Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна, .10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
ХРИСТОВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при
участието на секретаря Елка Иванова, като разгледа докладваното от съдия
Бажлекова в.гр.д.№606 по описа на ВОС за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.Образувано по жалба, подадена от И.М.П., чрез
пълномощника адв.И.А., срещу действия на ЧСИ по изп.д.№*********** по описа на
ЧСИ Н.Г.с рег.№716 и район на действие ВОС: насочване на изпълнението върху
недвижим имот, който е във владение на жалбоподателя, в качеството му на трето
лице, преди завеждане на иска, чието изпълнение се иска, а именно въвод във
владение от 20.08.2019г. на реална част от имот ***********по КК КР на
гр.Варна, район „П.“, ж.к.“Б.Ю.“. В жалбата се твърди, че атакуваното действие
е незаконосъобразно, т.к. жалбоподателят е собственик на процесната реална
част, въз основа на осъществявано владение по неформално дарение. Твърди се, че
по силата на саморъчно завещание жалбоподателят е универсален правоприемник на Б.Б.А.,
която е въведена във владение с протокол за въвод от 31.05.1993г. в реституиран
имот с площ от 3735 кв.м., с границите към настоящия момент. След прекратяване
на брака на жалбоподателя с К.Й.П. – длъжник в изпълнителното производство, той
е продължил да владее имота като свой и е подавал възражения срещу претенциите
на взискателя още в периода преди завеждане на исковата молба- 27.06.2017г.,,
включително и жалби да органите на полицията.
По
изложените в жалбата подробни съображения, претендира атакуваното действие да
бъде отменено.
Взискателят
О.М.Д. –Д., поддържа становище за неоснователност на подадената жалба в
депозираното възражение по същата. Твърди, че с решение №343/18.03.2019г. по
гр.д. № 151/2019г. ВОС е оставил без разглеждане жалбата на И.П., подадена
срещу постановлението за въвод от 20.11.2018г. Оспорва, че жалбоподателят е бил
във владение на имота преди предявяване на иска по гр.д. № 8678/2017г. по описа
на ВРС, както и, че е придобил собственост върху същия на основание саморъчна
завещание. Твърди, че представения НА № 151/2002г. се отнася за съседен на
поцесния имот.
Длъжникът
по изпълнителното дело не е депозирал
отговор по жалбата,
ЧСИ е
изготвил мотиви по обжалваното действие в съответствие с чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК. Счита за неоснователни изложените в жалбата доводи.
За да се
произнесе, съдът взе предвид следното.
Жалбата е
депозирана в срок.Подадена от легитимирано лице, което има право и интерес от
обжалването- трето за изпълнението лице, заявяващо права върху имота предмет на
принудително изпълнение и срещу действие, подлежащо на обжалване съгласно чл.435,
ал.5 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет
на обжалване в настоящото производство са действията на ЧСИ Н.Г.по Изп.дело
изп.д.№*********** , обективирани в протокол от 20.08.2019г., като въвод във
владение на реална част от имот ***********по КК КР на гр.Варна, район „П.“,
ж.к.“Б.Ю.“, собственост на длъжника по изпълнителното дело.
Изп.дело
изп.д.№*********** е образувано на 24.08.2018г. по молба на
взискателя О.М.Д. –Д. и въз основа на изпълнителен лист от 15.08.2018г.,
издаден по гр.д.№933/2018г. по описа на ВОС, с който Е. Й.П., ЕГН ********** е
осъдена да предаде на О.М.Д. – Д. владението върху реална част от ***********по
КК и КР на гр.Варна, район „П.“, ж.к. „Б.Ю.“, която е защрихована с жълт цвят и щрих на комбинирана скица №2 на
вещото лице по приетата по делото СТЕ и приподписана от съда, на основание
чл.108 ЗС и К.П. е осъдена да преустанови действия, с които пречи на ищцата да
упражнява правото си на собственост, като премахне ограда от бетонни колове и
бодлива тел, ситуирани в реална част от имот ПИ***********, при граници на
частта: ПИ ***********; ПИ ***********; ПИ ***********и в останалата част,
попадаща в ***********, на основание чл.109 ЗС.
ПДИ на
длъжника по делото е връчена на 19.10.2018г., като в поканата е посочена и
насрочената дата за въвод във владение.
На 19.10.2018г. длъжникът е
депозирал възражение срещу ПДИ, в което заявява, че не владее посочената реална
част от имота.
На
09.11.2018г. във връзка с предприети действия по повод извършване на въвод във
владение на процесната реална част от имота, с протокол ЧСИ е установил, че в
имота е намерено трето за изпълнението лице – И.П., който предявява права върху
имота и заявява, че владее същия. И.П. е
представил пред ЧСИ НА, обективиращ договор за продажба на недвижим имот №
151/2002г.; саморъчно завещание; протокол за обявяване на саморъчно завещание;
уведомление от нотариус до СВ за вписване на обявеното завещание. Предвид
направеното оспорване и представените документи, ЧСИ не е извършил въвод във
владение. Такъв е насрочен за 21.11.2018г.
С
постановление от 20.11.2018г. ЧСИ на основание чл.523 ГПК е определил тридневен
срок третото лице, намерено в имота да поиска спиране на изпълнението от ВРС,
като представи в същия срок и доказателства за това.
С молба от
30.11.2018г. И.П. е представил по изпълнителното дело доказателства за
депозирано пред ВРС искане за спиране на изпълнителното производство по реда на
чл.523, ал.2 ГПК.
С
молба от 04.07.2019г., взискателят е поискал ЧСИ да насрочи въвод във владение
на процесния недвижим имот. ЧСИ еи насрочил въвод във владение на 20.08.2019г.,
за който длъжникът е уведомен ан 10.07.2019г.. Представен е протокол от
20.08.2019г. , от който е видно, че на посочената дата въвод във владение е осъществен, като О.М.Д. – Д. е въведена във
фактически владение на реална част от ***********,
при граници на частта: ПИ ***********; ПИ ***********; ПИ ***********и в
останалата част, попадаща в имот ПИ***********.
В протокола
е посочено, че оглед прецизност на идентификация на границите на имота е
извършена маркировка и трасиране с помощта на вещо лице.
При
извършване на въвода, на место третото лице И.П. отново е заявило права върху
имота, предмет на изпълнение, с твърдения, ч владее имота.
На
26.08.2019г. по изпълнителното дело е
постъпила жалба от И.П. , в качеството му на трето за производството лице, в
която се навеждат доводи, че владее процесния имот на правно основание преди
образуване на делото, по което е издаден изпълнителния лист.
От приетото
по настоящото въззивно дело, заключение на СТЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено се установява, че владяната от И.П. реална част
от ПИ *********** и от ПИ *********** попада почти изцяло в реституирания на Б.Б.А.
с решение №401/10.08.1992г. имот. А. е
въведена във владение на имота на 31.05.1993г. Площта която попада в имота е
808 кв.м. , а извън имота – 17 кв.м. Вещото лице е изготвило и приложило към
заключението комбинирани скици, на които са отразени дял 4 и 5-ти, така както
са изписани с площи по споразумението за делба по гр.д. № 8678/2017г., ПИ ***********
по КК/2008г., с площ от 1741 кв.м., към момента на водене на гр.д.
№2902/2011г.; част от дял 5-ти/ оцветена в жълто/, включена в тогавашен имот ***********/сегашен
***********/ с площ от 470 кв.м., съобразно площите описани в споразумението за
делба; площта от 454 кв.м., предмет на изпълнителния лист е реална част от ПИ ***********
и се владее от И.П.; всички имоти попадат изцяло в имота, реституиран на Б.Б.А.с
решение №401/10.08.1992г. и в който е въведена с протокол за въвод
№23/31.05.1993г.
С нормата
на чл.435, ал.4 и ал.5 ГПК е дадена възможност трето за изпълненителното
производство лице да обжалва действията на съдебния изпълнител, единствено
когато изпълнението е насочено върху вещ, която към деня на запора се намира
във владение на това лице, а въвод във владение на недвижим имот може да се
обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота преди
предявяване на иска, решението по който се изпълнява, като при пропускане на
срока за обжалване, третото лице може да предяви владелчески иск. В мотивите на
т.8 от ТР №2/26.06.2015г., по ТД №2/2015г. на ОСГТК на ВКС, е възприета принципна
позиция, че възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител до
лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от точно определен кръг
лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко
разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и
отказите на СИ.
С оглед
необходимостта от стриктно тълкуване на разпоредбата на чл.435, ал.5 ГПК,
предметът на проверката, която се дължи от съда в това производство, се свежда
единствено до преценката за установено владение от трето за изпълнението лице,
което датира отпреди момента на завеждане на делото, решението, по което се
изпълнява принудително.
В горния
смисъл са и дадените разяснения с т.1 от ТР №3/10.07.2017г. по ТД № 3/2015г. на
ОСГТК на ВКС, в които е посочено, че като пречка за извършване на въвода във
владение, е достатъчен само фактът на установено отпреди завеждане на делото
владение върху имота, като без значение е дали третото лице има права върху
него и дали те са противопоставими на взискателя, т.е. достатъчно е да се
докаже само факта на владение и установяването му преди предявяване на иска,
без да бъдат изследвани евентуалните права на третото лице върху имота.
Легална
дефиниция на понятието владение е дадена в чл.68, ал.1 ЗС, определяща го като
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или
чрез другиго, като своя. От съдържанието на разпоредбата се извеждат двете
предпоставки, чието кумулативно наличие характеризира владението: обективната,
изразяваща се в упражняване на фактическа власт и субективната- намерението
вещта да се държи като своя собствена. Именно вторият елемент отграничава
владението от държането, което според чл.68, ал.2 ЗС представлява упражняване
на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.
В
доказателствена тежест на жалбоподателя в производството по чл.435, ал.5 ГПК е
да установи, че владее процесния имот отпреди завеждане на делото, решението по
което е предмет на въвода във владение, както и че упражнява фактическата власт
върху вещ, която лицето държи като своя.
В настоящия
казус, от представените писмени доказателства, се установява, че единствено и
само факта, че в имота към момента на образуване на изпълнителното дело и към
момента на извършване на въвода е намерено трето лице, като в протокола ЧСИ
писмено е отразил твърденията му относно периода на владението. Представените
по делото документи за извършена делба на имота, за прекратяван ена брака между
третото лице и длъжника по изпълнителното дело, както и предупредителни
протоколи, съставени от органите на полицията на третото лице и взискателя по
изпълнителното дело сами по себе си не доказват владение или собственост върху
имота. Такива доказателства не представляват и едностранните твърдения на
ответника по делото, решението по което се изпълнява. Представените по делото
документи не установяват момента на преминаване или установяване на
фактическата власт върху процесната реална част, предмет на настоящата жалба.
Към датата на образуване на делото и предявяване на иска, решението по който се
изпълнява, липсват документи и други доказателства, които да обосновават извод,
че към този момент имотът е бил собствен или във владение на жалбоподателя. Представения
НА №151/2002г. установява придобиването от жалбоподателя на собственост върху
имот пл.№2262, идентичен с имот 2262а по плана на комплекс „Б.Ю.“ Варна, който
съгласно съдържащата се по изпълнителното дело справка от в кадастрална - административна информационна
система на АГКК Варна е различен от имота по решението, което се изпълнява.Дори
да се приеме, че третото лице е упражнявало фактическа власт върху имота и е
било в имота в периода след прекратяване на брака му с длъжника по
изпълнителното дело, то това обстоятелство не води до категоричен извод, че същото
е бил владелец на същия, а не държател.
Предвид
изложеното, настоящият състав на съда намира, че жалбоподателят не е установил,
че има качеството на владелец на имота по смисъла на чл.435, ал.5 ГПК, поради
което и не може да се ползва от тази защита. При липсата на доказано владение
от страна на жалбоподателя върху имота, предмет на принудително изпълнение, към
момента преди предявяване на иска и при наличие на данни, че имота е бил
собственост на длъжника по делото, то това е направило възможно провеждането на
принудително изпълнение и само на това основание жалбоподателят не може да иска
отмяна на действието на съдебния изпълнител, та дори и да се позовава на
самостоятелни права върху недвижимия имот. Пътят за защита на претендирани самостоятелни
права е друг, а именно по исков ред.
Извършеният
въвод във владение е законосъобразен, а подадената жалба неоснователна и като
такава следва да се остави без уважение.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от И.М.П., чрез пълномощника адв.И.А., срещу действия
на ЧСИ по изп.д.№*********** по описа на ЧСИ Н.Г.с рег.№716 и район на действие
ВОС, подадена по реда на чл.435, ал.5 ГПК срещу извършен на 20.08.2019г. по
изпълнителното дело въвод във владение по искане на взискателя О.М.Д. – Д. в
недвижим имот, представляващ реална част от имот ***********по КК КР на
гр.Варна, район „П.“, ж.к.“Б.Ю.“, граници на имота ПИ ***********; ПИ ***********;
ПИ ***********, 10135.2563.601 и ПИ 10135.2563.1862 и при граници на частта ПИ ***********;
ПИ ***********; ПИ ***********и в останалата част, попадаща в ***********по
същия КК и КР, което изпълнително действие е обективирано в протокол за въвод
във владение на недвижим имот, съставен на 20.08.2019г. от ЧСИ Н.Г.с рег. № 716
на КЧСИ
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: