№ 156
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20241001000921 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 88603/12.08.2024год. от адв. Г. Ч. от САС като
особен представител на „ Х. и А.“ ЕООД срещу Решение № 1010/12.07.2024год., постановено по
т.д.№ 809/2022год. на СГС, с което на основание чл. 155,ал.1 , т. 3 ТЗ е прекратено търговското
дружество „ Х. и А. „ ЕООД , същото е осъдено на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата 130 лева , на адв. Ч. му е определено адвокатско
възнаграждение в размер на 100лева – платимо от бюджетните суми на съда, както и е постановено
след влизането му в сила препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване прекратяването на „ Х. и А.“ ЕООД за администриране на производство по ликвидация.
В жалбата се поддържа че решението е неправилно, тъй като е постановено при липса на
доказателства, че наследниците на починалия едноличен собственик на капитала са
уведомени за настъпилата смърт на лицето,както и за съществуването на дружеството. Едва при
узнаване за настъпилата смърт на едноличния собственик се твърди , че наследниците могат да
продължат дейността на дружеството.
По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне
на предявения иск.
Прави се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв.Ч. като особен
представител на дружеството-жалбоподател за настоящото производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна Софийска градска прокуратура (ищец в
производството) не е подала отговор.
Ведно с въззивната жалба е депозирана и частна жалба вх.№ 116339/25.10.2025год. от адв.
Ч. /в лично качество/ срещу Разпореждане № 7665/20.09.2024год. , в частта му, в която се отказва да
бъде администрирана процедура по чл. 248 от ГПК и се прави искане то да бъде отменено в
обжалваната му част въззивният съд да се произнесе по направеното от него искане по чл. 248 от
ГПК.
1
В частната жалба се твърди, че с така постановеното разпореждане негласно се
потвърждавало Определение № 3099/09.08.2024год. на СГС, с което е оставена без движение
подадена от него молба по чл. 248 от ГПК , обективираща искане за увеличаване на определения от
първоинстанционния съд /със съдебното решение/ размер на присъденото му адвокатско
възнаграждение като особен представител на дружеството-ответник. Присъденото такова в размер
на 100лева било унизително ниско, не съответствало на положения труд и на отделеното време за
работа по делото, а предприетите от първоинстанционния съд действия- оставяне на молбата по
чл. 248 от ГПК без движение, заявената необходимост от назначаване на особен представител на
особения представител на ответника в производството по чл. 248 от ГПК и последвалия отказ от
администриране на молбата по чл.248 от ГПК били несъответни на закона и съставлявали отказ от
правосъдие и дописване на закона.
Апелативна прокуратура-София не е подала писмен отговор на частната жалба.
В хода на устните състезания пред въззивния съд представителят на Апелативна
прокуратура– София заявява становище за неоснователност на двете жалби- въззивна и частна и
прави искане за тяхното отхвърляне.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата
по делото, намира въззивната жалба за процесуално допустима – подадена е в законоустановения
срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен
интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я
намира за неоснователна поради следните съображения:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на Софийска
градска прокуратура, с която е предявен иск срещу „ Х. и А.“ ЕООД с правно основание чл. 155, ал.
1, т. 3 ТЗ за прекратяване на дружеството-ответник поради липсата на вписан управител в
продължение на повече от 3 месеца.
В исковата молба се твърди, че в Софийска градска прокуратура бил постъпил сигнал от
ТД на НАП , с която прокуратурата била уведомена , че управителят на „ Х. и А.“ ЕООД – З. Я. А.
бил починал на ********год. и че повече от три месеца дружеството било без вписан управител.
От приложените към молбата документи и от направените справки в ТРРЮЛНЦ било
констатирано ,че по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ не бил вписан нов управител като
липсвали данни наследниците да са заявили желание да продължат дейността на дружеството .
Предвид на гореизложеното се твърди ,че е налице основанието на чл.155, т.3 от ТЗ за
прекратяване и ликвидация на дружеството , поради което е отправено към СГС искане на
основание чл. 155 ,т.3 от ТЗ да бъде постановено решение, с което да се открие производство по
прекратяване и ликвидация на „ Х. и А.“ ЕООД .
С Определение № 2042/22.06.2022год. на СГС образуваното въз основа на исковата молба
на СГП производство е прекратено като недопустимо. За да стори това сезирания съд е приел, че
ответното дружество е прекратено по силата на закона с факта на смъртта на едноличния
собственик на капитала и повторното му прекратяване било недопустимо.
Така постановеното Определение е потвърдено с Определение № 2148/17.08.2022год. ,
постановено по ч. възз.дело № 2098/2022год. на САС. Последното, както и първоинстанционното
определение са отменени като неправилни с Определение № 50032/30.06.2023год. , постановено
по т.д.№ 2096/2022 год. на ВКС и делото е върнато на СГС за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
При връщане на делото за разглеждането му по същество адв. Г. Ч. от САК е назначен за
особен представител на ответното дружество. Същият е подал писмен отговор на исковата молба
и допълнителен писмен отговор на допълнителната искова молба , в които е изложил доводи за
недопустимост и неоснователност на предявения иск по чл. 155, ал.1 , т.3 от ТЗ. В съдебно
заседание пред първата инстанция адв. Ч. е заявил искане за постановяване на съдебен акт по
делото , който да е съобразен със закона и морала.
С обжалваното в настоящото производство решение предявеният от СГП иск по чл.155,
ал.1 ,т.3 от ТЗ е уважен . С решението е определено възнаграждение на адв. Ч. като особен
представител на ответното дружество в размер на 100лева , платимо от бюджетните суми на съда.
На 29.07.2024год. адв. Ч. е сезирал първоинстанционния съд с молба по чл. 248 от ГПК,
обективираща искане за изменение на решението в частта за разноските като му бъде определено
2
възнаграждение като особен представител съобразно Наредба № 1 / 2004год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1000лева.Посочил е , че определеното такова
в размер на 100лева е унизително ниско и не съответства нито на положения от него труд, нито на
отделеното време .
С Определение № 3099/09.08.2024год. първоинстанционният съд е оставил без движение
молбата по чл. 248 от ГПК като е указал на адв. Ч. да представи по сметка на СГС сума в размер
на 100лева с оглед назначаване на друг адвокат като особен представител на ответното дружество
/което той представлява / в производството по чл. 248 от ГПК. Необходимостта от назначаване на
особен представител е мотивирана с обстоятелството , че при изменение размера на
възнаграждението на адв. Ч., същото ще бъде заплатено от дружеството , което той представлява,
респ. е налице противоречие в интересите на представител и представляван.
В подадено от адв. Ч. на 16.08.2024год. становище същият е изразил несъгласието си с
изложеното в Определение № 3099 и е поскал от първоинстанционния съд да си го отмени на
основание чл. 235 от ГПК.
С Разпореждане № 7665/20.09.2024год. СГС е приел , че тъй като адв. Ч. не е отстранил в
срок нередовностите на подадената от него молба по чл.248 от ГПК, то обективираното в нея
процесуално действие,с е счита за неизвършено съгласно чл. 101, ал.3 от ГПК. По тази причина е
приел ,че не дължи администриране на молбата по чл. 248 от ГПК.
Апелативен съд –София , в настоящият си съдебен състав, намира обжалваното решение
за допустимо. Въпросът за допустимостта на образуваното по иска на СГП производството пред
СГС е решен с разрешението, дадено в т. 1 от ТР № 1/2020 от 31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на
ОСТК на ВКС. Именно с позоваване на цитираното ТР в Определение № 50032/30.06.2023год.
съставът на ВКС е отменил актовете на СГС и САС за прекратяване на производството по делото
и е дал указания за разглеждане на иска по същество , които указания съгласно разпоредбата на чл.
294, ал.1, изр.2 ГПК са задължителни за съда, на който е върнато делото.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба по приетата от първоинстанционния
съд основателност на исковата претенция. Мотивите за първоинстанционния съд за основателност
на исковата претенция споделят напълно от въззивна инстанция, която препраща към тях на
основание чл. 272 от ГПК.
С разпоредбата на чл. 155, т. 3 ТЗ е уредена хипотеза на прекратяване на дружество с
ограничена отговорност с решение на съда, сезиран с конститутивен иск на прокурора, когато в
продължение на три месеца то е останало без вписан управител. Предпоставките за уважаване на
иска са две: 1) липсата на вписан в търговския регистър управител на дружеството, която следва да
е налице към момента на устните състезания и 2) тази липса да е продължила поне 3 месеца, които
предпоставки в настоящия случай са налице и спор относно тяхното съществуване / прието и от
първоинстанционния съд / не е въведен чрез оплаквания във въззивната жалба.
Прекратяването на дружеството в хипотезата на чл.157, ал.1 от ТЗ е предпоставено от
настъпване смъртта на едноличния собственик на капитала и то в случай , че не е предвидено
друго или наследниците не поискат да продължат дейността му. В случая, от направената от съда
служебна справка по партидата на „ Х. и А.“ ЕООД в ТРРЮЛНЦ не се установява в учредителния
акт да е предвидено продължаване дейността на дружеството в случай на смърт на едноличния
собственик на капитала на дружеството . Същевременно по делото няма данни, а и при справката
се не се установява наследниците на починалия управител и едноличен собственик на капитала на
„ Х. и А.“ ЕООД да са подавали заявления за продължаване дейността на дружеството. Липсата на
данни лицата, които имат правен интерес от това, да са подписали нов дружествен договор и да са
избрали управител на дружеството, респективно да са заявили вписването на тези нови
обстоятелства по партидата на дружеството е индикация че същите не желаят да продължат
дейността на дружеството и липсата на доказателства за направен от тях отказ от наследство и
липсата на изрично изявление , че не желаят да продължат дейността на дружеството не налага
противен извод. Наследниците на починалия едноличен собственик на капитала на ЕООД са
лицата , имащи правен интерес от продължаване дейността на дружеството и липсата на
предприети от тях правно регламентирани действия за това е предвидено като предпоставка за
прекратяване на дружеството съгласно чл. 157, ал.1 от ТЗ. Следва да се има предвид и че
цитираната разпоредба не предвижда при прекратяване на дружеството на основанието по чл.155,
ал.1 ,т.3 от ТЗ да се издирват наследниците и да им се дава срок да заявяват дали желаят да
3
продължат дейността на наследодателя. За уважаването на иска е достатъчно да се установи
липсата на вписан в търговския регистър управител на дружеството в продължение на три месеца
поради смъртта на едноличния собственик на капитала и бездействие на наследниците му по
смисъла на чл.157, ал.1 от ТЗ да поискат да продължат дейността на дружеството, които
предпоставки са налице в случая.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира предявеният от СГП иск
по чл. 155, т.3 от ТЗ за основателен и доказан , до който извод е достигнал и първоинстанционния
съд в обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт. Поради съвпадане крайните изводи на
двете съдебни инстанции за основателност на предявения иск по чл. 155, т. 3 ТЗ, на основание чл.
271, ал. 1 ГПК обжалваното решението следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По искането на адв. Ч. за определяне на адвокатско възнаграждение като особен
представител на „ Х. и А.“ ЕООД във въззивното производство съдът намира следното :
Адв. Г. Ч. е надлежно назначен за особен представител на „ Х. и А. „ ЕООД в
първоинстанционното производство , което определя наличието на представителната му власт до
края на съдебното производство във всички съдебни инстанции. Възнаграждението на особения
представител се дължи за всяка съдебна инстанция, поради което на адв. Ч. следва да се определи
такова за въззивната инстанция в размер на 200 лева, платими от бюджетните суми на съда . Този
размер на адвокатското възнаграждение е под минималния размер предвиден в чл. 7, ал.1, т.4 от
Наредба 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ в приложимата му в
случая редакция , обнародвано в ДВ бр.88/04.11.2022год./, която наредба е действаща към момента
на назначаване на адв. Ч. за обособен представител на ответното дружество , но същият е
съответен на фактическата и правна сложност на делото и на извършените от особения
представител процесуални действия.
В случая въззивната жалба е подадена от адв. Ч. като особен представител на
жалбоподателя- „Х. и А. „ ЕООД . Особеният представител не упражнява свои процесуални права ,
а тези на страната , която представлява, поради което не е длъжен за заплащане на държавната такса
по обжалване на първоинстанционния съдебен акт. С оглед посоченото в т.7 от Тълкувателно
решение № 6/12год. от 06.11.2013год. по тълкувателно дело № 6/12год. на ОСГТК на ВКС,
дължимата се държавна такса по чл.19 от Тарифата за държавните такси , които събират
съдилищата по ГПК следва да бъде присъдена с настоящото решение, тъй като не е внесена
предварително, а с оглед изхода по спора следва да се възложи на дружеството-жалбоподател.
Предвид изхода от спора на същото следва да се възложи и определеното за заплащане от
бюджетните суми на съда адвокатско възнаграждение на назначения му особен представител.
Подадената от адв. Ч. частна жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество. Настоящият съдебен състав приема, че с обжалваното разпореждане №
7665/20.09.2024год. е оставена без разглеждане молбата на адв. Ч. от САС с правно основание чл.
248 от ГПК като последица от неизпълнение от негова страна на дадените му от
първоинстанционния съд указания за отстраняване на констатирани нередовности на молбата по
чл. 248 от ГПК Съгласно чл. 101, ал. 1 ГПК съдът следи служебно за надлежното извършване на
процесуалното действие. Той указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното
от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката.
Според ал. 2 поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването
му, а съгласно ал. 3 - при неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие
се смята за неизвършено. Нормата на чл. 101 ГПК е в Част първа ГПК (Общи правила) и е
приложима относно всички процесуални действия, вкл. и относно исканията по чл. 248 от ГПК.
В случая подадената молба по чл.248 от ГПК е оставена без движение до представяне на
доказателства от адв. Ч. за внесена по депозитната сметка на СГС сума в размер на 100лева с
оглед назначаване на особен представител за защита интересите на „ Х. и А.“ ЕООД в
производството по чл.248 от ГПК. Необходимостта от предплащане на разноски за адвокатско
възнаграждение за особен представител на „ Х. и А.“ ЕООД е обоснована с качеството на
молителя- особен представител на „ Х. и А. „ ЕООД в производството по предявения от СГП
срещу дружеството иск с правно основание чл. чл. 155, т.3 от ТЗ и с противоречието в интересите
на представител и представляван с оглед последващото възлагането в тежест на представляваното
дружество на определеното /в увеличения евентуално размер / за заплащане от бюджетните суми
4
на съда адвокатско възнаграждение на назначения му особен представител.
По виждане на настоящия съдебен състав , в настоящата хипотеза не е налице
противоречие между интересите на представляван и представител, което да налага назначаване на
особен представител на дружеството в производството по чл. 248 от ГПК, от където да следва и
задължение за молителя да привнесе разноски за адвокатско възнаграждение за особен
представител, който ще бъде назначен на дружеството в това производство. Назначаването на
особен представител в хипотезата на чл. 29, ал.4 от ГПК става с акт на съда - определение, от
който произтича и неговата представителна власт . Това представителство, съобразно чл. 36, ал. 1
ЗА е възмездно, тъй като за положения труд на адвоката (особеният представител винаги е адвокат)
се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото. При несъгласие на особения
представител с размера на определеното му от съда адвокатско възнаграждение за същия
съществува възможност да поиска изменение на размера на определеното възнаграждение и
упражняването на тази възможност не може да бъде обвързана с очакваното възлагане на
разноските за адвокатско възнаграждение в тежест на представляваната страна. Съгласно т.6 на
Тълкувателно Решение № 6/2012год. по тълк. д.№ 6/2012год. на ОСГТК на ВКС възнаграждението
на особения представител, назначен от съда, следва да бъде разграничено от отговорността за
разноски, която се реализира с оглед постигнатия правен резултат по спора при наличие на
предпоставките на чл.78 от ГПК. С оглед така възприетото в тълкувателния акт липсва основание
да се приеме, че след като увеличения размер на адвокатското възнаграждение на особения
представител ще рефлектира върху размера на разноските , възложени в тежест на ответника със
съдебното решение, то е налице противоречие в интересите на особения представител –
претендиращ увеличение на адвокатското си възнаграждение и представляваната от него страна ,
която ще бъде осъдена на основание чл. 78, ал.11 от ГПК да заплати по сметка на съда направените
разноски за адвокатското възнаграждение и това да поражда необходимост от назначаване на
особен представител на ответното дружество в производството по чл.248 от ГПК. Ако се приеме
противното виждане, то би означавало да е налице противоречие в интересите между особения
представител и представлявания още при първоначалното определяне на възнаграждението на
особения представител , тъй като ако решението по иска по чл.155 от ТЗ е в полза на ищеца- СГС ,
който не дължи разноски съгласно чл. 83, ал.1, т.3 от ГПК и те са заплатени от бюджетните суми на
съда , в частност възнаграждението за особения представител, то последното ще бъде възложено
отново в тежест на представлявания ответник.
Назначаването на особен представител по чл. 29, ал. 4 ГПК е предвидено в процесуалния
закон като правен способ за преодоляване на противоречия между интересите на представляван и
представител за целите на конкретно производство. Според възприетото в практиката на ВКС
разрешение противоречие в интересите по смисъла на чл. 29, ал. 4 ГПК е налице, когато
представителят действа от името на представлявания и от свое или чуждо име в един и същ процес
и интересите им са насрещни, т. е. представляван и представител са насрещни страни по
материалноправния спор, предмет на делото, или двете насрещни страни се представляват от едно
и също лице. В случая не е налице такава хипотеза. По повод назначаването на особен представител
по чл. 29, ал.4 от ГПК и първоначалното определяне и съответно изменение на адвокатското му
възнаграждение възниква процесуално правоотношение между адвоката, назначен за особен
представител и съда като представляваното от този адвокат дружество / в случая ответник по иска
по чл. 155, т.3 от ТЗ/ не е страна по това правоотношение.
При тези изводи следва да се приеме, че указанията на първоинстанционния съд за
отстраняване на нередовности на молбата по чл.248 от ГПК са незаконосъобразни, каквото е и
обусловеното от тях последващо разпореждане , с което молбата по чл.248 от ГПК е оставена без
разглеждане.
Мотивиран от горното и в същия смисъл Апелативен съд-София, в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № № 1010/12.07.2024год., постановено по т.д.№ 12.07.2024год.
по описа на СГС, ТО, VI-13 състав.
ОТМЕНЯ Разпореждане № 7665/20.09.2024год., постановено по т.д.№ 809/2022год. на
5
СГС, В ЧАСТТА му , с която е оставено без разглеждане молба вх.№ 84745/29.07.2024год. на адв.
Ч.- от САК по чл.248 от ГПК и ВРЪЩА делото на СГС за произнасяне по тази молба.
ОПРЕДЕЛЯ на адв. Ч. от САК адвокатско възнаграждение като особен представител на „
Х. и А.“ ЕООД във въззивното производство в размер на 200 лева, платими от бюджетните суми на
съда.
ОСЪЖДА „ Х. и А.“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „ Изгрев“, ул.“ 172-ра“ № 11 да заплати в полза на бюджета на съда по сметка на
Апелативен съд-София сумата от 200 лева- разноски в производството пред САС за заплатено
адвокатско възнаграждение на адв.Ч. от САК.
ОСЪЖДА „ Х. и А.“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „ Изгрев“, ул.“ 172-ра“ № 11 да заплати в полза на бюджета на съда по сметка на
Апелативен съд-София сумата от 65 лева , представляваща дължаща се държавна такса за
въззивно обжалване.
РЕШЕНИЕТО , в частта , в която е потвърдено първоинстанционното решение подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните , при
наличие на основанията по чл.280 от ГПК, а в частта, в която е отменено разпореждане № 7665- не
подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6