Р Е Ш Е Н И Е
№ 260320 / 8.10.2020г.
гр. Перник, 08.10.2020 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети септември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА
БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 3038 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник 2303
кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор Любомир
Спасов, чрез юрк. С., срещу В.П.В., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата 1310,72 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес ****,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 13.12.2018 г., до окончателното изплащане на
вземането, и сумата 116,03 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните
плащания за периода от 09.07.2017 г. до 27.11.2018 г., за които вземания е
издадена Заповед № 6677/14.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 08844 по описа за 2018 г. на РС – Перник.
Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия за жилище,
находящо се в ****, за процесния период при действието на общи условия,
публукувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Тъй като последният не заплатил дължимата цена е начислена и лихва
за забава върху главницата по всяка фактура за периода от 09.07.2016 г. до
27.11.2018 г. Моли да се приеме за установено, че ответникът му дължи сумите,
за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, както и за
осъждането му за сторените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен
представител, е подал писмен отговор, в който оспорва исковете като
неоснователни. Възразява ответникът да има качеството потребител на топлинна
енергия, тъй като не е собственик или ползвател на процесния имот, както и да е
доставено топлинна енергия в претендирания размер.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 08844 по описа за 2018 г. на РС –
Перник е видно, че по заявление на
„Топлофикация Перник” АД е издадена Заповед № 6677/14.12.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу В.П.В., ЕГН **********,
за сумата 1310,72 лв. - главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се на адрес ****, за периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 13.12.2018 г., до окончателното изплащане на
вземането, и сумата 116,03 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните
плащания за периода от 09.07.2017 г. до 27.11.2018 г.,
Издадената заповед за изпълнение е връчена по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК.
По делото са представени общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., публикувани във в. „Съперник”, бр.
82/3959/ на 29.04.2008 г.
От приложеното по делото
Удостоверение за граждански брак се установява, че Т.А.Р. е сключила граждански
брак с В.П.В. на 01.12.1968 г., при което е приела фамилно име В.
От приетия по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните
имоти се установява, че на 09.05.1990 г. Т.А.В. е закупила от ОбНС гр.
Перник апартамент № 6, находящ
се на адрес: ****
Съгласно Удостоверение №
20/СЛУ-1641/16.03.2020 г., издадено от Община Перник, недвижим имот, находящ се
в **** е идентичен с административен адрес: ****, по сега действащия
административен адрес.
Видно от Удостоверение за
наследници изх.№ 4547/14.08.2020 г., че Т.А.В. е починала на 05.10.2009 г. като
е оставила наследници по закон съпруга - В.П.В., и двама синове – П.В.П. и Р.В.П..
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза
се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, по
отношение на която е сключен Договор № 102/15.12.2000
г. между етажната собственост и „Техем сървисис“ ЕООД за услугата „дялово
разпределение“, от който момент според вещото лице е въведена системата за
дялово разпределение. Вещото лице посочва, че между ищцовото дружество и „Техем
сървисис“ ЕООД е сключен Договор № 97 от 30.11.2011 г. за услугата „дялово
разпределение“ и Договор № 76 от 01.09.2017 г. с фирма „Директ“ ЕООД, гр. София.
От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско
измерване, монтиран в абонатната станция, е преминал метрологичен контрол,
съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и
показанията му могат да се считат за достоверни. От заключението се установява
още, че е извършен редовен отчет на показанията на топломера в абонатната
станция, което е констатирано от карнетите, водени от топлофикационното
дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредба
№ 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна енергия са
приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на
посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена
топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост
(СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за
разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод,
че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за
потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в
индивидуалните сметки по имоти. Вещото лице е посочило, че начислените суми,
които е посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия, са в съответствие с
действащите по време на процесния период цени на топлоенергията. В тази връзка
вещото лице пояснява, че стойността на топлоенергията за процесния период е в
размер на исковата сума.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на
експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от
ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени
по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането
на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник
последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на
задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно
приложение на методиката за дялово разпределение и други.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца
към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (редакция на текста изм. ДВ, бр. 86 от
2017 г.) за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите
установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването,
че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на
топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите
етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент
на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно
отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата
на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент
на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба
и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно
право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на
топлинна енергия.
По делото не се спори, че общите условия на ищцовото
дружество са публикувани по предвидения в закона ред и влезли в сила.
От приетите по делото удостоверение за сключен граждански
брак и Договор за продажба на държавен
недвижим имот по Наредбата за държавните имоти се установява, че Т.А.В. се е намирала в граждански брак с ответника
към момента на придобиване на собствеността върху имот, находящ се в ****
Тъй като имотът е придобит по възмезден начин през време на брака между
съпрузите, съгласно чл. 19, ал. 1 от СК от 1985 г. (отм.), действащ към момента
на осъществяване на придобивното основание, принадлежи общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име е придобит.
Със смъртта на Т.А.В.,
починала на 05.10.2009 г., съпружеската имуществена общност се
прекратява и В.П.В., придобива в
дял ½ ид.ч. от имота по силата на сключения договор за продажба, а
останалата ½ ид.ч. от имота се наследява при равни квоти, на основание
чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН от наследниците на починалата – съпруг и двете й
деца. По силата на наследственото правоприемство В.П.В. придобива още 1/6 ид.ч. от имота и се легитимира като
собственик на общо 4/6 ид.ч., а децата
на починалата се легитмират като собственици на по 1/6 ид.ч.
От издаденото от Община Перник удостоверение се
установява, че имотът, посочен в договора за продажба, е идентичен с имота, за
който се твърди, че е доставена топлинна
енергия от ищеца.
По изложените съображения, съдът приема,
че за процесния период между ищцовото дружество и ответника в качеството на съсобственик на 4/6
ид.ч. от процесния имот е налице договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба.
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки
съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта
си. От заключението на вещото лице по изготвената
съдебно-техническа експертиза се установява, че доставената топлинна енергия за
имота за процесния период е на стойност 1310,72 лв. Следователно, съобразно
обема на правата си в съсобствеността, ответникът дължи 4/6 части от цената за
доставена топлинна енергия, равняваща се на сумата 873,81 лв., до който размер
предявеният иск следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер 1310,72 лв. като неоснователен.
Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като
правоувеличаваща последица от предявяването му, следва да бъде уважено и
искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране
на заявлението в съда – 13.12.2018 г., до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Предвид неизпълнението на падежа, ответникът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания от
деня, следващ изтичане на 30-дневния срок от периода, за който се отнасят,
съобразно правата си в съсобствеността.
Изчислено от съда с онлайн калкулатор,
обезщетението за забава върху месечните задължения за периода от 9-то число на
месеца, следващ 30-дневния период от издаване на съответната фактура, съобразно
приложеното по делото извлчение от сметка, възлиза на сумата 116,03 лв.
Предвид горното, следва, че ответникът дължи 4/6 части от обезщетението за забава,
равняващо се на сумата 77,35 лв., до който размер предявеният иск следва да бъде уважен и отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер 116,03 лв. като неоснователен.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му
бъдат присъдени направените разноски съразмерно на уважената част от исковите
претенции. В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило
следните разноски: 28,54 лв. – държавна такса, 150,00 лв. – депозит за
експертиза, 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 5,00 лв. – такса за съдебно
удостоверение, 20,00 лв. – такса за издаване на удостоверение за идентичност, 300,00
лв. – депозит за особен представител, т. е. направените разноски в исковото производство
са в общ размер на 603,54 лв. От така сторените разноски за исковото
производство на ищеца следва да се присъди сумата 402,36 лв. съобразно
уважената част на исковете. В заповедното производство ищецът е направил
разноски както следва: 28,54 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, т.е. общо 78,54 лв., от които, съобразно уважената част на
исковете, следва да му бъде присъдена сумата 52,36 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има
право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете. Същият не е
представил доказателства за реално извършени разноски, поради което такива не
следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.П.В., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК"
АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“,
ТЕЦ „Република”, сумата 873,81 лв. /осемстотин седемдесет и три лева и
осемдесет и една стотинки/, представляваща главница за доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. за топлоснабден имот,
находящ се на адрес ****, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК – 13.12.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 77,35 лв.
/седемдесет и седем лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от
09.07.2017 г. до 27.11.2018 г., за които вземания е издадена Заповед №
6677/14.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№ 08844 по описа за 2018 г. на РС – Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата
над 873,81 лв. до пълния предявен
размер 1310,72 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия
за периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. и за сумата над 77,35 лв. до пълния предявен размер 116,03
лв., представляваща обезщетение за
забава върху месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 27.11.2018 г.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА В.П.В., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 402,36 лв. /четиристотин и два лева и тридесет и шест
стотинки/ - разноски за исковото производство, и сумата 52,36 лв.
/петдесет и два лева и тридесет и шест стотинки/ – разноски за
заповедното производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 08844 по описа за 2018 г. на Районен съд – Перник
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.