Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./23.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти
състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и трети октомври през две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при секретаря
Цветелина И.а, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 5729 по описа
за 2019 г., за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от Д.М.М., ЕГН **********, адрес: ***; Д.М.С., ЕГН **********,
адрес: ***; К.Л.К., ЕГН **********, с адрес: ***, Я.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***; Я.Т.К., ЕГН **********, с адрес: *** ; Р.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***; Д.А.П. ЕГН **********, с адрес: ***; Д.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***; К.К.И., ЕГН **********,
с адрес: *** и В.К.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, всички със съдебен адрес:***,
чрез процесуалния им представител
адвокат А.А.Г., за приемане на установено в
отношенията между страните, че ответниците С.Г.Н.,
ЕГН ********** *** и Г.Д.Н., ЕГН ********** *** не са собственици на
неурегулиран поземлен имот № ****, находящ се в местност „*****”, землище на с.
*****, целият с площ от 738.87 кв.м., при граници: север ПИ пл. № ****,
запад-път, изток ПИ пл. № ***, ПИ пл. № **** и ПИ пл. № ****, юг ПИ пл. № ****.
Ищците основават активната си материалноправна легитимация по иска за собственост,
основана на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на
исковата молба: наследници са на К.М.К., б.ж. на с. К., ***, роден през 1895г. и починал
на 12.08.1980г.. С Решение № 1162/12.11.2004 г., издадено от ОСЗГ В., на насл. на К. К., на основание чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, било
признато право на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници
върху НИВА от 4 декара, пета категория, находяща се в село К., *****, местност
„****“ /имот заявен с номер 12 от Заявлението
и установен с нотариален акт № ***/18.1.1941г.
на Варненски нотариус, в който титул за
собственост, имотът бил описан под номер
8, като нива от 4 декара, местност „****“, при съседи: Х.М.,
А.С.и път/. Ищците сочат, че в Решението на ОСЗГ било постановено, че
възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в
територии по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл.28 ЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз
основа на влезлия в сила ПНИ по чл. 28, ал.9 ЗСПЗЗ. Горните твърдения за
започнала, но неприключила реституция, ищците са свързали с очакванията си от
2004г. да придобият правото на собственост с изработването на ПНИ и
възстановяване на правото им на собственост, но със запитване по ел.поща към
Областна администрация В. от 13.4.2019 г. получили писмо с изх.№ РР – 19 – 9400
– 11/1/ от 15.4.2019 г. на Зам. Областен управител, с което им било отговорено,
че с Протокол от 13.4.2011г. Комисията по чл.28 б, ал.2 ППЗСПЗЗ разгледала
предложение за контактна зона на СО по § 4 ,ал.2 ПЗР на ЗСПЗЗ местност „*****“,
землище село К., като констатирала, че било необходимо предоставяне на
допълнителна информация към предложението. Същите били депозирани и предстояло
разглеждане на изисканата и представена документация в заседания на Комисията
по чл. 28 б, ал.2 ПП ЗСПЗЗ. Т.е. процедурата
по изработване и одобряване на ПНИ е в ход и не е приключила. Ищците
мотивират правния си интерес от водене на настоящия иск, с наведените твърдения,
че на 29.11.2018 г. Р.В. се е снабдил с титул за собственост /КНА № 17, дело 18967/30.11.2018г.
на СВ В./ за имот представляващ неурегулиран поземлен имот № ** по плана на СО
„*****“, с. К., одобрен със Заповед № 30/17.1.1994 г. на Кмета на община Б.,
като подчертават, че няма ПНИ по § 4 ЗСПЗЗ за територията в която се намира
процесният имот. На второ място е посочено, че на 14.12.2018 г. Р. В.,
посредством правна сделка покупко–продажба, обективирана в нотариален акт от
същата дата прехвърлил възмездно същия имот на С.К., който от своя страна на
25.3.2019г. също чрез покупко – продажба, обективирана
в нот.акт, вписан на 26.3.2019 г. в АВ, го продал на
ответника, който от 25.03.2019г. упражнява фактическата власт върху имота.
Твърди се, че имотът
попадал в съществуващи /възстановими/ стари реални граници
в земището на село К., респ. бил идентичен с имота вписан в Решението
на ОСЗГ В. по т. 8 от нотариалния
акт № 25/ 28.1.1941 г., а чрез
снабдяването на лица, извън правоимащите - наследниците на К. К., реституцията
в полза на ищците никога нямало да бъде приключена заради възникналата
конкуренция на права. Ето защо считат, че за тях е налице правен интерес да
воят отрицателен установителен иск, с цел да отрекат правата на ответниците,
като подчертават, че докато не е приет ПНИ давност за придобиване на имота в
полза както на ответниците, така и на неговите праводатели спрямо правоимащите,
ползващи се от Решението на ОСЗГ и ищци по делото не тече. И т.к. реституцията
в полза на ищците не била приключила, самите те не можело да предявят реивандикационен иск или положителен установителен, а имали
на разположение само отрицателния утановителен иск.
Пояснено е още, че от 25.3.2019г. ответникът упражнява фактическа власт върху
имота и за ищците бил налице правен интерес да прекъснат давността, както и за
да довършат реституционната процедура да изключат правата на третите лица,
които претендират правото на собственост върху същия имот. Ето защо молят за разрешаване на
възникналия спор за собственост със сила на пресъдено
нещо между страните и положително произнасяне по предявения иск.
В рамките на предоставената му
възможност в срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответниците са депозирали писмен
отговор, обективиращ изявлението им, съобразно което
оспорват предявения иск. Навеждат доводи, че при сключване на сделката по
придобиване на имота са били добросъвестни, като не са знаели, че продавачът не
е бил собственик. Твърдят, че липсва идентичност между
процесния имот и имота по решението на ОСЗГ В..
Ето защо считат насочения срещу тях иск за собственост за неоснователен.
С определение № 13309/11.10.2019г., като трети лица-помагачи на
страната на ответниците са конституирани С.К.К., ЕГН **********, адрес: *** и Р.Н.В., ЕГН **********,
адрес: *****, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК.
В хода
на проведените по делото съдебни заседания, страните поддържат заявените с
исковата молба и отговора по нея становища.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
От Удостоверение за наследници с изх.№ ****/17.12.2018
г. от с. К. /л.6-7 от делото/ се установява, че К.М.К., ЕГН *********** *** е починал на 12.08.1980г., за което е
съставен акт за смърт № ****/13.8.1980г. Негови наследници са ищците по делото.
От вписаното в удостоверението за наследници на К. се изяснява, че след
откриване на наследството му – т.е. 12.8.1980г. призовани към наследяване са
следните лица 1. В.Н.К. /съпруга/, починала на 20.4.1992 г., 1.1. С.И. С. – син
на В. и К. К. – поч. на 20.1.2011г., 1.2. М.И.Н. –
дъщеря на В. и К. К. – поч. на 1.3.2003 г., 2.Д.К.Я., ЕГН ********** – дъщеря /ищца, поч.
на 12.10.2020г. в хода на производството/,
3. Л. К.К. /ищец/ – син на В. и К. К., починал на 22.07.1994г., 3.1.К.Л.К. /ищец/
син на Л. К. и внук на В. и К. К., 4.Т. К.К. – син
починал на 24.08.1991 г., 4.1. Я.Г.К. /ищца/ съпруга на Т.К., 4.2.Я.Т.К.
/ищца/дъщеря на Т.К., 4.3.Р.Т.К. син на Т.К. , 5.А. К.К.
–син починал на 15.09.1999 г., 5.1. Д.А.П. /ищца/ дъщеря на А. К., 5.2. К. А.ов К., син на А. К., починал на 21.12.2015 г., 5.2.1. А. К.А.
син на Кр.К., 5.2.2. Д.К.А.ов
си на К.К., 5.2.3. Д.К.А. – /ищца/ дъщеря на К.К., 6.Т.ка К. В.-дъщеря, починала
на 24.12.2010 г ., К.К.И. – /ищца / дъщеря на Т. В.,
6.2. В.К.А. –/ищца/ дъщеря на
Т.ка В..
От Удостоверение от 22.02.2016 г.,
издадено по частно гражданско дело № 1943/2016 г. по описа на Районен съд – В.;
Удостоверение от 27.04.2016 г., издадено по частно гражданско дело № 3055/2016
г. по описа на Районен съд – В. се установява, че А. К.А. ЕГН ********** и Д.К.А.ов ЕГН ********* са направили отказ от наследството на К.К., като отказите са
вписани под номера 53/2016г. и 81/2016 г..
От допълнително представените от
ищците и приложени на листи 34-ти удостоверение изх.№ *****/25.04.2019 г. от
Кметство К., Община В. и на л. 35 –ти удостоверение изх.№ ******/24.04.2019 г.
за семейно положение, съпруг/а и деца, издадено от с. К., се установява, че именно
ищците са единствените наследници по закон, призовани към наследяване на К. К.
и родствената връзка на всеки един с общия праводател.
От представеното
Решение № 1162/12.11.2004г. на ОСЗГ - В. за възстановяване правото на
собственост на земи в съществуващи/възстановими/ стари реални граници в
землището на с. К. се установява, че ОСГЗ
В. на 12.11.2004 г. по преписка образувана по заявление с вх. № 1560 А от 15-ти
май 1992г. и представените доказателства от А. К.К. е
признала правото на собственост на наследниците на К.М.К. в съществуващи (възстановими) стари
реални граници на следните имоти :
1. Нива от
1.800 дка, пета категория, находяща се в терен по § 4 на село К., в местността
Ч. Ч., при граници/съседи/: непосочени. Заявен с пореден номер 5 от заявлението
и установен с нотариален акт № 25/ 18.1.1941 г. и
2. Нива от
4.000 дка, пета категория, находяща се в терен по § 4 на село К., в местността К.
Г., при граници /съседи/: непосочени. Имот, заявен с пореден номер 12 от
заявлението и установен с нотариален акт № 25/ 18.1.1941 г..
В
цитираното Решение на ОСЗГ В. е вписано изрично, че възстановяването на правото
на собственост върху имотите разположени в територии по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се
извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят
въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал. 9
ППЗСПЗЗ. Цитираният в Решението на ОСЗГ В. акт за собственост е приобщен също
по делото /л.11/- записка от 18.01.1941 г. за вписване нотариален акт за продажба.
От вписаното в титула за собственост, съставен на 18.01.1941 година от нотариус
при Варненския областен съд се установява, че праводателят на всички ищци К.М.К.
от с. К. земеделец е закупил срещу сумата от общо 30 000 лева от Л. Д. Г.
също от с. К. недвижими имоти изброени от т.1 до 14, сред които вписаната под
точка 8 нива от 4 декара, местност „К.“, при съседи: Х.М.,
А.С.и път.
Представен е протокол от
10.07.2003г. на Община В., с който са предадени материали от отдел КР на
служителите на техническо бюро К., **** - разписни листи с. К., регистър на
собствениците, върху чиито земи са разположени парцели по § 4 ЗСПЗЗ, азбучен
списък, върху чиито земи са разположени парцели по §4 ЗСПЗЗ, графична част за имота попадащ върху имоти в кадастралната
карта на С.О. ****, одобрен със Заповед №
30/27.1.1994 г. на Кмета на Община Белослав.
Представен е Акт за смърт на М.А.С.,
от който е видно, че за негов баща е записан А.С..
Във връзка със статута на територията
на процесния имот, ищците са представили и разпечатка на Указ № 325/19.09.2000 г. относно
утвърждаване нови граници на общините Белослав и В., област В., издаден от
Президента на РБ. Съгласно т.2 от Указа са утвърдени нови граници на Община В.,
обл. В., включваща населените места: В., Звездица, Казашко, Каменар, К. и
Тополи. Изпълнението на Указа е било възложено на Кмета на Община В. /касателно
т.2 /.
По делото са приобщени още: скица № ****/07.12.2018
г. на неурегулиран поземлен имот № **** по плана на селищно образувание м-ст „****”, землище с. К.; скица № **/07.12.2018 г. на неурегулиран поземлен имот № ** по плана на селищно
образувание м-ст „****”, землище с. К.; скица № **/30.11.2018г.
на неурегулиран поземлен имот № ** по плана на селищно образувание м-ст „****”, землище с. К..
По повод искането на адв. А. Г. да
бъде информирана дали се изготвя ПНИ за м-ст ****, с.
К., община В. и ако да на каква фаза е, одобрен ли е /писмо от електронна поща
от 14.03.2019 г./, с Писмо с изх. № РР-19-9400-11(1)/15.03.2019 г. от Областния
управител на област с административен център В. е уведомена, че с Протокол от
13.3.2011 г. комисията по чл.28 б, ал.2 ППЗСПЗЗ е разгледала предложение за
контактна зона на СО по § 4, ал.2 ПЗР на
ЗСПЗЗ, местност ****, землище с. К., община В., като същата констатирала, че е
необходимо представяне на допълнителна документация към предложението. Същите
са били депозирани и предстояло разглеждане на изисканата и представена
документация в заседание на комисията по чл.28 б, ал.2 ППЗСПЗЗ.
От Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по давностно владение № ***, том ***, рег.№ ***,
дело № ***/2018 г. се установява, че на 29.11.2018 г. нотариус Д. С.а, нот. с рег.№ ***по описа на НК, е признала лицето Р.Н.В., ЕГН
********** за собственик по давност върху неурегулиран поземлен имот № ** по
плана на селищно образувание местност ****, землище на с. К., община В., обл. В.,
одобрен със Заповед № 30/27.01.1994 г. на Кмета на Община Б., като за СО **** няма
изготвен план по § 4 от ЗСПЗЗ, целият имот с площ от 738.87 кв.м. при граници:
север ПИ пл.№ 524, запад: път, изток ПИ пл.№ ***; *** и **, юг: ПИ пл.№ **.
От Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти № **, том **, рег.№ **, дело № ***/2018 г. се
установява, че след съставяне на КНА за процесния имот, са извършени разпоредителни
сделки със същия.
От вписаното в нотариалния акт за покупко - продажба от 14.12.2018 г. е видно, че пред
нотариус К. К., нот. с рег.№ *** по описа на НК е
била изповядана правна сделка покупко – продажба, по
силата на която продавачът Р.В. е продал на купувача С.К.К.
следните недвижими имоти, находящи се в с. К., община В., обл. В., а именно:
1.1.Неурегулиран поземлен имот № ****
по плана на селищно образувание местност
„****“, землище с. К. /за което СО в нот. акт е
посочено, че няма изготвен план по § 4 от ЗСПЗЗ/, с площ от 761.92 кв.м., при
граници: север – ПИ № ***, запад – път, изток – ПИ пл. № *** и ПИ пл. № ****, юг
ПИ пл.№ *** /с цена на имота 2792.90 лв. и същата данъчна оценка/.
1.2. Неурегулиран поземлен имот № **
по плана на селищно образувание местност „****“, землище с. К. /за което СО в нот. акт е посочено, че няма изготвен план по § 4 от ЗСПЗЗ/,
с площ от 738.87 кв.м., при граници: север – ПИ № ***, запад – път, изток – ПИ
пл. № *** и ПИ пл. № ***, юг ПИ пл.№ *** /с цена на имота 2760.90 лв. и същата
данъчна оценка/.
От Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело № ***/2019 г.,
се установява, че на 25.3.2019 г. С.К. е продал на С.Г.Н. следния свой собствен
недвижим имот, придобит в индивидуална собственост, находящ се в с. К., община В.,
обл. В., местност ****, а именно: Неурегулиран поземлен имот № ** по плана на
селищно образувание местност „****“, землище с. К. /за което СО в нот.акт е посочено, че няма изготвен план по § 4 от ЗСПЗЗ/,
с площ от 738.87 кв.м., при граници: север – ПИ № ***, запад –път, изток – ПИ
пл. № ***; *** и ***, юг ПИ пл. № *** /с
цена на имота 2760.90 лв. и същата данъчна оценка/.
Други сделки с имот № ** по плана на
с. К. до края на съдебното дирене не се твърди да са били извършвани.
Установява се от писмо от ЕРП-Север изх.№5417938/22.06.2020г., че имот № ** в местност ****,
с. К. не е електрифициран.
С оглед
изясняване на спора от фактическа страна и изследване на релевантни за изхода
му обстоятелства, в хода на делото са ангажирани специални знания посредством
проведената СТЕ, в заключението си по която вещото лице Ш.Х. установява
следното: Местонахождението на процесния имот
е в м. "****", землище на с. К., общ. В., за който към настоящия
момент има влязъл в сила кадастрален план, одобрен със заповед №30 от 27.01.1994г. на кмета на община Белослав. След извършен
на 09.01.2020г. оглед на място, вещото лице е установило, че разположението на имот №** отговаря по местонахождение по кадастралния план на
местност „****", землище на с. К., община В.. На място има материализирани
граници, с телена мрежа закрепена на бетонови колове. На северозападната
граница има монтирано ел. табло. Имотът се полза за стопански цели. Към настоящия момент няма представени
помощен план и план на новообразуваните имоти, приети контактна зона, помощен
план и план на новообразуваните имоти, или одобрен със заповед план на новообразуваните
имоти за местност „****" - селищно образувание по параграф 4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В
заключение от извършените обстойни проверки, се установява следното: по
изработения и неприет план /на старите имотни граници/ с представен регистър
към него, процесният имот ** попада в стар имот 601-записан на К. М.,
при съвпадение на две граници-от север - имот №***-записан на М.А./син
на А.С./ и имот №603 - записан на Х.М.. Вещото
лице не намира съвпадение
в така описаните местности /м. К., м. **** и м. ***/. Възможно е в годините
местностите да са придобили различни наименования според това как са били
популярни.
С Писмо изх.№ ****/19.06.2020г., ОСЗ В. удостоверяват, че е допусната
неточност в препратката към заявлението с вх. № **** от 15.05.1992г., подадено
от А. К.К. – „като заявен под №12“, тъй като имотът в
заявлението под този номер е Нива в местност **** и е възстановен с друго
решение. Под № *** е посочен имот Нива с площ 4 дка в местност ****. Посочено
е, че местностите **** и ******* се припокриват. Препратката в т.2 от Решение №
1162/12.11.2004г. по заявлението следва да е като заявен с пореден номер 8 от
заявлението. Приложени са извадка на
местност **** и Справка по чл.18ж, ал.1 от дата 04.04.2006г.; Топографска карта
от 1934г. на с. К.; Аерофото снимка № **** от 1942г.;
Снимка от Google Earth от 19.06.2020г..
Представено е и заявлението 1560А/15.05.1992г.,
както и Решение № 6/26.11.1992г. на ПК Белослав, с което е възстановено правото
на собственост на наследниците на К.М.К. върху Нива от 5.999 дка в местност Иски Бостан.
Представена е преписка по
електрификация на вилни места, местност *****, *******.
С оглед предприетото от ищците оспорване
на заключението и постъпилата информация от ОСЗ В. относно наименованието на
местността назад във времето и констатираната неточност в препратката към
заявлението с вх. № 1560А от 15.05.1992г., подадено от А. К.К.,
е допуснато провеждане на допълнителна СТЕ. Вещото лице Ж.Б. дава заключение, че данните индивидуализиращи на имота под №8 от заявлението/15.05.1992г./, сочат за
имота описан под №8 от НА-25/18.01.1941г., но пълна
идентичност между тях не може да се твърди поради липсващи „съседи" в заявлението. Имотът по т.2 от решение №1162/12.11.2004г. на ОСЗГ-В. е описан като заявен
с пореден №12 от
заявлението и установен с НА-25/18.01.1941г., но вещото лице счита, че общинската служба е имала предвид имота заявен с
пореден №8 от заявлението, тъй като само той съответства на имота под №8
от НА-25/18.01.1941г. описан като „нива" от 4.000
дка в м."****", при граници/съседи: Х.М., А.С. и път. Налице е грешка
при индивидуализиране на имота по т.2 от решение №1162/12.11.2004г. на ОСЗ-В. - като в
препратката вместо погрешният пореден №12 от
заявлението, следва да се чете верният - пореден №8
от същото заявление. Между имота по т.8 от НА-25/18.01.1941г.
/представляващ нива от 4.000
дка в м."***", з-ще К., при граници/съседи: Х.М., А.С. и път) и имот 601(стар) с
площ 3559м2 в същата местност и землище по неодобрения ПКП/1995г.,
при граници/съседи: Х.М.(баща на С.Х.М.), М.А.С.(син на А.С.) и път е налице идентичност
предвид съвпадение на землище, местност и три техни граници/съседи(Х.М.,
А.С. и път), но без тази идентичност да е пълна, поради различието в
техните площи (4000м2 и 3559м2). Цялата площ от 739м2
на ПИ-** по КП/1994г. - попада в
границите на ПИ-601(стар) по неодобрения ПКП/1995г..
С Нотариален
акт за собственост върху недвижим имот придобит по реда на ЗСПЗЗ № ***, том ***,
дело № 9378/1993г., Г.Н.Г. е признат за
собственик на овощна градина в местност ****, парцел ***при съседи М.Я., А.Б.,
път и Н. И..
Видно от Нотариален акт № ***, том ***, дело № ***/1993г., Г.Н.Г.
се е разпоредил с имота.
От Удостоверение за наследници изх.№ ***/29.05.2020г. се установява,
че М.Д.Я.е поч. на 16.06.2008г., като е оставил
следните наследници: Д.К.Я. – съпруга; Д.М.М. и Д.М.С. – дъщери.
От Удостоверение за наследници изх.№ ****/16.10.2020г. се установява,
че Д.К.Я. е поч. на 12.10.2020г., като е оставила за
свои наследници Д.М.М. и Д.М.С. – дъщери.
Представени са Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том ***,
рег.№ ***, н. дело № ***/2005 г.; Нотариален акт за продажба на недвижим имот №
***, том ****, рег. № ***, н. дело № ***/2005 г.; Нотариален акт за замяна на
недвижими имоти № ****, том ***, рег.№ ****, дело № ****/2019 г.; извадка от
Търговски регистър за актуално състояние на „Р.И.” ЕООД; договор за прехвърляне
на 1 дял от капитала на „М.” ООД, сключен на 01.06.2016 г. между Ъ.К.и Р.В.;
договор за прехвърляне на 1 дял от капитала на „М.” ООД, сключен на 01.06.2016
г. между С.К.и Р.В..
С оглед дадената възможност на ответниците за
събиране на гласни доказателства, за
установяване на фактите, че третото лице-помагач Р.В. е владяло имота в периода
от 1995г. до настоящия момент, са разпитани свидетелите
Нели М.и Дияна П. /без родство/.
Св. М.познава ответниците С. и Г. от много години. В с. К., ****, през две места имат място до тяхното,
имат две места. Семейството на св. също имат две места в съседство. Едното
място е от 1995г. – 1996г. и къща от 2008г. Познава Р., виждала го е в мястото с
родителите му през уикендите. В мястото имало ток. Св. живее постоянно в място
№ *** от 2008г. Местата на ответниците са в близост до № 520, от горната страна. В долното място на ответниците
имало къща, която съществувала и през 2008 г.. Виждала е Р. в горните два
имота, в къщата не го е виждала. Парцелът, който е купен от С., не е този
парцел, който е купил Р.. Виждала е Р. в мястото над къщата, която С. купил от
него.
Св. П. познава ответниците и Р.В.. Р. бил съученик със сина й /1995г.
-1997г./. След това станали семейни приятели с родителите му. Ответникът С.Г. си
купил мястото, парцела на Р.. Ходили семейно с неговите родители там, децата били
осми – девети клас. Мястото се намирало в ****, съвсем близко до пътя за с. К..
Семейството на Р. имали две места едно до друго. Под едното място имало къща,
която в последствие те закупили. Местата били общо три, обработвали ги родителите
на Р.. След 2000г. започнал да ги обработва Р.. Не е виждала друг да обработва
тези места.
С оглед дадената възможност на ищците за събиране
на гласни доказателства, за опровергаване на обстоятелството,
че Р.В. е владял имота 10 години, тоест от 2008г. до 2018г., са разпитани свидетелите Донка И.а, Христо С. и Костадин Г. /без родство/.
Св.
И.а в показанията си установява, че живее в с. К. от раждането
си и никога не е напускала селото. Познавала К. М., починал е отдавна. Имал
много имоти и дървена работилница в К., сега е ****. Имал доста голям имот
около 4 декара. След
като починал, децата му го обработвали –
дъщеря му баба Д. и зет му М.. След като дядо М.
починал, баба Д. спряла да ходи там и имотът запустял. Докато баба Д. и дядо М.
го обработвали имало ограда. От края на 2019г. част от имота/700-800 кв./ отново
бил заграден с мрежа, боядисана в зелено, прекаран бил и ток.
Св.
С. живее в с. К. от раждането си. Познава
баба Д. и роднините й. Чувал е от родителите си, че дядо К. имал доста имоти в
с. К.. Знае, че има имот в местност ****. Не помни старото име на местността,
но знае, че е имало такова. Нивата била голяма около 4 декара. През 2000г -2005г.
си разхождал кучето там и е виждал баба Д. с мъжа си да обработват около декар
и половина - два. Когато баба Д. и дядо М. обработвали мястото, то било
оградено, имало овощни градини круши, ябълки, сливи. Нямало ток и вода в
местността. След 2005г. е минавал през района. След 2005г. до миналата година мястото
не било оградено. Имало стари колове, бодлива тел, изгнила мрежа, разградено било,
цялото било буренясало. Никой не го обработвал мястото, виждал е да пасат овце
вътре. Миналата година пролетта видял, че се работи в мястото, че е разкопано с
багер. Около 2/3 от мястото било оградено с мрежа, не нова, стара, но си личало,
че е наскоро поставена.
Св.
Г. от раждането си живее в с. К..
Познавал дядо К., навремето правел каруци. Дядо К. имал имот в местност ****
със старо име К.. Нивата му била окол 4 декара. След като починал, М. и Д.
обработвали имота. Цялата нива била засадена с насаждения - череши, сливи,
круши, домати, пипер, боб, царевица и др.. След като спрели да я обработват, запустяла.
Този имот до скоро никой не го обработвал, едва в последните една – две години
се обработвал. Свидетелят работи в Енергоснабдяване и от 50г. е електротехник.
Поддържал е този район. Имотите, в които е виждал баба Д. и М., никога не са
били електрифицирани. Последните една-две години са електрифицирани, откакто
има сграда в имота.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
По
допустимостта
Предявеният иск е допустим, тъй като между страните е
налице спор относно принадлежността на правото на собственост върху имота,
доколкото процесният имот попада в терен
по §4 ЗСПЗЗ и решението в полза на ищците е след изменението от 1999г, което
прави реституционното производство двуфазно. С решението на ОСЗГ от 2004 е
признато само правото на собственост на ищците, в качеството им на наследници,
докато решение по §4к ПЗР ЗСПЗЗ, с което се индивидуализира конкретният имот,
няма постановено в полза на ищците, доколкото няма влязъл в сила ПНИ. Затова
избраната форма за защита – чрез отрицателен установителен иск е единствената им
правна възможност органът по §4к ЗСПЗЗ да издаде заповед в тяхна полза.
В този смисъл трайна е практиката на ВКС, вкл. и ТР № 8/27.11.2013г. по тълкувателно
дело № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, в което е застъпено становището, че аргумент
за допустимостта на отрицателния установителен иск за собственост е правопредпазващото действие на силата на пресъдено нещо. „Ако с решението бъде установено
несъществуването на спорното право, защитната функция на процеса е по отношение
на субективното право на ищеца, чието съществуване и реализация са били
засегнати от отреченото със съдебно решение право”. В настоящия случай ищците
имат интерес от предявяването на иска, за да може, отричайки заявените от
ответниците права, да имат възможност да придобият имота чрез завършване на
процедурата по ЗСПЗЗ.
По основателността.
Съобразно разпределянето на доказателствената
тежест при отрицателния установителен иск, ответниците, заявяващи права върху
процесния имот, следва да установят чрез главното и пълно доказване наличието
на предпоставките за възникване на соченото придобивно
основание.
В настоящия случай ответниците се позовават на
деривативен способ- транслативна сделка, обективирана
в НА 130/2019г., а в условията на евентуалност – на оригинерен
способ – изтекла придобивна давност, считано от 1995г.
чрез присъединяване на своето владение към това на техните предходни праводатели.
Спори се дали процесният имот и имотът по решението на
ОСЗГ В. е идентичен.
Относно
наличието на идентичност на имота с този по Решение № 1162/12.11.2004 г. на ОСЗГ – В., съдът кредитира заключението
на вещото лице Б., доколкото същото е изготвено след събиране на информация от
ОСЗ В. относно наименованието на местността назад във времето и констатираната неточност
в препратката към заявлението с вх. № 1560А от 15.05.1992г., подадено от А. К.К.. Установява се от констатациите на вещото лице, че е налице грешка при индивидуализиране на имота
по т.2 от решение №1162/12.11.2004г. на ОСЗ-В., като в
препратката вместо погрешният пореден №12 от
заявлението, следва да се чете верният - пореден №8
от същото заявление. Между имота по т.8 от НА-25/18.01.1941г.
/представляващ нива от 4.000
дка в м."К.", з-ще К., при граници/съседи: Х.М., А.С. и път) и имот 601(стар) с
площ 3559м2 в същата местност и землище по неодобрения ПКП/1995г.,
при граници/съседи: Х.М.(баща на С.Х.М.), М.А.С.(син на А.С.) и път е налице идентичност
предвид съвпадение на землище, местност и три техни граници/съседи (Х.М., А.С.
и път), но без тази идентичност да е пълна, поради различието в
техните площи (4000м2 и 3559м2). Цялата площ от 739м2
на ПИ-** по КП/1994г. - попада в
границите на ПИ-601(стар) по неодобрения ПКП/1995г..
Недвижимите
имоти се индивидуализират със землището, в което се намират, местността,
сигнатурата по регулационния план или ПУП - ако се намират в урбанизирана
територия, идентификаторът - ако за съответната територия има изработена кадастрална
карта, границите и площта. Постоянна е практиката на ВКС, че площта на имота не
е негов решаващ индивидуализиращ белег – в този смисъл са например решение № 202 от
04.07.2003 г. по гр. д. № 592/2002 г. на ВКС, I ГО; решение № 1171 от 22.12.2008 г. по
гр. д. № 4521/2008 г. на ВКС, I ГО; решение № 389 от 10.05.2010 г. по гр.
д. № 364/2009 г. на ВКС, I ГО; решение № 1459 16.12.2008 г. по гр.
д. № 5090/2007 г. на ВКС, IV ГО. Границите на имота определят
и площта, заключена между тях. Понякога действителната площ на имота, определена
от неговите граници, се разминава с площта, отразена в документа за собственост.
Това разминаване може да се дължи на грешка при нанасяне на границите или на
грешно изчислена площ, когато границите не са били точно установени при
съставяне на документа за собственост. Когато няма спор за границите на имота,
решаваща е площта му, очертана от тези граници, а не отразената в документа за
собственост. От това съображение изхожда и разпоредбата на чл.20, ал.2 от
Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, според която
разликата между записана в кадастралния регистър площ на имота и площта по
документа за собственост не се счита за грешка и не е основание за изменение на
кадастралната карта, ако грешката в абсолютното положение на подробните точки
на имота и на контролните дължини е в рамките на нормативно допустимото
отклонение /Решение № 15/31.08.2018
г. на ВКС, първо гражданско отделение, гр. д. № 3563 по описа за 2016 г./.
Възражението на ответниците за липсата на идентичност,
съдът счете за неоснователно.
Следователно, праводателите по извършените
разпоредителни сделки не са се легитимирали като собственици на процесния имот
и затова сделките не са произвели вещно-правното си действие. Ето защо съдът
намира за недоказано правото на собственост на ответниците върху процесния
имот.
Налага се изводът, че впоследствие праводателите /третите
лица-помагачи/ са се разпоредили с вещ, която не е била тяхна собственост. Това
рефлектира както върху прехвърлителната сделка в
полза на С.К.К. през м.12.2018 г., така и по
отношение на последващото разпореждане в полза на ответниците по НА № 130 от
2019г..
Горното налага обсъждането на въпроса могъл ли е Р.В. да
придобие имота по давност.
Придобивната давност като оригинерен
способ за придобиване право на собственост се изразява във фактическото
упражняване на съдържанието на тези права през период от време, определен в
закона с намерение да го свои за себе си. Правото на собственост не се
придобива автоматично с изтичането на предвидения в закона срок, а е необходимо
владелецът да се е позовал на нея, било чрез снабдяване с нотариален акт или
чрез възражение по предявен иск за собственост.
Върху земеделски имот може да бъде осъществявано
фактическо владение в случай, че не е бил коопериран и е представлявал частна
собственост, т.е. запазил е своята индивидуализация в реални граници.
Поставя се въпросът дали действащите законови
разпоредби не забраняват прилагането на този оригинерен
способ.
В решенията
на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК е застъпено разбирането, че следва да
се изхожда от принципа, заложен в чл.5, ал.2 ЗВСОНИ - давност не може да тече
срещу този, който не може да се защити чрез иск. Докато не бъде
индивидуализиран възстановеният имот лицата, които го владеят, не могат да се
позовават на давностно владение спрямо бившите собственици.
Решение № 373/21.05.2010г. по гр. д.№ 396/2009г. на
ВКС, І ГО съдържа подробна аргументация на този извод. Същият произтича от
намерилия конкретно проявление в множество разпоредби на закона /чл.115 ЗЗД, чл.10 ал.13 ЗСПЗЗ, чл.5, ал.2 ЗВСВОНИ, чл.19 ЗСПЗЗ и др./ общ принцип, че срещу
този, който не може да води иск, давност не тече. В този смисъл е и приетото в решение № 4/11.03.1998г. по констит.
д. № 16/1997г. на Конституционния
съд на РБ, че разпоредбата
на чл.5, ал.2 ЗВСВОНИ не е противоконституционна,
тъй като е проявление на горепосочения принцип и тъй като целта на тази
разпоредба е да се препятства
възможността трети лица да придобият
по давност собствеността върху земеделски земи, преди те да са възстановени на техните собственици с решение на ПК /сега
ОСЗ/ и преди бившите собственици да могат да защитят правата си чрез предявяване на
иск за собственост.
Същата идея е
заложена и в чл.19 ЗСПЗЗ, според който общината може да придобие по давност само тази земеделска земя, която е останала след възстановяването на собствеността,
след като изтече 10-годишен
срок от влизане в сила на плана за земеразделяне или на одобрената
карта на съществуващи или възстановими
стари реални граници, тоест след изтичане на 10 години от завършване на административната процедура по възстановяването
на собствеността на всички подлежащи на възстановяване земеделски земи в дадена местност.
В този смисъл
е Решение № 584/25.09.2009г. на ВКС, І ГО по гр.д.№ 2949/2008г., постановено
по реда на
чл.290 ГПК. Процесният имот се намира в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ и съгласно разпоредбата на §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ административната процедура по възстановяването
на собствеността за този имот приключва с влизане в
сила на заповедта по този параграф.
В Решение № 204/15.07.2011г. по гр.д.№ 99/2011г. на ВКС,
ІІ ГО е изразено становище по въпроса
за приложението на чл.79, ал.2 ЗС относно земеделски имоти, подлежащи на възстановяване и за началото на давностния срок за придобиване на собствеността при неприключила
административна процедура по възстановяване на собствеността. В това решение е
направен обзор на практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК: в Решение №
112/5.03.2010 по гр.д.№ 981/2009г. на ВКС, II ГО приема, че придобиване по
давност може да има след приключване на процедурата по възстановяване на
собствеността по ЗСПЗЗ, тъй като едва от този момент се индивидуализира обекта
на собственост и бившият собственик може да защити правата си чрез иск. В този
смисъл са и другите постановени по реда на чл.290 ГПК решения: Решение №
496/21.05.2009г. по гр.д.№ 905/2008г. на ВКС, І ГО; Решение № 547/12.01.2011г. по гр.д.№ 660/2010 на ВКС, ІІ ГО.
Спорният имот се намира в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ и съгласно разпоредбата на §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ административната процедура по възстановяването на собствеността
за този имот приключва с влизане в сила на заповедта по този параграф. Скица към решението на ПК е следвало да
бъде издадена въз основа на изработен кадастрален план–според редакцията на
новоприетата норма на § 4к от 1997 /ДВ 98/1997/. ПНИ за местността не е влязъл в сила. Въз основа на това следва да се приеме, че
реституцията по отношение на ищците не е приключила и при това положение те не
биха могли да защитят ефективно правата си.
Заявеното възражение от ответниците, че същите са
осъществявали фактическата власт върху имота добросъвестно, е неоснователно.
Изложените съображения по същество на спора, обуславят
извод за непринадлежността на правото на собственост върху имота от страна на
ответниците.
Предявеният иск е основателен и подлежи на уважаване.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на
основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответниците следва да се възложат
направените от ищците по делото съдебно- деловодни разноски. Съобразно
доказателствата за действителното им извършване, същите възлизат на 1972.50
лева /заплатени такси, депозити за вещи лица и възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат/.
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения
от Д.М.М., ЕГН **********, адрес: ***; Д.М.С., ЕГН **********, адрес: ***; К.Л.К., ЕГН **********, с адрес: ***; Я.Г.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***; Я.Т.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***; Р.Т.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***; Д.А.П.
ЕГН **********, с адрес: ***; Д.К.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***; К.К.И., ЕГН **********, с адрес: *** и В.К.А., ЕГН **********, с адрес: *** срещу С.Г.Н., ЕГН ********** *** и Г.Д.Н., ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 124 ГПК, че С.Г.Н., ЕГН ********** *** и Г.Д.Н., ЕГН ********** *** не са собственици на неурегулиран
поземлен имот № **, находящ се в местност „****”,
землище на с. К., Община В., целият с площ от 738.87 кв.м., при граници: север
ПИ пл. № 524, запад-път, изток ПИ пл. № ***, ПИ пл. № ***и ПИ пл. № ***, юг ПИ
пл. № ***.
ОСЪЖДА С.Г.Н., ЕГН ********** и Г.Д.Н., ЕГН **********, двамата с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.М.М., ЕГН **********, адрес: ***; Д.М.С., ЕГН **********, адрес:
***; К.Л.К., ЕГН **********,
с адрес: ***; Я.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***; Я.Т.К., ЕГН **********, с
адрес: ***; Р.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***; Д.А.П. ЕГН **********, с
адрес: ***; Д.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***; К.К.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** и В.К.А., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1972.50 лева /хиляда деветстотин седемдесет и два лева и
0.50 ст./, представляваща реализирани пред
настоящата инстанция разноски за държавни такси; депозити за вещи лица и
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението
е постановено при участието на трети лица - помагачи на страната на ответниците
С.К.К., ЕГН **********, адрес: *** и Р.Н.В., ЕГН **********,
адрес: *****.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи
на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: