№ 1089
гр. Варна, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20223110102133 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище гр. София срещу И. Г. И., ЕГН ********** за приемане на
установено в отношенията между страните съществуване на вземане в полза на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД за сумата от 3500 лв. (три хиляди и петстотин лева), главница,
представляваща част от общо дължимата главница в размер на 23546,33 лв., дължима по
Договор за потребителски кредит № РК17-00196437/05.12.2017 г., сключен между И. Г. И. и
„Сибанк“ ЕАД, ЕИК *********, като в последствие взимането по договора е цедирано в
полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на Договор за цесия от 25.06.2019 г., сумата от
1000 лв. (хиляда лева), договорна/възнаградителна лихва, представляваща част от общо
дължимата лихва от 3292,12 лева за периода от 10.12.2018г. до датата на подаване на
заявлението – 08.12.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от 08.12.2020 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплаща , за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 17565/2021г. по описа на ВРС.
Ищецът твърди, че на 05.12.2017г. е сключен ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ
КРЕДИТ между „СИБАНК" ЕАД и И. Г. И., по силата на който Кредиторът е предоставил
на длъжника кредит в размер на 25000,00 лв. Годишният лихвен процент, към датата на
сключване на договора, е в размер на 7,7%. Кредитополучателят се задължава да погаси
задължението си на 100 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, в общ
размер на 340,82 лв. всяка, считано от 23.01.2018г. Крайната дата /падеж на задължението/ е
05.04.2026г.
След усвояване на кредитния лимит, кредитополучателят не е извършвал редовни
плащания на месечните си вноски, поради което непогасеното задължение по кредита е в
общ размер на 26838,45 лв. Твърди, че на 25.06.2019г. е сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания, по силата на който „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК ********* е
придобило вземането спрямо длъжника, произтичащо от описания по-горе договор. В
изпълнение разпоредбите на чл.99 от Закона за задълженията и договорите длъжникът е
уведомен за цедирането на дълга му с изпращане на писмо-уведомление от дата
08.12.2020г., съгласно предоставените от първоначалния кредитор правомощия. Със
съобщаването на цесията, на длъжника е предоставен 7-дневен срок за доброволно
1
изпълнение. Липсата на доброволно изпълнение е наложило предявяване на заявление по
чл. 410 от ГПК. Ищецът сочи, че вземането спрямо ответника е индивидуализирано по
основание и размер в Приложение 1 към конкретния договор за цесия, като цедираното
вземане спрямо същия е посочено по пера.
Твърди се, че договорът за цесия е произвел действие, както по отношение на цедента
и цесионера, така и по отношение на длъжника, уведомен освен с нарочно съобщение, също
така и с връчване на исковата молба и приложенията към нея. Поради което, счита, че
активно легитимиран кредитор е именно настоящият „ЕОС МАТРИКС" ЕООД.
Ищецът сочи, че търсената част от задължението представлява само суми с настъпил
падеж. Обосновава правен интерес от предявените искове с връчване издадената заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№17565/21г. и подадено възражение от длъжника.
Претендира съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор, ответника изразява становище. В представения
отговор се сочи, че ответникът И. Г. И. е поставен под пълно запрещение с влязло в законна
сила на 10.05.2019г. съдебно решение № 513/22.04.2019г., постановено по гр.д.№ 2657/2018г
по описа на Окръжен съд гр.Варна. За негов настойник е назначена Евгения Г.а П.а.
Оспорва твърдението за наличието на облигационни правоотношения-договор за
потребителски кредит от 05.12.2017г. сключен между ответникът И. Г. И. от една страна и
„СИБАНК „ЕАД от друга страна, по силата на който кредиторът е предоставил на ответника
по настоящия иск кредит в размер на 25 000лв. със срок на задължението 05.04.2026г.
Оспорва , твърдението в исковата молба, че кредиторът по договора за потребителски
кредит от 05.12.2017г. е предоставил на потребителя сумата от 25000 лева по
потребителския кредит. Оспорва , че ответникът е уведомен за прехвърляне на вземанията.
Възразява , че от представените към исковата молба писмени документи относно
прехвърляне на вземането в полза на ищеца не може да се направи обоснован извод, че
предмет на цесията е именно вземането по процесния договор. Оспорва претенцията, като
твърди, че сочения в исковата молба договор за потребителски кредит от 05.12.2017г.
сключен между „СИБАНК" ЕАД и И. Г. И. е нищожен като сключен в нарушение на закона
и добрите нрави. Клаузите на договора не са съобразени с изискванията на специалния
Закон за потребителския кредит и нарушават се принципа на справедливост и създават
условия за неоснователно обогатяване и са неравноправни по смисъла на Закона за защита
на потребителите.
Прави възражение за нищожност на Договора за потребителски кредит от
05.12.2017г., сключен между „СИБАНК" ЕАД и ответника И. Г. И., по чл. 26, ал. 2,
изречение 1, предложение второ от ЗЗД - поради липса на съгласие, тъй като при
сключването му ответника не е бил в състояние да разбира, че встъпва в договорни
отношения и да ръководи действията си, а в условията на евентуалност прави възражение за
унищожаемост на Договора за потребителски кредит от 05.12.2017г., като сключен от лице,
което не е могло да разбира и да ръководи действията си, на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД.
С решение №2122/20.10.2009г. по ЧНД №5432/2009г. по описа на Районен съд
гр.Варна, ответникът е настаняван на задължително лечение в МБАЛ "Св.Марина" АД
Варна. В периода от 06.10.2009г. до 23.10. 2009г. ответникът И. Г. И. е постъпил за лечение
във Втора Психиатрична клиника при МБАЛ „Св.Марина" Варна с поставена окончателна
диагноза "Биполярно афективно разстройство, маниен епизод. През периодите от
12.11.2009г. до 27.11.2009г., от 12.11.2009г.-27.11.2009г., от 28.11.2009г.-04.12.2009г., както
и от 05.12.2009г. до 04.12.2009г. ответникът И. Г. И. многократно е постъпвал за лечение
във Втора Психиатрична клиника при МБАЛ „Св.Марина" Варна с поставена окончателна
диагноза "Биполярно афективно разстройство, маниен епизод. Ответникът излага, че в
периода от 16.12.2016г. до 05.01.2017г. И. Г. И. е постъпил за лечение във Втора
Психиатрична клиника при МБАЛ „Св.Марина" Варна с поставена окончателна диагноза
2
"Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод-маниен без психотични симптоми. В
периода от 05.06.2018г. до 05.07.2018г. ответникът И. Г. И. е постъпил за лечение във Втора
Психиатрична клиника при МБАЛ „Св.Марина" Варна с поставена окончателна диагноза
"Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод - маниен без психотични симптоми. В
периода от 13.10.2018г. до 09.11.2018г., ответникът И. Г. И. е постъпил за лечение във Втора
Психиатрична клиника при МБАЛ „Св.Марина" Варна с поставена окончателна диагноза
"Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод-маниен с психотични симптоми" .
Твърди се, че в периода от 28.11.2018г. до 28.12.2018г. ответникът И. Г. И. е постъпил за
лечение във Втора Психиатрична клиника при МБАЛ „Св.Марина" Варна поставена
окончателна диагноза "Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод- маниен с
психотични симптоми". Претендира разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните
правни изводи:
По частно гражданско дело № 17565/2021 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу И. Г. И., ЕГН **********, с настоящ адрес:
гр.В., да заплати на кредитора „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес гр. София, ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, за сумата от
3500 лв. (три хиляди и петстотин лева), главница, представляваща част от общо дължимата
главница в размер на 23546,33 лв., дължима по Договор за потребителски кредит № РК17-
00196437/05.12.2017 г., сключен между И. Г. И. и „Сибанк“ ЕАД, ЕИК *********, като в
последствие взимането по договора е цедирано в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата
на Договор за цесия от 25.06.2019 г., сумата от 1000 лв. (хиляда лева),
договорна/възнаградителна лихва, представляваща част от общо дължимата лихва от 3292,12
лева за периода от 10.12.2018г. до датата на подаване на заявлението – 08.12.2021 г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от 08.12.2020 г. – датата на
депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане, сумата от 90 лв. (деветдесет
лева) за платена държавна такса.
Видно от представен Договор за потребителски кредит № РК17-00196437/05.12.2017
г., сключен между И. Г. И. и „Сибанк“ ЕАД, ЕИК ********* , в полза на ответника като
заемател, е отпусната сумата от 25000 лв. Договорен е годишен лихвен процент от 7,7%,
формиран като сбор от референтен лихвен процент (РЛП), който може да се променя при
условията на т. 15.3.2 и т. 15.3.3. и който към датата на сключване на договора е 0,7%, плюс
надбавка от 7%. Годишният процент на разходите е уговорен в размер на 8,25%. В чл. 6. 2. е
уговорен годишен лихвен процент по просрочен дълг равен от сбора между годишният
лихвен процент върху редовен дълг и обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Общата стойност на плащанията е изрично посочена в размер на 34185,23 лева. В чл. 4. 1 от
Договорът е регламентирано, че той касае потребителски кредит, издължаван с месечни
анюитетни погасителни вноски, включващи главница и лихва, дължими съгласно
погасителен план, неразделна част от договора. Към договора е представен и погасителен
план подписан от страните.
С Решение №513/19г. на ВОС по гр.д.№2657/18г. ответникът И. Г. И. е поставен под
пълно запрещение.
Видно от удостоверение №33/28.02.22г. Евгения Г.а П.а е настойник на И. Г. И..
От заключението на вещото лице по изготвената и приета от съда ССЕ, неоспорена
от страните се установява, че в счетоводството на „ОББ" АД по процесния договор за
кредит са платени общо 2 956.04 лева, от които: Главница - 1 453.67 лева и Редовна
договорна лихва - 1 502.37 лева. Няма отчетени плащания при ищеца. Няма данни за
извършване на плащания по процесния договор за кредит към „ЕОС Матрикс" ЕООД. Няма
данни за извършено плащане след 25.09.2018 г. към първоначалния кредитор. Дължимата,
3
непогасена главница при действащ първоначален лихвен процент, уговорен с договора за
кредит без да се взема предвид евентуалното завишение на първоначалния лихвен процент е
в размер на 23 546.33 лева. Дължимата непогасена лихва съобразно първоначалния лихвен
процент към датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
(08.12.2021 г.) е в размер на 4 789.12 лева, като по отделни суми данните са представени в
табличен вид в констативно-съобразителната част на ССЕ. Размерът на дължимата главница
/сбор от главниците на вноските за периода 23.01.2018 г. - 08.12.2021 г. по погасителен план
е 8 273.38 лева. Размерът на дължимата договорна лихва /сбор от договорната лихва на
вноските за периода 10.12.2018 г. - 08.12.2021 г. по погасителен план е 4 488.81 лева.
Съобразно проверените документи по делото, както при „ОББ" АД и при ищеца дължимата
главница по договора е в размер на 23 546.33 лева. Същата сума е посочена като дължима
главница в исковата молба. С исковата молба от страна на ищеца се претендира частична
сума от 23 546.33 лева.Съобразно проверените документи по делото, както при „ОББ" АД и
при ищеца дължимата редовна лихва по погасителни вноски към 08.12.2021 г. е в размер на
4 789.12 лева. В исковата молба е вписана сума като договорна лихва в размер на 3 292.12
лева. Сумата е на по-ниска стойност, тъй като се претендира такава лихва за периода от
10.12.2018 г. до 21.08.2020 г., като лихвения процент, при който е изчислена тази лихва е на
по-ниска стойност в размер на 7.20%, а не при 7.70%.
От заключението на вещото лице по изготвената и приета от съда СПЕ, неоспорена
от страните се установява, че обследваното лице И. Г. И. е с психично заболяване с начало
1986 год Афективно разстройство по МКБ-Х/Маниино-депресивна психоза/. Афективното
разстройство-МДП, е психично заболяване в тесния смисъл на това понятие. При него още
от началото на психичното му заболяване- 1986 год. е препоръчано да приема непрекъснато
медикаментозно лечение като задължително тимостабилизатори и транквилизатори. В
зависимост от афективната фаза при лицето е била необходима терапия с антидепресанти
и/или антипсихотици. Липсата на съзнание за психично заболяване при И. И. и отказа от
адекватно лечение както в психиатричен стационар/както бягство от стационара, отказ от
лечение по доброволен ред, много по често лечение по реда на чл. 157 от 33 и чл. 89 от НК /
и отказа от медикаментозно лечение при амбулаторни условия болестно определя
поведението му и психичното му състояние-психичното му състояние е продължително
разстройство на съзнанието, и това го прави в състояние да не може да разбира значението
на постъпките си. Проследявайки стационарните лечения, които Ив.И. е провел, както и
болестната му симптоматика за повишени възможности-че управлява бизнес, неговото
поведение-безмислени пътувани из страната, „извършвани сделки", отказа му от
поддържащо лечение, да приема медикаменти в амбулаторни условия, може да се направи
медицинско заключение, че в този период е бил в хипоманиино състояние, което е
определило болестно поведението му, т.е. той е с продължително разстройство на
съзнанието.
От показанията на разпитания по делото свидетел Н. Х. П. се установява, че някъде
след 2000г., даже по-рано 1999-98г., И. И. е с разклатено психическо здраве. От 7-8 години
съвсем не е добре. Той е претърпял голяма травма- 86г., когато гръмнал поливинилхлорида в
Девня. Бил е осем или девет дена в кома. Ударът бил в главата, доста тежък. След това
започва да има някакви отклонения. Имал е доста сериозен бизнес по него време- складове
за алкохол и цигари. Поведението му започва да не е толкова адекватно. Направил две-три
сериозни загуби на пари, поради това, че не може точно реално да прецени ситуацията.
Надхвърля своите възможности. В последствие се задълбочили проявите доста. Станал един
превъзбуден човек, доста натоварен, не преценявал реално ситуацията, поема задължения,
които не може да поеме . В семейството му настъпили драматични промени. Развел се
някъде 16-17 г. Тогава вече не бил под контрол изобщо. Фактически имал диагноза, но
нямал контрол да си приема медикаментите. Диагнозата е биполярно разстройство. Някъде
2017-18г го вземат от време на време в психиатрията за по един-два месеца.
4
От показанията на разпитания свидетел М.И се установява, че през 2017-18г.
състоянието на И. И. се влошило. Станал превъзбуден говорил несмислици. Нямал връзка с
действителността, никой не можел да му наложи контрол. Обикалял по улиците, изглеждал
като клошар. Семейството решило да го постави под запрещение.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният установителен иск е при условията на чл.415, чл.1,т.1 от ГПК, когато
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и същият е подал възражение в срок.
Предявеният иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК и има за предмет да се
установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да
докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение.
В настоящия случай за установяване на легитимацията си като кредитор ищецът –
заявител ЕОС МАТРИКС ЕООД, е посочил и представил договор за прехвърляне на
вземания от 25.06.19 г., ведно с Приложение 1Б към него, по силата на който продавачът
ОББ АД му е прехвърлил портфолио от вземания, произтичащи от договори за кредити,
сключени с длъжници, сред които фигурират и договори, сключени с длъжника И. Г.И. -
позиция 80-81.
По делото е представен Договор за потребителски кредит № РК17-00196437 от
05.12.17г. между Сибанк ЕАД и И. Г. И.. Същият договор е представен и по ч.гр.д.
№17565/21г. на ВРС, като и Заповед №6964/10.12.21г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК е издадена за вземане произтичане именно по Договор за потребителски
кредит № РК17-00196437 от 05.12.17г.
Съответно в представеното от ищеца извлечение от Приложение ІБ към договор за
прехвърляне на вземания от 25.06.19 г. под позиция 80 е отразено задължение по договор
№LD1931923394 от 05.12.2017г. на И. Г. И. в размер на 794,28 лв. и в позиция 81 е отразено
задължение по договор №LD1931923393 от 05.12.2017г. на И. Г. И. в размер на 26838,45 лв.
От така представените доказателства не може да се приеме, че именно вземането по
процесния Договор за потребителски кредит № РК17-00196437 от 05.12.17г. е било
цедирано на ищеца Еос матрикс ЕООД. Аргумент за това е и представеното с исковата
молба уведомление за извършено прехвърляне на вземания- л.7 и л.114 от делото в което е
посочено името на ответника И. Г. И. без да е конкретизирано каквото и де е негово
задължение по размер или основание.
Поради изложеното и предвид направеното от ответника възражение, че предмет на
договора за цесия е именно вземането по процесния договор, то съдът приема, че ищцовото
дружество не доказа по несъмнен начин, чиято е доказателствената тежест в процеса да установи с
допустимите доказателствени средства да е носител на процесното вземане. Поради липса на
активна материалноправна легитимация на ищеца, то предявените искове следва да се отхвърлят.
С оглед изложеното, съдът не дължи произнасяне по направените от ответника и приети за
разглеждане възражения, тъй като не се установи задълженията по процесния договор Договор за
потребителски кредит № РК17-00196437 от 05.12.17г. да са прехвърлени на ищеца Еос Матрикс
ЕООД.
По разноските: На основание чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответницата направените в производството разноски.
Направено е възражение от ищеца за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ответника. Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна
помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не
може да бъде по-малко от определения в същата минимален размер за съответния вид
5
правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна
възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските за адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
В случая се касае до адвокатско възнаграждение, което определено съобразно нормативната
уредба Наредбата №1/9.07.2004г. по чл.7 ал.2 от Наредба №1/04г. , /в редакцията си към
датата на заплащане/ предвид броя на предявените искове и проведените съдебни
заседания, не следва да бъде намалявано поради прекомерност. Поради което следва да се
присъди сумата в размер на 600 лв. за заплатено адв.възнаграждение и 350 лв. СМЕ-350 лв. или
общо 950 лв..
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият
състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от
ГПК разноски, поради липсата на представени доказателства за извършване на такива, не се
присъждат.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище
гр. София срещу И. Г. И., ЕГН **********, представляван от настойника Евгения Г.а П.а
иск за приемане на установено в отношенията между страните съществуване на вземане в
полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД за сумата от 3500 лв. (три хиляди и петстотин лева),
главница, представляваща част от общо дължимата главница в размер на 23546,33 лв.,
дължима по Договор за потребителски кредит № РК17-00196437/05.12.2017 г., сключен
между И. Г. И. и „Сибанк“ ЕАД, ЕИК *********, като в последствие взимането по договора
е цедирано в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на Договор за цесия от 25.06.2019 г.,
сумата от 1000 лв. (хиляда лева), договорна/възнаградителна лихва, представляваща част от
общо дължимата лихва от 3292,12 лева за периода от 10.12.2018г. до датата на подаване на
заявлението – 08.12.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от 08.12.2020 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплаща , за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 17565/2021г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „„ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище гр. София да
заплати на И. Г. И., ЕГН **********, представляван от настойника Евгения Г.а П.а, сумата
950 лв. (деветстотин и петдесет лева), представляваща разноски по делото, на основание
чл.78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6