РЕШЕНИЕ
гр. София, 11.09.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на пети юни две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
Съдия:
Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 11281 по описа за 2016 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 18.05.2010 г. е привлечен като
обвиняем за извършено тежко умишлено престъпление от общ характер. Във връзка с
това му е било наложено и дисциплинарно наказание „уволнение“. Бил е задържан
първоначално за 72 часа. Наказателното производство продължило повече от 6
години. Първоначално ищеца бил признат за виновен, но след това оправдан от
СГС, като присъдата на СГС е потвърдена от ВКС на 26.02.2016 г. Междувременно и
заповедта му за уволнение е била отменена от Административен съд в следствие на
което е бил останал без доходи и работа в продължение на 10 месеца. След като
се върнал на служба отношението към него било негативно, колегите му странели,
бил преместен в друго районно управление, служебното му развитие било спряно.
Това се отразило на здравословното му състояние. След излизането от арест
развил остра вирусна инфекция. През 2012 година била установена депресивна
реакция. Това се отразило и в отношението му в семейството и с приятелите.
Отделно от това в интернет пространството била публикувана статия, че е заловен
в момент на кражба. Претендира от П.та обезщетение за причинениете му
неимуществени вреди в размер на 30 000 лева. Отделно претендира за
имуществени вреди в размер на 700 лв. –
разноски направени от него в наказателното производство, платени адвокатски
хонорари, като претендира сумите ведно със законната лихва от 22.06.2016
година.
Ответникът оспорва предявените два иска, като
недоказани и прекомерни по размер. П.та сочи, че липсват доказателства за
търпените вреди, които да са в пряк и непосредствен резултат от повдигнатото
обвинение. Липсват доказателства за влошено здравословно състояние по причина
на обвинението. Отделно от това П.та не е разпространявала данни за разследването
и не следва да отговаря за отзвука им в обществото. Счита, че П.та не следва да
носи отговорност проведеното дисциплинарно производство и уволнението на ищеца,
тъй като това са актове на друг орган.
Счита, че освен това отстраняването от работа не е по реда на НПК, като
административният орган не е действал при условията на обвързана компетентност.
Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, като твърди, че ищецът
сам е имал неправомерно поведение, с което е дал повод за наказателното си
преследване. Отделно от това възразява, като твърди, че ищеца е извършил
престъпно деяние, но поради неправилното формулиране на обвинението в
обвинителния акт съдът е постановил оправдателна присъда.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и се
установява от приложеното към
настоящото н.о.х.д. № 8045/2013 г. на СРС, НО, 6 състав, ведно с производството по инстанционен
контрол и ДП 35-П/09 г. по описа на СО- СГП, че на 18.05.2010 г. с
Постановление на следовател в СГП – Следствен отдел, гр. София, настоящият ищец Р.К.Х. е бил привлечен в
качеството му на обвиняем за престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 4, 5, 6 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК,
което постановление било предявено
на Р.Х. в 04.00 часа на 18.05.2010 г. Ищецът е бил задържан за срок от
72 часа. С постановление на СГП от 20.05.2010г. му е взета мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 500лв. Обвинителният акт срещу
ищеца е внесен в съда от СГП на 26.04.2013г. Образувано е НОХД № 8045/13г. на
СРС. На съдебното следствие пред първоинстанционния съд са преведени 7 съдебни
заседания, на които ищецът се е явил лично.
С Присъда от 05.11.2014 г. по НОХД № 8045/2013 г. на СРС, НК, 6 състав, ищецът
Р.Х. е бил признат за виновен в това, че на 17.05.2010г., за времето от 19:48
часа до 21:32 часа, в гр. София, в района на ж.п. гара „Илиянци“ – петролна
база /терминал/ „Илиянци на „ОМВ България“ ООД, и на ул. „Кирил Благоев“, в
качеството си на длъжностно лице – държавен служител от МВР категория „Е“ – I степен, старши полицай в група „ООР“, сектор
„Охранителна полиция“ при 02 РУ „Полиция“, СДВР, в състава на наряд по маршрут
ППГ 450, в съучастие като извършители с А.К.П. и Р. А.Х., не изпълнил
регламентираните задължения по служба и от това произлезли вренди последици –
неимуществени вреди, представляващо престъпление по чл. 387, ал. 3, пр. 1 вр.
ал. 1, пр. 3 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради което бил осъден на една година
лишаване от свобода, като изтърпяването на наказанието е било отложено по чл.
66 от НК. Със същата присъда ищецът е частично оправдан по останалите
обвинения. Така постановената присъда е обжалвана от ищеца. По образуваното
ВНОХД № С-60/2015г. на СГС, НО, I, въззивният състав е отменил присъдата от
05.11.2014 г. на СРС, НК, 6 с-в и е постановил нова, с която изцяло е оправдал
ищеца. Новата присъда от 21.01.2016г. постановена от СГС по ВНОХД № С-60 е
потвърдена с Решение № 145 от 22.06.2016 г. по дело № 513/2016г. на ВКС, I НО, което е окончателно.
По делото е представен Договор за правна защита и
съдействие ( л. 17 ), видно от който, подсъдимият Р.Х. е упълномощил адвокат да
го представлява процесуално по цитираното наказателно дело НОХД № 8045/13г. на
СРС. Договорена и заплатена в брой била сумата от 700 лв. оригинала на
пълномощното е приложен към наказателното дело, на л.51.
Не се спори, че със Заповед № З-7683/07.07.2010 г. на Директора на
Столична дирекция на вътрешните работи на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и прекратяване на служебните правоотношения. Описаното от
фактическа страна в заповедта деяние
е именно това, за което било образувано
ДП 35-П/2009 г. по описа на Следствен
отдел при СГП, пр.пр. № 5545/2009г. по
описа на СГП. Посоченото поведение на Р.Х. било квалифицирано от Директора на
Столична дирекция на вътрешните работи като несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните
служители, поради което наложил на Р.Х. най – тежкото дисциплинарно наказание
„Уволнение“ и прекратил служебното правоотношение.
Приети са по делото решения на АССГ и ВАС – л. 11- л. 14 , видно от
които горната заповед е обжалвана от ищеца по съображения за незаконност на
уволнението. С решение № 3704 от 17.11.2010 г. на АССГ, Първо отделение, 5
състав, по адм.д.№ 5995/2010 г., з-7683/07.07.2010
г. на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с която е
дисциплинарно уволнен Р.Х., е била отменена.
Със
решение № 5304 от 14.04.2011 г., по адм. д № 236/2011 г. на ВАС е оставено в
сила решение № 3704 от 17.11.2010 г. на АССГ, Първо отделение, 5 състав, по
адм.д.№ 5995/2010 г. Решението на ВАС е окончателно и не подлежи на обжалване.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетелят В.С., който
установява, че по време на наказателното производство ищецът е бил много
притеснен, имал е проблеми с общуването с роднини и приятели. Свидетелства за
лошото отношение на неговите колеги и невъзможността за професионално развитие
след възстановяването му на работа.
По
делото е представен Болничен лист № 3188226. Приета СМЕ (л. 68) от заключението
на която се установява, че не може да се докаже, че твърдяната от ищеца остра
вирусна инфекция е причинена от процесния случай, защото за целта трябвало да
се извърши серологично-вирусологично изследване. Острата вирусна инфекция е
била краткотрайна, протекла е леко и без усложнения.
По
делото е приета Съдебно-психиатрична експертиза (л. 84) от която се установява,
че преживяното от ищеца след периода от 2010-2012 г. отговаря на критериите на **********при
**********.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 2 ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, П.та и съда при обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление.
Според т. 13 на задължителното за съобразяване от съдилищата
Тълкувателно Решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк.дело № 3/2004 г. на ОСГК на
ВКС, ако лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е
прекратено, държавата отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, сегашна т. 3 на чл.
2, ал. 1 ЗОДОВ. В тези случаи обезщетението за неимуществени вреди обхваща и
вредите от незаконното задържане под стража. Ако са настъпили имуществени
вреди, обезщетението за тях не се поглъща, а се присъжда самостоятелно.
Легитимиран ответник по иск с процесното правно основание е П.та
на РБ, като процесуален субституент на държавата.
В конкретния случай с нова присъда от 21.01.2016г. постановена от СГС по
ВНОХД № С-60/15г. , потвърдена с Решение № 145 от 22.06.2016 г. по дело №
513/2016г. на ВКС, I НО ищецът Р.Х. е оправдан.
Ирелеватни са причините , поради които е бил оправдан, с оглед направеното от
ответника възражение.Бил е задържан за срок от 72 часа.
По силата на чл. 4 ЗОДОВ
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. От доказателствената съвкупност по делото – разгледаните
подробно по – горе писмени и гласни доказателства, настоящият състав формира
категоричен извод, че ищецът Р.К.Х. е
претърпял неимуществени вреди, стоящи в
пряка причинна връзка с воденото срещу него наказателно производство,
приключило с оправдателна присъда. Свидетелят категорично установява, че Р.Х. изпаднал в депресия ( така и Епикриза от 28.05.2018 г.), всички хора около него
странели. Бил притеснен, че го обвиняват за нещо, което не
бил направил. Характерът му станал на друг човек – затворен.
Потиснал се. Колегите му странели от него. Бил уволнен дисциплинарно. След
възстановяването му на работа всички се държали лошо с него и е нямал
възможност за израстване в йерархията. Не е установена пряката причинна
зависимост на отразеното в болничния лист (л.16) заболяване „остра
вирусна инфекция“ с процесните наказателни дела и незаконно повдигнатото и
поддържано от ответника обвинение.
Съдът при наличие на претърпени неимуществени болки и страдания
поради незаконно обвинение, следва да определи справедлив размер на
обезщетението, чиято цел е да възстанови психическото, емоционалното и
психологическо равновесие на увредения ищец. Съдържанието на понятието
"справедливост" по чл. 52 ЗЗД
е изяснено в ППВС № 4 от
23.12.1968 г. Същото не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Обстоятелствата, които съдът съобразява при
определяне на справедлив размер на обезщетението при деликт по чл. 2 ЗОДОВ,
какъвто е и процесния са: тежестта на престъплението, за което е било
повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно
преследване; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с
оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху
професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните
му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му
състояние обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите
условия в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период. Предвид тези критерии съдът взема предвид
слените конкретно фактически установени по делото обстоятелства: Ищецът бил
обвинен за извършване на тежко умишлено престъпление, за което е предвидено
наказание лишаване от свобода от една до десет години. Наказателното
производство е продължило за ищеца от 18.05.2010 г., когато е привлечен като обвиняем с постановление на СГП -
Следствен отдел, до 22.06.2016 г., когато като неподлежащо на обжалване и
протест е влязло в сила решението на касационната инстанция, с което е
потвърдена оправдателната присъда – или период от 6 г. , 1м. и 4 дни. С оглед
спецификата на делото, същото е протекло с разумна продължителност. Ищецът Х. е
бил с най – тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ 3 дни, но е бил фактически задържан на
мястото, в което е свързано с неговата работа като полицейски служител, което
безспорно е довело до дискредитиране
на ищеца, който бил обект на подигравки
от страна на колегите си. Писмените и гласни доказателства
доказаха по категоричен начин, че деянията, за което е повдигнато
незаконното обвинение, е квалифицирано от работодателя на ищеца – Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“ като тежко нарушение на етичните правила
за поведение на държавните служители, което е довело и до уронване на престижа
на службата. Безспорно е налице сериозно отрицателно засягане на професионалната
сфера на ищеца Х., който е загубил работата си – последното съставлява
нетипична процесна вреда, стояща в пряка причинно – следствена връзка със
незаконното обвинение, тъй като се основава на обстоятелства, свързани с него.
Засегната отрицателно е личната емоционална
и психическа сфера на Р.Х., който
бил потиснат и депресиран. На следващо място,
настоящият състав съобразява и икономическите условия в страната и
жизнения стандарт на населението за съответния период и средностатистическите показатели
за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта – м.
05.2010 г. – м.06.2016 г. Официалните
статистически данни на НСИ сочат, че за процесния период е налице увеличение в
годишния доход на домакинствата, който за 2016 г. вече е бил 5 167
лв., а през 2010 е бил 3 812 лв. При това
положение съдът намира, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени
вреди вследствие на незаконно повдигнато обвинение, се явява сумата от
11 000 лв., до която искът е
основателен и доказан, като следва да се отхвърли за разликата до пълния
претендиран размер от 30 000 лв.
По
имуществените вреди:
Съгласно възприетото с Решение № 843/23.ХII.2009 г. по гр.
д. № 5235/2008 г., Решение № 126 от 10.05.2010 г. по гр.
д. № 55/2009 г. на ВКС, IV г. о. и др., разноските
на ищеца за адвокатско възнаграждение, направени във връзка с незаконното му
обвинение в извършване на престъпление, представляват за него имуществена вреда
по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ,
като вземането за обезщетение се реализира по предвидения в ЗОДОВ ред по силата
на чл. 8
от същия нормативен акт. В процесния случай, както е установено и по – горе по
делото, настоящият ищец е сторил разноски за адвокатски възнаграждения по 1 бр.
договор за правна защита и съдействие в размер на 700 лв. Уговореният начин на плащане е в брой. Ето
защо съдът обосновава извод, че искът в частта, с която се претендират
имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение, сторено в пряка
причинна връзка с воденото срещу настоящия ищец наказателно производство, е
основателен и доказан до размера на претендираната сума от 700 лв. и следва да се уважи изцяло.
Основателността на иска
по чл. 2, ал.1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ до посочените размери от 11 000
лв. – за неимуществени вреди, и 700 лв.
за имуществени вреди, обосновава уважаване и на акцесорната претенция за лихва
върху посочените суми, считано от 22.06.2016 г. - датата на влизане в сила на Решение № 145 от 22.06.2016 г. на ВКС, I НО по к.н.о.х.д. № 513/2016г. до
окончателното изплащане.
По разноските за настоящото
производство:
На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ
ответникът П. на РБ дължи на ищеца сторените в настоящото производство разноски
за държавна такса и адвокатско
възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие на л. 75 от
делото. Ответникът П. на РБ е навел възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар по чл. 78, ал. 5 ГПК, който е договорен и заплатен в размер на 1500 лв.
Предвид фактическата и правна сложност на делото, наличието на задължителна
съдебна практика по въпросите, обхванати от предмета на делото и усилията по
защитата, съдът намира, че този хонорар е прекомерен следва да бъде редуциран
до минималните размери, установени с чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004 г., а именно до сумата от 860 лв. Или дължимите на ищеца разноски
са общо в размер на 880лв.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на съда разноските по делото в общ размер на
369,28 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П. на РБ да заплати на Р.К.Х., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал.
1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 11 000.00 лв. /
единадесет хиляди/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие на незаконно повдигнато обвинение в престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 4, 5, 6 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което бил оправдан с Присъда, постановена
по ВНОХД № С-60/2015г. на СГС, НО, I- въззивен състав, която е потвърдена с Решение №
145 от 22.06.2016 г. по дело № 513/2016г. на ВКС, I НО, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 22.06.2016 г. до окончателното изплащане, както и сума в размер на 700
лв. /седемстотин лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
претърпени вследствие на воденото незаконно обвинение и съставляващи заплатен
адвокатски хонорар в наказателното производство, ведно със законната лихва,
считано от 22.06.2016 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди за разликата над 11 000 лв. до пълния
претендиран размер от 30 000 лв., ведно със законната лихва върху
разликата над 11 000 лв. до пълния
заявен размер от 30 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА П. на РБ на основание чл. 10,
ал. 3 ЗОДОВ да заплати на Й.С.Т., ЕГН **********,
сумата от 880 лв.
разноски за настоящото производство за държавна такса и възнаграждение за
адвокат.
ОСЪЖДА П. на РБ на
основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ да заплати
на Софийски градски съд разноски за
настоящото производство в размер на 369,28 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: