Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 22.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд, осемнадесети състав, на девети
март две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо
Колев
Секретар Албена Шишманова
като разгледа докладваното
от съдията
гр. дело № 3761 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 59 ал. 9 СК.
Ищецът
основава претенцията си на твърдения, че с ответницата са родители на
ненавършилите пълнолетие деца М. Г., на
С
отговора на исковата молба ответницата оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан, тъй като смята, че не е налице трайно изменение на
обстоятелствата, което да налага определянето на нови мерки за упражняване на
родителската власт. Оспорва твърденията на ищеца, че отглежда децата в рискова
и неподходяща за тяхното развитие среда, както и че е ограничала режима на
лични отношения между тях. Изтъква, че ищецът тормози децата психически и
емоционално като отправя лоши квалификации по неин адрес, за което е получила
защита по реда на ЗЗДН. Ответницата не оспорва, че през м. август тази година
децата са били при баща си, но възразява дъщеря й доброволно да е написала
процесния текст. Излага, че в разговор с нея, тя й споделила, че ищецът я е
накарал да напише и се подпише под този текст. Допълва, че дъщеря й пожелала да
се прибере по – рано от режима на лични контакти с баща си, тъй като се
страхувала от него и не се чувствала добре при него. Ответницата твърди, че е
подала сигнал за споделеното от дъщеря й до ДСП В. Търново и че въз основа на
него социалните работници са провели редица срещи с двете деца, при които бил
установен риск от увреждане на психо-емоционалното им състояние в следствие на
конфликт с бащата. По тези съображения майката смята, че ищецът има поведение
спрямо децата, което провокира у тях сериозна опасност от увреждане на
физическото и психическото им здраве. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът,
като взе предвид наличните доказателства и становищата на страните, намира за
установено следното:
С
доклада по делото съдът е обявил за безспорно между страните, че са родители на
децата М. Г., на
От
удостоверение с изх. № АСД 08-241/24.10.2019г. и удостоверение с изх. №
85/16.10.2019г. се установява, че през учебната 2019/2020г. М. е записана като
ученик в 9 „Б” клас в ***гр. В. Търново, а Р. в *** гр. В. Търново. На двете
деца са извършени всички задължителни планови имунизации по имунизационния
календар на РБ, видно от представените служебни бележки от личния им лекар.
От
справка от ТД на НАП гр. В. Търново се установява, че месения облагаем доход на
ищцата за периода м. декември 2018г. – м. юни 2019г. е в размер на 566 лв., а
за периода м. юли – м. ноември 2019г. е в размер между 1100 лв. и 1770 лв. През
последния период ищцата е започнала работа като търговски представител в „***”
АД /трудов договор № 2792/28.06.2019г./. Съгласно справката от ТД на НАП В.
Търново, офис Г. месечния осигурителен доход на ответника за периода м. януари
2019г. – м. ноември 2019г. варира между 420 лв. и 851 лв. Същият е собственик
на дворно място с къща в с. ***, както и на апартамент и магазин в гр. Г.
/възлагателен протокол по изп. дело № 284.1991г. и нот. акт за собственост № 8,
том 1, рег. № 645, дело № 26/2001г./.
От
съвпадащите твърдения на страните се установява, че на 26.08.2019г. в
изпълнение на определения от съда режим на лични контакти ищецът е взел децата
и ги е завел в къщата си в с. ***. Не е спорно по делото, че при престоя си там
дъщерята на страните е написала приложеното по делото писмено изявление /листи
11-12 от гр.д. № 1728/2019г. на ГРС/, което е подписано и от сина Р.. В същото
е посочено, че ответницата е поддържала интимни връзки с различни мъже, че е
оставяла децата си сами през нощта или с някой от приятелите си, за да излиза. Описани
са случаи, в които майката е водила децата на почивка, но те са нощували в други
стаи или хотели, докато тя е била в отделна стая с някой от партньорите си. Посочени
са неудобствата, които М. изпитва при обитаването на общо жилище със сегашния
приятел на майка си и сина му, както и притесненията, които има за
посегателства срещу нея. Изявлението завършва с желанието на децата да живеят с
баща си. По повод на написано и след разговор с ответницата на 04.09.2019г. ищецът
е подал сигнал до ДСП гр. Г. за проверка по случая. Преди това /на
02.09.2019г./ заявление за ползване на социална услуга е депозирано от майката,
доколкото децата й споделили, че били принудени от баща си да напишат и
подпишат горното изявление /протоколи от проведени срещи от 03.09.2019г./.
От
изискания по делото социален доклад, както и от останалите представените от ДСП
В. Търново писмени доказателства се установява, че основните грижи за децата се
полагат от страна на майката. Същите обитават жилище под наем в гр. В. Търново,
заедно с съжителя на ответницата и неговия син. За М. и Р. има самостоятелна
стая, обзаведена с всичко необходимо, съобразно възрастта и потребностите им. В
училище децата поддържат висок успех, спазват необходимата дисциплина, нямат
наложени наказания и неизвинени отсъствия. На родителските срещи присъства
майката или бабата по майчина линия. Децата винаги са добре облечени и спазват
добра лична хигиена. Същите посещават извънкласни занимания по английски език,
а Р. тренира и баскетбол. Между майката и децата има изградена емоционална
връзка. Те се чувстват добре в семейната й среда и желаят да останат при нея.
Разбират се добре с новия й съжител и сина му. Контактите с бащата са редки и
предимно по телефона. При тях ищецът не проявявал интерес към децата и тяхното
положение, а основно разпитвал за майка
им и говорил против нея. След случилото се в края на м. август 2019г. децата не
са осъществявали срещи с него. М. е посочила пред социалните работници, че против
волята си и под натиск от баща си е била принудена да напише горепосоченото писмено
изявление, което съдържа невярна информация за майка й. В резултат на това при М.
се наблюдава депресивно състояние и чувство за вина, което наложило консултации
с детски психиатър и медикаментозна терапия. Децата заявяват, че биха продължили
да контактуват с баща си, ако промени поведението си и ако не му ходят на
гости.
За
установяване на релевантни към спора факти по искане на страните по делото са
разпитани доведените от тях свидетели. Свид. Н.– фактически съжител на ищеца дава
показания, че когато децата били при баща си в с. *** М. й споделила, че майка
им ги оставяла по цели нощи сами, за да ходи на дискотека и водела различни
мъже в тях. Веднъж ги оставила, когато брат й бил болен и се наложило да звънни
на баба си в Г., като вдигнал температура. Отсядали в различни хотели, когато
били на почивка и ги оставяла сами на плажа. М. изразила притеснения относно
поведението на сина на сегашния съжител на майка й и сама предложила да опише
всичките случаи. Свидетелката излага, че децата в последно време са привързани
към баща си и не искали да се прибират при ответницата. Имало е случаи, когато
тя е звъняла и децата не искали да й отговарят. Смята, че ищеца може да се
грижи за тях и разполага с необходимите за това условия. Откакто са заедно
/четири години/ децата са посещавали баща си 7-8 пъти. Свид. Г. – дъщеря на
ищеца от предходен брак дава показания, че баща й се държи приятелски с децата,
че те го наричат „татко” и че предната Коледа са празнували заедно и много се
забавлявали. Чувала е от децата, че когато майка им ходи в командировка ги
оставяла на баба им. Шокирала се от написаното от М..
От
показанията на свид. П.се установява, че от около 8 месеца живее заедно с
ответницата. Децата им се разбират и между тях няма дрязги. Живеят в отделни
стаи. Децата на ответницата са винаги добре облечени и имат осигурена храна. За
времето на съвместното им съжителстване майката отсъствала само веднъж от дома
и тогава свидетелят е полагал грижи за децата. Когато М. се върнала от
посещението при баща си в края на м. август 2019г. била много разстроена и
притеснена. Обяснила, че стояла до 04:00 часа през нощта и била накарана от него
да пише неверни неща срещу майка си, а през това време брат й плачел до нея.
Последният също бил стресиран от случилото се. От М. знаел, че ищецът често
обижда майка им. След случката в с. *** децата не желаят да чуват и виждат баща
си. Свидетелят отрича сина му Д.да употребява алкохол.
От
показанията на свид. С.– приятелка на ответницата се установява, че тя се грижи
много добре за децата и се старае да не им липсва нищо. Води ги на почивка или
на ресторант. Те са добре облечени и са възпитани. Децата са в добри отношения
със съжителя на майка им. Споделяли са на свидетелката, че не желаят да се
виждат с баща си, но не са й обяснявали защо. От ответницата знае, че ищецът е
карал М. да пише неща против нея. Свидетелката е ходила ответницата на
дискотека, но това е било веднъж в годината.
При
изслушването си по реда на чл. 59 ал. 6 СК ищецът изявява желание да се грижи
за децата и смята, че е по – добрия родител. Излага, че разполага с
необходимите битови условия и финансови възможности да им осигури спокойна
среда за отглеждане и развитие. Споделя, че децата се чувстват добре при него,
особено сина му Р.. Пред съда майката заявява, че желае да продължи да се грижи
за децата си, че се занимава с образованието им и че никога не ги е оставяла
сами. Отрича да има нещо вярно в написаното от дъщеря й и изтъква, че това е
станало под диктовка на ищеца.
Изслушано
по реда на чл. 15 ЗЗДет. детето М. споделя, че се чувства добре при майка си,
която се грижи добре за нея и за брат й. Осигурява им всичко необходимо и им
купува подаръци. Интересува се от оценките им и помага на брат й в учението. Когато
майка й отсъства, те отиват при баба си или тя идва при тях. Разбира се със
сегашния съжител на майка си и сина му. Не се притеснява от тях, напротив
забавлява се. М. желае да живее при майка си и тя да продължи да се грижи за
нея. Споделя, че след случката през лятото на 2019г. не желае да контактува с
баща си. Изтъква, че е била принудена от него да напише приложения по делото текст.
Той стоял до нея и й диктувал какво да пише. Постоянно говорел неприлични неща
за майка й и споделял за техните интимни отношения. М. е категорична, че не
желае да живее при баща си и той да се грижи за нея.
При
изслушването си детето Р. споделя, че се чувства добре при майка си. Тя му
помага по история и му проверява домашните. Иска да остане и живее при нея.
Разбира се добре с новия й приятел и сина му. Не иска да живее с баща си и не
иска да се среща много с него, тъй като последния път се държал малко гадно.
Карал го да пише неща против майка му, които не са верни. Писала само сестра
му, като баща им й казвал доста от нещата, които да напише. Баща му е говорил
лоши неща за майка му, но тя никога не е говорила така за него. След случката
на село не се е чувал и виждал с баща си, защото не иска. Майка му не му е
забранявала това.
От
заключението на изслушаната СПЕ, което съдът възприема като компетентно и
обективно дадено, се установява, че в психоемоционалното състояние на децата се
констатира наличие на значително вътрешно напрежение и безпокойство, на
потиснатост, на гняв и яд, на страх и тревога. Децата преживяват психическо
страдание от нарушените взаимоотношения в контекста на промяна на семейната
конфигурация, както и конфликтите за родителски права. Двете деца демонстрират
привързаност, положително отношение и топли чувства към майката, а към бащата
отхвърляне, дистанциране и отрицателно отношение. В резултат на неподходящото
родителско поведение на самия баща при двете деца се наблюдават симптоми на
отчуждение по отношение на него. Същият има поведение, което на практика води
до изграждане у децата на отрицателно виждане и отношение към личността и
поведението на майката. Бащата притежава личностни качества и ресурс необходим
за изграждане и поддържане на отношения на привързаност спрямо децата, както и
способност да ги отглежда и възпитава. Проявява обаче занижена чувствителност и
разбиране по отношение на емоционалните им потребности от пълноценни и
качествени контакти с него, от където идва неспособността му да откликва
адекватно на детските нужди. Показва липса на чувствителност по отношение
психическото страдание на децата, следствие на демонстрираното пред тях негово
отрицателно отношение към майка им. Омаловажаването от негова страна на ролята
и на приноса на майката като родител е признак на нисък родителски капацитет. От
друга страна майката притежава способности да поема родителска отговорност, да
е системна, да полага необходимите грижи за децата си, да ги стимулира,
възпитава, наставлява, изисква, като едновременно с това да им служи и да е на
тяхно разположение. Същата е чувствителна към преживяванията, към емоционалните
нужди и потребностите на децата. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че
пълноценните отношения между бащата и децата зависят не толкова от честотата на
контактите между тях, а от качественото им съдържание.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 59 ал. 9 СК, при изменение на обстоятелства, съдът по молба на единия от
родителите, по искане на съответната Дирекция "Социално подпомагане"
или служебно може да измени поставените по - рано мерки относно родителски
права и да определи нови, ако обстоятелствата, при които са определени се
изменят. Изменение на обстоятелствата по смисъла на цитираната норма е налице,
както при наличието на обстоятелства влошаващи положението на децата, така и
при възникването на нови обстоятелства, при които то би се подобрило. Според
задължителната съдебна практика - ППВС № 1/74г., чийто разрешения са актуалния
и при действието на СК от 2009г., промяна в обстоятелствата е налице в следните
случай: когато се влошат условията при родителя, където децата живеят, или се
подобрят условията при другия родител; при невъзможност на родителя, при когото
децата живеят да упражнява родителски права; загубване на родителски авторитет
и фактическа невъзможност на родителя, при когото децата живеят да се справи с
лошите им прояви, а другият родител да е в състояние да повлияе положително,
както и при повторно встъпване в нов брак. При новата преценка на
обстоятелствата решаващо значение има интересът на детето. Това не е имагинерно
понятие, а най - висшият критерий, който следва да се съблюдава от съда при
решаване на въпроса за мерките относно упражняването на родителските права. Цялостната
преценка на интереса на детето изисква да се съобрази комплекса от критерии, който
е посочен в споменатото ППВС № 1/74г., част от които са и нормативно закрепени
в СК от 2009г. Тези критерии са: възпитателските качества и морала на
родителите, грижите и отношението към децата, изявената готовност да ги
отглеждат, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на
децата, помощта на трети лица, социално обкръжение и материалните условия на
живот. В тези критерии има съответната градация, но преценката по тях следва да
е съвкупна, при отчитане на факта, че и всеки критерий има относителна
самостоятелност. В тази връзка децата имат интерес упражняването на
родителските права да бъде възложено на този родител, който с оглед възрастта,
пола и степента на развитието им е по - способен да полага адекватни грижи не
само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности. Този
интерес предпоставя не само адекватни грижи, за което е нужна обич и готовност,
но и необходимият родителски надзор с оглед възпитанието и изграждането на
децата като личности, за което е нужен авторитет.
Съвкупната преценка на изложените от страните твърдения и
събраните по делото доказателства навеждат настоящият състав на извод, че не е настъпило
съществено изменение на обстоятелствата, което да има негативно отражение върху
положението на децата при родителя, който е титуляр на родителските права.
Противно на становището на ищеца по делото остана недоказано ответницата да е
имала морално укоримо поведение, да не разполага към момента с необходимите
родителски качества и да не е осигурила подходящи условия за
отглеждането на децата, което да е довело до влошаване на положението им при
нея. Не се доказа по категоричен начин твърдението на ищеца, че след развода си
с него същата е поддържала връзки с различни мъже, като израз на морален
упадък. Доказателства за това, извън писменото изявление на детето М. не са
ангажирани по делото. Но дори това обстоятелство да се приеме за установено, само по себе си то не е достатъчно да й създаде
отрицателен нравствен образ. Необходимо е с това поведение родителят да дава
лош пример на децата и да има отрицателно въздействие върху тях до степен да
застраша тяхното физическо, психическо и нравствено развитие. Нито едно от тези
обстоятелства не бе установено по делото. Недоказани останаха описаните в
приложеното по делото писмено извление ситуации за неморално поведение на
майката и негативните емоции, които то е породило у децата. Не се установи майката
да е демонстрирала и то пред децата интимните си взаимоотношения с някой от
партньорите си или пък те да са ставали тяхно достояние по някаква причина. Не
се установи ответницата да е неглижирала грижите за децата си и системно да ги е
оставяла сами през нощта. Единствено свид. Н.дава показания в подкрепа на
изложеното в писменото изявление, но те не са нито преки, нито непосредсвени, а
оспоредени и преповтарят написаното в него. Това обаче не е достатъчно, за да
се приемат за доказани изложените там обстоятелства. А и в хода на социалното
проучване и пред съда, в една спокойна и сигурна обстановка, детето отрича
верността на написаното и споделя, че е писала под настик и диктовката на
ищеца. Подобни изявления дава и друго дете при изслушването му по реда на чл.
15 ЗЗДет. При лиспата на други доказателства, които да потвърждават написаното от
М., изложените в него обстоятелства не могат да се приемат за доказани, а оттам
и за случили се в действителност. Противно на написаното децата споделят, че се
чувстват добре при майка си и се разбират с новия й фактически съжител и детето
му. В тази насока са и показанията на последния. От тях и от показанията на
свид. Г. – дъщеря на ищеца се установява, че при отсъствие на майката от града
за децата се грижи баба им, а понастоящем и свид. Петров. Емоциолната връзка
между майката и децата и демонстрираното от тях към нея положително отношение и
топли чувства /социален доклад и заключение на СПЕ/ опровергат твърденията на
ищеца, че същите се страхуват от ответницата и не се чувстват добре в семейната
й среда. В нея децата са добре адаптирани и не е налице негативна промяна в
условията на отглеждането им, с оглед на установените отношения с фактическия
съжител на майка им и неговия син. Децата споделят, че не се притесняват от
тяхно присъствие и че са създали приятелски отношения помежду си.
От социалния доклад, показанията на свидетелите П.и С.и от
изслушването на децата пред съда безспорно се установява, че майката продължава
адекватно да задоволява основните потребности на М. и Р. като им е осигурила
спокойна и сигурна среда за отглеждане и възпитание. Обитаваното от тях жилище
предлага необходимите хигиенно – битови условия за живот. За децата е осигурена
самостоятелна стая и са задоволени потребностите им за храна, дрехи и обувки. Майката
работи по трудово правоотношение и получава добри доходи, които й позвляват да
посреща всички основни нужди на децата. На същите са извършени всички
задължителни имунизации. Редовно посещават училище и имат висок успех. Не са
наказвани и нямат неизвинени отсъствия. Майката активно подпомага децата в
образователния процес. Осигурила им е възможност да посещават извънкласни
занимания по чужд език и да спортуват. Помага на по – малкото дете с домашните
и с усвояването на уроците. Редовно ходи на родителски срещи и се интересува от
развитието на децата си. В тази връзка съдът намира, че при майката не се
наблюдава дефицит на родителски капацитет и възпитателски качества, което да
представлява негативна промяна в обстоятелствата, при които са определени
първоначалните мерки. Нещо повече, от заключението на СПЕ безспорно се
установява, че ответницата притежава способности да поеме родителска
отговорност, да полага необходимите грижи за децата си, да ги възпитава,
наставлява, като едновременно с това им служи и е на тяхно разположение.
Майката е чувствителна към преживяванията на децата и техните емоционални
потребности.
Мотивиран от всичко изложено съдът намира, че не е налице
влошаване на положение на децата при майката, което да се дължи на нейно
неморално поведение, занижен родителски капацитет или непоходящи условия за отглеждането
и възпитанието им. В покрепа на това е и категорично изразеното от децата
желание да продължат да живеят при ответницата и тя да се грижи за тях. По арг.
§1 т. 5 б. „а” ДР на ЗЗДет. съдът следва да зачете желанията и чувствата на
децата, при съобразяване, че те имат важно, но не и решаващо значение при
преценката му по съществото на спора. В случая мнението на децата е в унисон с
установените по делото обстоятелства за притежаваните от майката родителски и
възпитателски качества, поради което това тяхно желание следва да бъде отчетено
като фактор, който неналага промяна в съдебно определения режим на родителската
власт.
Така промяна не може да бъде продиктувана и от подобряване на
условията при другия родител, което да прави неефективни постановените с
предходното съдебно решение мерки относно упражняване на родителската власт. Макар
и да разполага с битови условия и финансови възможности, ищецът не е развил
нужния родителски капацитет и възпитателски качества, които да му дадат
предимство пред другия родител относно полагането на непосредствени грижи за децата.
От събраните по делото доказателства категорично се установи, че същият сравнително
рядко е осъществявал лични контакти с децата си - около 7 - 8 пъти в рамките на
4 години /показания на свид. Ненова/. Не се установи това да се дължи на
поведението на майката, както твърди ищеца, а по – скоро на неполагането на
достатъчни усилия от негова страна за поддръжането на пълноценни контакти с тях.
Имало е случаи, в които е обещавал да вземе децата при себе си и те са го
чакали, но това не е ставало. При тези редки срещи с децата вместо да се
интересува от нуджите и потребностите им и да се наслади на времето с тях,
ищецът при всяка възможност е демонстрирал отрицателно отношение към майката. Същият
я е обиждал, очернял и омаловажава ролята и приноса й на родител. Споделял е
интимни подробности от семейния им живот и е карал децата да описват аспекти от
сегашното й битие. Под негово давление и против волята си дъщерята на страните
е написала приложеното по делото писмено изявление, с цел дискредитиране на
ответницата в един бъдеш съдебен спор за родителски права. Това неподходящо
родителско поведение на ищеца е отключило у децата симптоми на отчуждение по
отношение на него, което безспорно снижава родителския му капацитет. От
заключението на СПЕ се установява, че ищецът не желае да си сътрудничи с
майката като родител за възпитанието на децата им и не проявява критичност към
собственото си поведение като родител. Проявава занижена чувстителност и
разбиране към емоционалните потребности на децата и не може адекватно да
отклике на техните нужди. Всичко това, както и заявеното от ищеца пред съда желание
да се грижи само за сина си Р., което фактически ще доведе до раздялата на
децата, е ясен признак за неразбиране на ролята му на родител и сочи на нисък
родителски капацитет. По делото не се установи между ищеца и децата да
съществува стабила връзка и чувства на привързаност, което се дължи и на неспособността
му да създаде благоприятни условия за общуване с тях.
При съобрзяване на всичко изложено настоящият състав на ВТРС
намира, че по делото не се установи настъпването на трайна и съществена промяна
в обстоятелствата по см. на чл. 59 ал. 9 СК, която с оглед висшата цел –
благополучието на децата, да налага изменение на досегашния режим на
упражняване на родителските права. Липсва влошаване на условията за отглеждане
и възпитание на децата при майката, както с оглед нейните родителски качества и
възпитателски възможности, така и предвид моралния й облик и създадени битови
условия за живот. Не се установи подобряване на условията и възможностите на
ищеца да се грижи непосредствено за децата. При това положение не е в техен
интерес да се допуска промяна на съществуващия режим на упражняване на
родителски права, установен с бракоразводното решение, поради което предявения
иск с правно основание чл. 59 ал. 9 СК следва да се отхвърли като неоснователен
и недоказан.
При този изход на делото и на
основание чл. 78 ал. 3 ГПК претенцията на ответника за разноски се явява
основателна. Ищецът следва да понесе направените от ищеца разноски за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. и за депозит за вещото лице в
размер на 175 лв. или общо сумата от 675 лв.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Р.М.Г., ЕГН: ********** *** против Б.Д. Ц., ЕГН: ********** ***
иск с правно основание чл. 59 ал. 9 СК за изменение на определения с влязлото в
сила решение № 330/20.11.2015г. по гр.д. № 1980/2014г. на РС – Г. режим на
упражняване на родителските права по отношение на децата М. Р.Г., ЕГН: **********
и Р. Р.Г., ЕГН: **********, като бъдат определени нови мерки, с които упражняването
на родителските права върху децата да бъде предоставено на бащата, местоживеенето
им да бъде определено при него, за майката да се определи подходящ режим на
лични контакти и същата да бъде осъдена да заплаща за всяко от децата си
месечна издръжка в размер на 140 лв., ведно със законната лихва при просрочие,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Р.М.Г., ЕГН: ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на Б.Д. Ц., ЕГН: ********** *** СУМАТА от 675 лв. /шестстотин
седемдесет и пет лева/ - сторените по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение и за депозит за вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: