№ 3958
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110148893 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано предявени от О. Т. - гражданин на /държава/,
родена на /дата/, искове срещу /ЮЛ/ с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, чл. 79 ЗЗД,
вр. чл. 7, § 1, б. „б” от Регламент ЕС/261/2004 и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответното
дружество дължи на ищеца сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснял
полет на основание чл. 7 от Регламент /ЕС/261/2004, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК –
17.12.2020г. до окончателното изплащане и за заплащане на сумата от 140,18 лева –
обезщетение за забава за периода от 08.03.2019г. до 11.12.2020г.
Твърди, че сключила договор за въздушен превоз с ответника за редовен полет FB620
по направление Санкт- Петербург, Полково /LED/ - Бургас /BOJ/ на 03.07.2017г. с планиран
час на отлитане – 11.00ч. местно време и планиран час за кацане – 14.00ч. местно време на
същата дата. В деня на полета ищцата се явила навреме за полета от Санкт-Петербург и
преминала надлежно всички контролни и регистрационни процедури, но полетът закъснял с
повече от 3 часа – кацнал реално в 06.55ч. на 04.07.2017г., поради което и ищцата
пристигнала в крайния пункт на пристигане с повече от три часа закъснение.
Поради това на основание чл. 7, § 1, б. „б” на Регламент /ЕО/261/2004 счита, че
ответникът й дължи обезщетение в размер на 400 евро, тъй като разстоянието между двете
летища е 1926 км.
Ищцата твърди, че в рамките на извънсъдебни опити за доброволно уреждане на
претенцията, на 08.03.2019г. ответникът извънсъдебно е признал, че на ищцата следва да
1
бъде изплатено обезщетение съгласно Регламент 261/2004. Дължимото обезщетение не било
заплатено от ответника.
С оглед на това моли да бъде признато за установено в отношенията между страните,
че ответното дружество дължи на ищцата сумата от 400 евро, представляваща обезщетение
за закъснелия полет на основание чл. 7, § 1, б. „б” от Регламент 261/2004, ведно със законна
лихва за забава от 17.12.2020г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
парично задължение по чл. 410 ГПК до съда/ до окончателното изплащане на сумата, както
и лихва за забава в размер на 140,18 лева, считано от деня на признаване на вземането –
08.03.2019г. до 11.12.2020г.
Претендира присъждането на разноски, както по настоящото дело, така и тези,
сторени в производството по чл. 410 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът /ЮЛ/ не е подал отговор на исковата молба.
Извън този срок ответникът е депозирал становище, в което оспорва исковете, като
счита същите за неоснователни, доколкото обезщетението било изплатено на 27.09.2021г.
Не възразява срещу приложените към ИМ доказателства.
Прави възражение срещу претендираното адвокатско възнаграждение и съдебни
разноски, тъй като обезщетението било заплатено преди подаване на ИМ и ответникът не
бил станал повод за завеждане на иска. Алтернативно прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 7, § 1, б. „б” от Регламент 261/2004 и чл. 86 ЗЗД.
В тежест на ищцата е да докаже, че е пътувала с процесния полет FB620 по
направление Санкт-Петербург, Полково /LED/ - Бургас /BOJ/, респективно какво е
разстоянието между двете летища, както и че полетът е закъснял с повече от 3 часа, а във
връзка с претенцията си за присъждане на лихва за забава – следва да докаже размера на
лихвата и началния период, от който същата се дължи.
Съдът като прецени по реда на чл. 12 ГПК събраните по делото и относими към
разрешаване на спора доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
По отношение на иска с правно основание чл. 422, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД, вр.
чл. 7, § 1, б. „б” от Регламент ЕС/261/2004:
По делото е представена бордна карта, издадена от превозвача – /ЮЛ/ от дата трети
юли и час на издаване 10.40ч. касателно полет /№/ от същата дата, с дестинация Санкт
Петербург – Бургас, както и разпечатка от системата на интернет-страницата flightstats.com
касателно същия полет, от които се установява, че във връзка с него ищцата О. Т.рокан е
имала сключен договор за превоз на пътници с ответника превозвач, като същата се е явила
своевременно - 45 минути преди обявения час на излитане. Видно е от визираните писмени
доказателства, които не се оспорват от ответника, че планираният час на излитане е бил
11.00ч. на 03.07.2017г., а планираният час на кацане е бил 14.00ч. в Бургас. Най- сетне от
2
разпечатката от интернет-страницата flightstats.com се установява, че полетът е имал
закъснение с 16 часа и 40 минути, който факт се установява и от писмото от авиокомпания
/ЮЛ/ като представител на /ЮЛ/ в гр. Санкт Петербург, както и от кореспонденцията,
приложена по делото, водена между адв. В. и /ЮЛ/.
Всички тези документи не се оспорват от ответника, както не са спорни и посочените
обстоятелства, поради което съдът ги прие за безспорно установени.
СРС кредитира и приобщената по делото кореспонденция между /ЮЛ/, отдел жалби
по повод подадена жалба от представител на О. Т. във връзка със закъснението на процесния
полет, видно от която - на дата 08.03.2019г. ответното дружество е направило извънсъдебно
признание на задължението за заплащане на обезщетение, каквато претенция видно от
първоначалното писмо от кореспонденцията в размер на 400 евро е била предявена
извънсъдебно от ищцата чрез неин представител.
И този документ не е оспорен от ответното дружество, поради което съдът го
кредитира.
По делото не се спори между страните относно разстоянието между Санкт Петербург
и Баргус, което е 1926 км.
Най-сетне, съдът кредитира и представеното от ответника платежно нареждане от
29.09.2021г., видно от което на посочената дата ответното дружество е заплатило на ищцата
чрез нейния представител – адв. В. сумата от 782,33 лева /равняващи се на 400 евро по
фиксирания курс на БНБ/, представляващи обезщетение за процесния закъснял полет, който
факт се потвърждава и от ищцовата страна.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
При гореустановената по делото фактическа обстановка, приложим към процесните
отношения закон на основание чл. 1 и чл. 19 от Регламент /ЕО/ 261/2004г. е последният
регламент. С чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от Регламента са предвидени правата на пътниците при
закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка
летище на територията на Европейския съюз, какъвто е и процесният въздушен превоз.
По отправено преюдициално запитване досежно приложението на Регламент /ЕО/
261/2004г. Съдът на Европейските общности се е произнесъл с решение от 19.11.2009г. по
съединени дела С-402/07 и С-423/07, с което е дал задължително за настоящия съд на
основание чл. 633 ГПК тълкуване досежно приложимия към спора регламент. Съобразно
последното тълкуване членове 5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004г. трябва да се прилагат в
смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени
полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че същите имат правата по чл.
7 от регламента, когато поради закъснение на полет, претърпяват загуба на време, равна на
или по – голяма от три часа, в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане
три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание.
От представените и неоспорени от ответника писмени доказателства се установява,
че ищцата е сключила договор за въздушен превоз с ответника с дата и час на излитане –
3
03.07.2017г. 11.00ч. от Санкт Петербург до Бургас, както и че същата се е явила
своевременно за процесния полет – поне 45 минути преди него. Безспорно се установява
също така, че полетът е извършен с над 3 часа закъснение. Не се спори по делото относно
разстоянието между двете летища – 1926 км.
Предвид разпоредбата на чл. 7, § 1 и § 4 от Регламент /ЕО/ 261/2004г. размерът на
обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието между отправната и крайна точка на
полета, измерени по дъгата на големия кръг. В процесния случай разстоянието на полета на
ищцата, определено при спазване на чл. 7, § 4 от Регламент /ЕО/ 261/2004г. е 1926 км,
предвид на което и дължимото обезщетение е в размера, визиран в чл. 7, § 1, б. „б” от
Регламента, или 400 евро.
Всичко изложено, води до извод за основателност на претенцията за заплащане на
обезщетение за закъснял полет от страна на ищцата.
Съдът намира за необходимо да обсъди и възражението за изтекла давност, което е
направено от ответника още с подаването на възражение срещу издадената заповед за
изпълнение, като намира същото за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „б”
ЗЗД давността за вземанията за дължими обезщетения е три години, като в конкретния
случай, тази давност е започнала да тече най-рано на 03.07.2017г. – плануваната дата на
полета. Преди да изтече тригодишната давност, обаче, което би станало на 03.07.2020г.,
ответникът е направил извънсъдебно признание на задължението за плащане на
обезщетение в размер на 400 евро именно по повод извънсъдебно предявената претенция от
ищцата, с което давността на основание чл. 116, б. „а” ЗЗД е прекъсната. Това е видно от
представената по делото кореспонденция /л. 14-16 от делото/, неоспорена от ответника и е
станало на дата 08.03.2019г., когато ответникът по повод подадената претенция, е признал
същата. Считано от тази дата е започнала да тече нова тригодишна давност, която към датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК -
17.12.2020г. не е била изтекла. С подаването на заявлението по чл. 410 ГПК давността
отново е прекъсната и същата с предявяване на исковата молба на дата 24.08.2021г. е спряла
да тече на основание чл. 115, б. „ж” ЗЗД.
Доколкото, в хода на производството, а именно на дата 29.09.2021г. ответникът е
заплатил на ищцата претендираната сума за обезщетение като главница, а именно сумата от
782,33 лева, равняващи се на 400 евро по курса на БНБ, то искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл.79 ЗЗД, вр. чл. 7, § 1, б. „б” от Регламент ЕС/261/2004 следва да бъде отхвърлен като
погасен чрез плащане преди приключване на делото.
Ответникът, обаче, не е заплатил законната лихва, която се претендира и принципно
се дължи, считано от 17.12.2020г. до окончателното плащане, което е станало на
27.09.2021г. С оглед на това, същият следва да бъде осъден да заплати законната лихва за
периода от 17.12.2020г. до 27.09.2021г., която изчислена чрез лихвен калкулатор възлиза на
61,93 лева. Съдът счита, че законната лихва следва да се изчисли именно до датата на
извършване на самото плащане – 27.09.2021г., тъй като именно на тази дата задълженото
4
лице е извършило всички действия по погасяване на дълга, а обстоятелството на коя дата
тази сума е пристигнала по сметката на кредитора е без значение, тъй като последващите
действия по заверяване на банковата сметка на кредитира, са такива на самата банка, а не на
длъжника.
По отношение иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Видно от доказателствата по делото и в частност от приобщената кореспонденция,
водена между представител на ищцата и ответното дружество по повод предявената
претенция в размер на 400 евро поради закъснял полет, покана за това е била изпратена и
получена съответно от ответника на дата 08.03.2019г. С оглед на това, именно от тази дата
ответникът дължи мораторна лихва за забава по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Тази лихва се
претендира до 11.12.2020г., като ищецът я претендира в размер на 140,18 лева.
Използвайки лихвен калкулатор, този състав изчисли дължимата мораторна лихва за
претендирания период от 08.03.2019г. до 11.12.2020г., като изключи периода на
извънредното положение, а именно от 13.03.2020г. до 21.05.2020г., през който съгласно чл. 6
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците – лихви за
забава върху суми, дължими от частноправни субекти, не се начисляват.
Тази лихва съдът изчисли в общ размер на 124,95 лева, до който размер искът за
мораторна лихва върху главницата следва да бъде уважен. За горницата до пълния предявен
размер от 140,18 лева или за сумата от 15,23 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и с арг. чл. 78, ал. 2 ГПК, ответникът /ЮЛ/ ЕООД с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, вкл. и като е възразил срещу заповедта
по чл. 410 ГПК, поради което следва да понесе разноски по производството, макар и
главният иск за главница да е отхвърлен поради извършено в хода на процеса погасяване
чрез плащане, а акцесорният иск за мораторна лихва да е отхвърлен частично. Ищецът
претендира и доказва разноски в общ размер 375 лева, от които 75 лева заплатена държавна
такса и 300 лева адвокатско възнаграждение.
Възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение се явява неоснователно, доколкото предвид размера на исковете,
минималното адвокатско възнаграждение съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/2004г. за минималните размера на адвокатските възнаграждения е в размер на 300 лева,
колкото и се претендира.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на
сумата 368,81 лева, съгласно уважената част на исковете и с оглед мотивите посочени по-
горе за дължимостта на разноските въпреки отхвърлянето на иска за главницата предвид
погасяването на това задължение поради плащане в хода на процеса.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк.д. № 4/2013г. ОСГТК, съдът, който разглежда
5
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
По горните мотиви на съда с арг. чл. 78, ал. 2 ГПК, ищецът има право на разноските,
сторени в производството по ч.гр.д. № 63638/2020г. по описа на СРС, 61-и състав, които се
следват съразмерно с уважената част на иска за мораторна лихва и въпреки отхвърлянето на
иска за главницата поради нейното заплащане в хода на процеса. Същите възлизат на 385
лева, от които 25 лева – ДТ и 360 лева адвокатско възнаграждение. При това положение
ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски, направени в заповедното
производство, в размер на 378,64 лева.
От страна на ответника не се претендират разноски.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от О. Т. - гражданин на /държава/, родена на /дата/, чрез
адв. К.В., иск срещу /ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/ със седалище и адрес на управление: /адрес/, с
правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 7, § 1, б. „б” от Регламент
ЕС/261/2004 за признаване за установено в отношенията между страните, че /ЮЛ/ дължи на
О. Т. сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет на основание чл. 7
от Регламент /ЕС/261/2004, поради извършено в хода на делото погасяване чрез плащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от О. Т. - гражданин на /държава/,
родена на /дата/, чрез адв. К.В., иск срещу /ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/ със седалище и адрес на
управление: /адрес/, с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
/ЮЛ/ дължи на О. Т. сумата от 124,95 лева – мораторна лихва, дължима за периода от
08.03.2019г. до 11.12.2020г. върху главницата от 400 евро, представляваща обезщетение за
закъснял полет на основание чл. 7 от Регламент /ЕС/261/2004, както и че дължи сумата от
61,93 лева, представляваща законна лихва върху сумата от 400 евро, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК -
17.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата, а именно до 27.09.2021г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва до пълния предявен размер от 140,18 лева, или за
сумата от 15,23 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА /ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/ със седалище и адрес на управление: /адрес/ на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на О. Т. - гражданин на /държава/, родена на /дата/
чрез адв. К.В., сумата от 368,81 лева - разноски в исковото производство и сумата от 378,64
лева - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 63638/2020г. на СРС, 61 състав.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7