Присъда по дело №198/2021 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 39 |
| Дата: | 28 юни 2021 г. (в сила от 28 февруари 2022 г.) |
| Съдия: | Елисавета Радина |
| Дело: | 20215220200198 |
| Тип на делото: | Наказателно от частен характер дело |
| Дата на образуване: | 4 февруари 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Производството е образувано по тъжба на Б. И. Г., ЕГН ********** от
с.Г., ул.”****, община.Пазарджик против :
1. Т. В. Г. – за извършено престъпление по чл.148 ал.1т.1 от НК във връзка
с чл.146 ал.1 от НК/чрез следните думи и изрази : „Ще ти еба майката,
ма“ в контекста на цялото изявление „И на брат ти и на всичките дето сте
тук. Ще те утрепа и няма да ти дам възможност да живееш в тази къща „
2. В. З. Г., ЕГН ********** за извършено престъпление по чл.148 ал.1т.1 от
НК във връзка с чл.146 ал.1 от НК/чрез думи и изрази част от следното
изявление „Той ще си говори каквото си иска, „нещастен боклук такъв” .
Къщата е моя, боклук мръсен, нещастница, Трябваше да си се махнала
от тази къща още когато брата умря”.
3. П. С. Г. за извършено престъпление по чл.148 ал.1т.1 от НК във връзка с
чл.146 ал.1 от НК/чрез изречената спрямо тъжителката дума „изрод“
В съдебно заседание повереникът изразява становище за доказаност
на обвинението моли подсъдимите да бъдат признати за виновни и им се
наложат съответните наказания.
Защитникът настоява за оправдателна присъда.
Подсъдимите не дават подробни обяснения , но отричат да са изричали
приписаните им с тъжбата обидни думи и изрази, настояват да бъдат
оправдани.
Съдът, като обсъди и прецени по отделно и в съвкупност събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК,
ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, установи:
Тъжителката е вдовица на починалия брат на подс. В. Г.. Живее на
първия етаж на наследена от съпруга й къща на посочения в тъжбата адрес в
с. Г.. На втория етаж живее В.Г. със съпруга си подс.П. Г. и сина си подс.Т. Г..
Отношенията между родствениците били силно изострени и от години
ангажирали институциите с тях.
На 2.08.2020г.,около обяд, тъжителката била на верандата на етажа си
заедно с брат й св.К.Ш. , св.А.И.С. и св.М.В., които извършвали ремонтни
дейности.
По някое време от подс. Т.Г. слязъл от общото стълбище и виждайки
тъжителката изкрещял : „Ще ти еба майката“, след което напсувал и Ш. и
1
оправил закани към всички, че „ ще ги трепе и запали“ .
В това време се приближил бащата - подс. В. Г. и св. Ш. го помолил да
посъветва сина си да престане, но вместо това подс.В. Г. „отговорил, че сина
му ще прави каквото си иска“ и изрекъл към тъжителката думи, които не са
безспорно установени.
Тъжителката и гостите й се прибрали, за да предотвратят развитието на
скандала.
На 04.02.21г тъжителката подала настоящата тъжба против подсъдимите
с обвинение за извършено спрямо нея престъпление от частен характер от
всеки от тях спрямо нея. С нея инкриминирала следните публични обиди,
извършени от всеки от подсъдимите спрямо нея със думи и /или изрази, част
от следните изявления по адрес на тъжителката:
- от Т.Г. –: „ Ще ти еба майката, ма. И на брат ти и на всичките дето
сте тук. Ще те утрепа и няма да ти дам възможност да живееш в тази къща „
-от В.Г. -„нещастен боклук такъв”, „боклук мръсен, нещастница“
- от П.Г. - „изрод“
Проведеното обстойно съдебно следствие установи верността само на
някои от инкриминираните слова. На задължителния обстоен анализ бяха
подложени всички гласни доказателствени средства. От еднопосочните и
взаимнодопълващи се твърдения на свидетелите С. ( „По-младият псуваше
всички наред, само мен – не“ ; м.б. визира сина подс. Т. Г. – л. 51, гърба ) , В. (
Т. Г. дойде и напсува най-напред Б. – „ Ще ти еба майката!“ – л. 60) и Ш. (
същото –виж на л. 51) се установи истинността на вменения с тъжбата по
отношение на подс. Т. Г. израз „Ще ти еба майката!“, изречен от него по
отношение на тъжителката и съдържащ вулгарни и със сексуален характер
обиди, което, в присъствието на всички тези свидетели, е засегнало
самооценката й и изградената обществена репутация. Съпровождащите
изявления не са инкриминирани ( и правилно) като обида, тъй като не засягат
честа и достойнството на адресата, а по отношение на заканите липсва воля от
обвинителя ( виж тъжбата) подсъдимият да понесе и за тях наказателна
отговорност.
Трябва да се признае, че Ш., както настоява защитата, сподели за свое
заболяване, за което е известно, че евентуално дава отражение върху
мозъчната дейност. Но пък неговите твърдения са напълно подкрепени от св.
В., поради което принципните само съмнения ( без конкретни доказателства,
че заболяването има за свидетеля такива последици ) са опровергани и
неговите твърдения се лансираха в частта, в която бяха съответни на такива
от друг доказателствен източник. Всъщност, това бе постигнато относно
2
цитираната псувня, отправена от подс. Т. Г. спрямо тъжителката в
присъствието на всички свидетели ( Ш., В., С. и другите двама подсъдими).
За другите инкриминирани думи и изрази, които частното обвинение
приписа на други двама подсъдими - подс. В.Г. и П. Г. - не се събраха
достатъчно и убедителни доказателства.
В разказа на св. В. се съдържат твърдения за изречени от подсъдимия
В.Г. думи и изрази, които да са били унизителни за тъжителката:
„нещастница, изрод“ , от които обаче обвинението е приписало на този
подсъдим само първата обида , но тя не се сочи от нито един друг
доказателствен източник, поради което за нея твърденията на св. В. не се
възприеха. Що се отнася до заявеното от него, че подс. В. Г. нарекъл
тъжителката “ изрод“ – тази обида е приписана на подсъдимата, а не на подс.
В. Г..
Свидетелят С. пък твърди, че възприел изречени от В. Г. псувни, които
обаче били адресирани не до тъжителката, а до брат й – св. Ш., след което
възприел от този подсъдими закани „ че ще ги запали и трепе“ , които били
насочени към тъжителката и св. Ш..
От приписаните на В. Г. обиди спрямо тъжителката В. твърди, че чул
„нещастница“, но това не е потвърдено от нито един от другите свидетели,
поради което не се възприе за несъмнено установено. .Тук следва да се
признае, че при една скандална ситуация словесните агресори не се изчакват,
а несъмнено е, че ситуацията е била именно такава, поради което логично е да
се приеме, че свидетелите са успели да възприемат само определени слова.
Все пак – не е установено по един безспорен начин от ангажираните от
обвинението свидетели подс. В. Г. да е изрекъл спрямо тъжителката онези
думи и изрази, за които тя го обвинява и иска да бъде осъден.
Аналогичен е изводът относно обвинението против подс. П. Г.. Ш.
заявява и то съвсем неубедително ( с подчертано и признато колебания) , че
тя нарекла тъжителката „кучко ли, проклетница ли?“, както също
неубедително твърди и В. „ идва възрастната госпожа и я нарече кучко или
нещо подобно“ . С. отрича да е възприел нещо , изречено от подсъдимата по
адрес на тъжителката Б.Г..
Що се отнася до представения аудиозапис, неговата автентичност бе
експертно изследвана и установена, но стана ясно , че той възпроизвежда не
процесния епизод от инкриминираната ситуация. Възпроизведения на л. 69-
70 разговор е основно между подсъдимия В. Г. и св. Ш. и от съдържанието му
се изясни установената и с показанията на свидетелите псувня, адресирана
към брата на тъжителката ( която нее предмет на делото).
Предвид горното и както вече се посочи единственото, което се
3
установи по несъмнен и по безспорен начин е изречената от подс. Т.Г. към
тъжителката псувня, което, доколкото е било в присъствието на повече от три
лица изпълва обективния елемент на квалификацията по чл. 148, ал.1 т.1 от
НК – „публично“.
Налице е и субективна съставомерност. Подсъдимият Т.Г. е съзнавал
противоправността на деянието. Предвиждал е и е искал- в процесния
случай- да се засегне както самооценката, така и обществения авторитет на
тъжителката. Съзнавал е, че я обижда публично, тъй като несъмнено е
възприел наличието на посочените присъстващи лица при изричането на
процесния израз .
Предвид горното, Съдът постанови своята присъда, с която призна
този подсъдим – Т.Г. за виновен по повдигнатото обвинение за извършено от
него спрямо тъжителката престъпление по чл.148, ал.1 т.1 от НК вр. чл. 146,
ал.1 от НК, чрез обидата към тъжителката „Ще ти еба майката“
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 148, ал.1 т.1 вр чл.
146, ал.1 от НК се констатира наличие на всички предвидени материално-
правни предпоставки за приложение на чл. 78а, ал.1 от НК. Този извод се
предпостави от липсата на предходни осъждания, липсата на причинени и
останали невъзстановени имуществени вреди с престъплението, както и вида
и размера на предвиденото за престъплението по чл. 148, ал.1 т.1 вр. чл. 146,
ал.1 от НК.
Поради това подсъдимият бе освободен от наказателна отговорност по
чл. 78а, ал.1 от НК и му се наложи административно наказание глоба в размер
на 1200 лв. При отмерването й се съобразиха използваните обидни изрази и
наличието на обективни данни от процесната ситуация и от личността на
подсъдимия, които да отегчат отговорността му за извършеното престъпление
– по-високата степен на агресия, неоснователно насочена и към двата от
свидетелите ( според С., цитиран и горе, той е псувал всички освен него“).
Затова се наложи глоба в размер на 1200 лв. и се прие, че така наказанието е
справедливо и ще допринесе за последващо съобразяване с установения
правов ред и ще обезпечи общопревантивия ефект.
От обсъдените горе гласни доказателствени средства не се установи
подс.В.Г. да е нарекъл на процесната дата и място тъжителката „нещастен
боклук такъв”, „боклук мръсен, нещастница“.
Не се обезпечи доказателствено и обвинението против подс. П.Г. , което
се твърдеше, че е извършено чрез обида спрямо тъжителката - „изрод“.
Предвид това Съдът постанови своята оправдателна присъда, с която
призна за невиновни подсъдимите В. Г. и п. Г. по повдигнатите против всеки
от тях обвинения за извършени чрез инкриминираните думи и изрази
4
престъпления по чл. 148, ал.1 т.1 вр. чл. 146, ал.1 от НК против тъжителката.
Постанови се приетата като ВД един броя- флаш памет да бъде
унищожена с делото, по съответния ред
Като се има предвид, че тримата подсъдими за заплатили адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лева , а тъжителката също толкова, както и
че В. Г. и П. Г. бяха оправдани по обвиненията против тях, тъжителката Г. бе
осъдена да заплати на тези двата подсъдими сторените от тях разноски в
размер на 800 лева ( 2/3 от платената сума).
Подсъдимият Т. Г. се осъди да заплати сторените по делото разноски (
за СТЕ и изслушване ) – 110.67 лева ( съразмерно) , а тъжителката Б.Г. –
221.34 лева ( на същото основание) и също съразмерно, доколко по две от
обвиненията бе постановена оправдателна присъда.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5