О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 1596 14.08.2018
г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, въззивен граждански състав, на четиринадесети август през две хиляди и осемнадесета
година, в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кремена Л.
ЧЛЕНОВЕ: 1. Таня Евтимова
2. мл.с. Марина Мавродиева
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско
дело № 1245 по описа за 2018 година на
Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх.
№ 25409/18.06.2018г. от К.Г.Л. ЕГН:********** с адрес: *** чрез
адвокат П.Т. *** със
съдебен адрес *** против Решение № 1185/05.06.2018г. по гр.д. № 1818/2018г. по
описа на БРС, с което е прието, че К.Г.Л. е извършил акт на домашно насилие
спрямо ищцата Н.В.Л. и постановената с него Заповед от 05.06.2018г.
Излагат
се съображения, че решението на първа инстанция е незаконосъобразно и
неправилно. Намира, че неправилно е прието, че въззивника е извършил акт на
домашно насилие срещу Н.В.Л., поради което са незаконосъобразни и наложените му
мерки за защита на молителката. Сочи, че по делото е безпротиворечиво
установено, че страните по настоящото производство са съпрузи като поради
влошаване на отношенията помежду им е образувано гр.д. № 9642/2017г. на БРС за
прекратяване на брака чрез развод. Потвърждава, че на 12.03.2018г. заедно с
молителката в производството и тяхната обща дъщеря били в плувен басейн в
училище „Бр. Миладинови“ и че между тях бил налице спор при кого да отиде
детето след тренировка, но твърди, че по никакъв начин не е упражнил над Н.Л.
насилие под каквато и да било форма – с думи или действия. Твърди противоречие
между описаното от молителката в молбата за защита от домашно насилие и
приетото от първа инстанция като излага аргументи, че съгласно молбата за
защита от домашно насилие действия на насилие са се извършили от ответника в
присъствие и пред погледа на детето, а в решението на РС Бургас е прието, че ответникът ритнал ищцата и й причинил
болка докато били сами. Сочи за неправилно възприета от първоинстанционния съд
фактическа обстановка. Въззивникът излага
становището си, че съгласно молбата за защита, детето било с родителите си през времето, когато се
твърди упражнено спрямо молителката домашно насилие и едва след подадения
сигнал на тел. 112, то вече не било при тях. В този смисъл акцентира върху показанията
на свидетеля Балабанов. Намира, че неправилно първа инстанция се позовала на
оспорено относно авторството на деянието медицинско удостоверение за наличието
на хематом на лява подбедрица. Счита, че описания в молбата за защита от
домашно насилие механизъм изключва причиняването на хематом по задно вътрешната
повърхност на лява подбедрица в горната трета като намира, че в удостоверението
липсва специфичната конкретика на позицията на краката й. Смята, че не са
събрани доказателства в насока на упражнено физическо насилие като изтъква, че
съгласно докладна-записка липсват данни за такова, а е подаден сигнал само за
свада между мъж и жена. Обръща внимание, че св. Балабанов е дочул коментар от
очевидци за „шоу“, като жалбоподателят счита, че ако е имало акт на физическо
насилие е следвало жената да получи защита. Акцентира и върху поведението на
детето, което намира, че ако е възприело акт на насилие едва ли би изразило
съгласие да отиде при баща си. Сочи, че показанията на свидетеля Бъчваров, като
баща на молителката, са заинтересовани и пристрастни като намира противоречия в
тях по същество. Счита, че решението на първа инстанция съдържа противоречиви
мотиви като в абз. 3, изр. последно на стр. 3
е посочено, че не се потвърждават данните в декларацията ответникът да е
отправял обиди и заплахи, а в абз. 2 се
приема, че заплахата от нови прояви на домашно насилие е продължаваща, тъй като
поведението на ответника не е единичен случай. В този смисъл смята, че липсват
мотиви защо се прави извод за продължаваща заплаха.
Поддържа,
че от събраните по делото доказателства не се установява акт на физическо
насилие над молителката и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е опровергана в
тази част. Моли за отмяна на решението на първа инстанция и отхвърляне на молбата за защита.
Претендира
разноски пред настоящата инстанция.
Прави
доказателствени искания – да се приеме протокол от с.з. от 15.03.2018г. по гр.д. № 9642/2017г. по описа на РС Бургас за
установяване, че свидетелят Бъчваров твърди различни от установените в
настоящото производство факти.
Препис от решението на РС Бургас е връчен на
въззивника на 12.06.2018г. като въззивната жалба е подадена на 18.06.2018г.,
т.е. в срока по чл. 17 ЗЗДН.
Настоящият въззивен състав намира, че
въззивната жалба е съобразена с изискванията за редовност, подадена
в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание
чл. 268 и сл. от ГПК следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответната
страна на 17.07.2018г. като в срока по чл. 17 от ЗЗДН – на 19.07.2018г. от Н.В.Л.
ЕГН:**********, чрез пълномощник адв. П.К. със съдебен адрес *** е постъпила насрещна
въззивна жалба и отговор на въззивна жалба с вх. № 30508/19.07.2018г.
С
насрещната въззивна жалба Л. *** в частта, в която на К.Л. е забранено да
приближава жилището на Н.Л. на адрес ***, местоработата и местата за социални
контакти и отдих на Л., за срок от 6 месеца като моли срокът да бъде увеличен
на 12 месеца.
Изразява
становище, че въззивната жалба на К.Л. е неоснователна, а първоинстанционното
съдебно решение е правилно и законосъобразно. Излага съображения, че РС Бургас
правилно е установил фактите по делото, в съответствие със събраните
доказателства като правилно е установил, че на 12.03.2018г. К.Л. е извършил акт
на домашно насилие спрямо Н.Л.. Оспорва, че в молбата за защита от домашно
насилие се твърди актът на насилие да е осъществен пред детето. Намира, че
ответникът не е провел насрещно доказване за липсата на упражнено домашно
насилие. Излага подробни съображения относно същността на домашното насилие
като намира, че нападателят се е възползвал от липсата на очевидци, за да
упражни такова и това се подкрепя от събраните по делото доказателства –
съдебномединско удостоверение № 62/2018г. като твърди за предходни агресивни
прояви на Л. и за наличие на постоянна агресия у него. Намира, че от
разпитаните по делото свидетели косвено се установява акта на насилие спрямо
молителката, тъй като нанесеният удар се е осъществил без да присъстват
свидетели очевидци, извън обхвата на камерите и без да присъства детето. Изразява
становище, че предвид продължаващо през годините домашно насилие, влошените
отношения между съпрузите, висящото между тях дело за развод, е налице нужда да
й бъде предоставена защита за период по-дълъг от 6 месеца. Счита, че от
събраните по делото доказателства се е установил акта на упражнено домашно
насилие като се акцентира върху същността на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, на която законодателят е придал особено самостоятелно доказателствено
значение, дори при липса на други доказателства, само въз основа на нея да
издаде заповед за защита. Намира изводите на РС Бургас, че инцидентът не е
незначителен, както и че заплахата от насилие е продължаваща за правилни.
Моли
за потвърждаване на решението на РС Бургас в частта, в която е приел, че е
осъществен акт на домашно насилие от К.Л. спрямо Н.Л. и че заплахата е
продължаваща като моли същото да бъде изменено в частта относно срока на
наложената забрана на К.Л. да приближава жилището на Н.Л. на адрес ***,
местоработата и местата за социални контакти и отдих на Л., като срокът от 6
месеца бъде увеличен на 12 месеца.
Направени са доказателствени искания – с оглед
наведените във въззивната жалба твърдения, че на тел. 112 не е съобщено за
осъществено над молителката насилие, да се допуснат, недопуснати от РС Бургас
доказателства, а именно: запис – телефонограма от спешен телефон 112 по подаден
сигнал от Н.Л. на 12.03.2018г. в периода 19,00-19,30 часа.
При
служебна проверка за редовност и допустимост на насрещната въззивна жалба,
настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена от Н.Л. чрез
пълномощник адв. П.К.,***. Пълномощното на сочения процесуален представител се
намира на л.20 от първоинстанционното производство като в него е посочено, че е
само за първа инстанция, поради което е налице нередовност. На основание чл.
263 вр. чл. 261, т. 2 ГПК следва да бъде дадена възможност на жалбоподателя в
срок до датата на открито съдебно заседание да представи писмено пълномощно за представителната
власт на адвокат П.К. пред въззивна инстанция и да потвърди извършеното
подаване на насрещна въззивна жалба и отговор на въззивна жалба.
Насрещната въззивна жалба е връчена на К.Л. на
03.08.2018г. и в срока по чл. 17 ЗЗДН, а именно на 06.08.2018г. е постъпил
отговор. Въззиваемият по насрещната жалба поддържа, изложеното във въззивната
жалба, оспорва твърденията да е упражнявал домашно насилие върху Н.Л. и за
минали периоди, поддържат се оспорванията, направени с въззивната жалба, както
и фактическата обстановка, която Л. смята, че е неправилно възприета от първа
инстанция. Изразява становище, че Н.Л. е предприела „кампания по охулването“ му
с цел получаване на родителски права и по-голяма издръжка. Счита, че
субективното състояние на Н.Л. на „постоянен страх“ не е провокирано от Л. и
същото е преекспонирано. Поддържа, че от събраните по делото доказателства е
оборена доказателствената сила на декларацията по чл. 9, ал. 2 ЗЗДН. Моли да се
уважи въззивната жалба, да се отмени решението и заповедта на БРС и да се
отхвърли молбата за защита, евентуално, да се остави без уважение насрещната
въззивна жалба на молителката.
Направено
е доказателствено искане за приемане на доказателство – постановление от
17.07.2018г. на Окръжна прокуратура Бургас по преписка вх. № 6960/2018г. по
описа на БОП, касаещи свидетелките показания на св. Бъчваров дадени пред съд по
гр.д. № 1818/2018г. на БРС като се сочи наличие на нововъзникнало
обстоятелство. Моли да бъде оставено без уважение доказателственото искане за
изискване на запис –
телефонограма от спешен телефон 112 по подаден сигнал от Н.Л. на 12.03.2018г. в
периода 19,00-19,30 часа като намира, че е изтекъл срокът за съхранението му.
По направеното във въззивната жалба доказателствено
искане за приемане на протокол от съдебно заседание от 15.03.2018г. по гр.д. №
9642/2017г. по описа на РС Бургас съдът намира, че същото е процесуално
недопустимо, тъй като искането за приемането му като доказателство е
преклудирано. Видно е, че молбата за
защита от домашно насилие е подадена в съда на 16.03.2018г., а протоколът,
който се представя пред настоящата инстанция е от 15.03.2018г. В същото време
разпитът на свидетеля Бъчваров е проведен в съдебно заседание на 16.04.2018г.
като пред първа инстанция не е ангажирано посоченото доказателство. Ето защо,
съдът намира, че доказателството не е било представено в първия възможен
процесуален момент, поради което е недопустимо. Освен посоченото, протоколът от
съдебно заседание по своята характеристика представлява официален свидетелстващ
документ, който притежава формална и материална доказателствена сила, която обвързва
съда да приеме, че посочените в него факти са се осъществили от външна страна
така, както е посочил неговият издател
(чл. 179, ал. 1 ГПК). Съдът е обвързан от само от фактите, непосредствено
възприети от издателя, но не и от дадените пред друг съдебен състав показания
на свидетел, тъй като това са сведения за факти, извън удостоверителната
компетентност. В същото време съгласно чл. 163 ГПК свидетелят е длъжен да се
яви пред съда и да даде показания, които съдът да възприеме лично и
непосредствено в съответствие с принципа за публичност и непосредственост като
съгласно чл. 11 от ГПК, съдът разглежда делата устно в открито заседание, освен
ако в закон е предвидено това да стане в закрито заседание. В този смисъл
искането за приемане като писмено доказателство на протокол от 15.03.2018г. не е
в състояние да установи релевантни за делото факти, поради което е неотносимо и
на това основание също не следва да бъде уважавано.
Относно постановление на Окръжна
прокуратура Бургас от 17.07.2018г. по преписка вх. № 6960/2018г. по описа на
БОП съдът намира, че същото е официален диспозитивен документ, който не
обвързва съда по смисъла на чл. 300 ГПК и същият не е относим към предмета на
спора, поради което искането за допускането му следва да бъде оставено без уважение.
Доказателственото искане за изискване на
запис –
телефонограма от спешен телефон 112 по подаден сигнал от Н.Л. на 12.03.2018г. в
периода 19,00-19,30 часа също не установява релевантни за спора факти, поради
което същото не е относимо и следва да бъде оставено без уважение.
Предвид
изложеното и на основание чл. 267, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна
жалба с вх. № 25409/18.06.2018г. от К.Г.Л.
ЕГН:********** с адрес: *** чрез адвокат П.Т. *** със съдебен адрес *** и насрещна
въззивна жалба с вх. № 30508/19.07.2018г., съобразно настоящото определение.
УКАЗВА
на Н.Л. в срок до датата на откритото съдебно заседание да представи писмено
пълномощно за представителната власт на адвокат П.К. пред въззивна инстанция и
да потвърди извършеното подаване на насрещна въззивна жалба и отговор на
въззивна жалба.
УКАЗВА
на жалбоподателя Н.Л., че при неотстраняване на констатираните нередовности,
насрещната въззивна жалба ще бъде върната, а производството, в тази част,
прекратено.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на К.Г.Л. за допускане на писмени доказателства - протокол от с.з. от
15.03.2018г. по гр.д. № 9642/2017г. по
описа на РС Бургас и постановление на Окръжна прокуратура Бургас по преписка
вх. № 6960/2018г. по описа на БОП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на Н.Л. да се допуснат, недопуснати от РС Бургас доказателства, а
именно: запис – телефонограма от спешен телефон 112 по подаден сигнал от Н.Л.
на 12.03.2018г. в периода 19,00-19,30 часа.
ВНАСЯ
в.гр.д. № 1245/2018 г. по описа на Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито
съдебно заседание, насрочено за 27.08.2018 г. от 10,00 часа.
Преписи
от настоящото определение да се връчат на страните.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.