№ 663
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20241000500782 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение 183 от 11.01.2024 г. по гр.д. 4565/2023 Софийски градски съд, I гражданско
отделение, 26 състав е осъдил СТОЛИЧНА ОБЩИНА да заплати на С. Г. С., ЕГН
********** на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 15000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
увреждания на здравето, настъпили на 24.02.2023 г. в гр. София, ведно със законната лихва
от 24.02.2023 г. до окончателното плащане, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1119,23
лв. , представляваща съдебни разноски, като е отхвърлил иска за разликата до пълния
предявен размер от 26000 лв.
Срещу решението в отхвърлителната му част е подадена жалба от ищеца с твърдения за
занижено обезщетение и за липса на принос за настъпване на вредите.
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Подаден е отговор от Столична община, в
който се твърди, че съдът правилно е преценил размера на обезщетението и наличието на
принос на пострадалия.
От третото лице-помагач на страната на ответника – „Електроразпределителни мрежи
Запад“ АД, ЕИК:********* не е постъпил отговор.
Страните не са направили доказателствени искания и въззивната инстанция не е
събирала нови доказателства.
В съдебно заседание въззивният жалбоподател поддържа изложеното в жалбата и
претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв възнаграждение. Ответникът
по жалбата с писмена молба иска потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на
юрисконсултско възнагараждение, както и прави възражение относно адвокатския хонорар.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
1
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Предявеният иск има за предмет компенсирането на претърпените от ищеца вреди,
причинени от виновно, противоправно поведение на лица, на които ответникът е възложил
работа. Съгласно чл. 49 ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря
за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Съгласно
ППВС №7/1958 г. отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни
действия, тя ангажира отговорността на възложителя, за вреди причинени от изпълнителя
на работата и по характер е безвиновна, обезпечителна и се поражда при наличието на
вреди , причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по реда на чл.49 ЗЗД е
възложил изпълнението на работа.
Поради необжалваната част от решението елементите от състава на чл. 45 вр. чл. 49
ЗЗД не са спорни. Спорни пред въззивната инстанция размерът на справедливото
обезщетение за неимуществени вреди между определения от СГС и претендирания от ищеца
и има ли принос на пострадалия за настъпване на вредите.
За да определи размера на обезщетението съдът взе предвид изслушаното заключение
на СМЕ, медицинските документи и свидетелските показания.
Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от д-р М. Г. и
д-р К. С., която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена, ищецът е получил
следните травматични увреждания: вследствие на претърпяна пътна травма, ищецът е
получил изкълчване на раменната става и нараняване на кожата - охлузвания, кръвонасядане
и разкъсно-контузна рана. Изкълчването на раменната става причинява трайно затрудняване
движенията на съответния горен крайник, за срок по-дълъг от 30 дни. Възможността за
физическо натоварване на съответния горен крайник се възстановява в срок от около 1 - 1,5
месеца след свалянето на имобилизацията. Ако това травматично увреждане на раменната
става е било за първи път, възстановяването е пълно. Обичайно това изкълчване е силно
болезнено, болката отшумява до отзвучаване на отока, което от седмица до десет дни. Под
обща упойка е проведено наместване на ставата, продължителността на болката е до
отзвучаване на отока в мястото на травматично увреждане - седмица до десет дни. В
съдебно заседание вещите лица сочат, че при преглед на ищеца са установили, че
пострадалият е в добро общо състояние, но има ограничен обем на движения - не вдига
напълно ръката. Това е честа последица при такова изкълчване, като провеждането на
рехабилитация подобрява резултатите. Според заключението на вещите лица травматичното
увреждане отговаря на описания механизъм на произшествието – без значение кой е бил
носещ крак при падането, в случая влияят човешките реакции и опит за самозащита.
От лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 24.02.2023 г., епикриза от 24.02.2023 г.,
лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 15.03.2023 г. и амбулаторен лист от 01.04.2023 г. се
установява, че в деня на инцидента ищецът е прегледан в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД,
наместена е ставата, раните са обработени хирургично, поставена е мека имобилизация,
която ищецът е носил до 01.04.2023 г. или общо 36 дни.
От показанията на свидетеля К. С. С., син на ищеца, се установява, че ищецът не е
напълно възстановен - има ограничени движения с ръката и се налага синовете му да му
помагат. Преди произшествието ищецът е бил активен човек, пенсионер, а в момента е с
ограничено действие на ръката, не може да вдига тежки предмети, изпитва дискомфорт.
Съдът кредитира показанията, тъй като са последователни, житейски логични и в синхрон с
останалите доказателства.
При така установените увреждане, наместването под пълна упойка, интензивните
болки за седмица-десет дни, възстановителния период от два месеца, два месеца и половина,
непълното възстановяване към момента, съпоставени с възрастта на ищеца – 71 години към
деня на инцидента, обществено-икономическите условия към февруари 2023 г. и съдебната
практика по сходни случаи, съдът намира за справедливо обезщетение от 20 000 (двадесет
2
хиляди) лева. Оплакванията за занижен размер са неоснователни предвид установяването на
само едно сериозно увреждане – изкълчване на ставата, липсата на болничен престой, на
операции и краткия възстановителен период.
Основателни са оплакванията в жалбата срещу приетия от СГС принос на пострадалия
за настъпване на инцидента. Наведеното в отговора на исковата молба и поддържано във
въззивната жалба възражение за принос на пострадалия поради факта, че нарушил
собствената си безопасност, като не отдал нужното внимание при своето придвижване, е
неоснователно. Задължението на ответника е да поддържа тротоарите безопасни за
преминаване, дори и когато погледът на движещия се не е отправен постоянно към
повърхността, по която се движи. Няма доказано противоправно поведение на ищеца, което
да обоснове намаляване на присъденото обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Трайно
установена е практиката, според която от значение за прилагането на тази норма е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с
неправомерното поведение на делинквента/ до увреждането като неблагоприятен резултат.
По изложените съображения решението следва да бъде отменено в отхвърлителната
част от 15 000 (петнадесет хиляди) лева до 20 000 (двадесет хиляди) лева обезщетение за
неимуществени вреди и потвърдено в останалата обжалвана част. На ищеца следва да се
присъди допълнително обезщетение от 5000 (пет хиляди) лева със законната лихва от деня,
приет от СГС – 23.02.2023 г.
С оглед променения изход на спора разноските, определени от СГС, следва да се
променят. На ищеца се дължат 1492 лева и следва да му се присъдят още 373 лева към
присъдените от СГС 1119,23 лв. (1119,23 х 20000/15000). По реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв на
адв. А. Х. Г. се дължат 1283,08 лева с включен ДДС (962,31х20000/15000), като му бъдат
присъдени още 320,77 лева. На ответника по иска се дължат 84 лева, като решението следва
да бъде отменено за разликата от 84,6 до 126,92 лв. (126,92 х 6000/9000).
За въззивната инстанция съдът определя адвокатски хонорар на процесуалния
представител на ищеца в размер на 1300 (хиляда и триста) лева предвид ниската фактическа
и правна сложност на делото, липсата на доказателства, събирани от САС и проведеното
едно открито заседание. Предвид частичното уважаване на въззивната жалба по реда на чл.
38, ал. 2 ЗАдв на адв. А. Х. Г. се дължат 708 лева с включен ДДС (1300х5000/11000 х 1,2).
Държавната такса, дължима на жалбоподателя, е 100 лева (220х5000/11000). В полза на
Столична община съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева
предвид описаните по-горе характеристики на делото и според частичното оставяне на
жалбата без уважение на Общината се дължат 109 лева.
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 183 от 11.01.2024 г. по гр.д. 4565/2023 Софийски градски съд, I
гражданско отделение, 26 състав в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл.
49 вр. чл. 45 ЗЗД на С. Г. С. ЕГН ********** срещу Столична община за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания на здравето, настъпили
на 24.02.2023 г. в гр. София, за разликата от 15 000 (петнадесет хиляди) лева до 20 000
(двадесет хиляди) ведно със законната лихва от 24.02.2023 г. до окончателното плащане и в
частта, в която С. Г. С. е осъден да заплати на Столична община разноски на основание чл.
78, ал. 3 и ал. 8 ГПК за разликата от 84,6 до 126,92 лева, като вместо това постановява:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, адрес: гр. София, ул. Московска № 33, да заплати
на С. Г. С., ЕГН ********** на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД още 5000 (пет хиляди) лв.
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
увреждания на здравето, настъпили на 24.02.2023 г. в гр. София, ведно със законната лихва
от 24.02.2023 г. до окончателното плащане.
3
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА да заплати на С. Г. С. на основание чл. 78, ал. 1
ГПК разноски за първата инстанция в размер на 320,77 лева и за въззивната инстанция в
размер на 100 лева.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА да заплати на адв. А. Х. Г. от САК адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 320,77 лева с включен ДДС за
първата инстанция и 708 лева с включен ДДС за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА С. Г. С. да заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА на основание чл. 78, ал. 3 и
ал. 8 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 109 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4