лв. без вкл. ДДС, която цена
следва да се заплати на цедента в срок до 15.04.2009 г. Съгласно чл. 7 цесионерът
се задължил към цедента, да удовлетвори за своя сметка евентуални претенции на В.П.
и Е.П. или други лица, произтичащи от извършеното от тях изграждане на имотите,
за които правото на строеж е било прехвърлено.
Представено е и съобщение,
изпратено от „АФО“ АД – в ликвидация, представлявано от ликвидатора Милен
Велушев, изпратено до В.С.П., с което на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
дружеството уведомява същия, че всички права на това дружество, произтичащи от
договор № ІІ – 22/12.05.2004г. и изменен с Анекс № 11.11.2004 г. са прехвърлени
на „З.“ ЕООД, като в резултат на извършената цесия всички права и парични
вземания преминават върху това дружество.
Според известие за
доставяне, уведомлението било получено от адресата на 24.08.2009 г.
От представеното решение на
едноличния собственик на капитала на „З.“ ЕООД се установява, че на
25.07.2011г. е взето решение да се промени наименованието на дружеството от „З.“
ЕООД на „Б.“ ЕООД – което дружество е трети ответник по настоящото дело. Взето
е и решение за промяна на седалището и адреса на управление на дружеството,
който се променя на: Област П., с. К., ул. „Ш.“ № 2 и се избира нов управител -
В.А.К., с ЕГН **********. На същата дата - 25.07.2011 г. е взето решение да се
прехвърлят 100% от дяловете на дружеството на управителя В.А.К..
Представена е извадка от ТР,
според която ответникът „Б.” ЕООД към
дата 17.11.2011 год. е регистриран като търговец.
Видно от представения нотариален
акт № 4, том ІІ, рег. № 12173, дело № 180 от 2010 г. се установява, че на
09.12.2010 г. “Б.“ ЕООД - е продало част от обектите в жилищната сграда,
находяща се на ул. „*******“ № 8, гр. С., включително и процесният апартамент
на ЕООД „К.Б.“ с ЕИК *******- четвърти ответник по настоящето дело. Сделката е
вписана в АВ в Имотен регистър във вх.рег. № 57762; дв.вх.рег. № 57195, том
146; акт №115; номер от описна книга 32826; имотна партида № 23687/09.12.2010
г..
Като доказателство по делото е
представена и нотариална покана рег.№ 3641/11.07.2005 г. на нотариус Д.Т., рег.
№ 264, отправена от „П.Ф.Ю.” АД до В.С.П., в която се сочи, че по силата на
Договор № II- 22/ 12.05.2004 г. същият се е задължил да върне заета сума в общ размер
на 270 621.75 лв. на 10 вноски в срок до 12.03.2005 г., като към момента на
поканата са погасени само шест от тях в размер на 15 654,18 лв. Оставащите
четири вноски към 15.08.2005 г. са в размер на 510 236.27 лв. – главница и
лихви. В тази връзка с поканата дружеството е поканило В.П. в срок до
15.08.2005 г. да изплати горепосочената дължима сума, като е указало, че в
противен случай ще счита договорните отношения между тях за прекратени и ще
потърси правата си по съдебен ред.
В подкрепа на твърденията си, че
е предявила иск за обявяване на сключения между „П.Ф.Ю.“ АД и В.С.П. договор за
покупко-продажба на право на строеж, обективиран в нотариален акт № 133, том І,
рег. № 1477, дело № 122/2004 г. на нотариус А.Г. за нищожен, като прикрита
сделка, ответната страна е представила копие от искова молба, входирана в СРС
на 18.07.2005 г.
От ищеца по делото е представено
и Решение № 329/03.12.2007 г. по търг.д. № 5/2007 г. на ВКС, 2 т.о., с което е
оставено в сила въззивно решение от 12.06.2006 г. на СГС, ІV „Д“ отделение, с
което е обезсилено като процесуално недопустимо решението на СРС, 62 с-в,
постановено на 21.11.2005 г. по гр.д. № 6042/2005 г. с предмет установителен
иск по чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на
право на строеж върху недвижим имот, сключен с нотариален акт № 133, том І,
рег. № 1477, дело № 122/2004 г., предявен от ищците В.С.П. и Е.Р.П. срещу „П.Ф.Ю.“
/впоследствие „АФО“ АД/ в нарушение на чл. 152 ГПК, тъй като този договор служи
за обезпечаване на уговорения с договора за лизинг от 12.05.2004 г. заем като е
прието от съда, че компетентен да разгледа спора като първа инстанция е СГС.
Представено е и Решение от
02.09.2013 г. на СГС, І ГО, 21 с-в, с което в производство по предявен иск по
чл. 26, ал.2, пр. последно ЗЗД, вр. чл. 17, ал.1 ЗЗД и по чл. 127, ал.1 ГПК от
ищците М.Ц.Т.и Б.А.Т.срещу ответниците В.С.П., Е.Р.П. и Б.” ЕООД съдът е уважил изцяло предявените искове. По
делото не са представени данни за влизане в сила на това съдебно решение.
От ответното дружество „Е.- Б.“
ЕООД /правоприемник на „К.Б.“/ в подкрепа на твърденията, че е добросъвестно
трето лице по см. на разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД е представена справка
от Имотния регистър към Служба по вписванията по партида № 23679, открита на
14.05.2009 г. за самостоятелен обект в сграда – Жилище, апартамент с площ от 57.62
кв.м., с адрес: гр. С., парцел 19, СО, ул. „*******“ № 8, ет. 3, ап. 9, видно
от която са направени следните вписвания по партидата: на 14.05.2009 г. като
собственик на имота е вписан „З.“ ЕООД по силата на нотариален акт том 51, № 66
от дата 14.05.2009 г., дв. Вх. № 18402; на 09.12.2010 г. като собственик на
имота е вписан „К.Б.“ с нотариален акт за правна сделка, том 146, № 115, дата
09.12.2010 г., дв. Вх. № 57195. По партидата на процесния обект – Апартамент №
9 е вписана и настоящата искова молба на 16.11.2015 г.
Приложен е и Констативен акт за
установяване годността за приемане на строежа – процесната жилищна сграда на
ул. „*******“ № 8, с местонахождение: УПИ ХІХ – 211, кв. 201 с възложител „К.Б.“
ЕООД, П.Т.П.и Константин И. Андреев, от който се установява, че към дата
20.09.2012 г. същата е снабдена с Акт образец 15.
Останалите
представени по делото доказателства са неотносими към правния спор, поради
което съдът не следва да ги обсъжда.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
В настоящия случай ищецът е
предявил три обективно съединени иска против ответниците В.С.П., Е.Р.П., „Б.“
ЕООД и „К.Б.“ ЕООД.
Първия иск е за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на право на строеж, сключен между
В.С.П. и „П.Ф.Ю.“ АД /впоследствие „АФО“ АД/,
обективирана в нотариален
акт за покупко-продажба на
право на строеж № 133, т.1, рег. № 1477,
д. № 122/12.05.2004 г. на нотариус А.Г. като нищожна, привидна сделка - прикриваща
договор за заем на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 17 ЗЗД.
Втория иск е за прогласяване недействителността на сделката за покупко-продажба
на право на строеж между „АФО“ АД /в
ликвидация/ - като продавач и „З.“ ООД - като купувач, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж № 36, т.1, рег. № 4350, д.№ 71/14.05.2009 г. на
нотариус М., рег. № 074, вписан с вх. рег. №
18402, акт.№ 66, т.1, д.№ 11274/2009 г., поради липса на вещно-правен ефект на
тази продажба, тъй като е извършена от несобственик по отношение на чужда вещ /
след като „П.Ф.Ю.“ АД не е притежавал правото на строеж, поради нищожността на
придобивната сделка, то същото не е могло да прехвърли такова право.
Третият иск е за прогласяване недействителността на сделката за
покупко-продажба, сключена между „Б.“ ЕООД – като продавач и „К.Б.“ ЕООД
купувач, обективирана в нотариален акт № 4, том ІІ, рег. № 12173, дело № 180/2010
г. от 09.12.2010 г., вписан в АВ в Имотен регистър във вх.рег. № 57762;
дв.вх.рег. № 57195, том 146; акт №115; номер от описна книга 32826; имотна
партида № 23687/09.12.2010 г., поради липса на вещно-правен ефект на тази
продажба, тъй като е извършена от несобственик по отношение на чужда вещ, а
именно, че „Б.“ ЕООД не е придобил от „АФО“ АД правото на строеж, тъй като
сделката, с която е придобито това право е недействителна, поради което дружеството
не може да прехвърли такова право.
На първо място съдът намира, че така предявените искове са допустими.
За ищеца е налице правен интерес от предявяването на посочените искове, поради
което по отношение на него е налице процесуална легитимация в производството по
делото. По отношение на ответниците В.С.П. и Е.Р.П. съдът намира, че е налице
легитимация да отговарят по посочените искове, като във връзка с атакуваните
сделки същите имат неделими права и интереси, тъй като видно от Удостоверение за
граждански брак № 003843/ 16.02.1988 год. същите са били съпрузи.
Безспорно се установи по делото, че дружеството „З.” ЕООД, впоследствие
е преименувано на „Б.“ ЕООД с решение на едноличния собственик на капитала от
25.07.2011г., а от представената справка от ТР се установи, че към 17.11.2011
г. „Б.” ЕООД е регистрирано като търговец.
Безспорно установено е по делото също така, че търговецът „П.Ф.Ю.” АД е
извършил преобразуване и е променил наименованието си на „АФО” АД, което
дружество впоследствие попада в ликвидация и към 17.11.2011 год. е заличено
като търговец. В подкрепа на това е и представеното доказателство по делото -
извадка от Търговския регистър и Удостоверение от 20.12.2005 год. на СГС по
ф.д.№ 901/ 2003 год., поради което и настоящия иск по делото обосновано не е
насочен към това дружество, тъй като към момента на предявяване на иска в
правния мир такова юридическо лице не съществува. Няма пречка обаче
производство за прогласяване на нищожност да се провежда, като правилно в тази
връзка са конституирани страните, които черпят права от твърдения като нищожен/
недействителен акт.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника „К.Б.“ ЕООД –
понастоящем „Е.- Б.“ ЕООД /като негов правоприемник/, че двете дружества „З.“
ЕООД /понастоящем „Б.“ ЕООД/ и „К.Б.“ ЕООД не следва да отговарят по
предявените срещу тях искове по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и в този смисъл, че същите са
недопустимо заведени срещу тях, тъй като ищецът няма правен интерес от
предявяването им, тъй като не е имал договорни отношения с тези две дружества. Както
вече изложи съдът дружеството „З.” ЕООД /впоследствие преименувано в „Б.“ ЕООД/
е страна по втората сделка тъй като търговец и с договор за цесия от 14.05.2009
год., в качеството си на цедент закупува от „АФО” АД- в ликвидация всички права
и парични вземания, които дружеството има към ответниците В.С.П. и Е.Р.П., произтичащи
от договор № II- 22/ 12.05.2004 год., касаещи имоти, описани в нотариален акт №
133, т. I, рег. № 1477, д. № 122/ 2004 г. на нотариус А.Г.. Нещо повече с
нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 36, т. I, рег. № 4355 по
д.№ 71/2009 г. на нотариус В.М. дружеството „АФО” АД - в ликвидация е продало
на „З.” ЕООД реализираното в груб строеж строителство на сградата, учредено
първоначално с нотариален акт № 53, т.II, рег.№ 5803, д. № 245/ 03 год. на нотариус
Р.Д., рег. № 274 в полза на В.С.П., което учредено право на строеж е продадено
от ответниците В.С.П. и Е.Р.П. на „П.Ф.Ю.” АД (в последствие - „АФО” АД) с нотариален
акт за покупко- продажба на право на строеж от 12.05.2004 г., № 133, т. I, рег.
№ 1477, д.№ 122/ 2004 год. на нотариус А.Г.. По отношение на ответното
дружество К.Б.“ ЕООД – понастоящем „Е.- Б.“ ЕООД, същото е страна по сделката
за покупко-продажба, сключена впоследствие между „Б.“ ЕООД като продавач и „К.Б.“
ЕООД като купувач, обективирана в нотариален акт № 4, том ІІ, рег. № 12173,
дело № 180/2010 г. от 09.12.2010 г., вписан в АВ в Имотен регистър във вх.рег.
№ 57762; дв.вх.рег. № 57195, том 146; акт №115; номер от описна книга 32826;
имотна партида № 23687/09.12.2010 г.
По отношение на първия иск за прогласяване
нищожността на договора за покупко-продажба на право на строеж, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на право на
строеж № 133, т. 1, рег. № 1477, д. №
122/12.05.2004 г. на нотариус А.Г., като нищожна поради привидност - прикриваща
договор за заем на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 17 ЗЗД, съдът намира следното:
Привидни са сделките, сключени
при абсолютна симулация - когато между страните е постигнато вътрешно съгласие
сделката да не прояви правните си последици между тях, както и сделките, с
които се прикрива друго съглашение, чиито правни последици са целените от
страните по сделката. При установяване на относителна симулация при иск по
чл.17, ал.1 ЗЗД, съдът постановява приложение на правилата относно
дисимулираната сделка. Възможна е и хипотеза, в която е нищожна не само
привидната, но и прикритата сделка, като сключена в нарушение на закона или с
цел заобикалянето му, в случаи, в които недопустимият резултат да се постига
чрез дублиране на правните способи, характерен за симулацията. Целта на
симулацията е създаването на една привидност спрямо третите лица по отношение
на действително съществуващите правни отношения, които не противоречат на
закона и морала. Каква е целта на прикритата сделка (или поредица от сделки) и
доколко чрез нея страните са се домогвали да постигнат непозволен или забранен
от закона резултат е въпрос, който следва да се разрешава от съда съобразно
конкретиката на делото (Решение № 475 от 14.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
621/2009 г., IV г. о., ГК,).
За да е налице симулация е
необходимо по безспорен начин да се установи, че страните по договора не са
имали воля да бъдат обвързани от него, а са го сключили само за да създадат
привидни правни последици, настъпването на каквито не са желаели. Свидетелски
показания се допускат и тогава, когато страната цели да докаже, че изразеното в
документа съгласие е привидно, и то ако в делото има писмени доказателства,
изхождащи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред
държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно.
Това ограничение не се отнася до третите лица, както и до наследниците, когато
сделката е насочена срещу тях. ( Решение № 492 от 12.07.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 1904/2009 г., I г. о., ГК,).
Съдът намира, че събраните
доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност не дават основание на
настоящия състав да приеме, че ищецът е доказал твърдението си, че договорът за
продажба на право на строеж,сключен между В.С.П. и Е.Р.П. като продавачи и „П.Ф.Ю.“
АД като купувач,
обективиран с нотариален акт № 133, том I, рег.№ 1477, дело № 122/2004г. на
нотариус А.Г., с рег.№ 031 е нищожен като привиден, прикриващ договор за заем
между тях.
На първо място по делото не е
представен самия договор за заем, който се твърди, че е бил сключен между
ответниците В.С.П. и Е.Р.П. ог една страна и „П.Ф.Ю.” АД от друга страна. По делото са събрани други
писмени доказателства – договор за лизинг, договор за цесия, нотариална покана,
приемо-предавателен протокол, които обаче преценени по съдържание сами по себе
си, както и в тяхната съвкупност не могат да обосноват категоричен извод за
съществуването на две паралелни правоотношения – привидно и прикрито, т.е.
същите не обосновават по несъмнен начин наличието на прикрито заемно
правоотношение. Извод в противната посока не би могъл да се обоснове и от
направеното признание на ответниците В.С.П. и Е.Р.П., че сключената сделка е била привидна, тъй като това признание противоречи
и по никакъв начин не кореспондира с останалите събрани по делото доказателства.
В тази връзка следва да се отбележи, че една от специфичните черти на
симулацията е наличието на две отделни съглашения – явно и прикрито, които
уреждат външната и вътрешната (скритата) страна на съставното симулативно
правоотношение. Съотношението между тези две съглашения е различно при
абсолютната и относителната симулация. При абсолютната симулация прикритата
сделка има за цел да обезсили явната и за да може това да стане прикритата
сделка трябва да бъде доказана пред съда от ищеца, който твърди за нейното
наличие. При относителната симулация прикритата сделка не неутрализира явната,
а само я изменя, но това изменение, представляващо предмет и съдържание на
прикритата сделка, отново трябва да се установи от страната, която се позовава
на него. Следователно независимо от вида на твърдяната от ищеца симулация, същият
носи доказателствена тежест да установи твърдението си, че между ответниците В.С.П. и Е.Р.П. от една страна, както и „П.Ф.Ю.“ АД от друга е сключен договор за заем, който е прикрит с
привидния договор за продажба на право на строеж, извършен с нотариален акт №
133, том I, рег.№ 1477, дело № 122/2004г. на нотариус А.Г., с рег.№ 031.
Както вече съдът изложи по-горе събраните по делото доказателства не
установяват наличие на сключен договор за заем между ответника В.С.П. и „П.Ф.Ю.“
АД. По делото не е представено „контра летр” или други писмено доказателство,
което да направи достоверно твърдението на ищеца за привидност на сключената
сделка. Документ /”контра летр”/, който да съдържа изявление на двете страни
или на страната, на която се противопоставя, че сключената сделка е симулативна
и че прикрива друго съглашение между страните, би представлявал пълно доказателство
за симулативността на договора (Решение № 55 от 18.03.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 214/2009 г., III г. о., ГК,). Действително в случая такъв документ / контра
летър/, който да съдържа изявление на двете страни или на страната, на която се
противопоставя, че сключената сделка е симулативна и че прикрива друго
съглашение между страните, не е представен. Представеният и приет в
производството по делото Приемо-предавателен протокол от 12.05.2004 г., който е
посочен като приложение № 3 - неразделна част от договора за лизинг № II-22
12.05.2004 год., с който лизингодателят е предал на лизингополучателя
лизингована вещ- право на строеж няма характер на обратен документ, т.нар. „обратно
писмо“ или „contre-lettre“, тъй като посоченото писмено доказателство по
никакъв начин не разкрива скритите вътрешни отношения между В.С.П., Е.Р.П. и „П.Ф.Ю.“
АД, които същите не са искали да станат известни на третите лица. На следващо
място изпратената нотариална покана рег.№ 3641/11.07.2005 г. на нотариус Д.Т.,
рег. № 264 от „П.Ф.Ю.“ АД до В.С.П. също не доказва пряко и пълно наличието на
договор за заем между В.С.П., Е.Р.П. и „П.Ф.Ю.“ АД. Отбелязаното в нотариалната
покана - „вие се задължихте да върнете на заетата сума в размер на 270 621,75
лева“ не може да се свърже пряко с приложения и приет по делото договор за
лизинг № II-22 от 12.05.2004г., който договор е сключен за различна сума и срок,
и не носи нотариално удостоверяване за разлика от договора, описан в
обсъжданата нотариална покана. Твърдението на ищеца, че приложеният по делото
договор за лизинг № II-22 от 12.05.2004г. е фактически договор за заем не
намира никаква опора в клаузите на този договор. Във връзка с изложеното съдът
намира, че предявеният от ищеца иск за прогасяване нищожността на договора за
покупко-продажба на право на строеж, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на право на строеж №
133, т. 1, рег. № 1477, д. № 122/12.05.2004 г. на нотариус А.Г., сключен между В.С.П.
и Е.Р.П., в качеството им на продавачи и „П.Ф.Ю.“ АД в качеството им на купувач
като нищожна поради привидност - прикриваща договор за заем на основание чл.
26, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 17 ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли.
Съдът намира, че следва да се отхвърлят като неоснователни и останалите
предявени по делото искове - за прогласяване недействителността на сделката за
покупко-продажба на право на строеж между „АФО“ АД /в ликвидация/- като
продавач и „З.“ ООД - като купувач, обективирана в нотариален акт за
покупко-продажба на право на строеж № 36, т.1, рег. № 4350, д.№ 71/14.05.2009
г. на нотариус М., рег. № 074, вписан с вх. рег. № 18402, акт.№ 66, т.1, д.№
11274/2009 г., както и за прогласяване недействителността на сделката за
покупко-продажба между „Б.“ ЕООД - продавач и „К.Б.“ ЕООД купувач, обективирана
в нотариален акт № 4, том ІІ, рег. № 12173, дело № 180/2010 г. от 09.12.2010
г., вписан в АВ в Имотен регистър във вх.рег. № 57762; дв.вх.рег. № 57195, том
146; акт №115; номер от описна книга 32826; имотна партида № 23687/09.12.2010
г., поради липса на вещно-правен ефект на тези сделки, тъй като са извършени от
несобственик по отношение на чужда вещ.
В тази връзка съдът намира, че в случая изобщо не се касае до хипотеза
на недействителност или нищожност, а до твърдение за липса на вещно-правен
ефект на атакуваните продажби, тъй като същите са извършени от несобственик по
отношение на чужда вещ. Последното твърдение противоречи на обсъдените
доказателства по делото, което води и до неоснователност на предявените искове,
по които следва да се постановят отделни диспозитиви, след като се касае за
самостоятелно предявени претенции с отделен петитум.
При този изход на спора, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество „Е.- Б.“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски по делото в размер на 3840 лв. -
адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът:
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.И.Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез пълномощника му адв. М.Г.,***, офис 516 срещу В.С.П., с ЕГН **********,
Е.Р.П., с ЕГН **********, „Б.“ ЕООД, ЕИК ********, и „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *******иск
с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. последно от ЗЗД във вр. чл. 17 от ЗЗД – за прогласяване нищожността на договор
за покупко-продажба на право на строеж, сключена между В.С.П. и Е.Р.П. като продавачи и „П.Ф.Ю.“
АД /впоследствие
„АФО“ АД / като купувач,
обективирана в нотариален
акт за покупко-продажба на
право на строеж № 133, т. 1, рег. №
1477, д. № 122/12.05.2004 г. на нотариус А.Г., рег. № 031 в НК като нищожна, привидна сделка - прикриваща договор за заем на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 17 ЗЗД като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.И.Б., ЕГН **********, чрез
пълномощника му адв. М.Г.,***, офис 516 срещу В.С.П., с ЕГН **********, Е.Р.П.,
с ЕГН **********, „Б.“ ЕООД, ЕИК ********, и „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *******иск с
правно основание чл. 26 от ЗЗД – за прогласяване недействителността на сделката за покупко-продажба на право на
строеж между „АФО“ АД /в ликвидация/ - като продавач и „З.“ ООД - като купувач, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж № 36, т.1, рег. № 4350, д.№ 71/14.05.2009 г. на
нотариус М., рег. № 074, вписан с вх. рег. № 18402,
акт.№ 66, т.1, д.№ 11274/2009 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.И.Б., ЕГН **********, чрез
пълномощника му адв. М.Г.,***, офис 516 срещу В.С.П., с ЕГН **********, Е.Р.П.,
с ЕГН **********, „Б.“ ЕООД, ЕИК ********, и „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *******иск с
правно основание чл. 26 от ЗЗД – за прогласяване недействителността на сделката
за покупко-продажба между „Б.“ ЕООД – като продавач и „К.Б.“ ЕООД - като купувач,
обективирана в нотариален акт № 4, том ІІ, рег. № 12173, дело № 180/2010 г. от
09.12.2010 г., вписан в АВ в Имотен регистър във вх.рег. № 57762; дв.вх.рег. №
57195, том 146; акт №115; номер от описна книга 32826; имотна партида №
23687/09.12.2010 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В.И.Б., ЕГН ********** да заплати на „Е.- Б.“
ЕООД, ЕИК *******/като правоприемник на К.Б. ЕООД, чрез адв. О.Ш., със съдебен
адрес:*** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски по делото в размер на 3840
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: