гр.София,
20.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, 26 състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ Г.
Секретар:
Христина Цветкова
като
разгледа докладваното от съдията Г.
гражд.дело № 14329
по описа за 2018
година, съобрази, че:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за
застраховането, във вр. чл. 477 и чл.
498, ал.3 Кодекса за застраховането,
обн. ДВ бр.102/2015 г. вр.
с чл.45 и сл. от Закона за задълженията и договорите.
С
исковата си молба Ц.Й.М. против З. „Б.И.“ АД твърди, че е пострадал при ПТП,
настъпило на 13.02.2018 г. около 19:30 часа по вина на
водача на лек автомобил „БМВ 320И“, peг. № ******В.В.М., който движейки
се по бул. „Цар Борис III“ в посока от кв. „Княжево“ към бул. „Н. Петков“ в
района на № 202 в гр.София, загубил управление над автомобила, при което МПС
започнало да се движи напречно на пътя с предна дясна част, навлязло в лентата
за насрещно движение и реализирал пътнотранспортно произшествие с л.а. „БМВ
520И“, peг. № ******, собственост и управляван от И.А.И.. Причина за
пътнотранспортното произшествие са неправомерните действия на водача М., който
нарушил правилата за движение по пътищата установени в ЗДвП, а именно: да управлява МПС със скорост, съобразена
с конкретната пътна обстановка и виновно е причинил телесни
увреждания на пътуващия в управлявания от него автомобил на предна дясна
седалка ищец Ц.Й.М.. В резултат на ПТП на ищеца били причинени счупване на тялото на тибията
на десен крак и контузия и повърхностни травми на главата, проведено му било
болнично и оперативно лечение, инфузионна, антибиотична, антикоагулантна и противомотетатична терапии. След 20.02.2018 г. той бил
изписан с препоръка да спазва хигиенно двигателен режим и да проведе рехабилитационни процедури. Травмата наложила и
продължителен щадящ постелен режим, което създало
неудобства в самообслужването и посрещането със собствени сили на елементарни
хигиенни и битови потребности от ищеца. Също така той сторил и разходи за остеосинтезни материали и медикаменти, такси, помощни
средства и физиотерапевтично и ултразвуково лечение.
С исковата молба се твърди, че виновният
за настъпилото ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за
причинени вследствие на ПТП вреди се покрива от застраховката „Гражданска
отговорност”, сключена с ответното застрахователно дружество застрахователна полица BG/02/117002772049, валидна от 17.10.2017 до 16.10.2018 г.
Твърди, че телесните увреждания, причинили болки и страдания на ищеца и
имуществени вреди, изразени в сторени разходи за лечение са пряко причинени и
са в резултат от виновно противоправно поведение на
застраховано при ответника лице - водача на л.а. „БМВ 320И“, peг. № ****** - В.В.М.. Поради което и при наличие на процесуалната предпоставка по
чл.380, ал.1 от КЗ - тъй като не му било определено и изплатено обезщетение от
застрахователя обезщетение предявява иска си пряко срещу него.
Поддържа се, че са налице
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорността на прекия причинител- застрахован, спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди. Също така, че са налице и
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя на деликвента по задължителната застраховка „ГО“, за заплащане
на обезщетение в справедлив размер за претърпените вреди.
ИСКАНЕТО е - след допуснатото изменение на
иска по реда на чл.214, ал.1 от ГПК, да бъде осъден З. „Б.И.“ АД да заплати на Ц.М.Й.
сумата от 50 000.00 лева - обезщетение за претърпени в резултат на ПТП
неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от
13.06.2018 г. до датата на окончателното плащане; сумата от 4813.25 лв. лева -
обезщетение имуществени вреди - изразени в сторени разходи за медицински
консумативи и лечение, ведно със законна лихва от датата на исковата молба.
Претендира сторените в производството разноски и адвокатско възнаграждение.
В
срока по чл.367, ал.1 от ГПК, ответникът оспорва исковите претенции по
основание и размер и иска съдът да ги отхвърли изцяло; не оспорва, че е налице
сключен застрахователен договор по застраховка „ГО“ за лекия автомобил „БМВ 320И“, peг. № ******към датата на произшествието; оспорва вината на
водача му за настъпване на ПТП и констативния протокол за ПТП с пострадали лица
относно механизма на ПТП и обстоятелствата относно причините за настъпването
му. Ответникът оспорва твърденията в исковата молба, че настъпилите увреждания
са в причинна връзка и са следствие от ПТП, както и че са довели до
продължителни болки и страдания за ищеца и психически дискомфорт. В отговора си ответникът прави евентуално възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, като твърди, че е
пътувал без поставен предпазен колан и оспорва иска за застрахователно
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди по размер. Претендира разноски
и прави евентуално възражение по чл.78, ал.5 от ГПК относно размера на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
В
срока по чл.372, ал.2 от ГПК, с допълнителната искова молба, ищецът оспорва
възражението за съпричиняване и възразява против
последния въпрос към СМЕ. Във връзка с оспорването на писменото доказателство
заявява, че ще се ползва от констативния протокол.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид всички събрани по делото доказателства и доводите
на страните съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, прие за установено
от фактическа страна следното:
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства – констативен протокол №К-105 от 13.02.2018 г.,
протокол за оглед на местопроизшествие, разпит на свид.М.
– водач на лек автомобил „БМВ 320и“ и заключението на допуснатата и изслушана в
настоящето производство съдебно-автотехническа
експертиза, се установи настъпването, механизма и участниците в ПТП, а именно: На 13.02.2018г. около 19, 30 ч.,
лек автомобил БМВ 320И с рег.№ ******, управляван от В.В.М.,
се е движел в гр. София, бул. „Цар Борис
Ш" с посока на движение от кв. „Княжево" към бул. „Никола
Петков". Скоростта му на движение е приблизително 53 км/ч. В същото време,
в платното за движение на автомобили на бул. „Цар Борис III", с
посока на движение от бул. „Никола Петков" към кв. „Княжево", в
дясната лента, се е движел лек автомобил БМВ 520 И с рег.№ ******, управляван
от И.А.И., със скорост от около 48 км/ч. В района на № 202 на бул. „Цар Борис
III", водачът на насрещно движещия се лек автомобил БМВ „320 И“ с рег.№ ******-
В.М., е реализирал ПТП с лек автомобил БМВ „520 И“ с рег.№ ******, в резултат
на навлизане в платното за движение на автомобили в противоположна на неговата
посока за движение. Инициалният контакт между двата автомобила е със
страничната дясна част за лек автомобил БМВ 320И с рег.№ ******и предната част
за лек автомобил БМВ 520 И с рег.№ ******. Вследствие на удара двата автомобила
променили първоначалните си траектории на движение и са се установили на
местата, описани в Протокол за оглед на местопроизшествие и обозначени в
приложената към същия документ скица. При ПТП са причинени видими щети и по
двата автомобила, участвали в произшествието и са пострадали лица, в т.ч. и
ищеца като пътник в лек автомобил „БМВ 320и“. От заключението на вещото лице И.
се установява, че причините, довели до настъпването на процесното
ПТП е загубата на контрол над автомобила от страна на водача лек автомобил БМВ „320И“
с рег.№ ******, управляван от В.В.М.. Той е управлявал
лекия автомобил с несъобразена скорост, като е допуснал същия да напусне
платното за движение на автомобили в неговата посока и да навлезе в платното за
движение на автомобили в противоположна на неговата посока на движение. Водачът
му е имал възможност да предотврати настъпването му, ако е съобразил скоростта
на движение на управлявания от него лек автомобил с останалите участници в
движението и конкретните пътни условия.
Съгласно трайната
съдебна практика на ВКС, създадена по реда на чл. 290 от ГПК в т.ч. Решение №15/25.07.2014 по дело №1506/2013 г. на ВКС, ТК, I т.о., протоколът за настъпило ПТП, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, представлява официален
документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда
формална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в него изявление на съставителя му, но също и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено в него
волеизявление, т.е. съставлява доказателство за факта на направени пред
съставителя изявления и за „извършените от него и пред него действия”. От
съдържанието на съставеният в случая протокол за ПТП е видно, че е изготвен
след посещение на място от органите на полицията (пол.инспектор А.А.). Доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на
полицията и след оглед на местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила относно
удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са
релевантни за механизма на ПТП – мястото на инцидента, посоката на движение на
автомобилите, пътните условия и сигнализация, видимите щети по автомобилите.
Ответникът не оспори автентичността на протокола за ПТП и обстоятелствата,
определящи го като официален документ, а неговото съдържание относно
удостоверените в него факти. В производството по чл.193 от ГПК от негова страна
обаче не бяха представени други доказателства съобразно доказателствената
тежест да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа, при оспорване верността
на удостоверените в него факти, които да го опровергават и оспорването му по
делото е недоказано. От своя страна ищецът ангажира и други доказателства
относно настъпването на ПТП, механизма и
причините за това (САТЕ), които по несъмнен начин установяват тези обстоятелства.
По случая е образувано досъдебно производство № ЗМ 11056/2018 г. по описа на
СДВР, Сектор „РТП-ОР“, за което няма данни да е приключило.
С оглед на изложеното и
от събраните и обсъдени по –горе доказателства – констативен протокол и заключение
на САТЕ и свидетелски показания, категорично се установи механизма на
настъпване на ПТП и причините - субективните действия на водача на лек
автомобил „БМВ 320и“ с рег.№ ******В.М.,
който е нарушил правилата за движение установени в ЗДвП.
От представените и
описани в исковата молба медицински документи и заключението на комплексната съдебно-медицинска
и психологическа експертиза, по делото се установи, че вследствие на
претърпяното ПТП ищецът е получил контузия на главата-челна област и гърба на
носа, охлузвания по дясното коляно, които са причинили болки с по-голям
интензитет около 10 дни, като са отзвучали и отминали напълно около 20 дни след
инцидента. Ищецът е получил и закрито счупване на дясната подбедрица,
което е наложило извършване на операция – открито наместване на счупената кост
на дясна подбедрица и стабилизирането й с вътрекостен метален пирон с 4 винта, извършена на
14.02.2018 г. В следствие на това увреждане ищецът е претърпял интензивни болки
за период от около 10-15 дни след операцията, както и намаляващи болки в
продължение на 3 месеца. На ищеца му предстои нова операция за изваждане на поставените
метални импланти, която също води до болки и страдалния
в период от около един месец при обичаен ход на оздравителния процес, както и последваща рехабилитация. Останали са му и оперативни
белези- 4 бр., в горната и долната чат на подбедрицата
с размери от 1, 5 см. – до 5 см., които
са с траен характер. Вещото лице травматолог изяснява, че едва след това би
могла да се направи преценка за степента на възстановяване на ищеца, както и
дали ще се постигне пълно възстановяване. По своя вид и тежест
травматичните увреждания на ищеца са довели до трайно затруднение на движенията
на крайника за период по-дълъг от 30 дни (в случая около 5-6 месеца). В
период от около 5-6 месеца той се е движел затруднено, с помощни средства и е приемал
обезболяващи В този смисъл са и показанията на свид.
М.– майка на ищеца, които съдът прецени съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК
и в съвкупност със заключението на комплексната съдебно медицинска и
психологическа експертиза. От заключението на вещото лице психолог и
свидетелските показания се установи, че преживяното психотравмено
събитие от ищеца е повлияло негативно на психическото му равновесие, изразяващо
се в затваряне в себе си, търпени болки, нежелание да контактува и вижда с
приятелите си, поради невъзможност да излиза и поддържа установения до тогава
ритъм на живот. Свид.М.добросъвестно
установява, че преди ПТП ищецът играел футбол, ходел на фитнес, разхождал
кучето си. От заключението на
вещото лице се установява, че и към момента на приключване на устните състезания
по делото не е напълно преодоляно психотравменото
събитие. Вътрешната тревожност и безпокойство, свързани с преживяното не е преработена
емоционално и е провокирало подтиснато настроение и негативни мисли свързани с
преживяното, повишена тревожност, предполагаеми или реални, раздвижват
свойствената тревожност. Вещото лице психолог сочи в заключението си, че
констатира наличие на епизодична симптоматика, характерна за посттравматично
стресово разстройство (неврологично заболяване).
От представените писмени доказателства и
заключението на вещото лице по СМЕ се установи, че разходите описани в представените с исковата молба 5
бр. фактури с касови бонове, са били необходими и са направени за лечение на
получената от ищеца травма при процесното ПТП. Вещото
лице по СМЕ сочи, че в приложената медицинска документация по делото няма
описани белези и следи, които се получават от правилно поставен предпазен колан
при ПТП. В заключението си вещото лице сочи, че травмата на главата и носа биха
могли да бъдат избегнати при поставен колан, но изводът му, че счупването на подбедрицата би било предотвратено е несъобразен с
установените факти по делото, че при удара между двете МПС е настъпила
деформация на страничната дясна част на автомобила (заключение на САТЕ), в т.ч.
табло и предна дясна врата, които са били притиснали тялото на пострадалия ищец
(свидетелски показания на свид.М.). При този
механизъм на причиняване на травмите, както и предвид показанията на този
свидетел, съдът намира, че възражението на ответника за съпричиняване
е недоказано.
С определение по чл.146 от ГПК по делото
е признато за безспорно е ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за
увреждащия лек автомобил е имало сключен застрахователен договор по застраховка
„ГО“ с ответното дружество, към датата на ПТП. По делото е представена и
справка от ИЦ на ГФ.
По отправената от ищеца
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение с вх. №
ОК-182456/21.03.2018 г. е била образувана щета № **********, от застрахователя
са изискани: влязъл в сила акт в наказателното производство, автотехническа експертиза, протокол за оглед, албум,
протоколи за разпит, и медицински документи, каквито са представени с молба от
28.04.2018 г. С писмо от 15.10.2018 г. застрахователят е уведомил ищеца, че не
са налице основание за удовлетворяване на претенцията. По делото не са
представени доказателства застрахователят да е определил и изплатил
застрахователно обезщетение, а и не са изложени такива твърдения.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, предявен пряко срещу застрахователя,
която възможност е предоставена на увреденото лице от закона. За да бъдат
уважени преките искове на пострадалите срещу застрахователя на деликвента следва да се установят с предвидените в ГПК доказателствени средства две групи факти. От една страна
трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между
ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в
качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички
елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане съгласно
чл.45, ал.1 от ЗЗД-извършено виновно от деликвента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно-
следствена връзка вреди за пострадалия.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено, че водачът на лекия автомобил „БМВ 320и“ свид.М. допуснал нарушение на правилата за движение, установени в чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл.16, ал.1, т.3 от ЗДвП, задължаващи го да контролира непрекъснато управляваното МПС, при избиране скоростта на движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост и да не навлиза в платното за движение на насрещно движещи се автомобили. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага, поради което съдът намира че деянието е противоправно и виновно.
Установи се, че при настъпилото ПТП ищецът е претърпял болки и страдания от описаните в исковата молба травматични увреждания, както и в хода на лечебния и възстановителен период, че са настъпили негативни промени в личността му – станал е тревожен и нервен, изпитва страх, както и негативни отражения на психиката му. От събраните в хода на настоящето производство доказателства се установи, че ищецът е претърпял болки и страдания за период от общо шест месеца, както и че е извършил посочените в исковата молба разходи за, и, във връзка, с лечението си. Също така съдът съобрази, че той все още търпи негативни последици, както и че му предстои оперативно премахване на винтове и нови рехабилитационни процедури. Установи се, че тези вреди са настъпили в причинно следствена връзка с извършеното деяние. Съдът намира, че от така събраните и обсъдени доказателства бе установено по несъмнен начин настъпването на деликта и вината на водача, както и вида и характера на причинените в резултат на деянието увреждания, като същите се явяват пряка последица от процесния инцидент.
По делото се установи и кумулативно наличие на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован по см. на чл.477, ал.2 от КЗ, чието проявление е настъпило с настъпването на застрахователно събитие. Управляваният от виновния водач автомобил е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ответника по застраховка “Гражданска отговорност”, валидна за релевантния период към момента на настъпване на ПТП. Обект на застраховане по посочената задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят, съгласно чл.477, ал.1 КЗ. Застрахователното правоотношение е възникнало и съществуващо за датата на конкретното ПТП, поради което застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът счита, че на ответника е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС от причинителя на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 498, ал.3 от КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, като в случая е налице и тази процесуална предпоставка за предявяване на иска. С оглед на изложеното, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането да заплати ищеца обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.
По размерът на неимуществените вреди
съдът намира следното:
Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно т. ІІ от
ППВС № 4 от 23.12.1968 год. понятието „справедливост” не е абстрактно понятие,
а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.Такива обстоятелства при телесни увреждания са
характерът и тежестта на увреждането, в т.ч. броя на нанесените телесни повреди,
неговата трайност, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е
извършено, влошаване състоянието на здравето, включително допълнителното,
причинените страдания, физически и психически. При определяне на обезщетението
съдът следва да вземе предвид тези обстоятелства, включително дали и в каква
степен пострадалият се е възстановил след извършени интервенции и проведено
лечение, като по този начин приложи критериите „продължителност на болките и
страданията” и „последици от получените увреждания”. От доказателствата по
делото съдът намира за установено, че в резултат на пътно-транспортното
произшествие ищецът е получил посочените травматични увреждания и е търпял болки и
страдания през период от общо шест месеца, по-интензивни за първите 15 дни след
инцидента и след извършената операция, както и при раздвижването. Прогнозата за
пълното възстановяване на счупената подбедрица не е
категорична, тъй като такава би могла да се даде едва след втората операция и
рехабилитация. Съдът намира за настъпили и вреди от негативни изживявания,
промени в личността и отражение върху психиката на ищеца, описани в исковата
молба.
Съдът, след като се съобрази с тези
обстоятелства, младата възраст на пострадалия, както и лимита на
застрахователното обезщетение и обществено икономическите условия в страната,
преценени към момента на увреждането и с оглед критерия за справедливост
по чл. 52 ЗЗД и обичайната практика на съдилищата, счита, че претърпените от ищеца
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени със сумата от 50 000 лв., поради
което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Основателна и доказана е претенцията за имуществени вреди, съставляваща
разходи за лечение и за консумативи и медикаменти във връзка с лечението,
поради което същата следва да се уважи изцяло в предявения размер.
Неоснователно е възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия. Възможността за намаляване на обезщетението за понесени вреди,
пряка и непосредствена последица от увреждането, когато увреденото лице е
допринесло за настъпването на вредите е предвидена от закона в чл.51, ал.2 от ЗЗД. За приложението на тази норма е необходимо да се установи наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия, с което
обективно да е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на
увреждането, т.е. когато е налице причинна връзка между неговите действия и
вредоносния резултат. То следва да е обективно, изводът за наличие на съпричиняване не може да почива на предположения, и то
следва да бъде доказано. В конкретния случай, по делото не се установи
категорично допуснато от ищеца противоправно поведение
и нарушение на правилата за движение по пътищата чл.137а от ЗДвП, нито поведение,
което без да е противоправно, обективно да допринася
или способства настъпването на вредите. Предвид заключението на вещото лице по
СМЕ и по САТЕ, както и вида на травматичното увреждане, съдът приема, че същите
биха настъпили дори и при правилно поставен предпазен колан.
Относно претенцията за законна лихва, съдът прие от фактическа и правна страна следното: Съгласно чл. 429, ал.3 от новия КЗ е законово установено ограничение на лихвите, които се включват за застрахователното обезщетение по застраховка „ГО“ когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Със специалните разпоредби на чл. 497 вр. чл. 496 от Глава 47 – "Задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите" от КЗ обаче се установява отговорността на самият застраховател за плащане на законни лихви, върху дължимо обезщетение, при предявена пряко към него претенция по чл.380 от КЗ от трето лице по см. на чл.477 от ГПК, която отговорност е резултат от неговата собствена забава.
Със специалната разпоредба на чл. 497, ал.1 на КЗ е регламентирана материята относно лихвата за забава върху дължимото се застрахователно обезщетение при този вид застраховки, ако застрахователят не го е определил и заплатил в срок, като е предвидил, че същата се дължи, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.3 КЗ и 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.3 КЗ. В дадения казус, застрахователят е поискал от ищеца представянето по реда на чл.106, ал.3 КЗ документи за установяване на основанието и размера на предявената от него претенция по чл.380, ал.1 КЗ. Застрахователят обаче не е могъл да откаже да се произнесе при представянето на доказателства по чл.496 ал.3 т.1 от КЗ, каквито пострадалият е представил още с претенцията до застрахователя от 21.03.2018 г. В срок от 15 дни ответникът е следвало да заплати обезщетение, поради което в конкретния случай забавата настъпва от деня, следващ деня на изтичането на този срок. Затова- при липса на други възражения от ответната страна - съдът намира, че законна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение, съгласно чл. 497, ал.1 от КЗ се дължи на ищеца от този момент, което с оглед диапозитивното начало и посочената в исковата молба начална дата – 13.06.2018 г., обосновава извода за основателност на претенцията за законни лихви за исковия период.
Изцяло основателна е и претенцията за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в разходите за лечение
и консумативи, чиито размер се установява от представените с исковата молба
доказателства – фактура и касови бонове, ведно със законна лихва върху нея,
считано от датата на предявяване на исковата молба.
С оглед изхода на делото, ответникът
дължи сторените от ищеца разноски по делото, като са доказани разноски за
възнаграждение на вещи лица. На основание чл.38 от ЗАдв,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Милена Т. възнаграждение
в нормативно определения минимален размер на адвокатските възнаграждение по
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2014 г. - 2174,
40 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК следва
да се осъди ответникът да заплати на
СГС сумата от 2192, 53 лв. за държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА, на основание
чл.194, ал.2 от ГПК, оспорването на Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № К-105/12.02.2018 г. на СДВР за недоказано.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.“ АД с ЕИК ******да
заплати на Ц.Й.М. с ЕГН ********** обезщетение за претърпени в
резултат на ПТП, настъпило на 13.02.2018 г. в гр.София, по вина на водача на
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ лек
автомобил марка „БМВ 320и“ с рег. № ******,
неимуществени вреди сумата от 50 000.00 (петдесет хиляди) лева, ведно със законната лихва върху нея, считано
от 13.06.2018 г. до датата на окончателното плащане; за имуществени вреди –
изразяващи в разходи за медицински консумативи и лечение, сумата от 4813.25 лв. (четири хиляди осемстотин и
тринадесет) лева, ведно със законна лихва върху нея, считано от 29.10.2018 г.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.“ АД с ЕИК ******да
заплати на Ц.Й.М. с ЕГН ********** сумата от 620 лв. разноски по
делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.“ АД с ЕИК ******да
заплати на адвокат М.Н. – Т. от САК сумата от 2174, 40 лв.
адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Застрахователно
дружество „Б.И.“ АД с ЕИК ******да заплати на Софийски градски съд сумата от 2192,
53 лв. за държавна такса, на основание
чл.78, ал.6 от Гражданския процесуален кодекс.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
СЪДИЯ: