№ 47
гр. София, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
в присъствието на прокурора Ст. Т. Н.
като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211000601347 по описа за 2021 година
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти
състав, в открито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. ИВАНКА ШКОДРОВА
2. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА
При СЕКРЕТАРЯ ПАВЛИНА ХРИСТОВА и с участието на ПОКУРОРА С.Н. от
СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,
След като разгледа по реда на глава двадесет и първа от НПК докладваното от съдия
Георгиева ВНОХД № 1347 по описа за 2021 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да
се произнесе, взе предвид следното:
С ПРИСЪДА от 24.08.2021 г. по НОХД № 322/2021 г. СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
– НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 6-ти първоинстанционен състав, е признал
ПОДСЪДИМИЯ С. И. С. с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 01.08.2018 г. около
09:50 ч. в гр. Златица, на пътя за Промишлена зона „Аурубис“ с посока от нея към път І-6
преди кръстовището с ул. „Вежен“ при управление на МПС (т.а. МАН ТГА 41.410 с рег. №
*******) нарушил правилата за движение по пътищата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
(забраняващ му да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне) и на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП (забраняващ му скорост на
движение над означената с пътен знак), като в зоната на забраната от знак В26 за
превишаване на скорост от 50 км/ч се е движил с 69 км/ч и е навлязъл в лентата за насрещно
1
движение, без да е изпреварвал или заобикалял, вследствие на което по непредпазливост е
причинил смъртта на Ж. Т. Т. с ЕГН **********, поради което и на основание чл. 343, ал. 1,
б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК и при хипотеза на чл. 371, т. 2 вр. чл. 373, ал. 2 от НПК вр. чл.
58а, ал. 1 от НК подсъдимият е бил ОСЪДЕН на една година и четири месеца лишаване от
свобода, чието изпълнение е било отложено условно по реда на чл. 66 от НК за изпитателен
срок от три години, а също така на основание чл. 343г вр. чл. 343 вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК
е бил ОСЪДЕН на лишаване от правоуправление на МПС за една година и четири месеца.
С присъдата е постановено относно веществените доказателства, както следва: да се
върнат на собственика „Геострой“ АД с ЕИК/ПИК ********* – товарният автомобил, два
ключа, бележка, тахошайба и декоративна предпазна решетка, и да се върнат на
наследниците на починалия пострадал – мотопедът му „Симсон 50“ с рег. № ******** и
личните му вещи; да се унищожат след влизане на присъдата в сила парчета от района на
ПТП и два диска (с аудио- и видеозапис).
Съобразно чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият е осъден да заплати за разноски по
делото сумата от 1 286,43 лв. на ОДМВР и сумата от 705,60 лв. на ОСлО - СОП.
Присъдата е обжалвана, в срок, от подсъдимия, с искане за облекчаване на
наказателната му отговорност – чрез прилагане на чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК
чрез определяне на наказанието „лишаване от свобода“ под минимума (две години) поради
наличието на многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, а
също така чрез прилагане на 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 3 от НК чрез неналагане на лишаване от
правоуправление. Подсъдимият мотивира искането си относно намаляване на лишаването
от свобода с това, че трите му административни наказания по ЗДвП за дългогодишния му
шофьорски стаж от 2010 г. насам не следва да се отчитат като отегчаващо отговорността
обстоятелство – тъй като са малко на брой за продължителен период от време и за
незначителни нарушения, а също така с това, че освен неосъждането му досега, трудовата
му ангажираност и искреното съжаление за стореното следва да се добави изключителната
смекчаваща отговорността тежест на съпричиняването на ПТП от страна на пострадалия
(поради извършването от него на грубо нарушение на правилата за движение по пътищата
чрез навлизането в кръстовището при пренебрегване на пътен знак Б1 от ППЗДвП,
задължаващ го да пропусне движещите се по пътя с предимство). Относно исканото
неналагане на лишаване от правоуправление подсъдимият допълва мотивите си с твърдение
за това, че работи като шофьор и липсата на правоуправление практически го лишава от
възможността да работи и да издържа семейството си.
Във въззивните съдебни прения защитникът и подсъдимият поддържаха искането в
жалбата за приложение на чл. 55, ал. 1 и ал. 3 от НК чрез намаляване на лишаването от
свобода и неналагане на лишаване от правоуправление, а прокурорът, повереникът и
присъстващата частна обвинителка заявиха, че присъдата следва да бъде изцяло потвърдена
поради правилността й.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в изпълнение на задължението си по чл. 314 от
НПК за цялостна проверка на присъдата, проучи самостоятелно доказателствените
източници по делото, при което подложи съдържанието на всяко отделно доказателствено
средство на анализ, а съдържанието на всички доказателствени средства съвкупно – на
синтез по правилата на формалната и житейската логика. При тази си дейност СОФИЙСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД достигна до изводи за доказани значими факти и приложимо право,
съвпадащи изцяло с тези на първоинстанционния съд.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери за установени по делото следните
релевирани от държавното обвинение факти с правно значение:
Участъкът с ПТП по делото е част от населено място, което съдът приема за
установено чрез писмо на ОПУ – София (ДП, т. 1, л. 121), че той попада в урбанизираната
2
територия на гр. Златица.
ПТП е станало на 01.08.2018 г. около 09:50 ч. на място от пътя, водещ към
промишлената зона „Аурубис“ на гр. Златица, като ударът е бил между управлявания от
подсъдимия товарен автомобил „МАН“ и управлявания от починалия пострадал мотопед
„Симсон“. Мястото на удара е на пътя за промишлената зона „Аурубис“ на гр. Златица (но
преди нея и в посока към нея и към главен път І-6) в непосредствена близост на този път с
кръстовището му с ул. „Вежен“, която, гледано от посоката на движение на подсъдимия с
товарния автомобил, се пада вдясно. Товарният автомобил се е движел по пътя, излизайки от
ляв за него завой, а мотопедът е излязъл от ул. „Вежен“, навлязъл е в кръстовището й с пътя
и след ляв за него завой е започнал придвижване по него в дясната за посоката на мотопеда
лента за движение. След удара на товарния автомобил и мотопеда водачът на мотопеда –
пострадалият Ж. Т., починал на мястото.
Чрез огледа на местопроизшествие (ДП, т. 1, л. 2-5 вр. 6-10 с машинописен препис в
ДП, т. 2, л. 149-151) съдът приема за установено, че в зоната на местопроизшествие е била
налична следната регулация на движението: За посоката на движение на подсъдимия по
пътя, по който той се е движел, е имало преди мястото на ПТП знак В26 вдясно от десния
край на пътя по посоката на огледа (от промишлената зона към главен път І-6) с означение
за 50 км/ч., а също така е имало знак А27 – кръстовище с път без предимство отдясно (ул.
„Вежен“, по която се е движел пострадалият мотоциклетист). Вдясно от десния край на ул.
„Вежен“ преди кръстовището й с главния път е имало знак Б1 – „Пропусни движещите се по
пътя с предимство!“, отнасящ се за движещия се с мотопед пострадал. При огледа са
фиксирани две спирачни следи, завършващи до задни дясна и лява гуми от третия мост на
товарния автомобил.
Чрез заключението на СТЕ на експерта А. П. (ДП, т. 1, л. 54-59 вр. 61), изследвала
видеозапис на компютърна охранителна система, съдът приема за установено, че от появата
на мотопед с човек на него в обсега на охранителната камера в района на ПТП
(кръстовището на пътя, водещ към промишлена зона „Аурубис“ и път І-6, с ул. „Вежен“) в
09:51:36 часа до удрянето на мотопеда с червен товарен автомобил в 09:51:39 часа са
изминали само три секунди - без данни за спиране или намаляване на скоростта на мотопеда
преди навлизането му в кръстовището отдясно на товарния автомобил и преди излизането
му от кръстовището на пътя, по който се движи товарният автомобил. Също така се вижда,
че товарният автомобил се движи на излизане от ляв за него завой, като на първите два
кадъра е в предназначената за него дясна лента, а на последния – с предна лява гума в
лентата за насрещно движение (ДП, л. 56); на кадрите, заснели вече станалото ПТП,
товарният автомобил е разположен почти изцяло и изцяло в лентата за насрещното му
движение (ДП, л. 57). Участъкът от пътя е с прекъсната разделителна линия, като пред
товарния автомобил в неговата лента и по посоката му на движение няма никакви ППС,
нито прегради от каквото и да е естество, изискващи заобикаляне или изпреварване; след
товарния автомобил също няма други ППС. Към появата на мотоциклета и товарния
автомобил в обсега на камерата единственият друг автомобил се движи по пътя на товарния
автомобил, но срещу него, в предназначената за този друг автомобил дясна лента за
движение, като този автомобил и товарният се разминават безпрепятствено (ДП, л. 56).
Кадрите в заключението са снимки, снети на хартиен носител от видеозаписа на камерата в
района на ПТП.
Чрез заключението на автотехническата експертиза (АТЕ) на инж. А. А. (ДП, т. 1, л.
63-77) първоначално хронологически са изследвани и установени параметрите на
произшествието:
Ударът между мотопеда и товарния автомобил е станал по ширина на пътя на около 2
м вдясно от левия край на пътя (по посоката на огледа, т.е. от промишлената зона към
главен път І-6), т.е. – в лявата лента за посоката на движение на товарния автомобил, която е
лентата за насрещното му движение. Мястото на удара е определено след изследване и
комплексно съобразяване от вещото лице на множество обективни данни: геометричните
параметри на пътя, следите и находките според огледния протокол и фотоалбума към него
3
(ДП, т. 1, л. 2-5 вр. 6-10), мястото на спиране на ударилите се МПС, регулирането на
движението в кръстовището с пътни знаци – според които ул. „Вежен“ (по която се е
движил мотопедът преди навлизането му в кръстовището) е път без предимство,
деформациите по двете МПС, техническите им характеристики, травматичните увреждания
на пострадалия мотоциклетист според СМЕ на ДП, изявленията на подсъдимия като
свидетел на ДП и видеозаписа от охранителната камера.
В тази АТЕ се посочва още, че за посоката на движение на товарния автомобил в
района на кръстовището на пътя, по който се е движил той (пътя за промишлената зона с
посока от нея към главен път І-6), с ул. „Вежен“ (по която се е движил мотоциклетът), е
имало ограничение на скоростта чрез знак В26 от ППЗДвП с обозначение за 50 км/ч. Преди
кръстовището на ул. „Вежен“, по която се е движил мотоциклетът преди навлизането му в
кръстовището й с пътя от промишлената зона за главен път І-6, е имало пътен знак Б1 от
ППЗДвП, който е определял пътя за промишлената зона и за главен път І-6 като път с
предимство и съответно – като път без предимство ул. „Вежен“. Т.е. товарният автомобил се
е движил по пътя с предимство, а мотоциклетът – по пътя без предимство.
АТЕ е определяла скоростта на товарния автомобил в района на произшествието въз
основа на показанията на тахографската му шайба, иззета с огледа, и въз основа на
спирачната следа, установена при огледа - 68 км/ч., а в момента на удара – около 42 км/ч.
При такава скорост на движение преди удара и предвид състоянието на пътя (сух асфалт) и
вида превозно средство (товарен автомобил) опасната зона за спиране на товарния
автомобил е била с дължина 66-67 м, а ако се е бил движил със скорост от 50 км/ч опасната
му зона би била дълга 41 м. Същевременно товарният автомобил е отстоял на 18 м от
мястото на удара в лявата му лента на пътя в момента на навлизането на мотоциклета в
кръстовището – разстояние, по-късо от опасната зона, като в този момент товарният
автомобил е бил в режим на аварийно спиране. Поради това водачът на товарния автомобил
не е могъл да предотврати удара с мотоциклета чрез такова спиране; водачът на товарния
автомобил не е могъл да спре преди мястото на удара с мотоциклета и ако се е бил движил
със скорост от 50 км/ч. Водачът на товарния автомобил е започнал аварийното спиране (т.е.
вече е бил възприел приближаващия от дясната му страна мотоциклет), когато МПС е било
на 51-52 м от мястото на удара – поради което не е имал техническа възможност да спре
товарния автомобил преди мястото на удара при конкретната му скорост на движение от 68
км/ч; ако обаче водачът на товарния автомобил го беше управлявал с разрешената скорост
от 50 км/ч, е имал възможност да спре преди мястото на удара чрез аварийно спиране, но
предприето веднага след възприемане на мотоциклетиста.
Скоростта на движение на мотоциклета в района на произшествието е била
определена въз основа на данните от видеозаписа на охранителната камера: около 20 км/ч.,
при която предвид вида МПС и състоянието на пътя опасната зона за спиране на
мотоциклета е била дълга 7-8 м. Преди навлизането му в кръстовището на ул. „Вежен“ с
пътя, водещ към главен път І-6, мотоциклетът, изпълняващ ляв завой в кръстовището, не е
пропуснал движещия се по пътя с предимство товарен автомобил, който от своя страна е
излизал от ляв за него завой, но е бил разположен в лентата за насрещното му движение.
ПТП е било предотвратимо, ако водачът на товарния автомобил се е бил движил с
разрешената му скорост до 50 км/ч и едновременно с това е бил разположен в
предназначената за неговата посока на движение дясна лента, вместо да навлиза в лявата му
лента, предназначена за насрещно движение; при такава комбинация от разрешена скорост и
разположение на товарния автомобил в предназначената за него дясна лента за движение
той би се разминал с навлезлия в лявата лента на пътя мотопед. ПТП е било предотвратимо
и ако водачът на мотоциклета е бил пропуснал товарния автомобил, движещ се по пътя с
предимство.
Втора по хронология е допълнителната автотехническа експертиза (ДАТЕ) на инж. В.
П. (ДП, т. 1, л. 89-103), която посочва своето становище за изследваните от АТЕ, а също и за
допълнителни параметри на ПТП, както следва:
4
За посоката на движение на товарния автомобил освен знакът В26 за ограничение на
скоростта до 50 км/ч е имало и знак А27 - че пътят, по който се е движил товарният
автомобил, е бил път с предимство спрямо пътя отдясно, с който предстои кръстовище (ул.
„Вежен“).
Двете МПС са били технически изправни преди ПТП.
Мястото на удара по ширина на пътя е определено почти като в АТЕ – на около 1,5 м
вдясно от левия край на пътя (при 2 м. според АТЕ), т.е. – по средата на лявата за товарния
автомобил лента.
Скоростите на движение на двете МПС са определени с величини, съвсем близки до
тези, определени от АТЕ: скорост на товарния автомобил преди употребата на спирачки –
около 69 км/ч (при 68 км/ч според АТЕ), а в момента на удара – около 46 км/ч (при 42 км/ч
според АТЕ); скорост на движение на мотоциклета преди удара и в момента на удара –
около 20 км/ч , т.е. съвпадаща със скоростта според АТЕ.
Дължините на опасните зони за спиране на всяко от двете МПС също са близки до
определените чрез АТЕ: около 7,5 м за – мотоциклета (при 7-8 м според АТЕ), а за товарния
автомобил - съответно около 60 м при неговата скорост на движение (при 66-67 м според
АТЕ) и около 37 м при разрешената му скорост на движение (при 41 м според АТЕ).
Между водачите на товарния автомобил и мотоциклета е имало пряка взаимна
видимост от над 100 м. Товарният автомобил е бил на 24,15 м от мястото на удара към
момента на навлизането на мотоциклета в кръстовището (при посочени 18 м от АТЕ).
Според ДАТЕ причината за ПТП е навлизането на мотопеда в кръстовището без той
да пропусне движещия се по главния път товарен автомобил - в нарушение на
предписанието на знак Б1. Същевременно причина за ПТП според ДАТЕ е и поведението на
водача на товарния автомобил – поради навлизането му в лявата за неговата посока на
движение лента и настъпването на удара му с мотопеда именно там.
Заключителният извод на ДАТЕ съвпада изцяло с този на АТЕ: водачът на мотопеда
е могъл да избегне ПТП, ако е спрял - за да пропусне съобразно знака Б1 движещия се по
пътя с предимство товарен автомобил; водачът на товарния автомобил също е могъл да
избегне ПТП, ако е бил продължил движението си в предназначената за него дясна лента,
вместо да навлиза в лентата за насрещно му движение.
Заключението на втората ДАТЕ (ДАТЕ-2 - ДП, т. 2, л. 111-117), вече от три вещи
лица, на инж. В. П. (изготвил първата ДАТЕ), инж. И. Т. и инж. А. А. (изготвил основната
АТЕ) приема, че ПТП е било предотвратимо от страна на водача на товарния автомобил, ако
едновременно се е бил движил със скорост до максимално разрешената му от 50 км/ч и се е
бил движил в предназначената за неговата посока на движение лента (ДП, т. 2, л. 117);
предприемането на аварийно спиране на товарния автомобил е станало в първия възможен
момент за видимост към приближаващия отдясно мотоциклет, тъй като преди това
видимостта на водача на товарния автомобил е била ограничена от крайпътна растителност
(ДП, т. 2, л. 117).
Държавното обвинение е инкриминирало скоростта на товарния автомобил преди
удара според ДАТЕ – 69 км/ч. (обстоятелствена част на обвинителния акт – НОХД, л. 6 и л.
8 гръб; заключителна част на обвинителен акт - НОХД, л. 9 гръб). Първоинстанционният съд
е приел скорост на движение на товарния автомобил преди ПТП според изложението на
обвинителния акт – 69 км/ч (НОХД, л. 69 и л. 74). Въззивният състав намира, че въпреки
посочването в АТЕ и в ДАТЕ на различни цифрови величини за скоростта на движение на
товарния автомобил преди ПТП и към момента на удара, а също така и на производните им
опасни зони за спиране, практически няма противоречие в съдържанието на експертните
заключения на АТЕ и ДАТЕ – поради изключителната близост на посочените параметри.
Освен това окончателните заключения на АТЕ и ДАТЕ относно причината за
5
произшествието съвпадат изцяло, като е налице и комисионна експертиза с едновременното
участие на всяко от вещите лица, изготвили самостоятелно АТЕ и ДАТЕ, в чието
заключение отново се сочи като обобщаващ извод за причината за ПТП конкретно
поведение на водача на товарния автомобил и на водача на мотопеда. Поради това следва да
се приемат за обосновани фактическите твърдения в обвинителния акт, за които е направено
и самопризнание от страна на подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
Чрез трасологичната експертиза на инж. Н. Д. (ДП, т. 1, л. 81-86) е установено, че
иззетите при огледа декоративна метална решетка и пластмасови парчета са били част от
товарния автомобил преди удара му с мотоциклета.
Заключението на техническата експертиза на аудиозапис от спешния телефон 112
(ДП, т. 2, л. 119-130) установява, че за станалото ПТП първи се е обадил подсъдимият от
телефона си **********, а след него се е обадил от телефона си с номер ********** и
свидетелят С. П., минал покрай произшествието след като то вече било станало (ДП, т. 2, л.
96).
Чрез свидетелските показания на Х. Г. Т. – съпруга на починалия пострадал (ДП, т. 1,
л. 36), се установява, че на 01.08.2018 г. около 09:15 ч. той излязъл от дома си в гр. Пирдоп,
като тръгнал за гр. Златица с мотопеда си „Симсон“. Пострадалият не й се обадил след 10 ч.
и затова тя започнала да му звъни по телефона, но той не отговарял.
Чрез СМЕ-аутопсия на пострадалия от съдебния лекар д-р А. Х. (ДП, т. 1, л. 42-45) се
установява, че пострадалият е получил вследствие на ПТП тежка съчетана травма: черепно-
мозъчна (счупване на черепната основа с разкъсвания на меката и твърдата мозъчна обвивки
и субарахноидален кръвоизлив), гръдна (счупвания на ребра двустранно с кръвоизливи в
двете гръдни половини и контузия на левия бял дроб) и коремна (разкъсвания на слезката и
черния дроб и кръвоизлив в коремната кухина), а също така и счупвания на лявата
голямопищялна и малкопищялна кости, кръвонасядания около счупванията и в меките
тъкани на левия крак и гръдния кош и охлузвания на двете ръце и левия крак. Тази тежка
съчетана травма е била причината за смъртта на пострадалия.
В кръвта на пострадалия не е било установено нито наличие на алкохол, нито на
алкалоиди, барбитурати, бета-блокери, бензодиазепинови, фенотиазинови, имипраминови
лекарствени средства или салицилати (СХЕ – ДП, т. 1, л. 46; СХЕ – ДП, т. 1, л. 47).
Справката от КАТ за подсъдимия (ДП, т. 1, л. 110-111) установява, че той е
правоспособен водач от 1985 г., т.е. е имал към ПТП 33 години шофьорски стаж, като за
това време е бил наказан два пъти с влезли в сила наказателни постановления – през 2010 г.
за причиняване на ПТП поради несъобразена скорост или дистанция и през 2016 г. за
причиняване на ПТП поради нарушена дистанция; пред 2017 г. е бил глобен 20 лв. с фиш за
невключени през деня светлини.
Подсъдимият не е давал обяснения на ДП, а първоинстанционното съдебно следствие
се е развило по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, т.е. отново без обяснения.
Дотук изброените заключения на експертизи, писмени доказателства (най-вече –
оглед и писмо от ОПУ) и свидетелските показания на съпругата на починалия пострадал
при анализ на всяко едно доказателствено средство поотделно обуславят извод, че по
съдържание то е вътрешно безпротиворечиво и последователно, а разгледани в съвкупност –
че съдържанието на всички е еднопосочно и без съществени противоречия между отделните
доказателствени средства. Предвид гореизложеното за съдържание на доказателствените
средства, въззивният състав намира, че съвкупно те еднопосочно и безпротиворечиво
установяват именно изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, поради което
при наличието на съответно изявление и самопризнание от страна на подсъдимия правилно
първоинстанционният съд е приел да осъществи процедура на съкратено съдебно следствие
6
по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Поради това се обуславя извод за доказаност на следните
значими за решаване на делото факти:
На 01.08.2018 г. около 09:50 ч. подсъдимият управлявал товарен автомобил в
населено място - по пътя, водещ към промишлената зона „Аурубис“ на гр. Златица и към
главен път І-6, със скорост от 69 км/ч (ДАТЕ) – при наличието на забрана чрез нарочен
пътен знак да превишава 50 км/ч, като бил предизвестен чрез друг съответен знак А27 за
предстоящо кръстовище с път без предимство отдясно. По същото време към кръстовището
приближавал пострадалият, управляващ мотопед със скорост от 20 км/ч, като за пострадалия
имало изрично заповедно предписание чрез съответен пътен знак Б1 преди кръстовището да
пропусне движещите се по пътя с предимство – в този момент това бил само
приближаващият кръстовището товарен автомобил, управляван от подсъдимия, а насрещно
движещият се на камиона син автомобил вече е подминавал и се е отдалечавал от
кръстовището (ДП, л. 56). Въпреки това предписание пострадалият навлязъл в
кръстовището с мотопеда си без въобще да спира преди него, завил наляво и намирайки се
вече в дясната за неговата посока на движение лента, настъпил удар между него и
управлявания от подсъдимия товарен автомобил. Преди удара в първия възможен момент, в
който подсъдимият могъл да възприеме приближаващия го отдясно към кръстовището
мотопед, подсъдимият предприел спиране (ДАТЕ-2) и завиване наляво, при което намалил
скоростта на товарния автомобил към удара (до около 46 км/ч - ДАТЕ) и разположил
товарния автомобил изцяло в лентата, предназначена за насрещното движение - където не е
следвало да бъде, тъй като не е изпреварвал или заобикалял. Ударът между товарния
автомобил на подсъдимия и мотопеда на пострадалия станал изцяло в лентата,
представляваща лява за подсъдимия, т.е. предназначена за противоположната на неговата
посока на движение. Вследствие на този удар пострадалият получил тежка съчетана травма,
от която починал на място. Причината за удара между двете МПС е в поведението на всеки
от двамата водачи: подсъдимият е могъл да избегне удара, като управлява със скорост, по-
ниска от или до разрешената от 50 км/ч и същевременно като остане в предназначената за
неговата посока на движение лента, а пострадалият е могъл да избегне удара, като пропусне
движещия се по пътя с предимство товарен автомобил – за което пострадалият е трябвало да
спре преди кръстовището, вместо да навлиза в него и вместо да завива наляво по пътя на
подсъдимия без въобще да намали скоростта си на движение, макар и невисока.
Тези факти обуславят извод, че от страна на подсъдимия като водач на товарния
автомобил е бил осъществен състав на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал 1
от НК чрез нарушаване едновременно на чл. 16, ал. 1, т. 1 и на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Подсъдимият, предизвестен за предстоящото кръстовище, макар и с път без предимство, но
намиращо се в населено място, и е бил длъжен, и е могъл едновременно както да управлява
със скорост по-ниска от или до 50 км/ч при забрана за по-висока скорост, така и да остане в
предписаната му за неговата посока на движение лента на пътя, вместо да навлиза в лентата
за насрещно движение – където по същото време се намирал вече мотопедът на
пострадалия; подсъдимият е могъл да възприеме приближаващия кръстовището мотопед,
чието движение било без каквито и да било признаци за намаляване на скоростта или
спиране за пропускане, и го е възприел – фактическа изява на което са употребата на
спирачки и преместването на товарния автомобил наляво в лентата за насрещното му
движение, но поради превишената скорост и неразрешеното преместване на товарния
автомобил на определено място по ширина на пътя се е стигнало до удар между него и
мотопеда на пострадалия; ударът би бил избежим, ако подсъдимият се е бил движил със
скорост до максимално разрешената му и едновременно с това – ако е бил останал в
предназначената за него лента за движение. Поради наличието на конфликтна точка между
траекториите на движение на товарния автомобил и мотопеда, подсъдимият и е бил длъжен,
и е могъл да допусне, че между тях ще настъпи удар, пряка и честа житейска последица от
което е нараняването или причиняването на смърт на хора и/или увреждането на превозни
средства.
Предвид изложеното за доказани съставомерни факти, се обуславя извод за доказано
7
по делото, че подсъдимият е осъществил състав на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр.
чл. 342, ал. 1 от НК, за което следва да бъде наказан при съобразяване, че е било проведено
съкратено първоинстанционно съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
За престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК се предвижда от тази норма наказание
„лишаване от свобода“ от две до шест години. Определяйки наказанието в тези рамки –
поради становище, че не е налице хипотеза на чл. 55 от НК, първоинстанционният съд е
отчел наличието, посоката на влияние и относителната тежест на следните противовесни
обстоятелства:
В посока на облекчаване на отговорността на подсъдимия са отчетени: чистото му
съдебно минало (ДП, т. 1, л. 149 или т. 2, л. 213); добрите му характеристични данни по
месторабота, от братовчед и от полицейски инспектор (ДП, т. 1, л. 144 и НОХД, л. 43 и л.
44); поведението му веднага след ПТП – обадил се първи в спешния център; поведението на
подсъдимия по време на провеждане на наказателното производство, което той не е
препятствал по никакъв начин; искреното съжаление на подсъдимия за извършеното. Пак в
насока на облекчаване на отговорността на подсъдимия е отчетено поведението на
пострадалия, като първоинстанционният съд е приел, че пострадалият е допринесъл в
значителна степен за ПТП. Към тези обстоятелства въззивният състав намира, че следва да
се прибави и тежестта на поведението на подсъдимия като водач на МПС: той има
правоспособност от 1985 г., т.е. – 33 години шофьорски стаж преди ПТП по делото, като за
този много продължителен период от време е бил наказван само два пъти с наказателни
постановления и веднъж глобен с фиш.
Анализът на изброените смекчаващи отговорността обстоятелства обуславя извод, че
преценени в съвкупност те не могат да бъдат счетени за многобройни; анализът на всяко
едно поотделно обуславя извод, че измежду тях няма някое с изключително значение –
неосъждането и добрите характеристични данни, както и непрепятстването на държавните
органи при изпълнение на задълженията им по ангажиране на наказателна отговорност са
изискуемото и очакваното от гражданите поведение; освен това приносът на пострадалия за
произшествието не може да бъде определен като изключителен или по-голям от този на
подсъдимия - както поради естеството на извършените от всеки от двамата участвали в ПТП
водачи нарушения, така и поради факта, че подсъдимият е извършил едновременно две
нарушения на ЗДвП, а пострадалият – едно. Съставомерните за престъплението нарушения
на ЗДвП, извършени от подсъдимия, са на базисни правила за безопасност на движението –
заповедни предписания относно мястото за разполагане и движение на МПС на пътя и
относно максимално допустима скорост; т.е. тези нарушения са тежки, тъй като касаят
изначални правила за движение, целящи избягване на произшествия. От друга страна,
нарушението на пострадалия, макар също на основно правило за безопасно движение –
осигуряване на предимство на друг участник в движението, в никакъв случай не може да
бъде определено като единствена или главна по тежест причина за произшествието.
Предвид изложеното въззивният състав споделя изцяло преценката на първоинстанционния
съд, че в случая не е налице хипотеза на чл. 55 от НК и поради това правилно наказанието
„лишаване от свобода“ е било определяно по реда на чл. 54 от НК съобразно чл. 58а, ал. 1 от
НК. По тези съображения въззивният състав намира за неоснователна жалбата на
подсъдимия срещу присъдата с искане за прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 1 (и ал. 3) от НК
съобразно чл. 58а, ал. 4 от НК.
В посока на отегчаване на отговорността на подсъдимия първоинстанционният съд е
отчел естеството на нарушенията на ЗДвП от страна на подсъдимия по време на
шофьорския му стаж – което се споделя от въззивния съд, предвид това, че подсъдимият
веднъж е бил наказан, макар и с минималната предвидена глоба, но за причинено ПТП
поради несъобразена скорост (каквото е и едно от инкриминираните по делото нарушения
на ЗДвП), и втори път – отново с минималната глоба отново за причинено ПТП поради
неспазена дистанция (ДП, т. 1, л. 110-111). Другото отегчаващо според ОС отговорността на
подсъдимия обстоятелство, което също се споделя изцяло от въззивния състав, е, че той е
управлявал превозно средство със значителна маса и габарити – сблъсъкът на което с по-
8
леки МПС по начало води до по-тежки последици за другите МПС; поради това към
подсъдимия като водач на товарен автомобил са били налице завишени изисквания за
спазване на правилата за безопасно движение спрямо останалите участници в него.
Съобразявайки относителната тежест в противоположни посоки на посочените две
групи влияещи на отговорността обстоятелства, първоинстанционният състав е приел превес
на смекчаващите – до степен, определяща предвид и личността на конкретния подсъдим
извод за справедливост на най-лекото предвидено в случая наказание – две години
лишаване от свобода. Като споделя становището на първоинстанционния съд за
относителната тежест на посочените противовесни обстоятелства, а също и като отчита
процесуалната ситуация на въззивното разглеждане на делото (само по жалба на
подсъдимия с искане за облекчаване на положението му и липса на протест), въззивният
състав намира, че наложеното на подсъдимия минимално наказание „лишаване от свобода“ е
съответно на деянието и на дееца, т.е. – че е справедливо. Поради това не са налице
обстоятелства, обуславящи изменение на наказанието, включително конкретно – в посока на
намаляването му, каквото искане има във въззивната жалба на подсъдимия.
Намаляването с 1/3 на срока на определеното лишаване от свобода е изцяло
съобразено със заповедната норма на чл. 58а, ал. 1 от НК предвид провеждането на
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, поради което и това
произнасяне на СОС е правилно; окончателната продължителност на наложеното на
подсъдимия лишаване от свобода следва да е постановената с присъдата - една година и
четири месеца.
Отлагането под условие на изтърпяването на лишаването от свобода по реда на чл. 66
от НК е съобразено както с наличието на законовите предпоставки за това, така и с
личността на конкретния деец, от която първоинстанционният съд е придобил и преки и
непосредствени впечатления, освен от писмените доказателства по делото.
Продължителността на изпитателния срок – минималната, от три години, съответства на
тежестта на престъплението и на невисоката степен на обществена опасност на дееца,
поради което и това произнасяне на първоинстанционния съд е правилно според въззивния
състав.
За това престъпление съобразно чл. 343г от НК се предвижда задължително налагане
и на второ наказание – лишаване от право на управление на МПС, като предвид липсата на
хипотеза на чл. 55 от НК, в случая избягването на това наказание по реда на чл. 55, ал. 3 от
НК (каквото е искането в жалбата на подсъдимия) е невъзможно. За да избере
продължителността на това наказание първоинстанционният съд е отчел изброените във
връзка с налагане на лишаването от свобода обстоятелства – влияещи и на второто
наказание. Продължителността на наложеното от първоинстанционния съд лишаване от
правоуправление е съобразена както в насока на минимална продължителност предвид
налагането му съвместно с лишаване от свобода, така и в насока максимална
продължителност с предписанието на чл. 49, ал. 2 от НК: наложеното лишаване от
правоуправление за една година и четири месеца е справедливо.
Разпореждането с веществените доказателства по делото е изцяло съобразено с
изчерпаността им като информативен доказателствен източник и с данните по делото за
правоимащи лица; поради това е правилно връщането на товарния автомобил и свързани с
него предмети - на фирмата-собственик (ДП, т. 1, л. 129-130), връщането на на мотопеда на
пострадалия и на личните му вещи – на неговите наследници (ДП, т. 1, л. 132-133 вр. л. 116
и л. 117), а също така унищожаването на парчета от удара на двете МПС, иззети с огледния
протокол, и на два диска с аудио-и видеозапис.
Предвид изхода на делото – признат за виновен подсъдим, правилно съобразно чл.
189, ал. 3 от НПК на подсъдимия са били възложени за заплащане разноските по водене на
9
делото, като размерът им е изцяло съобразен с данните за това (разноски на ОДМВР-София
– 1 286,43 лв. – ДП, т. 1, л.л. 48-49, 52, 50-51, 60, 78-79, 87 и 104-105; разноски на ОСлО-
СОП – 705,60 лв. – ДП, т. 2, л. 188-193).
В заключение: проверяваната по въззивна жалба на подсъдимия присъда е
обоснована, законосъобразна и справедлива, т.е. – изцяло правилна, поради което няма
основания за отмяната или изменението й – включително в исканата в жалбата насока за
облекчаване на отговорността, поради което присъдата следва да бъде потвърдена.
Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА от 24.08.2021 г. по НОХД № 322/2021 г. на
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 6-ти първоинстанционен
състав.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10