ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 31.05.2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ……………………………………….... и в присъствието на
прокурора ……………………...……………… като разгледа докладваното от съдията Цанкова адм.д. № 163 по описа за 2022 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
В Ловешкия административен съд е постъпила жалба от л.св. Е.Г.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Заповед № Л-400/27.04.2022 г. на Началника на Затвора Ловеч.
С определение от з.с.з. на 12.05.2022 г. е констатирано, че жалбата е подадена директно в съда, а не чрез ответния административен орган, поради което липсва административна преписка, копие на обжалван административен акт, както и доказателства за допустимост на жалбата и за вида на производството.
Със същото определение е констатирано, че видно от съдържанието на жалбата, в същата изрично се сочи, че с обжалваната Заповед № Л-400/27.04.2022 г. на Началника на Затвора Ловеч е отхвърлена жалба срещу предходна Заповед № 61/20.04.2022 г. на Началник на ЗО „Атлант” гр. Троян на жалбоподателя.
Към жалбата не е приложена нито обжалваната Заповед № Л-400/27.04.2022 г. на Началника на Затвора Ловеч, нито Заповед № 61/20.04.2022 г. на Началник на ЗО „Атлант” гр. Троян.
Поради това и в съответствие с практиката на ВАС – Определение № 4690/29.03.2019 г., постановено по адм.д. № 2919/2019 г. на ВАС - жалбата е оставена без движение.
Със същото определение е констатирано, че допълнително жалбата не отговаря на изискванията на чл. 150, ал. 1, т. 5, т. 6 т. и т. 7 от АПК, чл. 151, т. 3 и т. 4 от АПК, като отделно липсват доказателства за допустимост на жалбата на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, поради което също следва да се остави без движение жалбата.
Поради това със същото определение от з.с.з. на 12.05.2022 г. и като е съобразено соченото Определение № 4690/29.03.2019 г., постановено по адм.д. № 2919/2019 г. на ВАС, жалбата е оставена без движение на основание чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 150, ал. 1, т. 5, т. 6 т. и т. 7 от АПК, чл. 151, т. 3 и т. 4 от АПК и чл. 159, т. 1, т. 4 и т. 5 от АПК, с указание до жалбоподателя в 7-дн. срок от съобщението в съответствие с чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК: 1. да конкретизира кой административен акт обжалва – дали Заповед № Л-400/27.04.2022 г. на Началника на Затвора Ловеч, или Заповед № 61/20.04.2022 г. на Началник на ЗО „Атлант” гр. Троян; 2. да конкретизира в какво се състои незаконосъобразността на обжалвания конкретизиран административен акт; 3. да конкретизира искането до съда – за отмяна на коя конкретно заповед; 4. да представи документ за платена д.т. от 10 лв. по сметка на съда; 5. да представи препис от жалбата и уточняващата молба за ответника; 6.да представи доказателства за допустимост на обжалването с оглед специалните разпоредби на чл. 110 от ЗИНЗС, както и доказателства за активна процесуална легитимация/правен интерес/; 7. да представи доказателства за спазването на преклузивния срок за обжалване.
Със същото определение на жалбоподателя е указано, че при неизпълнение на всяко едно от горните указания жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.
Със същото определение на Началника на Затвора – Ловеч е изпратен препис от жалбата, като се изискани от същия в 3-дн. срок да изпрати: копие на обжалвана заповед /съгласно съдържанието на първоначалната жалба, както и евентуално копие на предходна заповед, с която оспорването на жалбоподателя е отхвърлено/, административна преписка в цялост, съобщение по чл. 61 от АПК, изрично писмено становище за допустимост на жалбата, изрична справка дали заповедта е обжалвана по адм. ред, както и информация има ли произнасяне /решение/ на горестоящия административен орган, ведно с копие от същия, като и списък на страните по чл. 152, ал. 3 от АПК.
С писмо вх. № 1911 от 20.05.2022 г. на Началника на Затвора Ловеч се представя административна преписка, ведно с изрично писмено становище за недопустимост на жалбата, като ответникът се позовава на константна съдебна практика. Ответникът сочи множество определения на ВАС по идентични казуси, в които ВАС изрично приема жалбата срещу заповед от типа на процесната за недопустима. Ответникът сочи, че заповедите, с които на лишените от свобода се налага наказание „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената“ подлежат на обжалване само по административен ред, но не и пред съда съгласно чл. 110, ал. 1 от ЗИНЗС. Сочи се, че съгласно чл. 111 от ЗИНЗС съдебно обжалване е предвидено само за наказанията „изолиране в наказателна килия”, като останалите наказания, включително и настоящото подлежат на обжалване само по административен ред.
Съдът споделя становището на ответника за недопустимост на оспорването, предвид константната практика на ВАС, с която настоящият състав на съда следва да се съобрази, като отделно следва да посочи, че в този смисъл е и практиката на настоящия състав на Административен съд – Ловеч.
Оспорването е недопустимо и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, т.к. заповедите, с които на лишените от свобода се налага наказание „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената“ подлежат на обжалване само по административен ред, но не и пред съда съгласно чл. 110, ал. 1 от ЗИНЗС.
В същия смисъл е и константната практика на ВАС. Така определение № 8098 от 30.05.2019 г. по адм.д. № 4213/2019 г. на ВАС:
„С разпоредбите на чл. 110 и чл.
111 от ЗИНЗС са предвидени възможностите за атакуване на заповедите на налагане
на дисциплинарни наказания, като са разграничени съобразно наложеното
наказание. В чл. 110 от ЗИНЗС е посочено, че заповедите за дисциплинарно
наказание, издадени от началниците на затворнически общежития (каквато е
процесната) и на поправителни домове, да се обжалват пред началника на затвора.
Заповедите, издадени от началника на затвора, подлежат на обжалване пред
главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", а в
случаите по чл. 104, ал. 3 – пред министъра на правосъдието. Заповедите се
обжалват в 7-дневен срок от запознаване на лишения от свобода със заповедта.
Правомощието на компетентния орган е да се произнесе по жалбата с мотивирано
решение, с което да отмени заповедта, да отхвърли жалбата и потвърди оспорената
заповед или да отмени заповедта и върне преписката на органа, издал заповедта,
с допълнителни указания.
От своя страна нормата на чл. 111 от ЗИНЗС изрично отграничава реда за
обжалване на заповедите за наложено дисциплинарно наказание "изолиране в
наказателна килия" от останалите такива, като е посочено, че заповедта за
дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия подлежи на оспорване пред
административния съд по местоизпълнение на наказанието в тридневен срок от
обявяването й. В предвидения съдебен контрол са посочени и възможностите на
съда при произнасяне, които не се отличават от тези на административния орган
постановяващ решение - да потвърди заповедта, да отмени заповедта или да отмени
заповедта и да върне преписката на органа, издал заповедта, със задължителни
указания относно прилагането на закона.
Именно последните възможности (еднакви при двата вида контрол - административен
и съдебен) и двете последователни разпоредби на чл. 110 и чл. 111 от ЗИНЗС,
водят на извода за отлика на съдебния от административния контрол единствено за
заповеди касаещи дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия.
Настоящият състав намира, че това е и смисъла на ЗИНЗС, да направи изключение за съдебен контрол само за най-тежкото от възможните
дисциплинарни наказания предвидени в чл. 101 от ЗИНЗС, но не и за останалите.
Неоснователно е позоваването на Конституцията на Република България, тъй като
съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, гражданите и
юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги
засягат освен изрично посочените със закон. С така посочената норма
възможността за изключване на съдебния контрол върху административните актове е
предоставена на законодателя. В практиката си Конституционният съд нееднократно
се е произнасял относно границите, в които може да бъде прилагано изключението,
предвидено в чл. 120, ал. 2 от Конституцията. В Решение № 5 на Конституционния
съд от
Предвид изложеното и при съобразяване
предвидената в нормата на чл.111 от ЗИНЗС възможност за оспорване пред съд е
само на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в
наказателна килия“, а по отношение на останалите дисциплинарни наказания е
предвидено административно обжалване на заповедите, но не и за съдебно обжалване.”
Отделно следва да се посочи, че са налице основания за оставане на жалбата без разглеждане и прекратяване производството по делото на основание чл. 158, ал. 3, във вр. с чл. 150, ал. 1, т. 5, т. 6 т. и т. 7 от АПК, чл. 151, т. 3 и т. 4 от АПК и чл. 159, т. 1, т. 4 и т. 5 от АПК, т.к. видно от съобщение на л. 24 от делото, 7-дн. срок за отстраняване неродовностите на жалбата е изтекъл на 27.05.2022 г. –присъствен ден, в който срок не се отстраняват указаните в определение от з.с.з. 12.05.2022 г. неродовности на жалбата.
Предвид гореизложеното - липсата на годен за обжалване административен акт на основание чл. 159, т. 1 и чл. 158, ал. 3, във вр. с чл. 150, ал. 1, т. 5, т. 6 т. и т. 7 от АПК, чл. 151, т. 3 и т. 4 от АПК и чл. 159, т. 1, т. 4 и т. 5 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на л.св. Е.Г.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Заповед № Л-400/27.04.2022 г. на Началника на Затвора Ловеч.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото адм.д. № 163/2022 г. на Административен съд - Ловеч.
Определението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от съобщението до жалбоподателя пред ВАС на Р България.
Да се изпрати препис от същото на жалбоподателя и ответника.
АДМ. СЪДИЯ: