Решение по дело №1888/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна против Решение № 1001/30.06.2023 г. по АНД № 1622/2023 г. на РС-Варна, с което е отменено НП № 03-2300033/15.02.2023г. на Директор Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на „////“ ООД, ЕИК ****, представлявано от П.Г.П., е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева на основание чл. 416 ал. 5 във вр. с чл. 415в ал. 1 от Кодекса на труда КТ/, за нарушение на чл. 11 ал. 5, във вр. с чл. 12 ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

В жалбата се твърди, че решението на ВРС е незаконосъобразно, постановено в нарушение поради неправилно тълкуване на приложимия закон от установената фактическа обстановка по делото, поради преквалифицирането на констатираното нарушение като маловажно. Посочва се, че неправилно съдът е взел предвид твърденията на въззивника, че не е отговорен. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП.

В съдебно заседание касаторът не се представлява.

Ответната страна – „////“ ООД, не се явява представител в съдебно заседание, не изразява становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно и прави искане за неговото потвърждаване.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Районният съд приел за установено от фактическа страна, че на 06.01.2023г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в обект – цех за производство на врати в ---. В обекта имало работници, сред които и И.С., която в декларацията по чл. 402 ал. 1 т. 3 от КТ посочила, че работи като общ работник от 06.01.2023г. със съответното работно време, че има уговорено трудово възнаграждение и трудов договор. Поради това била извършена и документална проверка. Установено било, че в книгата за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа не е отразено провеждане на такъв и лицето е допуснато на работа, без да е документирано провеждането на такъв инструктаж. За установеното в хода на проверката бил съставен Протокол № ПР2300673/30.01.2023г., с който били дадени и предписания. Впоследствие, на 30.01.2023г. срещу дружеството бил съставен и връчен на управителя АУАН № 03-2300033 за нарушение на чл. 11 ал. 5, във вр. с чл. 12 ал. 1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Въз основа на акта е издадено и НП № 03-2300033/15.02.2023г., с което на основание чл. 416 ал. 5 във вр. с чл. 415в ал. 1 от КТ е ангажирана административно-наказателната отговорност на „////“ ООД, като му е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева, като е прието, че от нарушението не са произтекли вредни последици и същото е отстранено веднага след установяването му.

При така установената фактическа обстановка съставът на РС – Варна приел от правна страна, че НП е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма, в установените срокове по чл. 34 от ЗАНН, не страда от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановената форма и съдържание. Съдът е приел, че от писмените доказателства по делото – констативен протокол и копие от страницата на книга за начален инструктаж по безспорен начин се установява, че на 06.01.2023г. до момента на извършване на проверката, по отношение на С. не е било документирано провеждането на инструктаж по безопасност и здраве, преди да й се възложи работа. Съдът е отменил НП, тъй като нормите, които са прието от АНО за нарушени – чл. 11 ал. 5 във вр. с чл. 12 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. предвиждат, че инструктажите, проведени по реда на наредбата, се документират в Книги за инструктажи, че начален инструктаж се провежда на лицата, които постъпват на работа, независимо от срока, както и че инструктажът се провежда в деня на постъпване на работа по утвърдена от работодателя програма. Задължението на работодателя е да осигури провеждането на инструктажа, но той се провежда от длъжностни лица с подходящо образование, като именно длъжностното лице провежда инструктажа и издава и служебната бележка по чл. 12 ал. 3 от Наредбата, както и документира в книгата за инструктажи, че го е провело, а не се документира от работодателя. Задължението за документиране на проведения инструктаж не е на работодателя, а на длъжностното лице, на което той е възложил провеждането на инструктажа. Отговорността на въззивното дружество като работодател би могло да бъде ангажирана по наредбата в случай, че не е определило лице, което да провежда инструктажа или ако допусне до работа лице, което не е инструктирано, но такива констатации няма нито в АУАН, нито в НП. Съдът е приел и че недокументирането на проведен инструктаж, за каквото деяние е ангажирана отговорността на въззивника, не представлява нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, тъй като за такова деяние санкция не е предвидена. Приложената от АНО норма на чл. 415в ал. 1 от КТ сама по себе си не представлява състав на административно нарушение. Единствената санкционна норма към която биха могли да бъдат отнесени фактите с оглед посочения като нарушен нормативен акт - Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. е тази на чл. 413 ал. 2 от КТ. Нормата обаче изисква да не е изпълнено задължение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а с провеждането на инструктажа, макар и недокументиран, това задължение е изпълнено. По изложените мотиви първостепенният съд е отменил процесното НП.

Решението е правилно. Настоящият тричленен състав възприема изцяло констатациите на предходната инстанция от фактическа страна и правните му изводи, поради което в съответствие с чл. 221 ал. 2 изр. второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

Изложените в касационната жалба възражения са неоснователни. За да постанови своя акт, въззивният съд правилно е установил фактическата обстановка и е стигнал до правилен извод за несъставомерност на деянието на посочената норма - чл. 415в ал. 1 от КТ. Твърдението, че с липсата на документиране провеждането на начален инструктаж, се установява нарушение на работодателя – допускане на работник на работа без да проведен инструктаж, не може да бъде споделено. Както е посочил и РС, провеждането на инструктажа не е задължение на работодателя, а на длъжностни лица, определени от него, поради което не може да бъде ангажирана отговорността на работодателя за това, че не е документирано провеждането на инструктажа.

Предвид горното, настоящият съдебен състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК, счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено, без да са допуснати нарушения на закона. Не е налице релевираното в жалбата касационно основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от НПК, поради което решението на Районен съд – Варна, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор, на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 143 ал. 1 от АПК, на ответника по касация се дължат направените съдебно-деловодни разноски, но поради липса на направено искане за присъждането им, както и на доказателства за извършването им, съдът не присъжда такива.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1001/30.06.2023 г. по АНД № 1622/2023 г. на Районен съд - Варна.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: