№ 968
гр. Добрич, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деница Б. Петкова
при участието на секретаря Геновева Ст. Д.
като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело №
20243230102087 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на С. Г. С. с
ЕГН: **********, адрес: *** чрез адвокат С. Д., вписан към Адвокатска
колегия — гр. **, кантора с адрес: гр. **, ******, с която срещу ЗП Н. Й. Р. с
ЕГН: **********, адрес: гр. Добрич, **** са предявени следните обективно
кумулативно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.
415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл.232, ал.2 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД : за сумата 2 454,50 лева, представляваща остатък от
неплатена наемна цена по договор за наем на земеделска земя, сключен на
21.06.2022г. за стопанската 2022г.- 2023г., ведно със законната лихва върху
главницата от 2454,50 лева, считано от подаване па заявлението за издаване па
заповед за изпълнение — 05.03.2024 г. до изплащане на вземането и
мораторна лихва в размер на 75.38 лева за периода от 15.02.2023г. до
04.03.2024 г., които суми са предмет на Заповед №346/08.03.2024г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело
№748/2024г. на 19 с-в при Районен съд — Добрич.
Претендират се сторените по делото разноски, вкл. по заповедното
производство.
Исковата молба се основава на следните факти и обстоятелства:
На 05.03.2024г. ищцата подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, за следните суми: 2 454,50 лева,
представляващо остатък от неплатена наемна цена по договор за наем на
земеделска земя, сключен на 21.06.2022г. за стопанската 2022г,- 2023г.,
мораторна лихва в размер на 75.38 лева за периода от 15.12.2023г. до
04.03.2024 г. и законна лихва върху главницата от 2454,50 лева, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение — 05.03.2024 г.
до изплащане на вземането. След сезирането на съда с подаденото заявление е
1
образувано ч. гр. дело №748/2024г. на 19 с-в при Районен съд — Добрич, по
което е издадена Заповед №346/08.03.2024г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за посочените суми, както и за разноските по
заповедното производство. На 24.04.2024г, длъжникът и ответник по
настоящото гражданско дело е подал възражение на основание чл.414 от ГПК
като е посочил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед
за изпълнение. С разпореждане №3255/30.05.2024г. е указано на ищцата, че
може в едномесечен срок да предяви иск срещу длъжника относно
съществуване на вземането си. Исковата молба е подадена в указания
едномесечен срок.
На 21.06.2022г. С. Г. С. с ЕГН: **********, в качеството си на
пълномощник на *** И., е сключила договор за наем на земеделска земя със
ЗП Н. Й. Р. с ЕГН:**********. По силата на сключения договор наемодателят
е предоставил на наемателя — ответник в настоящото производство за
временно и възмездно ползване следните недвижими имоти: нива с площ
18,548 декара съгласно договора за наем и скица, а по документ за собственост
с площ 18.545 декара, представляваща имот ***** в землището на село ***,
предходен номер на имота: ***; - нива с площ 30,543 декара, представляваща
имот №*** в землището на село ***, предходен номер на имота: **. Съгласно
постигнатата между страните договорка, обективирана в чл.2, ал.1 от договора
наемателят се е задължил да заплаща годишно наемно плащане в размер на 35
% от печалбата от произведената и продадена селскостопанска продукция,
осреднена за всички култури, но не по-малко от 100 /сто/ лева на декар, като
това плащане е следвало да извърши не по-късно от 15 декември след
изтичане на стопанската година, тоест до 15.12.2023г.. На 22.12.2023г. ЗП Н.
Й. Р. е заплатил на С. Г. С. сумата от 2454,60 лв. по банков път, която
представ.лява частично плащане по договора.
Незаплатеният остатък от дължимата наемна цена по договор за наем на
земеделска земя, сключен на 21.06.2022г. за стопанската 2022г.-2023г, възлиза
на 2 454,50 лева, която сума представлява търсената сума за главница. Същата
е следвало да бъде платена до 15.12.2023г., поради което се претендира и
мораторна лихва в размер на 75.38 лева за периода от 15.12.2023г. до датата -
04.03.2024г., както и законна лихва върху главницата от 2454,50 лева, считано
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение —
05.03.2024 г. до изплащане на вземането.
Нива с площ 30,543 декара, представляваща имот №*** в землището на
село ***, предходен номер на имота: ** е придобита от *** И. по силата на
Договор за доброволна делба през 1997г.. След нейната смърт на ***. имотът
и всички нейни права са придобити от нейния единствен наследник — дъщеря
й С. Г. С., имаща качеството на ищца в настоящото производство.
Нива с площ 18,548 декара, представляваща имот ***** в землището на
село ***, предходен номер на имота: *** е придобита от Г. С. И. - баща на
ищцата по силата на Договор за доброволна делба на недвижим земеделски
имот от ***. След неговата смърт на ****., имотът е наследен от неговата
съпруга - *** И. (починала на ***.), син — С. Г. Г. (починал на ***г.) и дъщеря
му. Към момента на сключване на процесния договор за наем от 21.06.2022г.
2
собственици на имота са били дъщеря му - С. Г. С. и съпругата му - *** И.,
чиито права след смъртта й са придобити от дъщеря й чрез наследяване. С
оглед гореизложеното се настоява за уважаване в цялост на предявените
искове. Претендират се сторените по делото разноски, вкл. по заповедното
производство.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът, чрез адв. Р. Р.а, оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани, поради което моли
съдът да постанови съдебно решение, с което да ги отхвърли изцяло, като на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК претендира разноски. Признава наличието на
сключен между страните договор за наем на земеделска земя, но твърди да е
изпълнил задълженията си на наемателя за плащане на уговорената в чл. 2 от
него наемна цена. Пояснява, че действително в т. 2, ал.1 от процесния договор
за наем на земеделска земя било уговорено наемното плащане да е в размер на
35% от печалбата от произведената и продадена селскостопанска продукция,
осреднена за всички култури, но не по-малко от 100 лв. на декар, платимо не
по-късно от 15.12 след изтичането на стопанската година. Акцентира обаче, че
в случая приложение намира т. 2, ал. 3 от договора, регламентираща , че при
форсмажорни събития, довели до пълно или частично увреждане или
унищожаване на посевите, за настъпването на които наемателят е уведомил
наемодателя, гарантираният размер на минимално наемно плащане не се
прилага. Позовава се именно на посочените в т.2, ал.3 на договора
форсмажорни събития /суша, невъзможност да се осъществи опрашване на
културите поради високи температури/, които са довели до увреждане и
унищожаване на голяма част от посевите, за настъпването на които твърди да
е уведомил ищцата преди падежа на договора и които обстоятелства според
него изключват прилагането на клаузата в договора за минимално уговореното
наемно плащане. Сочените от него форсмажорни обстоятелства били
непредвидени и непредвидими при сключване на договора и поради го
освобождавали от отговорност.
Заявява, че през периода на действие на процесния договор отдадените
под наем земеделски земи са комасирани. Ответникът отглеждал царевица,
слънчоглед, пшеница, но поради настъпилата трайно суша и висока
температура, довела до невъзможност за опрашване на растенията през
периода от началото на месец юни до края на месец октомври 2023г., посевите
били съответно частично и по места напълно унищожени. Посеченото
обстоятелство е довело до невъзможността да реализира печалба от
продажбата на отглежданите от него култури и в съответната стопанска година
работил не само без печалба, но дори на загуба.
В конкретния случай ищцата получила изпълнение на задължението
според конкретната ситуация на форсмажор, предвидена в чл. 2, ал. 3 на
договора за наем на земеделска земя на 22.12.23 г. в размера, посочен в ИМ. За
настъпилите форсмажорни обстоятелства ищцата била коректно уведомена от
ответника, и то многократно с подробно описание на фактическата обстановка
и причините, довели до нея, касаещи не само ответника, а целия регион. В
процесния договор , въз основа на свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД,
страните изрично били включили клауза за форсмажор, като при наличие на
3
форсмажорни събития клаузата за минимално определеното арендно плащане
не се прилага. Ищцата била подписала договора, което означавало, че се е
съгласила с клаузата за форсмажор. В конкретния случай форсмажорът е
природно събитие - суша, за която наемодателят е надлежно уведомен
съобразно предвижданията на договора.
Предвид наличието на форсмажор, който изключва отговорността на
ответника за неизпълнение на минимално уговореното арендно плащане,
ответникът престарал на кредитора-ищец по делото рента, абсолютно
еквивалентна на тази на конкуренцията и съобразена с реализираната от него
продукция съгласно договора.
Пояснява се, че ответникът е дипломиран агроном, който се занимава се
със земеделие над 14 години. Същият твърди да обработва наетите от него
земи с изискуемата грижа на добрия стопанин.
По изложените съображения се настоява за отхвърляне в цялост на
предявените искове. Претендират се сторените по делото разноски.
В първо съдебно заседание ищцата навежда твърдения, че от страна на
ответника е налице виновно поведение, тъй като той не е положил дължимата
грижа на добрия стопанин и не е застраховал продукцията си. В срок
представя писмена защита, като навежда твърдения, че в случая не са
настъпили форсмажорни обстоятелства по смисъла на чл. 306 от ТЗ. Счита, че
съдът не следва да кредитира заключението по изслушаната агротехническа
експертиза, тъй като в него се съдържа извод за наличието на непреодолима
сила , който е правен и следва да бъде направен от съда.
В съдебно заседание ответникът лично и чрез процесуален представител
поддържа депозирания отговор на исковата молба и настоява за отхвърляне на
исковете в цялост. В условията на евентуалност релевира възражение за
прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение. В
хода по същества счита, че по делото е установено наличието на форсмажорни
обстоятелства по смисъла на чл. 306 от ТЗ, а именно лоши климатични
условия от извънреден характер/засушаване/ през процесната стопанска
година, както и обстоятелството, че е положил дължимата грижа на добрия
стопанин.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По заявление на ищцата за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК е образувано ч. гр. д. №748 по описа за 2024 г. на Добричкия районен
съд. С разпореждане от 08.03.2024 г. е издадена заповед от същата дата, с
която заявлението е уважено изцяло, като е разпоредено длъжникът ЗП Н. Й.
Р. да заплати на кредитора С. Г. С. сумата 2 454,50 лева (две хиляди
четиристотин петдесет и четири лева и 50 ст.) - главница, представлява
остатък от неплатена наемна цена по договор за наем на земеделска земя,
сключен на 21.06.2022г. за стопанската 2022-2023г. за следните недвижими
имоти: нива с площ 18.548 декара, представляваща имот ***** в землището на
село ***, предходен номер на имота: ****; нива с площ 30,543 декара,
представляваща имот №*** в землището на село ***, предходен номер на
4
имота: ** , ведно със законна лихва считано от подаване на настоящото
заявление за издаване на заповед за изпълнение - 05.03.2024 г. до изплащане
на вземането 75.38 лева - мораторна лихва за периода от 15.12.2023г. до
04.03.2024 г. , както и сторените по делото разноски: 50,60 лева - държавна
така; 550 лева - заплатено адвокатско възнаграждение;
Заповедта е връчена на длъжника на 22.04.2024г., който на 24.04.2024г.,
т.е. в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, е подал възражение за недължимост на
процесните суми. С разпореждане от 30.05.2024 г. заповедният съд е указал на
заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок,
като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на
06.06.2024 г. Исковата молба е подадена на дата 08.07.2024 г., при изтичащ
срок 08.07.2024г. , поради което като допустима, подлежи на преценка по
основателност.
Исковете черпят правно си основание от разпоредбите на чл.79, ал.1,
предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.Исковете са
предявени след успешно проведено производство по чл. 410 от ГПК и в
изпълнение на дадено от съда указание след подадено възражение от
длъжника, в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Ответникът релевира правоизключващо възражение за наличието на
обстоятелства, които могат да се определят като непреодолима сила по чл. 306
от ТЗ .
Не се нуждае от доказване по смисъла на чл. 155 от ГПК
обстоятелството за сключен между страните е сключен договор за наем от
21.06.2022г., по силата на който ищецът, като наемодател, е предоставил за
временно и възмездно ползване на ответника гореописаните земеделски
имоти /общо 49,091 дка/ за срок от една стопанска година, а именно:
2022/2023г. Съгласно чл. 2, ал.1 от договора наемното плащане е в размер на
35 % от печалбата от произведената и продадена селскостопанска продукция,
осреднена за всички култури, но не по-малко от 100 лева на дка , дължимо
след реализиране на продукцията, но не по-късно от 15 декември след
изтичането на стопанската година.
Ответникът признава, че е ползвал процесните земеделски имоти през
целия срок на договора за наем - стопанската 2022/2023г.
Не е спорно, че по процесния договор ответникът, като наемател, е
заплатил на ищеца, като наемодател, до датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК 2454,60 лева /или по 50 лева на дка/ - на дата 22.12.2023г.
По предявения иск за реално изпълнение на задължение за наемно
плащане по договор за наем ищецът при условията на пълно и главно
доказване следва да установи: валиден договор за наем с ответника, с
действие за процесната стопанска година /не е спорно/; факта на предаване на
процесния имот на наемателя /не е спорно/ ; размера на уговореното наемно
плащане за конкретната стопанска година /спорно е/.
По иска по чл. 86 от ЗЗД: в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг и изпадането на ответника в забава.
Съгласно чл. 306, ал. 1 от ТЗ, длъжникът по търговска сделка не
отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила. За да е налице
5
непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал. 2 от ТЗ, е необходимо да са
осъществени кумулативно следните предпоставки, визирани в посочената
правна норма: обстоятелствата трябва да са настъпили след сключване на
сделката; обстоятелствата трябва да са непредвидени или непредотвратими;
да са от извънреден характер и да е налице причинна връзка между тях и
невъзможността за изпълнение. Основният характеризиращ елемент на
"непреодолимата сила" е непредотвратимостта на събитието.
Непредвидимостта на събитието е свързана с извънредния му характер и се
изразява в невъзможността при сключване на търговската сделка страните да
са допускали настъпването му, което събитие да осуети изпълнението на
поетото задължение. Доказването на обстоятелствата, които изключват
отговорността, е в тежест на длъжника - ответник по иска, при условията на
пълно и главно доказване.
От приобщената към доказателствения материал Експертна оценка за
условията на суша и конкретните метеорологични условия в района на с. ***
през 06.05.2023г. – 01.10.2023г., предоставена от Националния институт по
метеорология и хидрология, се установява, че през посочения период
метеорологичните и агрометеорологичните условия се отличават с голямо
разнообразие, повишена динамика на метеорологичните явления и бързи
процеси, както и с бърза трансформация на видовете суша през цялата 2023г.
На въпроси, поставени по реда на чл. 176 от ГПК от ответната страна,
ищцата отговоря, че е била писмено уведомена за наличието на форсмажорни
обстоятелства през периода на действие на наемния договор. Отрича обаче да
е била писмено уведомявана, че ще получи наемно плащане в размер
наполовина по-малък от договореното.
От заключението по изслушаната по делото съдебно – агротехническа
експертиза , изготвена от вещото лице инж. М. К. , агроном, оспорена от
ищцата, се установява, че през 2023 г. в област Добрич двете най-масово
засявани пролетни култури /царевица и слънчоглед/, които се реколтират, са
засегнати от суша. Сушата и екстремно високите температури през периода на
цъфтежа на царевицата през 2023 г. са довели до това, че масово царевичните
растения не са се опрашили и вследствие от това е нямало озърняване на
кочаните. Експертът докладва, че според данни от Областна Дирекция
Земеделие – Добрич, масово в община *** озърнени кочани с царевица имало
само в крайните редове от посевите, а в останалата по-голяма част от посевите
растенията били без кочани. Засушаването довело до много ниски добиви в
област Добрич - от 200 кг. на декар в общ. *** до 420 кг. в общ. Тервел. Според
вещото лице през процесната стопанска година са настъпили форсмажорни
обстоятелства, свързани със засушаване. При изслушването си пред съда
вещото лице докладва, че подобни климатични условия е имало в годините
назад, като след 2021г. - 2022г. те са станали почти ежегодни.
Съдът кредитира заключението на вещото лице инж. М. К. като
обективно и компетентно изготвено освен в частта в която същият дава
заключение, че климатичните условия през процесната стопанка година могат
да бъдат квалифицирани като форсмажорни обстоятелства, тъй като този
извод е правен и следва да бъде направен от съда при обсъждане на
6
доказателствения материал в съвкупност.
От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните и кредитирано от съда като обективно, се установява,
че получените от ответника, в качеството му на регистриран земеделски
производител, за процесната стопанска 2022/2023 г., плащания от ДФ „
Земеделие“ са в размер на общо 31 772,45 лв.
По отношение възражението на ответника за настъпилите събития от
извънреден характер във връзка с неблагоприятните климатични условия,
които представляват обективни причини за неизпълнение на задълженията на
наемателя по процесния договор във връзка с изплащането на уговорения
наем, съдът приема следното:
Действително, съобразно заключението на съдебно – агротехническата
експертиза, може да се направи извод, че полученият среден добив от
обработваните от ответника земеделски земи, между които и тези, предмет на
наемния договор, е по-нисък от обичайното. По-нисък е и средния добив за
района на община ***, в които се намират земеделските земи по договора.
Предвид изложеното, може да се направи извод, че поради неблагоприятни
климатични условия през стопанската 2022-2023год. добивът е бил по-нисък
от обичайното. Но неблагоприятните климатични условия нямат характер на
непредвидено събитие от извънреден характер. Напротив, същите
/засушаването/ са характерни за района и се проявяват циклично-т. е. същите
нямат характер на извънредно събитие и като такива те би следвало да са
очаквани, особено от лица, които се занимават със земеделски дейности по
занятие. В този смисъл са и обясненията на вещото при изслушването му ,
което докладва, че подобни климатични условия е имало в годините назад,
като след 2021г. - 2022г. те са станали почти ежегодни. Предвид изложеното,
неблагоприятните климатични условия не са непредвидено обстоятелство, а
същите са предвидим риск, свързан с дейността на ответника като земеделски
производител. За това, направеното възражение се явява неоснователно /в този
смисъл Решение № 117 от 21.04.2022 г. по в. т. д. № 659 / 2021 г. на
Апелативен съд – **/.
Същевременно доколкото задължението на наемателя за плащане на
наем е парично, той не може да се позове на форсмажор по реда на чл. 306, ал.
3 от ТЗ . Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от ЗЗД липсата на парични
средства не е основание за освобождаване на длъжника от отговорност,
предвид на естеството на паричното задължение, по отношение на което не
може да настъпи невъзможност за неизпълнение и се проявява само със забава
на длъжника.
Дори и да се приеме настъпването на фосмажорни обстоятелства, при
тълкуване на действителната воля на страните по реда на чл. 20 от ЗЗД, която
те са вложили в разпоредбата на чл. 2, ал.3 от договора, настъпването на тези
обстоятелства не води автоматично до намаляване размера на дължимия наем
или до пълно освобождаване на длъжника от отговорност. Според клаузата на
чл. 2 ал. 3 от договора „при форсмажорни събития, довели до пълно или
частично увреждане или унищожаване на посевите, за настъпването на които
наемодателят е уведомил наемателя, гарантираният размер на минимално
7
наемно плащане не се прилага“. Тълкувайки волята на страните, според съда
намаляване размера на наемното плащане за процесната стопанска година
може да бъде постигнато не чрез едностранно изявление на наемателя, а чрез
допълнително споразумение между страните, каквото в случая няма
сключено.
С оглед гореизложеното, следва да се направи извод, че страните са били
обвързани от валидна облигационна връзка, по която ищецът е изпълнил
своето задължение да предостави на ответника договорената в договора за
наем земеделска земя. Няма основание задължението на ответника за арендно
плащане за стопанската 2022/2023г. да бъде изпълнено в по-нисък от
установения в договора размер от 100 лева на декар. В процеса остана
недоказано изпълнение на задължението на ЗП Н. Р. да заплати незаплатения
остатък от дължимата наемна цена в размер на 2454,50 лв..
С оглед гореизложеното искът за главница се явява доказан и
основателен и следва да се уважи в претендирания размер от 2454,50 лева,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК в съда до окончателното плащане.
Доколкото не би се стигнало до по-различен резултат, липсва
необходимост да се обсъждат всички останали доводи и възражения на
страните и събраните в тази връзка доказателства.
Що се отнася до иска за мораторна лихва, ищцата претендира такава в
размер на 75,38 лева за периода 15.12.2023. – 04.03.2024г. Искът по чл. 86 е
основателен за периода след настъпване на крайния падеж на задължението. В
случая, съобразно договореното – чл. 2, ал.1, изр. 2 от договора, наемното
плащане се дължи не по – късно от 15ти декември след изтичане на
стопанската година. Ответникът е следвало да извърши плащане в срок до
15.12.2023г. вкл. /петък, присъствен ден/. Следователно той е изпаднал в
забава, считано от 16.12.2023г. /арг. от чл. 84 от ЗЗД/ . На осн. чл. 162 от ГПК,
използвайки общодостъпен онлайн калкулатор на НАП, размерът на законната
лихва за забава върху главницата от 2454,50 лв. за периода 16.12.2023г. –
04.03.2024г. възлиза на 74,49 лв., до който размер акцесорният иск следва да
бъде уважен. За горницата над тази сума до предявения размер от 75,38 лева и
за 15.12.2023г. искът по чл. 86 от ЗЗД подлежи на отхвърляне.
Относно отговорността за разноски:
Съгласно разрешението възприетото в т. 12 на ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът който разглежда иска по чл. 415, ал. 1
от ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските направени и в
заповедното производство съобразно изхода на спора. В случая ответникът
дължи сторените в заповедното производство разноски в размер на 600,38 лв.:
50,58 лв. - платена държавна такса и 549,80 лв. – адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на производството и направеното искане от ищеца за
присъждане на съдебни разноски, на ответника следва да бъде възложено
заплащането им в размер на 1047,21 лв. (97,54 лева - платена държавна такса;
399,86 лв. - депозит по ССчЕ;; 549,81 лв. - платено адвокатско
възнаграждение). Възражението за прекомерност на претендираното от
ищцата адвокатско възнаграждение съдът намира за неоснователно, предвид
8
фактическата и правна сложност на делото, цената на предявените искове и
броя на проведените открити съдебни заседание /3/.
С оглед частичното отхвърляне на иска по чл. 86 от ЗЗД, в полза на
ответната страна са дължими разноски в размер на 0,14 лева – депозит по
агротехническа експертиза. При определен от съда общ размер от 550 лева, на
осн. чл. 38, ал.1, т. 3 от ЗА в полза на процесуалния представител на ответника
е дължимо възнаграждение в размер на 0,19 лева .
Водим от изложеното, Районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415,
ал. 1 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД в отношенията между ищеца С. Г. С. с ЕГН: **********, адрес:
*** и ЗП Н. Й. Р. с ЕГН: **********, адрес: гр. Добрич, **** че
ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадената Заповед
№346/08.03.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч. гр. дело №748/2024г. на 19 с-в при Районен съд — Добрич, а именно:
2 454,50 лева (две хиляди четиристотин петдесет и четири лева и 50 ст.) -
главница, представлява остатък от неплатена наемна цена по договор за наем
на земеделска земя, сключен на 21.06.2022г. за стопанската 2022-2023г. за
следните недвижими имоти: нива с площ 18.548 декара, представляваща имот
***** в землището на село ***, предходен номер на имота: ****; нива с площ
30,543 декара, представляваща имот №*** в землището на село ***,
предходен номер на имота: **; , ведно със законна лихва считано от подаване
на настоящото заявление за издаване на заповед за изпълнение - 05.03.2024 г.
до изплащане на вземането ;
74,49 лева - мораторна лихва за периода от 16.12.2023г. до 04.03.2024 г. ,
като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва над установения размер от 74,49
лева до претендирания размер от 75,38 лева и за периода : 15.12.2023г.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ЗП Н. Й. Р. с ЕГН: **********,
адрес: гр. Добрич, **** да заплати на С. Г. С. с ЕГН: **********, адрес:
***, разноски по ч.гр. дело № 748/2024г. на ДРС в размер на 600,38 лв., както
и разноски по настоящото установително производство по гр. дело №
2087/2024г. на ДРС в размер на 1047,21 лв.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.4 от ГПК , С. Г. С. с ЕГН: **********, адрес:
***, да заплати на ЗП Н. Й. Р. с ЕГН: **********, адрес: гр. Добрич, ****
разноски в размер на 0,14 лева , съобразно отхвърлената част на иска по чл.
86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 38, ал.1, т. 3 от ЗА , С. Г. С. с ЕГН: **********,
адрес: *** да заплати на адвокат Р. П. Д. - Р.а - АК - Добрич ЕГН ********** ,
9
служебен адрес: гр. Добрич, ***, възнаграждение за осъществено
процесуално представителство в размер на 0,19 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
10