Р Е Ш Е Н И Е
№ V- 156 5.07.2021 г. Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, гражданска колегия, пети въззивен състав
На тринадесети юли през
две хиляди и двадесета година
В открито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.
мл.с. АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 464 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл .от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Медиа Гайд България“ ЕООД,
чрез адв.Галин Кутиев, съдебен адрес гр.Бургас,
ул.“Александровска“ № 88, ет.1, против Решение №1879 от 19.07.2019г. по
гр.д.№1591/2019 г. по описа на Бургаския районен съд.
С решението е отхвърлен
иска на “Медиа Гайд България“ ЕООД, против “Полпласт 2011“ ЕООД, представлявано
от Ю.Й.и Ю.Й., ЕГН ********** /в лично качество/ за осъждането на ответниците
на основание чл.93, ал.2 ЗЗД да заплатят солидарно на ищеца сумата от 20000
лева, частичен иск от 77982,04 лева, представляваща двоен размер на авансово
платената сума за капаро по сключен договор за строителство от 01.12.2017г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 06.03.2018г. до
окончателното изплащане.
Уважен е насрещният иск, с
който “Медиа Гайд България“ ЕООД е осъдено да заплати на “Полпласт 2011“ ЕООД,
сумата от 1225 лева, възнаграждение за
извършени СМР – демонтаж на стари дървени и ПВЦ дограми, доставка и монтаж на
алуминиеви външни подпрозоречни дъски, доставка и монтаж на дограма за вх.5 на
бл.19 в ж.к.“Изгрев“, гр.Бургас, извършени по сключен неформален договор за строителство, ведно
със законната лихва от 28.05.2018г. до окончателното изплащане. С решението
“Медиа Гайд България“ ЕООД, е осъдено да заплати на “Полпласт 2011“ ЕООД,
сумата от 3064 лева разноски по делото, както и да заплати на Ю.Й., ЕГН **********
сумата от 2130 лева разноски по делото.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното
решение и претендира отмяната му във всичките му части, с постановяване на
въззивно решение, с което исковете му да бъдат уважени, а насрещният иск -
отхвърлен. Въведени са оплаквания, че решението на БРС е неправилно, както и необосновано.
Съдът не съобразил, че уговорения в процесният договор за строителство срок до
23.12.2017г. е фикс – срок, касаещ фикс- сделка и същият не може да бъде удължаван, тъй като ангажиментите на
възложителя по договора спрямо трети лица по публично-частно партньорство са
неотменими и налагат фиксирани срокове по процесния договор. Именно този фикс- срок за възложителя и
офертата, дадена от ответника относно цена и срок, са довели до избора на
ответника за изпълнител и сключване на договора. Фикс – срокът бил причина за извършения авансов превод на
85 % от стойността на договора, за да се осигури изпълнението на работата в уговорения
срок, затова и авансовият превод имал характер на
капаро. Не били съобразени или неправилно били тълкувани клаузите на договора
за действие по време, а свидетелските показания, както и двете СТЕ не били
анализирани докрай, поради което не бил направен извод, че се касае за фикс-
срок.
В началото на мотивите си
съдът приел, че е налице частично изпълнение на задълженията на ответното
дружество, но незнайно как в края на мотивите си счел, че все пак договорът е бил изпълнен от
ответника, с което постановил необоснован съдебен акт. Неправилно съдът
кредитирал двете експертизи, без да съобрази факта, че те установяват
фактическото състояние на сградата и дограмите към датата на изготвянето на
експертизите. Съдът приел като доказателства за установяване на частично изпълнени СМР „работни карти“, въпреки,
че същите били оспорени от ответника, като в разрез с ГПК не било открито
производство по чл.193 ГПК, а на ищеца не била дадена възможност да проведе
насрещно и пълно доказване по делото. Не било съобразено, че изводите на СТЕ не
кореспондират нито с приложените от ищеца договори с трети лица, които
довършили работите, нито били в унисон със свидетелските показания. Напротив- свидетелските показания на водените
от ответната страна свидетели опровергавали част от заключенията. Съдът приел
като доказателство работните карти, въпреки, че не бил представен подписан акт
образец 19. В договора липсвали клаузи, които да регулират работните карти като
документи, удостоверяващи степен на завършеност на СМР по вид и обем. Освен
това работните карти отразявали СМР, които технически не били извършени към
датата, която е отразена в тях, в тях липсвал списък на обектите за монтаж и демонтаж, липсвал работен график по коя фасада ще се работи,
липсвал график на посещенията на апартаментите в блока. Предвид свидетелските
показания, че работните карти били предоставени на домоуправителя за събиране
на подписи намира, че е под въпрос както авторството им, така и достоверността
на тяхната дата.
На следващо място са
изложени оплаквания, че съдът не е съобразил, че административните пречки за
работа по обекта не представляват фактически пречки, както и че работата по обекта не била спирала, което се установявало от свидетелските
показания. Не било съобразено още, че се касае за саниране на жилища през зимни
дни и по Коледни празници, при което не можело да се приеме, че живущите от 100
апартамента биха останали за 20 дни без дограма до средата на януари поради
наличието на административни пречки. Така, повлиян от една група свидетелски показания
съдът приел, че е налице обективна невъзможност за извършване на СМР.
Съдът не съобразил
представените по делото договори с други фирми, които да довършат СМР, за да
може възложителят да спази срока с публичния партньор по Националната програма
за саниране на сгради. Погрешно било прието, че щом има издадени актове за
приемане на обекта от Общината, то ответната страна е изпълнила добросъвестно и
точно договора. Не било взето под внимание обстоятелството, че доставената от
ответника дограма била без стъклопакети и без монтаж и като такава не можело да
се приеме, че това представлява изпълнение на договора. Офертата била за
цялостна композиция – дограма, стъклопакет и подпрозоречна рамка. Според
жалбоподателя в противен случай е налице пълно неизпълнение на договора, понеже
нямало полза от дограма, в която липсвали стъклата и същата не предпазвала от
нищо, а представлявала отвор в конструкцията на стената. Изведен е извод, че
съдът е смесил точното изпълнение с пълното изпълнение по време и обем, поради
което решението било неясно и необосновано, както и неправилно.
На следващо място в жалбата
се твърди, че неправилно съдът е
квалифицирал фактите по делото под нормата на чл.265 ЗЗД, тъй като не е
съобразил и тълкувал договора в духа на целта, за която бил съставен и подписан
от страните, без да съобрази естеството на работата и приложението на
санирането.
Счита решението за
необосновано и неправилно и в частта, с която е уважен насрещния иск. Въз
основа на експертизата по делото и на свидетелски показания съдът приел, че са
доказани СМР, претендираните от ответника за извършени. Въз основа на тях приел
за доказана и облигационната връзка между страните, което според въззивника е
правен въпрос, който не може да бъде установяван по този начин. Необоснован бил
и извода на съда, че работата била извършена от ответното дружество, понеже
според експертизата параметрите на заданието по офертата и наличните на обекта
дограми съвпадали. Изтъква, че това не е достатъчно, за да се приеме, че работата
била извършена от ответника.
Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„Полпласт 2011“ ЕООД, представлявано от адв.Христо Минчев. С него жалбата се оспорва като
неоснователна. Въззиваемият счита за несъстоятелни доводите в жалбата, че
процесният договор касае т.нар. фикс - сделка. Не отговаряли на истината и
противоречали на събраните доказателства /подписани от общината, областния
управител и дружеството-въззивник актове обр.10 и 11/ твърденията, че били
налице ангажименти на възложителя по публично - частно
партньорство, които били неотменими и сроковете по тях не можело да бъдат
променяни. Твърди, че възлагането на извършване на саниране на жилищни блокове
по своето естество представлява възлагане на СМР , т.е. договор за изработка и
като такъв по отношение на него не се предвиждат отклонения от общите условия
за тези договори, в това число и освобождаване от отговорност за забава на
изпълнението, по причини за които изпълнителят не отговаря. Особеностите на
процедурата по възлагане и специфичните страни по договора, както и
общественият интерес, също не предвиждали отклонения от общите условия и
характеристики на договора за СМР. Сочи, че акт образец 10 е официален документ
с материална доказателствена сила и същият удостоверява именно фактическите основания
за спиране на строителството – лоши атмосферни условия, въз основа на които
районният съд е приел, че не са налице само административни /забрана за
извършване на СМР/, но и сочените по-горе фактически пречки за извършването на
СМР. Изтъква се, че принципно при фикс – сделките,
възложителят няма интерес от изпълнение след срока, каквито клаузи липсват в
процесния договор, според който възложителят се е съгласил да приеме изпълнение
и след крайния срок като е уговорил неустойка за забава – чл.36 от договора.
Намира за неоснователно твърдението, че решението е необосновано. Не споделя
довода, че е следвало да се открие производство по чл.193 ГПК относно работните
карти, тъй като според него не е оспорена тяхната истинност, а възраженията на
въззивника са били в насока, че същите не са подписани от него, поради което не
следвало да се приемат като доказателство. Затова правилно районният съд не е
открил производство по чл.193 ГПК Съдът подробно мотивирал изводите си защо
кредитира работните карти, като е обсъдил доказателствата по делото в тяхната
съвкупност, като включително се е позовал на сведенията, дадени от някои от
собствениците на апартаменти пред органите на МВР.
Неоснователно било и оплакването за необоснованост
на решението поради възприемането на изводите на СТЕ. Действително
съдебно-техническите експертизи установявали състоянието на дограмите към
момента на изготвяне на заключенията, но същите отразявали съответствието на
така поставените дограми със спецификациите по договора, както и със спецификациите
и материалите, поставени и ползвани от третите лица, довършили поставянето на
дограми. От друга страна не били налице ограниченията на чл.164 ГПК, поради и
което експертизата и свидетелските показания според въззиваемото дружество са
годни да установят облигационните отношения между страните. Затова намира, че и
оплакванията срещу решението в частта, касаеща насрещния иск са неоснователни.
Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство.
Не е депозиран отговор на въззивната жалба от
страна на въззиваемия Ю.Й..
По допустимостта на въззивното производство
Бургаският окръжен съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена
против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да обжалва
решението.
За да разгледа по същество поставения за разрешаване спор съдът взе предвид
следното.
Първоинстанционното производство е образувано по искова
молба подадена от „МЕДИА ГАЙД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против „ПОЛПЛАСТ 2011“ ЕООД и
управителя на дружеството Ю.Й., за
осъждането им, в качеството на солидарни длъжници, да заплатят на ищеца сумата
от 20000 лв., представляваща частичен иск от общо дължимата главница- 77982,04
лв., дължима на основание чл.38 от договора, ведно със законната лихва, считано
от подаването на исковата молба. С
уточнение на исковата молба /л.225 от делото на БРС/ изрично е посочено, че
исковата сума представлява двойния размер на авансово платения от ищеца задатък
по договор за строителство от 1.12.2017г., развален от ищеца поради пълното
неизпълнение на договора от страна на ответника.
Предявените
при условията на обективно и субективно съединяване първоначални осъдителни
искове са с правно основание чл.93, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът сочи, че на 1.12.2017г. между страните бил сключен договор за
строителство, по силата на който ищецът „МЕДИА ГАЙД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в качеството
на възложител възложил, а ответникът „ПОЛПЛАСТ 2011“ ЕООД- в качеството на
изпълнител приел да извърши СМР на жилищна сграда гр.Бургас, ж.к. „Изгрев“,
бл.19, вх.3 и вх.4, включващи изработка, доставка и монтаж на ПВЦ дограма
съгласно оферта от 29.11.2017г., представляваща неразделна част от договора, на
стойност 37767,79 лв. без ДДС. Ответникът Ю.Й. подписал договора не само като управител на
ответното дружество, но и като солидарен длъжник по договора, поради което
отговарял солидарно за поетите от дружеството задължения.
Освен дограмата в офертата, изпълнителят поел задължение да изработи,
достави и монтира и подпрозоречни дъски и транспортен профил.
Договорът бил сключен във връзка с реализацията на дейностите по
националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради
по отношение на сграда с административен адрес гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“,
бл.19, вх.3, вх.4, вх.5 и вх.6.
Съгласно чл.10 от договора изпълнението на СМР, предмет на договора да се
извърши с краен срок до 23.12.2017г. с оглед приключването на националната
програма за енергийна ефективност. Съгласно чл.44 от договора, страните
постигнали съгласие кореспонденцията помежду им да се води на посочените в
договора електронни пощи.
Ищецът изпълнил задължението си по договора и на 4.12.2017г. превел аванс
на ответното дружество в размер на 33991,02 лв., а слез проведени разговори и
обещания от страна на ответното дружество ищецът извършил допълнителен банков
превод на стойност 5000 лв., или общо на ответното дружество била заплатена
сумата от 38991,02 лв. След извършените плащания ищецът многократно отправял
писмени покани до изпълнителя с искане за изпълнение на договора, както и
представяне на необходимите документи за изпълнението на поетите задължения-
Протоколи за извършени СМР- образец 19, посочен и в договора, каквито не били
представени и към момента на подаването на исковата молба.
При проверка на 19.01.2018г. представител на ищеца констатирал, че на
обекта няма служители на изпълнителя, няма монтажен график на изпълнението,
поради което до ответника бил изпратен имейл дали възнамерява да изпълни обекта
и поетите задължения. В обратен имейл ответникът заявил, че е доставил дограма
за 41235,28 лв. и очаква допълнително плащане в размер на 8581,20 лв.
С ново писмо от 22.01.2018г. ищецът поискал ответното дружество да представи
акт – Образец 19, от който да е видно, че има завършен етап описан в чл.7 от
договора- вход или фасада, включващо демонтирана стара дограма, доставена и
монтирана нова дограма, окомплектована с необходимите механизми, транспортни профили
и остъклена, както и по жилищната част на фасадата, така и на стълбищата и
мазетата. , монтирани подпрозоречни дъски.
На 26.01.2018г. по електронната поща ответникът изпратил писмо с приложен
към него акт Образец 19 за извършени СМР, който не отговарял на истината по отношение
на описаните в него СМР, а освен това не бил подписан от представител на
възложителя.
С писмено уведомление от 29.01.2018г. ищецът развалил договора на основание
чл.87, ал.2 ЗЗД, поради забавата от страна на изпълнителя, довела до безполезно
изпълнение. Изпълнителят бил поканен в 10- дневен срок да възстанови авансово
платената от възложителя сума- 38991,02 лв. в двоен размер- 77982,04 лв.,
поради пълното неизпълнение на договора.
Представя доказателства, претендира разноски.
В законоустановения срок ответниците са представили отделни писмени отговори,
с които оспорват исковете по основание и размер и молят за отхвърлянето им.
На първо място сочат, че липсва основание за развалянето на договора по
чл.87, ал.2 от ЗЗД, поради безполезност на изпълнението за възложителя, тъй
като ответното дружество се е забавило с един месец /към датата на писмото от
22.01.2018г./ . Сочат, че в периодите от
4-14 декември 2017г. и от 17.12.2017г.- 4.01.2018г. строителството на целия
жилищен блок е било спирано от лицето, осъществяващо строителния надзор,
съгласно разпоредбите на ЗУТ, поради лоши атмосферни условия с Акт обр.10,
съгласно чл.7, ал.3, от.10 от Наредба №3/31.07.2003г. за съставяне на актове и
протоколи по време на строителството. Съответно- строителството било
възстановявано с акт Обр.11 от същата наредба. Затова, според ответниците
срокът за изпълнение на уговореното следвало да се счита удължен с периода на
невъзможност за изпълнение, респективно следвало да се приеме, че неспазването
на срока не се дължи на виновно поведение на изпълнителя, понеже в само шест
работни дни от уговорения от страните срок строителството било позволено.
Понеже уговореният от страните срок за изпълнение бил 23 дни, а в 17 от тях
строителството било спряно, то следвало да се приеме, че срокът изтича 17 дни
след 4.01.2018г., т.е. продължил е да тече от 5.01.2018г. до 24.01.2018г.
Следователно, към датата на изпращането на писмото на ищеца от 22.01.2018г.
срокът за изпълнение не бил изтекъл.
Заявяват, че въпреки наложената забрана, изпълнителят на свой риск е положил добросъвестно усилия да извърши в
срок възложената работа, като дефакто работил и през част от времето на
забраната, като извършвал монтаж. Свидетелство за това били тъй наречените
„работни карти“, съставени между изпълнителя и член на домакинството/
собственик на апартаментите, в които била полагана дограмата. Сочат, че тези
документи отразяват приемането на работата за съответния апартамент, предвид
носенето на гаранционната отговорност, затова се съставяли директно между тези
страни. Затова намират, че изпълнителят е положил максимално добросъвестни
усилия и грижа, за да извърши уговорената работа.
На следващо място са направили възражение, че възложителят не е оказал
необходимото съдействие на изпълнителя: достъп до апартаментите за вземане
размери на дограмите; подготовка на ниво- зид, под, в ляво и в дясно на
прозорците, а над прозореца- борд, за остъкляване на терасите от изпълнителя;
достъп до всеки апартамент в деня на монтажа на готовите прозорци и стъклопакети;
при вземане размера и монтажа на подпрозоречните дъски следвало да е поставена
външната изолация и изравнена фасадата на сградата. Забавата на възложителя да
извърши описаните действия за всеки апартамент също довела до удължаване на
срока за изпълнение, респективно- за отпадане отговорността на изпълнителя за
забава.
По- нататък ответниците са посочили, че за да е налице безполезност на
изпълнението, е необходимо или в договора изрично да е предвидено, че
изпълнение след срока е безполезно за кредитора или безполезността да следва от
естеството на възложената работа, или кредиторът да обоснове изрично наличието
на безполезност. Едва в исковата си молба възложителят посочил, че изпълнява
СМР по национална програма за енергийна ефективност по договор с Община Бургас,
с крайни срокове за целия блок. Сочат, че поставянето на дограми от
изпълнителя, макар и незавършено като цяло, било полезно за възложителя като
главен изпълнител за СМР за блок 19 в к/с „Изгрев“ гр.Бургас- санирането било
завършено, дограмите били поставени и целият блок бил въведен в експлоатация по
реда на ЗУТ. Изтъкват, че към момента на
развалянето на договора възложената работа била извършена на 90%, т.е.
неизпълнената работа не била в съществен обем, за да обоснове отпадането на интереса
от изпълнение, респективно- от даване на подходящ срок за изпълнение, преди
развалянето му. Акцентират, че съобразно практиката на ВКС кредиторът следва да
установи по безспорен начин отпадането на интереса от изпълнение, настъпило
именно в резултат на забавата на длъжника. Това обаче не било сторено.
Оспорват твърденията на ищеца, че ответното дружество не е представило
Протокол Обр.19 за извършените СМР. На 12.01.2018г. бил представен по
електронната поща такъв за приемане и подписване, като същият отразявал СМР към
момента на поискването. Впоследствие, на 18.01.2018г. бил изготвен и Протокол
Обр.19 за по-късно извършените СМР, но предвид създаденото напрежение и
разменената кореспонденция не бил представен до развалянето на договора. Затова
намират, че предвид извършената на 90% работа и липса на отговорност на
изпълнителя за забавата, ищецът неоснователно не дал възможност и срок за
реално изпълнение и довършване на започнатата работа преди да развали договора.
Възложителят отказал да подпише представените му Протоколи Обр.19, без да
изложи възражения за неправилно изпълнение или недостатъци, с което съобразно чл.264 ЗЗД във връзка с чл.7 от договора следвало да се счете, че е приел работата без
забележки. Затова намира, че платеното по договора е платено с основание, а
освен това ищецът дължи заплащане на пълния размер на извършената до
развалянето работа.
Заявили са възражение за нищожност на клаузата на чл.38 от договора,
предвиждаща връщане на платения аванс в двоен размер. Изтъкват, че в случая
авансовото плащане е в размер на 90% от стойността на договора, поради което
клаузата противоречи на добрите нрави, тъй като очевидно няма обезщетително-
компенсаторен ефект, а води единствено до неоснователно обогатяване на
кредитора, което само по себе си сочело на неморалната му цел и предназначение.
Ответникът Й. е оспорил и възникването на солидарна отговорност по договора
за него. Сочи, че такава възниква само ако е уговорена, а в договора липсват
подобни уговорки за поемането на солидарна отговорност. Намира, че простото
отбелязване и то на ръка- „солидарен дл.“ не съставлява уговаряне на солидарна
отговорност.
Във връзка с уточнението на исковата молба и по-конкретно, че се касае до
претенция за връщане на платения задатък в двоен размер, ответниците са
представили допълнителни становища /л.229 и л.232 от делото на БРС/. С тях
оспорват, че уговореното в клаузата на чл.38 от договора е задатък по смисъла
на чл.93 ЗЗД. Считат, че бил уговорен размер на обезщетението за пълно
неизпълнение, равен на двойния размер на аванс- капарото, но не и задатък.
Сумата по чл.6 от договора имала характер само на авансово плащане, но нямала
за цел да гарантира и обезпечи изпълнението на договора. Приспадането на суми
от аванс- капарото при установяване на извършена работа не било присъщо за
задатъка. Доразвити са доводите за нищожност на клаузата поради противоречието
й с добрите нрави.
Ответното дружество „ПОЛПЛАСТ 2011“ ЕООД е предявило насрещен иск против
„МЕДИА ГАЙД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД- за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 1225
лв. с ДДС за демонтаж на стари дървени и ПВЦ дограми, доставка и монтаж на
алуминиеви външни подпрозоречни дъски, доставка и монтаж на дограма и
съпътстващи елементи във вх.5 на бл.19 в ж.к. „Изгрев“ гр.Бургас, ведно със
законната лихва от датата на предявяването на насрещния иск.
Насрещният иск е с правно основание чл. 266, ал.1 ЗЗД, а акцесорната
претенция за лихва е с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Посочено е, че при подписването на договора от 1.12.2017г., устно с
управителя на „МЕДИА ГАЙД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД било постигнато съгласие „ПОЛПЛАСТ
2011“ ЕООД да достави и монтира дограма /съпътстващите елементи/ и на вх.5 на
същия блок при цените, посочени в офертата за СМР на вх.3 и 4. Извършени били
описаните в Приложение №2 към Акт обр.19/11.01.2018г. СМР, касаещи шест
апартамента от вх.5, който акт бил изпратен на „МЕДИА ГАЙД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по
електронната поща на 12.01.2018г. Стойността
на тези СМР не била заплатена от ответника по насрещния иск.
При условията на евентуалност, в случай, че не се приеме наличието на
договора за изработка между страните, като второ основание на насрещния иск е
заявено водене на чужда работа без пълномощие.
При условията на евентуалност- ако искът на „МЕДИА ГАЙД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
против „ПОЛПЛАСТ 2011“ ЕООД бъде уважен, е направено възражение за прихващане
между двете суми, до размера на по-малката.
Ангажирани са доказателства. Претендират се разноски.
Ищецът „МЕДИА ГАЙД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е депозирал отговор на насрещната искова
молба, с който оспорва предявените искове на първо място като недопустими-
предявени срещу ненадлежен ответник. Оспорват като неверни твърденията, че
управителят на „МЕДИА ГАЙД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е договарял с „ПОЛПЛАСТ 2011“ ЕООД, а
от друга- че тези СМР са извършени. Сочат, че такива СМР не са били извършени,
поради пълно неизпълнение на договора от 1.12.2017г., който бил надлежно
развален от възложителя. Освен това, във връзка с евентуално заявеното
основание на насрещния иск /водене на чужда работа без натоварване/ е посочил,
че в този случай заплащането се дължи от собственика. На следващо място този
иск бил недопустим като преждевременно заведен, тъй като съгласно договора за
изработка от 1.12.2019г. отчитането и заплащането на извършената работа се
приемало при завършен етап на строителство, чрез Протокол за количеството и
стойността на извършените СМР /акт обр.19/, изготвен от изпълнителя, приет и
утвърден от възложителя, придружен с фактура. Затова изтъква, че не била
спазена договорената между страните процедура за отчитане и заплащане на
извършената работа. По същество оспорва насрещните искове като неоснователни и
моли да бъдат отхвърлени. Твърдените СМР били извършени въпреки
противопоставянето на „МЕДИА ГАЙД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, стойностите на допълнителните
СМР не били одобрени от законния представител на „МЕДИА ГАЙД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
исковете не били доказани.
В първото по делото заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба и оспорва отговорите на ответниците, както и насрещния иск, като
сочи, че СМР за вх.5 са били извършени от друга фирма. Заявява, че ответното
дружество в различни периоди от време съставя различни протоколи и твърди, че
са извършвани СМР, което се оспорва от ищеца. Относно представените от
ответното дружество опис на извършените СМР и работни карти, ищцовата страна
заявява, че същите не са подписани от нея и не следва да се приемат като
доказателство.
Районният съд е приел многобройни писмени доказателства, разпитал е
свидетели и е допуснал две съдебно-технически експертизи.
За да отхвърли
предявения главен иск, квалифициран като такъв по чл.93, ал.2 ЗЗД
първоинстанционният съд е приел за установено сключването на процесния договор
между страните с предмет възлагане на СМР по изработка, доставка и монтаж на дограма, подписан на 1.12.2017г. със съдържание, идентично на
посоченото в исковата молба. Приел е още, че съгласно чл.38 от договора, при пълно неизпълнение на
договора изпълнителят се е
задължил
да върне на възложителя получения аванс-капаро в двойния му размер. Посочил е, че в договора ясно е записано, че следва
да се плати капаро от 75%, констатирал е наличието на санкционнна и обезщетителна клауза, според която при
пълно неизпълнение изпълнителят трябва да върне капарото в двойния му размер. Приел е още, че тази клауза кореспондира с нормата на чл.93, ал.2 ЗЗД,
регламентираща задатъка, поради което е направил извод, че уговореното в договора капаро е задатък по
смисъла на закона. Приел е още, че договорът е подписан и от втория ответник като
солидарен длъжник. Приел е също, че възложителят е изпълнил задължението си
да преведе уговорения аванс- капаро.
След
анализ на доказателствата по делото съдът е намерил, че
изпълнителят по договора е изпълнил частично задълженията си по поставяне на
дограмата. Въз основа на експертизите е приел за
установено, че немалка част от СМР са били извършени
от ответника, като този извод се подкрепял и от представените от ответника работни карти
за бл.19, вх.3 и 4, в които били описани извършените СМР за отделните
жилища и които били
подписани от съответния собственик на жилището. Счел
е за недоказано възражението на
ищеца, че картите са антидатирани, поади
което е приел, че работните карти са
от 21.12.2017г. за вх.4 и от 10.01.2018г. за вх.3. Въз основа на работните карти съдът е счел за изяснено, че са били извършени редица СМР по апартаментите във
връзка с поставяне на дограмата, както и че в апартаментите във вх.3 не са били
монтирани стъклопакети. Направил е извод, че ответникът е изпълнил голяма част от
уговорените СМР.
Съдът е констатирал също, че са налице официални доказателства-
актове за спиране на строителството, според които не било разрешено да се
извършват СМР на обекта заради влошени метеорологични условия за периода от
04.12.2017г. до 14.12.2017г., както и за периода от 17.12.2017г. до
04.01.2018г., което се установявало и от експертизата. Затова съдът е счел, че предвид наличието на административни пречки за
извършване на СМР било обективно невъзможно да бъде изпълнен договорът и
работата да се завърши до 23.12.2017г. Тази
обективна невъзможност изключвала
отговорността на ответното дружество за
посочените периоди.
Като е нализирал свидетелските показания, районният съд е
приел още, че те най-общо навеждат
на извод, че част от възложената работа е била извършена от “Полпласт 2011“, поради което ответникът
не е в пълно неизпълнение по договора. Ответникът започнал работата по
поставянето на дограмата още на 01.12.2019г., но на 04.12.2019г. явно спрял, в
изпълнение за забраната. До
04.01.2018г. работата била официално спряна по административен ред за голяма
част от времето, като до тази дата имало уважителна причина за недовършването на
обекта. Констатирал е също, че по време на забраната и въпреки нея била
извършвана работа от страна на ответника, за да приключат СМР възможно
най-бързо. На 11.01.2018г. ответникът
изготвил приложения към образец 19, в които са описани по вид и
количество поставени дограми. Тези приложения били пратени на ищеца, но не били
подписани от него, тъй като твърдял, че има неизпълнение на договора. Предвид извода си, че работните карти, подписани от собствениците, са от
21.12.2017г. и от 10.01.2018г., съдът е
счел за логично на 11.01.2018г. да
са били изготвени и приложенията към обр.19, които
установяват извършената работа. Затова е
прието, че ответникът
е извършил работа по обекта до 10.01.2018г., понеже до тогава на обекта е нямало други
изпълнители /ищецът е наел други фирми след 20.01.2018г./. Приел е, че забавяне
наистина има, но то било
заради студа и забраната да се извършват СМР.
Освен това
съдът е констатирал, че неизвършването на цялата
възложена работа по обекта от страна на
ответника станало причина за влошаване на
отношенията между страните, като на 22.01.2018г. ищецът изразил недоволство от
работата му
и поискал да му се върне платеното капаро в двоен размер, а на 28.01.2018г.
отправил и изрично заявление за разваляне на договора. На
22.01.2018г. ищецът сключил договор за монтиране на дограма с “Карина
пласт 2006“ ЕООД, като ползвал и услугите и на “Вижън пласт“ ООД, за довършване на СМР за монтаж на
стъклопакети за множество апартаменти във вх.3 на бл.19. Понеже стъклопакетите
били
монтирани на нови дограми, които не били произведени, доставени и монтирани от
тази фирма, съдът е заключил, че рамките били поставени по-рано от ответника.
След
съвкупната оценка на гореизложените обстоятелства съдът е приел, че не е налице пълно неизпълнение на
договора, тъй като немалка част от дограмата била сложена от ответното
дружество.
С оглед разпоредбата на чл.38 от договора, предвиждаща връщане в двоен
размер на полученото капаро само
при пълно неизпълнение на задълженията, което в случая не било
налице, съдът е заключил, че ищецът не може да иска връщане на капарото
в двоен размер и е отхвърлил иска като неоснователен.
Насрещният иск за възнаграждение за извършени СМР във вх.5 на бл.19 по
устно съглашение между страните, е преценен от съда за доказан и основателен. Сключването и
изпълнението му били установени посредством свидетелските показания по делото, които били допустими предвид стойността на договора,
която е под 5000 лева,
както и предвид заключението на съдебно-техническата експертиза.
Предвид
изхода на делото не са
разгледани
евентуалния насрещен иск за същата сума, на основание извършена чужда работа
без пълномощие, както и възражението за прихващане.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата.
При служебната проверка на обжалвания съдебен акт
въззивната инстанция намира, че решението не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност или недопустимост. Същото е постановено от законен състав на
съда, в законоустановената форма и съдържа реквизитите по чл.236, ал.1 ГПК.
Решението е постановено по допустими искове, в рамките на търсената защита.
По същество обжалваното решение е правилно.
Пред въззивната инстанция по делото липсва спор относно обстоятелствата във
връзка със сключването и съдържанието на правата и задълженията на страните по
договора за СМР от 1.12.2017г., съгласно който ищцовото дружество има
качеството на възложител, а ответното – на изпълнител.
С договор за строителство от 01.12.2017г.,
изпълнителят “Полпласт 2011“ ЕООД е приел да извърши СМР на обект „Жилищна
сграда”
в ***,
със свои работници и транспорт- чл.1. Съгласно
чл.2 и чл.4 от договора изпълнителят се е задължил да извърши СМР, предвидени в
техническата документация и одобрената офертата на изпълнителя
от 29.11.2017г., представляваща
неразделна част от договора. В чл.3 възложителят
е поел задължение да заплати стойността на извършената работа и вложените
материали по цени, условия и в сроковете, съгласно договора. Общата стойност на договора е 37767,79
лева без ДДС- чл.5, като е посочено, че същата е
образувана и свързана с приложената оферта. В чл.2 страните са уговорили, че до 2 работни дни след подписване на
договора възложителят следва да заплати аванс- капаро
в размер на 75% или 28325,85
лева без ДДС. Според чл.7, след монтажа на дограмата на съответния етап
/завършване на една фасада или вход/ и след представяне на двустранно подписан
протокол за извършените СМР акт образец 19 без забележки, за
действителните количества и с твърди единични цени, възложителят е
следвало да заплати дължимата сума, като приспадне
пропорционално стойността на платения аванс- капаро. Уговорено е още, че подписването на двустранния протокол
не може да бъде по-късно от 2 дни от получаването на покана от изпълнителя,
освен акостраните не се споразумеят за друго. Посочено е, че ако възложителят
не се яви, за да прегледа работата, се счита, че е приел етапа без възражения.
Подробни уговорки относно намчина на приемане на работата се съдържат в чл.25-
29 от договора.
Съгласно чл.10 от договора,
срокът за изпълнение на процесните СМР бил до 23.12.2017г. Въззивната инстанция не споделя доводите на въззивника,
че се касае за фикс – сделка. На първо място никъде в договора не е посочено,
че същия е сключен във връзка с Националната програма за саниране. Липсва освен
това изрична клауза, че изпълнителят следва да изпълни договора непременно в
уговорения срок, в противен случай изпълнението му ще стане безполезно за
възложителя. Същевременно- естеството на договора за изработка, доставка и
монтаж на дограма не предполага, че се касае за фикс- сделка. Независимо от
зимния период, в който е следвало да бъдат извършени процесните СМР, забавата
за извършването им принципно не може да се приеме за пълно неизпълнение, в
каквато насока са твърденията на въззивника в исковата молба. Несъстоятелни са и
оплакванията на въззивника, че съдът не е ценил показанията на свидетелите,
както и експертизите, според които се установявало, чесе касае за фикс –
сделка. Предвид обстоятелството, че договорът е подписан от въззивника,
недопустимо е със свидетелски показания да се установяват уговорки, различни от
отразените в писмения му текст.
В чл.38 от
договора страните са постигнали съгласие, че при пълно неизпълнение на договора
изпълнителят се задължава да върне на възложителя получения аванс- капаро
в двойния му размер. Правилен и законосъобразен е извода на БРС,
че уговореното между страните аванс- капаро представлява задатък по смисъла на
чл.93, ал.2 ЗЗД, както и че уговореното в чл.38 от договора кореспондира именно с нормата
на чл.93, ал.2 ЗЗД, регламентираща задатъка.
Неоснователни са възраженията на ответниците за нищожност
на тази клауза поради противоречие с добрите нрави. Съгласно чл.9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на
закона и на добрите нрави. В случая, уговореното в
чл.38 от договора не противоречи на добрите нрави, тъй като напълно
кореспондира с предвидената в закона възможност за връщане на задатъка в двоен
размер, в случай на пълно неизпълнение на договорните задължения. След като
уговорката не противоречи на закона, то същата не би могла да противоречи на
добрите нрави по съоблраженията, посочени от ответниците.
Няма спор, а и от приложените
писмени доказателства се
установява, че ищецът е заплатил
на ответника сумата от 33991,02 лева /с банков превод от 04.12.2017г./, а по-късно /след датата, посочена в договора като краен
срок за изпълнение/ и сумата от 5000
лева /с банков превод от 15.01.2018г./.
Неоснователни са доводите на въззивника, че договорът е развален от него поради
пълното му неизпълнение от страна на въззиваемото дружество.
На първо място, предвид изложеното по-горе, не е налице фикс сделка, поради
което забавеното изпълнение принципно не следва да се приравнява на пълно
неизпълнение, както счита въззивника.
Второ, безспорно, от писмените доказателства – актове обр.10 и 11 се
установява, че през седемнадесет дни от срока на договора, е била наложена
забрана за извършване на СМР, като същата е била налице както към крайната
дата, посочена в договора- 23.12.2017т., като е отпаднала едва на 4.01.2018г.
Неоснователно е становището на въззивника, че се касае за административни
пречки, които са ирелевентни за отговорността на ответника. Напротив- налице е
непреодолима сила, в хипотезата на правна пречка, по смисъла на чл. 306, ал.2 от ТЗ, поради
което за срока на действие на забраната, на основание чл.306, ал.4 от ТЗ срокът
за изпълнение на задълженията на ответника е спрял да тече. Никоя от страните
не е развалила договора на основание чл.306, ал.5 от ТЗ, което за въззивника е
видно и от това, че е извършил плащане по договора на 15.01.2018г.
Следователно, срокът на договора следва да се счита продължен със 17 дни.
От показанията на всички разпитани свидетели се изяснява, че в първите дни
на декември ответникът е започнал да доставя и монтира дограми, макар и
хаотично. По-голямата част от дограмата е била монтирана през м.януари 2018г.,
като задължението не е изпълнено изцяло- не са били монтирани част от
стъклопакетите /на пет апартамента/, както и дограмата на мазетата. Видно и от
експертизата, както и от писмата, на дружествата, които според ищеца са
довършили неизпълнените от ответника работи, същите не са имали за задача да
подменят вече поставената от ответника дограма и стъклопакети, а само да
довършат недовършените от него действия, поради развалянето на договора от
страна на възложителя- с писмо от 29.01.2018г.
Работните карти, макар и с недостоверна дата /видно от показанията на
свидетелката, водена от ответника са били раздадени по-късно, за подпис на
собствениците, след като договорът бил прекратен/ сами по себе си не
установяват изпълнение,2 но в съвкупност с всички останали доказателства-
свидетелски показания, експертизи и писмени доказателства, водят до извод, че
ищецът е забавил изпълнението на договора и него е изпълнил в пълен обем, но
работата му не е била безполезна ва възложителя.
Следователно, не е налице пълно неизпълнение на договора от страна на
ответното дружество.
Понеже не са налице предпоставките на чл.93, ал.2 от ЗЗД искът за връщане
на двойния размер на задатъка се явява неоснователен и следва да се отхвърли,
ведно с акцесорната претенция за обезщетение за забавено плащане по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Въззивната инстанция споделя изцяло фактическите и правни доводи, изложени
от БРС досежно насрещната искова претенция за заплащане на възнаграждение за
извършени извън процесния писмен договор СМР в бл.19, вх.5, като с оглед
разпоредбата на чл.272 ГПК препраща към тях без да е необходимо да ги
преповтаря. Не са налице сочените от въззивника процесуални нарушения, тъй като
този, устен договор е на стойност под 5000 лв., поради което е допустимо
установяването на сключването му, както и на съдържанието на правата и
задълженията по него да бъде извършено и чрез свидетелски показания и СТЕ, а не
само с писмен договор, което се отнася и до предаването и приемането на
извършените СМР- с акт образец 19. Приложения писмен договор с трето за спора
лице, което е следвало да изпълни идентични работи не оборва събраните гласни
доказателства и СТЕ, тъй като не установява изпълнението на договора от това
трето лице.
Ето защо насрещната искова претенция следва да бъде уважена, ведно с
претенцията за обезщетение за забавено плащане.
Тъй
като крайните фактически и правни изводи на
въззивната инстанция съвпадат с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на делото на въззивника не се дължат разноски. Същият следва
да заплати на въззиваемото дружество платеното от него адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лв.
На основание чл.280, ал.3 ГПК решението е необжалваемо.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.271, ал.1, т.1 ГПК,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1879 от
19.07.2019г. по гр.д.№1591/2019 г. по описа на Бургаския районен съд.
ОСЪЖДА “Медиа Гайд България“ ЕООД да заплати на “Полпласт 2011“ ЕООД сумата от 1200 лв. / хилада и двеста лева/,
представляващи адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.