Р Е Ш Е Н И Е
№811
гр.Перник,
25.07.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно
заседание на девети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГЕРГАНА КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА
при секретаря
Антоанета Василева, разгледа гражданско дело № 964 по описа за 2018 г. и взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.107 от ЗЕ.
Производството е по предявен по реда на чл. 415,
ал. 1 от ГПК от „Чез Електро България” АД иск за установяване, че ЕТ „Дина 91 –
Димитрина Георгиева“ дължи на ищеца
сумата 2236,08лв. – неизплатена главница, дължима за доставена в периода от
26.08.2014г. до 31.08.2017г. електрическа енергия в имот, находящ се в гр.
Перник, ул. „Миньор“1, механа Кукери, както и сумата 335,46 лв. – лихви за
забава, изтекли върху главното вземане в периода от 11.10.2014г. до
27.09.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по гр.д. №6624/2017г. на ПРС.
Ответникът ЕТ „Дина 91 – Димитрина Георгиева“ депозира писмен отговор, в
който дава становище за допустимост, но неоснователност на ищцовите претенции.
Заявява, че между страните липсва облигационно правоотношение, тъй като не е
собственик и не е ползвател на процесния електроснабден имот.
По делото са приети писмени
доказателства, изслушана е и съдебно-икономическа експертиза.
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните, по реда
на чл.12 и чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не се спори, а това се установява и
от приложения заверен препис от частно гр. дело № 6624 /2017 г. по описа на РС
Перник, че срещу ответното ЕТ въз основа на заявление на "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ" АД е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за
сумите, които са предмет на настоящото производство, като в срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение. Предвид това,
предявеният установителен иск е допустим и като такъв следва да бъде разгледан
по същество.
От
приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на електрическа
енергия на "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД за от 2007 г. се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на електрическа енергия и
потребителя на такава.
Съгласно текста на чл.4, ал.4 от
Общите условия потребител електрическа
енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, както и лице на
издръжка на държавния или общинския бюджет, което купува електрическа енергия
за стопански и/или обществени нужди за обект, присъединен към
електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство.
Представен е лиценз за обществено
снабдяване с ел. енергия № Л-135-11/29.11.2006 г. по ЗЕ, включително за
територията на обл. Перник като "краен снабдител" по смисъла на § 28а
от ДР на ЗЕ.
По
делото е приложено заявление за сключване на договор/споразумение за продажба
на електрическа енергия за стопански нужди, видно от което ответникът ЕТ „Дина
91 – Димитрина Георгиева“ е поискала да сключи договор за продажба на ел.
енергия за обект – механа „Кукери“, находяща се в гр. Перник, ул. „Миньор“ №1.
Към заявлението е приложена декларация, видно от която е посочено, че
ответникът е във владение на процесния имот. Налице е удостоверение, издадено
от нотариус Николай Златанов, с район на действие ПРС, според което по
отношение на процесния имот е започната
процедура по чл.587 ГПК, като за обекта има открита партида за
електроснабдяване на името на ответното ЕТ. Приложени са договор за продажба на
ел. енергия за стопанска и обществена дейност, ведно със споразумение към него
№ **********/10.05.2012г. видно от което страните са сключили договор за
продажба на ел. енергия за процесния обект.
Приложени са общо 38 бр.
фактури, касаещи периода от26.08.2014г.-31.08.2017г. на обща стойност
2236.08лв., като видно от съдържанието на същите, начисленията предмет на
претенцията са за достъп до електроразпределителната мрежа.
Като писмено доказателство по делото
е прието заявление от ответното ЕТ до енергийния омбудсман, с което
потвърждава, че от страна на ищецът се претендират суми за достъп до
електроразпределителната мрежа, за обект който тя не ползва. По
делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на свидетелката
Лозена Георгиева, съгласно които тя заявява, че процесната механа не работи от
около 2010г. Същото обстоятелство се потвърждава и от разпитаната свидетелка
Маргарита Гелева.
По делото е приета
съдебно-икономическа експертиза се установява, че процесните фактури са
осчетоводени в счетоводството на ищеца, като счетоводството е водено редовно по
отношение на тях. За процесния период не са постъпвали суми в погашение на
претендираните задължения. Дължимата от ответното ЕТ сума за периода от
26.08.2014г. до 31.08.2017г. е в размер на 2236,08лв., а дължимата лихва за
забава е в размер на 335,46лв. за периода от 11.10.2014г. 27.09.2017г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявените
искове имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената
по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. Установява
се, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното
вземане и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и
същият се явява процесуално допустим.
По
иска по чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Доказва се, че ищецът
"ЧЕЗ Електро България" АД е търговско дружество, което притежава
лиценз за обществено снабдяване с ел. енергия № Л-135-11/29.11.2006 г. и лиценз
за търговия с ел. енергия № Л-22915/17.05.2007 г. по ЗЕ, включително за
територията на обл. Перник като "краен снабдител" по смисъла на § 28а от ДР на
ЗЕ.
От приложените към
делото като писмени доказателства - договор за продажба на ел. енергия за стопанска и
обществена дейност, ведно със споразумение към него № **********/10.05.2012г. се установява, че ответникът е
потребител на ел. енергия по смисъла на чл. 92, т. 4 ЗЕ, вр. §1, т.41б
от ДР на ЗЕ, с ИТН
№ 210026752943, с място на потребление: гр. Перник, ул. „Миньор“ №1, механа
Кукери. ОУ на ищеца са одобрени с Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР и са публикувани
в централен и местни ежедневници, следователно са влезли в сила и намират
приложение в отношенията между страните по делото. Качеството
"потребител" на ел. енергия за стопански
нужди, както е в случая, е определено в същия смисъл и в
чл. 4, ал. 4 от ОУ на "ЧЕЗ Електро България" АД и не е свързано с
притежаването на правото на собственост или на ограничено вещно право върху ел.
снабдявания обект, за разлика от потребителя за битови нужди. Общите условия на
ищеца, са общоизвестни и съгласно чл. 98а, ал. 4
ЗЕ обвързват
всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на потребителите.
Неоснователни са възраженията на
ответника, че не е потребител на ел. енергия, защото не е собственик на
обектите, тъй като както се посочи по-горе за качеството "потребител"
на ел. енергия за стопански нужди собствеността върху снабдявания
обект е без значение. Между страните е налице договор за продажба на ел. енергия
за стопанска и обществена дейност, ведно със споразумение към него №
**********/10.05.2012г., като не е установено по делото, че от страна на
ответника е направено писмено искане за прекратяването му. При
доказателствена тежест на ответника /чл. 154, ал. 1, пр. второ /, доказателства за
писмено изявление от ответника до ищеца за прекратяване на договора, респ. за
продажбата на електрическа енергия, липсват по делото. От съвкупната преценка
на обсъдените писмени доказателства и след като липсват писмени доказателства,
някоя от страните да се е възползвала от възможността за едностранно
прекратяване на договора, то следва изводът, че между страните по делото за
процесния период е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор
за продажба на електрическа енергия, по силата на който ищецът има задължението
да доставя електроенергия, а ответникът има задължението да заплаща цената на
така доставената му електроенергия /арг. чл. 92 от ЗЕ/. В този смисъл
ответникът е носител на правата и задълженията по ЗЕ и е обвързан от
клаузите на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия.
Претенцията
на ищцовото дружество касае единствено цена за услуга достъп до
електроразпределителна мрежа, като за процесния период и видно от съдържанието
на приложените фактури, липсва начисляване на ползвана електроенергия, което
кореспондира и на заявеното от свидетелите, че процесният обект не работи.
Цената за достъп до електроразпределителната мрежа е компонент от ценообразуването
на дължимата стойност на ел. енергията и винаги се заплаща от клиента независимо, дали
той е потребявал реално услугата в имота си или не го е правил. В този смисъл
цената за достъп
до електроразпределителната мрежа съществува, като елемент от общата фактура и
винаги се заплаща от клиентите. Размерът на тази цена относно исковия период се
определя с Решения на на Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ и тази цена за достъп изразява
разходите на „ЧЕЗ Разпределение България" АД за поддържане и обслужване на
1 кВ., като стойността на услугата достъп не зависи от консумацията на
електроенергия в имота. Цената е определяна с решение № Ц-12/
30.06.2014 г., решение № Ц - 16/ 01.10.2014 г. и решение № Ц - 27/ 31.07.2015
г., Решение № Ц-35/01.11.2015г.,Решение Ц 19/30.06.2016г.и Решение Ц
19/01.07.2017г. като с тях е са утвърждавани цените за мрежовите услуги, които
заплащат клиентите на електроразпределителното дружество, съответно цена за достъп за стопанските потребители, като
цената е отразена във всяка от фактурите. Ответникът не ангажира доказателства
да е предприел действия по прекратяване на договорните отношения относно
достъпа му до електроразпределителната мрежа за стопански нужди и поради това дължи
месечна цена на услугата "достъп" за исковия период.
Фактурите са осчетоводени от ищеца и
отразени в дневниците по ДДС. СИЕ е изготвена въз основа на вписванията,
извършени в счетоводните книги на ищцовото дружество. Изпълнението на това
задължение на дружеството-ищец, съчетано с приложението на чл. 182 и чл. 55 - търговските книги на
ищеца да служат като доказателство за фактурираното и осчетоводеното от него,
като е установен размерът на претенцията, съобразно цитираното по-горе
изчисление. Следва да бъде установено и че ответната страна дължи законна лихва
върху неизплатената сума за главницата, след подаване на заявлението по чл. 410 до окончателното й
изплащане, тъй като това изрично следва от разпоредбата на чл. 422, ал. 1
ГПК.
Относно иска с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Когато вземането е
срочно, то е изискуемо на срока, и длъжникът изпада в забава ако не плати на
падежа, без да е нужна покана за изпълнение - чл. 84, ал. 1 . В ОУ на ищеца е
предвидено, че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за ел. енергия в
срок - този срок е 10-дневен след изтичане на периода, за който се отнася и при
неизпълнение в срок заплаща обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащане на ел. енергия. През 10 -дневния период от
време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и
изискуемо. В случая, ответникът има задължение да плати стойността на
доставената и използвана ел. енергия, което не е изпълнено в 10 -дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася, поради което ответникът е в
забава. Лихвата за забава върху главницата за процесния период, изчислена от
ССч. Е е в размер на 10,25 лв., което съответства на претендираното от ищеца.
По същите съображения, съдът намира, че
следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, предявено срещу ответника в
настоящето производство – 06.10.2017 г.
до окончателното й изплащане.
По отношение на част от
претендирните вземания обаче ответната страна с е направила възражение за
погасяването им по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, с
изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични плащания,
каквито са и задълженията на ищеца. Предвид на това вземанията на кредитора за
незаплатена топлоенергия за периода преди 06.10.2014г. / предвид момента
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК –06.10.2017г./, са били погасени по давност. С оглед горното, съдът
като съобрази и данните от заключението на приетата съдебно икономическа
експертиза, приема за доказано по делото, че
за периода от 06.10.2014г. до 31.08.2017г. ответникът
дължи сумата от 2162,51 лева, представляваща цена за услуга
достъп до електроразпределителната мрежа за електроснабден имот находящ се в гр.Перник, ул. „Миньор“, 1, и законна лихва за забава на месечните
плащания в размер на 313,70 лева, за периода от 16.11.2014г. до 27.09.2017г. Предвид на горното така предявените искове
се явяват основателни за посочените размери, като до пълните предявени такива
за главница и лихва следва да бъдат отхвърлени
поради погасяване по давност.
По разноските:
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът, съобразно изхода на спора
разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Ищецът доказва разноски в
исковото производство общо от 308,43 лв., като съразмерно на уважената част от
иска от ответника следва да му бъде заплатена сумата от 297лв.
Ответникът претендира
разноски за исковото производство в размер на 450 лв. Съразмерно на
отхвърлената част от исковете му се дължи от ищцовото дружество заплащане на
сумата от 16,68лв.
Ищецът претендира сумата от 109,43лв. разноски за заповедното
производство, като съразмерно на уважената част от исковете му се дължат
105,37лв.
Ответникът не претендира
разноски за заповедното производство.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на ЕТ «ДИНА 91 Димитрина Георгиева», с ЕИК
********* и адрес: гр.Перник, ул. «Бенковска» бл.26, ет.1, ап.2, че дължи на
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД - гр. София, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, бул. «Цариградско шосе» №159,
бл. Бенч Марк Бизнес център сумата
от 2162,51
лв., представляваща цена за достъп до електроразпределителната мрежа за периода от 06.10.2014г. до 31.08.2017г. за
обект ИТН №210026752943, находящ се в гр.Перник, ул.“Миньор“1, механа Кукери,
сумата от 313,70 лв. представляваща лихва за забава за периода от 16.11.2014 г. до 27.09.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 2162,51 лв лв., считано от датата на подаване на заявлението – 06.10.2017
г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело № 6624/2017 г. по описа на РС Перник,
като отхвърля иска за главница до пълния предявен размер от 2236,08лв и за
периода от 26.08.2014г. до 05.10.2014г. и до пълния претендиран размер на
обезщетението за забава от 335,46 лв. лева за периода от 11.10.2014 г. до 15.11.2014г., като погасени по давност.
ОСЪЖДА
ЕТ «ДИНА 91 Димитрина Георгиева», с ЕИК ********* и адрес: гр.Перник, ул.
«Бенковска» бл.26, ет.1, ап.2 да ЗАПЛАТИ на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД - гр. София с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, бул. «Цариградско шосе» №159,
бл. Бенч Марк Бизнес център сумата от сумата от 297лв. разноски за
исковото производство.
ОСЪЖДА
ЕТ «ДИНА 91 Димитрина Георгиева», с ЕИК ********* и адрес: гр.Перник, ул.
«Бенковска» бл.26, ет.1, ап.2 да ЗАПЛАТИ на
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД - гр. София с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, бул. «Цариградско шосе» №159,
бл. Бенч Марк Бизнес център сумата от сумата от 109,43лв. разноски за
заповедното производство.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ" АД - гр. София, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, бул. «Цариградско шосе» №159,
бл. Бенч Марк Бизнес център, да заплати на
ЕТ «ДИНА 91 Димитрина Георгиева», с ЕИК ********* и адрес: гр.Перник,
ул. «Бенковска» бл.26, ет.1, ап.2 сумата от 16,68лв. разноски за
заповедното производство.
След
влизане на решението в сила, частно гражданско дело № 6624/2017 г. по описа на
ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от
влязлото в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Пернишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: