Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Л., 30.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на тридесети
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛЯ МАРИНОВА
при
секретаря ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,
като
разгледа докладваното от съдията НАХД №642 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, съобрази:
С наказателно постановление № 11-0000990 от 08.05.2019 година на инж. М.Л.М. - Директор на Дирекция “Инспекция по труда” – Л., на
основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от Кодекса на труда, на „М.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище град Л. ****, ул. Т.К. №**..21, ** * *, представлявано от Д.И.Д., ЕГН
********** – управител, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева за извършено
нарушение на чл.63 ал.2 от Кодекса на труда.
Недоволен
от наказателното постановление останал
жалбоподателят „М.“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище град Л., представлявано от Д.И.Д., който го обжалва в срок чрез
адвокат В.Н. ***, като незаконосъобразно и издадено при съществени процесуални нарушения. Сочи,
че в АУАН и НП няма пълно описание на нарушението и не са посочени точно
нарушените правни норми, както и че не става ясно, дали се налага санкция, че
лицето работи без трудов договор или за това, че няма уведомление до НАП.
Твърди, че наказващият орган не е спазил и определения в чл.52 ал.1 от ЗАНН
едномесечен срок за произнасяне по административнонаказателната
преписка, като се е произнесъл след почти 2 месеца. Счита, че за да издаде
наказателното постановление наказващият орган превратно е тълкувал събраните по
преписката доказателства и ако той е обсъдил доказателствата в тяхната
съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, е следвало да направи единствения
извод, че няма извършено административно нарушение и да прекрати преписката
съобразно чл. 54 от ЗАНН. Според жалбоподателя, дори да се приеме, че има
формално извършено административно нарушение, то се явява явно маловажно, тъй
като видимо става въпрос за маловажен случай на административно нарушение, за
деяние, което само формално осъществява признаците на извършеното нарушение и
от което не са произтекли никакви вредоносни последици. Заявява, че административнонаказващият орган е следвало преди да наложи
наказание, да установи приложима ли е нормата на чл.28 от ЗАНН и след като се
увери, че не са налице условията за приложението й, да наложи предвиденото в
закона наказание, но това не е направено,
което се явява нарушение, носещо белезите на процесуалноправна и на материалноправна незаконосъобразност. В подкрепа на тази
теза посочва фактите, че никога досега не са налагани санкции и не са
констатирани нарушения на фирмата, няма никакви вредни последици и на тези
основания и във връзка с Тълкувателно решение №1/12.12.2007
г. на ВКС, моли съда да упражни съдебен контрол над неправилната преценка на
Директора на Дирекция ИТ - Л. за липса на „маловажност“ и да отмени
наказателното постановление. Заявява, че описаното нарушение не е извършено, тъй
като лицето Р.И. е майка на управителя на фирмата, че към датата на проверката
е била назначена на трудов договор в друга фирма и не е допускана до работа,
преди да й бъде връчено копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, съответно
не е осъществен състава на вмененото на дружеството работодател административно
нарушение. Счита, че множеството изброени процесуални нарушения водят до
цялостно опорочаване на административната процедура при издаване на
наказателното постановление, поради което то се явява незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. За
него се явява адвокат В.Н., който поддържа възраженията относно незаконосъобразността на НП,
които е изложил в жалбата и счита, че те се доказват от събраните по делото
доказателства. Излага, че от допълнително представените доказателства се
доказва, че лицето Р.И. е майка на управителя на фирмата и по същото време,
когато е извършена проверката, тя е била назначена по трудов договор с друга
фирма, която е съсобствена на Д. и той е единствен
управител, като тези две обстоятелства са били причина Р.И. да бъде в
проверения обект, когато са идвали проверяващите поне два пъти. Твърди, че тя е
била там да помага, но за съжаление след извършената проверка и след като е бил
изискан трудов договор за нея и за още две други лица, по съвет на
счетоводителя, че така ще се избегнат санкции, доверителят му е съставил този
трудов договор, който е наличен по делото, като си е мислел, че по този начин
няма да има проблеми с Инспекцията по труда, но трудовото законодателство е
такова, че по този начин той сам е съставил документи, които после са станали
основание да се съставят три броя АУАН-а, един от които е настоящия. Сочи, че Р.И.
не е извършвала на 11-ти и на 12-ти дейност по трудовия си договор с ЕООД „М.”,
а е била в обекта тогава, на тези дати, като майка на управителя, който
постоянно работи в този обект и е там постоянно и като служител на „МД Е.” ООД,
към която фирма е имала валидно сключен трудов договор, от години по-рано. Според
него не е ясно защо, след като се е явил Д., не са му съставили акт на
14.03.2019г., а такъв е съставен едва на 27.03.2019 година. Моли съда, ако
прецени, че има извършено административно нарушение, да съобрази, че то се
явява маловажно. Изразява личното си мнение, че макар в КТ да има определено
какво се явяват маловажни случаи, чл.28 от ЗАНН се явява специален и следва да
се изследват такива нарушения, които са констатирани. Мнението му, че ако се приеме,
че има нарушение се явява маловажно произтича от това, че само няколко часа,
след сключването на договора, той е регистриран и от обстоятелството, че лицето
е майка на управителя на фирмата и е разбираемо от житейска гледна точка, каква
е била причината да е там в обекта.
Ответникът
– Дирекция „ИТ” гр. Л., редовно призован, се представлява от директора М.М., който представя разпечатка, която кореспондира с
регистъра от НАП с дата на създаване 15.44 часа на 12-ти март 2019 година. Ответникът
не изпраща представител в заседанието по същество и не взема допълнително
становище.
От
събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите И.Д.Б.,
В.П.Ц. и допуснатата до разпит свидетелка Р.Д.И., както и от становището на процесуалния
представител на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 27.03.2019
година свидетелката И.Д.Б., в присъствието на свидетелката В.П.Ц. съставила Акт
№ 11-0000990 за установяване на административно нарушение на „М.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище град Л. ****, ул. Т.К. №**, вх.*, ет.*,
ап.**, представлявано от Д.И.Д. с ЕГН ********** – управител, в качеството му
на работодател, за това, че на 12.03.2019г. е извършена проверка в обект „Снек
бар“, намиращ се в гр. Л., ул. П. В.№1, експлоатиран от ,,М.“ ЕООД, гр. Л.. На 13.03.2019г. е извършена
проверка отново в експлоатирания от дружеството обект „Снек
бар“ в гр. Л., ул. П. В.№1. При проверката е заварена да работи в кухнята на обекта
Р.Д.И. с ЕГН **********, като подготвя в тава пилешки бутчета
за печене. В попълнената от Р.Д.И. декларация, лицето е декларирало, че е
започнало работа от 11.03.2019 г. При извършена на 14.03.2019г. проверка в Д ИТ
Л. на представената от управителя документация по спазване на трудовото
законодателство, за Р.Д.И. е представен сключен писмен трудов договор №1 от
11.03.2019г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от
Кодекса на труда с придружително писмо вх. № 113901900417716 от
12.03.2019г., книга за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, в
която е документирано провеждането на начален инструктаж на лицето на
11.03.2019 г. Представена е и служебна бележка № 1/11.03.2019г. за проведен
начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, график за работното
време през месец март 2019г., в който е отбелязано, че лицето е започнала
работа от 11.03.2019г. От представената документация е установено, че първият
работен ден на Р.Д.И. е бил 11.03.2019г.,
а сключеният трудов договор с лицето е бил регистриран в ТД на НАП на
12.03.2019г. Към датата на постъпване на работа на Р.Д.И. не е представено
копие от уведомление по чл.62 ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. Предвид
гореизложеното е установено, че „М.“ ЕООД, гр. Л., в качеството си на
работодател, е извършило нарушение на трудовото законодателство като на
11.03.2019г. е допуснало до работа като „помощник кухня“, в експлоатирания от
дружеството обект „Снек бар“ в гр. Л., ул. П. В.№1
лицето Р.Д.И. с ЕГН **********, преди да му бъде предоставено копие от
уведомлението по чл.62 ал.3 от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП велико
Търново, офис Л., с което е нарушило чл.63 ал.2 от Кодекса на труда. Актът е съставен в
присъствието на управителя на дружеството, който е посочил, че ще направи
възражение в установения срок в писмен вид. Въз основа на акта за нарушение е
постановено обжалваното наказателно постановление.
От приложените по делото писмени
доказателства и показанията на свидетелите И.Д.Б., В.П.Ц. и Р.Д.И., дадени в съдебно
заседание, съдът приема, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка
отговаря на действителността. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите, тъй като същите са последователни,
непротиворечиви относно главния факт на доказване, безпристрастни и обективни. Същите
не се изключват
взаимно и не противоречат на констатациите при проверката по работните места.
Съдът не споделя направеното с
жалбата възражение, че НП е незаконосъобразно, поради неспазване на предвидения
в чл.52 ал.1 от ЗАНН едномесечен срок за произнасяне по преписката, тъй като
този срок не е преклузивен, а инструктивен и по никакъв
начин не е ограничило правото на защита на жалбоподателя.
Въз основа на императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен
субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Директор на Дирекция “Инспекция по труда” – Л., видно от
представената Заповед № ЧР-877/07.07.2017 година, с
която М.Л.М. е назначен на тази длъжност, а правомощията му да издава НП
произтичат от разпоредбата на чл.416 ал.5 от Кодекса на труда именно в това му
качество.
Наказателното постановление е издадено в
шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
При извършената проверка относно
реквизитите на акта за установяване на административно нарушение и издаденото
въз основа на него наказателно постановление, съдът не констатира допуснати
процесуални нарушения. Спазени са разпоредбите на ЗАНН
и КТ. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съгласно чл.42 и чл.57 ЗАНН, направено е пълно, точно и ясно описание на констатираното нарушение,
правилна е правната му квалификация, както и посочената санкционната норма.
В случая, обаче съдът
намира, че са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, независимо,
че описаното нарушение касае обществените отношения, свързани с престирането на работна сила и защитата на работниците и
служителите. Действително нормата е императивна и възвежда задължително
поведение за лица, работодатели по смисъла на КТ, какъвто безспорно е бил
жалбоподателят. От друга страна фактическите обстоятелства, свързани с
настоящия случай, указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е
налице „маловажен случай“ на административно нарушение, следва извършеното
нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. В конкретния случай действително се
касае за едно строго формално нарушение, поради което не следва да се обсъждат
вредните последици, но АНО не е съобразил смекчаващите вината обстоятелства, а
именно, че Р.И. е майка на едноличния собственик на капитала на дружеството и
може да помага в обекта дори без трудов договор. Не без значение е и
обстоятелството, че същата вече е имала действащ и надлежно регистриран в НАП
трудов договор с друго дружество, чиито съсобственик и управител е бил също
сина й – Д.Д.. Всички тези обстоятелства дават
основание да се приеме, че очевидно описаното в АУАН и НП административно нарушение
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушенията по чл.63 ал.2 от Кодекса на труда.
Предвид на изложеното съдът приема, че административно
наказващият орган е следвало да съобрази, че се касае до маловажен случай на
административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН и да предупреди писмено
нарушителя, че при ново нарушение ще бъде санкциониран. Като не е сторил това,
той е издал НП в противоречие със закона. Обстоятелството, че се касае до
формално извършено нарушение, не изключва приложението на разпоредбата на чл.28
от ЗАНН и административнонаказващият орган е следвало
да направи съвкупна преценка на всички обстоятелства относно степента на
обществена опасност на конкретното административно нарушение, като го съпостави
с останалите случаи на това нарушение.
С оглед горното, съдът намира
обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и като такова,
следва да бъде отменено, а съставения акт за административно нарушение да се
третира като писмено предупреждение на жалбоподателя по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 11-0000990 от 08.05.2019 година на инж. М.Л.М. - Директор на Дирекция “Инспекция по труда” – Л., с
което на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от Кодекса на труда, на „М.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище град Л. ****, ул. Т.К. №21, ** * *, представлявано от Д.И.Д., ЕГН **********
– управител, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева за извършено
нарушение на чл.63 ал.2 от Кодекса на труда
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК
в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: