Р Е Ш Е Н И Е
№…..
гр. Велинград, 12.10.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателен състав, в
публично заседание на четиринадесети септември две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Мария Димитрова, като разгледа
докладваното от съдия Петкова АНД № 341 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ВЕЛИНСОФТ”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул.
„Петър Берон“ № 58а представлявано от управителя С.А.З., чрез пълномощника адв.
Р.А.от ПАК, против Наказателно постановление № 19 от 13.06.2018 г. издадено от
Директора на РИОСВ гр. Пазарджик, с което на дружеството за нарушение на чл.35
ал.1 във вр. с чл.136 ал.2 т.3 от Закона за управление на отпадъците е наложена
имуществена санкция в размер на 7 000 лева.
С депозираната жалба се твърди, че наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно, като се излагат фактически и правни доводи, свеждащи се до
липса на осъществен състав на административно нарушение, недоказаност на
нарушението и допуснати процесуални нарушения в хода на административното
производство, с оглед на което се иска отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател
редовно призовано се явява законовия представител и процесуален представител,
който поддържа жалбата, ангажира доказателства и предлага на съда да отмени НП,
като излага подробни съображения в писмен вид. Писмени бележки по делото са
представени и от управителя на дружеството-жалбоподател С.З., с които излага
становище за незаконосъобразност на НП, искайки неговата отмяна.
За въззиваемата страна- АНО, редовно призована в
съдебно заседание не се явява законовия представител, а изпраща процесуален
представител, който оспорва жалбата и счита постановлението за законосъобразно,
излагайки обосновано становище за потвърждаване на НП и оставяне на жалбата без
уважение в представените писмени бележки.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на
процесуалните представителни на страните и прецени събраните по делото гласни и
писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 03.04.2018 г. П.П. и А.К.- гл. експерти при РИОСВ
гр. Пазарджик, извършили извънредна проверка в обект, стопанисван от дружество
„Велинсофт“ ЕООД, находящ се в гр. Велинград, индустриална зона, УПИ І- 7675,
кв.101. Обектът представлявал асфалтирана площадка с площ 4 083 кв.м.,
предназначена за автосервиз, производствен терен, търговия и услуги. Дружеството
било наемател на обекта, съгласно договор за наем от 01.11.2017 г., сключен
между „Орфей клуб Уелнес“ АД в качеството на наемодател и „Велинсофт“ ЕООД като
наемател. При огледа на площадката, проверяващите установили, че в обекта се
съхраняват общо 276 броя видимо излезли от употреба МПС без течности и др. с
код 16 01 06, съгласно Приложение 1 на Наредба № 2/2014 г. за класифициране на
отпадъците, които били разположени съответно 154 бр. отстрани вдясно на
оградата на друга оградена площадка и 122 бр. зад халето на същата оградена
площадка. Констатирано било и съхранение то на 16 бр. разкомплектовани до метал
излезли от употреба МПС, представляващи отпадък с код 16 01 17- черни метали,
съгласно Приложение 1 на посочената наредба. Установено било също, че дружество
„Велинсофт“ ЕООД не притежава документ по чл.35 ал.1 от ЗУО за извършване на
дейности с отпадъци.
За извършването на проверката бил уведомен управителя
на дружеството, който отказал да присъства на същата и по време на огледа, като
изпратил за съдействие на проверяващите служител на дружество „Ауто би“, което
имало в съседство офис, а именно св. Д.Р..
Констатациите във връзка с извършената проверка били
обективирани в Констативен протокол № 15-16/ 03.04.2018 г., съставен от инж. П.П.,
в присъствието на управителя на проверяваното дружество С.З., на който бил
предявен и връчен екземпляр на срещу подпис.
На 11.05.2018 г. св. П.П. съставила АУАН № 19 срещу
дружеството- жалбоподател в присъствието на управителя на същото и двама
свидетели, като приела, че така констатираното по време на извършената проверка
съставлявало нарушение на чл.35 ал.1 във вр. с чл.136 ал.2 т.3 от ЗУО, за това
че дружество „Велинсофт“ ЕООД извършва дейности по третиране (съхраняване) на
излезли от употреба МПС без течности и др. опасни компоненти с код 16 01 06-
276 бр., от които 154 бр. се съхранявали вдясно на оградата на друга оградена
площадка и 122 бр. зад халето на същата оградена площадка, както и че съхранява
16 бр. разкомплектовани излезли от употреба МПС до метал- отпадък с код 16 01
17-черни метали, съгласно Приложение 1 от Наредба № 2/2014 г. за класифициране
на отпадъците, без да притежава документ по чл.35 ал.1 от ЗУО за дейности по
третиране на отпадъци. При предявяването на АУАН управителят на
дружеството-нарушител вписал собственоръчни възражения и отказал да подпише
акта и да получи екземпляр от същия, като отказът бил оформен по надлежния ред
с подпис на св. С.В..
Въз основа на така съставеният АУАН е издадено и
атакуваното наказателно постановление, със същата фактическа обстановка и
правна квалификация на деянието, както посочените в АУАН. НП е връчено лично на
управителя З. на 03.07.2018 г. Жалбата против НП е подадена от пълномощника на
10.07.2018 г. по пощата чрез АНО до РС- Велинград, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в
срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
актосъставителя- св. П.П. и свидетелите А.К., Е.С., С.В., Д.Р. и частично от
показанията на св. А.Б..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни
доказателства, които по съществото си са достоверни. Вярно е, че между
показанията на свидетелите има известни разминавания и противоречия, но с оглед
на обстоятелствата, за които същите са констатирани съдът намира, че са
несъществени и не засягат главния по делото факт, още повече че по отношение на
релевантните за делото факти, тези показания са еднопосочни.
С оглед характера на настоящото съдебно производство,
съобразно жалбата, а и от гледна точка естеството на констатираното нарушение,
съдът приоритетно счита, че в рамките на собствените си правомощия е взел
необходимите и възможни мерки за разкриването на обективната истина.
Същевременно е осигурил и достатъчна възможност на всяка от страните да защити
и обоснове позицията си по делото.
Предвид изложеното, като взе под внимание становищата
и доводите на страните, но и като е задължен да извърши цялостна служебна
проверка относно законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно
постановление, в случая от правна страна съдът приема, че жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
На първо място, следва да се посочи, че АУАН и НП са
съставени от длъжностни лица със съответната компетентност и в сроковете,
установени в ЗАНН. АУАН е предявен, а НП е връчено по надлежния ред. В същите
са посочени дата и място на извършване на нарушението.
Съдът обаче намира, че е допуснато съществено
процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на наказаното
лице, изразяващо се в непълно и неточно описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, както в АУАН, така и в НП. Казано с
други думи нарушени са разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
В АУАН, намерило отражение и в НП, описанието на
нарушението е бланкетно. Посочено е, че изпълнителното деяние, посредством
което е осъществено вмененото нарушение се изразява в третиране на излезли от употреба МПС без течности и други опасни
компоненти с код 160106. Същевременно актосъставителят и наказващият орган са
посочили и второ изпълнително деяние съхранение
на въпросните отпадъци, като са приели, че двете изпълнителни деяния са
тъждествени, имайки предвид начина на посочване в двата акта- „третиране
(съхранение)“.
Първо следва да се каже, че двете изпълнителни деяния,
съгласно дадените легални дефиниции в §1 т.42 и т.44 от ДР на ЗУО са различни и
между същите няма тъждественост, респ. идентичност. „Третиране на отпадъците“
по смисъла на закона (§1 т.44) са дейностите по оползотворяване или
обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане.
Съгласно §1 т.42 от ДР на ЗУО „съхраняването“ е дейност, свързана със
складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране, за срок, не
по-дълъг от: три години- при последващо предаване за оползотворяване или една
година- при последващо предаване за обезвреждане. Вменявайки извършването на
нарушението посредством едновременно осъществяване на две изпълнителни деяния-
третиране и съхранение на въпросните отпадъци (ИУМПС), АНО е лишил от
възможност санкционираното лице да разбере какво точно нарушение е осъществил.
Този порок се задълбочава и от това, че в НП, а и в АУАН липсва описание на
факти относно извършваната от дружеството дейност, която да се субсумира под
съответното изпълнително деяние. Или иначе казано не става ясно коя е
дейността, която дружеството е извършвало с процесните отпадъци, за да се
приеме, че същото е третирало тези отпадъци или че ги е съхранявало. Вярно е че
в края на описанието на нарушението наказващият орган е приел, че дружеството
извършва дейности по третиране с отпадъци, но не е посочил какви са тези
дейности.
На следващо място следва да се има предвид, че
санкционната норма на чл.136 ал.2 т.3 от ЗУО, на основание на която е
ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател, не предвижда в хипотезата
си изпълнителното деяние „съхранение“. Осъществяването на нарушение с това
изпълнително деяние се санкционира по чл.136 ал.1 т.1 от ЗУО.
Практически в описателната част на НП е допуснато смесване на съставите на
две административни нарушения- по чл.143 ал.1 т.1 от ЗУО и по чл.136 ал.2 т.3
от ЗУО, при което жалбоподателят не може коректно да разбере какво точно
нарушение е извършил и за какво е санкциониран. Само това е достатъчно да се
отмени НП.
Но дори и хипотетично да се приеме, че не е налице такова смесване, а се
касае за извършено нарушение на чл.136 ал.2 т.3 от ЗУО, т.е. че дружеството е
извършвало дейности по третиране на отпадъци без разрешение по чл.35 ал.1 от
ЗУО, то отново е налице допуснато нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5
от ЗАНН, т.к. не са посочени дейностите осъществени от санкционираното
дружество, с които то е реализирало изпълнителното деяние на нарушението-
„третиране на отпадъци“. По този начин
отново е ограничено правото на защита на наказаното юридическо лице, което има
право да е информирано въз основа на какви обстоятелства се ангажира
административнонаказателната му отговорност.
Пороците на НП се задълбочават и от това, че в
описателната част на нарушението е посочено, че дружеството е съхранявало и 16
бр. разкомплектовани ИУМПС до метал, класифицирани като отпадък с код 160117.
Отново е неясно дали на дружеството се вменява и друго нарушение или се сочат
факти за описаното преди това нарушение. Друг е въпросът, че и това описание е
непълно.
Всичко това за пореден път лишава жалбоподателя от възможността да
организира ефективно защита като оборва фактите, очертаващи съставомерността на
вмененото му нарушение.
Бланкетното описание на нарушението
възпрепятства и съда да осъществи проверка на спорните по делото факти, досежно
съставомерните признаци на твърдяното нарушение и да реализира пълноценна
проверка относно спазването на материалния закон. Това е така, доколкото не
разпоредбата на чл.136 ал.2 т. 3 от ЗУО, а нормата на чл.143 ал.1 т.1 от ЗУО
визира в хипотезата си изпълнително деяние свързано със съхраняване на МПС на
неразрешени за това места, към която хипотеза се отнася и липсващото в случая
разрешение на въззивника по отношение на процесните отпадъци. Конкуренцията
относно приложимостта на двете разпоредби обаче не може да бъде решена еднозначно
при отсъствие на обективни изводи, въз основа на установени по делото факти,
досежно изпълнителното деяние характеризиращо нарушението.
Неясно в тази посока е дори
съдържанието на констативния протокол, приобщен по делото, кредитиран от съда
като писмено доказателство по отношение на релевантните факти, доколкото от
съдържанието му е невъзможно да се установи дали всички процесни автомобили са
били с демонтирани части, колко от тях са били в цялост на площадка, в какво се
изразява разкомплектоването на 16-те ИУМПС- дали се касае само за части от
автомобили- какви и колко и т.н.
Всички тези съображения обуславят незаконосъобразност на атакуваното НП,
което пък влече след себе си и необходимостта от неговата отмяна.
Мотивиран по този начин и след като извърши анализ на установените
обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Велинград, в
настоящия състав,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19 от 13.06.2018 г. издадено от Директора на РИОСВ гр.
Пазарджик, с което на „ВЕЛИНСОФТ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Велинград, ул. „Петър Берон“ № 58а, представлявано от
управителя С.А.З., за нарушение на чл.35 ал.1 във вр. с чл.136 ал.2 т.3 от
Закона за управление на отпадъците е наложена имуществена санкция в размер на 7
000 лева, като незаконосъобразно.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: