РЕШЕНИЕ
№ 310
гр. Русе, 26.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на трети ноември
през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА ГАЛЕНА ДЯКОВА |
|
|
|
при
секретаря Наталия Георгиева и с
участието на прокурора Пламен
Петков като разгледа докладваното от съдия Димитрова КАН
дело № 302 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от М.И.Н.
чрез процесуален представител адв. В.В. от РАК против Решение № 414 от 04.08.2021г.,
постановено по АНД № 719/2021 г. по описа на Районен съд – Русе., в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление (НП) №20
-1085-004017/ 04.01.2021г. на началник на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, с което на жалбоподателя на
основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179,ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на
чл. 50, ал. 1 от ЗДвП
В жалбата се навеждат касационни основания за
неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон.
Иска се отмяна на въззивното съдебно решение и вместо него да се постанови
друго, с което да се отмени наказателното постановление в потвърдената му част.
Претендира се и присъждане на направените във възизвното производството
разноски в оспорената част.
Ответникът по касационната жалба,
чрез процесуалния си представител прави искане да се остави касационната
жалбата без уважение като неоснователна и обжалваното решение да се остави в
сила.
Представителят на Прокуратурата
намира жалбата за основателна, а решението на РС - Русе за неправилно.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и при направената
проверка съгласно чл. 218 от АПК, намира следното:
Касационната жалба е против решение
на районен съд, постановено в производството по раздел V на ЗАНН, постъпила е в
законовия срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да потвърди атакуваното пред него
НП в частта за констатирано нарушение по чл.50 ал.1 ЗДвП , РРС е приел за
установено, че на посочената дата жалбоподателят в качеството си на водач е управлявал лек автомобил като
на кръстовище между улиците „ Стефан Стамбулов“ и ул.“Арда“, на което единият
от пътищата – ул. „Стефан Стамболов“, е сигнализиран като път с предимство, по
който се е движил свидетелят И.П., управлявайки ППС – електрически велосипед,
но срещу посоката на движение от дясно наляво спрямо л.а.,но въпреки ,че е
спрял на кръстовището, за да пропусне движещите се от лявата му страна по
еднопосочната улица Ст.Стамбулов, при потеглянето не го е пропуснал и така
причинил и ПТП. Съдът е приел, че свидетелят се е движил в нарушение на
правилата за движение – управлявайки електрически велосипед, по еднопосочната
улица Ст.Стамболов в дясното платно за движение от страната към ул.Арда срещу
посоката на движение,въпреки забраната, но независимо от това
незаконосъобразното в нарушение на правилата за движение поведение на другия
участник, не изключва отговорността на касатора, с оглед на задължението му да
пропусне движещите се по пътя с предимство участници в движението,включително и
тези които го правят в нарушение.
Решението на РС – Русе е неправилно.
Въззивният съд е събрал допустимите и
относими към спора доказателства, като при обсъждането им и проверката в
тяхната съвкупност, съгласно критериите на чл.107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, е
достигнал до неправилни изводи.
Съгласно чл.47 от ЗДвП всеки водач на пътно превозно средство,
приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при
необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат
предимство. "Предимство"
е правото на един участник в движението да премине преди друг през дадено място
от пътното платно, но това правило важи за тези, които съобразяват поведението
си с правилата за движение, тъй като противно на доводите на РРС законът
предполага добросъвестното му и правомерно изпълнение от всички участници,
най-малкото защото по аргумент на чл.14 ал.2 НК незнанието на фактическите
обстоятелства, например неправомерно положение и движение в посока забранена за
движение, следва да анализира с оглед изискуемата степен на предвидимост и то
само по отношение на изискуемо действие в случая при преминаване през
кръстовище.
В случая от събрания
доказателствен материал и приетото за установено от РРС, касационния
жалбоподател приближавайки регулираното с пътен знак Б 1 кръстовище между
улиците „ Арда“ и „ Стефан Стамболов“ е намалил, спрял на линията на която е
поставен знака, въпреки ,че няма такова задължение и се е огледал наляво с
оглед посоката на движение на еднопосочната улица с предимство и като не е
възприел опасност е продължил движението си.
Опасността
за движението възниква тогава, когато водачът на ППС има обективна възможност и
е длъжен да я възприеме и съответно да реагира съобразно с предписанията на
закона за нейното избягване. А в случаите, когато единият от участниците в
движението е на път без предимство, той би станал опасност за движещите се по
пътя с предимство, едва когато предприеме навлизане в този път, защото
задължение на водача, движещ се по път без предимство, е да пропусне движещите
се по пътя с предимство (чл. 50, ал. 1 ЗДвП). В случая касатора е изпълнил
задълженията си да намали, дори спре, за да пропусне тези МПС, които се движат
с оглед предвидимата им и изискуема посока на движение.
Основното правило за
разположение на превозните средства на платното за движение, взирано в чл. 15, ал. 1 ЗДвП, е за осъществяване на движението
възможно най-вдясно на платното за движение по посоката на движение, а не както
е в случая с водача на електрическия велосипед- в лявата лента за движение
съобразно неговата посока, въпреки забраната да се движи в посока обратна на
движението в еднопосочната улица.Правилото на чл.15 ал.1 ЗДвП и това чл.17 и
чл.18 ЗДвП и чл.80 ЗДвП ясно очертават дължимото поведение при движение по
еднопосочен път, включително и това на велосипедиста-най-дясно по посоката им
на движение пътен банкет. Тук е мястото да се отбележи, че съгласно легалните
дефиниции на ЗДвП "Индивидуално
електрическо превозно средство" е пътно превозно средство,
оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост,
надвишаваща 6 km/h, без или със място за сядане с височина на точка R
(референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство
е с не повече от две колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm,
когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50
kg, в която категория не попада въпросния велосипед. От тези правила за касатора не възниква
задължение да предвижда и да се съобразява с правилата за предимство по
отношение на друг водач, който ги нарушава. Защото санкцията по чл.179 ал.2 вр.
ал.1 т.5 пр.4 ЗДвП се налага на водач, който е причинил ПТП / т.е има вина/. В
случая въззивната инстанция изследвайки причините за настъпилото
съприкосновение на автомобила и електрическия велосипед и при установеното от
него, че касатора е спрял на 5 метра от т.нар.пострадал,движейки се в нарушение,
но последният е решил да премине през кръстовището, т.е. по мисленото
продължение на левия по посоката му на движение бордюр, като удара е от двете
десни страни, не е изложил доводи за дължимото в случая поведение и на другия
участник, поради което е и направил неправилни правни изводи и за субективната
страна, включително и за това дали извършеното от другия участник неправомерно
движение в лентата за движение на касатора е в причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат или този резултат се дължи единствено на неправомерното
поведение на касатора, реализирано в отклонение от предписанията на чл. 50, ал. 1 ЗДвП. От друга страна, претенцията за допуснато от
касатора нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, при установено неправомерно
движение на другия участник, по необходимост изисква констатации относно
разположението на управлявания от него автомобил върху платното за движение в
момента на удара, с каквито въззивният съд не се е ангажирал, а и такива данни
не са събрани в хода на административнонаказателното производство, освен общата
констатация за налично кръстовище. Всъщност от показанията на актосъставителя е
видно, че не е било възможно да се определи кой има вина за настъпилото ПТП,
след като и на двамата е съставен АУАН. Други биха били разсъжденията, ако
нарушението бе квалифицирано напр. по чл.25 ЗДвП, който визира задължение за съобразяване
със всички участниците в движението,
които се движат …….или минават покрай водача на МПС,и съобразяването с тяхното
положение, посока и скорост на движение или например чл.5 ал.2 т.1 ЗДвП ,която
норма визира особено внимание за водачите на двуколесно ППС.
Така напълно необосновани
и в несъответствие със закона и със събраните по делото доказателства са и
изводите на РРС относно приложимата санкционна норма и посочената за нарушена
Като е приел
противното , РРС в частта на обжалваното НП е допуснал нарушение на материалния
закон, за което настоящата инстанция следи служебно и което налага отмяна на
решението и отмяна на потвърденото в тази част НП.
С оглед изложеното настоящият състав
на съда приема, че районният съд е постановил неправилно съдебно решение, което
следва да бъде отменено. След отмяната му и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК
касационният съд следва да реши спора по същество. При извършване на тази
дейност и с оглед изложените по-горе правни съображения издаденото наказателно
постановление ,в потвърдената му част ,следва да бъде отменено.
Предвид основателността на
касационната жалба и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, § 1, т. 6 от ДР на АПК, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя се следват сторените разноски
пред възивната инстанция ,както са поискани и то в размер на 150лв., припадаща
се част от уважената жалба
Предвид горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК,
Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 414 от 04.08.2021г.,
постановено по АНД № 719/2021 г. по описа на Районен съд – Русе., в частта,
с която е потвърдено Наказателно постановление (НП) №20
-1085-004017/ 04.01.2021г. на началник на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, с което на М.И.Н. на основание чл.
179, ал. 2 във вр. с чл. 179,ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 50,
ал. 1 от ЗДвП и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № (НП) №20
-1085-004017/ 04.01.2021г. на началник на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, с което на М.И.Н. на основание чл.
179, ал. 2 във вр. с чл. 179,ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 50,
ал. 1 от ЗДвП
ОСЪЖДА
ОД на МВР Русе да заплати на М.И.Н. с ЕГН ********** ***
сумата в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща
възнаграждение за процесуално представителство пред РРС
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.